Духовно развитие

          

Страници:  1 [2]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Учението на Лазарев  (Прочетена 4585 пъти)
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #15 -: Август 04, 2012, 17:10:02 »


    На фино ниво аз съм съединен с цялото човечество и в крайна сметка с цялата Вселена. Можем да кажем, на определено духовно ниво моята духовна маса е масата на цялото човечество. Но моята физическа обвивка е само миниатюрна част от човешката маса. От това следва, че интересите на моя дух са много по-важни от интересите на моята  обвивка.

    Затова и грижата за духовните структури трябва да бъде много по-голяма, отколкото за телесните. На мен няма да ми позволят да се грижа за своята физическа обвивка, ако аз не искам да работя за всички. В историята на човечеството това се е извършвало по  следния начин. Възниквала е религия, която всички интереси на човека е насочвала към духа и чрез него към контакт с Бога, карала е човека да живее в режима на духа, а не на тялото. Религията е родила философията, изкуството, а след това науката. Философията е посредник между религията и науката. Затова Хипократ казва: "Лекарят-философ е подобен на Бога". Науката е била свързана с тялото на човека и реализацията на неговите потребности, активно е развивала човешкото съзнание и интелект. Мистичните, окултни тенденции са се явявали свързващо звено между науката и религията. Новите науки са се раждали от мистичните тенденции, както например, алхимията, превърнала се впоследствие в химия.

    Религията и науката е трябвало да се борят помежду си, защото в едно махало съвпадането на противоположните точки означава неговото спиране. Но в две махала, противоположно насочени, ние виждаме нещо друго. И така, както и да се движи душата, приоритетът на висшите духовни принципи трябва да бъде спазван безпрекословно. Затова всички религиозни школи са говорели за това, че смисълът на  живота е стремежът към този, който ни е създал. Това е приоритетът на духовното над земното. Моето съзнание може да бъде привързано към земното, това не е страшно, но по-голямата част на моята душа и моят дух трябва да се стремят към Бога.

    В началото на 60-те години учените провели изследвания в океана, които показали, че в колонии на организми, живеещи във водата, всеки взима за себе си само 20% от необходимите за живота вещества, а 80% изхвърля във водата. Дълго не можели да разберат, защо става така? Накрая разбрали. Оказало се, че сякаш напразно изхвърляните химически вещества създават междуорганизмени връзки, благодарение на които и оцелява колонията.

    Тези правила работят на всички нива на организация на живото. Човекът не е изключение. Само 20% от своята душевна енергия той трябва да взима за себе си и своите земни проблеми, а останалите 80% да отдава на Бога. Колкото е по-приземена душата на човека, толкова повече тя трябва да се стреми към Бога, и обратно, духовният човек може да отделя повече внимание на земното. Здравата клетка първо работи за организма, а после за себе си. Ако клетката забрави за организма и започва да работи само за себе си, тя подлежи на унищожаване. Изкушението да забрави за приоритета на организма е доста голямо, защото клетката не го вижда и всичко необходимо за живота получава от околните клетки, затова периодически взаимодействието с тези клетки трябва да се нарушава, за да бъде изпращан главният импулс от клетката към цялото, а не към частта.

    Има още едно ефективно средство -  смъртта на клетката. Тогава рязко се прекъсва нейният контакт с другите клетки и нейната главна информационна структура рязко променя ориентацията си от физическата обвивки, където всичко е разделено, към полевата, където всичко е единно. Усетила висшата степен на единство с организма, клетката се връща на физическото ниво и забравя за този контакт, и, макар че нейното съзнание е насочено само към собствените интереси, подсъзнанието, където се намира и памет за миналото, й заповядва на първо място да работи за организма.
     
    Ето защо в здравия организъм клетките периодически умират, а раковите клетки са практически безсмъртни.
     
    Значи, смъртта, тоест разрушаването на физическата обвивка и активизирането на полевата, се явява в природата най-мощният принудителен фактор за развитие. Тези закони са справедливи за всеки организъм, било то няколко живи молекули или колония от бактерии, или човечеството, или всичко живо във Вселената.

    Човекът е също такава клетка във Вселената. И както здравата клетка, той трябва да работи първо за Вселената, след това за себе си, и Бога той трябва да обича повече, от всичко, което го свързва със Земята.



    С. Лазарев, "Диагностика на кармата", книга 2
    Активен
    iva_2609
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 4

    « Отговор #16 -: Август 12, 2012, 12:43:24 »

    По повод написаното от Лазарев искам да споделя нещо относно миналото което се споменава още в първата му книга: казва че когато сме реагирали на някаква ситуация негативно с което сътветно сме навредили на себе си или на друг можем мислено да преживеем ситуацията отново. Но този път да почувстваме в сърцето си любов и да се опитаме да разберем защо се е случило така и каква поука можем да извлечем от ситуацията за себе си. Аз самата съм го пробвала и действа много освобождаващо - човек вече не мисли за случилото се с раздразнение или тъга и т.н. Не винаги става от първия път, но впоследствие.
    Активен
    sarabia
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 169


  • Град: Варна
  • « Отговор #17 -: Август 12, 2012, 16:40:34 »

    С.Н.Лазарев. Москва. 07 март 2011 г. - семинар-лекция - с Любов и Вяра може да се промени и най-тежката Карма- Кармата това е Съдба.И ако Човек няма в Сърцето си Вяра и Любов и не иска да се промени да стане по-добър не може с нищо да му се помогне. Да помогнеш на престъпник или негодник е равно на престъпление - защото това ще навреди на душата и сърцето му и ние ще бъдем наказани.
    http://www.videoclip.bg/watch?v=1951

    В общи линии-не правете непоискано добро, за да не ви се отвърне със зло. Намигване
    Активен

    Не се опитвай да ме опознаеш,аз нямам име,нито форма.
    Мислиш ли,че много знаеш сам поставил си си норма.
    В мен ти виждаш своя лик,тъй както си въобразяваш.
    Дори да сменям моя ник,пак сам със себе си оставаш.
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #18 -: Август 21, 2012, 14:10:56 »


    На Земята висше щастие трябва да бъде любовта към Бога и опорната точка на човека трябва да бъде не върху земните ценности, а върху любовта към Бога. В това е най-важното.

    В нашето подсъзнание, т. е. в нашата душа, се извършва това, което постоянно се фиксира в съзнанието. Ако човек мисли само за земното и стои само върху земното като забравя Божественото, то към Земята се прилепва не само малка част от душата му, но и цялата му душа. Той започва да прилича на ракова клетка, която, забравила за организма, работи само за себе си.

    Този процес трябва да се спре, защото деградацията на духовните структури е опасна за цялата Вселена. Затова човек трябва периодично да бъде откьсван от земното чрез болестите, травмите, нещастията и смъртта в зависимост от това, колко е приземена душата му.

    Умението да приемеш всичко това като дадено oт Бога е умение да пречистиш душата си. Неприемането на спасението под формата на разрушаване на земното дава още по-силно прилепване към земното и към агресията.

    Как да се определи прилепена ли е душата към земното, или не? Много просто – според агресивността. Именно тя е сигнал, че душата е започнала да се привлича от земното.

    Да си представим, че душата ми е привързана към парите. Значи автоматично, без значение искам или не искам, у мен се появяват емоции, свързани с това: презрение към тези, които нямат пари, завист към тези, които имат повече, ненавист към тези, които ме крадат, осъждане на този, който е взел и не връща навреме, съжаление за това, че не съм могъл да изкарам повече, нежелание да живея, ако ги загубя. Аз постоянно ще се страхувам за тях и ще мечтая за тях. Всичко това ще ме прилепва по-силно към земното и душата ми ще става все по-агресивна.

    Докато този процес се извършва в съзнанието, той не е опасен за Вселената, защото съзнателният интелект е мъничка част от това, което наричаме дух, защото той е свързан с тялото и неговите потребности. Това е като отрова, която се натрупва есенно време в листата на дърветата - за дървото тя не е опасна, но листата падат. Но ако проникне в корените, които хранят дървото, това вече е опасно. Агресията, изпълваща душата, става опасна отрова за Вселената.

    Колкото повече осъждам, ненавиждам, презирам, толкова по-силно душата ми се прилепва към Земята и толкова по-бързо тази агресия преминава в моето подсъзнание, т. е. в душата ми. На колкото по-фини нива се проявява, толкова по-бързо трябва да бъде спряна.

    Тук има четири варианта.

    Първият е доброволен. Аз чувствам нещо недобро, започвам да помагам на другите, давам пари за благотворителни цели или се отказвам въобще от тях. Ако не правя това и не успея да се пречистя, се задейства принудителен механизъм.

    Вторият вариант - аз или трябва да загубя парите си, или трябва да ме окрадат. Ако не изпитам ненавист към този, който ги е откраднал, не го осъждам, аз съм се пречистил. Ако го съдя и се обидя, и започна да презирам, значи не съм приел най-щадящото пречистване.

    Тогава се включва третият, най-жестокият вариант: болести, травми, нещастия.

    Ако не съм успял вътрешно да се пречистя, последният вариант за пречистване е смъртта.

    Получава се парадокс: спасяват ми живота чрез човека, който ме е обрал. Умението да се съпротивляваш на това външно и абсолютно да го приемеш вътрешно - това е умението да направиш здрава душата си и в крайна сметка тялото си.


    С. Лазарев, "Диагностика на кармата", книга 2, гл. "Земните кумири"
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #19 -: Август 27, 2012, 20:55:43 »


    Механизмът на прилепване на душата към Земята е бил известен отдавна и се е блокирал с помощта на различни техники. Една от тях е жертвоприношението. Първобитните ловци са давали по-добрата част от лова си на духовете. Те са знаели, че без това следващият им лов няма да бъде успешен. Това е било абсолютно правилно. Всичко, към което са се прилепили, трябва да бъде изгубено.

    Този механизъм е изразен в заповедите на Мойсей. Първата заповед е:

    „Аз съм твоят единствен Бог".

    Втората заповед:
    „Не си създавай кумир" – т.е. не се моли на нищо на Земята.

    Молитвата е цел. Нищо земно не може да бъде цел, то може да бъде само средство. Затова Мойсей се е врязвал в тълпата от молещите се на златния телец и ги е убивал. Той е разбирал: ако сега не се спре част от народа, може да се изроди целият народ.
    Така че преди няколко хилядолетия душата на човека е можела да прилепва към видимите материални блага. Това е било първото ниво на земното щастие: храна, сексуални удоволствия, дом, имущество, пари. Когато човек се привързвал с душата си към това, душата ставала алчна, мразеща и обидчива. И той трябвало да изгуби всички блага, за да изчисти душата си. За да не се омърси от земното, периодично са се въвеждали ограничения в храната, в сексуалните удоволствия. Възниквали са обреди и обичаи, които не са позволявали на човека да забрави за Бога и да се прилепи с душата си хъм Земята.

    Но отминали хилядолетия, човечеството повишило своето духовно ниво и възможностите си за абстрахиране. Човекът виждал вече не само този или онзи предмет, но и това, което ги свързва и обединява. Появило се земното, но невидимо нещо, но се оказало, че може да се прилепиш и към него. Това именно е второто ниво на земното - отношението с близък човек, любовта към него, чувството за дълг, всичко, свързано с работата, положението в обществото и т. н. За това са се хващали по-духовните хора. Ако човек обича родителите си повече от Бога, в следващия му живот родителите трябвало да го обиждат, да се отнасят лошо с него, за да не се привързва душата му към тях и да се насочи към Бога. Трябвало е периодично да се разкъсват отношенията между хората, за да се захващат за главната; вечната нишка - връзката с Бога.

    Разбирането за това, изразено на ниво концепция, е дал Исус Христос. Ето защо главната му заповед е:
    „Обичай Бога повече от майка си и от баща си." „Аз дойдох да разделя брата от сестрата, мъжа от жената.” Със своите заповеди, притчи и с поведението си Христос дава да се разбере, че душата не бива да прилепва към нищо земно, даже ако то е невидимо.       

    Минало време и човечеството се издигнало на по-високо ниво, оказало се, че има трето ниво на земно щастие. От гледна точка на Божественото капитал като парите, колата, вилата са способностите на човека, неговите душевни качества, мъдрост и съдба. Това ниво на прилепване дава най-голямото високомерие, най-голямата агресия и най-тежките заболявания. С какво е свързано това?

    Въпросът е там, че всеки човек знае: ако има пари, утре той може да ги изгуби. Изкушението да намериш в тях опорна точка не е много голямо. Същото е с каквито и да било материални блага. Духовните хора доста леко преодоляват това ниво, но изкушението да се привържеш към семейството, към положението в обществото, към любимата работа и желанието да реагираш с агресия, когато всичко това се разрушава, е много по-голямо и се блокира с тежки болести, травми и нещастия.

    Третото ниво съществено се отличава от първите две. До него не може да се стигне без свързване на западния и източния тип мислене. Мисленето на Запада произлиза от разбирането за един живот, мисленето на Изтока - от разбирането за много въплъщения. Да се свърже мисленето на Запада и Изтока - това значи да се съвмести земното с интересите на Божественото, това е умението да бъдеш тактик и стратег, светец и делови човек едновременно.

    С какво се отличава третото ниво? Същността е в това: и парите, и любимата си работа, и материалните блага аз ще загубя заедно с живота ей. Способностите си не можеш да отнесеш в гроба, но основната памет н опит, който дава развитие на способностите, се запазват в двойника за около пет живота. Ето защо и способностите, и Душевните качества, лежащи в основата им, мотат да съществуват до пет живота. Както умира тялото, така умират и нашите способности и душевни качества. Най-трайният капитал е мъдростта, защото информацията за нея се пази в структурите, наречени съдба. Изкушението да се привържеш към мъдростта е максимално. Когато това става, възниква най-голямото високомерие. Възвеличаването и любовта към мъдростта на друг човек или съм своята мъдрост е най-голямото изкушение.

    Захващането за мъдростта носи най-голямата агресия. Ето откъде идва притчата за ангела, поставил своята мъдрост по-високо от Бога и отрекъл се от Бoгa, в резултат на което станал дявол. След четиридесет и девет живота се разрушава съдбата на човека, разрушава се залавянето за мъдростта. Истински мъдри стават хората с изстрадана съдба, преживели много нещастия и лишения и могли да ги приемат като пречистване, разбрали, че опорната точка не трябва да се поставя върху мъдростта и съдбата, а върху любовта към Бога.



    С. Лазарев, "Диагностика на кармата", книга 2, гл. "Земните кумири"
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #20 -: Август 29, 2012, 13:28:28 »


    Човечеството е направило огромен скок в развитието на съзнанието през последните три столетия. Всичко това принадлежи към земните ценности. Абсолютизирането на успехите на науката, мнимото тържество на разума и все по-слабият хуманизъм във възпитанието на децата са довели до това, че цялото човечество се е прилепило към мъдростта, затова толкова са се увеличили елементите на жестокост и дяволизъм и затова в най-близко бъдеще човечеството го очаква разрушаване на съдбата, т. е. многобройни болести, нещастия, катаклизми ще разтърсят Земята. Колкото повече човечеството успее да се издигне над това, толкова по-малко необходими ще бъдат трусовете.

    Всеки от нас се ръководи от Вселената, както клетката от организма. Колкото повече човек е земен, толкова по-малко го усеща, толкова повече сили той влага в тактиката, забравяйки стратегията; и обратно, колкото по-явно вижда своята зависимост от Бога, толкова повече възможности му се дават.

    Ако аз неправилно възприемам света, не успявам да преустроя своите духовни структури, за да приема информация, в мен започват да се разрушават физическите и полевите параметри. Но тъй като имам пределна здравина, се включва щадящ вариант. Около мен се оформя група от хора, чрез които аз получавам информация.

    Ето пред мен седи моя стара пациентка, която ръководя през последната година, като контролирам положението.

    - Напоследък ми се струпаха неприятности. Изобщо нещо не е наред.

    Гледам полето й и виждам съдбата, която като птица я прегръща с крилата си и я държи здраво, а до нея още нечия съдба - това е моята. Информацията идва под формата на текст. Гледам какво нейната съдба предава на моята съдба. Този текст изглежда, така:

    „Кажи му, че сега е опасно да мисли за материално благополучие. Това е смърт за хората" - информацията се затваря.

    Аз разбирам, че ако сега мечтая за материално благополучие, това може да изкриви втората книга. Вече не живея в стаята си с два прозореца към стената, а взех квартира под наем. Ако желанието да имаш собствен дом навлезе малко по-дълбоко в душата, то ще стане отрова в тези зърна, които разпръсквам.

    Сега разбирам защо не ми се иска да се изказвам по радиото, телевизията и да използвам други видове реклама, освен самата книга. Не бива да отхвърляме земното от себе си, но и не трябва да се прилепваме към него. Това е възможно при все по-разрастващия се потенциал на двете противоположности - идеализъм и материализъм, наука и религия, които съжителстват в моя метод и възприемане на света.

    Ако душата ни не е насочена постоянно към Бога и не търси нови пътища към познание и съвършенство, тя незабележимо започва да се прилепва към Земята и тогава се задействат принудителните механизми за пречистването.

    Отначало най-фините: убождания, обиди, неприятности от хората. Ако човек не разбира, че хората нямат вина, че Божественото лекува, се задейства по-строг механизъм.

    Същото се прави от близки хора: родители, брат, мъж или жена.

    Ако не приемат това - ударът се нанася чрез децата.

    Ако човек не може да приеме духовните страдания, идващи от други хора, се включват физическите. Отначало неприятности, нещастия, травми, а после вече болести или смърт.



    С. Лазарев, "Диагностика на кармата", книга 2, гл. "Земните кумири"
    Активен
    Страници:  1 [2]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Учението на суфите
    Книги
    11WOLF11 0 2218 Последна<br />публикация Юни 24, 2009, 00:11:36
    от 11WOLF11
    Вампиризмът - От "Диагностика на кармата" на С. Н. Лазарев
    Духовни връзки и взаимоотношения
    Еруин 0 3049 Последна<br />публикация Септември 20, 2010, 23:05:53
    от Еруин

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright