Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Чувство за вечност  (Прочетена 2070 пъти)
Админ
Дидо
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « -: Януари 24, 2010, 22:55:54 »

    Всеки, който медитира, познава усещането за пребиваване извън времето и пространството, усещането за време и за неговата стойност. Половин час, прекаран в медитация, може да се стори някому съвсем кратък, а за друг да се точи колкото цели три часа. Това значи, че времето е относително и трудно за описване. Когато чакаме при лекаря в поликлиниката, то едва се влачи, а когато празнуваме, се случва да не го усетим.

    Времето е твърдоустановена мярка, използвана от всички. To внася някакъв ред в живота ни, някакво разделение и му задава конкретен ритъм. Ние сме затворени в своя определян от времето свят и почти не намираме кога да "бъдем". Да бъдем, каквито сме, без да бързаме, без предварителни програми и предявени изисквания. Но когато човек се развива духовно и вибрациите му достигат една по-фина и тънка честота, отношението му към времето се променя автоматично.

    Това би могло да се обясни вероятно по следния начин: повечето хора са управлявани от него; те бързат и се носят през живота, и винаги закъсняват, и винаги са стресирани. Духовно развитият човек, тъкмо напротив - сам управлява времето или, казано по друг начин, е господар на собственото си време просто защото се оставя на течението му.

    За децата-индиго времето не е толкова важно. Те пътуват през него. Те са заети с идеи, които нямат отношение към обикновените измерения, а към Духа и знаят, че очите ни виждат само част от съществуващото. Извън нашата планета и атмосфера няма летоброене, всичко е едно и се случва едновременно.

    Древните мистични учения твърдят, че това важи и за нас, но че факторът време е "вграден" на Земята, за да можем да гледаме напред и назад, към миналото и бъдещето. Но новите Деца не забелязват границата между вчера и днес. Има мигове, в които възприемат паралелно повече животи и духовни нива, без да намират това за нещо особено. Голяма част от тях се чувстват у дома си както в материалното, така и в духовното измерение и се опитват да създадат връзка помежду им. Нерядко успяват да видят минали или бъдещи събития.

    Според тяхното разбиране времето има съвсем друго значение от това, което му придаваме ние. Но те следва, естествено, да се научат да живеят в познатия ни свят с познатото ни времеотчитане. Вътрешно обаче ще им е трудно да свикнат и да се нагодят, както и да схванат отношението ни към него.

    Най-лесният начин да подкрепите детето си в настройването му към нашето чувство за време е да му обясните що за мерна единица е това, защо се нуждаем от нея й материалния свят, как с нейна помощ хората си насрочват срещи, уговарят се да направят едно или друго нещо едновременно и въобще - организират всекидневието си. Но не би било лошо и ако понякога го оставяте да поживее в безвремие, например - в неделя. Нека изживее този ден без програма и да се занимава с каквото си ще.


    Характеристика на децата-индиго, които живеят с чувство за вечност
    * Те не обръщат внимание на времето, идват прекалено късно, прекалено рано или в съвсем погрешен час.
    * Трудно им е да схванат как събитията се разполагат във времето, несигурни са в поредността на дните, месеците или буквите.
    * Често си мислят, че са играли десетина минути, когато след повече от час биват подканени да станат от компютъра.
    * Времето за тях е като дъвка - може да се разтяга във всички посоки.
    * Понякога са много разсеяни и напълно са изгубили представа кой ден или коя част на деня е.
    * Някои неща ги изпълват с нетърпение поради мудността си и те не са в състояние да разберат как така другите не могат да са по-експедитивни.
    * Те изживяват и опознават всяко нещо толкова интензивно, че изглежда нямат понятие колко време е минало.
    * Често не успяват да си планират и организират работата, така че я свършват със закъснение; вечно си търсят нещата, забравят къде ги оставят и ги търсят отново.
    * Почти винаги бързат, защото не са в синхрон с програмата за деня, към която не могат и не искат да се нагодят.
    * Насрочват си много срещи в един и същ ден.
    * Унасят се в мечти и забравят за времето.

    Всъщност напълно естествено е да се живее, без времето да се разчленява на секунди, минути и часове, както е според часовника. Човекът е единственото същество на планетата, което се съобразява с това 24-часово разделение и то само от няколко столетия. Преди това е живеел по-свободно и необвързано, в хармония с майката Земя и Вселената, ориентирайки се по слънцето, луната и светлината. Човечеството не е познавало друга принуда, освен да е приключило с работата за деня, преди да се стъмни. Може би индиговите деца ще подтикнат хората да възстановят някогашното си отношение към "времето", като се ръководят от естеството, което ще рече - да се оставят на течението на живота.

    Лява ръка/Дясно полукълбо на мозъка
    Предполага се, че при хората, пишещи с лявата си ръка, доминира дясното мозъчно полукълбо, тоест - че те са по-интуитивни, по-възприемчиви и творчески ориентирани от онези, които си служат предимно с дясната ръка/лявото полукълбо. Аз не одобрявам разделението по този принцип, но направените наблюдения върху ученици-леваци са толкова сполучливи и проявяват някои свързани с децата-индиго теми и проблеми с такава точност, че изпитах желание да им отделя място в книгата си. Би било интересно, ако в бъдеще се проведе тест с няколкостотин индигови деца, за да се установи колко от тях по начало са били левичари или продължават да са. Иоханна Б. Затлер изброява в книгата си "Ученикът-левак" (виж приложението) удивителни личностни качества, с които тези хора, а така също - и някои малки индиго, се отличават.

    По-долу привеждам само някои характерни черти на учениците-леваци:
    * постоянно проявяваща се склонност към противоречие, поведение "да, но"
    * изгубване на мисълта, прескачане на важни логически връзки в разговори и дискусии
    * подчертано асоциативно мислене
    * навик да прекъсват, да не оставят другите да се доизкажат само и само да не забравят нещо, вкопчване в първото бързо съставено мнение и становище
    * деспотичност
    * недипломатично отношение към другите, често несъзнателно
    * жажда за общуване като компенсаторен механизъм; "small talk" (от англ. - нищо не значещ, формален разговор - бел. прев.) в повечето случаи ги хвърля в ужас, той по-скоро ги напряга, отколкото разтоварва.

    Проблеми при учениците-леваци:
    * несъсредоточеност
    * "скокообразна" мисъл
    * забравяне на намереното решение
    * трудности с четенето и писането
    * неефективност на фината моторика
    * нарушения в говора

    Подбрах от списъка само онези качества и смущения, които се срещат и при децата-индиго. Сега вече в много страни на учениците се разрешава да пишат или да играят с ръката, с която повече им приляга (например - тенис, бадминтон и пр.). По-рано на левачеството се гледаше като на лоша поличба, болест или дефект на характера, но това отношение бе преразгледано у нас, на Запад. В някои култури обаче използването предимно на лявата ръка все още се възприема като нещо "нечисто".

    А дали междувременно не са се родили повече деца, които умеят да си служат еднакво добре и с двете ръце? Понаблюдавайте детето си и ако не знаете как да постъпите, забележите ли, че е левак, потърсете помощта на специалист. Както леваците бяха възприети полека-лека от обществото като също толкова "нормални", колкото всички останали, така и децата-индиго ще трябва да следват своя път, докато и с тях се случи същото.

    Единадесет златни правила да отгледаш щастливо дете-индиго
    Любовта и грижата са основните стълбове, на които се крепи способността да се преодоляват всички състояния на стрес, всички предизвикателства и промени, преживявани от малкото индиго. На любовта и грижата се основават и следните единадесет правила.

    1. Обичайте детето от мига, в който го усетите в утробата си (при някои това се случва от самото зачеване). Говорете си с него, докато расте в корема ви и канете душата му да се приближава все повече и повече. Осигурете му "добра", здрава храна, подпомагайте го с упражнения, разходки на чист въздух и колкото е възможно повече спокойствие.

    2. От самото раждане всекидневно правете масаж на детето. Освен че стимулира храносмилането, той помага на малкото да спи и да се чувства добре във всяко отношение, да остане здраво и да съхрани усещането си за хармония със заобикалящото го (съществуват великолепни книги за бебешки масаж).

    3. Наблюдавайте детето си и се вслушвайте в него. Щом се ориентирате кога ще го храните и слагате да спи, започнете да изучавате реакциите му по отношение на средата - на шума, например и на всичко останало, което го впечатлява. Обърнете внимание на неговата интеракция с другите деца.
    Много цялостни системи на лечение като, например, аюрведа, хромотерапия и др. предлагат познания и тълкувания на различните типове хора, които ще ви помогнат да разберете и подпомогнете детето си.

    4. Покажете на детето си как да диша съзнателно. Ние, хората, често преставаме да дишаме, попаднем ли в травмиращи или болезнени ситуации, защото така прекъсваме връзката и със своите чувства. Можете да научите детето си да излиза лесно от такива състояния с помощта на прости йогийски упражнения или техники за дишане. To ще постигне по-голяма яснота и вътрешна съгласуваност и в подобни случаи ще може да разчита на себе си.

    5. Индиговите деца имат различни от нашите хранителни навици и обикновено много добре знаят от какво се нуждаят и какво им действа добре. Погрижете се винаги да имате на масата получени при биологично чисти условия продукти, но разрешете на детето си, ако желае, да яде и "бърза храна". В повечето случаи то е в състояние да ви обясни защо се нуждае от нея точно в този момент (организмът му може да я оползотвори благодарение на естествените генетични промени на черния дроб). Свикнете да му се доверявате. Виждала съм деца-индиго, които са започнали да пият кока-кола от тригодишни и майките им в крайна сметка са се съгласили. Те вече са юноши и са здрави и силни. Като правило индигото яде по-малко, но затова пък - по-често (забелязахте ли вече, че хладилникът се превръща в бюфет на самообслужване?).

    6. Научете се да се привеждате в равновесие с помощта на медитация, молитва или центриращи упражнения. Ако не сте балансиран, индигото веднага ще "ви надуши". Тъй като едно дете не се нуждае непременно от медитация, можете да правите заедно с вашето леки релаксиращи упражнения, за да се чувства то по-спокойно и удовлетворено. Хубава музика, повече време сред природата и при възможност - близо да вода, далеч от всякакъв електросмог, използване на аромати и прочее го подпомагат в постигането на вътрешен мир и хармония.

    7. Слушайте. Отново подчертавам, че едно индиго знае какво върши, какво иска и от какво се нуждае. Непредубеденото слушане крие прекрасни възможности. Със съпротива в повечето случаи не можете да промените нищо и тогава слушането ще ви свърши работа.

    8. Помолете своето индиго да ви помогне, кажете спокойно, ако не знаете или не можете да разберете нещо. Отнасяйте се към него като към равностойна душа (каквато то всъщност е, но за момента - в едно по-малко тяло) и ще се радвате на истинска подкрепа.

    9. Предоставете на своето индиго много свободно пространство, но от самото начало (от нулата) му задайте ясни, недвусмислени правила. To се нуждае от понятно дефинирани граници, но и от цялата възможна свобода, която сте способни да му осигурите между техните очертания. Това не е проста работа и изисква сериозна емоционална уравновесеност и прегледност както от всеки родител поотделно, така и от връзката им като партньори. Обърнете се, ако трябва, към специалист. Индигото незабавно ще усети вашата неудовлетвореност и тя ще го потиска. Професионалната помощ на някой терапевт би могла да ви съпътства в собственото ви израстване и духовно развитие.

    10. Ние трябва да научим децата си как да мислят, но не и - какво да мислят. Ако само им предаваме знания, все едно им определяме какво следва да знаят, какво следва да мислят, какво следва да правят. Ако само им предаваме знания, все едно им казваме, че това, което им казваме, е истината. Така те се научават да не мислят. Но ние бихме могли и да ги насърчим сами да търсят решения, сами да си набавят знания, като се възползват от чужда помощ или ги почерпят от вътрешния си източник. Дайте им възможност да открият собствената си истина, да направят собствените си грешки, научете ги да мислят сами и отговорно по отношение на себе си.

    11. И най-накрая: в никакъв случай не обвързвайте любовта си с условия. Все едно - нямате друг избор! Детето ще ви "възпитава" дотогава, докато разберете какво означава думата "безусловно". И още: докосвайте го; индигото обича да бъде докосвано и така - да усеща тялото си. Прегръщайте го често - то се нуждае от това повече от другите деца.
    Активен

    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Сънища, изразяващи чувство за вина
    Моите сънища
    Administrator 3 1912 Последна<br />публикация Август 03, 2010, 12:32:44
    от nia.boneva6
    Сънища, изразяващи чувство за малоценност
    Моите сънища
    Administrator 0 1970 Последна<br />публикация Юни 20, 2009, 22:21:27
    от Administrator
    Силно шесто чувство?
    Необичайни преживявания
    wowfreak 4 1341 Последна<br />публикация Август 28, 2013, 18:36:56
    от Лора
    Чувство в челната чакра
    Необичайни преживявания
    Nikolov15yo 0 995 Последна<br />публикация Ноември 18, 2011, 17:14:36
    от Nikolov15yo
    Какво е 8-то Чувство
    Духовни учения
    Мъдрост и Хармония 10 1022 Последна<br />публикация Юни 16, 2012, 09:14:49
    от Мъдрост и Хармония

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright