Духовно развитие

          

Страници:  1 ... 3 4 [5]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Според Ошо Исус страда от ментални отклонения. Вие съгласни ли сте с него?  (Прочетена 3676 пъти)
Pelin
ОЙ 8:11
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 280


Red Overtone Serpent

WWW
« Отговор #60 -: Септември 24, 2011, 16:27:18 »

“Как разбра за мен, майко?” попитал Шри Рамакришна. Тя отговорила: “По милостта на Божествената Майка аз разбрах, че трябва да срещна трима от вас.
http://www.ramakrishna-vivekananda-bg.info/Ramakrishna-%20Life/6-SRK-Life-Bhairavi%20&%20a%20Vaishnava%20Saint.htm
Цялото познание идва от Божествената Майка.
Дай писания на Бхайрави Брахмани, в които дава пътя към просветление и доказва, че чрез тантра се постига просветление.
Усмивчица
Никак не е задължително всеки един човек, който е практикувал Тантра-Йога, под една или друга форма, който е достигнал просветление, чрез Тантра-Йога, да бъде или да стане автор на текстове.
За Тантра има много текстове, които са напълно достатъчни за последователя.
Не малко от тях посочих в по-горните мнения.

Доказателството, относно въпроса, го дават такива като Шри Рамакришна, които ясно посочват това, че Тантра, като методи и практики е на своето място и че води до просветление/освобождение.
Ето и още нещо по въпроса:
http://www.gatewayforindia.com/articles/tantra.htm
« Последна редакция: Септември 24, 2011, 16:39:35 от Pelin » Активен

"... Защото в (от)даването получаваме и в смъртта се раждаме за Живота Вечен..." св. Франциск от Асизи
Търсач
Търсач
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 387


WWW
« Отговор #61 -: Септември 24, 2011, 21:49:20 »

Никак не е задължително всеки един човек, който е практикувал Тантра-Йога, под една или друга форма, който е достигнал просветление, чрез Тантра-Йога, да бъде или да стане автор на текстове.
За Тантра има много текстове, които са напълно достатъчни за последователя.
Не малко от тях посочих в по-горните мнения.
Доказателството, относно въпроса, го дават такива като Шри Рамакришна, които ясно посочват това, че Тантра, като методи и практики е на своето място и че води до просветление/освобождение.
Нулки, както и в други форуми ми губиш времето.
Шри Рамакришна постигнал ли е просветление?
Тези, които са постигнали просветление не се чудят, а знаят.
Шри Рамакришна – Вижте, Ракхал не е добре. Чудя се, дали газираната вода може малко да му помогне? О Боже, какво да правя? Ракхал, вземи малко прасад на Джаганатх
Активен

Pelin
ОЙ 8:11
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 280


Red Overtone Serpent

WWW
« Отговор #62 -: Септември 25, 2011, 14:42:54 »

...ми губиш времето.
Усмивчица
1. Времето не може нито да се спечели, нито да се загуби. То е само част от Илюзията/Самсара/Матрицата.
2. "Ми" - това е местоимение, с което се показва притежание. Обусловеното съзнание не притежава времето. Обусловеното съзнание също е част от заблудата, продъкт е на Майя, на Илюзията.

Шри Рамакришна постигнал ли е просветление?
Да. Усмивчица Писанията и хора, както и други учители свидетелстват за това.
1. Сега, много често обусловеното съзнание е способно да отхвърля и да не признава даден човек, или нивото, до което то е достигнал. Това е защото его-то, сиреч аз-а се стреми да издигне на пиедестал своето учение, своя гуру и т.н. на принципа в който се помества т.н. комплекс на малкия човек - който желаейки и режейки главите на останалите, самият той да се почувства по-висок. Така правят мнозина - плюейки по всички други учения, присмивайки им се, както и на техни последователи, целят да издигнат на по-видно място своето учение и учител, защото по този начин и те се чувстват по-горни на другите.
Коплексираност е това, а не друго. Не по-малко тези неща са плод на слупа убеденост, сиреч на фанатизъм. Усмивчица

2. Що е то просветление?
Да ти стане по-светло, по-ясно, да ти се изясни нещо в живота, или самият живот в даден негов аспект, или като цяло. Просветления колкото щеш, като вид и ниво.
Да, Рамакришна е достигнал до такова нещо, както и много други, и знайни и незнайни...

Тези, които са постигнали просветление не се чудят, а знаят.
Шри Рамакришна – Вижте, Ракхал не е добре. Чудя се, дали газираната вода може малко да му помогне? О Боже, какво да правя? Ракхал, вземи малко прасад на Джаганатх
1. Не се чудят тези, които са достигнали да пълното просветление, наречено във Веданта Нирвикалпа Самадхи (Нирбиджа/Асампраджнята Самадхи, според Патанджали).
Непълното просветление е Савикалпа Самадхи, според Веданта (Сабиджа/Сампраджнята Самадхи, според Патанджали).
Общо взето двата вида Самадхи се различават по това:
При Нирвикалпа Самадхи липсва всякаква дуалност - между обекта (постиганото - Бог, Брахман, Аллах,...) и субекта (постигащия). "Аз съм Брахман" - това може да се чуе от "онзи", който е постигнат от подобно разкриетие на съзнанието.
При Савикалпа Самадхи все още има дуалност, двойственост, сиреч разлика между обект и субект.
Двете нива могат да се опишат с по една дума.
Нирвикалпа Самадхи - Единосъщност.
Савикалпа Самадхи - Единение - (Един_Е_Ние), т.е. "сливането" все още не е окончателно; все още съществува аз-ност, демек нещо отделно от Бога/Твореца.
Ето как ги описва Шри Чинмой, с термините на Веданта:
Цитат
Самадхи е духовно състояние на съзнанието. Има различни видове самадхи. От по-ниските степени на самадхи савикалпа самадхи е най-високата. След савикалпа идва нирвикалпа самадхи, но между двете съществува огромна разлика. Те са две съвършено различни форми на самадхи. Освен тях съществува и трети вид състояние, отвъд нирвикалпа самадхи, наречено сахаджа самадхи.

В савикалпа самадхи за кратък период от време вие загубвате напълно човешкото си съзнание. В това състояние представата за време и пространство е съвсем различна. За един или два часа вие сте изцяло в друг свят. Там виждате, че почти всичко е направено. Тук на този свят във вас и другите съществуват много желания, които все още са неизпълнени. Милиони желания не са изпълнени и милиони неща чакат да бъдат свършени. Но когато сте в савикалпа самадхи, вие виждате, че всъщност всичко е направено, че не трябва да правите нищо. Вие сте само инструмент. Ако някой ви използва – много добре, ако ли не – всичко вече е направено. Но от савикалпа самадхи всеки трябва да се върне в обикновено съзнание.

Дори в савикалпа самадхи има степени. Точно както в един и същи клас в училище има отлични и слаби ученици, така и в савикалпа самадхи някои стремящи се достигат най-висшата степен, докато тези, които се стремят по-малко, достигат по-ниско стъпало на стълбата, където не всичко е толкова ясно и живо, както на най-високото ниво.

В савикалпа самадхи има мисли и идеи, които идват от различни места. Но те нямат влияние върху вас. Докато медитирате, вие оставате необезпокоен и вътрешното ви същество действа по-уверено и динамично. Но когато сте малко по-високо, когато сте станали едно с душата в нирвикалпа самадхи, няма да има изобщо идеи или мисли. Аз се опитвам да го изразя с думи, но съзнанието на нирвикалпа самадхи никога няма да може да бъде адекватно обяснено или изразено. Опитвам се по най-добър начин да ви обясня това от много високо съзнание, но все пак моят ум е този, който го изразява. Но в нирвикалпа самадхи няма ум, има само безкраен мир и блаженство. Там танцът на природата спира и познаващият и познатото стават едно. Там вие се наслаждавате на върховно-божествен, всепроникващ вътрешен любовен екстаз. Ставате обектът на наслаждението, наслаждаващият се и самото наслаждение.

Когато влезете в нирвикалпа самадхи, първото нещо, което чувствате е, че сърцето ви е по-голямо от самата вселена. Обикновено, когато наблюдавате света около себе си, вселената ви се струва безкрайно по-голяма, отколкото сте вие. Но това е така, защото светът и вселената са възприемани от ограничения ум. Когато сте в нирвикалпа самадхи, вие виждате вселената като малка точка в сърцето си. В нирвикалпа самадхи има безкрайно блаженство. Блаженството е неясна дума за повечето хора. Те са чували, че има нещо, наречено блаженство, някои от тях казват, че са го изпитвали, но повечето нямат директно познание за него. Когато влезете в нирвикалпа самадхи, вие не само чувствате блаженство, но всъщност израствате в това блаженство.

Третото нещо, което чувствате в нирвикалпа самадхи, е сила. Цялата сила на окултистите събрана заедно не представлява нищо в сравнение със силата, която имате в нирвикалпа самадхи. Но силата, която може да вземете от самадхи, за да използвате на Земята, е нищожно малка в сравнение с цялата.

Нирвикалпа самадхи е най-висшата форма на самадхи, която постигат повечето реализирани духовни Учители. То трае няколко часа или дни, след което човек трябва да слезе долу. Какво се случва, когато някой се върне? Много често той забравя собственото си име и възраст и не може да говори и мисли правилно. Но чрез продължителна практика постепенно човек става способен да слиза от нирвикалпа самадхи и веднага да действа нормално.

Обикновено когато някой влезе в нирвикалпа самадхи, той повече не иска да се връща в света. Ако остане там в продължение на осемнадесет или двадесет и един ден, много е възможно душата да напусне тялото завинаги. В далечното минало е имало духовни Учители, които са постигали нирвикалпа самадхи и повече не са се връщали. Те са достигали най-високата за тях форма на самадхи, но са намерили за невъзможно да влязат отново в земната атмосфера и да работят като човешки същества. Човек не може да действа в света, докато е в това ниво на съзнание, това просто е невъзможно. Но съществува божествен промисъл. Ако Всевишният пожелае някоя конкретна душа да работи тук на земята, дори след осемнадесет или двадесет и един ден, Всевишният може да я отведе в друг канал на динамично, божествено съзнание и да я върне обратно, за да действа на земен план.

Сахаджа самадхи е най-високият тип самадхи. В това самадхи човек пребивава в най-високо ниво на съзнание и едновременно с това е способен да работи в грубия физически свят. Той запазва изживяването на нирвикалпа самадхи като едновременно извършва земни дейности. Идентифицирал се е с душата и в същото време използва тялото като съвършен инструмент. В сахаджа самадхи човек извършва обикновените дейности, които правят останалите човешки същества. Но в най-дълбоките глъбини на своето сърце той е изпълнен с божествено просветление. Когато някой постигне сахаджа самадхи, той става Господар и Владетел на Реалността. Той може когато поиска да се изкачи до Най-Висшето, след което да се върне долу в земното съзнание за проява.

Дори след като достигне най-високия тип реализация, в много редки случаи някой бива благословен със сахаджа самадхи. Много малко духовни Учители са постигнали това състояние. За сахаджа самадхи е необходима безкрайната Милост на Всевишния. Сахаджа самадхи идва само когато човек е установил неразделно единство с Всевишния или, в редки случаи, когато някой иска да покаже, че той е Всевишният. Този, който е постигнал сахаджа самадхи и остане в това самадхи, съзнателно и съвършено проявява Бог във всяка секунда и затова е най-голямата гордост на Трансценденталния Всевишен.

следва...
Активен

"... Защото в (от)даването получаваме и в смъртта се раждаме за Живота Вечен..." св. Франциск от Асизи
Pelin
ОЙ 8:11
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 280


Red Overtone Serpent

WWW
« Отговор #63 -: Септември 25, 2011, 14:43:34 »

... продължение

Ошо го е описал същото нещо от гледна точка на Тантра (което е и възглед на сарма школа във Ваджраяна) така:
Цитат
- Първата карма мудра е паметта.
Тантра казва: Всяко нещо, мислимо като действие е памет. Всъщност действието никога не е ставало. То е сън, твоя проекция. Дествието не става, не може да се случи в самата природа на нещата. Действието е само сън на ума, твоя проекция.
Първата, карма мудра, съответства точно на паметта. Когата изоставиш паметта, ще се озовеш отвъд действието. Тогава нещата също стават чрез теб, но ти вече не си актьорът, не ти правиш нещата. Егото изчезва. Всичко тече чрез теб, но не ти го правиш. Дърветата не се опитват да растат. Растежът се извършва сам. Цветята цъвтят на в това не влагат никакво специално усилие. Реките текат, но това не ги изморява. Звездите също се движат, но това не е в състояние да ги разтревожи. Нещата стават от само себе си, без извършител.

- Второто състояние е гяна мудра, познанието.
Сега просто наблюдаваш, познаваш, не правиш нищо. Нещата се случват, ти си само наблюдател, не се индентифицираш, като извършител.

- Третата мудра е асамая мудра.
Постепенно отпада нуждата от познаващ субект, тъй като вече липсва каквото и да било за познаване. Най-напред изчезва действието, после и познанието. Остава чистото единство, времето тече в своята чистота. Всичко е: нищо не трябва да се прави, нито да се познава. Ти си просто съществуване. Край теб животът продължава да си тече, но ти оставаш незасегнат от него. Всяко желание за знание и действие е изчезнало.
Съществуват само два вида желание: по-нисшия вид е да се прави нещо, по-висшия - да се познава. За по-нисшия вид е необходима телесност, за по-висшия - ум. Сега и двата вида желание са изчезнали, останал си сам. Нещата се движат, времето тече, случва се какво ли не. Ти самият обаче нито правиш, нито познаваш.

- Четвъртата мудра е махамудра, великият символ.
Сега дори теб самия те няма. Действие - вън, познание - вън, време - няма го... Сега на свой ред изчезваш и самият ти. Настъпва тишина. Ето това се казва тишина! Твоята тишина не е никаква тишина, а далечен отблясък, нищожно подобие... Понякога се чувстваш отпуснат, умът не се движи толкова бързо, почива и той, настъпва тишина. Това обаче е нищо.
Истинската тишина настава само, когато действието си е отишло, заедно с времето, познанието... и самия теб. Накрая изчезваш и ти. Един прекрасен ден откриваш, че не си - всичко е изчезнало, няма нищо. В това нищо ти ставаш Безкраен.


1. При карма мудра все още има мисли. Заедно с тях, както си му е редът, тук са миналото и бъдещето. Мислите принадлежат или на миналото, или на бъдещето. Около мислите се навъртат страхът, напрежението, болката...

2. При гяна мудра паметта се разтваря в без-паметството - няма минало, няма бъдеще, само настояще. Умът е заспал, но все още жив, може да се събуди отново. Това състояние настъпва много пъти, но лесно изчезва. Печелим медитацията и я губим. Умът не е разрушен, а само е отишъл да си легне. Дремва за малко, това е всичко - спи. После отново се връща, понякога дори с огромно желание за мъст, с огромна енергия - нали си е починал добре! След всяка дълбока медитация умът ускорява оборотите, има повече енергия на свое разположение. Починал си е добре и е станал по-активен. При гяна мудра умът отива да поспи, още не е изчезнал. Само за миг може да опиташ състоянието на без-умство. Лъчът те огрява за част от секундата и ти си във възторг.
Когато си видял тази светлина, макар и само за един кратък миг, вече не можеш да бъдеш същия човек.

3. Самая мудра е непораждане, съответства на непораждането - анутпана. Умът не е заспал, а напълно преодолян. При второто състояние умът ще се върне, само е приспан. При третото - вече няма да му е лесно, но все пак връщане е възможно с известни усилия. При второто състояние той ще се върне от само себе си. При самая мудра ако искаш да го върнеш, добре, но той никога няма да дойде сам.

4. При четвъртото състояние, махамудра, въпреки твоето желание за евентуално връщане, то ще се окаже невъзможно. Стигнал си отвъд. Това четвърто състояние, с което се полага началото на съществуването, е целта на Тантра.

От паметта към без-паметството ще ти трябва "осъзнатост едно." Трябва да станеш по-внимателен за мислите си, за сънищата, спомените, които те заобикалят. По-голяма част от вниманието трябва да се фокусира върху мислите. Мислите са обекти и ти трябва да ги осъзнаеш. Това е първото осъзнаване, "осъзнатост едно".

Не избирай. Каквато и да е мисълта ти, не я съди, само наблюдавай как се движи. Ако продължиш да наблюдаваш, един ден мислите ти ще забавят ход, скоростта им ще намалее. Появяват се междинни пространства - една мисъл си отива, а на нейно място дълго време не се появява друга. Идва момент, когато мислите изчезват за цели часове, по пътя няма никакъв трафик.
Обикновено ти винаги живееш в пиковите часове. Задръстен си от мисли, които се настъпват една друга. Не се движат само в един коловоз, преплитат се много линии. Мислителят, този, който според теб е мислител, притежава повече мисловни коловози от обикновения човек. Ако имаш известна представа от шах, сигурно знаеш, че на шахматиста е необходим петколовозен ум. Налага му се да мисли най-малко за пет хода напред. Ако не държи в ума си тези пет хода, не може да бъде добър играч.
Хората, които наричаш мислители, притежават многоколовозен ум, прекалено усложнени, в тях отделните коловози се преплитат един с друг. От всяка посока върви мощно движение, винаги е пиков час, дори през нощта. Когато си заспал умът ти продължава да работи. Работи по 24 часа без почивка, без да иска отпуск. Дори Бог се уморил на шестия ден и му се наложило да почива в неделя. Умът все работи - 70, 80 години.
Това е лудост. Без покой...
Може би сте виждали фотография на статуята на Роден "Мислителят". Тук, на Изток, ние се смеем на тази статуя... такова напрежение, такива страхове! "Мислителят" от Роден... - не можеш да не почувстваш напрежението в мрамора, такова то изкуството на Роден. Човек се пита как ли са мислили Аристотел, Ръсел, Фридрих Ничше. Нищо чудно няма, че Ницше е полудял. Такава, каквато е, статуята на Роден си е готова за лудницата; мислене, мислене, мислене...
На Изток много не се прехласваме по мислителите - тук на почит са не-мислещите. Дори когато мислят, правят го, за да се придвижат към не-мисленето. Използват мисълта като трамплин към без-мислието.
"Осъзнатост едно" представлява мост от памет към без-паметство. От без-паметството към непораждането ще ви трябва втора осъзнатост. Гурджиев я нарича "самоспомняне". Работата на Кришнамурти се основава напълно върху "Осъзнатост едно", работата на Гурджиев - върху "Осъзнатост две".
При "Осъзнатост едно" гледаш към обекта, към мисълта. Насочваш вниманието си към този обект. При "Осъзнатост две" ставаш още по-внимателен - наблюдаваш едновременно и обекта, и субекта. Стрелата на съзнанието ти притежава двойно острие. От една страна трябва да осъзнаеш мисълта, а от друга, самия мислещ субект. Гурджиев стига до по-големи дълбини от Кришнамурти, до това, което той нарича "самоспомняне".
Някаква мисъл се движи в ума ти - например облакът на някакъв гняв. Можеш да наблюдаваш облака и да изоставиш наблюдателя - това е "Осъзнатост едно". Ако наблюдаваш облака и същевременно постоянно помниш кой именно наблюдава - "аз наблюдавам" - това е "Осъзнатост две". Гурджиев нарича феномена "самоспомняне".
При преминаването от памет към без-паметност осъзнатостта помага. От без-паметството обаче много лесно можеш да паднеш обратно в паметта, понеже умът просто е отишъл да си легне. При първата осъзнатост само успокояваш ума, приспиваш го - това е добро начало, почивка, но не е краят. Необходимо е, но не е достатъчно.
При втората осъзнатост умът потъва в не-пораждането, анутпана. Сега ще бъде много трудно да го върнеш назад. Можеш да го върнеш, но няма да стане от само себе си. Не е невъзможно, но не е и лесно.
При Гурджиев нещата отиват още по-надълбоко.
Тантра твърди, че съществува и трета осъзнатост, "Осъзнатост три". Какво представлява тя? Когато забравиш за обекта и субекта и се потопиш в чистата осъзнатост. Не се фокусираш върху нищо - само чиста осъзнатост, невнимателна към нищо, нефокусирана, неконцентрирана.
При първата си се - концентрирал върху обекта (мислите). При втората си се концентрирал едновременно върху субекта (наблюдателя) и обекта (мислите). При третата премахваш всякаква концентрация, просто си бдителен. Третата те води до състояние на без-умие.

2. Посоченият цитат за рамакришна е тенденциозен, т.е. иззет е от контекста, с цел да бъде извършена манипулация.
Ето го въпросния цитет, както следва:
Цитат
Глава 1
... Ракхал не е добре. Шри Рамакришна говори на бхактите за това.
Шри Рамакришна – Вижте, Ракхал не е добре. Чудя се, дали газираната вода може малко да му помогне? О Боже, какво да правя? Ракхал, вземи малко прасад на Джаганат.
Докато казва това, Шри Рамакришна претърпява странна трансформация и поглежда Ракхал с безкрайна нежност както майка, която гледа детето си; след това изрича няколко пъти името “Говинда” с голяма обич. Дали той вижда в момчето проявлението на Самия Бог? Ракхал е младеж с чисто сърце, който се е отрекъл от привличането на похотта и гнева. А Шри Рамакришна е опиянен от Божествената любов ден и нощ. Неговите очи са изпълнени с нежните чувства на една майка, с любовта с която се е изпълвало сърцето на Майка Яшода при вида на нейното Бебе Кришна. Поклонниците се взират в Шри Рамакришна с удивление, докато той навлиза дълбоко в самадхи. Душата му се рее високо из царството на Божественото Съзнание, тялото му е неподвижно, а очите му са фиксирани на върха на носа. Човек не може да каже дали диша или не. Къде е отишъл този, който допреди малко се тревожеше за своето дете с майчинска загриженост?
Точно тогава влиза един непознат бенгалец, облечен в джеруа и сяда на пода.

Глава 2
Състоянието на самадхи в Шри Рамакришна постепенно преминава. Той все още е в бхава. След малко започва да говори, въпреки че божественото опиянение от екстаза все още не го е напуснало.

Шри Рамакришна (при вида на монашеските дрехи на новодошлия) – И защо тази джеруа? Какво може бъде постигнато само с носенето на една дреха? Един човек веднъж казал: “Замених Чанди за един барабан.” Първоначално той пеел святите химни на Чанди; след това биел барабана. (Всички се смеят.) ...
Както е и описал нещата Шри Чинмой, Самадхито, в което навлиза Рамакришна може да бъде определено, като Савикалпа.
Самадхито на Рамакришна е толкова голямо след време, че той не вижда разлика между здраве и болест (рак) и неговата Любов не се мени.
Това е в следствие на посвещението му в Тантра, което е познато и във будиската Ваджраяна - достигане до Единосъщието и навлизане в Ригпа.
Цитат
The Bhairavi initiated Ramakrishna into Tantra. Tantrism focuses on the worship of shakti and the object of Tantric training is to transcend the barriers between the holy and unholy as a means of achieving liberation and to see all aspects of the natural world as manifestations of the divine shakti.

превод:
Бхайрави инициира Рамакришна в Тантра. Тантризма се фокусира върху почитането на Шакти и обект на обучение на Тантра е за преодоляване на бариерите между свето и мръсно като средство за постигане на освобождение и за да видят всички аспекти на естествения свят като проявления на божествената Шакти.
Едно е да ти е дадено посвещение/инициация в Тантра, или в друго, а съвсем различно нещо е това това посвещение/инициация да започне да работи в теб в пълна сила и да достигне до корена на обусловеното съзнание.
Както е видно от цитата, а и от биографията на Рамакришна, самият той до края на своя живот прилага методиката на Тантра и методиката на Бхакти, доколкото между тях съществува разлика. Усмивчица

3. Просветлението - да ти станат ясни нещата, Истината - това е едно на ръка. Съвсем друго е изцяло съществуването ти да лежи и да се уповава на въпросната Истина, т.е. Просветлението да бъде приложено напълно и то да е средството за измение на целокупното ти съзнание и тяло.
Активен

"... Защото в (от)даването получаваме и в смъртта се раждаме за Живота Вечен..." св. Франциск от Асизи
Страници:  1 ... 3 4 [5]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Трактат за светлината и просветлението
Духовни учения
Paladin60 0 866 Последна<br />публикация Август 23, 2011, 22:56:10
от Paladin60
Просветлението за Истината « 1 2 ... 6 7 »
Духовни учения
Aliya 100 3791 Последна<br />публикация Май 13, 2012, 23:37:12
от boryanab

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright