[Me.Racle]

Когато 2ма души си родят дете и то порасте...(като изключим "програмирането" което се случва в ранната детска възраст) то унаследява ли техните; навици, нрав и т.н. ?
Затова ли "душата" си избира родители, за да научи определените уроци, които ще дойдат като последствие от "Навиците", които му се предават ?

Пример: Някой от родителите на детето има "синдрома на отлагането", оставя всичко за накрая, когато "ножа стигне до кокала" -> малкия прави същото, дори когато се опитва да се промени, все нещо излиза и не се случва промяната..

Надявам се, някой да е разбрал нещо

Та... какво мислите ?

[Timesbehind]

Ами то и не само с родителите се случва това,просто с тях обикновенно прекарват най-много време децата..(а че в културата ни е прието родителите да са авторитет и да учат децата да са техни копия е друг въпрос..ако не са се считат за "изтървани"  )
Хората са свързани по някакъв начин и предават себе си на останалите..

А промяната се случва постоянно искаме или не 

[Финист]

Съдба, 'карма' или наследство ?

И Съдба, И карма, И наследство, И случайност, И собствено желание,... сигурно И други неща

това е все едно да питаме

кой е родителят на едно дете - бащата или майката?

И бащата, И майката

[Странник]

Отлагането до последния момент е преди
всичко свързано с взимане на решения
или някакви действия които обаче не са
приятни или предпочитани в даден момент.
Това в голяма степен се дължи на емоционална
реакция спрямо това което изисква реалността.
Но реалността в един момент изисква тези действия
и ще не ще въпросния човек прави всичко в последния
момент както се казва.
Всичко опира да волевия акт и ясното осъзнаване че
така или иначе нещо трябва да бъде свършено,дадени
решения трябва да бъдат взети.
Ако има прилики между родители и деца то те са само
в емоционалния аспект и то не в пълно покриване.
Все пак всяко същество си е уникално по свой начин.
Мисля че усложняването с някакви кармични бози
излишно замъглява картинката и някак е безмислено
да бъде и оправдание.
Именно осъзнаването на такива взаимовръзки изправя
детето пред предизвикателството да се справи с тях,
а не да ги приема като оправдание да си продължава
все така по инерция пък каквото стане накрая...

[Me.Racle]

Съдба, 'карма' или наследство ?

И Съдба, И карма, И наследство, И случайност, И собствено желание,... сигурно И други неща

това е все едно да питаме

кой е родителят на едно дете - бащата или майката?

И бащата, И майката

Нищо не разбрах.

Отлагането до последния момент е преди
всичко свързано с взимане на решения
или някакви действия които обаче не са
приятни или предпочитани в даден момент.
Това в голяма степен се дължи на емоционална
реакция спрямо това което изисква реалността.
Но реалността в един момент изисква тези действия
и ще не ще въпросния човек прави всичко в последния
момент както се казва.
Всичко опира да волевия акт и ясното осъзнаване че
така или иначе нещо трябва да бъде свършено,дадени
решения трябва да бъдат взети.
Ако има прилики между родители и деца то те са само
в емоционалния аспект и то не в пълно покриване.
Все пак всяко същество си е уникално по свой начин.
Мисля че усложняването с някакви кармични бози
излишно замъглява картинката и някак е безмислено
да бъде и оправдание.
Именно осъзнаването на такива взаимовръзки изправя
детето пред предизвикателството да се справи с тях,
а не да ги приема като оправдание да си продължава
все така по инерция пък каквото стане накрая...

Да. Благодаря 

[Kissing You Good Night]

Комплексно е, като сметка за ток.

От баща си съм взел един такъв манталитет да сея ред навсякъде и една аналитичност. Обаче при мене това се е изродило в поведение тип "на всяка манджа мерудия" и една зла и изключително безплодна и деградивна критикарщина. Оттам и една част от нещастията ми.
От майка си си съм взел търпението, което се е изродило в някакъв невероятен и труден за изтърпяване инат.

Като цяло сега съм се превърнал в нещо толкова неприятно, че и на самия себе си съм гаден.