Духовно развитие

          

Страници:  1 [2]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Мисловната сила - Ани Безант  (Прочетена 2329 пъти)
нео нула
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 63

« Отговор #15 -: Юли 17, 2011, 15:06:23 »

Как да се съсредоточим

Човек трябва да започне да се упражнява, след като се запознае с теорията на съсредоточаването.

Ако е с религиозен дух, ще бъде доста улеснен, тъй като би могъл да използва предмета на своето религиозно почитание като предмет на съзерцание, защото когато сърцето е силно привързано към нещо, умът лесно се спира на него, възпроизвеждайки в себе си любимия образ без усилие. Умът постоянно е подбуждан от желанието и винаги служи на удоволствието. Това, което доставя удоволствие, е непрекъснато търсено от ума; той постоянно се стреми да предлага образи, които доставят удоволствие и да отхвърля онези, които причиняват мъка. Ето защо ще съзерцава с охота любим образ, бидейки поддържан в това състояние от удоволствието, което той му доставя, и ако бъде насила отдръпнат, ще се върне сам отново към него. Един всеотдаен човек може с лекота да постигне висока степен на съсредоточаване. Той ще размишлява за предмета на своето почитание, създавайки с помощта на въображението си колкото е възможно по-ясен образ на този предмет, и ще прикове ума си в него. Така един християнин ще мисли за Христос, за Дева Мария, за любимия светия или за своя ангел-хранител; един индус ще мисли за Махешвари, за Вишну, за Ума, за Шри Кришна; един будист ще мисли за Буда, за Будисатва и т.н. По този начин умът се съсредоточава с малко усилия и с най-малко загуба на енергия.

Когато човек не разполага с предмет на почит, привличането пак може да бъде от помощ, като в такъв случай се използва привързаността към някоя мисъл, а не към лице. Първоначалните опити за съсредоточаване трябва да се правят с помощта именно на такава мисъл. За напредналите привлекателният образ се заменя с някоя дълбока мисъл или възвишена цел. В този случай притегателната сила е умственият интерес, силното желание за знание - един от съкровените човешки стремежи. Друга твърде полезна форма на съсредоточаване за онези, които не са привързани към някоя личност като към предмет на всеотдайност, е да бъде избрана и използвана за съсредоточаване някоя добродетел. По такъв начин наистина би могла да бъде развита почитта в човека, защото такъв един предмет говори на сърцето с любов за умствена и нравствена красота. Умът трябва да си представи добродетелта във възможно най-цялостен вид и след като добре разгледа всички нейни страни, да се насочи към същността й. Съществена, макар и второстепенна, полза от този вид съсредоточаване е фактът, че когато умът приеме формата на добродетелта и преповтаря нейните трептения, тя постепенно става част от природата му и дълбоко пуска корен в характера на човека. Това приемане на форми от ума наистина го организира, защото той винаги бързо се връща към онези, които е бил принуждаван да заема и те стават обичайни форми на неговото изразяване.

Вярно е казано в древността: "Човек е творение на мисълта; върху каквото мисли в този живот, такъв става в следващия."[1]

Когато умът изгуби от поглед своя предмет, бил той на почит или размишление (както често ще ни се случва), той трябва да бъде връщан назад и отново упътван към него. Често пъти умът ще скита надалеч незабелязано, докато ученикът изведнъж се усети, че мисли за нещо съвсем различно от това, което трябва. Това ще се повтаря отново и отново, при което трябва търпеливо да връщаме ума назад - уморителна работа, но друг начин за съсредоточаване няма.

Едно полезно и поучително умствено упражнение за случаите, когато умът незабелязано е избягал, е да бъде връщан назад по същия път, по който се е отклонил. Това упражнение увеличава контрола на ездача над избягалия кон, като се намалява неговата склонност да се измъква.

Последователното мислене, макар и да е стъпка към съсредоточаването, не е самото съсредоточаване, защото при него умът преминава от една поредица образи към друга, а не е прикован само върху един образ. Но тъй като последователното мислене е много по-лесно от съсредоточаването, начинаещият може да си помогне с него за постигне на по-трудната задача. Често за религиозния човек е полезно да си избере епизод от живота на лицето, предмет на почитанието му, като си представи този епизод във всичките му подробности, цялата картина на действието, заедно с околната среда и цветовете. Така постепенно умът се концентрира първоначално върху общата картина и оттам полека-лека само върху централната фигура на действието - предмета на почитание. Бъде ли възпроизведено по този начин случилото се в ума ни, появява се чувство за реалност и е твърде възможно да се осъществи магнетично общуване със записите за тази случка във висшите полета - вечната й фотография в космичния етер - и да се достигне много по-истинско знание за нея, отколкото чрез каквито и да било външни описания. По същия този начин религиозният човек би могъл да се свърже с предмета на почитанието си, влизайки чрез това директно общуване в много по-тясна връзка с него, отколкото иначе е възможно, защото съзнанието не е ограничено от физическото пространство, а се намира там, накъдето е отправено - нещо, на което вече се спряхме.


[1] Чандоги-упанишад, III, XIX, 1
Активен
нео нула
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 63

« Отговор #16 -: Юли 17, 2011, 15:06:48 »

 

Пречки в съсредоточаването

Блуждаещият ум

Всеобщо оплакване на тези, които започват да се упражняват в съсредоточаване е, че самият опит за съсредоточаване прави умът им още по-неукротим. В известна степен наистина е така, защото и тук, както и навсякъде, работи законът за действието и противодействието. Но допускайки това, в същото време трябва да отбележим, че усещането за увеличена своеволност е по-скоро лъжливо. Усещането за увеличаване на своеволността се дължи главно на взаимодействието между Аза, който иска да овладее ума, и самия ум, с неговото характерно състояние на подвижност. През дълга поредица животи Азът е бил увлечен от ума в следване на неговите бързи, непрестанни движения тъй, както човекът е носен в пространството от Земята, следваща своя космичен път. Ние не усещаме движението на Земята, не долавяме, че се движи - до такава степен сме станали част от нея. Ако бяхме в състояние да се отделим от нея и да спрем собственото си движение, без да се самоунищожим, тогава бихме разбрали, че Земята се движи с огромна скорост. По същия начин, докато вътрешният човек се поддава на всяко движение на ума, той не схваща непрестанното му движение и неспокойност, но когато поиска и спре да се движи, ще отчете тази подвижност на ума, за която дотогава само е слушал.

Ако начинаещият има предвид този факт, не би се обезсърчил още в самото начало на своите усилия от срещата си с това всеобщо явление, а приемайки го като неизбежност, спокойно ще продължи напред по пътя си. Накрая той просто ще потвърди с опита си казаното още преди пет хиляди години от Арджуна:

 

Нима е възможно, о, Мадхусудана,

такава йога на трайно съединяване?

 Умът е непостоянен, подвижен

и му е трудно в покой да остане.

 

Неуморният ум, о, Кришна,

се движи бързо, буйно, неспирно.

И да се овладее е толкова трудно,

колкото е трудно да се спре бу
Активен
нео нула
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 63

« Отговор #17 -: Юли 17, 2011, 15:07:22 »

Опасности при съсредоточаването

Съществуват известни опасности при съсредоточаването, за които начинаещият трябва да бъде предупреден.

Тялото лесно може да пострада от незнание и невнимание. Когато човек се съсредоточава, тялото му се напряга, без той да забелязва и въпреки неговото желание. Тялото се напряга по подобие на ума, което може да се забележи в някои дребни детайли. Усиленото старание да запомним води до набръчкване на челото, присвиване на очите и смръщване на веждите. В продължение на векове умственото усилие е предизвиквало напрежение в тялото, защото умът се е занимавал изцяло с удовлетворяване на телесните нужди с помощта на тялото и по този начин се е установила автоматична връзка помежду им.

Когато започнем да се съсредоточаваме, тялото ни по навик се напряга, мускулите се стягат и нервите се обтягат. Ето защо се появява голяма физическа умора, мускулно и нервно изтощение и остро главоболие, които карат мнозина да преустановят заниманията си, приемайки, че тези лоши последствия са неизбежни. В действителност те могат лесно да бъдат избегнати. Начинаещият трябва от време на време да прекъсва своето съсредоточаване, за да отбележи състоянието на тялото си и ако установи, че е напрегнато, трябва да го отпусне.

Когато повторим това няколко пъти, неправилната връзка помежду им ще се разпадне и така тялото ще почива, докато умът е съсредоточен. Патанджали казва, че при медитация тялото трябва да се чувства "леко и приятно"; то не може да помогне на ума, ако се напряга, но може да навреди на себе си.

Вярвам, ще бъда извинена, ако илюстрирам казаното с пример от личния си живот. Един ден, като ученичка на Елена Блаватска, бях помолена от нея да направя известно усилие на волята и аз направих това ентусиазирано - така, че чак ми се издуха вените на главата.

- Мила моя, - каза ми тя сухо - недей да прилагаш воля със своите вени.

Една друга физическа опасност от неправилното съсредоточаване е последствието, което може да има за нервните клетки на мозъка. С усилване на съсредоточаването и умиротворяване на ума Азът започва да работи през ума, и да изисква много повече от мозъчните клетки. Тези клетки са съставени от атоми със стени от спирали, през които тече жизнена енергия. Споменатите спирали са 7 на брой (една в друга), като 4 от тях работят, а останалите 3 все още не (те са един вид зачатъчни органи). Когато висшите енергии слизат надолу, търсейки канал за протичане в атомите, те активират тези спирали, които ще служат в бъдеще за техния излив. Ако вървим натам бавно и внимателно, спиралите няма да се повредят, но едно свръхусилие е опасно за деликатния им строеж. Докато не се използват, тези тънки и фини тръбички са сплеснати така, сякаш са от мека гума и ако изпълването им стане прекалено бързо, възможно е да се повредят. Сигнал за опасност е усещането за тъпа болка и тежест в главата, които могат да прераснат в остра болка и още по-лошо - да се появи неизлечимо възпаление, ако не им обърнем навреме внимание. Следователно опитите за съсредоточаване още от самото начало трябва да се правят внимателно и в никакъв случай не бива да се стига до мозъчна преумора. Като начало няколко минути са достатъчни. С времето постепенно можем да удължим упражняването си.

Трябва обаче да се упражняваме редовно, колкото и малко да е времето, което успяваме да отделим за това. Ако пропуснем дори един ден, атомите се връщат в първоначалното си състояние и работата трябва да започне отначало.

Постепенното и системно упражняване осигурява най-добри резултати с най-малки рискове. В някои школи по хатха-йога учениците са обучавани да си помагат в съсредоточаването, като задържат погледа си върху черна точка на бяла стена дотогава, докато изпаднат в транс. Ще изтъкнем поне две причини, поради които такова нещо не бива да се прави. Първо, това упражнение след известно време поврежда очите, т.е поврежда зрителния ни орган. Второ, то предизвиква един вид мозъчна парализа. Парализата започва с умора в клетките на ретината, при което точката се изгубва от погледа, защото мястото в ретината, където тя е имала своя образ, става безчувствено в резултат от продължителното й възприемане. Тази умора се разпространява навътре по нервните клетки, докато настъпи нещо като парализа и човекът изпадне в хипнотичен транс. Наистина, превъзбудата на някой сетивен орган се признава на Запад като средство за хипноза - въртящо се огледало, електрическа светлина и др. се употребяват за тази цел. Но мозъчната парализа не само прекратява мисленето на физическа основ
Активен
нео нула
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 63

« Отговор #18 -: Юли 17, 2011, 15:07:45 »

Глава девета

 

Как да увеличим мисловната си сила

   Сега можем да преминем към разглеждане на това как можем да използваме мисловната сила в практиката, защото трупането на знания, без приложението им, е напразно. Старото правило "Целта на философията е да се сложи край на страданието" е все още в сила. Трябва да се научим как да развием мисловната си сила, а след това и как да си служим с нея, за да помагаме на тези, които са около нас - във физическия свят или в по-висшите; да ускоряваме както собственото си развитие, така и цялостната човешка еволюция.

Мисловната сила може да бъде увеличена само със системно и упорито упражняване, точно както и развитието на мускулите, които изграждат тялото ни, зависи от тяхното упражняване.

Фактът, че развитието се обуславя от полаганите за целта усилия, е основен жизнен закон. Животът, нашето Аз, търси неуморно пътища за себеизразяване посредством външната форма, в която се намира. Тъй като с упражняването силите му се насочват навън към себеизява, се получава натиск върху формата, при който тя се разширява, в изграждането й взима участие нова материя и така, в някои свои поделения, тя се разширява непрестанно. Когато тренираме мускулите, те се напрягат, в тях се влива повече живот, клетките им се умножават и така те нарастват. По същия начин, когато умственото тяло трепти под въздействието на усиления ни размисъл, в него влиза нова умствена материя, и по този начин то расте и се развива. При едно системно упражняване умственото тяло расте, без значение дали мисълта, с която се упражнява, е добра или лоша. Влаганото умствено усилие определя растежа на тялото; характерът на мисълта определя вида материя, която ще го изгражда.

Когато мозъкът се упражнява в мислене, броят на клетките му нараства. Някои аутопсии показват, че мозъкът на мислителите е не само по-голям и тежък, но и притежава повече гънки, отколкото на обикновения човек. Така площта на сивата материя е много по-голяма, а тя е непосредственият физически инструмент на мисълт
Активен
нео нула
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 63

« Отговор #19 -: Юли 17, 2011, 15:08:48 »

Тревожната натрапчива мисъл - нейния смисъл и изкореняване

Действително има нещо вярно в това, че хората остаряват повече от нервно напрежение, отколкото от физически труд. Натоварването, ако не е прекалено, не поврежда мисловния апарат, напротив - усилва го. Но процесът на непрекъснато преповтаряне на една и съща мисъл в ума, без да можем да се откъснем от този порочен кръг, със сигурност го поврежда и не след дълго води до нервно напрежение и раздразнителност, които правят невъзможна продължителната умствена работа.

Как действа тревожната натрапчива мисъл? Тя води до процес на безцелно преповтаряне на една и съща поредица от мисли много пъти с малки изменения, което не води до никакъв резултат. В това състояние ние възпроизвеждаме продължително време мисъл-форми, родени от умственото тяло и мозъка, не от съзнанието, но наложени от тях на съзнанието. Както преуморените мускулни влакна неспокойно треперят въпреки волята ни, така и умореното умствено тяло и мозъкът повтарят по инерция трептенията, които са ги уморили, като Мислителят напразно се опитва да ги спре, за да намери покой. Още веднъж се срещаме с инерцията - тенденцията към движение по направлението, по което вече веднъж сме поели. Мислителят е работил над някой труден въпрос, опитвайки се да достигне до някакво определено и полезно заключение. Той не е успял и е преустановил размислите си, но е останал неудовлетворен от липсата на решение и обхванат от страх пред бъдещи тревоги. Този страх го държи в състояние на безпокойство и напрежение, което води до неправилно използване на енергията и още повече възпрепятства намирането на някакъв отговор. Тогава умственото тяло и мозъкът под импулса на тази енергия и желанието да се намери решение, но без ръководството на Мислителя, продължават да работят и да пресъздават отново многократно вече създаваните и отхвърляни образи. Те биват, така да се каже, натрапвани на неговото внимание, като отново и отново са преповтаряни. С увеличаване на нервното напрежение се увеличава и раздразнителността, която влияе директно върху уморените форми и по този начин действие и въздействие продължават в затворен кръг. В такова състояние Мислителят е роб на своите слуги - телата, - страдайки под тяхната тирания.

Самата инерция да се възпроизвежда, тенденцията да се повтарят отново веднъж създадените трептения може да се използва, за да се коригира безполезното преповтаряне на мисли, които причиняват страдания. Когато енергията за създаване на една мисъл направи за себе си канал (създаде една мисъл-форма), енергията на нови мисли се стреми да тече в същия канал, тъй като това е линията на най-малко съпротивление за тях. Мисъл, която причинява мъка, се появява вследствие на някакъв страх, така както мисъл, която причинява удоволствие, веднага изниква под влиянието на любов. Предметът на страха, картината на това, което евентуално ще се случи, ако предчувствието се сбъдне, прокарва един умствен канал, образува мисъл-форма, оставя и следа в мозъка. Тенденцията на умственото тяло и на мозъка е, освободени от непосредствена работа, да повтарят формата и да оставят неупотребената енергия да тече във вече проправения канал.

Може би най-добрият начин да се освободим от този извор на напрежение е като създадем друг канал с противоположен характер. Такъв канал, както вече посочихме, може да бъде направен с целенасочена, упорита и системна мисловна дейност. Нека този, който страда от нервно напрежение, отдели три-четири минути сутрин след ставане на някоя благородна и окуражаваща мисъл като: "Азът е Мир; това Аз съм аз. Азът е Сила; това Аз съм аз." Нека размишлява как той, в своята дълбока същност, е едно с Отца; как в нея той е безсмъртен, вечен, смел, свободен, хладнокръвен, силен; как е облечен в преходни дрехи, които всъщност чувстват болката, безпокойството; как той по погрешка отнася тези усещания към себе си. Размишлявайки по този начин, Покоят ще го обгърне и той ще усети, че му принадлежи, че е неговата естествена атмосфера.

Правим ли това ден след ден, мисълта ще прокопае свой собствен канал в умственото тяло и мозъка и не след дълго, когато умът е свободен от работа, тази мисъл за Мир и Могъщество ще се появи сама и ще разтвори криле над ума ни в най-трудните моменти от живота. Умствената енергия ще тече естествено в този канал, а тревогата ще се изгуби в миналото.

Друг начин за борба срещу тревожната мисъл е да се обучава умът да се надява на Добрия закон, с което се изгражда една постоянна положителна нагласа към света. В този случай човек се уповава на презумпцията, че всички обстоятелства служат на Закона и нищо не е случайно. Само това, което Законът позволява за наше добро, само то може да ни засегне, без значение откъде и чрез кого ще дойде. Нищо не може да ни нарани, ако не сме го предизвикали, ако не сме създали предпоставката с нашата собствена минала воля и дейност; никой не може да ни причини зло, бедите са само инструмент на Закона, събирайки по този начин дълг, който имаме да плащам
Активен
нео нула
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 63

« Отговор #20 -: Юли 17, 2011, 15:09:26 »

Мислене и спиране на мисленето

Човек може много да постигне, ако се научи не само как да мисли, но и как да спира да мисли по свое желание. Когато мислим, ние трябва да вложим всичките си усилия в конкретния размисъл, за да бъде той колкото е възможно по-ползотворен. Когато привършим размисъла над определен проблем, трябва да направим това окончателно, а не да оставяме създадената мисъл-форма да скита безполезно, да бяга от ума и отново да се връща в него, подобно на вързана за брега лодка, която постоянно се блъска в брега, защото не е спусната котвата й. Човек не би позволил машината му да продължава да работи, ако не върши някаква конкретна работа, защото така тя безсмислено се амортизира. А ценната машина на мисленето я оставяме да работи и работи безцелно, безсмислено изхабявайки се. Да се научиш да преустановяваш мисловната си дейност, да оставяш ума да си почива, е безценна придобивка. Както уморените крака се чувстват приятно, когато ги обтегнем, така и умът намира удовлетворение в пълната почивка. Постоянното мислене означава непрекъснати вибрации; непрекъснатите вибрации означават пълно изтощаване. От това изразходване на енергията умственото тяло преждевременно се изтощава и изхабява.

Вярно е, че да преустановиш мисловната си дейност не е лесно. Това в известна степен е дори по-трудно от съсредоточения размисъл. Като начало е достатъчно да се опитваме да останем в умствен покой за малки периоди от време, защото за се установяването на навика да се задържа ума в покой, на първо време се използва сила. Когато се упражнявате в усилено мислене, опитайте да се откъснете от мислите си и щом се появи някоя мисъл, обърнете вниманието си настрани. Отдръпвайте се настоятелно от всеки неканен гост; ако е необходимо представяйте си пустота и се опитвайте да чувствате само тишина и празнота. Ако се постоянства, умът все повече ще се поддава на контрол и в това отношение и човек ще бъде окуражаван да продължава напред от чувството на спокойствие и покой.

Не трябва да се забравя, че умението да се преустановява мисленето, когато умът е зает с външна дейност, е необходимо и трябва предварително да се усвоява, за да можем да работим във световете над умственото поле. Когато умът е приучен да бъде спокоен, когато той не представя безспир разстроени образи на минали размисли, човек става способен да отдръпва съзнанието си от неговата физическа дреха и да работи свободно в собствения си свят. Тези, които се надяват да направят този голям скок напред в настоящия си живот, трябва да се научат да спират мисленето си, защото само когато “промените на мисловния принцип” бъдат преустановени в нисшите светове, само тогава човек може да постигне свобода във висшите.

Друг начин да се даде почивка на умственото тяло и мозъка - много по-лесен за изпълнение, отколкото спирането да мислиш - е като се промени мисълта. Човек, който мисли усилено и упорито в дадено направление, трябва да си избере и друго направление - колкото се може по-различно от първото, - накъдето да насочи в един момент своята мисъл, за да почине умът. Необикновената яснота и чистота на мисълта, характерни за Гладстон в напредналата му възраст, е до голяма степен резултат на неговите второстепенни занимания, на които е посвещавал голяма част от своя умствен живот. Най-голяма част от мисловната си енергия той е отдавал на политиката, но заниманията му в областта на теологията и гръцкия език заемат много от свободните му часове. Наистина като теолог той няма особени постижения, а какъв е като филолог не съм компетентна да давам оценки; може да се каже, че светът не е станал по-богат благодарение на неговите теологични изследвания, но затова пък умът му е съхранявал яснотата и възприемчивостта си. Чарлз Дарвин пък се оплаква в своята напреднала възраст, че е оставил да атрофират неизползвани онези негови способности, които е можело да му бъдат от полза в занимания извън от областта, в която се е специализирал. Литературата и изкуството не са го привличали, но той все пак е усетил остро ограниченията, които си е наложил, като се е отдал изцяло само на своите изследвания в областта на биологията. При умствените занимания човек се нуждае от промени, както и при физическите натоварвания, в противен случай телата ни няма да се развиват хармонично и правилно.

Това важи с особена сила за хора, погълнати от светски занимания; те трябва да се заемат с изучаването на някой предмет - било то в областта на изкуството, науката или литературата например, влагайки в избраната дейност онези свои умствени възможности, които не са пряко ангажирани в основната им работа и където умът им може да намери почивка. Това особено се отнася за младите хора, чиито мозъци още не са пропилели потенциалните си възможности, така че в напредналата си възраст да има какво да обогатява и просветлява дните им. Когато се дава по такъв начин почивка на формата, тя много по-дълго време запазва своята еластичност.

 Тайната на умствения покой

Много от разгледаното по-горе указва начина за постигане на умствен покой, но за да осъзнаем защо той е толкова необходим, трябва ясно да схванем, да осъзнаем своето място във Вселената.

Ние сме част от един велик Живот, който не знае неуспех, който не губи нищо от своята енергия и сила, за който няма напразно изхабено усилие, който “въвеждайки ред, мощно и бързо” носи световете напред към тяхната цел. Да се смята, че нашият малък живот е отделна независима единица, бореща се за своето битие против безброй други независими единици, е възможно най-голямата заблуда. Докато гледаме по този начин на света и на живота, покоят ще е неизмеримо далеч във висините над нас. Но ако чувстваме и знаем, че всички хора (като духовни същества) са едно, тогава умственият покой ни принадлежи, без да се страхуваме, че можем да го изгубим.

Всички наши проблеми произлизат от това, че мислим за себе си като за отделни единици, като по този начин се въртим само около нашите собствени умствени оси, мислим само за собствените си интереси, цели, радости и мъки. Едни правят това по отношение на материалните неща в живота и те са най-недоволните от всички хора; те са, които грабят безспир от общите материални блага и безполезно ги трупат за себе си. Други постоянно гонят собствения си напредък във висшия живот - добри и ревностни хора, но също недоволни и неспокойни. Те се следят и се самоанализират непрекъснато: “Напредвам ли? Зная ли повече, отколкото знаех миналата година?” и т.н., умирайки от безпокойство за собствения си напредък, изпълнени с мисли единствено за нематериалната си печалба.

Покой не може да се постигне в безкрайно търсене на начини как да бъде удовлетворено отделното аз, макар и в по-висшите негови принципи. Покой може да се открие в отричането на отделното съществуване, в потапянето в Аза, който е Едно; Аза, който се проявява във всяка стъпка на еволюцията, в нашия етап на развитие, така както и във всеки друг.

Желанието за духовно развитие е ценно, тъй като нисши желания омотават и спъват търсещия. Благодарение на страстното желание за духовно израстване, той има силата да се освободи от тях, но това не дава и не би могло да даде онова щастие, което може да се намери само когато се отхвърли отделното аз и се постигне великото Аз като такова, заради което сме живи. Даже в обикновения живот несебелюбивите, онези, които живеят за другите хора, са по-щастливи. Тези, които непрекъснато търсят щастието там, където не може да бъде открито, са вечно недоволни.

Ние сме великото Аз и следователно радостите и страданията на другите са също толкова и наши и степента на покой, до която достига нашият ум е пропорционална на това, доколко можем да усетим единството и доколко се опитваме да живеем така, че да споделяме живота, който тече през нас, с целия свят.

 

Покой чувства този, в когото всички желания идват,

както реките към океана текат,

без да го променят в същината му:

неизменен стои той сред желаният
Активен
нео нула
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 63

« Отговор #21 -: Юли 17, 2011, 15:10:03 »

Медитацията

Може да се каже, че вече сме разгледали същината на медитацията, защото тя представлява просто концентриране на вниманието, съсредоточаване на ума върху предмета на почитание, върху проблем, който се нуждае от осветляване, за да бъде разбран; върху нещо, чийто живот, същина (а не форма), трябва да бъде достигнат и осъзнат.

Медитацията не може да бъде ползотворна, докато поне отчасти не се постигне съсредоточаване. Защото съсредоточаването не е цел, а средство за постигане на целта. То превръща ума в инструмент, който може да бъде използван по волята на своя притежател. Само когато един добре съсредоточаващ се ум бъде насочен към даден предмет, така че да проникне отвъд завесата на формите, за да достигне живота и да се слее с него, да се слее с живота, към който принадлежи умът - само тогава имаме медитация. Упражняването в съсредоточаване може да се разгледа като работа за създаването на орган за възприятие, а медитацията като начин за неговото използване.

Хубаво е хората, които са се посветили на духовното си израстване, ежедневно да посвещават известно време на медитацията. Колкото физическият живот може да се поддържа без хляб, толкова може и духовният без медитация. Ако човек не съумява да отдели поне половин час на ден, за да освободи ума си от всички тегоби на земния свят и да получи струя живот от духовния, какъв духовен живот би могъл да води тогава?!

Божеството може да се открие само на съсредоточения, умиротворения, откъснатия от шумотевиците на външния свят ум. Бог разкрива Себе си в своята проявена Вселена чрез безкрайното разнообразие от форми; но вътре в човешкото сърце Той се открива чрез своя Живот и невидима Същност - открива себе си на това, което е частица от Него. В това безмълвие и покой към душата се стичат и сила, и енергия; затова медитиращият винаги е бил и е най-надареният човек на земята.

Лорд Розбъри, когато говори за Кромуел го описва като "един практичен мистик", и добавя, че практичният мистицизъм е най-великата сила на света. Това е точно така. Да умееш да се съсредоточаваш, да се отдръпваш от бурите на всекидневието, означава неизмеримо повече енергия в работата, означава постоянство, самоконтрол, непоклатимо спокойствие; медитиращият е този, който не губи време, не пилее енергия, не пропуска възможност. Такъв човек е господар на сетивния свят, защото в него е силата, на която явленията са само външна проява; той споделя божествения живот, а така споделя и божествената сила.

 Глава десета

 

Как да помагаме с мисъл

 Най-ценната от всички придобивки, които може да постигне желаещият да притежава мисловна сила, е по-голямата възможност да помага на по-слабите хора наоколо, все още не знаещи как да използват собствените си сили. Една добра дума също помага, но човек може да направи много повече от това да хвърли няколко трохи на умиращия от глад.

Нека вземем за пример случай с човек, който е във властта на някаква лоша привичка и на когото друг човек иска да помогне. На първо време е необходимо да се знае, ако това е възможно, по кое време умът на пациента вероятно няма да е зает с усилени размисли - например часа, в който той заспива. Ако пациентът е заспал, е още по-добре. Тогава помагащият трябва да се опита да си представи този, на когото иска да помогне, колкото се може по-ясно и живо, с колкото може повече подробности - така все едно го вижда пред себе си. Ясният образ не е най-същественото, макар че улеснява много процеса. Помагащият трябва да прикове вниманието си в този образ и с цялата мисловна концентрация, на която е способен, да му изпрати бавно и поетапно мислите, които желае да се отпечатат в ума на пациента. Трябва да си ги представи като ясни умствени образи, както ако трябваше да излага пред него аргументите си с думи. Ако случаят засяга пиянство, той може да му представи ясна картина на евентуалните болести и усложнения, на нервното разстройство и неизбежния край, които са следствие от пиенето. Ако пациентът спи, вниманието му ще бъде привлечено от лицето, което му изпраща такива образи, и ще се насочи към тях. Успехът зависи от концентрацията и настойчивостта на отправената мисъл, а пропорционално на степента на развитие на мисловната сила ще бъде и резултатът.

В такива случаи обаче трябва да се внимава да не се прави опит за контролиране волята на пациента. Усилието трябва да бъде насочена изцяло към представяне пред ума му идеите, които биха могли да го подбудят към правилни разсъждения. Ако се правят опити да се наложи насила дадена линия на поведение, придобивката ще бъде незначителна. Тенденцията на ума към отдаване на някакъв порок не може да бъде променена с поставяне на препятствия пред навика. Отбит от дадено неправилно направление, той ще си намери друго, старият порок ще бъде заменен с нов. Никой не бива да се опитва да налага волята си на друг човек, даже ако иска да му направи добро. Израстването не може да бъде подпомогнато от такъв род външни въздействия. Умът трябва да бъде убеден, чувствата трябва да бъдат извисени и очистени, иначе никаква придобивка не може да има.

Ако човек иска да помогне мислено на свой приятел, той трябва да постъпи по същия начин, като си го представи и ясно изложи идеите, които би желал да бъдат възприети. Една силна мисъл с пожелание за негово добро, пратена му като обща защитна сила, ще остане при него като мисъл-форма толкова дълго, колкото е силата на изпратената мисъл и ще го пази от зло, действайки като преграда пред недоброжелателни мисли и дори предупреждавайки го за физически опасности. Мисъл за мир и утеха ще успокои ума, излъчвайки покой около човека.

Помощта, която често бива изпращана на някого посредством молитва, е от същото естество. Често ползата от молитвата пред обикновеното пожелание за добро се дължи на по-голямото съсредоточаване и настойчивост, които вярващият влага в молитвата си. Подобно съсредоточаване и настойчивост биха помогнали и без молитва.

Молитвата е полезна и по друг начин: тя обръща вниманието на някое свръхчовешко или висше същество към обекта на молитвата и вместо непосредствената помощ, може да бъде указана такава от по-висше естество.

Бихме могли да вмъкнем тук бележката, че полуначетеният теософ не бива да се страхува да помогне с мисъл, за да не попречи на кармата на лицето. Нека я остави да се грижи сама за себе си. Ако може да помогне - да стори това без страх, като се уповава на факта, че тази помощ сигурно се включва в кармата на приятеля му и той всъщност е щастливият агент на Закона.

Активен
нео нула
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 63

« Отговор #22 -: Юли 17, 2011, 15:10:46 »

Помагане на тъй наречените умрели

Всичко, което сме способни да направим с мисъл за живите, можем да го направим, и дори в по-голяма степен, за онези, които са минали преди нас през вратите на смъртта. В техния случай те са свободни от тежката физическа материя, която трябва да бъде приведена в трептение преди мисълта да може да достигне будното съзнание. Когато човек умре, съществува тенденцията вниманието да бъде обърнато навътре и да се живее по-скоро в ума, отколкото във външния свят. Мисъл-струите, които обикновено са се изливали навън, търсейки съприкосновение с външния свят през органите на осезанието, сега са като блокирани от една пустота - естествен резултат от загубата на техния инструмент; точно както човекът, тичащ към познатия мост над една река, изведнъж бива спрян от пропастта, над която мостът е изчезнал.

Пренареждането на астралното тяло, скоро след напускането на физическото, се стреми да затвори умствените енергии, като пречи на тяхната външна проява. Астралната материя, ако не бъде тревожена от някоя дейност на хората,останали на Земята, образува твърда черупка на мястото на гъвкавия инструмент и колкото по-висш и чист е бил току-що приключилият живот на Земята, толкова по-плътна и цялостна е преградата срещу външните впечатления или проявленията отвътре. Но оградени по този начин, що се отнася до техните изливащи се навън енергии, хората са още по-чувствителни за влияния от умствения свят и следователно могат да получат помощ, кураж или съвет много по-успешно, отколкото когато са били на Земята. В света, в който са отишли, свободни от физическото тяло, една любовна мисъл за тях е така осезаема, както тук на Земята е една любовна дума или една нежна ласка. Следователно всеки, който заминава там трябва да бъде изпращан с хубави мисли за мир и любов, с пожелание за по-бързо преминаване през долината на смъртта към страната на светлината отвъд. И наистина, мнозина са тези, които остават в астралния свят по-дълго, отколкото трябва само защото са имали лошата карма да нямат приятели, знаещи как да им помогнат от другата страна на смъртта. И ако хората на Земята знаеха колко много утеха и щастие изпитват пътниците из небесните селения от тези наистина ангелски послания, от тази изпращана мислено любов, от това окуражаване; ако знаеха само каква сила имат да подкрепят и утешават, никой нямаше да бъде оставян сам от приятелите, останали след него. Колко голяма е утехата за душата, лишена от присъствието на любимия ближен, който е озарявал живота ни, когато знае, че сме способни да му служим и да го окуражаваме по пътя му с мислени ангел-хранители.

Тайноведците, основатели на великите религии, не са пропуснали този момент на служене и помощ, които останалите живи дължат на заминалите за отвъдното. Индиецът има своята Шрадх
Активен
нео нула
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 63

« Отговор #23 -: Юли 17, 2011, 15:11:13 »

Силата на съвместната мисъл

Че голяма мощ може да се постигне от съвместната работа на различни хора с обща цел, се признава не само от окултисти, но и от всички, които имат известни познания върху науката за ума. В някои християнски общности съществува обичай преди изпращането на проповедническа мисия за някъде, тя да бъде предшествана от конкретно и настойчиво мислене. Например, малка група римо-католици се събират в продължение на седмици и месеци преди изпращането на мисията и подготвят почвата, където ще работят, като си представят мястото, мислят за себе си като за пребиваващи вече там, мислят усилено върху някоя църковна догма. По този начин те създават мисловна атмосфера в областта, което благоприятства разпространението на римо-католическите учения, тъй като възприемчивите умове биват подготвени да търсят знания от тях. Мисловната работа ще бъде подпомогната от допълнителната помощ, която дава молитвата - една друга форма на мисловна работа - разпалвана от религиозна обич.


Група от сходно мислещи хора, като например теософите, могат да направят много за разпространението на теософските идеи в тяхната собствена околност, ако се съгласят да отделят по десет минути всеки ден за мислене върху някое теософско учение. Не е необходимо те да са на едно място, ако умовете им са заедно. Да предположим, че една такава група реши да мисли върху прераждането ежедневно по десет минути в продължение на три или шест месеца - мощни мисъл-форми ще изпълнят избраното място и идеята за прераждането ще се зароди в умовете на значителен брой хора. Тогава ще се появят въпроси, ще бъдат потърсени книги по въпроса и последвалата по въпроса след подобно подготвяне на почвата сказка, ще привлече не малко заинтересована публика. Успех, далеч надминаващ вложените физически усилия, се постига там, където ревностни мъже и жени се сдружават в подобна умствена пропаганда.

 

 

Послеслов

Така можем да се научим да използваме тези велики сили, вложени във всеки от нас, като ги използваме за по-добро. Когато ги използваме, те се увеличават, докато един ден с изненада и радост открием каква велика сила за служение сме притежавали.

Нека се помни, че ние непрекъснато използваме тези сили несъзнателно, необмислено и ограничено като така въздействаме за добро или зло на всички, които ни придружават в нашия жизнен път. Настоящата книга има за цел да накара читателя да употребява тези същите сили съзнателно, настойчиво и усилено. Ние не можем да спрем да мислим въобще, мисъл-струи пораждаме, колкото и слаби да са в даден момент. Ние в ъ з д е й с т в а м е на околните, независимо дали искаме или не; единственият въпрос, който трябва да разрешим е дали да го правим за добро или за лошо, слабо или силно, безцелно или с определена цел. Ние не можем да избегнем мислите, докосващи се до нашия ум, но можем да изберем кои да приемем и кои да отхвърлим. Ние въздействаме и на нас ни се въздейства, но можем да въздействаме на другите за тяхно добро или зло, на нас може да ни въздейства доброто или злото наоколо. Тук се крие нашият избор, избор, който е много важен и за нас самите, и за света:

Избери добре; защото твоят избор

е кратък и все пак вечен.

 

Мир на всички същества
Активен
НИКОЙ
Гост
« Отговор #24 -: Юли 18, 2011, 05:31:50 »

Голямо копи-пейст е паднало...
А защо не се споменава разсъсредоточаването и сливането с околното по време на медитация?
Активен
Страници:  1 [2]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Притегателната сила на мисълта и как да помагаме с нея
Духовни учения
Administrator 6 3162 Последна<br />публикация Януари 21, 2011, 13:53:35
от shining_star
"Родословието на човека" - Ани Безант
Книги
delfin 1 2284 Последна<br />публикация Декември 14, 2009, 17:06:42
от delfin
Сила на концентрацията
Йога
Админ 0 1343 Последна<br />публикация Януари 09, 2010, 19:17:40
от Админ
Невидимата сила на Съзнанието
Видео клипове
Kery 2 1601 Последна<br />публикация Октомври 06, 2010, 02:24:38
от Странник
Динамическа сила на мисълта - Беинса Дуно
Духовни учения
{-^-} 1 1158 Последна<br />публикация Февруари 28, 2012, 20:55:02
от {-^-}

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright