Духовно развитие

          

Страници:  1 2 3 [4] 5 6   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Егоизмът  (Прочетена 3612 пъти)
Странник
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1375


  • Град: Варна
  • « Отговор #45 -: Август 28, 2013, 21:38:02 »


    Чрез егоизъм човек може да е заинтересован от въпросните неща, но чрез егоизъм може да е напълно незаинтересован от тях. Има и известен егоизъм в това да пренебрегнем дадени обстоятелства в името на израстването си, както и в това да пренебрегнем израстването си в името на каузата да се доказваме като чисти и почтени.

    Но за всеки случай да подчертая, че визирам егоизма като явление, което вреди когато се трупа в излишък и помага когато се трупа целесъобразно. Както и явление, присъстващо у всеки, колкото на някои да не им харесва.
    От егоизма и егоцентризма идват всички негативни емоции
    с които масово хората трудно се справят,
    от които се разболяват,изпадат в депресии и нерядко посягат и
     на живота си ако не издържат.

    Мъдростта ти дава шанс да вникнеш в същността на всичко
    това да различиш плявата от зърното и да избереш
    осъзнато същественото пред несъщественото.
    Мъдрост и егоизъм да бъдат смесвани е фундаментална
    грешка.
    Просто са несъвместими...
    Ако мъдрите Учители на света Буда и Христос  бяха егоисти
    едва ли някога щяхме да чуем за тях.
    Просто Те щяха да си изживяват с кеф собствената свобода
    и абсолютното блаженство на висшето Познание което ги
    прави всъщност наистина свободни от всичко тук.

    P.S. Да следваш чистото любопитство за нови знания
    благодарение на които да ти се очертава все по-ясно
    Кой още живее в теб ми е малко
    трудно да го причисля с лека ръка към  егоизма...
    Чиста дискусия с привкус на семантика ми се очертава,
    а всъщност говорим за едни и същи неща...с какви имена
    ще ги наричаме не е много съществено...но за някои хора
    това може да причини голямо объркване.
    « Последна редакция: Август 28, 2013, 22:22:53 от Странник » Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Sine Wave Zero
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 334

    « Отговор #46 -: Август 29, 2013, 12:40:53 »

    От егоизма и егоцентризма идват всички негативни емоции
    с които масово хората трудно се справят,
    от които се разболяват,изпадат в депресии и нерядко посягат и
     на живота си ако не издържат.

    Опитът от живота започва да ми показва че не всички негативни емоции идват от там. Изпадат в неволи И онези които се чувстват като нещо по-малко от другите, и то заради липсата на капка егоизъм в действията си.

    Давам пример за присъствието на Егоизма в служенето:
    Да речем, служа на някого - така пак служа на себе си, защото реално служа на това което е той според представите ми за него. Друга алтернатива няма - всичко което Е ТАКОВА, Е ТАКОВА според начина по който го ...ОСЪЗНАВАМ. Валидно при всеки.

    Полезният егоизъм е този, в който служим на себе си, в това число и на света, който познаваме съзнателно.
    Ако не познаваме нещо, ще му служим как? Ще му помагаме, когато не знаем неговите проблеми? Ще го приемем в живота си когато не знаем какво е то? Ще го наричаме с думи когато не знаем същността му? Ще го следваме когато не знаем посоката му?

    Или все пак е добра идея, първо да го опознаем.
    За опознаването трябва И стремеж.
    в Стремежът участва И Егото.

    В крайна сметка, колкото и на думи да се отричаме от Егоизма, винаги мислим, правим, виждаме това което НИЕ считаме за необходимо.

    Ако пък някой счита че себеотрицанието е единствения начин, да счита че му задавам въпроса какво мисли за онези качулати ислямисти, които от себеотрицание в името на БОГ, се взривяват в сгради пълни с живи същества.
    « Последна редакция: Август 29, 2013, 13:09:34 от Sine Wave Zero » Активен
    Престолски
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 425

    « Отговор #47 -: Август 29, 2013, 14:17:42 »

     Да имаме нещо (Его да кажем), означава да го притежаваме, щом го притежаваме, би следвало и да го владеем, тоест да го контролираме. Може би проблема е, че по-често наблюдаваме изразена обратната зависимост - може би защото се изисква усилие? Все пак лесно е за човек, да върви по възможно най-слабото съпротивление.
     Наистина не бихме имали силата да контролираме каквото и да е, без да знаем за съществуването му, без да го познаваме. Не мисля че отричането е правилния избор. Ако се отречем от Егото, на по-късен етап забравяме за него - това е и момента в който то отново започва да рулира. То винаги е там, то е част от същността на човек, подтиснато, уравновесено или силно изявено, него го има.
     
    Активен

    ☺ ∞♥ oNe レo√乇
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1375


  • Град: Варна
  • « Отговор #48 -: Август 29, 2013, 15:52:04 »

    Опитът от живота започва да ми показва че не всички негативни емоции идват от там. Изпадат в неволи И онези които се чувстват като нещо по-малко от другите, и то заради липсата на капка егоизъм в действията си.

    Давам пример за присъствието на Егоизма в служенето:
    Да речем, служа на някого - така пак служа на себе си, защото реално служа на това което е той според представите ми за него. Друга алтернатива няма - всичко което Е ТАКОВА, Е ТАКОВА според начина по който го ...ОСЪЗНАВАМ. Валидно при всеки.

    Полезният егоизъм е този, в който служим на себе си, в това число и на света, който познаваме съзнателно.
    Ако не познаваме нещо, ще му служим как? Ще му помагаме, когато не знаем неговите проблеми? Ще го приемем в живота си когато не знаем какво е то? Ще го наричаме с думи когато не знаем същността му? Ще го следваме когато не знаем посоката му?

    Или все пак е добра идея, първо да го опознаем.
    За опознаването трябва И стремеж.
    в Стремежът участва И Егото.

    В крайна сметка, колкото и на думи да се отричаме от Егоизма, винаги мислим, правим, виждаме това което НИЕ считаме за необходимо.

    Ако пък някой счита че себеотрицанието е единствения начин, да счита че му задавам въпроса какво мисли за онези качулати ислямисти, които от себеотрицание в името на БОГ, се взривяват в сгради пълни с живи същества.

    Да се чувстваш нещо по малко от някого е продукт на егото.
    Егото непрекъснато преценява,претегля и сравнява в егоцентризма си.
    Следователно отново стигаме до поредното страдание - подценяването
    и всички свързани с това последствия в емоционален план от което пряко
    страда съзнанието ни тъй като е фокусирано в егото и се отъждествява по необходимост
    само в него поради липса на друг избор.
    А избор има...
    Вселената е категорично ясна по въпроса - слънцето свети еднакво и за
    убиеца и терориста и Далай Лама в Тибет или където се намира там....
    Всички ние живеем на тази земя дарена ни по висшата Воля на Създателя.
    За това нищо не ни е поискано нито за всяка капка дъжд,никой не ти търси цена.
    Дъждът дава вода отново за всички назависимо какви са и кои са.
    Полезен егоизъм няма...и няма как да има.
    В момента в който ти се обявиш за център на Вселената вече си в грешка
    спрямо нея и всички други същества...защото започваш да живееш само за себе си
    което е в разрез с всякаква идея за служене въобще.
    Няма как да отричаш нещо което не познаваш.
    Да осъзнаеш все още не значи че следваш.
    Егото осъзнава според своите ценности които има...а то освен себе си
    като най-централна и висша такава други ценности няма.
    Следователно е много относително дали говорим за осъзнаване или само
    за първа сигнална система на принципа ритнаха ме,ох заболя ме,осъзнавам
    че това е лошо за мен,трябва да се защитя и да си го върна.
    Де факто не зная дали има човек който да не си е патил от емоциите си
    които са били използвани срещу него от други хора.
    Следователно досега всеки един има достатъчно основания да твърди
    че познава егото си и последствията от него...
    Не е много трудно да се досети човек колко е предвидим ако си следва
    егото.А от там и податлив на манипулации от цивилизацията ни.
    Такъв човек не е свободен.
    Ако робуваш на нещо ти не си по-различен от това нещо.
    Отново за неразбралите ще повторя - не отричам егото защото
    нямам как да отрека лявата  си ръка.
    Просто осъзнато отказвам да следвам егоизма предвид горните си думи
    и поставям на волана Някой друг.Егото нека си мрънка там от задната
    седалка и да се вози ...вече няма кой да го чуе.
    Все някой ден може би и ще успея да го изхвърля от
    автомобила и да отива където си иска да си продава номерата...засега нека се вози.
    Не знам как по-ясно да се изразя.
    Относно терористите и това че джихад е част от Корана отново стигаме до едни
    егоисти обявили себе си за център на света и смятащи че само те казват истината.
    В Корана едни други мюсюлмани са намерили вдъхновение да бъдат светци направо...
    тези хора са суфите оставили богато и вдъхновяващо наследство от философия,поезия
    и изкуство въобще като вечен завет към Вечността.
    Красотата ще остане и ще пребъде като движеща сила и вдъхновение.
    Ужасът на тероризма и войните ще се помни за да стане това човечество все по-Мъдро
    във времето...
    Ако търсиш разликите само -неизбежно ще ги намериш в терористите наистина защото твоето
    его ти повелява да се страхуваш,да имаш виновни,да посочва с пръст някого ...
    Ако загърбиш за момент егото си ( и страховете си родени от него ) - и се вгледаш
    в тези религиозни убийци и фанатици ще ти
    стане жал за тези хора колко са нищожни и
    до каква низост са стигнали в безсилието си.
    Ако търсиш приликите пак ще ги намериш по примера на
    суфите и там ще откриеш че разлики
    няма всъщност между нас християните и тях суфите...
    Зависи само от теб кого ще послушаш в себе си.
    Избор винаги има.
    И той ти е даден от Създателя,а не от мен.
    И е в теб от зората на времето...
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Timesbehind
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 80


    « Отговор #49 -: Август 29, 2013, 23:09:58 »

    Егото е един вид характера ни,това което ни отличава от другите/другото.Това е човешкия начин за нещо като самосъзнание.
    Ако всичко беше хомогенна смес и едно цяло нямаше да има смисъл нито живота ни,нито щеше да е интересно и т.н.

    Това,че някои хора отричат егото си или себе си или се възприемат само като него е друг въпрос вече нзм
    Активен
    Sine Wave Zero
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 334

    « Отговор #50 -: Август 30, 2013, 13:38:09 »

    Тоталното себеотричане на един може да обслужи Егоизма на друг.
    Тоталното себеоценяване на един може да послужи за просперитета на Всички.

    Това е смисълът на егоизма днес - себеоценяването.
    Егоцентризмът, в който се имаме за център на вселената и караме другите да следват нас, е нещо съвсем друго.
    Активен
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1375


  • Град: Варна
  • « Отговор #51 -: Август 30, 2013, 14:12:58 »

    Тоталното себеотричане не може да обслужи нечии егоизъм или цели.
    Човек постигнал Себеотрицание е надхвърлил с много дребнавите
    човешки илюзии и боричкания на егото.
    Такива хора просто подминават мълчаливо и с усмивка този шум.
    Избират същественото пред несъщественото.
    Такива хора са тук на този свят и твърде далеч от него.
    До такива хора чувстваш как са близо и много далеч едновременно.
    Такива хора следват съвсем друга Цел твърде всеобхватна за да се
    назове и проумее.
    Тоталното себеоценяване е непостижимо предвид че едва ли някога
    на човек ще му стигне човешкия живот за да открие напълно и тотално
    целия си потенциал вложен от Създателя.
    Едва ли смисъла на егоизма (разбирай собствената си значимост)
    може да следва нещо извън себе си.
    Посветеното на себе си его не е способно да следва нещо друго извън
    себе си и личните си интереси гарантиращи отново целостта на егото.
    Това е омагьосан кръг,една неосъществила се спирала на еволюция.
    Едва с разкъсването на този кръг е постижима спиралата...
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Sine Wave Zero
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 334

    « Отговор #52 -: Август 31, 2013, 13:08:08 »

    Няма начин по който отричайки нещо, да приемем и осъзнаем вселената като едно цяло. В случая каквото и да "поставим на задната седалка", значи да отречем неговото основно значение в живота ни - това Е отричане.

    Егото е като огъня - играем ли си с него, ще възпламеним пожар, опитомим ли го, ще се топлим в студените дни.

    НЕ СЕ НАЛАГА да следваме нещо извън себе си, ако ще твърдим че неограниченият ни потенциал и сила е закодиран вътре в самите нас. Напротив, точно ако следвам нещо извън себе си, никога няма да развия нищо в себе си.

    Хора, говорещи ми за вътрешна сила, ще ми говорят че е здравословно да ги следвам. Че защо? Да свърша някоя и друга тяхна работа ли? Това пък е омагьосаният кръг при който един човек злоупотребява с потенциала на друг за неговите си цели, което вече е много по-неприемлив егоизъм отколкото този за който говорих по-рано.

    Има и нещо друго - спомняме си поговорката "Най-добрият начин да победим врага, е да го превърнем в приятел"

    Следователно, ако Егото е врагът, следва да го победим като го съюзим с нас.
    Активен
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1375


  • Град: Варна
  • « Отговор #53 -: Август 31, 2013, 13:53:38 »

    Ако някой се приближи до твоя огън идващ от опитоменото
    его както твърдиш и се опита да го развали какво ще последва?
    Няма ли да станеш същия като натрапника?
    Да отречеш е едно,да избереш да следваш нещо друго по-съществено
    е съвсем друго.
    Отново стигаме до семантика и сливане на значения.
    Отричане и съзнателен отказ да следвам нещо са две различни неща.
    И ще поясня още по- опростено за да има яснота.
    Да отричам нещо въобще означава че не признавам съществуването
    на даден обект или явление.
    Да не следвам нещо означава че признавам неговото съществуване априори
    но отказвам да го последвам предвид преживян опит и бъдещи последици.
    Именно самото ни съществуване е проява на една
    могъща сила наречена Живот създаден от невероятен Дизайнер.

    Отричай колко си искаш това,твоя работа...но помни че дори твоето
    его е следствие ,а не причина именно на тази могъща сила.
    Имаш избора кое да следваш.
    Ако искаш следвай хора,егото си,Силата на Живота и Вселената -твоя работа.
    По-важното е че вече знаеш,че имаш избор пред себе си.
    Ако си все още подвластен на проблематиката-кой кого щял да използва -
     ето ти доказателство че ставаш като тези против
    които ти самия си настроен...и причината това да се случва
    сам си отговори откъде идва.
    Все още виждаш врагове ли?
    Покажи къде в моите постове съм обявил егото за враг номер едно.
    Отново за пореден път ще повторя - егото за мен е едно старо
    приятелче което си е изпяло песента и не пее вече в хора.
    Просто Някой друг го е сменил.
    Врагове и битки не са ми необходими,нито ми трябват....и те останаха
    някъде далеч в миналото ми.
    Отново за пореден път ще разясня съвсем подробно че по този начин
    признавам че егото съществува,че го има.
    Ще поясня също че отдавна реших да не следвам неговите повели
    (на егото ) именно защото избрах това да бъде така.
    Споделих съвсем ясно и недвусмислено тук своя опит относно попарите
    които съм сърбал заради егото си .
    И в завършек - ако все още се уповавах на него ( егото ) като водещ фактор,
    въобще нямаше да съм тук.
    Както и ти Sine Wave Zero ...

     
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Sine Wave Zero
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 334

    « Отговор #54 -: Август 31, 2013, 14:03:46 »

    Ами след като Егото е следствие(творение) на тази могъща сила, това е още една причина да го ценя, Странник.

    Подобно на теб ще кажа, че не съм настроен срещу никого, просто има дадени хора/идеи, които не бих последвал, и именно егоизмът е инструментът с който им казвам "НЕ".
    Активен
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1375


  • Град: Варна
  • « Отговор #55 -: Август 31, 2013, 14:17:44 »

    Ами цени си го,кой те спира?
    А можеш ли да цениш  колективния
    разум на мравките?
    Нима са ходили в университет или
    на духовни курсове?
    И той е творение на Създателя.
    И е пред очите ни като факт.
    Ако всички мравки бяха егоисти дали щяха
    да съществуват въобще?
    Свободен си да избираш същественото
    пред несъщественото в Любовта Му.
    Свободен си да следваш Любовта Му,а
    не проявите и...
    Свободен си да следваш една могъща
    Сила,а не проявите и...
    А не мен...или някой друг.
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Sine Wave Zero
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 334

    « Отговор #56 -: Август 31, 2013, 14:28:02 »

    Като каза "мравките" като че ли уцели десятката.

    Смея да кажа че като дете проявявах доста повече егоистични похвати отколкото сега. До 5-ти клас дори убивах мравки за удоволствие. Казват че децата са чисти от тези навици, но това съвсем не е така. Дори не бях сигурен как бях придобил този навик, може би беше от компютърни игри, където по-силният(главният герой) беше с правото да се налага над по-незначителните.

    В същото време много по-силни от мен се налагаха и ме биеха в училище. Това ми беше един от най-големите уроци за опитомяване на Егото. В един момент долових връзката между отношението ми към по-слабите и отношението на по-силните към мен. Колкото повече оценявах значението на 'мравките', толкова повече и 'гигантите' оценяваха моето. Мина много време докато разбера, че не Силата а Начинът на използването й е важното в живота. Или че не е важно Какво, а Как.

    Така че на въпросът ти, набрал съм известен опит в мравкологията..
    « Последна редакция: Август 31, 2013, 14:44:48 от Sine Wave Zero » Активен
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1230


    « Отговор #57 -: Септември 01, 2013, 19:43:31 »

    Ей Sine аз горях с лупа бръмбар веднъж и знам какво ме подбуди, беше ми супер интересно как точно лупата може да запали това нещо....Мда, децата имат голяма доза жестокост, може и така да се учат на обратното не знам Усмивчица
    А сега и муха не мога да убия, съвсем буквално не е ли това заради егото, заради чувството за вина, което е съвестта.Не вярвам, че Егото има само негативни страни, не го вярвам и не го мисля, смятам, че то може също да се учи и да еволюира и под една овладяна форма да служи за добро, макар да поставя граници.Може би човека в своето съществуване е една естествена среда от граници, все пак само мозъка, който използва 3% процента капацитет не дава ли чувството, че без граници ние бихме се самоунищожили, евентуално!?Мисля си, да вземем така наречените гении по света във времето, те нямат нормален живот, техният капацитет достига 6% до колкото съм чела, значи в тези тленни тела, повече свобода може да означава разруха или пагубност..Ако в нас няма границите за благоприятно и правилно и неправилно и самосъхранение - все творения на Аза Усмивчица вярвам, че наред с проблемите нямаше отдавна да има и хора.
    Активен
    вожда
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 403


    I.F.Y

    « Отговор #58 -: Септември 01, 2013, 21:15:22 »

    Всички сте гледали "Аватар", нали? Егото е това, което ни помага да се впишем в обстановката, чрез определена идентификация.
    Фалшива самоличност, от която имаме нужда тук, на това място, в това общество, с тази система.
    Лична карта, трудова, здравна книжка, акт за раждане, брачно свидетелство и куп още бумащина, с която безгласно се съгласяваме, че сме стока, подлежаща на търгуване. Всичко е тръгнало от морската търговия, още през ранното средновековие. Не ми се изпада сега в подробности, а и ще излезна от темата.
    Да, но повечето, доколкото разбирам са приели тази своя временна самоличност и аватар за истинската си и единствена същност, убедени че живота е един и край. Така ни учи библията и не само, но тя е в основата за това всеобщо, консуматорско схващане, залегнало дълбоко в убежденията на всеки европеец и всички останали народи, които е успял да покръсти.
    Съвсем отделен е въпроса, че религиозните учения са сериозно отстъпили мястото си на "бял мерцедес ме преследва" и "ах банана, ох банана". Не че се различават много де. И двете хранят егото на аватара яко, убеждавайки го, че е на правия път.
    Може пък и да е така, знам ли.  
    Всеки има право да се нахендри където си поиска.
    Активен

    Някои неща се променят, други никога не се променят.
    Ахо!
    ,___,  
    [O,o]
    /)__)  
    -”–”-
    Wednesday
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 35


    « Отговор #59 -: Септември 04, 2013, 23:30:29 »

    Егото и Душата
    Егото е частта от душата, ориентирана към материалния, външния свят. По същество егото е инструмент на душата за нейното проявление като физическо същество във времето и пространството. То придава на съзнанието фокус. Егото придава на съзнанието конкретност, вместо океаничност, придава му качеството „тук и сега”, вместо „навсякъде и винаги”. То превежда вътрешните импулси в конкретна материална форма. Егото е онази част от вас, която като мост осъществява връзката между духовната и физическата ви части.

    За душата като нефизическа духовна същност е крайно неестествено да бъде фиксирана във времето и пространството. Душата е независима от всяка материална форма. Когато летите насън, вие се свързвате с тази независима и свободна ваша част. От друга страна, егото ви свързва и фиксира. То ви позволява да действате във физическата реалност. Като такова, егото изпълнява ценна роля, която няма нищо общо с понятията „добро” и „зло”.  Когато действа в балансирани ситуации, то  е неутрален и незаменим инструмент на душата, обитаваща Земята във физическо тяло.

    Но когато егото започне да управлява съзнанието на душата, вместо да служи като неин инструмент, тя излиза от равновесие. Когато егото диктува на душата (което е характеристика на съзнанието, основано на егото), то не изпълнява функцията само да превежда вътрешните импулси в материална форма, а започва да контролира и избирателно да потиска тези импулси, т.е. ви представя изопачен образ на реалността. Небалансираното его винаги се стреми към власт и контрол и от тази позиция ще интерпретира всички факти като позитивни или негативни.

    Шепот на душата
    Душата говори с вас в миговете на мълчание. Чувате нейния глас, когато вече не знаете нищо. Често душата започва да говори много ясно едва когато се предавате и хвърляте бялата кърпа на ринга. Когато се предадете и се отчаете, тогава вие се откривате за новото. Тогава освобождавате всичките си очаквания и наистина приемате онова, което е. Отчаянието възниква от силната вяра в онова, което по ваше мнение, би трябвало да се случи в живота ви. Когато реалността не успее да отговори на тези вярвания, вие се разочаровате или дори се отчайвате. Ако се откажете от очакванията и си позволите да се отворите за новото, тогава няма да ви се налага да изпадате в отчаяние, за да можете отново да влезете в контакт с вашата душа. Можете да бъдете притихнал, възприемчив и отворен за онова, което тя ви говори, без да е нужно преди това да преминавате през отчаянието.

    източник и материали-
     Памела Крибе,
     „Ченълингите на Йешуа“
    Активен

    Когато личните пространства са компактни
    и с няколко жеста събираш багажа в куфар
    с лекота пренасяш себе си навсякъде
    нагъваш се, прибираш се и тръгваш.
    Страници:  1 2 3 [4] 5 6   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright