Духовно развитие

          

Страници:  1 2 [3] 4   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Имат ли животните душа  (Прочетена 3603 пъти)
kim
Гост
« Отговор #30 -: Април 09, 2010, 21:56:10 »

Знаете ли, аз си представям следното. Извинявам се на животните - не го казвам с лошо, а чисто теоритично. Мисля, че животинския свят е колективна душа до толкова, че вибрира на една честота, но по-ниска от човешката. Структората и функията и вероятно е аналогична с нашата, като посока и цел на колектив, което е линеарно казано, но... на услугите на Всевишния. Понеже честотата е различна там опциите са други - ограничени може би, но това зависи, защото в случая служат доста по-добре в момента от хората - те не се отклоняват като нас, но защото просто явно имат бариера...Те си седят на честотата и въртят енергията. Огнаничения на свободната воля вероятно - изборът е сведен до оцеляване и служба. Хм.. Много мисли ми нахлуват в главата...
Имам чувството обаче, че има индивидуални духчета, които изразяват до някаква степен Аз, но именно ограниченията на вибрацията ги държи в канал някакъв от колективан характер. Ама то и за нас е важно да заработим колективно. Тогава няма да сме Аз Ти Той, а ще бъдем просто едно същество..то ние сме де..ама има време. "Животните ще са ни ръката, океаните ще са ни мозъка, очите..планините колената..." После, ще се слеем със системата..ще се свържем с другите.. с Галактиката, ще станем едно с нея.. После с другите галактики.. и един ден наистина, ще разберем, че сме едно същество - Бог.
хахахахахаха  думичката "ЩЕ" е доста тъпа всъщност. Все едно я няма Намигване

Активен
giti
Гост
« Отговор #31 -: Април 10, 2010, 21:20:49 »

Едно от нещата, които ме карат да се възхищавам на животните, е че при тях няма лицемерие. Всичко е естественно. Животното, ако иска да ти се озъби- ще го направи. Ако иска да ти се радва- ще ти се радва. Лъва, ако е сит, няма да те нападне и изяде, за спорта или мръсотията.....
Активен
kim
Гост
« Отговор #32 -: Април 10, 2010, 23:08:45 »

Факт Гит! Прекрасни са!!!
Активен
Еруин
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 417


  • Град: Варна
  • « Отговор #33 -: Април 11, 2010, 04:34:35 »

    Прекрасни са да, но и те си преценяват кога си струва да се зъбят и кога не.
    Пример ще дам с едно леко злобно конче. По време на тренировки се раздава, защото знае, че лицето Х на гърба му (което не е най-прекрасното лице) ще го бие, ако не се подчинява. Ето защо на тренировки се държи прекрасно, но дойде ли състезание винаги прави за смях лицето Х и се постарава да бъде елиминиран от състезанието. 
    Същото това конче така добре умее да се прави на добричко и миличко, когато реши да ухапе някой. Вади един мил поглед и все едно ти казва "моля те, погали ме" и хората въпреки, че са предупредени да не го закачат си пъхат ръцете при него, а той им докарва по някоя синина. Прави ми впечатление обаче, че на нормалните хора нищо не им прави, обича да се драчи с надутите.  Усмивчица

    Та не съм сигурна, че при всички животни няма лицемерие, но дори и да има е доста в пъти по-малко от при хората.
    Активен

    I told you
    That we could fly
    'Cause we all have wings
    But some of us don't know why
    Gayatri
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 609


  • Град: София
  • « Отговор #34 -: Април 11, 2010, 10:16:52 »

    Животните наистина са прекрасни, най- вече поради факта, че са истински. При тях няма маски и фалш.
    Аз също съм на мнението, че при животните лицемерие няма. А това, което е описала Еруин мисля, че е проява на хитрост при кончето Усмивчица
    Активен
    Аэ съм
    Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2396


    Hello! I am Andy!

    « Отговор #35 -: Април 11, 2010, 18:41:40 »

    Погледнете в очите на някое животно и ще видите детска невинност,която не можеш да срещнеш при хората.
    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #36 -: Юни 14, 2010, 21:14:06 »

    Убедена съм, че всяко животно има душа.
    Те умеят да ни разбират... и в много случаи са ни утехата... пък и понякога са по-мъдри от нас. Аз съм научила много неща от Пухчо, кучето ми Ухилен Ухилен Може да ви изглежда странно, но е така Веселяк С него ми е едно от най-градивните приятелства Усмивчица :
    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #37 -: Юни 14, 2010, 21:16:12 »

    По телевизията гледах слон, който говори! Не че това е свързано с темата, но карай Усмивчица
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #38 -: Юни 14, 2010, 22:12:32 »

    По телевизията гледах слон, който говори! Не че това е свързано с темата, но карай Усмивчица

    А нали имаше и рисуващ слон:

    http://vbox7.com/play:75e81bad
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #39 -: Юни 15, 2010, 09:28:18 »

    Убедена съм, че всяко животно има душа.
    Те умеят да ни разбират... и в много случаи са ни утехата... пък и понякога са по-мъдри от нас. Аз съм научила много неща от Пухчо, кучето ми Ухилен Ухилен Може да ви изглежда странно, но е така Веселяк С него ми е едно от най-градивните приятелства Усмивчица :

    А по-различна ли е душата на животните от човешката душа?
    Активен
    Аэ съм
    Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2396


    Hello! I am Andy!

    « Отговор #40 -: Юни 15, 2010, 09:45:49 »

    Разбира се,че душата на животното е по-различна от нашата.Ние можем да се развиваме духовно,а те-не.Попринцип животните и растенията пазят баланса.Това е тяхната мисия.Между добро и зло,хищник и тревопасно и т.н.

    А ние се развиваме и учим повече докато си правим изводи от срещите на доброто и злото.

    В продължение на хилядолетия ние сме опитомили много животни и сме ги направили наши приятели.Тоест те ни дават и нужната любов за да продължаваме да се борим дори и в най-тъмния ден.
    Активен
    небесният ангел
    Гост
    « Отговор #41 -: Юли 10, 2010, 20:21:54 »

    Дали имат или нямат душа не мога да твърдя,не зная за мен това е просто дума със дадено значение :)душата не съм я виждала-другите твърдят че тя е невидима ами щом е невидима значи може и да я има и ако приема че душата съществува в такъв случай бих казала че  в животните особено при кучетата тя е доста силно изразена-поне при моите любимци е така,о да и да не забравя при тях егото е много ама много силно изразено,както и много други човешки качества та даже понякога виждам  много повече и силно изразени човешки качества отколкото при двукраките-то затова и може би последните ме обвиняват в пренебрежително поведение към тях и пълна отдаденост към четирикраките Ухилен
    ето ви нещо което може би ще ви натъжи но и ще ви накара да изпитате усещане за състрадателност,е ако някой днес не е казал на своя любимец колко го обича-не е късно да го направи! Целувчица
    цитат:
    ЗАВЕЩАНИЕ НА ЕДНО ДОСТОЙНО КУЧЕ
    от Юджийн ОНийл

    Аз Силвердън Емблим О Нийл (познат сред семейство приятели и познати си като Блеми), тъй като усещам вече тежестта на годините и слабост обзема тялото ми, разбирам, че краят на живота ми е близо, с настоящото завещание, записвам моето последно желание и воля към моя Господар. Той няма да знае за съществуването му преди моята смърт. След това, потънал в самота, когато си спомни за мен, внезапно ще разбере за завещанието ми и тогава, нека го запише в моя памет.
    Малко неща оставям след себе си. Кучетата са по-мъдри от хората. Те не събират вещи. Не си губят времето в трупане на богатство. Не си развалят съня с притеснения за нещата, които вече имат и с тревоги за нещата, които още нямат. Никаква друга ценност не бих могъл да завещая, освен моята любов и преданост. Това оставям на всички онези, които обичам на моите господари, които ще скърбят най-много, на Фрийман, който винаги беше добър с мен, на Син, Рой и Уили и Наоми и..... но ако трябва да изброявам всички,които са ме обичали, ще трябва да напиша цяла книга. Може би е прекалено суетно от моя страна, но сега когато съм толкова близо до смъртта, пред която всички сме прах и пепел, трябва да заявя, че аз бях изключително обичано куче.
    Моля моите Господар и Господарка да си спомнят за мен винаги, но да не тъгуват прекалено дълго. През целия си живот съм се опитвал да им доставям радост, а в тежки и трудни моменти да ги утешавам и развеселявам. За мен ще бъде болезнено да знам, че дори и със смъртта си ще им донеса мъка и печал. Нека знаят, че на света няма куче, което да е имало по-щастлив живот (а това дължа на тяхната безкрайна любов и грижа към мен).
    Сега, когато съм почти сляп и чувам лошо, окуцях, а обонянието ми отслабна толкова, че и заек да мине под носа ми аз едва ли ще разбера, започнах да губя достойнство и гордостта ми се превръща в унижение. Да продължавам да живея по този начин е подигравка със самия мен. Време е да се сбогувам преди да отслабна дотолкова, че да се превърна в тежест за себе си и онези, които ме обичат. Мъчно ми е, че ги напускам, но не съжалявам, че умирам. Кучетата не се страхуват от смъртта както хората. Ние я приемаме като част от вечния цикъл, а не като съкрушителна раздяла, която унищожава живота.
    Кой знае какво идва след смъртта? Бих искал да вярвам на разказа на моя приятел далматинец - мохамеданин, че има рай, където си винаги млад и пълен с енергия, място където дните са безгрижни, а наоколо танцуват стотици чудни нимфи с прекрасни черни петна , място, където зайците тичат бързо, но не прекалено бързо (също както нимфите) и са толкова много колкото песъчинките в пустинята; място където всеки кръгъл час е час за хранене, където през дългите вечери горят милиони камини, в които цепениците никога не угасват, а ти се сгушваш на кравайче край тях, примигваш загледан в огъня, клюмаш и си спомняш за старите славни дни на земята и за любовта на някой Господар и Господарка.
    Страхувам се , че очаквам твърде много за куче като мен, но най-малкото ще намеря спокойствие това поне е сигурно. Спокойствие и дълга почивка за едно старо, уморено сърце, за изтощените ми нозе, нос и уши, които ще намерят вечен покой в земята, която толкова обичах приживе. Може би така е най-добре.
    Искам да отправя една последна гореща молба. Чувал съм Господарката ми да казва Когато Блеми умре никога няма да вземем друго куче. Обичам го прекалено много, за да имам другиго след него Сега бих искал да и кажа нека вземе друго кутре - именно заради любовта й към мен. Паметта ми ще бъде опетнена, ако тя никога повече не пожелае куче. Бих искал тя никога повече да не може да живее без куче след като веднъж е имала мен в семейството,! Аз никога не съм бил ревнив . Винаги съм смятал, че повечето кучета са добри (дори и онази черна котка, на която позволявах вечерно време да споделя с мен килимчето във всекидневната и на чиито чувства винаги съм отвръщал с добродушие и снизходителност а дори понякога с ). Естествено някои кучета са по-добри от други. Далматинците, естествено са най-добрите това го знае всеки. Така че предлагам моят наследник да бъде далматинец. Той трудно би могъл да бъде с такава вродена изисканост или толкова добре възпитан и способен колкото аз бях приживе. Господарят и Господарката не трябва да искат невъзможното. Но уверен съм - той ще даде най - доброто от себе си и въпреки неизбежните си недостатъци в сравнение с мен, ще запази паметта ми чиста . На него завещавам моите каишка и повод, както и палтото ми направено по поръчка при Хермес в Париж през 1929. Той никога няма да постигне моята елегантност когато прекосявах площад Вандом или по-късно по време на дългите разходки по Парк Авеню, когато приковавах всички възхитени погледи; но все едно надявам се той да успее поне да не изглежда като просто и нескопосано провинциално псе. Тук на вилата, той може и да се покаже достоен за сравнение с мен в някои аспекти. Предполагам, че ще се справя по-добре от мен в гоненето на зайци поне в последните години.
    И въпреки всичките му бъдещи грешки и бели аз искрено му желая цялото щастие, любов и грижа в дома, който преди беше мой.
    Една последна дума за сбогом, любими мои Господарю и Господарке. Всеки път когато дойдете на гроба ми, спомнете си с тъга, но и с любов за моя дълъг и щастлив живот с вас, кажете си "Тук почива онзи, който ни обичаше и когото ние обичахме ". И тогава, без значение колко дълбоко съм заспал аз ще ви чуя и дори цялата мощ на смъртта няма да възпре моя весел дух да хукне към вас с размахана опашка.
    Дали имат душа не зная но  съм сигорна че има животни които изпитват такава силна привързаност към себеподобните си каквато  може би ние хората сме я изопачили и превърнали в комерсиализъм!,
    Ще кача нещо още много по тъжно от горепостнатото-размислите оставям на вас!

    http://botevgrad.com/news/10160/Bezdomno-kuche-stana-svetoven-geroy-blagodarenie-na-Youtube/
    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #42 -: Юли 10, 2010, 20:44:42 »

    Убедена съм, че всяко животно има душа.
    Те умеят да ни разбират... и в много случаи са ни утехата... пък и понякога са по-мъдри от нас. Аз съм научила много неща от Пухчо, кучето ми Ухилен Ухилен Може да ви изглежда странно, но е така Веселяк С него ми е едно от най-градивните приятелства Усмивчица :

    А по-различна ли е душата на животните от човешката душа?
    Може би всички души са различни...  Елин Пелин е написал много хубав разказ... за съжаление, забравих как се казва, ще проверя и ще напиша... ама великолепен разказ!
    Активен
    небесният ангел
    Гост
    « Отговор #43 -: Юли 10, 2010, 21:24:43 »

    Убедена съм, че всяко животно има душа.
    Те умеят да ни разбират... и в много случаи са ни утехата... пък и понякога са по-мъдри от нас. Аз съм научила много неща от Пухчо, кучето ми Ухилен Ухилен Може да ви изглежда странно, но е така Веселяк С него ми е едно от най-градивните приятелства Усмивчица :

    А по-различна ли е душата на животните от човешката душа?
    Може би всички души са различни...  Елин Пелин е написал много хубав разказ... за съжаление, забравих как се казва, ще проверя и ще напиша... ама великолепен разказ!

    "Ветрената мелница" ли имаше предвид? Усмивчица
    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #44 -: Юли 10, 2010, 22:45:16 »

    Много е хубав разказа "Ветрена мелница", но аз говорих за друг... за едно животно беше "белият..." ъ-ъ... забравих... Сетих се! "Белият вол"! Поне така помня...
    Активен
    Страници:  1 2 [3] 4   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Жестокостта към животните е престъпление! (петиция) « 1 2 »
    Инициативи
    Еlsha 17 2309 Последна<br />публикация Ноември 07, 2012, 21:59:59
    от Roemy
    Защита на животните « 1 2 3 »
    Инициативи
    Kery 40 3903 Последна<br />публикация Ноември 10, 2012, 23:12:41
    от Wiki_
    Кампании за защита на животните
    Инициативи
    Ru Alfa 11 1309 Последна<br />публикация Октомври 05, 2013, 13:55:09
    от Ru Alfa
    В помощ на животните
    Инициативи
    Do_It 3 868 Последна<br />публикация Март 25, 2013, 19:02:06
    от Престолски

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright