Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Преходът в отвъдното (живота след смъртта)  (Прочетена 3662 пъти)
Админ
Дидо
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « -: Януари 24, 2010, 00:29:31 »

    Част от човечеството предполага, че след напускане на Земята няма нищо.

    Те не могат да бъдат убедени с думи в непрекъснатостта на живота, но трябва чрез личния си опит, постепенно, да достигнат до същността на нещата и да започнат да задълбочават съзнанието си.

    Също така внимателно трябва да се подхожда и към хората, които по своему тълкуват Надземното съществувание, в зависимост от своите вярвания. Но Ефирният свят е толкова разнообразен, че всяка представа за него ще има някакво основание. Необходимо е хората да разберат непрекъснатостта на живота и да приемат тази истина като нещо несъмнено, за да обикнат пътя на възхода.

    Смъртта не е нищо повече от остригване на косата. Все същото отдаване на материя.

    Като тежка съдба виси над човешкото съзнание мисълта за смъртта. Като неминуема чаша стой призракът на смъртта и преминавайки жизнения си път духът идва до заключението, че тук трябва да приключват проявите на живота. Такова е движението на духа, разединен с Космоса.

    Не познавайки началото и виждайки края, разединеният дух преминава през живота безцелно. Но всеки може да заслужи безсмъртие, приемайки в съзнанието си Безпределността. Неустрашимостта пред края и устремяването към безпределността ще придаде на духа неговата насоченост към сферите на космическата неограниченост.

    Смъртта на човека може да бъде представена като проява на остро притегляне на Космическия магнит. Трудно е да не се нарекат смъртта и животът с едно наименование — все същото притегляне в непрекъсната смяна. Променят се само съчетанията и тяхното предназначение. Наистина, началото и краят се срещат в пространството!

    Правилно е да се нарече смъртта животворен обмен. Как може да се опрости най-трудният час? Чрез осъзнаване обмена на енергията. Велик е законът за обмена и от човека зависи накъде ще насочи своя дял. Космическият разпоредител определя всекиму степен на прогрес. Духът сам определя да приеме ли или да отхвърли, но няма край във вечния обмен на веществата и енергията.

    Духът изтръпва при мисълта за кончината. Но когато съзнанието проникне в същностга на Битието, тогава се утвърждава понятието за единство. Когато духът разбере, че проявите на живота текат непрекъснато, тогава може да се посочи и непрекъснатостта на всички вериги: веригата на мисълта, веригата на действията, веригата на следствията, веригата на стремежите, веригата на животите — едната верига предопределя другата.

    И духът не трябва да изтръпва при мисълта за края и промяната, а при мисълта за прекъсване на веригата. Ако се проследи как се носят в пространството отзвуците на скъсаните вериги, то духът наистина би изтръпнал.

    „Мислещият за смъртта я призовава“ — гласи древната мъдрост. Лекарите също са забелязали, че мисълта за кончината я приближава. Но може ли да се занимава мисълта с нещо, което не съществува?

    Когато хората приемат, че животът не се прекратява, тогава ще се измени съвършено и отношението към земното съществуване. Не за гробището трябва да мисли човек, а за крилата и красотата, която му е отредена. Колкото по-ярко внедри човек в съзнанието си мисълта за красотата на световете, толкова по-лесно ще възприеме новите условия.

    Неразумно е едва в навечерието да започнеш да се готвиш, ако искаш да преминеш в Тънкия свят. Ужасно е, когато човек цял живот е отбягвал да мисли за Тънкия свят и едва в надвечерието на прехода, като небрежен ученик, започне да повтаря смутено някакви неосъзнати думи.

    Съществуването на неминуем преход е възвестено от всички учения. Казано е, че: „Няма да умрем, но ще се изменим“. По-кратко и убедително не би могло да се каже. Но трябва да се знае езика на Тънкия свят. Трябва да се придобие правото на вход в пълно съзнание, но в надвечерието това е невъзможно да се постигне. Но ето, че вместо радост някой започва да внушава ужас и с това нарушава закона на живота.

    Възможно ли е чувствителният дух да избегне пристъпа на светската мъка? Няма случай човек да отдели духа си от земния план без спазъм на центровете. По същия начин самоотверженият летец, отделяйки се от Земята, изпитва един трепет в сърдечната област.

    Хората стават набожни с приближаването на прехода в Тънкия свят. Те не забелязват, че такова поспешно подобряване граничи с кощунство. Получава се не осъзнаване на Висшия свят, а предварително заплащане за по-добро място. В действителност приближаването към Висшия свят трябва да започва от първите дни на земния живот.

    Да не забравяме, че „Както на Земята, така и на Небето“. Областите на Ефирния свят са несравнимо по-обширни от тези на малката планета. Затова и всички мерки там граничат с безпределното. Като мигане на окото ще се мерне преходът в Ефирния свят. Даже спящият събуждайки се се оказва в нова обстановка. Затова мисълта след прехода може да се окаже дотолкова разстроена, че неподготвеният жител да забрави да призове на помощ Ръководителя.

    Дори заминалите по-рано близки могат малко да помогнат, ако не ги призоват. Голямо щастие за човека е да влезе в Ефирния свят, след като вече се е запознал с него. Енергията няма да се изразходва за приспособяване, но ще се насочи в стремежа нагоре. Отдавна е казано, че високите сфери се превземат със сила. „Съберете всичките си сили, за да можете да се устремите нагоре без забавяне“ — съветвал Мислителят.

    Хората не искат да разберат, че Тънкият свят е като плътния, но в друго измерение. Тези, които в земния си живот вече са постигнали дисциплина и имат понятие за хармония, могат да приложат тези достижения незабавно след прехода си в Тънкия. Такава способност се нарича „благи крила“, защото способства за по-бързото придвижване. Но рядко хората се запасяват с такива крила в земния живот, а преминават в Тънкия свят с необуздана воля и ненаситни желания.

    Хората не успяват по време на земния си живот да помислят за по-нататъшния си път. Те се задоволяват с чужди формули, които с течение на времето се вкаменяват, но нито в семейството, нито в мислите си не споменават за бъдещия живот.

    Нещо повече, такива разговори им се струват недопустими. Семейните не смятат за необходимо да говорят за прехода в Тънкия свят, а в училището такъв предмет би довел до уволнението на учителя. Така поради лицемерие и невежество хората предпочитат да живеят в тъмнина.

    Малцина са тези, които биха могли да разговарят за високото назначение на човечеството. Още от първите си дни човек е задължаван под натиска на бита да забрави за своите тънки проблясъци. Можете да си представите как ще се промени животът, ако бъде правилно разбрана задачата на битието. Колко нерешими проблеми ще бъдат лесно разрешени, когато хората разберат към какво трябва да се стремят.

    При прехода в Надземния свят трябва да се предизвикат в паметта възможно най-радостни спомени. Някои ще кажат: „Нашият живот беше тъмен и нерадостен“ — но те забравят, че всеки човек е имал мигновения на радост и точно тях трябва да призове от хранилището на „чашата“. Не трябва да се смята, че ще са необходими някакви победни тръби или всенародно признание, но чистата радост, каквато може да се открие и в най-ограничения трудов живот.

    Всеки е вършил самоотвержени постъпки, само трябва да съумеете да съберете всичко най-добро. Всеки човек знае сам бил ли е достоен за човечеството? Трябва да се подготвят такива моменти, те ще бъдат ценен товар. Не трябва да се привързва мисълта към мрачни и тежки спомени, иначе те като пиявици ще изсмукват живота.

    Трябва да се забрави за неудачите, тъй като те се случват в живота на всеки деятел. Защо да се влачат като опашка отзад ненужните удари? Нека те бъдат разплата за кармата. Но радостта ще бъде залог за бъдещото преуспяване.

    Хората се готвят за смърт, вместо да възпитават себе си за живот. Всички достатъчно са слушали, че самото понятие „смърт“ е поправено и… за необходимостта от смяна на седем обвивки. Трябва да се подготви съзнанието за огнеприемането на нашите сконцентрирани тела. Защо да се губят векове и хилядолетия за това, което може да бъде извършено несравнимо по-бързо.

    Бъдете убедени в безсмъртието и влагайте във всяко свое действие искра от космическия огън. И тогава тази безпощадна съдба ще се превърне в зов за космически живот.

    При прехода в Тънкия свят земното съзнание съхранява всички свои чувства, макар и видоизменени. В самия момент на прехода се получава усещане на главозамайване, подобно на припадък или като началото на епилепсия.

    По-нататък усещанията зависят от подготвеността на съзнанието. Ако съзнанието е било помрачено или мъждиво, чувствата не могат да се претворят в новото състояние. Тогава настъпва своеобразна забрава или дремещо блуждаене, състояние не от приятните.

    Тук не говоря за мрачното състояние на престъпниците и порочните хора, защото същността на техните терзания е неописуема. Но ако Агни е пробуден приживе — или чрез знание, или чрез подвиг на чувствата — той веднага извършва великата трансмутация.

    Като истински светилник той ще укаже направлението и ще възнесе в отредената сфера. Незабележим в земния живот, този Агни става ръководно начало в Тънкия свят. И не само осветява, но и служи като проводник за връзка с Огнените същества.

    При прехода в Тънкия свят пламват всички видове чувства за собственост, затрудняващи даже и най-добрите хора. Трябва да се усвой твърдо в съзнанието, че земна собственост не съществува. Едва когато съзнанието остане единствената ни собственост, тогава чак усещаме свобода при въздигането.

    В средните слоеве на Тънкия свят хората не мислят да се разделят с чувството за собственост, защото те съществуват единствено с тези влечения. Но ако някоя висша проява повдигне тяхното съзнание, тогава започва неимоверна борба. Затова още в земното състояние трябва да се уясни къде е вредния товар.

    Духът, напускащ земната сфера, се напряга в осъзнаването на тези достижения, които са господствали в неговия живот. Духовните достижения го отвеждат нагоре и разделянето със земната сфера е винаги радост за духа, който е познал светлината на подвига на служенето.

    При откъсването от Земята се утвърждава връзката с Висшите светове, към които се е стремил духът. Стълбицата на възхода се състои от предаността към Йерархията. Но за духът, пребиваващ в границите на самолюбието, няма друг път, освен скръбта. Тогава откъсването е страшно и духът задълго остава привързан към земната сфера.

    За по-добра асимилация на висшите енергии в надземните сфери трябва да се одухотворят центровете. Оставяйки земната сфера, духът трябва да се освободи от нисшите еманации. Всяка ненужна обвивка, която духът донася в Тънкия свят, му причинява непоносими болки.

    При достатъчно развито съзнание с извършва очистване, което освобождава духа от черупките. Но духът, който ревностно пази своите земни привички, изпитва в Ефирния свят всички недъзи, които е свикнал да преживява на земен план.

    За вървящия нагоре всеки излишен товар ще предизвика задъхване в Ефирния свят. Особено тежко се носи неизживяното, което в Ефирния свят представлява голям баласт. Най-трудно от всичко е усещането на тежестта на собствената грубост, чиято тягост се проявява още в нисшите надземни слоеве — Воплите, дочувани по-някога от надземните слоеве, се дължат на тази именно тягост, изпитвана от неочистените духове, пребиваващи в най-ниските от тези слоеве.

    За последните часове от пребиваването на Земята трябва особено да се погрижим. Често последният устрем може да предопредели следващия живот и слоевете, в които ще пребивава духът впоследствие. Не е допустимо да се призовава заминаващия, когато духът вече се е отделил от земната сфера. Тъканите, които вече са се освободили от земното притегляне, се напрягат в страшно усилие, за да се асимилират отново със земната атмосфера.

    Трябва да се научим да мислим при заминаването така, както и при раждането и трябва да могат да се съгласуват прийомите. Както е вредно задържането при раждането, така е вредно задържането и при смъртта. Трябва да бъде взето под внимание и тънкото образувание на новото тяло. Раните, причинени на заминаващия ще трябва да се лекуват в Тънкия свят. Какво ли не жестоко отношение си позволяват заминаващите. Може да се каже, че не смъртта мъчи, а живите хора.

    Трансмутацията на центровете нагнетява творческите енергии, които са необходими за прехода в Тънкия свят. Всяко духовно устремяване дава своите наслоения, които приемат вид на тънки енергии при прехода в Тънкия свят. Възторгът на духа и радостта на сърцето дават тези енергии, които хранят Тънкото тяло. Същевременно империлът и грубите земни въжделения дават своите тежки язви, които духът трябва да лекува в Тънкото тяло.

    Язвите на духа се пренасят в Тънкия свят, ако не са изживени на земята. Освобождаването от физическата обвивка не значи освобождаване от духовните язви. Когато преди откъсването от Земята духът осъзнава как е проявявал своите енергии, много може да бъде изкупено, но съзнанието трябва да насочи мислите към Висшите светове.

    Не можете да си представите доколко се преобразява човек в момента, когато напуска земната сфера. Наричат това смърт, но то е раждане. Затова е жалко, когато Тънкото тяло пребивава дълго време в сън.

    Особено забележителен е преходът в пълно съзнание, когато ясно може да се види как се свлича земната вехтория и остава нетленната придобивка, която би могла да се окаже и истинско съкровище. Но това най-фино съкровище не може да бъде проявено при грубите условия.

    През време на сън действа психическата енергия, подхранвана от земните токове, но при прехода в Тънкия свят може да се получи прекъсване на съзнанието, което налага да се затвърдят някои понятия. Някои преминават в Тънкия свят в пълно съзнание, но мнозина изпадат в сън и по време на това състояние те загубват паметта си за много неща.

    Придобитото се оказва като запечатано в „чашата“ и нерядко се налага странично влияние, за да се свалят тези печати. Главното, което трябва да се запомни е, че за да не се загубва съзнание, трябва приживе да се помни и твърди, че няма да забравим при прехода да съхраним съзнанията си. Точно това е съкровището, което отнасяме със себе си.

    Обикновено не виждаме спящите в Тънкия свят, тъй като те биват покрити с непроницаем флуид. Можем да ги видим в момента на тяхното събуждане, но сънят им не трябва преждевременно да се нарушава.

    В Надземния свят особено ни е нужно съзнанието. Вярно е, че земното съзнание ни напуска, но то се преобразява в знание на духа. И все пак, колкото по-явно е земното съзнание, толкова по-скоро се пробужда знанието на духа.

    Как чудесно и мигновено се преобразява съзнанието на мислещия човек при прехода в Надземния свят. Извършва се ясно увеличаване стойността на едни събития от живота и обезценяване на други.

    Най-важните житейски достижения се оказват нищожни, но всичко, в което се е заключавала самоотверженост и служене на човечеството, достига невъобразими размери.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #1 -: Януари 24, 2010, 00:33:14 »

    Преходът в Тънкия свят може да се съпровожда с най-различни усещания, както извънредно болезнени, така и блажено прекрасни.

    Няма да разглеждаме крайностите, но ще обърнем внимание на средното състояние, което може да бъде достъпно за болшинството.

    Да вземем за пример човек, който знае ползата от доброто и разбира мощта на мисленото творчество. Освен това той трябва да признава съществуването на отвъдния живот и да не съжалява за Земята, след като знае за връщането си в плътно състояние.

    Такъв човек може да заспи спокойно и без да губи съзнание да се озове в отвъдния свят. Той няма да чувства болка, тъй като неговото Тънка тяло няма да бъде обременено от извършените престъпления в мислите. Той няма да бъде подтиснат и скоро ще разбере смисъла на всичко заобикалящо го. Той ще превъзмогне страха, защото ще разбере, че мисълта е здрав щит.

    Особено ценно е, че в средното състояние човек може да мине без дълъг сън и незабавно да пристъпи към познание и труд. Той може да избере своето облекло и да побърза към общуване и полезни сътрудничества. Той може да получи всички преимущества на Тънкия свят и да започне да се готви за по-висшите сфери.

    Мнозинството от хората преминават в Тънкия свят с неправилно мислене. Едни преминават в страх и ужас, други в злоба и раздразнение, трети в земна привързаност, четвърти с убеждението, че зад телесната обвивка няма нищо. Много от тези мисли нанасят вреда на тяхното съществуване. Има хора, които обещават да се явят в Тънко тяло и с това обещание обвързват себе си и разочароват тези, на които са обещали.

    Човек трябва да пристъпи Прага свободен, устремен към усъвършенстване. Може 6и посред своите задачи той ще съумее да се яви в тънко тяло, но нека това допускане да се извърши естествено, между другите опити и запознавания. Освен това човек не може да предвиди на кого и кога ще може да се яви. Може би вибрациите на предложеното лице да не са се изменили, но у другиго да са се повишили. Не е изключено някой да се появи в Тънкото си тяло и с това да помогне нещо на хората, но това няма да бъде страховит призрак, а посланик на Светлината.

    Хората, напускащи Земята със запас империл, си създават мъчително битие. Пространственият огън се устремява към тях, тъй като хармонията е нарушена, а всяко нарушаване на хармонията предизвиква ответнно действие на пространствения огън. Така раздразнението е вреден израстък за заминаващите.

    Духът, привързан към Земята, остава в Тънкото си тяло, създаващо му илюзията на земните привързаности и страсти. Но духът, излетял с устрем нагоре, може да премине тънкия план, при което тънкото тяло се превръща в ненужна смет. Последната мисъл при оставянето на материята е подобна на стрела. Този момент решава направлението на полета! Останалото се прилага според силата на желанието. Затова трябва да умеем да желаем.

    В днешно време физическото тяло на човека е вече оформено, ефирното тяло е почти оформено, а най-изтънченото-менталното тяло е оформено само у избрани. Когато менталното тяло не е оформено, духът не може да се издигне над пределите на нисшите слоеве. Огненият свят е недостъпен за духа, докато висшите Центрове не започнат да се трансмутират.

    Може ли най-добрият обитател на Тънкия свят да с издигне от тук в Огнения свят? Може и неговото преображение ще бъде прекрасно. Пречиствайки се, тънкото тяло започва да свети, огънят се разгаря и накрая обвивката пада като тънък слой пепел.

    Огнената същност не може да остане в предишния слой и се възнася в Огнения свят. Това, което е било в Тънкия свят нетърпимо сияние, в Огнения свят става най-бледото. Такава е стълбата. Но за тъмата на нисшите бездни това сияние ще бъде като далечна заря. Изгарянето на мъртвите на Земята е символ на превъзходното преображение.

    Укрепването на тънкото тяло изцяло съответства на всеки възвишен порив. Тънкото тяло съдържа в себе си всички духовни центрове и съзнателното му подхранване може да даде големи възможности. Същността на тънкото тяло зависи от тези духовни насищания. Ползата от тези подхранвания може да бъде голяма и за физическото тяло. Всеки порив на духа укрепва центровете на тънкото тяло, но всеки център на физическото тяло, който се насища с нисши енергии, разрушава огнените центрове.

    Състоянието на физическото тяло въздейства на тънкото тяло, както и състоянието на тънкото тяло въздейства на физическото тяло. Болезненото състояние на организма се отразява на астрала и духовната немощ на тънкото тяло се отразява на физическото тяло. Всички духовни преживявания имат своето влияние както над тънкото, така и над физическото тяло.

    Както плътното тяло може да понася удари и да усеща волеви въздействия, така също и тънкото тяло може да се подлага на различни въздействия и после да ги предава на своето плътно тяло. Значителна част от нервните усещания могат да принадлежат на рефлекси от тънкия свят. Също и при преминаване през различни слоеве на Тънкия свят се получават усещания, наподобаващи убождания, които предизвикват болки в нервните центрове.

    Не трябва да се забравя, че тънкото тяло, даже при високи състояния, все пак е материапно тяло, което се подчинява на закони, макар и висши, но все пак материални.

    Тънкото тяло се подхранва от добрите деяния. То укрепва от всичко възвишено, затова добрите мисли и деяния са така полезни. Някои предполагат, че тънкото тяло е неразрушимо и никакви земни въздействия не могат да му навредят, но такова тълкуване е неоснователно. Тънкото тяло е все пак тяло веществено. То може да боледува, може да укрепва и даже да се разлага. То има свой живот, който не винаги се съгласува с този на плътното тяло. Тънкото тяло може да отговори по-рано от плътното на различните влияния.

    Срещат се така наречените „живи мъртъвци“. Те са успели да умрат в тънкото си тяло, макар че плътното все още живее. Психическата енергия се намира в такива случаи в нормално състояния. Тя почти е излязла от тънкото тяло, но ако физическата работа на сърцето продължава, то и енергията продължава да бъде привързана към разложената обвивка. Ние наричаме такива организми празни обвивки. Това състояние не трябва да се смесва с обсебването, което може да стане при отслабване на тънкото тяло.

    Тънките тела имат и обем, и тегло, и отнасят със себе си много особености на земния живот, но освобождавайки се от земната обвивка получават и способност за творчество на духа. В резултат на това творчество могат да се получат и хармонични построения, но обикновено преобладават фантастичните отражения на човешките преживелици.
    Особено трудно се възприема мигновеността на действие на тънкото тяло.

    Могат да бъдат осъществени полети в тънко тяло до далечни светове. Тези полети изискват голяма подвижност на тънкото тяло, което в своето напрежение достига до огненост. С помощта на малък апарат могат да се привлекат от пространството определени лъчи, спомагащи за придаване на невидимост на тънкото тяло.
    Тънкото тяло може да се появява едновременно на далечни разстояния. Даже обикновени хора могат да бъдат видяни едновременно в различни части на света.

    Могат да бъдат отбелязани и през деня моменти на „отсъствие“. Тези състояния показват, че тънкото тяло временно излиза по далечни задачи. Не трябва да се затруднявате в това положение. Полезно е да се поседи спокойно със затворени очи. Може и мислено да се изпратят към тънкото тяло токове, които да му под-помогнат в работата.

    Полетите на тънкото тяло биват двояки: то или изтича през краката и блуждае безцелно или, преминавайки през горните центрове, лети по духовни задачи. Пренася се мигновено през океаните и учи хората или самото то се учи, подхранвайки с това аурата. Не само астралът, но и менталът действа. Ние не ценим действията на астрала, за нас съзнанието на ментала е по-важно.

    Освободеното тънко тяло на йогина посещава различните планове на битието. Пространствените полети и потъването в недрата на планетата са еднакво достъпни за него.

    В близко бъдеще ще могат да се установят отделянията на тънкото тяло, както и обикновените отделяния на тялото. Могат лесно да се систематизират безпорядъчните отделяния на астрала, които стават много по-често, отколкото е прието да се мисли. Указанието за (съществуването на) тънкото тяло е много древно. Но обикновено неговата дейност напълно се изключва от физическия живот, макар че отделянето му все пак се извършва.

    Много хиляди години хората са разединявали тези две естества, затова и хармонизирането им трябва да бъде целесъобразно. Например, когато физическото тяло остава неподвижно, то не трябва да бъде докосвано и да се нарушава тишината. Когато погледът е насочен навътре не трябва да се осветява или да се променя температурата.

    На тънкото тяло са свойствени седем чувства, които много рядко могат да звучат в земната обвивка като резонатор.
    Преходът от Астралното състояние в менталното напомня смяната на земното тяло с астралното. Но смяна на астралното тяло с менталното не може често да се наблюдава. Особено характерно е, че освободилият се се удивлява какво да прави с астралното си тяло. То не се разсейва много бързо и затова е понятно учудването как и какво го очаква. Такива блуждаещи обвивки са ненужни. Колебанията на съзнанието и привързаността към плътното състояние ги принуждава да блуждаят в пространството и само ако някой силен дух напътства освободилият се и успокой оставащата обвивка, преходът може да бъде естествен.

    Могат ли да бъдат видими обвивките, оставени от менталното тяло? Не само че могат, но биват особено привлекаеми към земната сфера. Астралното тяло се привлича към земната сфера, ако менталното тяло не го привлече към по-висшата сфера.

    Напълно разбираемо е, че тялото, напуснато от ментала, ще бъде привличано към Земята. Такива призраци могат особено да плашат някои хора, тъй като в тях отсъства разумно начало. И за самите обвивки такива блуждаения не са полезни, защото приближаването към плътния слой ги укрепва и препятства естественото им разложение. Но всички тези явления отговарят само на нисшите и средни слоеве на Ефирния свят.

    Високото състояние помага за по-бързото разложение на обвивките, изоставени от телата. Случва се високо съзнание да помогне на даден преходящ и тогава обвивката незабавно изгаря. Съвършено аналогичен е смисълът на кремация на физическото тяло на Земята и това не бива да ни учудва никак.

    Черупката на тънкото тяло донася много недоразумения в битието. Тази черупка въобще не трябва да съществува и само човешкото несъвършенство допуска тези междугранични образувания. Физическото тяло има своето преображение в тънкото тяло, но ако духът не се освободи от земните влечения и похоти.

    Тънкото тяло не може да се отдели в чисто състояние. То отнася върху себе си своеобразно наслоение от земните страсти. Даже ако тънкото тяло се освободи от своите отживелици, то все пак черупката остава задълго и ще се носи насам-натам като чучело. С такива отпадъци награждава човешкото невежество прекрасния Тънък свят.

    Черупката на тънкото тяло спрямо земното притегляне е особено близка до плътното битие. Във вид на призраци тя блуждае по целия свят и разни злобни духове много обичат да завладяват такива изоставени жилища. Следователно, голяма е отговорността на преминаващите в Тънкия свят със своте земни страсти, от които е много лесно да се освободят само като мислят за Йерархията на Светлината.

    Въздействието на Огъня е разрушително за физическото тяло, но огнената стихия е съвършено естествена за огненото тяло. Значи тази промяна на отношението се извършва в пространството на Тънкия свят. Действително, високите слоеве, очистени от грубите физически въжделния, вече изпитват огнената благодат, но нисшите подземия на Тънкия свят са подложени все още на физическото въздействие на огъня. При това колкото повече са физическите отпадъци, толкова огънят може да действа по-болезнено. Ето откъде е сведението за пламъка адов.

    За духа с развито съзнание времето на пребиваване в астралния план би могло да се ограничи до 40 дни, но различните земни условия са продължили това време до безкрайност. И причината . за това е нещастното съжаление, което привързва заминаващите към Земята. Религията казва: „Вървящият към отците с тях ще пребъде; вървящият към ангелите с тях ще пребъде; вървящият към Бога — с Него ще пребъде“. Значи поставилият си най-висока цел получава и най-доброто достижение. Затова най-доброто напътствие към напускащия Земята ще бъде: „Бързай, не се оглеждай!“

    Непотърсилият усъвършенстване дух се потопява при смяната на тялото в безлично състояние, а после блуждае, измъчван от неосъзнати възпоминания. Трябва да се избягва безразличието при смяната на тялото. Стремежът към усъвършенстване ще даде спокойствието, което е нужно за да се премине от едно тяло в друго. При това се достига качеството на Архата, който никога не прекъсва течението на съзнанието си и постоянно е устремен в бъдещето.

    Оказал се зад предела на трите измерения и най-хладнокръвният ще се ужаси, ако сърцето му не е подготвено за предстоящото ниво на познание. Не е възможно без предварителна огнена закалка да се прескочи от едното състояние в другото. Също е невъзможно да се възприеме красотата и тържествеността на Тънкия свят без своевременна изтънченост на сърцето. Ако си в тъмнина можеш да стоиш бездушно и пред най-прекрасните произведения на изкуството, но тук тъмнината е в самите нас.

    Така че, ако някой остане в тъмнината, нека да вини само себе си. Но страшно е да останеш в тъмнината на четвъртото измерение, а и всички последващи измерения се превръщат в ужасни гротески без осветлението на сърдечния огън.

    "Учението на Шамбала"
    Маха Чохан
    Активен

    delfin
    Гост
    « Отговор #2 -: Февруари 02, 2010, 21:18:57 »

    Душата отлита с мощен енергиен импулс


    Учени от Университета "Джордж Вашингтон" в САЩ регистрираха мощен енергиен импулс, който излъчва мозъкът на умиращия човек в момента на неговата смърт. Импулсът е бил наблюдаван при седем умиращи от рак или сърдечен пристъп пациенти, за които медицината не би могла да направи нищо повече. Според американските изследователи такъв пик на финална мозъчна активност не е била регистриран при нито един жив човек.

    "Отначало направо не повярвахме на очите си, след като регистрирахме за първи път импулса. Предположихме, че тази аномално висока енергия, регистрирана на енцефалограмата на умиращия, е предизвикана от някаква намираща се наблизо електронна апаратура - мобилен телефон или друг електрически уред. Затова се постарахме при следващите експерименти да изолираме напълно този фактор. Независимо от това отново регистрирахме свръхвисоката аномалия и при следващите енцефалограми", разказва пред репортер на специализираното сп. Journal of Palliative Medicine ръководителят на експеримента д-р Лакмир Чавла.

    "Всички неврони са свързани в обща електрическа мрежа. Когато човек умира, недостигът на кислород пречи на невроните да задържат електрическия потенциал. Затова те започват да се разреждат, изпускайки лавинообразно наличния до този момент електрически потенциал", обяснява феномена Near death experience д-р Чавла. Според него връщането назад на лентата на живота при изпадналите в клинична смърт пациенти също е свързана с финалното разреждане на невроните.
    Активен
    PUFFY
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1

    « Отговор #3 -: Октомври 06, 2012, 15:29:40 »

    Zdraveite!  Bih iskala malko pomosht, zashtoto nqmam pokoi molq vi pomognete mi! Predi edna sedmica sanuvah edin san- sanuvah 4e sam namerila edno cherno bialo kotence ,sutrinta kogato se sabudih imah edno stranno useshtane che veche tozi den se povtarq.Vecherta kakto si sedqh na stola v gradinata chuh edin zvukna kotence ,obarnah se i naistina beshe edno kote ne mu obarnah vnimanie sled minuta se obrachtam pak i si kazah TOVA E TO ot moq san. Gorkoto imashe edno oko podduto beshe slabichko za svoq 1 mesec. Sled tova go vzeh, ne iskah da go ostavq poveche. Az po princip ne haresvam kotki no tova go chuvstvah specialno. Beshe pri men ot sedmica no se razbolq imashe temperatura mnogo visoka. Zavedoh go na veterinar i mu bi 2 injekcii. Zanesoh go v kashti pokrih go s valnena bluza da stoi na toplichko no gorkoto stradahe mnogo i s obshti dumi tova bqha poslednite mi minuti i umrq. Ot togava vse placha za nego i stradam daje go sanuvah sashtata vecher 4 puti - che mu davam mlqko sled tova go chuh da miauka. bih iskala da razbera sled kato e martva moqta PUFFY kakvo moje da e stanalo s dushata i dali e na nqkoe hubavo mqsto da li me vijda i dali kogato umrq i az shte q vidq otnovo!!!   MOLQ VI POMOGNETE OTCHAQNA SAM OTGOVORETE MOLQ VIIII

    Здравейте! Бих искала малко помощ, защото нямам покой. Моля ви, помогнете мИ! Преди една седмица сънувах един сън - че съм намерила едно черно-бяло котенце. На сутринта, когато се събудих, имах едно странно усещане, че вече този ден се повтаря. Вечерта, както си седях на стола в градината, чух един звук на котенце. Обърнах се и наистина беше едно коте. Не му обърнах внимание. След минута се обърнах пак и си казах "това е то от моя сън!". Горкото имаше едно око, което беше подуто, беше слабичко, за своя 1 месец. След това го взех, не исках да го оставя повече. Аз попринцип не харесвам котки, но тогава го почувствах специално. Беше при мен от седмица, но се разболя - имаше много висока температура. Заведох го на ветеринар и му би 2 инжекции. Занесох го в къщи и го покрих с вълнена блуза - да стои на топличко, но горкото страдаше много и общо взето, това бяха последните му минути.
    От тогава все плача за него и страдам, даже го сънувах същата вечер 4 пъти - че му давам мляко, а след това го чух да мяука. Бих искала да разбера, след като е мъртва моята Пуфи, какво може да е станало с душата й и дали е на някое хубаво място? Дали ме вижда? И дали ще я видя отново, някога?
    « Последна редакция: Октомври 06, 2012, 18:52:12 от Stihl » Активен
    Eona Lightholder
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2559


    NEVERENDING STORY

    « Отговор #4 -: Октомври 06, 2012, 15:49:20 »

    Пуфи естествено ,че енергията не се губи и ще си те чака някога, мъничката душичка е дошла да да ти помогне да преживееш  нещо бързо и в по-малък мащаб , примерно дошло е котенцето да ти предаде урока Загуба , наместо да го изпиташ с човек примерно. Ще ти идва на гости на сън  Сърце , не забравяй да и благодариш ( и пиши на кирилица , че е забранено на ллатиница тук )

    Активен

    "weird " is indication for creative force ♥
    utro
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 711

    « Отговор #5 -: Октомври 06, 2012, 19:03:32 »

    http://nde-bg.net/
    Активен

    Живейте в света без ни най-малка представа какво ще се случи. Дали ще сте победител или губещ, няма значение.<br />Единственото, което има значение и което винаги е имало значе­ние как вие играете играта. <br />Дали и се наслаждавате? -на самата игра - тогава всеки миг е миг на радост.-Ошо
    вожда
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 403


    I.F.Y

    « Отговор #6 -: Октомври 07, 2012, 21:49:52 »

    Спокойно, Пуфи, ще се намерите пак.
    Понякога, някои неща ни се пращат като знаци, които идат, за да ни подскажат, че не сме сами. Това, което си разказала, ми се струва точно такъв знак. Според мен, съдбите ви са свързани с душата на това коте и предвид краткия престой, който му е бил отреден за това прераждане, е дошло да ти подскаже да не го забравяш. Да не забравяш, че не си сама. Напуснало е това тяло, тъй като то вече не може да му служи, но съвсем скоро ще го познаеш отново. Предполагам, че пак ще е коте, но може и да е друго. 
    Активен

    Някои неща се променят, други никога не се променят.
    Ахо!
    ,___,  
    [O,o]
    /)__)  
    -”–”-
    Ru Alfa
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 315


    « Отговор #7 -: Март 23, 2013, 20:32:27 »

    Ние сме просто енергия в тези тела. Част сме от космическата енергия на Вселената и когато изгубим земните си тела се връщаме отново там. Сякаш всяка частица от нас се разтваря като крехки, прозрачни мехурчета пяна във вълните на океана и ние се сливаме с безкрайността на Вселената. За нас вече няма време, няма пространство, нито материя, но ние все пак можем да видим и усетим всичко. Светлината, цветовете, зараждането на живота във всяка негова форма. 
    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright