Духовно развитие

          

Страници:  1 2 [3] 4 5 ... 11   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: За Сродните Души  (Прочетена 10610 пъти)
Ianica
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 151

« Отговор #30 -: Август 08, 2011, 14:33:48 »

Аз не съм казала, че сродните души трябва да са от противоположния пол. Абе май сега трябва да задам и друг въпрос. Човек само една сродна душа ли има? Ами приятелите (говоря за истинските, за най-добрите ти приятели) какво са, не са ли пак сродни души? Сега ми отговорихте на един друг въпрос- защо аджеба хората си сменят гаджетата. Това между другото ми го беше казал и бившият ми приятел, но аз приех, че това си е просто негово мнение. Преди мен той е имал 4-годишна връзка и са се разделили. Аз го попитах:"Защо хората се разделят след такава дълга връзка? Не са ли разбрали още през първите месеци, че не си подхождат(а аз това го разбирам за часове)?". И той ми каза:"Защото когато са се събрали са си подхождали, но после се променят в развитието си и тръгват в различни посоки". От което на мен ми стана тъпо. Същото може да се случи и с приятелството- приятели от детството като пораснат вече да не са приятели защото имат различни интереси (не говоря за онези приятели, които само са те използвали и не са били истински). А аз преди все си мислех, че щом нещо е временно, значи не е истинско, мислех си, че истинските неща са вечни. Ооо, значи един вид мъжът на живота ми не е предварително предначертан, защото не се знае до последно с кого ще се развием еднакво, че да се срещнем? Ето затова ми се искаше да вярвам в предначертаната съдба, а не за да не правя нищо, както много хора си го обясняват. Само и единствено за да бъде гарантирано, че ще срещна хората, които трябва и най-вече мъжа си(а не за да мързелувам, да не уча, да не работя, както хората елементарно обичат да нападат онези, които вярват в съдбата). Е, добре де, че аз мога да се развивам докато остарея и умра, демек, цял живот. Е какво, не е ли написано на каква възраст и за кого ще се омъжа и кога ще родя деца? Значи ли това, че за мен няма вече предопределен мъж отгоре(още с раждането ни) и че като нищо мога и да си остана стара мома без това да е вече предначертано с цел? От цялата работа излиза- съдба, съдба, ама нашите реакции и развитие не са написани, а само събитията, така ли? И щом не се знае предварително с кой мъж как ще се развием, значи може и да не го срещна Сълзи или да трябва да се моля за него в момента. Ох, дано ме разбрахте. И още нещо се сетих. Аз затова ли преживях 4 несподелени любови и имах само две гаджета, които не харесвах? За да не си сменям гаджетата като другите и да се запазя сравнително чиста, докато се развия максимално преди да срещна истинския човек, а в същото време с тези несподелени любови да изпитвам различни нюанси на чувства и да трупам опит. И в същото време непрекъснато се движех в мъжки компании и имах много приятели мъже и така научих много за психиката и поведението им, което пак е опит. Само нямам голям сексуален опит, но все си мисля, че това вече е до късмет. Ако е така както си мисля е хитро измислено, а? Ако това е причината, значи е за добро и ще срещна човека за мен, но не мога да бъда сигурна. А в момента съм в абсолютен застой и никого не срещам, не се влюбвам и в професионално отношение също съм в застой. Сякаш времето е спряло, сякаш Господ забрави за мен:(
Активен
Ianica
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 151

« Отговор #31 -: Август 08, 2011, 14:42:24 »

Та, въпросът ми е аз трябва ли да правя нещо (и какво по-точно-ритуали, молене, ала-бала) за да го срещна, или ще си дойде от самосебе си когато е написано? Няма значение дали е сроден, сходен или както там го определяте, важното е да е тоя, който трябва, а не някой си, случаен. Абе с една дума, да сме щастливи и двамата, а щом сме щастливи, значи е станало каквото трябва.
Активен
Престолски
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 425

« Отговор #32 -: Август 08, 2011, 17:05:02 »

Та, въпросът ми е аз трябва ли да правя нещо (и какво по-точно-ритуали, молене, ала-бала) за да го срещна, или ще си дойде от самосебе си когато е написано? Няма значение дали е сроден, сходен или както там го определяте, важното е да е тоя, който трябва, а не някой си, случаен. Абе с една дума, да сме щастливи и двамата, а щом сме щастливи, значи е станало каквото трябва.
   За сродните души се изписа много, повечето от материялите са противоречиви и дори изключващи се взаимно. За това няма да коментирам.Никакви ритуали, магий, молби или ала-бала-ници ще предизвикат нещо подобно. Не насилвай нещата, нищо хубаво няма да ти се върне. Спри да търсиш и ще дойде при теб, а когато дойде ще го познаеш, защото ще усетиш връзката между вас. Ще разбереш че той не е като другите... няма да е следващият... а последният. Ако не си готова да го познаеш, няма как да го видиш. Как ще подходиш към сродната ти душа е изцяло твое решение. Никой не може да ви задължи да сте заедно или не.  
    
« Последна редакция: Август 08, 2011, 17:17:05 от Житара » Активен

☺ ∞♥ oNe レo√乇
BaDBluEeYeS
Witness of a miracles
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 68


  • Град: Ямбол
  • « Отговор #33 -: Август 08, 2011, 22:42:40 »

    Житара го е казал много точно. Аз само бих добавила, че сродната душа е като огледало. Ако не познаваш своята истинска същност как ще познаеш твоята СРОДНА ДУША? Въпросът ми мила , Яни , познаваш ли себе си и докосвала ли си Душата си?
    Активен

    За сините очи, розовата душа и животът ми в лилаво
    Do_It
    Eyes of consciousness
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 241


    Strange Bird

    « Отговор #34 -: Август 08, 2011, 22:44:39 »

    Четейки това отново (казвам "отново", защото съм го чела и преди, и ако не се лъжа в книгата "Опорни точки в живота", която имам), се роди един въпрос в главата ми, дали именно понеже повечето хора не са с подходящите половинки за тях, затова да се раждат деца с "изкривени" разбирания по доста точки, неудовлетворени, лутащи се, незнаейки защо вършат нещо, а други дори с извратени разбирания и актове на поведение. Поради страх от самота, хората сме свикнали да се задоволяваме с най-подходящото от това, което ни се предоставя, а не онова, което е за нас.
    И така нататък.
    Да се раждат деца по не обичайния път, по който сме свикнали досега. - кой знае, може би затова имаме "деца-спътници" в живота си, които дават знак за съществуването си по един или друг начин, колкото и ЛУДО да звучи, а то наистина звучи тра-ла-ла : )) на фона на базата информация, с и според която живеем.
    Има сродни души и души близнаци. Не бъркайте едните с другите обаче. Разликата между тях е много тънка.
    От едните има само 1 душа, а от другите много.
    Активен

    Star Rover
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 55


    « Отговор #35 -: Август 08, 2011, 23:10:52 »

    Четейки това отново (казвам "отново", защото съм го чела и преди, и ако не се лъжа в книгата "Опорни точки в живота", която имам), се роди един въпрос в главата ми, дали именно понеже повечето хора не са с подходящите половинки за тях, затова да се раждат деца с "изкривени" разбирания по доста точки, неудовлетворени, лутащи се, незнаейки защо вършат нещо, а други дори с извратени разбирания и актове на поведение. Поради страх от самота, хората сме свикнали да се задоволяваме с най-подходящото от това, което ни се предоставя, а не онова, което е за нас.

    Усмивчица

    Активен

    Истинската Любов не умира. Само става по-силна с времето.
    Do_It
    Eyes of consciousness
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 241


    Strange Bird

    « Отговор #36 -: Август 09, 2011, 01:33:56 »

    Харесва ми онази част, в която се споменава, че във всеки един минал през живота ни по интимен път, има черта от нашата "половинката". Мислела съм по темата още преди да го прочета нагледно написано или чуя (било то от някакъв 'учител' или просто мисли на събеседник). Има нещо в тях, което ни привлича. Някоя част от физиката, от характера, от душевността, мирогледа и т.н. Понякога на въпроса "Какво харесваш в мен?" не можем да отговорим, защото е комплексно усещане за привличане на нещо у отсрещната страна. Понякога не можем да кажем просто "очите". Тогава отсрещната страна се сърди, смята, че няма нищо у теб, което да привлича другия. Че всичко е фарс. Искаме да чуем отговори. Отговори, побиращи се в някаква рамка, за да имаме затвърдена яснота, която да ни даде сигурност.

    Можем ли да бъдем привлечени от нещо, което не харесваме? Може би можем, защото е непознато, незнайно усещането да харесваш нещо иначе противно до момента за теб? И в един момент границата се "къса", пада - от омразата до любовта и обратно има 1 ръка разстояние. Но дори тогава - дали това не е част от така наречената "половинка"? Всъщност знаем ли, осъзнаваме ли какво харесваме, че го търсим?
    Всеки човек има своята тъмна и светла страна. Има своите противни нам черти (тук не говорим за недостатъците, които би видял в бита с 1 човек) и привлекателни. Често първите остават под един доста дебел слой, в тъмнината на подсъзнанието - извора и бездната. Понякога никога не излизат. Друг път, провокирани от психичната нагласа, от обстоятелства, излизайки, ни карат дори нас самите да се удивим на това, което можем, което сме. Разбира се, понякога това са позитивните 'изненади', изкачащи от дълбините на "възможния" Аз. Друг път са крайно негативни. И много "готини" ще кажат "А! Аз не!" - да, ама не. Просто не го знаете или се заблуждавате. Това е всичко. Както има Ин и Ян, мъжко и женско начало, така има и тъмна, и светла страна на всеки един 'аз'. Когато приемате някого, го приемате с двата му, да го наречем, 'аз'-а.
    Познавате ли достатъчно добре себе си, че да знаете и познавате "половинката". Знаете ли в онази "бездна" и "извор" какво криете, носите. Имате ли смътно усещане за ужасните си черти, не само за положителните си? Готови ли сте да се видите сам сами очи в очи със себе си, вашето тъмно аз? Дали психиката и очите ви ще издържат, за да стигнете до познанието на собствения си аз?
    Някои биха казали "е, да, но когато се срещнат двете 'половинки', настава любов, а не садо-мазо" (макар че садо-мазото си е форма на любов - допълваща, направо идилийка - единия бие, другия се радва) или може би е правилно да се каже само садизъм. Както и да е. Идеята е заедно да се "повдигат" взаимно, т.е. както някои се изразяват "да вибрират на по-висока честота" и онова тъмно възможно "аз" да си остане само възможно (като опция за Нещо от Нищото).
    Добре дошли в хаоса, където Всичко и Нищо са едно - Извор и Бездна. От Нищото се ражда Нещо, и Нищото потъва в Нещото, което поглъща Нещото като черна дупка, за да се роди отново от Нищото.
    « Последна редакция: Август 09, 2011, 01:41:25 от Do » Активен

    егоцентрична ексцентричка
    izida
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 5

    « Отговор #37 -: Август 09, 2011, 14:31:11 »

     Всеки един от нас си е мечтаел или мечтае за любов, описана във великите романи или като тази възпята в песните и запечатана от художниците Усмивчица Гедаме филмите, слушаме музиката, обсъждаме съседите и цъкаме с език....ех, да му се невиди, защо и на мен не ми се случва това за което "всички" говорят, и на "всички" се случва....хаххаха, явно аз съм будала или дедо господ не ме обича толова Хммм...
     Отговорът поне лично за мен е, нескромно да го нарека "елементарен" Усмивчица
    Всички ние без изключение, получаваме от отсрещната страна точно толкова, колкото носим в себе си и сме способни да отдадем.
    Обичайки и приемайки себе си, излъчваме това на света и на околните. В обратният вариант, когато не се обичаме и не се наслаждаваме на себе си(на душевността си), привличаме хора с подобна вибрация, които имат сходното отношение към себе си. Е,...та как може да получим тази Достоевска любов, щом не можем да я дадем, по простата причина, че просто нея я няма в нас.
     Не случайно великите произведения са се превърнали в нарицателна класика. Индивидите които са я сътворили са носили любовта към душевността си, към всеки един атом на свето тяло, тя е била вътре в тях,  и само по тази проста причина са успели да я изявят и да срещнат милиони почитатели и последователи желаещи същото и за себе си. Всички искаме, мечтаеме...хубаво, няма лошо. Но тук се прокрадва една огромна химера..лъжа направо бих я нарекла, лъжа на съвременното общество. А именно маниполацията, че може да скочиш направо от 1ви в 10ти клас. Ок и това не е проблем, нека всеки скача спрямо възможностите си, просблема обаче е, че се отдалечаваме от същността си, от душевността си. Не работим в полза на нея, не я захранваме с любов, каквато искаме иначе да получим от другите.
     Може би малко се относох от основната тема, но в общи линии това са природни закони.
    С празен съд не може да напоиш градината.
     Знам, че никой не иска съвети без да ги е поискал, сещам се имаше готина фраза даже хахха "важното е не какво казваш и как го казваш, важното е, че никой не те слуша" хихи...но все пак ще си кажа щото не мога да не си го кажа пссс
     Опитайте се да нахраните душата и сърцето си, обичайте се, ама ей така се обичайте наистина, кефете си се. Даже и на най неприятната ви черта от характера, даже и на несъвършенствата на тялото си, дарете ги с уважениеее, обикнете ги без да ги потискате и да искате да ги "елиминирате", и те ще се отблагодарят..СИГУРНА СЪМ, ще видите
    « Последна редакция: Август 09, 2011, 14:40:25 от егоцентрична ексцентричка » Активен
    Do_It
    Eyes of consciousness
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 241


    Strange Bird

    « Отговор #38 -: Август 09, 2011, 15:43:01 »

    И да не забравяме - "лошите" (в това число и най-нелечимия психичноболен случай с крайно садистични наклонности) също си имат "половинки". Проявление на тъмната страна от възможния "аз". Някои застават лице в лице с нея. Някои я приемат като част от себе си, други не. Някои я обичат, други тотално отхвърят, обвинявайки се и самоизмъчвайки се. Идеята е май приемем тази страна като част от себе си, но да я владеем (?). Въпроса за доста е, как се приема.
    Какво сте!
    « Последна редакция: Август 09, 2011, 15:52:07 от Do » Активен

    Do_It
    Eyes of consciousness
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 241


    Strange Bird

    « Отговор #39 -: Август 09, 2011, 16:26:24 »

    Замислете се, че символа на Ин и Ян говори за хармония между двете половини и не случайно е изобразен като една тъмна и една светла половина, с противоположна на тях тъмен и светъл център във всяка една от тях. Две окръжности (два микрокосмоса), носещи заряда, които взаимодействат помежду си в един вихър, циркулиращи, създаващи един друг общ заряд. В този дух две души не трябва да са еднакви (двете половини), т.е. те могат да си приличат, но се и различават - едната проявява другата и обратно.
    Всъщност не се изразява просто мъжкото и женското начало, нито баланса между енергиите, половините, а показва един микро и макрокосмос и взаимствеността между тях.
    Едното пребъдва в другото и обратно.


    « Последна редакция: Август 09, 2011, 17:15:28 от Do » Активен

    Do_It
    Eyes of consciousness
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 241


    Strange Bird

    « Отговор #40 -: Август 09, 2011, 16:47:52 »

    А, какво остана за симбиозата?
    За портокола: симбиоза - взаимоотношение на определено равнище между два организма, от което те могат да имат едностранна или взаимна полза.
    Активен

    Star Rover
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 55


    « Отговор #41 -: Август 09, 2011, 18:03:35 »

    Замислете се, че символа на Ин и Ян говори за хармония между двете половини и не случайно е изобразен като една тъмна и една светла половина, с противоположна на тях тъмен и светъл център във всяка една от тях. Две окръжности (два микрокосмоса), носещи заряда, които взаимодействат помежду си в един вихър, циркулиращи, създаващи един друг общ заряд. В този дух две души не трябва да са еднакви (двете половини), т.е. те могат да си приличат, но се и различават - едната проявява другата и обратно.
    Всъщност не се изразява просто мъжкото и женското начало, нито баланса между енергиите, половините, а показва един микро и макрокосмос и взаимствеността между тях.

    Ако се огледаме можем да видим всякакви варианти, които работят - привличане на еднакви (по характер) индивиди, както и противоположни. Не мога да разглеждам сродствата или разликите в характерите като събирателен фактор, защото до голяма степен те се формират от средата - все още. Не винаги и не при всеки, но  характерът често е външен израз на семейството от което идваш, бит, дори и "егрегори", както се казва напоследък - аз бих го нарекъл култура, колкото симпатична, толкова и опорочена дума. Е, в някои характери има отражение на истинската душевност, но това е по-рядко явление.
    Всичко това обаче се променя за индивида, който е осъзнал истинската си същност и се е приближил към нея, а колкото повече отива натам, толкова повече се докосва към онази плоскост, на която може да срещне душа, която също вибрира на тази честота, където на практика се получава "окултна връзка на биополярната сфера, а тя се създава единствено чрез истинска любов".
    Аз лично изключвам, еднаквостта на две души, те няма как да са, защото имат или са имали различни преживявания, което води до различен резонанс на вибрациите в последствие. Именно затова мисля, че при всеки срещата се случва различно и точно определение или логика липсват. Мисля, че някои неща ще и се случват, защото има план или уговорки, и колкото и да решаваме съдбата си често сме свидетели на ситуации, в които изключително позитивни и добри хора изведнъж напускат този свят и всички питат - Защо?! Тоест има нещо, което не се вижда или не помним, но въпреки закона на привличането в сила работят и други клетки. Понякога изглежда доста просто, но не е хич плитко - системата е съвършена.
    Вероятно зависи и от опитност на душите, карма може би, обща вибрация и какво в крайна сметка би донесла тяхната общност за цялото... 

    Този цитат ми идва като че ли в твоя подкрепа До

    “Тайната на истинската любов е следната: духовните енергии, които двама души могат да съберат, са повече от енергията, която те могат да произведат като отделни индивиди. Посредством тази любов всички, които влязат във връзка с тях се обогатяват, човечеството се облагородява, а космоса се подхранва. Вярно е казано, че никой човек не живее сам за себе си; също така е вярно, че любовта на мъжете и жените не е предназначена за самите тях. Всички жизнени аспекти на тази планета се състоят от три аспекта - женски, мъжки и божествен - а любовта е първичното единство.”

                             Дейвид Годард
    Активен

    Истинската Любов не умира. Само става по-силна с времето.
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #42 -: Август 10, 2011, 10:49:29 »

    Цитат
    Публикувана от: pufi
    Цитат
    Цитат на: Kissing You Good Night в Август 08, 2011, 12:46:42
    Ами аз съм срещнал моята сродна душа, Яница... И какво като не е момиче, а е момче, на всичкото това по-малко от мене (аз съм на 18, той е на 15)? Всички си мислят, че съм обърнал резбата, даже са ме обвинявали в педофилия, ама аз не се интересувам от чуждото мнение в тази посока и продължавам да си го пазя това хлапе и да си се грижа за него, въпреки че нямаме никаква кръвна свръзка. Това е то Любовта - да си готов да си дадеш живота за Другия, за да е той добре! Нищо, че за тези ти напъни биха те линчували после или биха те затворили в изолатора на психиатрията... Всички ще си мислят, че всичко е свършило между вас, но то ще бъде потиснато, за да се разгори с нова сила и още по-голяма интензивност... Затова понякога за себе си сравнявам истинската любов с петрола - като го захлупиш с пясък, той спира да гори и да пуши, но когато избие малко отгоре, то отново се разгаря, напук на опитите да се спре горенето.
    Затова да знаеш, Любовта между две сродни души е най-святото нещо!

    PS: Не се притеснявай, ще си намериш кой да те обича! В това съм 10000000000000000000000000000000000000000000000% сигурен!

    Никой не е казал че сродните души са хора с противоположен пол ил поне аз не съм прочела никъде това Усмивчица Душите когато се търсят се намират независимо от пол,възраст,цвят,раса...А когато се намерят е като онези талисманчета сърчица,кото се чупят на две.Тези две души,точно като сърчицата,се събират и стават едно цяло-душа,мисъл и дух Усмивчица

    +1000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000
    Това много ми хареса!
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    Ianica
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 151

    « Отговор #43 -: Септември 07, 2011, 22:24:35 »

    До dariomag327: Ами кой повече, кой по-малко кофти. Даже и да не е толкова зле в началото, само една дума или изречение са в състояние да ме отблъснат от дадения мъж. Ще цитирам някакъв непознат, който отскоро ми е приятел във фейсбук:"Надявам се да не се сърдиш, но ще ти направя една малка забележка. Много силно си се гримирала на едната снимка, не ти е нужен толкова грим". Айде чао, не ми трябва такъв, дето ще ми се налага, бившият ми беше точно такъв. Или пък загряват бавно и те изморяват да им обясняваш. Или си противоречат. Баща ми:"Стига си пяла тия чалги, хората искат по-интелигентна музика." Пак баща ми:"Абе какво ги учиш тия глупавите песни, никой няма да те разбере, хората искат да слушат чалга". Бившия ми:"Искам да се обличаш по-секси, така приличаш на учителка". Пак бившия ми:"Не искам да слагаш грим, и така си си хубава". Бившия:"Ама ти нищо не ядеш". Пак бившия:"Стига си яла хляб, ще напълнееш".
    Активен
    dariomag327
    Requiem
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 79


  • Град: Sofia
  • Bless the mind too small for doubt!

    « Отговор #44 -: Септември 07, 2011, 23:48:39 »

    Яница, разбирам доводите ти. Но се чудя дали в търсенето на перфектния няма да изпуснеш доста други заради дребни кусури. Това, което описа е наистина глупаво поведение, което и аз не бих търпял. Но според мен критериите ти са твърде завишени. Перфектен няма. А и доколкото виждам казваш, че една малка грешка от мъжа и е аут. Това е несериозно. Връзката се гради на приемане на другия, компромиси. Или мислиш, че си безгрешна, та да съдиш толкова строго половинката? Аз не бих направил проблем за нещата, които ти изброи. Ако обичаш някого, ти го приемаш. Има граница, естествено, но това никак не се и доближава до нея. Помисли над критериите си. Помисли също дали си толкова перфектна, че да заслужаваш перфектен мъж. Ако е така, браво и късмет да го намериш. Но след като години не е дошъл, може би трябва да промениш начина на мислене и критерия на оценяване на другия пол. Съгласен съм - пълно е с недостойни малоумници, но те всички имат за половинки достойни за тях малоумнички Усмивчица Всеки получава това, което заслужава - подходяща половинка. И ти ще получиш своята, просто я приеми Усмивчица
    Активен

    Strength and Honor!
    Страници:  1 2 [3] 4 5 ... 11   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Групи души
    Видео клипове
    delfin 3 1286 Последна<br />публикация Февруари 24, 2010, 00:49:02
    от onzi
    "Преродени души" -сериен филм
    Филми
    nia.boneva6 5 1988 Последна<br />публикация Август 03, 2010, 08:59:42
    от nia.boneva6
    Само земни души ли се прераждат на земята?Фалшиви ченълинги? « 1 2 3 4 5 »
    Въпроси и отговори
    stefanica 61 8625 Последна<br />публикация Декември 13, 2012, 15:37:50
    от alaje
    Индиго души-индигова аура!
    Всичко относно индиготата
    Еlsha 10 2824 Последна<br />публикация Юли 03, 2012, 12:56:52
    от Щуродино

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright