Духовно развитие

          

Страници:  1 2 [3] 4 5   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Свободата  (Прочетена 3817 пъти)
Странник
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1375


  • Град: Варна
  • « Отговор #30 -: Февруари 14, 2012, 20:43:55 »

    Роб или господар - грешна и ограничена трактовка според мен.
    Където има роб има и господар ... и обратно... има и борба за надмощие.
    Където има борба... има и съпротива.
    Кръгът е омагьосан и в това човек само зацикля.
    Осъзнато или неосъзнато ползване на заложен потенциал във всеки човек е според мен по-правилна трактовка.
    Има хора които имат заложби и неосъзнато се държат като  дете с тежка картечница в ръце.
    Направо пробиват всеки около себе си в пристъпи на негативни състояния.
    Има хора осъзнали своите способности и потенциал които съзнателно избират как да постъпят и какви да бъдат.
    Последните осъзнават последствията,обратните връзки и реакции от всичко...
    Има хора осъзнали реалността и едва тогава започват да развиват способности на база натрупана информация и житейска мъдрост.
    Предопределени състояния конкретно за всеки субект  няма.
    Има вечни Закони които са като ''рамкова'' основа на сцената наречена наша реалност която е родена от Хаоса благодарение на тях.
    Тези Закони са фундаментални,непреодолими но именно на тях се дължи и някаква рамкова квантова вероятност и неопределеност на реалността и бъдещето пред всеки човек които интуитивно усещаме и наричаме ''съдба'' .
    За всеки от нас е ясно - каквито са ни мислите,такъв ще е и животът,здравето, ''случайностите'' и бъдещето ни.
    Подобното привлича подобно.
    Нищо не е такова каквото изглежда- винаги има и друг поглед в друг момент в друга ситуация и в друга реалност...
    « Последна редакция: Февруари 14, 2012, 20:50:17 от Странник » Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    shining_star
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 728

    « Отговор #31 -: Февруари 14, 2012, 22:02:16 »

    Без подобни мисли, които да доходят в ума, без подходяща ситуация, която да предизвика състрадателност, както в случая с разлагащия се труп на куче, то човек нищо не може да стори. Тъй и самоубиеца няма от къде да вземе светлина, ако тя не му бъде привнесена.
    Аз не мисля така.
    На всички ни е даден потенциал, съответстващ на мисиите, които имаме да изпълняваме. Развитието на този потенциал, обаче, е индивидуален избор.
    От начинът, по който представяш нещата, излиза, че всичко е строго предначертано, единствено зависещо от обстоятелствата. А аз все си мисля, че обстоятелствата са определени от мислите и действията ни.
    Нали всеки вижда, доколкото му е възможно (с други думи, всеки получава това, за което е готов т.е. заслужил) - тогава как ще види светлина човек, който е затънал в агонията си?
    Според мен, винаги има нещо, за което може да се хване - може да е нещо съвсем мъничко, което "да даде" сили на човек, но ще има такова. А дали самият човек ще го види, е друг въпрос.

    Ако тези неща зависеха от човека, то нямаше да има нито едно самоубийство, нито една война, нито гняв, нито завист, нито омраза и пр..
    Всъщност, аз съм на мнение, че от човека зависят тези неща и точно затова съществуват.
    Какво имаш предвид - от кого може да зависи наличието на омраза, злоба и производните им?



    Изцяло съм съгласна с това, което казваш, ИВЕВЕ, и аз мисля така.
    « Последна редакция: Февруари 15, 2012, 16:31:34 от Модератор » Активен
    Pelin
    ОЙ 8:11
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 280


    Red Overtone Serpent

    WWW
    « Отговор #32 -: Февруари 15, 2012, 08:39:06 »

    Цитат
    Не е вярно, че човекът е роб и няма никакъв свободен избор.

    Учителя казва, че 50% е предопределено, 25 са външни независещи от нас обстоятелства и 25 е свободната воля и избор, зависещи от самия човек.
    Друг е въпроса, че ние и тия 25% не използваме.
    Следователно е вярно, че човекът е роб.
    Учителят казал...
     Усмивчица
    Една жена каза на пазара...
    25%...
    Разбира се, че точно тъй се раждат кривите представи и заключения, които са изцяло егоугодни.
    Има си разлика между Човек, сиреч между онзи който се е очовечил и успоредно с това е добил относителната свобода и онзи малкия човек, какъвто е всеки един от хората - роб! Усмивчица
    Сега "всеки" може да прецени за "себе си" човек ли е, дето притежава човечността, или е роб на каквото е рекъл Учителя:
    Цитат
    Земята на живите
    Сега, за пример, мнозина мислят, че са свободни. Аз да ви кажа защо не сте свободни. Според мене ето какво определя свободата – негативно определям. Човек, който направи погрешка, не е свободен. Човек, който оправя тази погрешка, е свободен. Човек, който направи погрешка и не може да я изправи, той е роб. Следователно, негативно за да определя свободата: ще направиш един опит, ще направиш една погрешка, казваш: „Аз съм свободен и да изправя погрешката.“ Ти си свободен. То е негативната страна. Положителната страна: ти може да направиш едно добро – свободен си. Щом не правиш добро, ти си роб. Щом ти не си щедър, ти си роб; щом си щедър, ти си свободен. Щом се учиш и любиш науката, ти си свободен; щом кажеш: „Това не ми трябва“, ти си роб, ти не си свободен. Щом ти ревнуваш, ти не си свободен, ти си роб на ревността. Щом си страхлив, ти си роб на страха. Казвам: Трябва нова психология, от която постоянно да се освобождаваме.
    ...

    Връзките на сърцето и ума
    Всички хора се стремят към свобода. Всеки иска да бъде свободен, но не знае как да придобие свободата си. Само онзи човек може да бъде свободен, който знае как да възприема Истината. Който не може да възприема Истината, той е роб на условията. Този човек е осъден на вечни безпокойства, на страх и на тревоги. За да придобие свободата си, човек трябва да даде път на Божественото начало в себе си. Остане ли само с човешкото, той може да се уподоби на парче изсъхнала земя. Човешкото се отличава с твърдост, с коравина. човешкото е лишено от пластичност, от пъргавина. Божественото придава на човека качества, подобни на водата – подвижност и пъргавина. То е носител на живота. Следователно, когато човек пресече пътя на Божественото в себе си, т.е. когато връзката между Бога и душата му се прекъсне, той се лишава от живота. Ето защо, грешките, които хората правят, се дължат на прекъсване на връзката между Първата Причина и техните души. Щом тази връзка се прекъсне, страданията неизбежно следват човека.
    ...

    Развързано ще бъде на небето
    Ние трябва да изучаваме онези течения, които стават в нашето сърце, в нашия ум, в нашия мозък и да правим тънки различия между тях, да следим как се отразяват тези течения върху общия физически и психически живот на човека. Съзнанието ни трябва да бъде будно. Щом дойде в ума ви една лоша мисъл, вие трябва да намерите нейния произход. Като ви дойде едно лошо чувство, вие също трябва да намерите неговия произход, да знаете от де е дошло. Ако не знае отде идат лошите мисли и чувства, човек често може да стане роб или жертва на тия лоши чувства – мисли и чувства в себе си.
    ...

    Любовта
    Не ви съветвам никога да слушате хорски съвети. Може да извлечете известна поука от тях, но всеки трябва да слуша онзи съвет, който Бог е вложил в неговата съвест. Вижте какво казват хората и ако то е в съгласие с онова, което Господ ви казва вътрешно във вашата съвест, послушайте ги; ако не, не следвайте чужди съвети никога. Ако искате да бъдете свободни от грешки, непременно трябва да слушате Господа: всеки един, който не слуша Господа, не е умен човек, а е роб на своите външни влечения, на хората, на всички.
    ...

    Добрите дарби
    Потребно е за нас да дойде човек до една фаза, да учи. Ние сме прекарали живота като слуги. Господарят казва: „Това направи, онова направи.“ И целия ден правиш, каквото каже господарят. Вода носиш, ще мажеш, къща правиш, ще градиш, ще слугуваш. Най-после се изтощаваш. И този живот аз го наричам живот на робство.
    ...
    Само свободният човек има мир в душата си. Той не се смущава. Онзи, който не работи в свобода, той разбира нещата като роб, той разбира нещата като един слуга, а не като свободен човек. Смъртта е най-голямото робство. Животът, това е най-голямата свобода. Омразата, това е робство. Любовта, това е свобода. Казвате: „Какво нещо е любовта?“ Туй, което освобождава, е любов. Трябва да се вземат, да се съпоставят нещата. Не както ние ги разбираме.
    ...

    Постижими и непостижими неща
    Страшно е положението на човека, който се влияе от парите. От свободен той става роб, от господар – слуга. Не са страшни парите като външен обект, но като идея, която прониква в съзнанието на човека и го ограничава.
    ...

    Новораждане
    Ще дойде ден, когато хората ще се хранят само чрез белите дробове и мозъка. Учените са изчислили, че в минута човек прави 20 вдишки. Това са 20 обяда. Новороденият няма да бъде роб на сегашните условия, постоянно да се безпокои за утрешния ден. От големи безпокойствия съвременният човек не може спокойно да спи, не може да се радва на благата, които Бог му е дал.
    ...

    Денят на доброто
    От какво се парализират човешките добродетели? – Те се парализират от низшия ум на човека и от неговите страсти, защото съвременните хора са роби на своите страсти, които само разрушават, а не създават.
    ...
    Изпъдете този дявол от вас, който е обсебил всинца ви. Доста вече 8,000 години слугуване и робство на него! Кажете на този дявол: „Вън!"
    ...

    Четири правила
    Защо страдат хората? – Защото не са свободни. – Защо са слаби? – Защото са изгубили силата на духа си. – Защо се спъват? – Защото са изгубили светлината на ума си. – Защо са бедни? – Защото са изгубили добротата на сърцето си. Който е изгубил радостта си, той е изгасил светлината на своя ум. Болният пък е изгубил силата на своя дух. Който е станал роб на какъвто и да е лош навик, той е изгубил свободата на душата си. Бог е дал на човека четири неща, които трябва грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето.
    Да се отрича Бог, това значи да се дава гражданство на невежеството, на робството в света. Да поддържа човек безбожието в себе си, това значи да поддържа невежеството, робството, говедарството.
    ...
    Като изгуби свободата си, човек става роб. Като изгуби силата си, той става за подигравка на хората. Като изгуби светлината си, говедар става. Какво става с човека, като изгуби доброто на сърцето си? На това вие сами ще си отговорите.
    ...

    Общо въведение. Две влияния
    В течение на хиляди години той е бил роб и сляп, верен поклонник на веществения свят, раболепствал е пред силата на управляващите, молил се на природата, принасял ѝ жертви, за да добие нейната милост и благоволение. Но неговите молитви и жертвоприношения са оставали без резултат.
    ...
    Човек не е могъл да остане завинаги глух към този призив на мъдростта. Трябвало е най-сетне да се пробуди от съня на невежеството. Неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно, трябвало той да съзнае, че неговото избавяне няма да дойде отникъде другаде, освен от човешкия род. Трябвало да отправи надеждата си към великия дух, който живеел у него и който наистина притежавал лек за неговите рани и философския камък за неговата сполука. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надеждата, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва велика епоха в неговия живот. Тази пътеводна звезда, която го повела към обетованата земя, му показала истината с окото на вярата. Тя му разкрила, че в неговия живот и в живота на земята ще настъпят големи и съдбоносни промени. Тя му показала, че той няма да бъде вече роб на природата...
    ...
    Времето за това е наближило. Ние сме в началото на тази светла епоха. Ала, преди човек да влезе в новата земя, към която духът го ръководи, за да получи своето наследство и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот. Той трябва да се научи преди всичко да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти. Той трябва да се стреми да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи – извор на злото в личния и обществен живот. Той трябва напълно да възприеме началата на разума; да се проникне от неговите закони; да развие в себе си ония сили и способности на висшето си естество, които ще му дадат ключа на истинския успех и ще го въведат в оня свят, дето умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили за своето повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата. Тогава човек ще съзнае, че той не е само едно материално същество, но разумна душа, надарена с ум и воля.


    Цитат
    Не е вярно, че човека не може да управлява ситуацията.
    В даден етап от живота си, на определено ниво на развитие, може.
    Дотогава ще е роб на условията и няма да може да си контролира и управлява ситуациите, те него ще го контролират.
    Може, но чрез Господа, чрез висшето в себе си.
    Ще го обясня през погледа на психоанализата. Аз-ът, его-то е именно онова нещо, което оформа "То", чрез изтласкване на разните нещо, дето са криви и "То" постоянно, чрез изблици се опитва да се изяви.
    "То" е ниското в човека - онова, което аз-а, егото се опитва да скрие да изхвърли от себе си, но "То" остава под формата на подсъзнание.

    Свръхсъзнанието, или с други думи СуперЕгото е въпросната съвест, нравствеността и именно тя се бори с "То" именно заради нейната оценка его-то изтласква от себе си онези неща, които са "тъмни", "ниски", и които оформят "То".

    Та кое бива да се превъзпита - "То", или его-то, което е причина за съществуването и подхранването на "То", чрез вечно изтласкване?

    Тази троична психика в човека обаче не е достатъчна за поправянето. Онова, което може да поправи его-то, сиреч човека, защото човек се отъждествява с индивидуалност, с "аз"/"его", онова нещо е своего рода външно/трансцедентално на тази психическа троичност и то се нарича Бог.

    До като човек не се свърже с този Бог, то троичния психически апарат ще си работи сякаш в буксуване - "Супер егото" ще опитва постоянно да парира изявите на "То", които мъчат "аз-а"/егото, а "То" ще бъде постоянно подхранвано от егото, чрез изтласкване на несъвършенствата на подсъзнателно ниво. Порочен кръговрат.
    Често се счита, но с грешка, че "То" е главния виновник. Не, причината е в онази несъвършенност, която оформя "То".
    Докато човек (егото, аз-а) не неправи връзка с Бога, то човекът е роб! Усмивчица   
    Активен

    "... Защото в (от)даването получаваме и в смъртта се раждаме за Живота Вечен..." св. Франциск от Асизи
    shining_star
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 728

    « Отговор #33 -: Февруари 15, 2012, 10:19:34 »

    Отново спориш сам със себе си.
    Не е нужно да изваждаш всички свещени писания за да кажеш, че докато не е свързан с бога, човека е роб и от него нищо не зависи.
    Истината е конкретна, не можеш да съдиш за другите хора кой е свързан с Бога и кой не, и доколко и т.н. и кой с какво се отъждествява.
    Ако ти не се определяш, други ще те определят.
    Затова ни е даден вътрешния капитал и потенциал, за да работим с него и да го разработваме, а не да го заровим в земята и да сме роби на условията, на всички и на всичко! Ще те изгони господаря, ако така правиш. Усмивчица

    Това е описано в пентаграма, външния кръг изразява несъзнателния живот, когато живота работи върху човека без активното участие на неговото съзнание.
    Това е "светския" кръг, във втория "духовен" кръг, човека започва да се учи да живее съзнателно и да си определя сам условията. А когато вече премине през централния кръг,където е смъртта и адът, тогава  възкръсва и не е под закон, самия той представлява законът.
    Това са двете посоки на движение, еволюция /приближаване до бога, от частното към общото/ и инволюция, отдалечаване /от общото към частното/.
    Досега през всичките хиляди години, които постоянно цитираш, сме били в инволюция, т.нар. индивидуализация в материята.
    А сега идва новата епоха, живот за цялото и във връзка с него.

    Активен
    Pelin
    ОЙ 8:11
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 280


    Red Overtone Serpent

    WWW
    « Отговор #34 -: Февруари 15, 2012, 11:07:05 »

    Отново спориш сам със себе си.
    Не е нужно да изваждаш всички свещени писания за да кажеш, че докато не е свързан с бога, човека е роб и от него нищо не зависи.
    Истината е конкретна, не можеш да съдиш за другите хора кой е свързан с Бога и кой не, и доколко и т.н. и кой с какво се отъждествява.
    Ако ти не се определяш, други ще те определят.
    Затова ни е даден вътрешния капитал и потенциал, за да работим с него и да го разработваме, а не да го заровим в земята и да сме роби на условията, на всички и на всичко! Ще те изгони господаря, ако така правиш. Усмивчица

    Това е описано в пентаграма, външния кръг изразява несъзнателния живот, когато живота работи върху човека без активното участие на неговото съзнание.
    Това е "светския" кръг, във втория "духовен" кръг, човека започва да се учи да живее съзнателно и да си определя сам условията. А когато вече премине през централния кръг,където е смъртта и адът, тогава  възкръсва и не е под закон, самия той представлява законът.
    Това са двете посоки на движение, еволюция /приближаване до бога, от частното към общото/ и инволюция, отдалечаване /от общото към частното/.
    Досега през всичките хиляди години, които постоянно цитираш, сме били в инволюция, т.нар. индивидуализация в материята.
    А сега идва новата епоха, живот за цялото и във връзка с него.
    Не става въпрос за спор със себе си, а за разяснения. Било то от гледна точка на абсолютното или на отнасителното. :-)
    Разбера се, че са необходими цитати, а не да се правят заключениес, според "интереса, който клати феса".
    От гледна точка на обикновенните хора - те няман никакъв капитал, от който да се ползват, зарад отъждествяването и не само мога да различа това, а и го виждам в проникновение навред и за мен, когато погледна някого, няма скрито, което да не видя. :-) Нека го нарека осъществен потенциал, свързан с лечителството, или с други думи дарба, но всичко това от очите на относителната реалност. 
    Тъй, че не само мога да съдя за "другите" хора, ами даже съдя точно, което се подвърждава от верните диагнози, които поставям, дето са подтвърдени от медицински изследвания да речем, но не става дума само от гледна точка на потологиите, дето засягат тялото, а и психичните причини, при това в детайли. Пък не ме е излъгало отсъждането и за това кой колко е свързан със своята истинска същност (Бог). Веднагастава разпознаването и и то е взаимно.
    Мен от определянето не ме е страх. Страхуват се онези който се опитват да се докарат на такива каквито не са и които не искат да е видомо тяхното несъвършенство. Но и това сама през очите на относителната реалност.
    Инак виждам навред само Бо, в различните му краски, сиреч себе си.:-)
    Да се вижда цялостната картина - това не означава, че не бива да се гледа и разглежда детайлнастта. Страшно е да се вижда единствено детайлността, частичноста, а картината, цялостната да остава скрита, както е при всички хора.

    Пентаграмът касае единствено онзи, който се пробужда, който е тръгнал по пътя на очовечаването. Той не касае робите, хората.

    Новата епоха започва от вътре и после, ако у мнозина това вътрешно нещо се обнови, тогава може да се говори за нова епоха, като нехо външно. Не твърда, че този процес не е започнал, но твърдя, че не при всички, че още мнозина спят\робуват.
    Ако човек е зависим от условията и прави "избора си" подбуден от тях, то това е робство, а не свобода.
    Активен

    "... Защото в (от)даването получаваме и в смъртта се раждаме за Живота Вечен..." св. Франциск от Асизи
    Pelin
    ОЙ 8:11
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 280


    Red Overtone Serpent

    WWW
    « Отговор #35 -: Февруари 15, 2012, 12:13:17 »

    Затова ни е даден вътрешния капитал и потенциал, за да работим с него и да го разработваме, а не да го заровим в земята и да сме роби на условията...
    Тук отнова написаното касае "аз"-а, индивидуалността, его-то, като отделност, на която, нещо е дадено от някого. Все още дуално съзнание и робство на относителната реалност, наричана от някои "Матрицата", а от други "Сансара".

    Този илюзиорен "аз", който се изживява филма, в който самият тай е горой, е обречен на смърт, на стигане до задънената улица, в която нито една молитва, нито една позитивна мисъл, нито едно усилие, или каквото и да е действие, със светлина, или без, няма да може да помогне и тогава само смъртта, но не тази смърт, която е свързана само с телесното, а и с индивидуалността - личната душа\дух.
    Чак тогава истинското Себепознание, в което няма никакво "себе", но тъй като всички думи са свързани с понятния апарат отнесен до Сансара, то и това няма как с абсолютна точност да бъде описано, защото то е "вън" от всякакви представи и описания.
    Едва след тази смърт, която от Будизма е наречена "Нирвана" (угасване) е възмажно Възкресението, т. е. да се родиш изново\отгоре.

    Всичко останало е част от филма - свободна воля, личен избор, позитивно мислене и прочие, защото всички тези неща касаят индивидуалността, било тя разбирана и като лична нндивидуална душа\дух, в дуалното възприятие\свят\Сансара и сянка на реалността. :-)  

    Активен

    "... Защото в (от)даването получаваме и в смъртта се раждаме за Живота Вечен..." св. Франциск от Асизи
    ИВЕВЕ
    Гост
    « Отговор #36 -: Февруари 17, 2012, 11:44:12 »

    Много добре казано, Shining_star - ясно, точно, без странични неща. Напълно съм съгласна с теб.

    Следователно е вярно, че човекът е роб.

    Роб на кого?

    В така устроеният ни свят, "обикновеният човек" робува на уж контролиращите всичко хора. Но, реално погледнато, човек е роб единствено на мързела и амбициите си. 
    Например, едно от "най-поробващите" неща е финансовата зависимост, сиреч банките. Хората затъват в непосилни заеми, защо? Не можеш да пожънеш нещо, което не си посял, нали? Осъзнал отговорността си човек ще е наясно с факта, че сам определя обстоятелствата, в които се намира, ще живее със заслуженото (и ще се стреми да заслужи още и още, а не да получи на момента, предварително, нещо, което не е за него).
    Амбициите, на които робува човек, са си собствен избор (който може да е наложен отстрани, т.е. посредством манипулация, но все пак е приет, тъй че няма значение).
    Вселенските закони важат навсякъде, на всички нива, значи е напълно изключена възможността за робуване на някакъв неизменим, страничен фактор (в крайна сметка, "страничните" фактори са индивидуален избор, за който също трябва да си носим последствията).


    Не става въпрос за спор със себе си, а за разяснения. Било то от гледна точка на абсолютното или на отнасителното. :-)

    Абсолютното и относителното са взаимносвързани - гледна точка, която не включва другата, ще да е доста половинчата. Усмивчица
    А противоречието се състои във факта, че, от една страна, приемаш свободната воля, от друга напълно категорично твърдиш, че човек е роб. Робството изключва свободна воля, знаеш - как тогава човек с такъв божествен потенциал ще да е роб? Всеки има възможността да бъде такъв, какъвто иска.
    Не ми харесва толкова простички неща да се увличат в мъгла от цитати, понятия, излишна категоричност... Не се обиждай, Pelin, ама малко общи приказки. Както и да е.


    Свободната воля е нещо неприкосновено и водещо в развитието - понеже възможности всички имаме, тяхното усъвършенстване е в нашите ръце - как точно ще учим уроците си, отново, избираме сами. Дали днес ще бъдем подчинени на някакъв повърхностен стремеж, дали ще се поддаваме на манипулацията, или ще се стараем да бъдем осъзнати (с което свободата става безгранична, стига да я заслужим), зависи от собственото решение.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #37 -: Февруари 17, 2012, 11:50:50 »


    Роб на кого?

    В така устроеният ни свят, "обикновеният човек" робува на уж контролиращите всичко хора. Но, реално погледнато, човек е роб единствено на мързела и амбициите си. 


    А не може ли да стане например роб на желанията си, роб на страстите си?
    Активен
    ИВЕВЕ
    Гост
    « Отговор #38 -: Февруари 17, 2012, 11:53:46 »



    А не може ли да стане например роб на желанията си, роб на страстите си?
    Това имам предвид като казвам амбициите си. Не съм се изразила добре, съжалявам.
    Желанията, страстите не са ли пак стремеж към постигането на нещо... Усмивчица
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #39 -: Февруари 17, 2012, 11:57:55 »

    Желанията, страстите не са ли пак стремеж към постигането на нещо... Усмивчица

    Да, а не са ли те провокирани от нещо външно, намиращо се в някакъв смисъл извън човека?
    Нещо, което той трябва по някакъв начин да надрасне?

    От друга страна, ако човек няма желания, как ще се стреми да постигне нещо извисяващо, благородно, съзидателно?
    Активен
    ИВЕВЕ
    Гост
    « Отговор #40 -: Февруари 17, 2012, 12:08:27 »


    Да, а не са ли те провокирани от нещо външно, намиращо се в някакъв смисъл извън човека?
    Нещо, което той трябва по някакъв начин да надрасне?

    Предполагам, че до известна степен - да.

    От друга страна, ако човек няма желания, как ще се стреми да постигне нещо извисяващо, благородно, съзидателно?
    Когато човек се стреми към нещо такова, го постига, без да е нужно да се превръща в роб на каквото и да е било. Самата дума, роб, не е подходяща, понеже (поне според мен) почти всичко е личен избор.
    Идеята ми е, че трябва да бъдем наясно със себе си, с целите и възможностите си, за да можем да вървим напред в развитието си, а не да циклим на едно място в повърхностни стремежи, които не водят до никъде (което в повечето случаи няма как да разберем, ако не опитаме, де).
    « Последна редакция: Февруари 17, 2012, 12:17:56 от ИВЕВЕ » Активен
    sarabia
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 169


  • Град: Варна
  • « Отговор #41 -: Февруари 17, 2012, 21:09:24 »

    За да бъдеш свободен, първо трябва да се научиш да живееш като роб!
    Активен

    Не се опитвай да ме опознаеш,аз нямам име,нито форма.
    Мислиш ли,че много знаеш сам поставил си си норма.
    В мен ти виждаш своя лик,тъй както си въобразяваш.
    Дори да сменям моя ник,пак сам със себе си оставаш.
    shining_star
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 728

    « Отговор #42 -: Февруари 17, 2012, 22:04:17 »

    ИВЕВЕ, .
    Избора, както аз го виждам, зависи от това в каква степен си осъзнат, съзнанието определя битието. А това осъзнаване го получаваме от опит Усмивчица и така въз основа на това правим изборите си.
    Но да се твърди, че човека е някакъв фиксиран "роб" и няма никакъв избор,
    за мен е абсурдно.

    И друго, понеже спомена вселенския закон, отдай правото на другия, за да бъде отдадено и твоето право. Това е един от вселенските закони, и който счита само и единствено себе си за прав, влиза в противоречие с този закон.
    Активен
    shining_star
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 728

    « Отговор #43 -: Февруари 18, 2012, 09:02:23 »

    Pelin, ако говорим по този начин, приличаме на ония от абв, раздел християнство: "...син ли е Исус Христос на Яхве?...Ето тук Господ казва еди-какво си, цитат... Не, братко, пак не си разбрал, тук пък казва еди що си, цитат... ти, братко, нищо не знаеш, не става въпрос за еди какво си, а не знам си какво, цитат....... Средновековна схоластика и преливане от пусто в празно.

    Ако си видял в мен егонадпревара за интереса, който клати феса, видял си себе си.
    Ще цитирам и аз Бога чрез Н. Д. Уолш: примитивното общество /или индивид/ създава технологии и започва да служи на технологиите си. Високоразвитото общество, или индивид, осъществява на практика в живота си своя най-висш идеал.
    Активен
    Pelin
    ОЙ 8:11
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 280


    Red Overtone Serpent

    WWW
    « Отговор #44 -: Февруари 18, 2012, 09:42:27 »

    Благодарности към Тебе, Господи, че ми показа и въведе в Свободата, която е извън Сансара, извън т.н. филм/илюзията.
    До преди това, скъпи Боже, аз вярвах, че ще бъде свободен извън този материален свят, заблуден от мислите (мая), че той е свързан с неизменното страдание, с ограничението/нетрайността/нестабилността на формата, затова и си мислех, че като позная себе си, като душа/дух, тогава ще съм свободен.
    Благодарение на Твоята Любов, о Боже, и тази илюзия бе победена, когато ме въведе в смъртта и в познанието за същността на нещата.
    Там, "отвъд", Ти ми показа самата смърт и всички нейни феномени/нива, в които филма продължава, а с него и изживяването като индивидуалност, различна от Теб, различна от "другите".
    Показа ми, Боже, че смъртта и "отвъд" - това е пак Сансара и пак Илюзия. Всичко това, което се изживява, в тъй нар. изживявания на прага на смъртта, или отвъд, тунели, индивидуалност, чистилища, среща със светло "същество" и пр. - всичко това Боже ти разкри ми като аспект на Сансара, в която индивидуалността продължава да сънува филма, заблудена от Мая.
    Ти посочи ми, о Боже, че туй не е крайната абсолютна Реалност, а отново е твоята Лила, в която героят, който Ти игреш продължава да сънува собствено и независимо съществуване.
    До преди да ми разкриеш тази Истина, о Вечносияйни, аз не разбирах нито "Бхагавад Гита", нито "Тибетската книга за живота и смъртта" истински.

    Дори в тях Ти си писал за тези неща, наричайки ги с името "бардо":
    Цитат
    Думата „бардо" се използва, за да обозначи междинното състояние между смъртта и прераждането, но всъщност бардо настъпват непрекъснато както в живота, така и в смъртта. Това са онези моменти, в които възможността да се освободим и да достигнем просветление се увеличава многократно.
    ...
    И така, от гледна точка на тибетския будизъм ние можем да разделим цялото си съществуване на четири взаимосвързани реалности: (1) живот, (2) умиране и смърт, (3) след смъртта и (4) прераждане. Те са известни като четирите бардо: (1) естественото бардо на този живот, (2) болезненото бардо на умирането (3) сияйното бардо на дхармата и (4) кармическото бардо на възникването.
    ...
    Не бихме могли да изживеем дните си пълноценно, защото ще останем оковани в тази част от себе си, която трябва да умре. Този отказ ще ни лиши от основата на пътуването към просветлението и ще ни вкара в капана на илюзиите, в неконтролираната последователност от раждане и смърт, в океана от страдание, който ние, будистите, наричаме самсара.
    ...
    Бардо и други реалности
    "БАРДО" Е ТИБЕТСКА ДУМА, която означава „преход", или пустотата между края на нещо и началото на друго. „Бар" означава „между", а „до" - „увиснал" или „хвърлен". Думата стана известна заради популярността на „Тибетска книга за мъртвите". След превеждането й на английски език през 1927 г. тази книга предизвика огромен интерес сред психолози, писатели и философи на Запад и е продадена в милиони екземпляри.
    Заглавието „Тибетска книга за мъртвите" е дадено от преводача -американския учен У. Й. Еванс-Уенц - по аналогия с известната (и също гака неправилно озаглавена) Египетска книга за мъртвите1. Истинското заглавие на книгата е „Бардо Тьодрол Ченмо", което значи „Великото освобождаване чрез слушане в бардо". Ученията за бардо са много древни и могат да се открият в тантрите на Дзогчен2. Тези учения могат да се прроследят назад, до времето преди учителите хора, пряко до изначалния Буда (наричан Самантабхадра на санскрит и Кунтузангпо на тибетски), който олицетворява абсолютната, подобна на небе изначална чистота на природата на ума. Самата „Бардо Тьодрол Ченмо" е част от един голям цикъл учения, оставени ни от Падмасамбхава и открити през XIV век от тибетския ясновидец Карма Лингпа.
    "Великото освобождаване чрез слушане в бардо" или „Тибетска книга за мъртвите" е уникална книга на познанието. Това е нещо като пътеводител за състоянията след смъртта, предназначен да бъде четен от Учител или духовен приятел на човек, докато умира и след смъртта му. В Тибет има „Пет метода за постигане на просветление без медитация": при виждане на велик учител или свещен предмет; при носене на пециално благословени рисунки на мандала със свещени мантри; при кусване на свещени нектари, осветени от учителите чрез специална практика; при припомняне на прехода на съзнанието или пхоуа в момента на смъртта и при чуване на някое дълбоко учение, например Великото освобождаване чрез слушане в бардо.
    „Тибетска книга за мъртвите" е предназначена за практикуващите или за хора, запознати с ученията. За съвременния читател е удивително трудно да проникне в дълбините й; тя поставя множество въпроси, на които просто е невъзможно да се отговори, без да се познава традицията, която я е родила. Тази книга не може да бъде разбрана напълно и използвана, без да се познават неписаните напътствия, които учителят предава на ученика си и които са ключът за нейното практикуване.
    Тук излагам ученията, с които Западът, значително по-разширено и пълно, се е запознал чрез „Тибетска книга за мъртвите".

    Заради популярността на „Тибетска книга за мъртвите" хората много често свързват думата „бардо" със смърт. Вярно е, че „бардо" се използва тибетците в ежедневието, за да обозначи междинното състояние между смъртта и прераждането, но тя има много по-широко и по-дълбоко значение. Именно в ученията за бардо повече от където и да било другаде виждаме колко всеобхватно и дълбоко е буда-познанието за живота и смъртта и колко неразривна е връзката между това, което наричаме „живот", и това, което наричаме „смърт", ако ги разглеждаме и разбираме от гледна точка на просветлението.
    Можем да разделим съществуването си на четири реалности - живот, умиране и смърт, след смъртта и прераждане. Ето ги четирите бардо:
    •,,естественото" бардо на този живот
    •  „ болезненото " бардо на умирането
    •  ,, сияйното " бардо на дхармата
    • ,, кармическото " бардо на възникването
    1. Естественото бардо на този живот обхваща целия период между раждането и смъртта. На пръв поглед това може да ни се стори нещо повече от бардо - някакъв преход. Но ако се замислим, ще видим, че в сравнение с огромната продължителност на нашата карма-история, времето, през което живеем, е сравнително кратко. Ученията изрично посочват, че животът е единственото и затова най-доброто време да се подготвим за смъртта, като се запознаем с ученията и стабилизираме прак¬тиката си.
    2.  Болезненото бардо на умирането трае от началото на процеса на умирането до края на това, което се нарича „вътрешно дишане". Неговата кулминация е изгряването на природата на ума, наричаме го „Основно сияние", в момента на смъртта.
    3. Сияйното бардо на дхармата обхваща преживяванията след смъртта - излъчването на природата на ума, или „Ясната светлина", която се проявява като звук, цвят и светлина.
    4. Кармическо бардо на възникването е това, което най-общо наричаме бардо, или междинното състояние, което продължава до момента на новото раждане.
    Всички бардо са периоди, или празнини, през които възможността за пробуждане е особено благоприятна. Възможностите за освобождаване ни се предоставят непрекъснато както през живота, така и в смъртта, и ученията за бардо ни дават възможност да ги разпознаем и използваме пълноценно.
    Та, Ти ме научи, Великий, че "там", в "тунела", дет ужким душата се среща със Светлото същество, или с каквото и да е, нищо повече от среща с Теб/Сабапознание/Мен - изначалната природа на всичко, която ако бъде гледана от гледна точка на дуалността - "аз" и "Тя", то освобождението не ще се случи.
    Цитат
    Тантрите Дзогчен, древните учения, от които произхожда учението бардо, говорят за една митична птица, така наречената гаруда, която се ражда напълно развита. Този образ символизира изначалната ни природа, която е напълно съвършена. Перата на птицата гаруда израстват напълно още докато тя е в яйцето, но тя не може да полети преди да се излюпи. Едва когато черупката се счупи, тази птица може да излезе и да се издигне в небето. По същия начин нашите буда-качества са затворени в тялото и веднага щом тялото бъде отхвърлено, те се проявяват. Моментът на смъртта е толкова богат на възможности, защото в него естествено се проявява фундаменталната природа на ума, Основното сияние или Ясната светлина. Ако в този съдбовен момент успеем да разпознаем Основното сияние, ще стигнем освобождение.
    ...
    РЕАЛНОСТИ
    Както казах, бардо ни предоставят възможности, но кое точно прави възможно да се възползваме от тези възможности? Отговорът е прост: всички те са различни състояния, различни реалности на ума.
    В будисткото обучение ние се стремим да се подготвим чрез медитация да открием съвсем точно различните взаимосвързани аспекти на ума и умело да навлезем в различни нива на съзнанието. Има ясно и точно определена разлика между състоянията бардо и нивата на съзнанието, които преживяваме през цикъла на живота и смъртта. И така, докато преминаваме от едно бардо към друго, както в живота, така и в смъртта, съществува и съответстваща промяна на съзнанието, с която можем да се запознаем отблизо чрез духовната практика и в края на краищата да го разберем напълно.
    Доколкото процесът, който се развива в трите бардо на смъртта, е дълбоко в ума ни, той се проявява и в живота, при това на много нива. Например съществува ярко съответствие между степените на съзнание, през които преминаваме, докато заспиваме и спим, и трите бардо на смъртта:
    •  Заспиването е подобно на бардото на умирането. При него мисловните процеси се разпръсват, за да се отворят в преживяване на Основното сияние.
    •  Сънуването е сродно на бардото на възникването, междинното състояние, при което човек има способност на ясновидство и много подвижно „ментално тяло", което преживява всякакви неща. При съня ние също разполагаме с подобно тяло, което преживява живота в съня.
    •  Между бардото на умирането и бардото на възникването има едно много особено състояние на осветеност, или Ясна светлина, наречено, както казах, „бардо на дхармата". Всички преживяват това състояние, но много малко са онези, които могат да го изживеят напълно, дори и да го забележат, тъй като то може да се разпознае само от обучен медитатор. Това бардо на дхармата съответства на състоянието непосред¬ствено след заспиването и преди да започнат сънищата.
    Разбира се, трите бардо на смъртта са много по-дълбоки състояния на съзнанието, отколкото състоянията при съня и заспиването, но все пак между тях има някакво съответствие, което ни показва какви връзки съществуват между различните нива на съзнанието. Учителите много често използват това сравнение, за да ни покажат колко трудно е да поддържаме способността си да осъзнаваме и разпознаваме при състоянията бардо. Колко от нас си дават сметка за промените в съзнанието си, когато заспиват? Или при състоянието малко преди да започнат сънищата? А колко от нас, докато сънуват, си дават сметка, че сънуват? Представете си тогава колко по-трудно е да осъзнаваме, когато преживяваме бардо.
    Състоянието на ума ви, докато спите или докато сънувате, показва в какво състояние ще бъде той в съответните бардо-състояния. Начинът, по който реагирате на сънищата си, на кошмарите и на трудностите, показва как бихте могли да реагирате след смъртта.
    Ето защо йога на съня и сънищата играе толкова важна роля при подготовката за смъртта. Истинският практик се стреми да поддържа деенем и нощем осъзнаването си на природата на ума и така да използва директно различните фази на съня и сънуването, за да разпознае и се запознае с това, което ще се случи в бардо-състоянията след смъртта.
    И така, откриваме още две бардо, много често включвани във естественото бардо на живота - бардо на съня и сънуването и бардо на медитацията. Медитацията е практика на деня, а йога на съня и сънуването - на нощта. В традицията, към която принадлежи „Тибетска книга за мъртвите", тези две бардо се прибавят към Четирите бардо и така се получава серия от Шест бардо.
    Именн поради тези неща, Ти си рекъл и чрез проявата Си, която е наричана Мевляна Руми, следното:
    Цитат
    Една надежда и една надежда само - Твоята Любов.
    Една сила и една сила само - Твоята Любов.
    Доката всяка клетка не заплаче,
    призовавайки Те без да спре, светът (умът) върти се само от илюзия в илюзия."


    Няма край на Пътешествието, няма край, няма никога край...
    Как може влюбеното сърце някога да спре да се отваря?
    "Ако Ме обичаш," - каза Той - "Няма само веднъж да умреш.
    Във всеки миг ще умираш във Мен, за да се раждаш отново!"

    Крайната безпомощност на Любовта е съвсем като смъртта -
    извън всякакъв контрол, агония на раждане.

    Водата в чашата или в потока се клатушка от ръце незнайни.
    Никога ли не си виждал светлина, играеща върху стената?
    Природата е Той, приятелю, един танц, едно тяло;
    проблясват във всеки момент със своето чудо.

    Та, Ти разкри ми, Великолепни, че всичко това е твоята Лила/Сансара - и съществуването материално, и края на съществуването материално (смъртта), и "отвъд", душата, духа - всичко туй е Твоята прожекция, театър, игра на светлини и сенки. Дхармакая!

    Научи ме още, че Ти си Шефа/Господапря, Който внася мисли във ума, които майки са на чувства, на емоции, на страсти, и чрез които стават и делата.
    Цитат
    Ако аз се откажа да действам —       
    ще настъпи смут в трите свята и,     
    Ще се объркат закони и касти   
    и всички същества ще загинат.

    Невежите нека обвързани действат.
    Зрящият — да не смущава ума им.
    А като действа в хармония с висшето,
    и тях да учи в труда да се радват.

    От трите гуни   — сили в природата —
    произтичат световните действия.
    Но в плен на своя „аз" краткотраен,
    невежият казва: „Аз съм деятелят!"


    Заблуденият от трите сили
    е роб на тях и на своята карма.

    Но дори мъдреците постъпват       
    според своята лична природа.   
    Всеки е във властта на природата.     
    Има ли полза от съпротива?

    Сетивата, умът и разумът 
    са седалища на желанието.
    Чрез тях то забулва вечното знание
    и вкарва в заблуда въплътеното.

    Велика сила са сетивата.
    Но по-велик от тях е умът ти.
    А от ума по-велик е разумът.   
    Над разума има Едно — то е атман.
    [/u]

    Макар нероден, неизменен атман,
    аз — Едното във всичко живо,
    направлявайки свойта природа,
    чрез йогамайя се въплъщавам.


    Аз създавам четирите варни*   
    според качествата и кармата.   
    Знай, че извършвам такова дело   
    аз — напълно бездейният, вечният.
    (Първите три варни се смятат за принадлежащи към „два пъти родените", тъй като са минали през посвещение, което се смята за второ раждане, а шудрите са „един път родени", тъй като са лишени от посвещение.
    Преминаването от една варна в друга се регламентира от дхарма и карма, чието взаимно действие определя индивидуалното битие.
    )

    Никой дори за миг няма сила
    в този свят да остане бездеен.
    Трите природни сили — гуните —
    тласкат всичко родено към действия.


    Отдал е изцяло ума си на атмана. 
    Такъв човек от грях е свободен:   
    не той — тялото му в света действа.

    Брахман е всяко жертвено действие.   
    Брахман е жертвата. Брахман е огънят.
    И приносителят. Щом си в покоя
    на делото — брахман   — постигаш брахмана.

    Всяко нещо ще виждаш в сърцето си:
    светът е в атмана. Аз съм атманът!

    Владетелят на света не поражда
    нито действия, нито деяния,   
    нито привързване към плодовете.   
    Самосъща природата действа.

    Ако унищожиш невежеството   
    с мъдростта на атмана в себе си,
    тази мъдрост подобно на слънце   
    ще освети върховния брахман.

    Който стане единен с него,   
    с ум и разум насочен в него,   
    веднъж прогонил греха чрез мъдрост, _ 
    достига покоя в свръхдвижението.

    В брамин изпълнен с мъдрост и скромност,
    както и в крава, и в слон, и в куче,
    и в дрипльо, който се храни с кучета —   
    мъдрият вижда във всички Едното.

    Нека сам се издига чрез атмана,
    но нека сам не се принизява.
    Защото всеки сам е приятел
    и сам е враг на самия себе си.

    Сам е приятел на себе си този.
    който се е победил чрез атмана.
    Който сам себе си не владее,
    той се превръща във враг за себе си.
       
    Който се е победил и спокоен     
    пребивава във Висшия атман,
    еднакъв при радост, скръб, студ и жега,
    почести или неуважение,   

    човек доволен от мъдрост и знание
    извисен, овладял сетивата,       
    за когото кал, камък и злато   
    са едно — той е йогин — Единен.

    Земя, вода, огън, въздух, ефир,
    ум и разум и искащо его —
    тези са осемте деления
    на моята проявена природа.

    Тя е нисша. Познай сега висшата
    непроявена моя природа,
    която е същност на съществата
    и е извор на тази вселена:

    Тя е утроба на всичко живо.
    Чрез нея аз съм това творение.
    Аз съм възникването на всичко.
    Аз съм изчезването на всичко.

    Няма по-висше от мен, Дхананджая!
    Нищо извън мен не съществува.
    Аз съм нишката, която свързва,
    подобно бисери, световете.

    Вкусът на водата съм аз, Каунтея,   
    блясъкът на луната и слънцето.
    Аз съм ом — мъдростта на ведите,   
    звукът в ефира, в мъжа — мъжеството.

    Аз съм чистият дъх на земята.
    Аз съм топлината на огъня.
    Аз съм животът на всичко живо
    и на аскета суровият подвиг.


    Аз съм разумът на мъдреците
    и красотата на прекрасните.


    Аз съм силата на всесилните,
    които нямат страсти и помисли.
    Аз съм желанието, когато
    то не е враг на върховната правда.

    Знай, че от мене са трите качества:
    Светостта — саттва и Страстта — раджас
    и духовната Тъмнота  — тамас.
    Но аз не съм в тях, а те са в мене.

    Тези три изменливи качества   
    вкарват целия свят в заблуда.
    И той не може да ме познае
    като върховна и вечна същност.

    Моята майя — световна илюзия
    с три качества — трудно се преодолява.
    Но стремящите се (а стремленито пак Аз съм) към мене
    проникват зад тройното було на майя.


    В края на многобройни прераждания,
    най-сетне мъдрият идва в мене (Аз го довеждам). 
    Той казва: „Всичко е Васудева!”
    Но рядко се среща такъв махатма.
    ...

    Анатман
    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=CPrhckjizKs" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=CPrhckjizKs</a>

    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=uVVQde-W570" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=uVVQde-W570</a>

    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=j9-rp9iB8T0" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=j9-rp9iB8T0</a>

    http://www.youtube.com/watch?v=jNIeC6aBmrU&list=FLSTL1TdvXkitsZ595JGRMCg&index=9&feature=plpp_video

    Преживяване на космическото съзнание: http://www.yoga108.info/inspiration/yogananda_samadhi.html


    http://www.raysofhealinglight.com/images_ap/GroundedChakras.jpg
    http://vbox7.com/play:0a585974
    Активен

    "... Защото в (от)даването получаваме и в смъртта се раждаме за Живота Вечен..." св. Франциск от Асизи
    Страници:  1 2 [3] 4 5   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright