Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Социално поведение при децата индиго  (Прочетена 2310 пъти)
Админ
Дидо
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « -: Януари 24, 2010, 22:57:40 »

    Индиговите деца притежават много слабо чувство за социални граници. Приписва им се липса на дистанция и задръжки по отношение на възрастните, тъй като поривът им no-скоро е да контактуват с тях "на равна нога". Почувстват ли се разбрани, проявяват своята искреност и доверчивост и се впускат в динамични разговори на духовни теми. От една страна са склонни да поддържат повърхностни познанства, а от друга - да се вкопчват в един единствен приятел или някоя съвсем малка група. По принцип повърхностността им е чужда, но повечето от съучениците и другите им познати просто не ги интересуват, тъй като функционират на различна дължина на вълната. Децата-индиго предпочитат малко на брой, но задълбочени контакти, а в юношеска възраст дори е добре, ако имат само един приятел, когото истински харесват.

    Обикновено силно се привързват към домашните любимци. Животните олицетворяват за тях "частица от истинския им дом", тъй като нещо подсказва, че са почтени и честни. Животните са директни в изразяването на чувствата си, обичат, без да поставят условия, но държат на своя периметър. В компанията им децата-индиго могат да бъдат самите себе си и не изпитват нужда да се преструват.

    Ако непрекъснато чуват, че се отличават от връстниците си, ще започнат да се усещат несигурно. Тази несигурност би могла да породи агресивни реакции, желание за бягство, депресии или самоизолиране. Малките индиго често не разбират света и понякога им се струва, че са попаднали тук погрешка. Понеже са дошли на Земята, за да я обичат безгранично, да обичат хората, растенията, животните - порядките на нея обикновено ги шокират.

    Тогава се изправят пред необходимостта да овладеят по някакъв начин стъписването си и да му дадат израз. Натискът, който им се оказва отвън, за да се приспособят към обществото, е голям, но те не позволяват току-така да им насаждат нещо, в което не вярват. Дори ако този натиск е по-масиран, не се подчиняват. Бих искала още веднъж да подчертая, че принудата да променят социалното си поведение и да се "приведат в съответствие" с нормите води до прекъсване на връзката им със самите себе си и до загуба на равновесие.

    Резултатът от това може да е ожесточена съпротива и бунтарство. Караш ли ги насила да вършат нещо, ще се сблъскваш с големи трудности, тъй като те се чувстват в правото си да действат според собствените си убеждения.

    Едно индиго си има своя по-особена представа за група и за приятелство, ето защо често бива класифицирано като незряло за подобни отношения. Но истината no-скоро е, че е склонно да се превърне в единак, защото рядко бива разбрано или прието от другите деца и не може да сподели с тях духовните си стремления и идеи. Тогава се изолира от групата, което не е от полза нито за него, нито за нея. Най-добре би било да успее да си намери приятели, които го разбират и са му съмишленици.

    Запозната съм с историите на много майки, които вече нямат никаква представа как да накарат детето си да се държи "прилично" на обществено място. Когато в супермаркета или в метрото мъкнеш след себе си ревящото си отроче и всички те гледат осъдително, лесно можеш да изпаднеш в отчаяние.

    Но започнат ли да възприемат създалата се ситуация от духовна гледна точка, родителите разпознават в своето момиченце или момченце едно "ново дете" и вече на нивото на душите схващат полека-лека взаимозависимостите. To e като да си сложиш новите очила, през които всичко ти изглежда по-различно.

    Забелязваш, че вместо да плачеш при дадена ситуация, следва no-скоро да се смееш, защото тя просто е смешна дори само поради своята извънредност! Така животът става значително по-лек и за родителите, и за децата.
    Активен

    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright