Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Пътят на душите - Д-р Майкъл Нютон  (Прочетена 4640 пъти)
Админ
Дидо
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « -: Януари 24, 2010, 18:55:40 »

    Д-р Майкъл Нютон се занимава с регресивна хипноза дълги години, името му е известно в Америка. Дълги години пациенти се подлагат под регресивна хипноза при него, и всичко се документира. Пациентите докато cа под дълбока xипноза, тe опиcват какво им ce e cлучило мeжду тexнитe минали пpepаждания на зeмята, какво пpeдcтавлява отвъдния cвят; къдe отивамe и какво пpавим като души; защо избиpамe да ce въpнeм в опpeдeлeни тeла.

    Качвам книгата в този пост, и в темата ще извадя само разговорите между пациентите и Д-р Майкъл Нютон. Това го правя, за да се абстрахирате от неговите коментари и всеки сам за себе си да анализира разказите на пациентите.

    Пожелавам ви приятно четене!

    * putq na dushite.zip (622.38 KB - свалено 554 пъти.)
    Активен

    Icko
    Гост
    « Отговор #1 -: Януари 24, 2010, 19:02:36 »

     Много добра идея! Книгите му биха били много полезни за онези, които са отворени дори малко за Духовния живот.
    Активен
    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #2 -: Януари 24, 2010, 19:06:26 »

    Случай  1
    П. (Пациент): О, Боже мой! Аз всъщност не съм мъртъв, нали? Искам да кажа, тялото ми е мъртво -мога да го видя под себе си - но аз се нося из въздуха.,. Мога да погледна надолу и да видя тялото си, което лежи изпънато на болничното легло. Всички около мен мислят, че съм мъртъв, но аз не съм. Искам да извикам: Ей, аз всъщност не съм мъртъв! Това е толкова невероятно... сестрите издърпват чаршаф върху главата ми... хора, които познавам, плачат. Предполага се, че съм мъртъв, но аз съм все още жив. Странно е, защото тялото ми е абсолютно мъртво, докато аз обикалям над него. Жив съм.

    Случай 2
    Д-р Н: Голяма болка ли ти причинява стрелата?
    П: Да... острието е разкъсало гърлото ми... Умирам (Пациентът започва да шепне, като държи с ръце гърлото си). Задушавам се... тече кръв... Уил (съпругът) ме държи... болката... ужасна... Сега излизам... вече свърши.
    Д-р Н: Добре, Сали, прие, че си била убита от тези индианци. Ще ми опишеш ли, моля те, какво точно чувстваше по време на смъртта?
    П: Прилича на... сила... някаква... която ме издърпва от тялото ми.
    Д-р Н: Издърпва те? Откъде?
    П: Измъква ме през върха на главата ми.
    Д-р Н: И какво Издърпва?
    П: Ами, мен!
    Д-р Н: Опиши ми какво означава "мен". Как изглежда това нещо, което си ти и което излиза от главата на твоето тяло?
    П: (пауза) Като... мъничко кръгче.светлина... излъчва лъчи...
    Д-р Н: Как излъчваш светлина?
    П: От... моята енергия. Изглеждам някак си прозрачно бяла... душата ми...
    Д-р Н: А тази светлинна енергия същата ли остава след като напуснеш тялото си?
    П: (пауза) Сякаш пораствам малко... докато обикалям.
    Д-р Н: Ако светлината се засилва, тогава как изглеждаш сега?
    П:... Дребничка... тьничка... вися...
    Д-р Н: На какво всъщност ти прилича процесът на излизане от тялото ти?
    П: Ами, все едно, че си сменям кожата... като белене на банан. Просто губя тялото си с един замах!
    Д-р Н: Чувството неприятно ли е?
    П: О, не! Прекрасно е да се чувстваш толкова свободен, без повече болка, но... аз съм... объркана... Не очаквах, че ще умра... (В гласа на пациента ми се промъква тъга и аз искам от него да остане за още една минута съсредоточен върху своята душа, вместо върху това, което се случва на Земята с неговото тяло.)
    Д-р Н: Разбирам, Сали. В момента се чувстваш малко променена като душа. Това е нормално в твоята ситуация поради всичко, през което току-що си преминала. Чуй ме и отговори на въпросите ми. Каза, че се носиш из въздуха. Можеш ли веднага след смъртта да се движиш свободно наоколо?
    П: Странно е... все едно, че съм увиснала във въздуха, който не е точно въздух... няма никакви ограничения... нито гравитация... аз съм безтегловна.
    Д-р Н: Искаш да кажеш, че все едно си във вакуум?
    П: Да... около мен няма нищо плътно. Няма препятствия, в които да се блъскаш.., аз се нося...
    Д-р Н: Можеш ли да контролираш движенията си -къде отиваш?.
    П: Да... мога, до известна степен... но нещо ме... дърпа... към искрящата белота... толкова е светло!
    Д-р Н: Навсякъде ли яркостта на белотата е еднаква?
    П: По-ярка е... надалеч от мен... малко по-тъмно бяло... сиво... по посока на тялото ми... (започва да плаче) о, бедното ми тяло... Още не съм готова да го напусна. (Пациентът се дърпа назад в стола си, като че ли се съпротивлява на нещо.)
    Д-р Н: Всичко е наред, Сали, аз съм с теб. Искам да се отпуснеш и да ми кажеш дали силата, която те измъкна от главата ти в момента на смъртта, продължава да те дърпа и дали можеш да я спреш.
    П: (пауза) Когато се освободих от тялото си, дърпа-нето намаля. Сега чувствам побутване... отдалечават ме от тялото ми... още не искам да тръгвам... но, нещо иска да тръгвам скоро...
    Д-р Н: Разбирам, Сали, но предполагам, че научаваш, че можеш да упражняваш някакъв контрол. Как ще опишеш това нещо, което те дърпа?
    П: ... Един вид магнетична... сила... но... искам да остана още малко...
    Д-р Н: Може ли душата ти да се съпротивлява на това чувство за дърпане толкова дълго, колкото ти искаш?
    П: (Настъпва дълга пауза, докато пациентът изглежда провежда вътрешен диалог със себе си в своя предишен живот като Сали.) Да, мога, ако наистина искам да остана. (Пациентът започва да плаче.) О, това, което онези диваци са направили на тялото ми, е ужасно. По цялата ми красива синя рокля има кръв... мъжът ми Уил се опитва да ме придържа и заедно с приятелите ни продължава да се бие срещу Киовите.
    Д-р Н: Сали, какво прави мъжът ти веднага след атаката?
    П: О, хубаво... той не е наранен... но... (с Тъга) държи тялото ми... плаче над мен... нищо не може да направи за мен, но като че ли още не го осъзнава. Аз съм студена, но ръцете му са обхванали лицето ми... целува ме.
    Д-р Н: А ти какво правиш в този момент?
    П: Аз съм над главата на Уил. Опитвам се да го утеша. Искам той да почувства, че любовта ми всъщност не си е отишла... Искам да узнае, че не ме е загубил завинаги и че ще го видя отново.
    Д-р Н: Посланията ти достигат ли до него?
    П: Изпитва толкова голяма скръб, но... долавя моята същност... знам го. Приятелите ни са около него... и те окончателно ни разделят... искат да поправят колите и отново да потеглят.
    Д-р Н: Какво става сега с душата ти?
    П: Продължавам да се съпротивлявам на усещането за дърпане... Искам да остана.
    Д-р Н: На какво се дължи това?
    П: Ами, знам, че съм мъртва... но още не съм готова да напусна Уил и... искам да видя как ме погребват.
    Д-р Н: Виждаш ли или долавяш ли някакво друго духовно същество около себе си в този момент?
    П: (пауза) Те са близо... скоро ще ги видя... чувствам тяхната любов, както искам и Уил да почувства моята... Те ме чакат, докато стана готова.
    Д-р Н: С напредване на времето успяваш ли да успокоиш Уил?
    П: Опитвам се да проникна в ума му.
    Д-р Н: Успяваш ли?
    П: (пауза) ... Мисля, че малко... той ме чувства... осъзнава... любовта...
    Д-р Н: Добре, Сали, сега отново ще се придвижим относително по-напред във времето. Виждаш ли приятелите ти от дилижанса да поставят тялото ти в някакъв гроб?
    П: (гласът му е по-уверен) Да, те ме погребаха. Време е да тръгвам... вече идват за мен... навлизам... в по-ярка светлина...

    ВРАТА   КЪМ   ДУХОВНИЯ   СВЯТ

    Случай З
    Д-р Н: Сега напускаш тялото си. Виждаш как се отдалечаваш все повече и повече от мястото, където си умряла, отдалечаваш се от повърхността на Земята. Разкажи ми какво се случва с теб.
    П: Първо... беше много светло... близо до Земята... сега е малко по-тъмно, защото съм влязла в тунел.
    Д-р Н: Опиши ми този тунел.
    П: Той е... пещера; неясен отвор... има малък кръг светлина в другия край.
    Д-р Н: Добре, какво става след това?
    П: Чувствам, че ме теглят... дърпат ме внимателно... мисля, че от мен се очаква да премина през този тунел... и аз го правя. Сега е по-скоро сиво, отколкото тъмно, защото яркият кръг се разширява пред мен. Все едно че... (Пациентът спира.)
    Д-р Н: Продължавай.
    П: Някой отпред ме вика...
    Д-р Н: Позволи на кръга светлина в края на тунела да се разшири пред теб и продължи да обясняваш какво ти се случва.
    П: Кръгът от светлина става много широк и... излизам от тунела. Виждам... неясен блясък... лека мъгла. Аз прониквам през нея.
    Д-р Н: След като напуснеш тунела, какво друго се откроява в ума ти освен липсата на пълна визуална яснота?
    П: (пациентката понижава глас) Това е толкова... спокойно... толкова тихо място... аз съм в земята на духовете...
    Д-р Н: Имаш ли някакви други впечатления в този момент като душа?
    П. Мисъл! Чувствам... мощта на мисълта навсякъде около мен. Аз...
    Д-р Н: Просто се отпусни изцяло и позволи на впечатленията си да изплуват лесно, докато продължаваш да ми разказваш какво точно се случва с теб. Моля те, продължавай.
    П. Ами, трудно е да го предадеш с думи, Долавям... мисли за любов... приятелство... съпричастие... и всичко това е съчетано с... предчувствие... все едно, че другите... ме очакват.
    Д-р Н: Изпитваш ли чувство на сигурност, или си малко изплашена?
    П: Не съм изплашена. Когато бях в тунела, бях по-... объркана. Да, чувствам се сигурно... Долавям мислите, които достигат до мен... внимание... загриженост. Странно е, но около мен има едно разбиране за това коя точно съм аз и защо сега съм тук.
    Д-р Н: Виждаш ли около себе си някакво доказателство за това?
    П: (тихо) Не, долавям го... навсякъде цари хармония на мисълта.
    Д-р Н: Спомена за субстанции, подобни на облак, около теб веднага след като си напуснала тунела. Ти в небето над Земята ли си?
    П: (пауза) Не, не е това, но изглежда, че плувам през облакоподобна материя, която е различна от Земята.
    Д-р Н: Можеш ли изобщо да видиш Земята? Тя под теб ли е?
    П: Може би, но не съм я виждала, откакто излязох от тунела.
    Д-р Н: Усещаш ли се още свързана със Земята, може би чрез друго измерение?
    П: Възможно е - да. В ума ми Земята изглежда близо... и аз все още се чувствам свързана със Земята... но знам, че съм в друго пространство.
    Д-р Н: Какво още можеш да ми кажеш за сегашното си местоположение?
    П: Все още е малко... тъмно... но вече излизам от тук.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #3 -: Януари 24, 2010, 19:08:34 »

    Случай 4
    Д-р Н: Опиши ми колкото е възможно по-подробно какво виждаш около себе, си докато се отдалечаваш от тунела.
    П: Нещата са... подредени на слоеве.
    Д-р Н: По какъв начин са подредени?
    П: Ъ-ъ, нещо като... торта.
    Д-р Н: Като използваш торта за сравнение, обясни ми какво имаш предвид?
    П: Искам да кажа, че горната част на някои торти е малка, а долната им е широка. Не е същото, както когато преминавах през тунела. Виждам слоеве... нива от светлина... струва ми се, че са...полупрозрачни... извити...
    Д-р Н: Струва ли ти се, че този духовен свят има плътна структура?
    П: Точно това се опитвам да обясня. Не е плътен, въпреки че на пръв поглед може да ти се стори така. Той е на слоеве - всичките нива от светлина са преплетени в... напластени нишки. Не искам да прозвучи, като че ли нещата не са симетрични - те са. Но виждам разлики в плътността и в пречупването на цветовете в слоевете. Освен това те се местят напред-назад. Винаги забелязвам това, когато отпътувам от Земята.
    Д-р Н: Как мислиш, защо е така?
    П: Не знам. Не съм го проектирал аз.
    Д-р Н: От твоето описание си представям духовния свят като огромна намотка със слоеве от преливащи се участъци от върха към дъното.
    П: Да, и тези участъци са закръглени - те се извиват далеч пред мен, докато се нося през тях.
    Д-р Н: .От мястото, от което наблюдаваш, можеш ли да ми кажеш нещо за различните цветове на слоевете?
    П: Не съм казал, че слоевете имат някакъв основен цвят. Те всички са разновидности на бялото. Там, където отивам, е по-светло... по-ярко, отколкото там, където бях. Сега ме обгръща мъглива белота, която е много по-ярка, отколкото в тунела.
    Д-р Н: Докато се носиш през тези духовни слоеве, душата ти нагоре или надолу се движи?
    П: Нито едно от двете. Аз се движа през средата.
    Д-р Н: Добре тогава, в този момент, когато се движиш напреко, виждаш ли духовния свят в линейни измерения, като линии и ъгли?
    П: (пауза) За мен това е... преди всичко буйна, нематериална енергия, която прониква в слоевете чрез светли и тъмни нюанси на цветовете. Струва ми се, че нещо... ме придърпва към правилното ниво на пътуването и се опитва да ме успокои...
    Д-р Н: По какъв начин?
    П: Чувам звуци.
    Д-р Н: Какви звуци?
    П: ... Ехо... от музика... музикални трептения... със звън на камбани... вибриращи с моите движения... толкова е отпускащо.
    Д-р Н: Други хора определят тези звуци като вибриращи, подобни на резонанса от звука на камертон. Съгласен ли си с това описание?
    П: (кима в съгласие) Да, това е... имам и спомен за мирис и вкус.
    Д-р Н: Това означава ли, че нашите физически сетива се запазват след смъртта?
    П: Да, споменът за тях... звуковите вълни тук са толкова приятни... камбани... цигулки,... такова спокойствие.

    Случай 5
    Д-р Н: Като пътуваш от другата страна на тунела, все още ли можеш да виждаш толкова ясно? П: Все още преминавам през тези... разпенени облаци около мен.
    Д-р Н: Искам да изминеш целия път през тях и да ми кажеш какво виждаш сега.
    П: (пауза) О,... излязох от тях... Господи, това място е голямо! Толкова е светло и чисто - дори мирише хубаво. Виждам красив леден дворец.
    Д-р Н: Разкажи ми повече.
    П: (с удивление) Той е огромен... прилича на сияещ, искрящ кристал... около мен блестят цветни камъни.
    Д-р Н: Когато каза кристал, си помислих, че става въпрос за светъл цвят.
    П: Ами, преобладава сивото и бялото... но докато се нося напред, виждам и други цветове... мозайки... всички блестящи.
    Д-р Н: Погледни в далечината от мястото на този леден дворец - виждаш ли някъде някакви граници? П: Не, това място е безкрайно... толкова величествено... и спокойно.
    Д-р Н: Какво чувстваш точно сега?
    П: Аз... не мога да му се радвам от все сърце... искам да отида по-нататьк... Маги... (вдовицата на пациента)
    Д-р Н: Виждам, че все още се тревожиш за живота в Чикаго, но това спъва ли твоето напредване в духовния свят?
    П: (Пациентът рязко се изправя в стола.) Господи! Виждам водача ми да идва към мен - тя знае от какво имам нужда.
    Д-р Н: Кажи ми какво се случва между теб и водача ти.
    П: Казвам й, че не мога да продължа... че трябва да знам дали Маги и децата ще бъдат добре.
    Д-р Н: И какво ти отговаря твоят водач?
    П: Тя ме успокоява, но аз съм твърде обременен.
    Д-р Н: Какво й казваш?
    П: (крещи) Казвам й: "Защо позволи това да се случи? Как можа да ми причиниш това? Накара ме да премина през такива болки и трудности с Маги, а сега прекъсна съвместния ни живот."
    Д-р Н: Какво прави водачът ти?
    П: Опитва се да ме утеши. Казва ми, че съм се справил добре и че ще видя, че съм изминал предопределения ми земен път.
    Д-р Н: Приемаш ли това, което казва?
    П: (пауза) В ума ми... постъпва информация... за бъдещето на Земята... че семейството ще продължи без мен.» приемайки, че мен ме няма... ще се справят... и всички ние ще се видим отново.
    Д-р Н: И това как те кара да се чувстваш?
    П: Чувствам... спокойствие... (с въздишка)... вече съм готов да тръгвам.

    ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА

    Случай  6
    Д-р Н: Какво виждаш около себе си?
    П: Все едно че... се нося по... чисто бял пясък... който се мести около мен... аз съм под един огромен плажен чадър - с ярко оцветени ивици - всички те са във вид на пара, но са свързани една с друга...
    Д-р Н: Някой посреща ли те?
    П: (пауза) ... Мислех, че съм сама... но... (дълго се колебае) в далечината... ъ-ъ... светлина... бързо се доближава към мен... о, Боже мой!
    Д-р Н: Какво е това?
    П: (развълнувано) Чичо Чарли! (високо) Чичо Чарли, тук съм!
    Д-р Н: Защо точно този човек идва да те посрещне пръв?
    П: (разсеяно, отдалечено) Чичо Чарли, толкова много ми липсваше.
    Д-р Н: (повтарям въпроса си)
    П: Защото го обичах най-много от всичките си роднини. Той умря, когато бях малка, и никога не можах да го забравя. (Най-скорошният предишен живот на тази пациентка е протекъл в една ферма в Небраска.)
    Д-р Н: Откъде разбра, че това е чичо Чарли? Притежава ли белези, които разпознаваш?
    П: (Пациентът се върти в стола си развълнувано.) Разбира се, разбира се, точно както си го спомням - весел, мил, обичлив - той е до мен. (смее се тихичко)
    Д-р Н: Кое е толкова смешно? . 
    П: Чичо Чарли е точно толкова дебел, колкото си беше и преди.
    Д-р Н: И какво прави след това?
    П. Усмихва се и ми подава ръка...
    Д-р Н: Това означава ли, че той има някакво тяло с ръце?
    П: (смее се) Ами, и да, и не. И аз, и той се носим във въздуха. Образът му... се оформя в ума ми... и онова, което долавям най-ясно... е ръката му, която се протяга към мен.
    Д-р Н: Защо ти подава ръка - един толкова материалистичен жест?
    П: (пауза) За да ме... успокои... за да ме поведе... навътре в светлината.
    Д-р Н: А ти какво правиш?
    П: Тръгвам с него и си мислим за приятното време, което прекарахме заедно в игри из ливадата на фермата.
    Д-р Н: И той прави така, че да видиш всичко това в ума си, за да разбереш кой е той?
    П: Да... такъв, какъвто го познавах в последния си живот... за да не се уплаша. Той знае, че все още съм малко шокирана от смъртта си. (Пациентката бе починала внезапно в автомобилна катастрофа.)
    Д-р Н: В такъв случай веднага след смъртта, независимо през колко смърти сме преминали в други животи, е възможно да сме малко ужасени, докато отново привикнем с духовния свят?
    П: Това не е точно страх - не е това - по-скоро, може би, съм малко неспокойна. Всеки път е различно. Катастрофата с колата ме свари неподготвена. Все още съм малко объркана.
    Д-р Н: Добре, нека се придвижим малко по-напред. Какво прави чичо Чарли сега?
    П: Води ме към... мястото, където трябва да отида...
    Д-р Н: Ще се прехвърлим там, когато отброя до три. Едно-две-три! Кажи ми какво става.
    П: (дълга пауза)... Има... и други хора наоколо... и те изглеждат... приятелски настроени... докато се приближавам... изглежда искат да се присъединя към тях...
    Д-р Н: Продължи да се движиш към тях. Имаш ли впечатлението, че може би те очакват?
    П: (признание) Да! Всъщност, аз осъзнавам, че съм била с тях преди... (пауза) Не, не си тръгвай!
    Д-р Н: Какво става сега?
    П: (много разстроена) Чичо Чарли ме напуска. Защо си отива?
    Д-р Н: (Прекъсвам диалога, за да използвам при създалите се обстоятелства стандартните техники за успокояване и след това продължаваме.) Проникни в нещата чрез вътрешния си разум. Трябва да разбереш защо чичо Чарли те напуска в този момент?
    П: (по-спокойно, но със съжаление) Да... той обитава... място, различно от моето... той просто е дошъл да ме посрещне... да ме доведе тук.
    Д-р Н: Мисля, че разбирам. Задачата на чичо Чарли е била да те посрещне пръв след твоята смърт и да види дали си добре. Бих искал да знам дали сега се чувстваш по-добре и по-уютно.
    П: Да, така е. Затова чичо Чарли ме остави с другите.

    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #4 -: Януари 24, 2010, 19:10:32 »

    Случай  7
    Д-р Н: Сега, след като успя да се приспособиш към заобикалящата те среда в духовния свят, кажи ми какво въздействие оказва това място върху теб.
    П: То е толкова... топло и успокояващо. Чувствам облекчение, че съм далеч от Земята. Искам просто да остана тук завинаги. Няма напрежение, нито грижи, само чувство за благополучие. Аз просто се нося... колко е красиво...
    Д-р Н: Както се носиш в пространството, преминавайки през духовната врата, какво е следващото ти по-значително впечатление?
    П: (пауза) Че всичко ми е познато.
    Д-р Н: Кое ти е познато?
    П: (след известно колебание) Ами... мисля, че... хората... приятелите... са тук.
    Д-р Н: Чувстваш ли, че познаваш тези хора от Земята?
    П: Аз... долавям тяхното присъствие... хора, които съм познавала...
    Д-р Н: Добре, продължи да се движиш напред. Какво виждаш след това?                                   
    П: Светлини... меки... приличат на облак.
    Д-р Н: Тези светлини същите ли остават, докато ти се движиш?
    П: Не, те се увеличават... топчици от енергия... и аз знам, че това са хора!
    Д-р Н: Ти ли се движиш към тях, или те идват към теб?
    П: Ние се приближаваме бавно едни към други, но аз се движа по-бавно от тях, защото,., не знам какво да правя...
    Д-р Н: Просто се отпусни и продължи да плаваш, като ми съобщаваш за всичко, което виждаш.
    П: (пауза) Сега виждам полуоформени човешки форми - само от кръста нагоре. Техните очертания също са прозрачни... мога да гледам през тях.
    Д-р Н: Виждаш ли някакви черти-в тези форми?
    П: (неспокойно) Очи
    Д-р Н: Виждаш само очи?
    П: ... Устата е само загатната - изобщо не се забелязва, (разтревожено) Очите вече са навсякъде около мен... приближават се...
    Д-р Н: Всяко същество по две очи ли има?
    П: Точно така.
    Д-р Н: Тези очи имат ли ирис и зеница като при човешките очи?
    П: Не... различни са... те са... по-големи... с черни орбити... разпръскват светлина... към мен... мисли... (след това с въздишка на успокоение) О-о!
    Д-р Н: Продължавай.
    П: Започвам да ги разпознавам - те изпращат образи към моя ум - мисли за тях самите и... формите се променят... в хора!
    Д-р Н: Хора с физически човешки черти?
    П: Да. Я... виж ти! Това е той.
    Д-р Н: Какво виждаш?
    П: (Започва едновременно да се смее и да плаче.) Мисля, че е... да - това е Лада - той е най-отпред, пред всички - той е първият, когото наистина виждам... Лари, Лари.
    Д-р Н: (след като давам възможност на пациентката да се поуспокои) Това духовно същество Лари е пред множеството хора, които познаваш?
    П: Да, сега виждам, че онези, които най-много искам да видя, са отпред... някои от другите ми приятели са назад.
    Д-р Н: Можеш ли всичките да ги видиш ясно?
    П: Не, онези отзад са... замъглени... отдалечени... но долавям тяхното присъствие. Лари е отпред... приближава се към мен... Лари.
    Д-р Н: Лари е съпругът ти от последния ти живот, за който ми разказа по-рано, така ли? П: (Пациентката прави рязко движение напред.) Да - живяхме толкова добре заедно - Гюнтер беше толкова силен - всички от семейството му бяха против нашата женитба - Жан дезертира от флотата, за да ме измъкне от мизерията, в която живеех в Марсилия - винаги ме е желаел...
    Д-р Н: Какво правите двамата точно сега?
    П: Прегръщаме се.
    Д-р Н: Ако в този момент трети човек ви гледаше как се прегръщате, какво щеше да види?
    П: (няма отговор)
    Д-р Н: (Пациентката е толкова погълната от сцената между нея и духовния й спътник, че по лицето й потичат сълзи. Изчаквам за малко и след това опитвам отново.) Как ще изглеждате ти и Лари на някой, който ви наблюдава в духовния свят в този момент?
    П: Мисля, че ще види... две маси от ярка светлина, които се въртят една около друга... (Пациентката започва да се успокоява и аз й помагам да попие сълзите от лицето си с хартиена кърпичка.)
    Д-р Н: Какво изразява това въртене? П: Ние се притискаме един към друг... даваме израз на любовта си... свързваме се... това ни прави щастливи...
    Д-р Н: След като срещна духовния си спътник, какво става след това?
    П: (Пациентката стисва здраво облегалките на шезлонга.) О - те всички са тук - преди само ги долавях. Сега и други се приближават към мен.
    Д-р Н: И това става, след като съпругът ти дойде близо до теб?
    П: Да... Майка ми. Идва към мен... Толкова ми липсваше... о, мамо... (Пациентката отново започва да плаче.)
    Д-р Н: Добре...
    П: О, моля те, не ми задавай никакви въпроси сега - искам да се насладя на това... (Изглежда пациентката започва да води мълчалив разговор с майка си от последния живот.)
    Д-р Н: (изчаквам една минута) Сега, знам, че се радваш на тази среща, но имам нужда от помощта ти, за да разбера какво става.
    П: (с отвлечен глас) Ние... ние просто се държим една друга... толкова е хубаво отново да съм с нея...
    Д-р Н: Как успявате да се държите, след като нямате тела?
    П: (с въздишка на раздразнение спрямо мен) Обгръщаме се в светлина, естествено.
    Д-р Н: Кажи ми, какво е усещането за духовете?
    П: Все едно че си загърнат в ярко осветено одеало от любов.
    Д-р Н: Разбирам, тогава...
    П: (Пациентката ме прекъсва като започва силно да се смее, разпознавайки някого) Тим!... това е брат ми - умря толкова млад (удавил се е на 14-годишна възраст през последния й живот). Чудесно е, че го виждам тук. (Пациентката маха с ръка.) И най-добрата ми приятелка Уилма - от съседната къща -смеем се заедно на момчетата, както правехме, когато седяхме на нейния таван.
    Д-р Н: (след като пациентката споменава леля си и други двама свои приятели) Как мислиш, как се определя в каква последователност да идват всички тези хора, които те поздравяват?
    П: (пауза) Ами, зависи от това какво сме означавали един за друг - какво друго?
    Д-р Н: И с някои ти си живяла много животи, докато с други вероятно си била само в един или два?
    П: Да,„ най-много съм живяла с моя съпруг.
    Д-р Н: Виждаш ли някъде наоколо водача си?
    П: Той е тук. Виждам го да се понася насам. Той също познава някои от моите приятели...
    Д-р Н: Защо наричаш водача си "него"?
    П: Всички ние показваме от себе си онова, което искаме. Той винаги установява връзка с мен под образа на мъж. Това е правилно и съвсем естествено.
    Д-р Н: Той през всичките ти животи ли те е наглеждал?
    П: Разбира се, и след смъртта също... тук, и той винаги ме пази.

    Случай 8
    Д-р Н: Току-що започна реално да напускаш астралното ниво на Земята и навлизаш все по-навътре и по-навътре в духовния свят. Искам да ми кажеш какво чувстваш.
    П: Тишината... толкова е спокойно...
    Д-р Н: Идва ли някой да те посрещне?
    П: Да, приятелката ми Рашел. Тя винаги е тук, когато умра.
    Д-р Н: Рашел твоя духовна спътница, която е била с теб в други животи ли е, или е някой, който стои винаги тук?
    П: (с известно възмущение) Тя не стои винаги тук.
    Не, тя е често с мен - в ума ми - когато имам нужда от нея. Тя е моят единствен пазител (казано е с гордост и чувство за собственост).
    Забележка: Характерните свойства на водачите, отличаващи ги от духовните спътници и другите поддържащи същества, ще бъдат изследвани в Глава 8.
    Д-р Н: Защо говориш за това същество в женски род? Не се ли предполага, че духовете са безполови?
    П: Точно така - в буквален смисъл, защото можем да принадлежим и към двата пола. Рашел иска да ми се представи под образа на жена при визуалното разпознаване и в нейния ум се проектира същия образ.
    Д-р Н: Ограничени ли сте само в мъжкия или женския пол по време на своето духовно съществуване?
    П: Има периоди от нашето съществуване като души, когато сме предразположени повече към един род, отколкото към друг. Накрая предпочитанията се изравняват.
    Д-р Н: Би ли ми описал как всъщност изглежда душата на Рашел в този момент?
    П: (тихо) Сравнително млада жена... както си я спомням най-добре... дребна, с деликатни черти... с решително изражение на лицето... толкова много познание и любов.
    Д-р Н: В такъв случай познаваш Рашел от Земята?
    П: (отговаря с носталгия) Някога, преди много време, тя беше близо до мен в живота... сега е моят пазител.
    Д-р Н: И какво чувстваш, когато я гледаш?
    П: Нежност... спокойствие... любов...
    Д-р Н: Ти и Рашел наистина ли се гледате с очи по начина, по който го правят хората?
    П: (колебае се) До известна степен... но е по-различно. Можеш да видиш разума зад онова, което приемаме за очи, защото с това го свързваме на Земята. Разбира се, можем да правим същите неща като хората на Земята...
    Д-р Н: Какво можеш да правиш с очите си на Земята, което може да бъде направено и в духовния свят?
    П: Когато на Земята погледнеш в очите на определен човек - дори и на хора, които си срещнал случайно - и видиш светлина, която познаваш отпреди... ами, това ти говори нещо за тях. Като човешко същество ти не знаеш защо - но душата си спомня.
    Д-р Н: Казваш, че на Земята понякога, когато двама души се гледат един друг, могат да почувстват, че се познават отпреди?
    П: Да, всеки го знае.
    Д-р Н: Нека да се върнем към Рашел в духовния свят. Ако твоят пазител не беше проектирал себе си в образ с човешка форма, щеше ли да я разпознаеш по някакъв начин?
    П: Естествено ние можем винаги да се идентифицираме посредством разума си. Но по този начин е по-приятно. Знам, че звучи налудничаво, но това е... нещо социално... виждането на познато лице те кара да се чувстваш като у дома си.
    Д-р Н: Значи е приятно да видиш човешки черти на хора, които си познавал в предишни животи, особено в периода на приспособяване, веднага след като си напуснал Земята?
    П: Аха, иначе в началото се чувстваш малко объркан... самотен... а може би и смутен... когато за пръв път се връщам отново, това, че виждам хората такива, каквито са били, ми помага да свикна с нещата тук по-бързо и срещата с Рашел винаги ми помага.
    Д-р Н: Начин за повторното ти приспособяване към духовния свят ли е представянето на Рашел в човешки облик веднага след всяка твоя смърт на Земята?
    П: (с жар) О, да - така е! Тя ми дава сигурност. Чувствам се по-добре, когато видя и други, които познавам отпреди...
    Д-р Н: Говориш ли на тези хора? П: Никой не говори, ние общуваме чрез мислите си. Д-р Н: Телепатично?
    П: Да.
    Д-р Н: Възможно ли е душите да водят лични разговори, които да не могат да бъдат възприети от другите по телепатичен път?
    П: (пауза)... Когато става въпрос за интимни неща - да.
    Д-р Н: Как става това?
    П: Чрез допир - нарича се допирно общуване.
    Забележка: Когато два духа се приближат много близо един до друг, те се свързват, а пациентите ми казват, че могат да изпращат лични мисли чрез допир, който преминава между тях като "електрически звукови импулси". В повечето случаи пациентите под хипноза не желаят да говорят за тези лични тайни.
    Д-р Н: Можеш ли да ми разясниш как ти като душа проектираш човешки черти?
    П: От... моята маса от енергия... просто мисля за чертите, които искам... но не мога да ти кажа как придобивам способността да правя това. 1
    Д-р Н: Добре тогава, можеш ли да ми кажеш защо ти и другите души проектирате определени белези по различно време?
    П: (дълга пауза) Зависи от това къде се намираш в своето преместване тук... когато видиш друг... и състоянието на ума ти.
    Д-р Н: Точно до това искам да се добера. Разкажи ми нещо повече за разпознаването.
    П: Виждаш ли, разпознаването зависи от... чувствата на дадения човек, когото срещаш тук. Те ще ти покажат това, което искат да видиш от тях и което мислят, че ти искаш да видиш. Зависи и от обстоятелствата около вашата среща.
    Д-р Н: Можеш ли да бъдеш по-конкретен? Как различните обстоятелства могат да накарат енергийните форми да се материализират по определен начин спрямо други духове?
    П: Има разлика между това дали си на тяхна територия, или на своя. На дадено място те могат да решат да ти покажат едни белези, докато на друго място можеш да видиш нещо друго.
    Забележка: Духовната "територия" ще бъде обяснена по-нататък, след като навлезем навътре в духовния свят.
    Д-р Н: Да не би да ми казваш, че на вратата към духовния свят душата може да ти покаже един образ, а по-късно, в различна ситуация - друг?
    П: Точно така.
    Д-р Н: Защо?
    П: Както ти казвах, начинът, по който се представяме на другите, до голяма степен зависи от това как се чувстваме в този момент... какви взаимоотношения имаме с определен човек и къде се намираме.
    Д-р Н: Моля те, поправи ме, ако съм разбрал нещо неправилно. Самоличността, която душите представят на другите, зависи от времето и мястото в духовния свят, а също и от настроението, а може би и от психическото състояние на ума в момента, когато се срещат?
    П: Разбира се, и това е двупосочен процес... взаимно свързване.
    Д-р Н: Тогава как можем да видим истинския характер на съзнанието на душата при всичките тези промени в образа на всяка една душа?
    П: (смее се) Образът, който проектираш, никога не скрива от останалите кой в действителност си ти. Във всеки случай това не е същият вид емоция, която знаем от Земята. Тук това е по-... абстрактно. Причината, поради която ние проектираме определени черти и мисли... се дължи на... потвърждаването на идеи.
    Д-р Н: Идеи ? Имаш пред вид твоите чувства по това време?
    П: Да... до известна степен... защото тези човешки черти са били част от нашия физически живот на друго място, когато сме откривали нещата... и сме развивали идеи... за нас всичко това е... цялост, която използваме тук.
    Д-р Н: Добре, ако във всеки от нашите предишни животи сме имали различни лица, кое от тях приемаме между животите?
    П: Смесваме ги. Приемаме онези черти, които човекът, който виждаш, ще отъждестви най-пълно с теб, в зависимост от това за какво говориш с него.
    Д-р Н: А какво ще кажеш за общуване без проектирани черти?
    П: Разбира се, правим и това - нормално е.- но мислено аз се свързвам с хората по-бързо, когато има и черти.
    Д-р Н: Одобряваш ли проектирането на точно определени черти на лицето?
    П: Хммм... харесвам лица с мустаци... с изсечена челюст...
    Д-р Н: Имаш предвид, когато си бил Джеф Танър, каубоят от Тексас, от живота, който обсъждахме по-рано?
    П: (смее се) Точно така - и в други животи съм имал лице като на Джеф.
    Д-р Н: Но защо Джеф? Само защото ти си бил той в последния си живот?
    П: Не, чувствам се добре като Джеф. Това беше един щастлив, простичък живот. По дяволите, изглеждах страхотно! Лицето ми приличаше на онези от рекламите за цигари, които си виждал по шосетата. (подсмихва се) Харесва ми да се перча с дългите си, извити нагоре мустаци като Джеф.
    Д-р Н: Но това е само един живот. Хора, които не са били свързани с теб в този живот, може да не те разпознаят тук.
    П: О, много скоро ще разберат, че съм аз. Можех да се променя в нещо друго, но точно сега най-много се харесвам като Джеф.
    Д-р Н: Това ни връща към обяснението ти, че в действителност всички ние имаме само една самоличност, независимо от броя на черти на лицето, които можем да проектираме като души?
    П: Аха, виждаш хората такива, каквито са в действителност. Някои искат да покажат само най-добрата си страна, за да не си помислиш нещо лошо за тях - те не разбират, че е важно онова, към което се стремиш, а не това как изглеждаш. Пада голям смях за това как духовете мислят, че трябва да изглеждат, като дори приемат лица, каквито никога не са притежавали на Земята, но в това няма нищо лошо.
    Д-р Н: Тогава говорим за по-незрелите души, така ли?
    П: Да, обикновено. Те могат да се заяждат... ние не осъждаме... накрая ще се оправят.
    Д-р Н: Възприемам духовния свят като място на върховно всезнаещо разумно съзнание, а ти го правиш да изглежда, като че душите имат настроения и са суетни, все едно че са отново на Земята?
    П: (избухва в смях) Хората са си хора, независимо как гледат на своя физически свят.
    Д-р Н: О, виждал ли си души, които са били и на други планети освен Земята?
    П: (пауза) От време навреме...
    Д-р Н: Какви са чертите на души от други планети, а не от Земята?
    П: (уклончиво) Аз съм... един вид верен на своите хора, но при общуване можем да приемаме каквито си искаме черти...
    Забележка: Получаването на информация от пациенти, които са в състояние да си спомнят, че са имали предишни прераждания под нечовешки образ в други светове, винаги е предизвикателно. Спомените за тези преживявания обикновено се срещат само при по-възрастни, по-напреднали души, както ще видим по-късно.
    Д-р Н: Тази способност да се предават черти между душите подарък от създателя ли е, основаващ се на духовна потребност?
    П: Как бих могъл да знам - аз не съм Господ!
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #5 -: Януари 24, 2010, 19:12:44 »

    Случай 9
    Д-р Н: Какво става с теб в момента на смъртта?
    П: Чувствам голямо облекчение и бързо излизам навън.
    Д-р Н: Как ще охарактеризираш отпътуването от Земята към духовния свят?
    П: Изстрелях се нагоре като стълб от светлина и вече съм поел по своя път.
    Д-р Н: Винаги ли става толкова бързо?
    П: Не, едва след последната поредица от животи.
    Д-р Н: Защо?
    П: Знам пътя, няма нужда да виждам никого -бързам.
    Д-р Н: Не те ли притеснява, че никой не те посреща?
    П: (смее се) Имаше време, когато беше добре да ме посрещне някой, но вече не се нуждая от такова нещо.
    Д-р Н: Кой реши да ти позволи да влизаш в духовния свят без чужда помощ?
    П: (пауза, след това свива рамене) Това беше... взаимно решение... между моя учител и мен... когато разбрах, че мога сам да се справям с нещата.
    Д-р Н: И точно сега не се чувстваш прекалено объркан или смутен?
    П: Шегуваш ли се? Вече няма нужда някой да ми държи ръката. Знам къде отивам и нямам търпение да стигна там. Един магнит ме дърпа натам и аз просто се наслаждавам на разходката.
    Д-р Н: Обясни ми как действа този процес на дърпане, който ще те отведе до твоето местоназначение?
    П: Яздя една вълна... сноп от светлина.
    Д-р Н: Този сноп електромагнитен ли е, или какво?
    П: Ами... прилича на радио-вълните - някой върти копчето и намира подходящата за мен честота.
    Д-р Н: Казваш, че. си насочван от невидима сила, която не упражнява преднамерен контрол, и че не можеш да ускориш нещата, както правиш веднага след смъртта?
    П: Да. Трябва да се движа с вълните от светлина... вълните имат посока и аз плувам с тях. Лесно е. Те правят всичко вместо теб.
    Д-р Н: Кой го прави вместо теб?
    П: Онези, които контролират... наистина не знам.
    Д-р Н: Тогава ти не упражняваш контрол. Не носиш отговорността за намирането на собственото си местоназначение.
    П: (пауза) Разумът ми е в синхрон с движението... аз се нося с резонанса...
    Д-р Н: Резонанс? Звуци ли чуваш?
    П: Да, вълновият сноп... вибрира... заключен съм в него.
    Д-р Н: Нека да се върнем към обяснението ти за радиото. Твоят духовен път повлиян ли е от честотите на вибриранията, в зависимост от това дали са с висок, среден или нисък резонанс?
    П: (смее се) Не е зле - да, и аз съм на път, като самонасочващ се сигнал от звук и светлина... и това е част от моя тонален модел - моята честота.
    Д-р Н: Не съм сигурен, че разбрах как светлината и вибрацията се комбинират, за да създадат насочващи вълни.
    П: Представи си един грамаден настройващ камертон в проблясваща профучаваща светлина.
    Д-р Н: Тогава има и енергия?
    П: Ние имаме енергия - в енергийно поле. Така че, не са само пътищата, по които пътуваме... самите ние генерираме енергия... можем да използваме тези сили в зависимост от нашия опит.
    Д-р Н: В такъв случай твоето ниво на зрялост ти дава известна възможност за контрол на скоростта и посоката на пътуването.
    П: Да, но не точно тук. По-късно, когато се установя, ще мога да се движа много по-самостоятелно. Сега ме дърпат и от мен се очаква да тръгна с тях.
    Д-р Н: Добре, остани в това състояние и ми кажи какво става след това.
    П: (кратка пауза) Движа се сам... настанявам се на подходящото място... отивам там, към където принадлежа.

    ДУШИ БЕЗ ДОМ

    Случай 10
    Д-р Н: Душите носят ли отговорност за това, че са свързани с човешки същества с недостатъци, които по време на живота си нараняват другите?
    П: Да, онези, които през живота си жестоко са навреждали на други - познавам една такава душа.
    Д-р Н: Какво знаеш за това същество? Какво е станало след като тази душа се е завърнала в духовния свят след този живот?
    П: Той... беше наранил едно момиче... ужасно... и не се присъедини към нашата група. Той беше подложен на интензивно индивидуално обучение, защото се е държал толкова недостойно, докато е бил в това тяло.
    Д-р Н: Каква беше степента на неговото наказание?
    П: Наказание не е... точната дума... това е възстановяване. Трябва да осъзнаеш, че това е задача за твоя учител. Учителите са по-строги към онези, които са били въвлечени в жестокости.
    Д-р Н: Какво означава за теб "по-строги" в духовния свят?
    П: Ами, моят приятел не се върна при нас... неговите приятели... след този ужасен живот, през който беше наранил това момиче.
    Д-р Н: След смъртта си той през същата духовна врата ли премина като теб?
    П: Да, но не се срещна с никого... отиде направо на едно място, където беше сам със своя учител.
    Д-р Н: И какво стана след това с него?
    П: След известно време... не след дълго... той отново се върна на Земята като жена... там, където хората са жестоки... злоупотребяващи с физическата сила,., това беше съзнателен избор... приятелят ми трябваше да преживее това...
    Д-р Н: Мислиш ли, че тази душа е обвинявала човешкия мозък на своето бившо тяло-гостоприемник за това, че е наранил момичето?
    П: Не, той прие в себе си... онова, което беше направил... обвиняваше собствената си неспособност да преодолее човешките недостатъци. Той помоли в следващия живот да се превърне в изнасилена жена, за да разбере... за да прецени вредата, която е нанесъл на това момиче.
    Д-р Н: Ако този твой приятел не се е осъзнал и е продължил да бъде съучастник на човешки същества, които извършват престъпни деяния, може ли някой от духовния свят да го унищожи като душа?
    П: (дълга пауза) Не можеш точно да разрушиш енергията... но тя може да бъде преработена... отрицателните качества, които трудно се поддават на контрол... в продължение на много животи... могат да бъдат поправени.
    Д-р Н: Как?
    П: (неясно)... Не чрез разрушаване... премоделиране...

    ОРИЕНТИРАНЕ

    Случай  11
    Д-р Н: След като напускаш приятелите, които са те поздравили след смъртта ти, на кое място в духовния свят отива душата ти?
    П: За известно време съм сам... преминавам през необятни пространства...
    Д-р Н: Какво става след това с теб?
    П: Насочван съм от Сила, която не мога да видя, към едно по-затворено пространство - отвор в пространство от чиста енергия.
    Д-р Н: Как изглежда това място?
    П: За мен... това е съдът за лечение.
    Д-р Н: Опиши ми възможно най-подробно какво се случва с теб там.
    П: Тласкат ме напред и виждам ярък, топъл лъч. Той се протяга към мен като поток от течна енергия. В началото около мен се върти... енергия... подобна на пара... след това нежно докосва душата ми, все едно че е жива. После се просмуква в мен и аз съм окъпан и пречистен от моите болки.
    Д-р Н: Някой къпе ли те или този светлинен лъч те обгръща от нищото?
    П: Сам съм, но той е направляван. Моята духовна същност е къпана... възстановявайки ме след пребиваването ми на Земята.
    Д-р Н: Чувал съм, че това усещане е подобно на това да вземеш освежаващ душ след тежък дневен труд.
    П: (смее се) След цял живот работа. По-приятно е, а освен това не се намокряш.
    Д-р Н: Освен това вече нямаш и физическо тяло, тогава как може този енергиен душ да изцели душата?
    П: Като прониква в... моето същество. Толкова съм уморен от последния си живот и от тялото, което имах.
    Д-р Н: Да не би да казваш, че опустошенията на физическото тяло и човешкия ум оставят емоционален белег върху душата след смъртта?
    П: Да, за Бога! Самото ми изражение - кой съм аз като човешко същество - беше повлияно от ума и тялото, които заемах.
    Д-р Н: Въпреки че сега си завинаги отделен от това тяло?
    П: Всяко тяло оставя... отпечатък... върху теб, поне за известно време. Има някои тела, от които никога не мога да избягам напълно. Въпреки че си се освободил от тях, ти запазваш някои от характерните спомени на телата си през определени животи.
    Д-р Н: Добре, сега искам да приключиш със своя лечебен душ и да ми кажеш какво чувстваш.
    П: Вися в светлината... тя се просмуква през душата ми... отмивайки повечето от отрицателните вируси. Тя ми позволява да се откъсна от веригите на последния си живот... довежда до моята трансформация, така че отново да стана едно цяло.
    Д-р Н: Ефектът на душа еднакъв ли е за всички?
    П: (пауза) Когато бях по-млад и по-неопитен, идвах тук с повече наранявания - енергията тук изглеждаше по-неефективна, защото не знаех как да я използвам, за да се очистя изцяло от отрицателните черти. Въпреки лечебната енергия, по-дълго време носех със себе си старите рани.
    Д-р Н: Мисля, че разбирам. Така, какво правиш сега?
    П: След като се възстановя, си тръгвам оттук и отивам на едно тихо място, за да поговоря с моя водач.
    « Последна редакция: Януари 24, 2010, 19:15:06 от Shirinan » Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #6 -: Януари 24, 2010, 19:19:03 »

    Случай  12
    П: В средата на това място се натъквам на моята спалня, където се чувствах толкова щастлив като дете. Виждам тапетите на рози и леглото с балдахин и скърцащи пружини под дебел, розов юрган, изработен за мен от баба ми. Обикновено баба ми и аз си бъбрехме приятелски всеки път, когато имах някакъв проблем и тя също е тук - просто седи на края на леглото ми, заобиколена от любимите ми плюшени животни - и ме чака. Набръчканото й лице както винаги изразява любов. След известно време осъзнавам, че всъщност тя е моят водач Амефус. Разказвам на Амефус за тъжните и щастливи моменти от живота, който съм приключил. Знам, че съм допускал грешки, но тя е толкова мила с мен. Заедно се смеем и плачем, докато се връщам към миналото. След това обсъждаме всичко, което не съм направил и което съм могъл да направя с живота си. Но накрая всичко е о*кей. Тя знае, че трябва да си почина в този прекрасен свят. Ще се отпусна. Не ме интересува дали някога изобщо ще се завърна на Земята, защото моят истински дом е тук.

    Случай  13
    Д-р Н: Сега след като си си тръгнала от лечебния душ, къде отиваш?
    П: (загрижено) Да видя моя съветник.
    Д-р Н: Кой е той?
    П: (пауза)... Дийс... не... името му е Клодис.
    Д-р Н: Разговаря ли с Клодис, когато влезе в духовния свят?
    П: Все още не бях готова. Просто исках да видя родителите си.
    Д-р Н: Защо сега ще се виждаш с Клодис?
    П: Ще... трябва да давам един вид... обяснение... за себе си. След всеки мой живот преминавам през това, но този път наистина съм в затруднение.
    Д-р Н: Защо?
    П: Защото се самоубих.
    Д-р Н: Когато даден човек на Земята се самоубие, това означава ли, че като дух той ще получи някакво наказание?
    П: Не, не, тук няма такова нещо като наказание -това е земно състояние. Клодис ще бъде разочарован, че рано съм се избавила от затрудненията и че не съм имала смелостта да се изправя лице в лице с трудностите, които съм имала. Да избереш смъртта, както направих аз, означава, че ще трябва да се завърнеш по-късно и да се справяш със същото нещо пак от самото начало в един друг живот. Аз просто загубих много време като напуснах толкова рано.
    Д-р Н: Значи никой няма да те осъди за това, че си се самоубила?
    П: (размишлява известно време) Е, приятелите ми няма да ме похвалят - натъжена съм от това, което съм направила.
    Забележка: Това е обичайното духовно отношение към самоубийството, но искам да добавя, че онези, които на Земята бягат от хроничната физическа болка и почти пълната неспособност като се самоубиват, като души не изпитват угризения. Техните водачи и приятели също проявяват по-голямо разбиране по отношение на мотивите за самоубийството.
    Д-р Н: Добре, нека продължим с разговора ти с Клодис. Първо ми опиши обстановката, която те заобикаля, когато навлизаш в това пространство, за да се видиш със съветника си.
    П: Влизам в една стая - със стени... (смее се) О, това е "Еленовият рог"!
    Д-р Н: Какво е това?
    П: Един страхотен каубойски бар в Оклахома. Бях редовен посетител там и бях щастлива - дружеска атмосфера - красива дървена ламперия - добре натъпкани кожени столове, (пауза) Виждам Клодис, който седи на една от масите и ме чака. Сега ще си поговорим.
    Д-р Н: Как си обясняваш присъствието на един Оклахомски бар в духовния свят?
    П: Това е едно от хубавите неща, които правят за теб, за да успокоят ума ти, но само толкова, (след това с дълбока въздишка) Този разговор няма да бъде като купон в бара.
    Д-р Н: Звучиш малко потисната от перспективата за задушевен разговор с твоя водач за последния ти живот?
    П: (отбранително) Защото го прахосах! Трябва да го видя, за да ми обясни защо нещата не се получиха. Животът е толкова тежък! Опитвам се да постъпвам почтено... но...
    Д-р Н: С кого да постъпваш почтено?
    П: (с мъка) Имах споразумение с Клодис да работя върху определяне на целите и след това да ги следвам. Той очакваше определени неща от мен като Рос. По дяволите! А сега ще трябва да се изправя пред него с това...
    Д-р Н: Смяташ, че не си изпълнила договора, който си сключила със своя съветник във връзка с уроците, които е трябвало да научиш като Рос?
    П: (нетърпеливо) Не, аз бях ужасна. И, разбира се, ще трябва да започвам всичко от самото начало. Изглежда, че никога не можем да станем съвършени, (пауза) Знам, че ако не беше красотата на Земята - птиците, цветята, дърветата - никога не бих се върнала обратно. Има прекалено много проблеми.
    Д-р Н: Виждам, че си разстроена, но не мислиш ли...
    П: (прекъсва ме възбудено) Но и нищо не може да мине безнаказано. Тук всеки познава другия много добре. Не мога да скрия нищо от Клодис.
    Д-р Н: Искам да си поемеш дълбоко дъх, да влезеш навътре в бар "Еленовият рог" и да ми кажеш какво правиш.
    П: (Пациентката преглъща и изправя рамене.) Влизам, плувайки във въздуха и сядам срещу Клодис на една кръгла маса близо до предната страна на бара.
    Д-р Н: Сега, след като си близо до Клодис, мислиш ли, че той е разстроен, също като теб, по повод този минал живот?
    П: Не, аз съм по-разстроена от това, което съм направила, и това, което не съм направила, и той го знае. Съветниците могат да са недоволни, но те не ни унижават, те са твърде съвършени за подобно нещо.
    Д-р Н: Рос, и двамата трябва да разберем какво става с теб в психологически смисъл, веднага след началото на твоето ориентиране с Клодис. Искам да ми помагаш. Искаш ли да го направиш?
    П: Да, искам.
    Д-р Н: Добре, сега ще можеш да направиш нещо необичайно. След като отброя три, ти ще си в състояние да се въплътиш в две роли - на Клодис и на самия себе си. Тази способност ще ти даде възможност да ми предадеш своите мисли и тези на своя водач. Когато ти задавам въпроси, ще изглежда, че ти действително се превръщаш в своя водач. Готов ли си?
    П: (колебливо)... Мисля, че да.
    Д-р Н: (бързо) Едно-две-три. (Поставям дланта си върху челото на пациента, за да стимулирам пренасочването.) Сега, нека Клодис предава своите мисли чрез теб. Седиш на една маса, а срещу теб е душата на Рос Фелдън. Какво му казваш? Бързо! (Искам пациентът да реагира без да мисли критично за трудността на моята команда)
    П: (Пациентът реагира бавно, говорейки като своя собствен водач.) Знаеш... можеше да се справиш по-добре...
    Д-р Н: Бързо сега - отново стани Рос Фелдън. Премести се от другата страна на масата и отговори на Клодис.
    П: Аз... уморен... но не постигнах целта...
    Д-р Н: Смени отново местата. Стани гласът на мислите на Клодис и отговори на Рос. Бързо,
    П: Ако можеше да промениш нещо в живота си, какво би било то?
    Д-р Н: Отговори като Рос.
    П: Да не бъда... корумпиран... от властта и парите. Д-р Н: Отговори като Клодис.
    П: Защо позволи на тези неща да те отклонят ст първоначалното ти задължение?
    Д-р Н: (понижавам гласа си) Справяш се добре. Продължи да се прехвърляш ту на единия, ту на другия стол до масата. Сега отговори на въпроса на своя водач.
    П: Исках да принадлежа... да се чувствам значим в общината... да се издигна над другите и те да ме уважават... заради моята сила.
    Д-р Н: Отговори като Клодис.
    П: Особено жените. Видях, че се опитваш да доминираш над тях и сексуално, като правиш завоевания без любов.
    Д-р Н; Говори като Рос.
    П; Да... вярно е... (клати глава от ляво надясно) Няма нужда да обяснявам - ти така или иначе знаеш всичко.
    Д-р Н: Отговори като Клодис.
    П: Да, но ще го направиш. Трябва да направиш така» че самосъзнанието ти да оказва влияние върху тези проблеми.
    Д-р Н: Отговори като Рос.
    П: (предизвикателно) Ако не бях употребил сила спрямо тези хора, те щяха да имат контрол над мен.
    Д-р Н: Отговори като Клодис.
    П: Това е глупаво и подобно поведение беше недостойно за теб. Това, което си станал» няма нищо общо с това как си започнал. Ние избрахме твоите родители внимателно.
    Забележка: Родителите на Фелдън са били фермери със скромни средства, честни, въздържани и са направили всичко възможно, за да може Рос да следва право.
    Д-р Н: Отговори като Рос.
    П: (забързано) Да, знам, те ме възпитаха да бъда идеалист - да помагам на малките деца. Аз също го исках, но не се получи. Видя какво стана. Бях задлъжнял, когато започнах да работя като адвокат... некадърен... без положение. Не исках повече да съм беден, да защитавам хора, които не можеха да ми платят. Мразех фермата - прасетата и кравите. Обичах да съм около богати хора и когато се присъединих към върхушката в качеството си на прокурор» мислех да реформирам системата и да помогна на фермерите. Именно системата беше погрешна.
    Д-р Н: Отговори като Клодис.
    П: А, бил си корумпиран от системата - обясни ми Това.
    Д-р Н: Отговори като Рос.
    П: (разгорещено) Хората трябваше да плащат глоби, които не можеха да си позволят; други изпращах в затвора заради престъпленията, които бяха замисляли; други обесвах! (гласът му пресеква от вълнение) Станах законен убиец.
    Д-р Н: Отговори като Клодис.
    П: Защо се чувстваше отговорен, че преследваш престъпници, наранявали други хора?
    Д-р Н: Отговори като Рос.
    П: Малко от тях... повечето бяха... най-обикновени хора като моите родители, които се оказваха впримчени в системата... нуждаеха се от пари, за да оцелеят... а имаше и такива, които не бяха... наред с главата...
    Д-р Н: Отговори като Клодис.
    П: А какво ще кажеш за жертвите на хората, които преследваше? Не избра ли живот на юрист, за да помогнеш на обществото и да осигуриш чрез правосъдието безопасност за фермите и градовете?
    Д-р Н: Отговори като Рос.
    П: (високо) Не виждаш ли, при мен не се получи -бях превърнат в убиец от едно примитивно общество!
    Д-р Н: Отговори като Клодис.
    П: И затова уби и себе си?
    Д-р Н: Отговори като Рос.
    П: Отклоних се от общоприетото... не можех отново да стана никой... но не можех и да продължа напред.
    Д-р Н: Отговори като Клодис,
    П: Твърде лесно стана съучастник на онези, чиито мотиви бяха личната полза и известността. Това не беше ти. Защо се скри от себе си?
    Д-р Н. Отговори като Рос.
    П: (с гняв) Защо не ми помагаше повече, когато започнах като държавен защитник?
    Д-р Н: Отговори като Клодис.
    П: Какво печелиш като мислиш, че съм длъжен да те измъквам на всяка крачка?
    Д-р Н: (Моля Хестър да отговори като Рос, но когато тя остава мълчалива след последния въпрос, аз се намесвам.) Рос, ако може да ви прекъсна - вярвам, че Клодис разпитва за възмездието ти от болката, която чувстваш сега, и ударите, които получаваш от това, че го обвиняваш за последния си живот.
    П: (пауза) Имам нужда от съчувствие... предполагам.
    Д-р Н: Добре, отговори като Клодис на тази мисъл.
    П: (много бавно) Какво повече искаше да направя? Ти не навлезе достатъчно навътре в себе си. Поставих в твоя ум идея за умереност, въздържаност, отговорност, първоначални цели, любовта на родителите ти - ти пренебрегна тези мисли и упорито избра други действия.
    П: (Рос отговаря без моя команда.) Знам, че пропуснах знаците, които беше поставил... прахосах възможности... страхувах се...
    Д-р Н: Отговори като Клодис на твоето изявление.
    П: Кое смяташ, че е най-стойностното в теб?
    Д-р Н: Отговори на водача си.
    П: Че имах желанието да променя нещата на Земята. Започнах с желанието да направя нещо различно за хората от Земята.
    Д-р Н: Отговори като Клодис.
    П: Ти напусна рано възложената ти задача и сега виждам, че отново пропускаш възможности - тъй като се страхуваш да поемаш рискове - като тръгваш по пътища, които те нараняват, като се опитваш да станеш някой, който не си ти, и отново пораждаш скръб.
    Д-р Н: При цялото знание, което имаш за себе си като Рос, и след като по-добре си разбрала своята истинска духовна самоличност след престоя ти в духовния свят, защо избра настоящето си тяло?
    П: Избрах да бъда жена, за да не се плашат хората от мен.
    Д-р Н: Наистина? Тогава защо прие тялото на такава силна, енергична жена от XX век?
    П: Те няма да виждат прокурор, облечен в черно в съдебната зала - този път съм една пакетирана изненада!
    Д-р Н: Пакетирана изненада? Какво означава това?
    П: Знам, че като жена ще бъда по-малко застрашителна за мъжете. Мога да ги хвана неподготвени и да ги изплаша до смърт.
    Д-р Н: Какъв тип мъже?
    П: Големите клечки - властимащите в обществото - да ги хвана тогава, когато изпитват фалшиво чувство за сигурност, защото съм жена.
    Д-р Н: Да ги хванеш и да направиш какво?
    П: (удря десния си юмрук в лявата си длан) Ще ги разоблича - за да спася малкото момче от акулите, които искат да изядат малките риби в този свят.
    Д-р Н: (Придвижвам пациентката си към настоящето, като тя остава в състояние на свръхсъзнание.) Нека да си изясня причината, поради която си избрала да бъдеш жена в този живот. Искала си да помогнеш на същите хора, на които не си могла да помогнеш като мъж в предишния си живот - така ли е?
    П: (с тъга) Да, но това не е най-добрият начин. Нещата не се развиват така, както мислех. Все още съм твърде силна и мъжкарана. Енергията се излива от мен в погрешна посока.
    Д-р Н: Какво погрешна посока?
    П: (замислено) Отново го правя. Злоупотребявам с хората. Избрах тялото на жена, която е заплаха за мъжете, и не се чувствам като жена.   
    Д-р Н: Дай ми някакъв пример.
    П: Сексуално и в работата. Отново съм в играта за власт... не обръщам внимание на принципите... излизам от пътя, както преди (като Рос). Този път манипулирам със сделки с недвижими имоти. Проявявам силен интерес към печеленето на пари. Искам да имам обществено положение.
    Д-р Н: И по какъв начин това те наранява, Хесгър?
    П: Влиянието на парите и общественото положение за мен са като наркотик, както беше и в последния ми живот. Това, че сега съм жена, с нищо не промени желанието ми да контролирам хората. Толкова... глупаво...
    Д-р Н: Тогава мислиш ли, че мотивите ти, когато си избирала да бъдеш жена, са били погрешни?
    П: Да, наистина се чувствам по-естествено като мъж. Но мислех, че като жена този път ще бъда... по-умела. Исках тази възможност, за да опитам отново в друг пол, и Клодис ми позволи да го приема. (Пациентката се отпуска в стола си.) Каква груба грешка.
    Д-р Н: Как смяташ, защо нямаш съзнателен спомен за живота ти като Рос Фелдън?
    П: Когато избираме тяло и правим план преди да се завърнем на Земята, ние сключваме споразумение с нашите съветници.
    Д-р Н: Споразумение за какво?
    П: Споразумяваме се... да не си спомняме... други животи.
    Д-р Н: Защо?
    П: Да се учиш от празна страница е по-добре, отколкото да знаеш предварително какво може да ти се случи като последица от това, което си правил преди.
    Д-р Н: Но няма ли знанието за грешките от предишния ти живот да бъде от полза за избягването на същите клопки в този живот?
    П. Ако хората знаеха всичко за своето минало, много от тях щяха да обръщат прекалено много внимание на него, вместо да изпробват нови подходи към същия проблем. Новият живот трябва да се... взима насериозно.
    Д-р Н: Има ли някакви други причини?
    П: (пауза) Нашите съветници казват, че ако човек няма стари спомени, неговата главна грижа няма да е преди всичко... да се опитва да... си отмъсти за миналото... да се разплати за злините, които са му причинили.
    Д-р Н: Но на мен ми се струва, че това е било част от мотивацията и поведението в твоя живот досега като Хестър.
    П: (убедително) Точно затова дойдох при теб.
    Д-р Н: И ти продължаваш да мислиш, че когато сме на Земята, пълната загуба на спомените за нашия вечен духовен живот е съществено за развитието?
    П: Обикновено да, но това не е пълна загуба на спомените. Ние имаме проблясъци в сънищата... по време на кризи... когато е необходимо, хората имат вътрешен усет за това каква посока да изберат. А понякога приятелите ти могат да ти подскажат малко...
    Д-р Н: Под приятели същества от духовния свят ли имаш предвид?
    П: Аха... те ти правят намеци чрез внезапно хрумнали идеи - аз съм го правила.
    Д-р Н: Въпреки това ти трябваше да дойдеш при мен, за да се освободиш от своята съзнателна амнезия.
    П: (пауза) Ние имаме... способността да знаем кога това се налага. Бях готова за промяна, когато чух за теб. Клодис ми позволи да видя миналото заедно с теб, защото беше за мое добро.
    Д-р Н: В противен случай твоята амнезия щеше ли да остане пълна?
    П: Да, това щеше да означава, че от мен не се очаква да знам определени неща засега.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #7 -: Януари 24, 2010, 19:21:25 »

    ПРЕХОДЪТ

    Случай  14
    Д-р Н: Сега вече си готов да започнеш последния отрязък от твоето пътуване към дома, към онова място в духовния свят, към което принадлежи душата ти. След като отброя до три, всички детайли от този последен етап от твоя път ще ти се изяснят. За теб ще е лесно да съобщиш за всичко, което виждаш, защото маршрута ти е познат. Готов ли си?
    П: Да.
    Д-р Н: (повишавам гласа си до заповеден тон) Едно - започваме. Две - сега душата ти е напуснала мястото за ориентиране. Три - Бързо, какво е първото ти впечатление?
    П: Разстоянията са... безкрайни... безгранично пространство... завинаги...
    Д-р Н: Значи ми казваш, че духовния свят е безкраен?
    П: (дълга пауза) Ако трябва да съм честен - от мястото, от което отплувам - той изглежда безкраен. Но когато започна наистина да се движа, се променя.
    Д-р Н: Как се променя?
    П: Ами... нещата остават... безформени... но когато.., се плъзгам по-бързо... виждам, че обикалям от вътрешната страна на една гигантска купа - обърната надолу. Не знам къде са ръбовете на купата или дали изобщо съществуват такива.
    Д-р Н: В такъв случай движенията пораждат у теб усещането за сферичен духовен свят?
    П: Да, но това е само чувство за... заобикаляща ме еднородност... когато се движа бързо.
    Д-р Н: Защо бързото движение - твоята скорост -поражда у теб усещането, че си в купа?
    П: (дълга пауза) Странно е. Въпреки че всичко изглежда, че се движи напред, когато душата ми се носи по течението - това се променя в... чувство за заобленост, когато се движа бързо по линия на контакта.
    Д-р Н: Какво разбираш под линия на контакта?
    П: Към едно определено местоназначение.
    Д-р Н: Как движението с висока скорост по определена пътна линия променя твоите зрителни възприятия за духовния свят в чувството, че той е кръгъл?
    П: Защото с нарастване на скоростта линиите сякаш... правят завой. Те се извиват в една по-ясна за мен посока и ограничават свободата ми на движение.
    Забележка: Други пациенти, които също са предразположени към линейни описания, говорят за пътуване по насочени силови линии, които притежават пространствените белези на координатна система. Един човек ги нарече "вибриращи ленти".
    Д-р Н: Под ограничена свобода по-малък личен контрол ли имаш предвид?
    П: Да.
    Д-р Н: Можеш ли да опишеш по-точно движението на душата ти по тези извиващи се линии на контакт?
    П: Просто е по-целенасочено - когато душата ми е насочвана някъде по линията. Все едно че се намирам в струя бяла вода - само че не е толкова мътна като водата - защото струята е по-светла от въздух.
    Д-р Н: Тогава в тази духовна атмосфера ти нямаш усещането за плътност, както когато си във вода?
    П: Не, нямам, но онова, което се опитвам да кажа, е, че мен ме носят по течението, все едно че съм в подводна струя.
    Д-р Н: Как мислиш, защо е така?
    П: Ами, то е все едно, че всички плуваме - носят ни по течението - в бърз поток, който не можем да контролираме... под нечие ръководство... нагоре и надолу един към друг в пространството... без нищо плътно около нас.
    Д-р Н: Виждаш ли други души, които се движат целенасочено над и под теб?
    П: Да, все едно че започваме в един поток, а след това всички, които се завръщаме от смъртта, заедно сме изтегляни в една голяма река.
    Д-р Н: Кога броят на завръщащите се души ти се струва най-голям?
    П: Когато реките се превръщат в... не мога да го опиша...
    Д-р Н: Моля те, опитай.
    П: (пауза) Когато ни събират в... едно море... където всички се въртим... на бавен ход. След това се чувствам, все едно че отново.са ме откъснали в един малък приток и е по-тихо... далеч от мислите на толкова много умове...връщайки се към онези, които познавам.
    Д-р Н: Усещането, че си тласкан в потоци и реки, което току-що описа, същото ли е и по-късно, по време на нормалните ти пътувания като душа?
    П: Не, изобщо. Различно е. Завръщайки се у дома, ние приличаме на сьомга, която се издига на повърхността, за да хвърли хайвера си. След като пристигнем там, вече не ни бутат по този начин. Тогава можем да се носим из въздуха.
    Д-р Н: Кой ви бута, докато ви отвеждат към дома?
    П: По-висши същества. Онези, които отговарят за това нашите движения да ни отведат у дома.
    Д-р Н: Същества като твоя водач?
    П: По-висши от него, мисля.
    Д-р Н: Какво друго чувстваш в този момент?
    П: Покой. Това е такъв покой, който не искаш да напуснеш никога вече.
    Д-р Н: Нещо друго?
    П: О, имам. и някакво предчувствие, докато се движа бавно с енергийния поток.
    Д-р Н: Добре, сега искам да продължиш да се движиш нататък с потока от енергия, приближавайки се към мястото, където се предполага, че отиваш. Огледай се внимателно и ми кажи какво виждаш.
    П: Виждам... различни светлини... на отделни места... разделени една от друга чрез... галерии...
    Д-р Н: Под галерии имаш предвид поредица от ограждения?
    П: Ммм... по-скоро дълъг... коридор... деформиран на места... простиращ се далеч пред мен в далечината.
    Д-р Н: А светлините?
    П: Това са хора. Душите на хора в изпъкналите галерии, отразяващи светлина, насочена към мен. Това виждам - петна от светлина, които подскачат.
    Д-р Н: Тези групи от хора отделени ли са една от друга в някакви структури в нишите на коридора?
    П: Не, тук няма стени. Нищо не е структурирано, не е с ъгли и кьошета. Трудно ми е да го обясня точно...
    Д-р Н: Справяш се добре. Сега, искам да ми кажеш какво разделя групите светлина една от друга по протежение на този коридор, който описваш.
    П: Хората... са разделени от... тънки, едва доловими... нишки... които превръщат светлината в млечна, като прозрачността на заскрежено стъкло. Докато преминавам, от тяхната енергия се излъчва топлина.
    Д-р Н: Какви ти изглеждат виждаш отделните души в групите?
    П: (пауза) Като светли точки. Виждам маси от точки, висящи в групите... като висящи гроздове, всичките осветени.
    Д-р Н: Какво представляват тези гроздове - различните групи духовни енергийни маси с разстояние между тях ли?
    П: Да... те са разделени в малки групи... аз отивам в моя собствен грозд.
    Д-р Н: Какво друго долавяш, докато преминаваш покрай тях по пътя към твоята група?
    П: Мога да доловя техните мисли, които се разнасят... толкова различни... но и обединени... такава хармония... но... (спира)
    Д-р Н: Продължавай.
    П: Не познавам тези, покрай които минавам сега... няма значение.
    Д-р Н: Добре, нека преминем край тези групи, които изглежда че стърчат по протежение на коридора. Дай ми пример за това на какво ти прилича цялото това нещо, когато го гледаш отдалеч.
    П: (смее се) Дълга светулка, страните й ту излизат навън, ту влизат навътре... движението е... ритмично.
    Д-р Н: Искаш да кажеш, че самият коридор се движи?
    П: Да, части от него... се полюшват като панделка на бриза, докато аз се отдалечавам.
    Д-р Н: Продължи да плаваш и ми кажи какво става с теб след това?
    П: (пауза) Аз съм в края на друг коридор... намалявам скоростта.
    Д-р Н: Защо?
    П: (обзема го вълнение) Защото... о, страхотно! Аз се приближавам към мястото, към което са прикрепени моите приятели.
    Д-р Н: Как се чувстваш в този момент?
    П: Фантастично! До мен достига... познато движение на умове... хващам опашката на тяхното хвърчило... присъединявам мисълта си към тях... аз съм си у дома!
    Д-р Н: Твоят конкретен грозд от група приятели изолиран ли е от другите групи души, които живеят в другите коридори?
    П: Никой не е напълно изолиран, въпреки че някои от по-младите може да си го мислят. Но аз съм бил тук много пъти и имам много връзки (казва го със сдържана самонадеяност).
    Д-р Н: Значи чувстваш връзките с онези други коридори, дори с духовете в тях, които може и да не познаваш от минало преживяване?
    П: Да, заради връзките, които съм имал. Тук цари единство.
    Д-р Н: Когато се движиш наоколо като дух, каква е основната разлика във взаимодействията ти с другите души в сравнение с човешкото общуване на Земята?
    П: Тук никой не е непознат. Липсва каквато и да е враждебност към когото и да е.
    Д-р Н: Искаш да кажеш, че всеки дух е приятел на всеки друг дух, независимо от предишни приятелства в друга среда?
    П: Точно така, а освен това е нещо повече от приятелство.
    Д-р Н: Какво имаш предвид?
    П: Ние осъзнаваме всеобхватната връзка между нас, която ни нрави всички еднакви. Ние не изпитваме подозрения един към друг.
    Д-р Н: Как се демонстрира това отношение между души, които се срещат за пръв път?
    П: Чрез пълна откритост и приемане.
    Д-р Н: Тогава живеенето на Земята трябва да е трудно за душите?
    П: Така е, особено за по-новите, защото те отиват на Земята с очакването, че към тях ще се отнасят почтено. И когато това не стане, те са шокирани. На някои са им нужни доста много животи, за да привикнат към земното тяло.
    Д-р Н: Ако по-новите души се борят с тези земни условия, те по-неефективни ли са, когато работят в човешкият ум?
    П: Би трябвало да кажа да, защото мозъкът изпраща към душите ни много страх и жестокост. На нас ни е трудно, но именно затова идваме на Земята... за да преодолеем...
    Д-р Н: Според теб може ли по-новата душа да е по-крехка и да се нуждае от подкрепата на групата при завръщането си в своя грозд?
    П: Това е абсолютна истина. Всички ние искаме да се завърнем у дома. Може ли сега да спра да говоря, за да се видя с приятелите си?

    Случай  15
    Д-р Н: Искам да поговорим за пътуването ти до мястото, където обикновено стоиш в духовния свят. Сега душата ти се движи към това място. Обясни ми какво виждаш и чувстващ.
    П: (нервно) Аз,., излизам... навън, по някакъв начин...
    Д-р Н: Навън?
    П: (озадачена) Аз... плавам... в някаква верига. Все едно че се провирам през поредица от Т. свързани брънки... объркан лабиринт... след това... той се отваря... о!
    Д-р Н: Какво има?
    П: (с благоговение) Намирам се на... една огромна арена... около мен виждам много други... които се пресичат... (Пациентката става неспокойна.)
    Д-р Н: Просто се отпусни - сега си в района на спирката. Все още ли виждаш водача си?
    П: (колебливо) Да... наблизо е... иначе ще се загубя... толкова е... необятно...
    Д-р Н: (Поставям ръката си върху челото на пациентката.) Продължавай да се отпускаш и си спомни, че си била тук и преди, въпреки че всичко може да ти изглежда ново сега. Какво правиш сега?
    П: ... Носят ме напред.., бързо... направо покрай другите... след това се озовавам... в едно празно пространство... открито...
    Д-р Н: Тази празнота означава ли, че около теб всичко е тъмно?
    П: Тук никога не е тъмно... светлината... просто преминава в по-тъмни сенки поради скоростта ми. Когато намалявам скоростта си, нещата стават по-ярки. (Други пациенти потвърждават това наблюдение.)
    Д-р Н: Продължавай и ми съобщи какво виждаш след това.
    П: След известно време виждам... гнезда от хора...
    Д-р Н: Искаш да кажеш групи от хора?
    П: Да - като кошери - виждам ги като букети от движещи се светлини... светулки...
    Д-р Н: Добре, продължи да се движиш и ми кажи какво чувстваш?
    П: Топлота... приятелство... съпричастие... вълшебно е... хмм...?
    Д-р Н: Какво става?
    П: Намалих скоростта си - нещата са различни.
    Д-р Н: По какъв начин?
    П: По-ясно определени (пауза) - познавам това място.
    Д-р Н: Достигна ли собствения си кошер (група-грозд)?
    П: (дълга пауза) Още не, струва ми се...
    Д-р Н: Просто се огледай наоколо и ми кажи какво точно виждаш и чувстваш.
    П: (Пациентката започва да трепери.) Има... групи от хора... заедно... далеч напред... но... ето
    Д-р Н: Какво виждаш?
    П: (страхливо) Хора, които познавам... някои от семейството ми... далеч напред... но... (с гняв) Изглежда аз не мога да ги достигна!
     Д-р-Н: Защо?
    П: (объркана до сълзи) Не знам! Боже, те не знаят ли, че съм тук? (Пациентката започва да се бори в стола си, след това протяга ръка и поставя дланта си на стената на офиса ми.) Не мога да достигна баща си!
    Забележка: Бързо спирам да задавам въпроси. Бащата на тази пациентка е имал голямо влияние в нейния най-скорошен отминал живот и тя се нуждае от техники за допълнително успокояване. Решавам освен това да засиля нейния предпазен екран преди да Продължим.
    Д-р Н: Каква мислиш, че е причината баща ти да стои далеч напред, така че да не можеш да го достигнеш?
    П: (По време на дългата пауза аз избърсвам лицето на пациентката, което е обляно в сълзи и пот.) Не знам...
    Д-р Н: (Поставям ръката си върху челото на пациентката и командвам.) Свържи се с баща си - сега!
    П: (След известна пауза пациентката се отпуска.) Всичко е наред... той ми казва да бъда търпелива и всичко ще ми стане ясно... искам да отида там и да бъда близо до него.
    Д-р Н: Той какво ти казва за това?
    П: (натъжена) Казва... че винаги може да бъде в ума ми, ако имам нужда от него и... че ще се науча да го правя по-добре (да мисли телепатично), но той трябва да остане там, където е...
    Д-р Н: Коя мислиш е основната причина, поради която баща ти остава на това друго място?
    П: (със сълзи) Той не принадлежи към моя кошер.
    Д-р Н: Нещо друго?
    П: ... Ръководителите,  те не.., (отново плаче) Не съм сигурна...
    Забележка: Обикновено се опитвам да избягвам прекалената интервенция, когато пациентите описват своите духовни преходи. В този случай клиентката ми е объркана и дезориентирана, затова й предлагам малко напътствия.
    Д-р Н: Нека анализираме защо не можеш да достигнеш до позицията на баща си точно сега. Може ли това разделяне да е предизвикано от по-висши същества, които смятат, че е време да започнеш да мислиш самостоятелно и че трябва да се свързваш с други души на само твоето ниво на развитие?
    П: (Пациентката се е възстановила малко.) Да, такива послания получавам. Аз трябва да правя нещата сама... с другите като мен. Ръководителите ни окуражават... и баща ми също ми помага да разбера.
    Д-р Н: Доволна ли си от тази процедура?
    П: (пауза) Да.
    Д-р Н: Добре, моля те продължи с прехода си от момента, когато виждаш някои членове на семейството си в далечината. Какво става след това?
    П: Добре, продължавам да забавям скоростта си... придвижвам се постепенно... отвеждат ме по път, по който съм минавала и преди. Минавам покрай няколко други групи от хора (групи-гроздове). После спирам.
    Д-р Н: Сега, след като стоиш на едно място, какви са впечатленията ти?
    П: Тук е... широко... оживено... има много хора наблизо. Някои са ми познати, други не.
    Д-р Н: Можем ли да се приближим малко до всички тях?
    П: (Внезапно пациентката ми повишава глас с възмущение.) Ти не разбираш! Аз не отивам там. (Посочва с пръст към стената на офиса ми.)
    Д-р Н: Какъв е проблемът?
    П: От мен не се иска това. Не можеш просто да тръгнеш на някъде си.
    Д-р Н: Но нали достигна местоназначението си? П: Това няма значение. Аз не отивам там. (Отново посочва с пръст своята мислена картина.)
    Д-р Н: Това свързано ли е с посланията, които получи за баща си?
    П: Да, свързано е.
    Д-р Н: Казваш ми, че енергията на душата не може внезапно да отплува нанякъде - например извън твоята група? „
    П: (сочи навън) Онези, които са ей там, не са в моята група.
    Д-р Н: Определи какво разбираш под ей там?
    П: (със сериозен глас) Онези другите, които са наблизо - това е тяхното място. (Посочва надолу към пода.) Това е нашето място. Ние сме тук. (Кима с глава, за да потвърди изказването си.)
    Д-р Н: Кои са те?
    П: Ами, другите, разбира се, хора, които не са от  моята група, (в изблик на нервен смях) О, виж\... моите хора, прекрасно е да ги видя отново. Те идват към мен!
    Д-р Н: (Действам, все едно че за пръв път чувам тази информация, за да насърча спонтанните отговори.) Наистина? Това звучи прекрасно. Това същите хора ли са, които са участвали с теб в миналия ти живот?
    П: В повече от един живот, бъди сигурен, (с гордост) Това са моите хора!
    Д-р Н: Тези хора са същества, които са членове на твоята собствена група?
    П: Да, разбира се, толкова отдавна съм с тях. О, забавно е да ги видиш отново всички. (Пациентката е много радостна и аз й отпускам няколко, мига с тази картина.)
    Д-р Н: Откривам значителна промяна в твоето разбиране за краткото време след пристигането ти тук. Погледни назад в далечината към другите около това пространство. Как изглежда мястото, където живеят те?
    П: (възбудена) Не искам да знам. Това си е тяхна работа. Не можеш ли да разбереш? Аз не съм прикрепена към тях. Твърде заета съм с хората, с които се очаква да съм тук. Хора, които познавам и обичам.
    Д-р Н: Наистина разбирам, но преди няколко минути ти беше съвсем разстроена от това, че не можеш да се доближиш до баща си.
    П: Сега знам, че той си има свое собствено място.
    Д-р Н: Защо не го знаеше, когато пристигнахме тук?
    П: Не съм сигурна. Признавам, че в началото ми подейства като шок. Сега знам как стоят нещата. Започвам да си спомням всичко.
    Д-р Н: Защо твоят водач не беше наоколо, за да ти обясни всичко това, преди да видиш баща си?
    П: (дълга пауза) Не знам.
    Д-р Н: Вероятно другите хора освен баща ти, които си познавала и обичала, също са в тези групи. Да не би да казваш, че нямаш контакт с тях сега, след като с на подходящото за теб място в духовния свят?
    П: (разстроена от моята реплика) Не, имам контакт чрез ума си. Защо си толкова труден? От мен се иска да остана тук.
    Д-р Н: (Още веднъж подкачам пациентката, за да получа допълнителна информация.) И ти не се понасяш към тези други групи ей така, на гости?
    П: Не. Не се правят такива неща! Ти не влизаш в техните групи и не се месиш в тяхната енергия.
    Д-р Н: Но мисловният контакт предполага вмешателство в техните енергии, нали?
    П: В подходящия момент. Когато са свободни да го направят с мен...
    Д-р Н: Значи ми казваш, че всеки тук се намира в пространството на своята собствена група и ти не се скиташ наоколо, ходейки на гости или осъществявайки прекалено много мисловни контакти в неподходящи моменти?
    П: (успокоява се) Да, те са на своите собствени места, където инструкциите продължават. Предимно ръководителите обикалят...
    Д-р Н: Благодаря, че ми разясни всичко това. Искаш да кажеш, че ти и твоята група приятели внимавате особено много да не престъпите границите на другите пространства?
    П: Точно така. Поне така стоят нещата около моето пространство.
    Д-р Н: И ти не се чувстваш ограничена от това правило?
    П: О, не, тук има огромни, широки пространства и такова чувство за свобода, докато спазваме правилата.
    Д-р Н: А ако не ги спазвате? Кой решава кое е подходящото място за всяка група от души?
    П: (пауза) Учителите ни помагат, иначе бихме се загубили.
    Д-р Н: Струва ми се, че ти се беше загубила първоначално, когато пристигна тук?
    П: (неуверено) Не се свързах... Умствено не бях в тон... обърках се... не мисля, че осъзнаваш колко голямо е всичко наоколо тук.
    Д-р Н: Търсих те във всички заети пространства. Не е ли духовният свят претъпкан с души?
    П: (смее се) Понякога наистина се загубваме - това е наша собствена грешка - това място е голямо! Затова никога не е претъпкано.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #8 -: Януари 24, 2010, 19:23:01 »

    МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО

    Случай  16
    Д-р Н: Какво правиш, след като напуснеш спирката и пристигнеш в духовното пространство, към което принадлежиш?
    П: Ходя на училище с моите приятели.
    Д-р Н: Искаш да кажеш, че си в някакъв вид духовна класна стая?
    П: Да, там, където учим.
    Д-р Н: Искам да ме преведеш през това училище от момента на пристигането си, за да мога да разбера какво става с теб. Започни като ми кажеш какво виждаш отвън.
    П: (без да се колебае) Виждам абсолютно квадратен гръцки храм с големи изваяни колони - много красив. Разпознавам го, защото след всеки цикъл (живот) се завръщам тук.
    Д-р Н: Какво прави един класически гръцки храм в духовния свят?
    П: (свива рамене) Не знам защо се появява пред мен по този Начин, освен че Изглежда естествено... поради преражданията ми в Гърция!           
    Д-р Н: Добре, да продължим. Идва ли някой да те посрещне?
    П: (Пациентката се усмихва широко.) Учителката ми Карла.
    Д-р Н: Как се появява пред теб?
    П: (уверено) Виждам я да излиза от входа, на храма и да идва към мен... като богиня... висока... облечена е в дълга роба, падаща на дипли... едното й рамо е открито... косата й е хваната на кок и придържана от златна шнола... тя се доближава до мен.
    Д-р Н: Погледни надолу към себе си. И ти ли си облечена в същите дрехи?
    П: Ние... всички изглежда сме облечени по един и същи начин... ние блещукаме от светлина... и можем да се променяме... Карла знае, че ми харесва как изглежда.
    Д-р Н: Къде са другите?
    П: Карла ме въвежда в моето училище-храм. Виждам просторна библиотека. Хора на малки групички говорят с тих глас... по масите. Това е усещане за... спокойствие... топлина... сигурност, което ми е толкова познато.
    Д-р Н: Всички тези хора на възрастни мъже и жени ли приличат?
    П: Да, но в моята група има повече жени.
    Д-р Н: Защо?
    П: Защото това е валенцията, в която в момента се чувстват най-удобно.
    Забележка: Думата валенция, използвана от тази пациентка, за да определи предпочитанията на пола, е избрана случайно, но въпреки това приляга за случая. В химията валенциите са положителни или отрицателни свойства, които, когато се съчетаят с други елементи, дават съотношение. Душите в групата могат да клонят към мъжки или.женски персонажи.или да съчетават и двата пола.
    Д-р Н: Добре, какво правиш след това?
    П: Карла ме повежда към най-близката маса и приятелите ми веднага ме поздравяват. О, хубаво е да се върнеш.                   
    Д-р Н: Защо точно тези хора са с теб тук, в този храм?
    П: Защото всички ние сме в една и съща учебна група. Не мога да ти опиша колко съм щастлива, че отново съм с тях. (Пациентката се разсейва от тази сцена и са ми необходими няколко минути, за да я накарам да продължи.)
    Д-р Н: Кажи ми колко хора има с теб в тази библиотека?
    П: (пауза докато брои на ум) Около двадесет.
    Д-р Н: Всичките двадесет души твои близки приятели лиса?
    П: Ние всички сме близки - познавам ги от векове. Но петима са най-скъпите ми приятели.
    Д-р Н: Всичките двадесет души приблизително на едно и също ниво на знания ли са?
    П: Ъъъ... почти. Някои са малко по-напред от останалите.
    Д-р Н: Къде в групата ще поставиш себе си по отношение на знанията?
    П: Някъде в средата.
    Д-р Н: Що се отнася до уроците, които трябва да научиш, къде се намираш ти по отношение на твоите пет най-близки приятели?
    П: О, ние сме горе-долу еднакви - ние много често работим заедно.
    Д-р Н: Как ги наричаш?
    П: (подсмихва се) Всеки си има галено име.
    Д-р Н: Защо имате прякори?
    П: Хммм... за да определим своята същност. Възприемаме се един друг като символизиращи различни земни неща.
    Д-р Н: Какво е твоето галено име?
    П: Магарешки бодил.
    Д-р Н: И то символизира някакво лично качество?
    П: (пауза)... Известна съм с резките си... реакции по отношение на нови ситуации в моите ротации (жизнени цикли).
    Д-р Н: Как се казва съществото, което чувстваш най-близко, и защо?
    П: (тих смях) Спрей. Той преминава с пълна скорост през ротациите си... разпръсквайки енергията си толкова бързо, че тя се разхвърчава на всички посоки, точно както водата, която той толкова обича на Земята.
    Д-р Н: Твоята семейна група изглежда много особена. Сега би ли ми обяснила какво всъщност правите ти и твоите приятели в тази библиотека?
    П: Отивам до масата си и всички поглеждаме в книгите.
    Д-р Н: Книги? Какви книги?
    П: Книгите на живота.
    Д-р Н: Опиши ми ги колкото можеш по-добре.
    П: Това са книги с картини - с дебели бели ръбове - два или три инча дебели - доста големи...
    Д-р Н: Отвори една от тези книги на живота и ми обясни какво виждате ти и твоите приятели от масата.
    П: (Пауза, докато ръцете на пациентката се доближават една до друга и раздалечават, все едно че отваря книга.) Няма нищо написано. Всичко, което виждаме, е в живи картини.
    Д-р Н: Движещи се картини - нещо различно от снимките ли?
    П: Да, те са в много измерения. Те се движат... местят се... от центъра на... един кристал... който се променя при отразена светлина.
    Д-р Н: Значи картините не са плоски, движещите се светлинни вълни имат дълбочина?
    П: Точно така, те са живи.
    Д-р Н: Кажи ми, как ти и твоите приятели използвате книгите?
    П: Ами, в началото, когато отвориш книгата, тя никога не е на фокус. След това започваме да мислим за каквото си искаме, кристалът от тъмен става светъл и... се подрежда. После можем да видим... в миниатюрен вид... нашите минали животи и алтернативите.
    Д-р Н: Как се третира времето в тези книги?
    П: Чрез рамки... страници... времето е сгъстено от книгите на живота.
    Д-р Н: Не искам да се спирам на твоето минало точно сега, но погледни в книгата и просто ми кажи какво виждаш най-напред.
    П: Липса на самодисциплина в последния ми живот, защото за това мисля в момента. Виждам как умирам млада, в един любовен скандал - краят ми беше безсмислен.
    Д-р Н: Виждаш ли бъдещи животи в книгата на живота?
    П: Можем да погледнем бъдещите възможности... само на малки части... под формата на уроци.» в повечето случаи това право на избор идва по-късно с помощта на другите. Целта на тези книги е да наблегне на нашите минали дела.
    Д-р Н: Би ли ми казала какъв според теб е скритият замисъл на тази атмосфера в твоята група-грозд в библиотеката?
    П: О, по време на този цикъл ние всички си помагаме един на друг в преодоляването на грешките си. Учителката ни влиза и излиза, а ние учим заедно и обсъждаме цената на нашия избор.
    Д-р Н: Има ли и други стаи в тази сграда, където учат хора?
    П: Не, тази сграда е за нашата група. Близо до нас има други сгради, където учат различни групи.
    Забележка: Читателят може да направи справка с Фигура 1 (страница 125), кръг Б като пример за това, което се има предвид тук. На графиката гроздове 3-7 представят рядко взаимодействие между групите, въпреки че са много близо една до друга в духовния свят.
    Д-р Н: Групите от хора, които учат в тези сгради, повече или по-малко напреднали са от тези в твоята група?
    П: И двете.
    Д-р Н: Позволено ли ви е да посещавате тези други сгради, където учат душите?
    П: (дълга пауза) Има една, в която ходим постоянно.
    Д-р Н: Коя е тя?
    П: Място за новите души. Помагаме им, когато техният учител си е отишъл. Приятно е да се чувстваш нужен.
    Д-р Н: Как им помагате?
    П: (смее се) С домашните им.
    Д-р Н: Но учителите-водачи не отговарят ли за това?
    П: Виждаш ли, учителите са... толкова напред (в развитието)... тази група приема помощта НИ, защото можем лесно да се свързваме с тях.
    Д-р Н: А, значи преподавате по малко на тази група?
    П: Да, но не го правим никъде другаде.
    Д-р Н: Защо не? Защо да не могат по-напредналите групи да идват във вашата библиотека, за да ви помагат от време навреме?
    П: Не го правят, защото ние сме много по-напред от новите. Освен това не нарушаваме границите им. Ако искам да се свържа с някого, аз го правя извън моя учебен център.
    Д-р Н: Можеш ли да се скиташ, където си искаш, ако не пречиш на другите души в техните учебни места?
    П: (отговаря с известна уклончивост) Обичам да съм близо до моя храм, но мога да достигна до всеки.
    Д-р Н: Оставам с впечатлението, че твоята духовна енергия е ограничена в това духовно пространство, въпреки че мисловно ти достигаш по-надалеч.
    П: Не се чувствам ограничавана... имаме достатъчно място за движение... но аз не харесвам всички.
    Д-р Н: Добре, нека излезем от твоя учебен храм. Какво виждаш около себе си или далеч напред?
    П: Хора - големи групи от хора.
    Д-р Н: Колко големи?
    П: Хм... в далечината... не мога да преброя.,, стотици и стотици... има толкова много.
    Д-р Н: Ти идентифицираш ли се с всички тях -свързана ли си с тях?
    П: Всъщност не - аз не мога дори да видя всички -там е един вид... мъгляво... но моята тайфа е близо до мен.
    Д-р Н: Ако мога да нарека тайфата ти от около двадесет души твоя основна група-грозд, сега ти свързана ли си с по-голямото вторично тяло от души около теб?
    П: Ние... всички... сме свързани - но не директно. Аз не познавам онези, другите...
    Д-р Н: Откриваш ли физически белези у всички онези други души, каквито видя в своята собствена група в храма?
    П: Не, това не е необходимо. Тук навън, на открито е по-... нормално. Всички ги виждам като духове.
    Д-р Н: Погледни в далечината от мястото, където си сега. Как виждаш всички тези духове? На какво приличат?
    П: Различни светлини - жужат наоколо като светулки.
    Д-р Н: Можеш ли да кажеш дали душите, които работят една с друга като учители и ученици, през цялото време се държат настрана от останалите?
    П: Хората в моята тайфа го правят, но семейството на учителите се събира заедно, когато не ни помагат в уроците ни.
    Д-р Н: Виждаш ли някакви учител и-водачи от мястото, където си сега?
    П: (пауза) Някои... да... те са много повече от нас, разбира се. Виждам Карла с двама нейни приятели.
    Д-р Н: И знаеш, че това са водачи, дори без да виждаш някакви физически черти? Можеш да погледнеш натам, към всичките ярки бели светлини, и просто с мисълта си да разбереш, че са водачи? П: Разбира се, можем да го направим. Но те не са напълно бели.
    Д-р Н: Искаш да кажеш, че душите не са напълно, абсолютно бели?
    П: Отчасти е така - в зависимост от интензивността на нашата енергия ние може да не сме толкова блестящи.
    Д-р Н: Значи Карла й двамата и приятели показват различни отсенки на бялото?
    П: Не, те изобщо не са бели.
    Д-р Н: Не ми стана ясно.
    П: Тя и нейните двама приятели са учители.
    Д-р Н: Каква е разликата? Да не би да казваш, че тези водачи излъчват енергия, която не е бяла?
    П: Точно така.
    Д-р Н: Добре, какъв цвят са?
    П: Жълт, разбира се.
    Д-р Н: О,... значи всички водачи излъчват жълта енергия?
    П: Не, не излъчват.
    Д-р Н: Какво?
    П: Учителят на Карла е Валиърс. Той е син. Понякога го виждаме тук. Хубаво момче. Много интелигентно.
    Д-р Н: Син? Как стигнахме до синьото?
    П: Валиърс показва синя светлина.
    Д-р Н: Обърках се. Не си казвала нищо за друг учител на име Валиърс, който да е част от твоята група.
    П: Не си ме попитал. Както и да е, той не е в моята група. Нито пък Карла. Те си имат свои групи.
    Д-р Н: И тези водачи имат аури, които са жълта и синя?
    П: Да.
    Д-р Н: Колко други енергийни цветове виждаш да плуват наоколо?
    П: Николко.
    Д-р Н: Защо няма червени и зелени енергийни цветове?
    П: Някои са червеникави, но зелени светлини няма.
    Д-р Н: Защо не?
    П: Не знам, но понякога, когато се оглеждам, това място е осветено като коледна елха.
    Д-р Н: Любопитен съм за Валиърс. Всяка духовна група ли си има по двама учители, определени за техния грозд?
    П: Хммм... различно е. Карла учи под ръководството на Валиърс, затова ние имаме двама. Рядко го виждаме. Освен с нас, той работи и с други групи.
    Д-р Н: Значи самата Карла е ученичка, която преподава като по-малко напреднал водач?
    П: (някак си възмутена) Тя е достатъчно напреднала за мен!
    Д-р Н: Добре, но ще ми помогнеш ли да се оправя с тези цветови схеми? Защо енергията на Карла излъчва жълт цвят, а на Валиърс - син?
    П: Просто е. Валиърс... превъзхожда всички нас по знания и той излъчва светлина с по-тъмна наситеност.
    Д-р Н: Дали душите правят разлика между отсянката на синьото, сравнено с жълтото или равномерно бялото?
    П: Опитвам се да ти обясня. Синьото е по-дълбоко от жълтото, а жълтото е по-наситено от бялото в зависимост от това колко напред си.
    Д-р Н: О, тогава излъчваният от Валиърс блясък не е толкова ярък като на Карла, а тя блести по-слабо от твоята енергия, защото ти си по-назад в развитието, така ли?
    П: (смее се) Много по-назад. И двамата притежават по-тежка, по-устойчива светлина от мен.
    Д-р Н: По какъв начин жълтият цвят на Карла се различава от твоята белота от гледна точка на това какво става с твоето собствено напредване?
    П: (с гордост) Аз ставам червеникаво-бяла. Накрая ще имам златиста светлина. Наскоро забелязах, че Карла е станала малко по-тъмно жълта. Очаквах го. Тя е толкова интелигентна и добра.
    Д-р Н: Наистина, и накрая тя ще издигне своето енергийно ниво до тъмно синьото по интензивност?
    П: Не, първо до светлосиньо. Това винаги става постепенно със сгъстяването на енергията ни.
    Д-р Н: Значи тези три основни светлини — бяло, жълто и синьо - отразяват етапите в развитието на душите и могат да бъдат видени от всички духове?
    П: Точно така, а промените са много бавни.
    Д-р Н: Огледай се пак наоколо. В тази област всички енергийни цветове ли виждаш еднакво представени от душите?
    П: О, не! Повечето са бели, няколко жълти и малко сини.
    Д-р Н: Благодаря ти, че ми разясни това.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #9 -: Януари 24, 2010, 19:24:37 »

    НАШИТЕ ВОДАЧИ

    Случай  17
    Д-р Н: Любопитен съм относно определянето на учителя в духовния свят във връзка с неговите способности да помага на неразвитите души. Когато душите се усъвършенстват като водачи, получават ли повече души, с които да работят?
    П: Само по-опитните.
    Д-р Н: Мисля, че големите групи от души, нуждаещи се от водачи, биха представлявали голяма отговорност за един напреднал водач - дори когато има помощник.
    П: Те могат да се справят. Големината няма значение.
    Д-р Н: Защо?
    П: След като придобиеш компетентност и успех като учител, броят на предоставените ти души вече не е от значение. В някои отделения (гроздове) има много души, в други - не.
    Д-р Н: Значи, ако си строши учител с аура със синя светлина, големината на класа няма нищо общо с предопределенията, защото ти си в състояние да се справяш с големи групи от души?
    П: Не казах точно това. Много зависи от типа души в едно отделение и опитността на водачите. В по-големите отделения те получават и помощ.
    Д-р Н: Кои?
    П: Водачите, които наричаш старши.
    Д-р Н: Кой им помага?
    П: Наблюдателите. Те са истинските специалисти.
    Д-р Н: Чувал съм да ги наричат учители-експерти.
    П: Това е удачно описание.
    Д-р Н: Какъв цвят е енергията, която излъчват към теб?
    П:... Възморав.
    Забележка: Както е показано на Фигура 3 от последната глава, по-ниските степени на Ниво IV излъчват небесносиня енергия. Със съзряването тази аура става по-наситена, като първо се изменя в мастиленосиньо, а накрая стига до тъмнопурпурно, което свидетелства за пълното интегриране на експерта, достигнал до Ниво VI.
    Д-р Н: След като, както изглежда, водачите имат различни преподавателски подходи, какво е общото между всички тях?
    П: Те нямаше да бъдат учители, ако не обичаха преподаването и не желаеха да ни помогнат да се присъединим към тях.
    Д-р Н: Обясни ми тогава, защо на душите се прави подбор за водачи. Вземи за пример един типичен водач и ми кажи какви качества притежава тази напреднала душа.
    П: Те трябва да бъдат състрадателни, но без да бъдат прекалено снизходителни. Те не издават присъди. От теб не се иска да вършиш нещата по техния начин. Те не те ограничават като ти налагат своите преценки.
    Д-р Н: Добре, това са нещата, които водачите не правят. Ако те не прекаляват с напътствията си към душите, кои, според теб, са значимите неща, които вършат?
    П: Ъъъ... те формират духа на своите отделения и внушават увереност - всички ние знаем, че самите те са преживели много неща. Нас ни приемат такива, каквито сме, като индивиди с правото да направим свои собствени грешки.
    Д-р Н: Трябва да отбележа, че намирам душите за много лоялни към техните водачи.
    П: Точно заради това - защото те никога не се отказват от теб.
    Д-р Н: Кое според теб е най-важното качество за един водач?
    П: (без да се колебае) Способността да те мотивира и да ти внуши кураж.

    Случай 18
    П: О, Господи - знаех си.  Знаех, че е по-различен.
    Д-р Н: Кой?
    П: Синът ми! Оуа е моят син Брендън.
    Д-р Н: Твоят син всъщност е Оуа?
    П: Да, да\ (смее се и плаче едновременно) Знаех си! Почувствах го още в деня, когато го родих – нещо изненадващо познато и специално за мен – нещо повече от едно обикновено безпомощно бебе... ооо...
    Д-р Н: Какво разбра в деня, когато той се роди?
    П: Не точно разбрах - аз го почувствах вътрешно - нещо повече от вълнението, което една майка чувства, когато роди първото си дете. Почувствах, че е дошъл тук - за да ми помогне - не разбираш ли? О, това е фантастично - истина е - това е той.
    Д-р Н: (Успокоявам пациентката си преди да продължим, защото нейното развълнувано въртене ще я прекатури от шезлонга.) Защо мислиш, че Оуа е тук под образа на твоя малък син Брендън?
    П: (Сега е по-спокойна, но продължава да плаче тихичко.) За да ме преведе през този лош период... с жестоки хора, които не ме приемат. Той трябва да е знаел» че от дълго време съм в беда и е решил да дойде при мен като мой син. Не сме говорили за това преди да се родя... каква прекрасна изненада...
    Забележка: По времето, когато осъществихме този сеанс, моята пациентка се бореше да получи признание в един силно конкурентен бизнес. Освен това имаше семейни проблеми у дома, които отчасти се дължаха на това, че основно тя носеше парите в семейството. Наскоро научих, че се е развела,
    Д-р Н: Долавяше ли нещо необичайно около твоето бебе, след като го заведе в къщи?
    П: Да, това чувство започна в болницата и никога не ме напусна. Когато погледна в очите му, той.,, ме успокоява. Понякога се прибирам вкъщи толкова изтощена, толкова изморена и съсипана, и когато гледачката си тръгне, се държа сприхаво с него. Но той е толкова търпелив с мен. Дори няма нужда да го държа. Погледът му е... толкова мъдър. До този момент не разбирах напълно какво означава това. Сега знам! О, какво блаженство. Не бях сигурна дали изобщо трябваше да имам бебе - сега разбирам всичко.
    Д-р Н: Какво разбираш?
    П: (с твърд глас) Докато се опитвам да напредна в професията си, хората стават... все по-жестоки... не приемат онова, което знам и което мога. Съпругът ми и аз имаме проблеми. Той смята, че съм прекалено амбициозна... че искам да се реализирам. Оуа-Брендън е тук, за да ме поддържа силна, за да мога да преодолея...
    Д-р Н: Мислиш ли, че е добре, че открихме, че твоят водач е с теб в този живот под образа на Брендън?
    П: Да, ако Оуа не искаше да знам, че е дошъл в моя живот, аз нямаше да дойда при теб - нямаше да помисля за това.
    Д-р Н: Как идва при теб Джайлз, когато разсъждаваш задълбочено върху някой сериозен проблем?
    П: (смее се) Не както Куан - можеш да бъдеш сигурен. Обикновено обича да.,, се крие... отначало... зад сянка от... синя пара. Чувам го как се подхилква преди да го видя.
    Д-р Н: Искаш да кажеш, че в началото се появява под формата на синя енергия?
    П: Да... за да се скрие за малко - той обича да е потаен, но това не трае дълго.
    Д-р Н: Защо?
    П: Не знам - мисля, че за да е сигурен, че наистина го искам.
    Д-р Н: А когато се покаже, как изглежда?
    П: Като ирландски елф.
    Д-р Н: О, значи е дребно старче?
    П: (отново се смее) Фигура на елф - със сплъстена коса, обгръщаща набръчканото му лице - изглежда раздърпан и непрекъснато се движи в различни посоки.
    Д-р Н: Защо прави това?
    П: Джайлз е с непостоянен характер - а също и нетърпелив - той доста се мръщи, докато крачи напред-назад пред мен, хванал ръце зад гърба си.
    Д-р Н: Как ще обясниш поведението му?
    П: Джайлз не е достолепен като някои (водачи)... но е много умен... хитър.
    Д-р Н: Можеш ли да бъдеш по-конкретен относно връзката между това поведение и теб?
    П: (пресилено) Джайлз ме научи да гледам на своите прераждания като на партия шах, при която Земята е дъската. Определени ходове водят до определени резултати и не съществува лесно решение. Аз планирам, а след това в хода на играта на моя живот нещата се объркват. Понякога си мисля, че ми поставя капани, през които да си проправям път на дъската.
    Д-р Н: Добре ли ти се отразява тази техника на твоя напреднал водач? Помагал ли ти е Джайлз при разрешаването на проблемите ти в хода на играта на живота?
    П: (пауза) ... По-скоро след това... тук (в духовния свят)... но той ме кара да работя страшно упорито на Земята.
    Д-р Н: Можеш ли да се отървеш от него и да работиш само с Куан?
    П: (усмихва се със съжаление) Тук не става така. Освен това той е страхотен.
    Д-р Н: Значи не можем да избираме водачите си?
    П: По никакъв начин. Те избират нас. Д-р Н: Имаш ли някаква представа защо имаш двама водачи, които подхождат по толкова различен начин към проблемите ти и в начина, по който ти помагат?
    П: Не, нямам, но се смятам за голям късметлия. Куан.. е внимателна... и постоянно ме подкрепя.
    Забележка: Превъплъщенията на индианци, живели някога в Северна Америка, се превръщат в могъщи духовни водачи на онези от нас, които живеят след тях на тази земя. Големият брой американци, които съобщават, че имат такива водачи, подкрепя моето убеждение, че душите са привличани от географската среда, която познават от по-ранни превъплъщения.
    Д-р Н: Какво ти харесва най-много в преподавателските методи на Джайлз?
    П: (замислено) О, начинът, по който той - да кажем, си играе с мен - почти ми се присмива, за да се справям по-добре по време на играта и да спра да се самосъжалявам. Когато нещата особено загрубеят, той ме насъсква и ме кара да продължа, като настоява да използвам всичките си способности. При Джайлз няма никаква деликатност.
    Д-р Н: И ти долавяш този инструктаж тук, на Земята, дори когато не работим заедно?
    П: Да, когато медитирам и навлизам навътре в себе си или докато сънувам.
    Д-р Н: И Джайлз идва, когато ти поискаш?
    П: (след известно колебание) Не... въпреки че изглежда, че винаги съм бил с него. Куан по-често идва при мен. Не мога просто да сграбча Джайлз във всяка ситуация, в която си пожелая, освен ако това, което върша, не е наистина сериозно. Той е неуловим
    Д-р Н: Би ли обобщил чувствата си към Куан и Джайлз.
    П: Обичам Куан като майка, но нямаше да съм там, където съм, без дисциплината на Джайлз. И двамата са опитни, защото ми позволяват да извличам полза от собствените си грешки.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #10 -: Януари 24, 2010, 19:27:21 »

    НАЧИНАЕЩАТА ДУША

    Случай  20
    Д-р Н: Шабез, сега след като умря и се завърна в духовния свят, кажи ми, какво чувстваш?
    П: (крещи) Измамена! Този живот беше толкова жесток! Не можех да издържам. Бях само едно малко момиченце, неспособно да помогне на никого. Каква грешка!
    Д-р Н: Кой направи тази грешка?
    П: (със заговорнически глас) Моят водач. Доверих се на неговата преценка, но той сгреши като ме изпрати в този жесток живот, за да бъда убита преди живота ми наистина да започне.
    Д-р Н: Но ти си се съгласила да влезеш в тялото на Шабез?
    П: (разстроена) Не знаех, че Земята ще се окаже .... такова ужасно място на терор - не ми бяха казани всички факти - целият глупав живот беше една грешка и моят водач е отговорен за това.
    Д-р Н: Нищо ли не научи от този живот?
    П: (пауза) Започнах да се уча да обичам... да, беше прекрасно... брат ми... родителите... но беше толкова кратко...
    Д-р Н: Имаше ли нещо хубаво в този живот?
    П: Брат ми Ахмед... да бъда с него...
    Д-р Н: Ахмед присъства ли в настоящия ти живот?
    П: (Внезапно пациентката ми става от стола си.) Не мога да повярвам! Ахмед е моят съпруг Бил -същият човек - как би могло...?
    Д-р Н: (След като успокоявам пациентката, аз обяснявам процеса на прехвърляне на душата в ново тяло и след това продължавам.) Виждаш ли Ахмед при завръщането си в духовния свят след смъртта ти като Шабез?
    П: Да, нашият водач ни доведе заедно тук... където стоим.
    Д-р Н: Цветът на енергията, която излъчва Ахмед, същият ли е като твоя или има разлика?
    П: (пауза) Ние... сме напълно бели.
    Д-р Н: Опиши ми какво правите тук.
    П: Докато нашият водач идва и си отива, Ахмед и аз... просто работим заедно.
    Д-р Н: И какво правите?
    П: Опитваме се да разберем какво мислим за самите себе си - нашият опит на Земята. Все още съм наскърбена, че ни убиха толкова рано... но имаше и щастливи моменти... да вървиш под слънцето... да вдишваш въздуха на Земята... да обичаш.
    Д-р Н: Върни се още по-назад към времето, преди ти и Ахмед да сте живели заедно, може би когато си била сама. Какво е усещането да бъдеш създаден?
    П: (смутено) Не знам... аз просто бях тук... с мисъл...
    Д-р Н: Спомняш ли си кога за пръв път по време на твоето собствено създаване започна да мислиш като разумно същество?
    П: Разбирах... съществувах... но не възприемах себе си като самата себе си, докато не ме преместиха в това тихо място, насаме с Ахмед.
    Д-р Н: Казваш, че твоята индивидуална самоличност е станала по-ясно различима, когато си влязла във взаимодействие с друго духовно същество, освен водача ти?
    П: Да, с Ахмед.
    Д-р Н: Придържай се към времето преди Ахмед. Какво чувстваше тогава?
    П: Топлина... грижи по отглеждането ми... умът ми се отваряше... тогава тя беше с мен...
    Д-р Н: Тя? Мислех, че водачът ти се е появявал под мъжки облик пред теб?
    П: Нямам предвид него... някой беше около мен, присъствайки като... майка и баща... преди всичко майка...
    Д-р Н: Какво присъствие?
    П: Не знам... нежна светлина... променящи се черти... не мога да го разбера... послания за обич... окуражаване...
    Д-р Н: Това е било по времето на създаването ти като душа, така ли?
    П: Да... всичко е в мъгла... имаше и други... помощници... когато се родих.
    Д-р Н: Какво друго можеш да ми кажеш за мястото на твоето създаване?
    П: (дълга пауза) Другите... ме обичаха... в детска ясла... след това си тръгнаха... и аз се озовах с Ахмед и нашия водач.
    Д-р Н: Кой всъщност създаде теб и Ахмед?
    П: Единственият.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #11 -: Януари 24, 2010, 19:27:56 »

    Случай 21
    Д-р Н: Защо се смееш?
    П: Пак съм с моите приятели и те ми дават да разбера.
    Д-р Н: Защо?
    П: Защото съм с фантастичните си обувки с катарами и с ярко зеления кадифен жакет - с жълт кант отстрани - фукам се пред тях с голямата си увиснала шапка на художник.
    Д-р Н: Те си правят шеги с теб, защото си се представил в тези дрехи?
    П: Много ги разбираш! Бях толкова суетен по отношение на дрехите и правех силно впечатление като художник сред посетителите на Амстердамските кафенета. Наслаждавах се на тази роля и я играех добре. Не исках никога да спра.
    Д-р Н: Какво става след това?
    П: Старите ми приятели са около мен и си говорим за глупостта на живота. Дразним се един друг за това колко драматично е всичко там долу, на Земята, и колко насериозно сме взимали живота си.
    Д-р Н: Не мислите ли ти и твоите приятели, че е важно да взимаш живота на Земята насериозно?
    П: Виж, Земята е една голяма пиеса - всички го знаем.
    Д-р Н: И всички от твоята група смятат така?
    П: Разбира се, ние се възприемаме като актьори в една гигантска театрална постановка.
    Д-р Н: Колко същества има конкретно в твоята група-грозд в духовния свят?
    П: (пауза) Ами, ние работим с... някои други... но сме петима, които сме близки.
    Д-р Н: С какво име те наричат?
    П: Л... Лем- не, не е така - Алъм... това съм аз.
    Д-р Н: Добре, Алъм, разкажи ми за близките си приятели.
    П: (смее се) Норкрос... той е най-забавният... или поне най-буйният.
    Д-р Н: Норкрос ли е водачът на групата ви?
    П: Не, просто той е най-шумният. Ние всички сме равни тук, но си имаме своите различия. Норкрос е безцеремонен и упорит.
    Д-р Н: Така ли, тогава как би характеризирал неговото поведение на Земята?
    П: О, като доста безскрупулно - но не и опасно.
    Д-р Н: Кой е най-тихият и най-скромният член на вашата група?
    П: (озадачено) Как позна - това е Вило.
    Д-р Н: Това качество превръща ли Вило в член с най-незначителен принос във вашата група?
    П: Откъде ти хрумна такова нещо? Вило изказва някои интересни мисли за останалите от нас.
    Д-р Н: Дай ми един пример.
    П: По време на моя живот в Холандия - старата холандска двойка, която ме осинови, след като родителите ми починаха - те имаха прекрасна градина. Вило ми напомня, че съм им задължен – че градината е съдействала за моето рисуване - да гледам на живота като художник... и какво не съм направил с таланта си.
    Д-р Н: Предава ли ти Вило някакви други мисли във връзка с това?
    П: (тъжно) Че е трябвало да пия по-малко и да се перча по-малко, а да рисувам повече. Че моето изкуство е... можело да вълнува хората... (пациентът свива рамене) но аз не бих могъл да стоя затворен и да рисувам през цялото време!
    Д-р Н: Зачиташ ли мненията на Вило?
    П: (с дълбока въздишка) Да, ние знаем, че той е нашата съвест.
    Д-р Н: И какво му казваш?
    П: Казвам му: "Кръчмарю, гледай си работата - ти също се забавляваше."
    Д-р Н: Вило кръчмар ли е бил?
    П: Да, в Холандия. Бих добавил, че се занимаваше се с това заради печалбата.
    Д-р Н: Смяташ ли, че Вило е постъпил погрешно?
    П: (разкаяно) Не... всъщност не... ние всички знаем, че търпеше загуби, за да помогне на онези бедни хора на пътя, които се нуждаеха от храна и подслон. Животът му беше в полза на другите.
    Д-р Н: Предполагам, че при телепатичното общуване е трудно да поддържате аргументите си, след като пълната истина е известна на всеки?
    П: Да, ние всички знаем, че Вило напредва - по дяволите!
    Д-р Н: Притеснява ли те фактът, че Вило може би напредва по-бързо от останалите от вас?
    П: Да... ние се забавлявахме толкова добре... (След това пациентът си припомня един по-ранен живот с Вило, когато като братя са пътували заедно из Индия.)
    Д-р Н: Какво ще стане с Вило?
    П: Той скоро ще ни напусне - всички го знаем – ще осъществи връзки с други, които също са си отишли.
    Д-р Н: Колко души вече са напуснали първоначалната ви група, Алъм?
    П: (дълга пауза, а след това унило) О... две се преместиха... накрая и ние ще ги настигнем... но няма да е сега. Те не са изчезнали - просто вече не виждаме тяхната енергия толкова често.
    Д-р Н: Кои са другите от твоята най-близка група, освен Вило и Норкрос.
    П: (оживява се) Дъбри и Триниън - сега тези двамата знаят как да си прекарват добре времето!
    Д-р Н: Коя най-отличителна характеристика на твоята група ви отличава от другите?
    П: (охотно) Приключението! Вълнението! Тук имаме някои истински пионери. (Пациентът подскача щастливо.) Дърби току-що се върна от един бурен живот като морски капитан. Норкрос беше търговец, който си живееше безгрижно. Ние изживяваме живота си в пълна степен, защото имаме дарбата да взимаме онова, което животът предлага.
    Д-р Н: Долавям силно задоволство в тона ти, Алъм.
    П: (отбранително) И какво лошо има в това? Нашата група не е съставена от срамежливци!
    Д-р Н: Каква .е историята на последния живот на Триниън?
    П: (реагира бурно) Той беше епископ! Можеш ли да го повярваш? Какво лицемерие.
    Д-р Н: Защо смяташ така?
    П: Каква самозаблуда! Норкрос, Дърби и аз казахме на Триниън, че изборът му да стане духовник няма нищо общо с добротата, милосърдието или духовността.
    Д-р Н: И какво проектира мислено душата на Триниън в своя защита?
    П: Той казва, че е дал утеха на много хора.
    Д-р Н: Какво му отвръщате в отговор ти, Норкрос и Дърби?
    П: Че се разнежва. Норкрос му казва, че е искал пари, иначе е щял да стане обикновен свещеник. Ха - това му казва - и аз казвам същото. Можеш да се досетиш какво мисли Дърби за всичко това!
    Д-р Н: Не, не мога, кажи ми.
    П: Хм - че Триниън си е взел един  голям град с богата катедрала - която изсипва тонове пари в дълбоките му джобове.
    Д-р Н: А ти самият какво казваш на Триниън?
    П: О, аз съм впечатлен от фантастичните мантии, които той носи - яркочервени - от най-фини тъкани - неговият епископски пръстен, който той обичаше -  и всичкото злато и сребро наоколо. Освен това споменавам .за желанието му да се наслаждава на ласкателствата на неговото паство. Триниън не може да скрие нищо от нас - той искаше лесен, добре обезпечен живот и добре си похапваше.    
    Д-р Н: Той опитва ли се да обясни мотивите си за избора на този живот?
    П: Да, но Норкрос го порицава. Той го обвинява, че е прелъстил едно младо момиче във вестиария. (весело) Да, това наистина се случи!... Толкова за даването на утеха на енориашите. Знаем какъв в действителност е Триниън - пълен мошеник!
    Д-р Н: Триниън извинява ли се по някакъв начин на групата за своето поведение?
    П: (пациентът поутихва) О, обичайните извинения. Увлякъл се, защото момичето имало нужда от него - нямала семейство - той се чувствал самотен поради избора си да се обрече на безбрачен живот и на църквата. Казва, че се опитвал да избегне традиционния живот, който всички ние избираме, като стане свещеник - че се влюбил в момичето.
    Д-р Н: И какво мислите ти, Норкрос и Дърби за Триниън сега?
    П: (ожесточено) Мислим, че се опита да следва Вило  (като напредваща душа), но се провали. Неговите благочестиви намерения просто не се осъществиха.
    Д-р Н: Алъм, говориш доста цинично за опитите на Триниън да се усъвършенства и да се промени. Кажи ми честно, какво мислиш за Триниън?
    П: О, ние просто го дразним... в края на краищата...
    Д-р Н: Смехът ти звучи така, все едно се отнасяш с насмешка към онова, което може би са били добри намерения на Триниън.
    П: (тъжно) Прав си... и ние всички го знаем... но, виждаш ли... Норкрос, Дърби и аз... добре де, не искаме и него да изгубим от групата...
    Д-р Н: Какво казва Вило за Триниън?
    П: Той защитава първоначалните добри намерения на Триниън и му казва, че през този живот като свещеник е попаднал в капана на самозаблудата. Триниън толкова много копнее да му се възхищават и да му обръщат внимание.
    Д-р Н: Прости ми, че ще изкажа мнението си за групата ти, Алъм, но ми се струва, че това е нещо, което всички вие, с изключение на Вило, желаете?
    П: Ей, Вило може да бъде доста самодоволен. Нека ти кажа едно нещо - неговият проблем е самонадеяността и Дърби ясно му го казва.
    Д-р Н: А Вило отрича ли го?
    П: Не, не го отрича... казва, че поне работи върху него.
    Д-р Н: Кой сред вас е най-чувствителен към критика?
    П: (пауза) О, предполагам, че би трябвало да е Норкрос, но за всички нас е трудно да приемаме грешките си.
    Д-р Н: Отговори ми честно, Алъм. Притесняват ли се членовете на твоята духовна група, когато нещата не могат да бъдат скрити от другите - когато се разкриват всичките ти слабости от предишен живот?
    П: (пауза) Ние сме чувствителни към това - но не болезнено. Между нас съществува голямо разбирателство. Исках да доставя художествена наслада на хората и да израсна чрез самото изкуство. А какво направих? По цели нощи ходех с различни жени по амстердамските канали и се увлякох в забавления и игри. Първоначалната ми цел беше изместена встрани.
    Д-р Н: Ако признаеш всичко това пред групата си, каква ще бъде обратната реакция? Например, как се отнасяте ти и Норкрос един към друг?
    П: Норкрос често изтъква, че аз мразя да поемам отговорност за себе си и за другите. За Норкрос това е богатство... той обича властта... но и двамата сме себични... само дето аз съм по-суетен. Никой от нас не е голям отличник.
    Д-р Н: Как Дърби с неговите грешки се нагажда към групата ви?
    П: Той обича да контролира другите като бъде водач. Той е роден лидер, много повече от останалите. Той беше морски капитан - пират - един жилав индивид. Никой не би искал да му се изпречи на пътя.
    Д-р Н: Беше ли жесток?
    П: Не, просто суров. Беше уважаван капитан. Дърби беше безмилостен към противниците си в морските битки, но се грижеше за хората си.
    Д-р Н: Каза ми, че Вило е помагал на хора, изпаднали в нужда по пътищата, но не каза почти нищо за положителната страна на вашите животи. Някой от твоята група получавал ли е отличие за неегоистични постъпки?
    П: (сериозно) Има още нещо, което се отнася до Дърби...
    Д-р Н: Какво е то?
    П: Той направи нещо изключително. Веднъж един моряк падна от мачтата в бурния океан и започна да се дави. Дърби завърза едно въже около кръста си и скочи от палубата. Той рискува своя живот, но спаси моряка.
    Д-р Н: Когато обсъждате този инцидент във вашата група, как се отнасяте към Дърби?
    П: Хвалим го за това, което е направил, като мислено му се възхищаваме. Стигаме до един и същ извод - че никой от нас не би могъл да намери в своя последен живот една-единствена проява на смелост» подобна на тази.
    Д-р Н: Разбирам. Значи животът на Вило в кръчмата, когато е хранел и подслонявал хора, които не са можели да му платят, може да представлява прояви на щедрост за по-дълъг период и следователно е по-достоен за похвали?
    П: Съгласен съм, и ние му ги отправяме, (смее се) Той получава повече отличия от Дърби.
    Д-р Н: Получаваш ли някакви удари от групата си за последния ти живот?
    П: (пауза) Трябваше да се боря за покровители, за да оцелея като художник, но бях добър с хората... не беше много.., радвах се, когато доставях удоволствие. Групата ми разбира, че съм бил с добро сърце.
    Д-р Н: Алъм, вярваш ли, че критиката, отправена към другия, е винаги конструктивна? П: Разбира се, между нас няма истинска враждебност. Ние се забавляваме за сметка на другия -признавам го - но това е просто един вид... опознаване на това кои сме всъщност и къде трябва да отидем.
    Д-р Н: Карали ли сте някога някой член на твоята духовна група да се чувства засрамен или виновен за даден минал живот?
    П: Това са... човешки оръжия... и са твърде ограничени за това, което чувстваме.
    Д-р Н: Добре, нека подходя към твоите чувства като душа по друг начин. Чувстваш ли се по-сигурен, когато срещаш ответна реакция от определен член на твоята група, вместо от някой друг?
    П: Не. Ние всички силно се уважаваме един друг. Най-голямата критика идва от самите нас.
    Д-р Н: Съжаляваш ли за нещо в поведението си в който и да било предишен живот?
    П: (дълга пауза) Да... Съжалявам, ако съм наранил някого... и... след това всички тук научават всичко за грешките ми. Но ние се учим.
    Д-р Н: И какво правите с това знание?
    П: Разговаряме помежду си... и се опитваме да се поправим следващия път.
    Д-р Н: От това, което ми каза по-рано, останах с впечатлението, че ти, Норкрос и Дърби се освобождавате от някакви потискани чувства по отношение на собствените ви неуспехи като се заяждате един с друг.
    П: (замислено) Ние правим цинични забележки, но вече не е като при хората. Без нашите тела ние схващаме критиката малко по-различно. Ние се възприемаме един друг, такива каквито сме, без яд или ревност.
    Д-р Н: Не искам да ти подсказвам какво да кажеш, но се чудех дали цялата тази предвзетост, демонстрирана от твоята група, може да свидетелства за скрити чувства, че сте недостойни?
    П: О, това пак е нещо друго. Да, ние наистина губим смелост като души и се чувстваме недостойни за нашите способности... да посрещнем оказаното ни доверие да се усъвършенстваме.
    Д-р Н: Значи докато се съмнявате в себе си, е нормално да правите цинични забележки за мотивите на всеки един?
    П: Разбира се, но ние искаме да бъдем оценявани от другия за това, че работим искрено върху своите индивидуални програми. Понякога горделивостта пречи и ние използваме другия, за да преминем . по-нататък.
    В следващата част от диалога ще представя друго духовно явление, свързано с груповото лечение. Чувал съм най-различни версии за тази дейност, които се подкрепят от интерпретацията, дадена в Случай 21.
    Д-р Н: Сега, Алъм, докато обсъждаме как членовете на твоята група се отнасят един към друг, искам да опишеш духовната енергия, която ви подпомага в този процес.
    П: (колебливо) Не съм сигурен, че мога да ти кажа...
    Д-р Н: Помисли внимателно. Няма ли някакво друго средство, чрез което влизате в хармония с разумната енергия?
    П: (дълга пауза) А... имаш предвид от конусите.
    Д-р Н: (Думата "конус" е нова за мен, но знам, че съм на прав път.) Да, конусите. Обясни ми какво знаеш за връзката им с твоята група.
    П: (бавно) Ами, конусите ни помагат.
    Д-р Н: Моля те, продължавай и ми кажи какво прави .   конусът. Мисля, че съм чувал за това и преди, но искам и твоята версия.
    П: Оформен е така, че да се движи около нас.
    Д-р Н: Как е оформен? Опитай се да бъдеш по-ясен.
    П: Той е цилиндричен - много ярък - той е над и навсякъде около нас. Конусът е малък при върха и широк в основата си, така че ляга върху всички нас - все едно че си под някаква огромна бяла шапка -можем да плуваме под конуса, за да го използваме.
    Д-р Н: Сигурен ли си, че това не е лечебният душ, през който премина веднага след като се върна в духовния свят?
    П: О, не, онова беше по-скоро лично пречистване -да се възстановиш от повредите от Земята. Мислех, че знаеш...
    Д-р Н: Знам. Искам да ми обясниш по какво се различава конусът от лечебния душ.
    П: От върха надолу изтича енергия като водопад, който се разпростира в кръг около всички нас и ни позволява наистина да се концентрираме върху нашата духовна идентичност като група.
    Д-р Н: Какво чувстваш» когато си под конуса?
    П: Можем да доловим всички наши мисли, които се предават... след това да ги притеглим към себе си... и да ги върнем обратно... обогатени с ново познание.
    Д-р Н: Тази разумна енергия помага ли на вашето единство като група, що се отнася до по-съсредоточеното мислене?
    П: Да, помага.
    Д-р Н: (съзнателно се противопоставям) Ако трябва да съм честен, Алъм, чудя се дали този конус промива първоначалните ви мисли? В края на краищата доводите и споровете между теб и другите от твоята група са това, което ви превръща в индивиди.
    П: (смее се) Не ни промиват мозъците! Нищо ли не знаеш за отвъдния живот? Това помага за обединяването на проницателността ни, за да работим по-добре заедно.
    Д-р Н: Конусът винаги ли е налице?
    П: Той е там, когато имаме нужда от него.
    Д-р Н: Кой задвижва конуса?
    П: Онези, които ни наглеждат.
    Д-р Н: Твоят водач?
    П: (избухва в смях) Шато? Мисля, че той е прекалено зает да обикаля своя район.
    Д-р Н: Какво искаш да кажеш?
    П; Ние мислим за него като за собственик на цирк - театрален режисьор - на нашата група.
    Д-р Н: Шато взима ли активно участие във вашите дебати?
    П: (поклаща глава) Всъщност не Ч водачите са над тези глупости. Ние сме оставени сами на себе си почти през цялото време и това е хубаво.
    Д-р Н: Мислиш ли, че има някаква конкретна причина за отсъствията на Шато?
    П: (пауза) О, на него вероятно му става досадно от липсата на напредък в нас. Макар че обича да се изтъква като церемониалмайстор.
    Д-р Н: По какъв начин?
    П: (подсмихва се) Като се появява внезапно пред нас по време на някои от разгорещените ни дебати - изпускайки сини искри - приличащ на магьосник, който е всемогъщ арбитър!
    Д-р Н: Магьосник?
    П: (все още се смее) Шато се появява в дълги, сапфиреносини мантии, с дълга заострена шапка. Той изглежда просто страхотно с неговата развяваща се брада и ние наистина го обожаваме.
    Д-р Н: Представям си един духовен Мерлин.
    П: Един ориенталски Мерлин, ако нямаш нищо против. Много загадъчен понякога. Обича да влиза величествено, в пълен костюм, особено когато се каним да изберем друг живот. Той знае колко високо ценим играта му.
    Д-р Н: Любопитен съм дали при цялата- тази сценична постановка Шато има изобщо някаква силна емоционална връзка с вашата група като сериозен водач.
    П: (надсмивайки ми се) Слушай, той знае, че сме една дива банда и самият той се включва в играта, нарушавайки общоприетите правила - освен това е много умен.
    Д-р Н: Шато глези ли групата ви? Струва ми се, че не ограничава прекалено много екстравагантното ви поведение.
    П: Шато постига резултати с нас, защото не е тиран или проповедник. Това не би се получило с нашите хора. Ние го уважаваме.
    Д-р Н: Възприемаш ли Шато като консултант, който се появява само от време навреме, за да наблюдава, или го смяташ за активен ръководител?
    П: Той се отбива без да извести предварително, за да постави пред нас някакъв проблем за разискване. След това си отива, завръщайки се по-късно, за да послуша как бихме се справили с определени неща...
    Д-р Н: Дай ми пример за някакъв значителен проблем с вашата група.
    П: (пауза) Шато знае, че ние прекалено силно се идентифицираме като актьори, изпълняващи роли на Земята. Той нанася... удари върху лекомислието. Опитва се да ни накара да проникнем първо във вътрешното и след това във външното, а не обратното.
    Д-р Н: Значи инструкциите на Шато са сериозни, но той знае, че всички вие обичате да се забавлявате през цялото време?
    П: Аха, мисля, че точно затова Шато е с нас. Той знае, че ние пропиляваме възможности. Той ни помага да разтълкуваме затрудненията, в които изпадаме, с цел да извлече най-доброто от нас.
    Д-р Н: От това, което ми каза, оставам с впечатлението, че твоята духовна група се ръководи като работилница, управлявана от вашия водач.
    П: Да, той изгражда нашия морал и ни кара да продължаваме.
    Научил съм, че за разлика от обучението в класните стаи или групите за терапия на Земята, в духовния свят учителите-съветници не се ограничават до ролята на непрекъснато ръководство на дейността на групата. Въпреки че Шато и неговите ученици са колоритно семейство от души, при тях има много белези, типични за всички групи-гроздове. Лидерството на водача има по-скоро родителски оттенък, отколкото диктаторски. В настоящия случай Шато е насочващ съветник без да се налага или да представлява заплаха за групата. Тези млади души приемат с топлота техния съпричастен водач, който изглежда задоволява мъжките им влечения. Ще приключа този случай с няколко заключителни въпроса за групата като духовна единица.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #12 -: Януари 24, 2010, 19:29:25 »

    СРЕДНО РАЗВИТАТА ДУША

    Случай 22
    Д-р Н: Какво име носиш в духовния свят?
    П: Казвам се Нентхъм.
    Д-р Н: Нентхъм, точно сега около теб има ли духове или си сам?
    П: (пауза) Аз съм с двама отдавнашни спътници.
    Д-р Н: Какви са техните имена?
    П: Раул и Сенджи.
    Д-р Н: Вие тримата част ли сте от по-голяма духовна група от души, които работят заедно? П: Бяхме... но сега и тримата работим... повече самостоятелно.
    Д-р Н: Какво правите тримата в момента?
    П: Обсъждаме най-добрите начини да си помагаме един на друг по време на нашите прераждания.
    Д-р Н: Кажи ми, какво правите един за друг?
    П: Аз помагам на Сенджи да си прости за грешките и да оцени собствената си ценност. Тя трябва да спре да играе на Земята ролята на майка през цялото време.
    Д-р Н: Тя в какво ти помага?
    П: Да... видя, че ми липсва чувство за принадлежност.
    Д-р Н: Дай ми пример за действията на Сенджи, с които ти помага при този проблем.
    П: Ами, тя беше моя жена в Япония, след като дните ми като войн приключиха. (Нещо притеснява Нентхъм и след кратка пауза той добавя следното.) Раул обича да образува двойка със Сенджи, а аз обикновено съм сам.
    Д-р Н: А какво ще кажеш за Раул, как си помагате един на друг с него?
    П: Помагам му с търпение, а той ми помага да преодолявам Склонността ми да избягвам общия живот.
    Д-р Н: При своите прераждания на Земята винаги ли сте двама мъже и една жена?
    П: Не, можем да се променяме - и го правим - но така ни е удобно.
    Д-р Н: Защо вие тримата работите независимо от останалите от вашата духовна група?
    П: (пауза) О, виждам ги тук... някои не са напреднали колкото нас... няколко от другите са далеч пред нас в своите задачи.
    Д-р Н: Имате ли водач или учител?
    П: (с тих глас) Тя е Айдис.
    Д-р Н: Струва ми се, че много я уважаваш. Добре ли общуваш с Айдис?
    П: Да - не че си нямаме нашите спорове.
    Д-р Н: Кой е основният конфликт между вас двамата?
    П: Тя не се преражда често и аз й казвам, че трябва да се излага по-непосредствено на настоящите условия на Земята,
    Д-р Н: Дотолкова добра ли е мисловната хармония между теб и Айдис, че да знаеш всичко за нейното минало обучение като водач?
    П: (клати глава, докато обмисля) Не че не можем да задаваме въпроси... но можем да питаме само за това, което знаем. Айдис ми разкрива онова, което смята, че е свързано със собствения ми опит.
    Д-р Н: Водачите могат ли да екранират своите мисли, така че вие да можете да четете свободно в умовете им?
    П: Да, по-старите от нас го умеят - да знаеш как да филтрираш нещата, които не трябва да знаеш, защото това познание би те объркало.
    Д-р Н: Ти ще се научиш ли да филтрираш образи?
    П: Вече съм се понаучил... малко.
    Д-р Н: Сигурно затова много хора са ми казвали, че не получават точни отговори на въпросите си от своите водачи.
    П: Да, а е важна и целта на въпроса... кога е зададен и как. Може би не е в техен интерес да получат определена информация, която може да ги разстрои.
    Д-р Н: Освен с нейните преподавателски техники, гордееш ли се и със самоличността на Айдис?
    П: Да... просто бих искал да се съгласи да дойде с мен... веднъж.
    Д-р Н: О, ти би искал наистина да имаш земно превъплъщение с нея?
    П: (ухилва се закачливо) Казвал съм й, че може би щяхме се приемаме по-добре тук, ако се беше съгласила да дойде на Земята някой път и да се ожени за мен.
    Д-р Н: И какво казва Айдис за това предложение?
    П: Смее се и казва, че ще си помисли - ако мога да й докажа, че ще има резултат.
    Д-р Н: Нентхъм, можеш ли да ми кажеш дали Айдис те подготвя за водач, приемайки, че проявяваш интерес към тази дейност?
    П: (бърз отговор) Аз наистина проявявам интерес.
    Д-р Н: О, тогава самият ти развиваш ли се като водач?
    П: (скромно) Не ме разбирай погрешно. Аз всъщност не съм много повече от наблюдател... помагам на Айдис и получавам указания.
    Д-р Н: Опитваш ли и имитираш ли нейния стил на преподаване?
    П: Не, ние сме различни. Като чирак- - аз по никакъв начин не бих могъл да направя това, което тя е в състояние да постигне.
    Д-р Н: Кога разбра, че си готов да станеш наблюдател и започна да помагаш духовно на другите?
    П: Това е... усещане, което те завладява след огромен брой животи... че се постигнал по-голям баланс със себе си, отколкото преди, и че си способен да помагаш на хората като дух и лично.
    Д-р Н: Този път в духовния свят или извън него действаш като наблюдател?
    П: (Среща трудност при оформянето на отговора.) Аз съм навън... в два живота.
    Д-р Н: Сега два паралелни живота ли живееш?
    П: Да.
    Д-р Н: Къде живееш в този друг живот?
    П: В Канада.
    Д-р Н: Географията важна ли е за твоето прехвърляне в Канада?
    П: Да, насочих се към бедно семейство в селска община, където бих бил по-необходим. Живея в едно малко планинско градче.
    Д-р Н: Опиши ми подробности от този канадски живот и твоите отговорности.
    П: (бавно) Аз се... грижа за моя брат Били. Лицето и ръцете му са ужасно обгорели от избухване на кухненската печка, когато беше на четири години. Аз бях на десет, когато това се случи.
    Д-р Н: В канадския живот на същата възраст ли си, на която си сега в американския си живот?
    П: Горе-долу на същата.
    Д-р Н: И кое е основното ти предназначение в канадския живот?
    П: Да се грижа за Били. Да му помагам да вижда света извън неговата болка. Той е почти сляп и заради обезобразеното си лице е пренебрегван в обществото. Опитвам се да му предам едно разбиране за живота и да го науча да опознае себе си, като надникне вътре в себе си. Чета му и се разхождаме из гората, като го държа за рамото. Не държа ръцете му, защото са силно повредени.
    Д-р Н: Ами канадските ти родители?
    П: (без да се хвали) Аз съм родителят. Баща ми си тръгна след пожара и повече не се върна. Той беше слаб човек, който не беше мил със семейството дори преди пожара. Душата на майка ми не е много... способна в нейното тяло. Те се нуждаят от някой със закалка.
    Д-р Н: Някой силен физически?
    П: (смеейки се)Не, в Канада аз съм жена. Аз съм сестра на Били. Майка ми и брат ми се нуждаят от някой умствено издръжлив, за да запази семейството цяло и за да им даде насока, която да следват.
    Д-р Н: Как осигуряваш прехраната на семейството?
    П: Пека хляб и никога няма да се омъжа, защото не мога да ги оставя.
    Д-р Н: Кой е основният урок за брат ти?
    П: Да придобие смиреност без да бъде смазан от един живот с малко лични удоволствия.
    Д-р Н: Защо не си взел ролята на твоя обгорял брат? Този сценарий нямаше ли да представлява по-голямо предизвикателство за теб?
    П: (гримасничи) Хм - вече съм имал такъв живот!
    Забележка: Този пациент е бил физически нараняван в няколко прераждания.
    Д-р Н: Да, предполагам, че си имал. Чудя се дали душата на Били някога те е наранявала физически в някой от предишните ти животи?
    П: Всъщност, той го е правил в един от тях. Когато аз бях страдалецът, един друг наблюдател стоеше при мен и аз с благодарност приемах грижите му. Сега е ред на Били и затова аз съм тук.
    Д-р Н: Знаеше ли предварително, още преди да дойдеш в канадския живот, че брат ти ще бъде болен?
    П: Разбира се, Айдис и аз обсъдихме цялата ситуация. Тя каза, че душата на Били ще се нуждае от наблюдател и тъй като преди аз съм имал негативен контакт с тази душа в друг живот, приех с желание тази работа.
    Д-р Н: Освен кармичния урок за душата на Били, ти също ще извлечеш уроци от това, че си в ролята на жена, която е обвързана със задължения. Не можеш просто да си тръгнеш и да скиташ, както често си правил в животите си.
    П: Това е истина. Степента на трудност в живота се измерва по това колко предизвикателна е ситуацията за теб, не за другите. За мен да бъда наблюдател на Били е по-трудно, отколкото, когато бях на мястото на получателя с друга душа като мой наблюдател.
    Д-р Н: Посочи ми най-трудния за теб фактор от това предназначение като наблюдател.
    П: Да подкрепям едно дете... в неговата безпомощност... до съзряването му... да уча едно дете да се противопоставя на мъчението с кураж.
    Д-р Н: Животът на Били е изключителен пример, но изглежда, че на земните деца се налага да преминават през много физическа и емоционална болка.
    П: Без да адресираш и преодоляваш болката, ти никога не би могъл наистина да се свържеш със своето истинско Аз и да надграждаш върху това. Трябва да ти кажа, че с колкото повече болка и беди се срещнеш като дете, толкова по-голяма е възможността да разшириш потенциала си.
    Д-р Н: И как се развиват нещата за теб като наблюдател в Канада?
    П: В канадското семейство е по-трудно да се прави избор - за разлика от американския ми живот, но аз вярвам в себе си... че ще използвам моето разбиране за практически цели.
    Д-р Н: Айдис насърчава ли твоето желание да ускориш развитието си като живееш два паралелни живота или не го одобрява?
    П: Тя винаги е готова на това... не съм го правил прекалено често в миналото.
    Д-р Н: Защо?
    П: Комбинирането на животи може да бъде измерително и да причинява разногласия. Усилието може да доведе до обратни резултати и до снижени постижения и за двата живота.
    Д-р Н: Виждам, че и в двата си живота днес ти помагаш на хората, но някога живял ли си контрастиращи си животи, като в единия си правел зло, а в другия добро, по едно и също време?
    П: Да, въпреки че това беше преди много време на Земята. Това е едно от предимствата на комбинирането на животи. Единият живот може да компенсира другия. И все пак това може да се окаже лош път.
    Д-р Н: Тогава защо водачите разрешават паралелните животи?
    П: (гледа ме намръщено) Душите не се намират в някаква скована бюрократична обстановка. На нас ни е позволено да правим грешки в преценките и да се учим от тях.
    Д-р Н: Оставам с впечатлението, че смяташ, че за обикновената душа е по-добре да живее един живот през даден период.
    П: Бих казал да, в повечето случаи, но има и други мотиви, които ни карат да ускоряваме превъплъщенията си.
    Д-р Н: Като...?
    П: (развеселен) Наградите за сгьстяването на животи отпускат повече време за размисъл извън превъплъщенията.
    Д-р Н: Искаш да кажеш, че промеждутъчните периоди между животите могат да траят по-дълго за нас след паралелни животи?
    П: (усмихва се) Разбира се, нужно е повече време, за да размишляваш върху два живота, отколкото върху един.
    Д-р Н: Нентхъм, имам още само няколко въпроса за механиката на раздвояване на душата. Какъв според теб е начинът, по който разделяш своята духовна енергия на различни части?
    П: Ние сме... като частички... от енергийни единици. Ние сме произлезли от една единица.
    Д-р Н: Коя е оригиналната единица?
    П: Създателят.
    Д-р Н: Остава ли всяка част от твоята душа непокътната, цяла вътре в самата себе си?
    П: Да, остава.
    Д-р Н: Когато се прераждаме, всички части от енергията на нашата душа ли излизат от духовния свят?
    П: Една част от нас никога не го напуска, тъй като ние не се откъсваме изцяло от създателя.
    Д-р Н: Какво прави частта, която остава в духовния свят, докато ние сме на Земята в едно или повече тела?
    П: Тя... спи... очаквайки отново да се присъедини към останалата част от нашата енергия.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #13 -: Януари 24, 2010, 19:30:33 »

    Д-р Н: Нентхъм, сега, когато не си толкова зает със Земни прераждания, с взаимодействия в духовни групи и с това да се учиш за водач, искам да се насочиш към твоите дейности в духовния свят. Можеш ли да ми посочиш други духовни области, с които се занимаваш?
    П: (дълга пауза) Да, има и други области... знам за тях...
    Д-р Н: Колко са?
    П: (предпазливо) Сещам се за четири.
    Д-р Н: Как би нарекъл тези области на действие?
    П: Светът Без Его, Светът на Пълното Познание, Светът на Сътворението и Не-сътворението и Светът на Измененото Време.
    Д-р Н: Тези светове съществуват ли в нашата физическа Вселена?
    П: Единият - да, другите са сфери на внимание без измерения.
    Д-р Н: Добре, нека започнем със сферите без измерения. Тези три области в духовния свят за нуждите на душите ли са създадени?
    П: Да.
    Д-р Н: Защо наричаш всички тези духовни области светове?
    П: Аз ги виждам като... жилища за духовен живот.
    Д-р Н: Значи три от тях са мисловни светове?
    П: Да, такива са.
    Д-р Н: Какво представлява Светът Без Его?
    П: Това е мястото, където трябва да става обучението.
    Д-р Н: Чувал съм за него, наричано по различни начини. То не включва ли начинаещите?
    П: Да, новосъздадената душа е там, за да научи коя е тя. Това е мястото на произхода.
    Д-р Н: Его-самоличностите произволно ли се раздават или начинаещата душа може да избира?
    П: Новата душа не е в състояние да прави избор. Ти придобиваш своя характер въз основа на това как е... комбинирана твоята енергия... как е съчетана за теб.
    Д-р Н: Има ли някакъв духовен опис на характеристиките, които се прикачват към душите - толкова на този тип, толкова на другия?
    П: (дълга пауза) Мисля, че много фактори се взимат под внимание при разпределянето на онова, което ни превръща в това, което сме. Това, което знам, е, че веднъж дадено, егото се превръща в споразумение между теб и онези, които ти го дават.
    Д-р Н: Какво означава това?
    П: Да се възползвам най-пълно от това, което съм.
    Д-р Н: Значи целта на този свят е разпространението на духовна самоличност от напреднали същества?
    П: Да, новата душа е чиста енергия, все още без истинско Аз. Светът Без Его те снабдява с подпис.
    Д-р Н: Тогава защо го наричаш Светът Без Его?
    П: Защото новосъздадените души пристигат без его. Идеята за Аза не е навлязла в съзнанието на новата душа. Именно тук на душата се предлага смисъла на нейното съществуване.
    Д-р Н: Създаването на души със собствено Аз непрекъснато ли продължава?
    П: Доколкото знам, да.
    Д-р Н: Искам внимателно да помислиш, преди да отговориш на следващия ми въпрос. Придобиването на своя специфична самоличност като душа означава ли, че автоматично влизаш в списъка за превъплъщения на Земята в човешки облик?
    П: Не задължително» не. Планетите не съществуват вечно.
    Д-р Н: Чудя се дали определени типове души имат афинитет към специфични форми на физически живот във Вселената?
    П: (пауза) Не бих го оспорил.
    Д-р Н: Нентхъм, беше ли ти дадена в началото възможност да избереш други планетарни гостоприемници освен човешките същества на Земята?
    П: Аа... като нова душа... водачите помагат при тези подбори. Бях изтеглен при човешките същества.
    Д-р Н: Беше ли ти предоставен и друг избор?
    П: (дълга пауза) Да... но в момента не си спомням много ясно. Обикновено в началото те пращат в един или два лесни свята, където няма много неща за вършене. След това ми беше предложена служба на тази сурова планета.
    Д-р Н: Земята се смята за сурова?
    П: Да. В някои светове трябва да преодоляваш различен физически дискомфорт - дори страдания. В други преобладават душевните борби. На Земята има и от двете. Ние печелим слава, ако се справим добре в трудните светове, (усмихва се) Онези, които не пътуват много, ни наричат авантюристи.
    Д-р Н: Какво наистина ти харесва на Земята?
    П: Приликата между хората, когато се борят един срещу друг... състезават се и си сътрудничат едновременно,
    Д-р Н: Това не е ли противоречие?
    П: (смее се) Това ми харесва - замислянето на поводи за кавга от една склонна към грешки раса, която притежава толкова силна гордост и потребност от самоуважение. Човешкият мозък е доста уникален.
    Д-р Н: Защо?
    П: Човешките същества са егоцентрични, но уязвими. Те могат да бъдат подли и. в същото време да са способни на голяма доброта. На Земята има и безхарактерно, и смело поведение. При човешките ценности непрекъснато се води някаква схватка, има дърпане и бутане. Тази пъстрота приляга на моята душа.
    Д-р Н: Кои други неща, свързани с човешките гостоприемници, биха се харесали на душите, изпращани на Земята?
    П: Хммм... онези от нас, които се развиват на Земята, имат... разрешение да помагат на хората да научат за безкрайността извън техния живот и да ги подпомагат да проявяват истинско великодушие чрез своите страсти. Да притежаваш страстта да се бориш за живота - това е, което си струва у човечеството.
    Д-р Н: Хората са способни и на голяма злоба.
    П: Това е част от страстта. Но тя също се развива и когато човешките същества преживяват болка, те могат да се покажат в най-добрата си светлина и са.,, доста благородни.
    Д-р Н: Може би точно душата поощрява положителните черти, за които споменаваш?
    П: Опитваме се да подсилим онова, което вече е заложено.
    Д-р Н: Има ли душа, която някога да се връща в Света Без Его, след като веднъж е била там и е придобила самоличност?
    П: (неловко) Да... но не искам да навлизам в това...
    Д-р Н: Добре, няма, но са ми казвали, че някои души се връщат, ако тяхното поведение по време на физическите предопределения постоянно" е непорядъчно. Имам впечатлението, че ги смятат за дефектни и ги връщат във фабриката за един вид предварителна духовна фронтална лоботомия?
    П: (Пациентът клати глава с раздразнение.) Такова описание ме обижда. Откъде си останал с такова впечатление? Онези души, които са преминали през сериозни спънки към усъвършенстването, се поправят чрез възстановяване на положителната енергия.
    Д-р Н: Тази процедура само за земните души ли е?
    П: Не, младите души отвсякъде може да се нуждаят от възстановяване като последно средство.
    Д-р Н: След това разрешено ли е на тези възстановени духове да се завърнат в съответните си групи и в края на краищата да продължат да се прераждат във физически светове?
    П: (въздъхва дълбоко) Да.
    Д-р Н: Как ще сравниш Света Без Его със Света на Пълното Познание?
    П: Те са противоположни. Този свят не е за млади души.
    Д-р Н: Ти бил ли си в Света на Пълното Познание?
    П: Не, още не съм готов. Само го знам като място, към което се стремим.
    Д-р Н: Какво знаеш за тази духовна област?
    П: (дълга пауза) Това е място за съзерцание... крайният мисловен свят на планирането и проектирането. Не мога да ти кажа много за тази сфера, освен че е крайното местоназначение на всички мисли. Усещанията на всички живи неща се съгласуват тук.
    Д-р Н: Тогава Светът на Пълното Познание е във висша форма абстрактен?
    П: Да, той почти съчетава съдържание с форма -рационалното с идеалното. Това е измерение, където е възможно осъществяването на всички наши надежди и мечти.
    Д-р Н: Добре, ако още не можеш да отидеш там, откъде си научил за него?
    П: Ние можем да хвърлим... бегъл поглед... като стимул, който да ни окуражи да направим това последно усилие, за да приключим работата си и да се присъединим към експертите.
    Основата на духовния свят е място на познанието и пациентите споменават за него, наричайки го с различни имена. Аз имам съвсем оскъдни сведения за този вселенски абсолют, защото дори напредналите ми пациенти нямат преки наблюдения от там. Всички души са нетърпеливи да го достигнат и да бъдат погълнати от това ядро, особено когато се приближават към него и биват привлечени от малкото, което могат да видят. Страхувам се, че Светът на Пълното Познание може да бъде разбран напълно само от душа над Ниво V, която е спряла да се преражда.
    Д-р Н: Ако Светът Без Его и Светът на Пълното Познание са в двата противоположни края на опитността на душата, къде попада Светът на Измененото Време?
    П: Тази сфера е на разположение на всички души, защото представлява техния собствен физически свят. В моя случай това е Земята.
    Д-р Н: О, това трябва да е физическото измерение, за което ми говори?
    П: Не, сферата на Земята е просто симулирана за мое ползване.
    Д-р Н: Тогава всички души в духовния свят не изследват един и същ симулиран свят, така ли?
    П: Да, всеки от нас изследва собствената си географска планета, където се преражда. Те са физически реални... временно.
    Д-р Н: И ти не живееш физически в този симулиран свят, който се проявява като Земята - само го употребяваш?
    П: Да, точно така - за целите на обучението.
    Д-р Н: Защо наричаш тази трета сфера Светът на Измененото Време?
    П: Защото можем да променяме последователността на времето, за да изследваме определени събития.
    Д-р Н: Каква е основната цел на това занимание?
    П: Да подобрим своите решения за живота. Това изучаване ме прави по-проницателен и ме подготвя за Света на Пълното Познание.
    Д-р Н: Не сме говорили за Света на Сътворението и Не-сътворението. Това трябва да е триизмерният физически свят, за който говори по-рано. П: Да, и ние изпитваме удоволствие да използваме и него.
    Д-р Н: Този свят предвиден ли е да се използва от всички души?
    П: Не, не е. Самият аз току-що започнах да го използвам. Възприемат ме като новодошъл.
    Д-р Н: Добре, преди да навлезем в това, искам да те попитам дали този физически свят е същият като Земята.
    П: Не, малко по-различен е. Той е по-голям и някак си по-студен. Има по-малко вода - по-малко океани, но е подобен.
    Д-р Н: Тази планета по-отдалечена ли е от своето слънце, отколкото е Земята от нашето слънце?
    П: Да.
    Д-р Н: Ако мога да нарека този физически свят Земя, тъй като изглежда, че географски е близък до Земята, която познаваме, той близо до Земя I ли ще бъде в небето?
    П: Не.
    Д-р Н: Къде се намира Земята по отношение на Земя I?
    П: (пауза) Не мога да ти кажа.
    Д-р Н: Земя II в нашата галактика Млечен път ли се намира?
    П: (дълга пауза) Не, мисля, че е по-далеч.
    Д-р Н: Бих ли могъл да видя къде е разположена галактиката на Земя II с моя телескоп от задния си двор?
    П:... Мисля, че да.
    Д-р Н: Би ли казал, че галактиката, съдържаща този физически свят, е оформена като спирала, като нашата галактика, или е елипсовидна? Как ще изглежда през телескопа от далечно разстояние?
    П:... като голяма, разтеглена... верига... (с обезпокоено изражение) Не мога да ти кажа повече.
    Д-р Н: (Подхвърлям един насочващ въпрос.) Предполагам, че отиваш на Земя II, за да се преродиш в някакъв вид разумно същество?
    П: (високо) Не! Точно това не искаме да правим там.
    Д-р Н: Кога отиваш на Земя II?
    П: Между животите ми на тази Земя.
    Д-р Н: Защо отиваш на Земя II?
    П: Отиваме там, за да творим и просто да се забавляваме като свободни духове.
    Д-р Н: И не притеснявате обитателите на Земя II?
    П: (с ентусиазъм) Там няма хора... толкова е спокойно... ние се скитаме из горите, пустините и по океаните без никакви отговорности.
    Д-р Н: Коя е най-висшата форма на живот на Земя II?
    П: (уклончиво) О... малки животни... почти без разум.
    Д-р Н: Животните имат ли души?
    П: Да, всички живи същества имат души - но те имат съвсем елементарни зачатьци на умствена енергия.
    Д-р Н: Твоята душа и душите на твоите приятели са се развили като са използвали по-нисшите форми на физически живот на Земя I след създаването ви, така ли?
    П: Не можем да бъдем сигурни, но никой от нас не мисли така.
    Д-р Н: Защо?
    П: Защото разумната енергия се класифицира според.,, ранга на живота. Растенията, насекомите, влечугите - всяко от тях е в семейство от души.
    Д-р Н: И всички категории живи неща са разделени една от друга?
    П: Не. Енергията на създателя обединява единиците от всяко живо нещо, което съществува.
    Д-р Н: Ти включен ли си в този елемент на сътворяване?
    П: (сепнат) О, не!
    Д-р Н: Добре, кой бива избран да посети Земя II?
    П: Тук идват онези от нас, които са свързани със Земята. В сравнение със Земята, това е място за почивка.
    Д-р Н: Защо?
    П: Тук няма борби, препирни или стремеж за превъзходство. Атмосферата е непокварена и целият живот е... спокоен. Това място ни дава стимул да се завърнем на Земята и да я направим по-спокойна.
    Д-р Н: Добре, разбирам, че тази Райска градина ти дава възможност да починеш и да бъдеш безгрижен, но ти каза, че идваш тук и за да твориш.
    П: Да, ние творим.
    Д-р Н: Тогава не е случайно, че душите от Земята отиват в един свят, който е толкова сходен с нея в географско отношение.
    П: Точно така.
    Д-р Н: Другите души, които не са обвързани със Земята, ходят ли във физически светове, които наподобяват онези планети, на които те се прераждат?
    П: Да... по-млади светове с по-прости организми... за да се научат да създават без никакъв разумен живот около себе си.
    Д-р Н: Продължавай.
    П: Тук можем да експериментираме със сътворяването и да наблюдаваме как се развива. Все едно че си в лаборатория, където можеш да образуваш физически неща от своята енергия.
    Д-р Н: Тези физически неща приличат ли на онова, което можеш да видиш на Земя I?
    П: Да, само на Земята. Точно затова съм тук.
    Д-р Н: Започни с пристигането си на Земя II и ми обясни какво прави най-напред твоята душа.
    П: (затруднява се от въпроса ми и накрая казва) Аз... не съм много добър.
    Забележка: Тъй като този пациент изпитва съпротивление, отделям няколко минути за промяна на отношението и завършвам със следното: "След като отброя до три, ще се почувстваш по-спокоен да ми кажеш онова, което ти и Айдис смятате, че е подходящо да знам. Едно, две, три!" Повтарям въпроса си.
    П: Оглеждам се, за да видя какво се очаква да направя на земята пред мен. След това моделирам в ума си предмета и се опитвам да създам същото нещо с малки дози енергия. Учителите ни помагат с... контрол. Очаква се да забележа грешките си и да ги поправя.
    Д-р Н: Кои са учителите?
    П: Айдис и Мълкафджил (силно напредналият водач на пациента)... има и други инструктори наоколо... не ги познавам много добре.
    Д-р Н: Опитай се да бъдеш възможно най-ясен. Какво точно правиш?
    П: Ние... оформяме неща...
    Д-р Н: Живи неща?
    П: Още не съм готов за това. Експериментирам с основните елементи - знаеш, въглерод и кислород - да създам планетарна материя... скали, въздух, вода... като запазвам всичко много малко.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #14 -: Януари 24, 2010, 19:31:14 »

    Д-р Н: Ти наистина ли създаваш основните елементи на нашата Вселена?
    П: Не, само използвам наличните.
    Д-р Н: По какъв начин?
    П: Взимам основните елементи и ги зареждам с импулси от моята енергия... и те могат да се променят.
    Д-р Н: Да се променят в какво?
    П: (скромно) Добър съм със скалите...
    Д-р Н: Как образуваш скали от твоята енергия?
    П: О... като се уча да затоплям и охлаждам... праха... за да го направя твърд.
    Д-р Н: Полезните изкопаеми от прах ли ги правиш?
    П: Те го правят вместо теб... учителите ни дават това вещество... газови пари за създаване на вода... и така нататък...
    Д-р Н: Искам да разбера добре. Твоята работа се състои в това да се научиш да създаваш като предизвикваш топлина, налягане и охлаждане чрез твоя енергиен поток, така ли?
    П: Горе-долу е вярно - като променяме нашите потоци от енергийна радиация.
    Д-р Н: Значи ти всъщност не произвеждаш материята скала и вода по някакъв химически начин?
    П: Не, както ти казах, моята работа е да трансформирам нещата като... смесвам това, което ми е дадено. Играя си с честотата и дозировките на моята енергия - сложничко е, но не прекалено объркващо...
    Д-р Н: Не е объркващо! Мислех, че природата прави тези неща?
    П: (смее се) Кой мислиш, че е природата?
    Д-р Н: Добре. Кой създава основните елементи на твоите експерименти - основните съставки на физическата материя?
    П: Създателят... и онези, които творят в по-голям мащаб от мен.
    Д-р Н: В смисъл, че ти създаваш неодушевени предмети като скали.
    П: Хммм... по-скоро нашият опит да копираме онова, което виждаме пред себе си... което познаваме (като допълнение) Навлизам в растенията... но още не мога да ги правя.
    Д-р Н: И започваш с малките, като експериментираш, докато започнеш да се справяш по-добре?
    П: Точно така. Ние копираме нещата и ги сравняваме с оригинала, за да можем да правим по-големи модели.
    Д-р Н: Това ми звучи, като че ли душите си играят като децата с играчки на пясъчна площадка.
    П: (усмихва се) Ние сме деца. Насочването на енергийния поток прилича на ваене на восък.
    Д-р Н: Другите членове на този творчески учебен клас от твоята първоначална група-грозд ли са?
    П: Някои да. Повечето идват от всякъде (от духовния свят), но всички са се прераждали на Земята.
    Д-р Н: Всички ли правят същите неща като теб?
    П: Ами, разбира се, някои от нас са по-добри в определени неща, но ние си помагаме един на друг. Учителите наминават и ни дават полезни съвети и ни казват как да станем по-добри... но... (спира)
    Д-р Н: Какво но?
    П: (смутено) Ако съм бил непохватен и не съм си свършил добре работата, развалям някои от сътворените неща без да ги показвам на Айдис.
    Д-р Н: Дай ми някакъв пример.
    П: Растенията.., не прилагам достатъчно внимателно енергията си, за да произведа подходяща химическа конверсия.
    Д-р Н: Не си добър в образуването на растителния свят?
    П: Да, затова унищожавам отвратителните неща, които съм създал.
    Д-р Н: Това ли имаш предвид под не-сътворение? Че можеш да унищожиш енергия?
    П: Енергията не може да бъде унищожена. Ние я събираме наново и започваме отново като използваме различни комбинации.
    Д-р Н: Не виждам за какво му е на създателя вашата помощ при сътворяването.
    П: За наше добро. Ние участваме в тези упражнения, за да може работата ни да бъде качествена, когато я оценяват, и се надяваме да можем да дадем истински принос в живота.
    Д-р Н: Нентхъм, щом всички ние изграждаме стълбата на развитието като души, оставам с впечатлението, че духовният свят е една огромна организационна пирамида, на чийто връх се намира върховният орган на властта.
    П: (въздъхва) Не, грешиш. Това не е пирамида. Ние всички сме нишки в едно и също дълго парче плат. Ние всички сме втъкани в него.
    Д-р Н: Трудно ми е да си го представя като плат, след като при душите има толкова много нива на компетентност.
    П: Представи си го като движеща се цялост, а не като души, разделени на нисши и висши категории.
    Д-р Н: Винаги съм мислел, че душите се движат нагоре в своето съществуване.
    П: Знам, че си мислил така, но приеми, че се движим напречно...
    Д-р Н: Предложи ми нещо, което мога да си представя.
    П: Все едно че всички ние сме част от един вселенски влак, който се движи по хоризонталните релси на съществуването. Повечето от душите на Земята са в един вагон, който се движи по релсите.
    Д-р Н: Всички други души в различни вагони ли са?
    П: Да, но всички се движат по едни и същи релси.
    Д-р Н: Къде са кондукторите като Айдис?
    П: Те се движат напред-назад между свързаните вагони, но седят по-близо до локомотива.
    Д-р Н: Къде е локомотивът?
    П: Създателят? Отпред, горе, естествено.
    Д-р Н: Можеш ли да видиш локомотива от твоя вагон?
    П: (присмива ми се) Не, но мога да подуша пушека. Мога да доловя как локомотивът буботи и мога да чуя двигателя.
    Д-р Н: Щеше да бъде хубаво, ако всички бяхме по-близо до локомотива.
    П: В края на краищата ще се озовем там.
    Активен

    Страници:  [1] 2 3   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright