Духовно развитие

          

Страници:  1 ... 3 4 [5]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Свободата  (Прочетена 3818 пъти)
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #60 -: Февруари 27, 2012, 18:33:58 »


    А какво означава един човек да бъде осъзнат?

    Да се стреми и съумява да живее съобразно Вселенските закони, а в случай, че не успява - да си носи последствията за това.


    А кои закони имаш предвид?

    А ако човекът не знае за тези закони - не може ли да бъде осъзнат?

    А какви могат да са тези последствия?

    А последствия няма ли да има, ако животът на човек е съобразен със законите?
    Активен
    ИВЕВЕ
    Гост
    « Отговор #61 -: Февруари 28, 2012, 11:12:12 »

    А кои закони имаш предвид?

    А ако човекът не знае за тези закони - не може ли да бъде осъзнат?

    Ами, законите... не е нужно човек да ги е прочел някъде, за да ги знае. А и тези закони не са толкова закони, колкото елементарни принципи, въз основа които се гради целия свят и съществува възможността за развитие.
    Знаем ги всички, а познаването им се състои в поемането на лична отговорност спрямо случващото се. Едва ли преди стотици години е имало премъдри автори, които да описват Вселенските закони,  а са били неотменна част от живота на хората, народните мъдрости, пословиците - "Каквото посееш, това ще пожънеш", "Крушата не пада по-далеч от дървото" и т.н.
    Като казвам отговорност имам предвид - човек да осъзнава, че с делата си трябва да се стреми да помага и на себе си, и на другите (което е едно и също - да помага на другите, означава и да помага на себе си), да е наясно с факта, че сам кове съдбата си...

    А какви могат да са тези последствия?

    А последствия няма ли да има, ако животът на човек е съобразен със законите?
    Какви ще са последствията, е много относително - зависи какво би накарало човек да се замисли. Последствията не са наказание, а просто последствия...  Ако човек сам прозре грешката си, чудесно - ще се поправи и без да е нужно да му се случват неприятни неща. Ако не иска промяна, кармичните "резултати" ще бъдат налице и ще се случи нужното, за да си научи "урока". Усмивчица
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #62 -: Февруари 29, 2012, 10:03:07 »


    ... да държи живота си в свои ръце, без да се поддава на чужди влияния - да вярва в себе си и да се развива...
     

    Да разгледаме един пример.

    Човек решава, че ще направи дадено нещо.
    Идва обаче времето решението да се осъществи,
    но нещо отвътре отказва човека да реализира намерението.

    Какво се получава в подобни случаи?

    Защо човекът в първия момент има едно намерение,
    но когато идва време то да се осъществи, решава друго?
    Активен
    ИВЕВЕ
    Гост
    « Отговор #63 -: Февруари 29, 2012, 13:31:17 »

    Какво се получава в подобни случаи?

    Защо човекът в първия момент има едно намерение,
    но когато идва време то да се осъществи, решава друго?

    Хубав пример. Усмивчица
    Само че е много относително - възможно е човек да е променил решението си, защото е осъзнал нещо междувременно, което да обезсмисля осъществяването на решението. А може и да се е отказал просто, защото се чувства несигурен и се притеснява от неуспех. А може "осъзнаването на нещо, което да обезсмисля решението" да е следствие от второто - понеже поставената задача се е оказала по-трудна, отколкото на пръв поглед е изглеждала, умът на човек му предоставя солидна аргументация и сам се убеждава, че причината е съвсем друга...
    Но би могло наистина решението да е безсмислено, тогава защо да бъде реализирано? Човек би могъл да се съсредоточи върху нещо по-приоритетно.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #64 -: Март 09, 2012, 10:04:41 »

    Какво се получава в подобни случаи?

    Защо човекът в първия момент има едно намерение,
    но когато идва време то да се осъществи, решава друго?

    Хубав пример. Усмивчица
    Само че е много относително - възможно е човек да е променил решението си, защото е осъзнал нещо междувременно, което да обезсмисля осъществяването на решението. А може и да се е отказал просто, защото се чувства несигурен и се притеснява от неуспех. А може "осъзнаването на нещо, което да обезсмисля решението" да е следствие от второто - понеже поставената задача се е оказала по-трудна, отколкото на пръв поглед е изглеждала, умът на човек му предоставя солидна аргументация и сам се убеждава, че причината е съвсем друга...
    Но би могло наистина решението да е безсмислено, тогава защо да бъде реализирано? Човек би могъл да се съсредоточи върху нещо по-приоритетно.

    Да, това е точно така.

    Какво обаче се случва, когато не е в сила нито един от описаните от теб случаи, а нещо друго, когато например навикът или мързелът ни пречи да реализираме взетото преди това решение:

    например, че от понеделник няма да пушим или ще си лягаме/ставаме навреме, ще учим повече и т.н.?

    Свободен ли е човек във времето, когато трябва да изпълни взетото решение?

    Ако не - защо?
    Активен
    ИВЕВЕ
    Гост
    « Отговор #65 -: Март 09, 2012, 11:30:05 »

    Да, това е точно така.

    Какво обаче се случва, когато не е в сила нито един от описаните от теб случаи, а нещо друго, когато например навикът или мързелът ни пречи да реализираме взетото преди това решение:

    например, че от понеделник няма да пушим или ще си лягаме/ставаме навреме, ще учим повече и т.н.?

    Свободен ли е човек във времето, когато трябва да изпълни взетото решение?

    Ако не - защо?

    Защо да не е?
    Свободен е, разбира се. Дали да следва мързела и навиците си, зависи единствено от човека. Той има избор, значи е свободен. Свободен от външни фактори, не от вътрешните.
    Хората сме роби на неосъзнатостта си, защото просто не умеем да оползотворим свободата си. И поне по презумпция да бъдеш воден  е по-лесно, отколкото да водиш. А да бъдеш воден си е бягство от отговорност, според мен поне. Образно казано, никой не може да живее твоя живот, както и ти не можеш да живееш ничий друг.
     
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #66 -: Март 10, 2012, 15:39:39 »

    Да, това е точно така.

    Какво обаче се случва, когато не е в сила нито един от описаните от теб случаи, а нещо друго, когато например навикът или мързелът ни пречи да реализираме взетото преди това решение:

    например, че от понеделник няма да пушим или ще си лягаме/ставаме навреме, ще учим повече и т.н.?

    Свободен ли е човек във времето, когато трябва да изпълни взетото решение?

    Ако не - защо?

    Защо да не е?
    Свободен е, разбира се. Дали да следва мързела и навиците си, зависи единствено от човека. Той има избор, значи е свободен. Свободен от външни фактори, не от вътрешните.
     

    В такъв случай не трябва ли да смятаме, че човек не е свободен, защото съществуват вътрешни фактори, които го принуждават да действа под тяхно влияние и фактически го превръщат в автомат, машина?
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #67 -: Юли 31, 2012, 12:05:39 »


    Цитат на:  Ich
    Защо мислиш, че ние сме създадени съвършени?

    Не сме ли?
    Какво ни липсва?
    Свободна воля ли нямаме, цели ли... Май можем да имаме всичко, в излишък, и това ни е "проблемът", с който трябва да се справим.


    Свободната воля не ни е достатъчно свободна: зависими/ограничени сме от мързела си, от желанията си, от страстите си, от пороците си, ...
    Също така възприетите примери за следване и модели на поведение, наложени от "колективното съзнание" на обществото ни ограничават в немалка степен.

    Цитат на: Evigilatus

    Цитат на:  Ich
    По този начин не отричаме ли еволюцията?
    Не.
    Приемаме се такива, каквито сме, и вървим по пътя на самоусъвършенстването.


    По този начин ти сама доказваш, че ние не сме съвършени: иначе нямаше да има нужда да се усъвършенстваме.
    Към какво е насочено то?

    Освен това, ти казваш, приемаме се такива, каквито сме.
    Но дори да можем да се приемем обективно такива каквито сме, това не означава, че аз съм такъв, каквато си ти: може да ни делят векове и хилядолетия в развитието.
    Всеки човек е различен от другия, въпреки, че външно може да изглежда подобен. И именно тази разлика е съществена, а не само плод на предполагаемото от теб желание у някои да се заблуждават. Много често те не просто се заблуждават, защото искат да се заблуждават, а защото са предразположени към такива заблуди и имат потребност, често неосъзнавана, да изживеят реално тази заблуда. За тях тя не е заблуда, а нещо, в което те вярват. 

    Цитат на: Evigilatus

    Повечето ню ейдж .. "учения" представят този път като бавен, ...


    Не само тези учения представят развитието на човека като бавен и продължителен процес. Според кое дълбоко духовно учение това става бързо?

    Цитат на: Evigilatus

    Цитат на:  Ich
    Сега едно цвете е цвете, но това не означава, че то винаги ще бъде цвете; че няма да еволюира към животно, човек и т.н.

    Предполагам, че според "мисиите" си едно цвете може да се окаже много по-пълноценно живеещо, сравнено с един човек.
    Растенията и животните не се опитват да вредят никому. Те си гледат своето, а не се чудят постоянно по какъв начин да извлекат полза от другия. Не съсипват природата.
    А ние, хората, предимно това правим - понякога съвсем съзнателно, по-често без въобще да виждаме.  


    Забележи обаче една съществена разлика между растенията и животните от една страна и човека от друга:
    при хората има наченки на свободна воля, докато при животните и растенията тя липсва.
    На това се дължи и "лошотията" на хората: проявявайки свободна воля, често те са водени от мотиви, които довеждат до разрушителни резултати. Но тук има и педагогически елемент: изживявайки рано или късно пагубните последици на своите действия, (част от) хората ще осъзнаят тяхната погрешност и ще се променят към по-добро.

    Докато растенията и животните на настоящия етап на своето развитие са лишени от всякакъв свободен избор, затова
    са лишени от възможността да извършват грешки.

    Цитат на: Evigilatus
    Цитат на:  Ich
    Ако е така, тогава защо се въплъщаваме?
    За да се научим да искаме не повече от това, което ни е необходимо, да го ценим - както и себе си трябва да ценим и уважаваме.
    Да се научим да отсяваме заблудите и да бъдем истински. Нищо свръхестествено или кой знае колко мъдро.


    Но тук ние попадаме в една материална среда.
    Извън нея, ние имаме ли желания за неща, които не са ни необходими?
    Попадайки тук ние започваме да искаме такива.
    Защо е нужен такъв изкуствен експеримент?

    Защо ни е да се сблъскваме със заблуди, ако в духовния свят няма такива?

    С какво животът тук, на Земята, в тези изкуствени до известна степен условия, ни помага да се научим да бъдем истински?
    Какво означава да бъдем истински?
    Активен
    Финист
    Финист
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 140


    WWW
    « Отговор #68 -: Юли 31, 2012, 12:45:50 »

    Цитат
    Докато растенията и животните на настоящия етап на своето развитие са лишени от всякакъв свободен избор, затова
    са лишени от възможността да извършват грешки.
    това е вярно само в определени граници - и тигърът има избор коя точно антилопа да подгони, и растението има избор от коя страна да "заобиколи" камъка, препречил пътя на корена му. Наистина, тези избори не са чааак толкова свободни колкото повечето ежедневни избори на хората, но както сам ти каха, Их, и ние също сме донякъде ограничени "от мързела си, от желанията си, от страстите си, от пороците си, ..."
    Даже за "ангелите" се казва че са ненапълно свободни, но са един вид "задължени" да славят Бога, макар и да го правят "по свое желание"... може да се поспекулира, че това е същото както ние си мързелуваме по свое желание или се отдаваме на страсти по свое желание...

    тук даже изниква дълбокия въпрос наистина ли сме ограничени от такива неща като страсти или мързел или ги избираме именно в резултат на свободната ни воля?
     Прегръдка
    Активен
    nikcvet
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 90


    « Отговор #69 -: Юли 31, 2012, 14:06:49 »

    Свобода означава възможност да се избира от различни съществуващи
    варианти на решения, постъпки.
    Наличието на свободна воля е важно за определянето на човека като
    активен съзнателен субект, който действа, а не просто пасивен обект,
    подчинен на външни влияния.

    Според мен може да се приеме, че човек има свободна воля, но всякакви
    външни обстоятелства му пречат да я прояви и изкривяват, доколкото
    могат, свободния избор, ограничават свободата.

    Може да се разсъждава, какви биха били последствията, ако свободната
    воля съществува, или ако предположим обратното - че свободната воля
    не съществува.
    Например, ако има свободна воля, човек може да носи отговорност за
    престъпления или да получава похвали за добри дела.
    Обратното - ако няма свободна воля, личната отговорност няма да
    съществува.

    Ако има свободна воля, човек решава сам за своите постъпки.
    Ако предположим обратното - че няма свободна воля, тогава може би някой
    друг трябва да решава вместо човека какви да са постъпките му.
    Но кой е този друг, който да решава ? И той на свой ред дали има
    свободна воля ? Или и вместо него решава някой друг и така до
    безкрайност ?

    Ако предположим, както някои учени, че човек е нещо като машина и
    действията му се определят от чисто материалните части на тялото,
    а те на свой ред са подчинени на физическите закони, ще стигнем до
    явно противоречие. Защото тогава се губи самата идея за съзнание и
    личност - машината не е личност, не е субект, тя никога не решава сама
    какво да прави.

    Действията на една машина могат да бъдат случайни, както например
    в някои видове софтуер има генератор на случайни числа, който може
    да се състои от математически генератор на псевдослучайни числа,
    комбиниран с рандомизиране на основата на истински случайна величина,
    получавана от някаква част на хардуера.
    Но действияta на такава машина, базирани на случайността, в никой
    случай не могат да се нарекат свободни, съзнателни.

    Активен
    Страници:  1 ... 3 4 [5]   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright