Духовно развитие

          

Страници:  1 2 [3]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Невидимата планета в слънчевата система  (Прочетена 7465 пъти)
bars_i
Гост
« Отговор #30 -: Юни 04, 2010, 18:27:12 »

И обратната възможност - разум би могъл първоначално да се развие на Земята. Периодичните катаклизматични завръщания на Нибиру в центъра на Слънчевата система са имали огромно влияние върху скоростта на въртене на Земята. През 1993г. бяха публикувани разработки с доказателства, че хуманоидите са присъствали на Земята в продължение на стотици милиони години. Това може да хвърли нова светлина върху произхода на човешкия род и върху потеклото на нашите създатели....

Малко хора знаят защо планетата ни се нарича Земя. Произходът на думата се намира в древният град Ериду, където археолозите откриха доказателства за шумерската цивилизация. Ериду е бил не само първият град на шумерите, но и първото селище на боговете. Неговото име Е.РИ.ДУ е ехо на по-ранната му история, защото буквално означава "дом в далечна сграда", най-подходящото име за посетителите от планетата Нибиру.

Шумерските летописи твърдят, че Ериду е принадлежал на бога Енки, който трябвало да отговаря за Земята преди пристигането на брат му Енлил.

Защо обаче археолозите не са намерили следите на по-ранно заселване на боговете? Обяснението е, че Ериду е бил унищожен от потопа и е покрит с дебел пласт кал. От него не е останало нищо.

Същият район сега се нарича Южен Ирак.

Другите места на боговете са били унищожени по подобен начин от потопа.

През 1976. се появиха първите потвърждения на шумерските твърдения, че техните градове били построени според "личния земен план" на боговете. Анализът доказва, че местоположението на древните шумерски градове наистина следва внимателен географски план. Те са били разположени на равни разстояния върху три линии, които се пресичали в Сипар. Ериду е бил най-южният град, разположен до предната част на Персийския залив.

Линията през Бад, Тириба, Шурепак, Нипур и Ларак до Сипар разделя точно на 45 градуса меридиан от планината Арарат, ориентир, който е на около 500 мили на север. Същността на този геометричен план става ясна, когато беше прочетено значението на имената, дадени на градовете.

В центъра е бил Нипур, градът на Енлил, шефът на боговете. Неговото шумерско име всъщност е било НИБРУ.КИ, означаващо "Земното място на Нибиру". Шумерите са го определяли като мястото на ДУР.АН.КИ - връзка небе-земя. Следващият град на северозапад от Нипур е бил ЛА.РА.АК. Въпреки, че още не е намерен от археолозите той се споменава в текстовете заедно с другите открити градове като името му означава "Разпръскващ ярко сияние".

Сипар е бил градът на шумерския бог УТУ, известен още като Шамаш. Неговото име е означавало Светещият или "Онзи, който осветява". В по-късните езици на близкия изток се оказало, че Сипар означава и Птица. Не е случайно съвпадението, че такива споменавания за полети са се свързвали с Уту, защото това бил богът на Хелиополис, известен още като Хелиос, бог на Слънцето, който летял с "искряща колесница".

Какво е известно за другите градове? Ларса или ЛА.АР.СА значи "Виждане на червена светлина". Лагаш или ЛА.АГ.АШ значи "Виждане на Блясъка в шест", вероятно обяснение на близкия индустриален център на БАД.ТИБИРА - "Светлото място, където рудите се обработват". И анкрая там бил Шурупак (ШУ.РУП.ПАК), "Мястото на изключително доброто съществуване", който несъмнено е бил медицинският център на боговете. От това трябва да се предполага, че преди потопа в този район е съществувал Триъгълен коридор за приземяване с космическо летище в Сипар и контролен център за полети в Нипур.

От перспективата на отминалите хилядолетия е трудно да се разбере дали този район е бил удобен за кацане, тъй като той е унищожен от потопа.

Идеята, че Сипар е бил древен космически център е потвърдена от неговото свързване с Уту, който в по-късните времена е известен като бога на ракетите.

Ако всичко това е истина, тогава градовете в Шумер са били съсредоточени върху много специфични места в южната част на Месопотамия.

След като потопът разрушил всички космически съоръжения от предишния период и след като водите се отдръпнали боговете се върнали на Земята. Според Библията, това станало в планината Арарат, когато Ной излязъл от ковчега. "Епос за Гилгамеш" също твърди, че боговете слезли след като Ной опекъл няколко животни за жертвоприношение и Господ слязъл долу като "помирисал сладкия вкус". Това обаче не е правдоподобно, тъй като боговете едва ли биха могли да се приземят върху стръмния планински склон на Арарат. Точните подробности за това как Ной и семейството му са пристигнали от Арарат до "страната на окончателното заселване" не са изследвани. Но вероятно отговорът се намира в загадъчния район Баалбек в Ливан.

Предполага се, че Баалбек съществува откакто свят светува, като легендата го свързва с мястото, където Хелиос е докарал каретата си, за да почине.

Докато най-ранната история на Баалбек остава необяснена, използването му за целите на въздушен транспорт по времето на шумерите е описано в "Епос за Гилгамеш". Тази поема се отнася за приключенията на Гилгамеш, владетел на шумерския град Урук през 2900 пр.н.е. и за неговия приятел Енкиду. Гилгамеш, който се е считал две трети бог и една трета човек е бил изцяло погълнат от въпроса за смъртта и възможното безсмъртие. По-голямата част от епоса е посветена на неговото пътешествие за откриване на дома на боговете в кедровата гора. Когато той и приятелят му стигат до кедровата гора виждат, че тя се охранява от електрическа мрежа и когато отворил портала "ръката му се парализирала". Днес кедровото дърво продължава да бъде национална емблема на Ливан. Защо е била охранявана обаче ливанската кедрова гора? Защото в близост до нея е имало жилище на боговете.

"Епос за Гилгамеш" потвърждава използването на Баалбек като пристанище за въздушни кораби.

Как тогава Баалбек се свързва с легендата за Ной и Потопа? Всички научни доказателства внушават, че земеделието след Потопа е възникнало в долината Бекаа, където е разположен Баалбек. Това подкрепя теорията, че Баалбек е оцелял от Потопа и се е превърнал в рая за завръщането на боговете.

За една обикновена гробница в джамия в Карак Нух (недалеч от Баалбек) се твърди, че е на Ной. Местното предание обяснява, че Ной е бил много висок и е можел да се разпростре през цялата долина Бекаа с единия крак върху планината Ливан на запад, а с другия - на АнтиЛиван - на изток. Според легендата, именно един от краката е заровен в "гробницата". Вероятно тази необичайно оформена гробница, дълга 60 фута и широка само няколко фута, съдържа крило на самолет.

Активен
bars_i
Гост
« Отговор #31 -: Юни 04, 2010, 18:28:20 »

Няма съмнение, че Баалбек, а на Арарат е бил фокуса за боговете и човеците след Потопа.

Потвърждение, че Баалбек е бил главното място за приземяване на "боговете" от Нибиру след Потопа се дава и от географско доказателство. На него пръв обръща внимание Захария Сътчин. Оказа се, че преди него никой не е забелязал, че огромната  каменна платформа в Баалбек е на равно разстояние от пирамидите в Гиза и от връх Света Екатерина на синайския полуостров. За света Екатерина, наред с другите религиозни неща е важно, че това е най-високата планина в Синай, 2 600 метра над морското равнище. "Закачен" към света Екатерина от южната му страна е връх Синай, 2 250 метра над морето. В комбинация двата върха оформят двувършие, което е огледален образ на двете главни пирамиди в Гиза. От гледна точка на геометричното съотношение между Гиза и Баалбек може ли това огледално изображение да е съвпадение?

Да припомним, че пирамидите в началото са били облицовани с бели варовикови блокове, които са ги правили видими от огромна разстояние. От Космоса, според американските и руските астронавти, Великата Пирамида се появява на радарния екран много по-отдалеч заради полегатите и страни, които отразяват радарните лъчи перпендикулярно, ако ъгълът на падане е 38 градуса над хоризонта. Вероятно пирамидата първоначално  е била радарен отражател с насочващ фактор над 600 милиона мили при дължина на вълната 2 см. На прост език това означава много мощен отражател. Мнението намира отклик в древна поема, която очевидно описва Великата пирамида в навигационна роля "облъчвана с пулсиращи лъчи от небето до земята".

Що се отнася до платформата в Баалбек нуждата от огромни камъни сега може да бъде разбрана само в контекста на огромните товари и вертикални скали. По-просто казано това означава, че Баалбек е бил планиран и строен като площадка за приземяването на космическите кораби на "боговете".

С помощта на Сътчин могат да се възстановят и някои от най-забележителните моменти от историята на Великата пирамида. Неговите изследвания показват, че повтарящите се описания на Е.КУР (Къща като планина) се отнасят за две отделни места. Едното от тях е зикуратът (неправилната пирамида) Е.КУР на Енлил и Нипур. Другото пък се намирало в африканските земи, на Долния свят.

Можем ли да твърдим, че Екур на Долния свят наистина е била Великата пирамида? Тъй като зикуратите в Месопотамия имали плоски покриви единствено Великата пирамида би могла да отговаря на описанието за "насочен на високо връх". Всеки, който е стоял пред нея, със сигурност би я нарекъл "къща като планина".

Определението за Великата пирамида като един от двата Екура помогна за новото разбиране на древните текстове и особено на "митове за Кур", чиито версии бяха открити на шумерски, акадски и асирийски. Митовете описват важна битка между боговете Енлилити и Енкиити в различни "кур" или "планински" земи с драматичен сблъсък в Екур - Великата пирамида. Тази битка е била резултат на окупацията на териториите на Енлилитите от египетския бог Сет и неговите последователи, бягащи от отмъстителния Хор. Сега можем да проумеем защо Сет е създал толкова голям проблем. Окупирайки земята на Ливан той поставил всички космически съоръжения - Баалбек, Гиза и Света Екатерина, под властта на Енкиитите. Яростният конфликт, който последвал от това отразил напрежението между техните наследници Нинутра и Мардук за контрол и първенство над боговете на Земята. Войната се превърнала в разгром. Подпомаган от Адад (Ишкур) и Ищар (Инана) Нинурта използвал мощни оръжия за унищожение на селищата на "богове" и човеци, и "накарал реките да текат червени от кръв"

Последният етап от войната се разиграл в Екур - Великата пирамида. Според месопотамските текстове, отбраняващите се богове издигнали предпазен екран, през който оръжията на Нинурта не могли да проникнат. В сблъсъка, младият бог Хор бил ослепен. В този момент богинята майка Нинхарсаг се включила и договорила капитулация. Мирната конференция с подробности в текста "Аз пея песента на Майката на боговете".

Съществува ли някакво доказателство за това, че войната на боговете е била реален факт? Да ви припомним една необичайна планина в Судан - Джебел Баркал, която сякаш е разцепена на две от страхотна сила. Това е странна планина и се счита за свято място. В подножието и се намират руините на храмов комплекс, тачен като "южния дом на египетския бог Амон".

На един изолиран връх на височина над 1000 метра бяха открити надписи, издълбани върху най-недостъпната точка на върха. Това е бил страхотен инженерен подвиг, тъй като надписите са разположени на недостъпно място. Какво е накрало някой в отдавнашни времена да издига паметник в това откъснато от света място? Може би фактът, че планината има широко било, застлано с прозрачен кварц, останки от мощната експлозия, която някога е унищожила това място.

По подобен начин дошъл и краят на епохата на Великата пирамида. В текста "Лугал-е" Нинхарсаг възкликва:

"Аз ще отида струната да прережа,

за спасението на воюващите богове".

Линията от великата пирамида до Баалбек е била струна, която измервала същото, което струната от Баалбек до Света Катерина.

Заключението е , че пирамидите са били визуални ориентири за пилоти, пристигащи към Баалбек. Но тяхната роля не е била само на пасивни радарни отражатели. Някъде вътре в пирамидата текстът описва навигационен светлинен фар и радарна система, която пръскала мрежа над Небето и Земята.

Синайският полуостров е пусто място, една неплодородна пустиня. Но Синай заема стратегическо място и хилядолетия е бил кръстопът на световната търговия, мост между Африка и Азия, връзка между Средиземно и Черно море.

Дали някога в Синайската равнина, която днес е част от Египет, е имало космически център на “боговете”? Въпреки, че сега нищо не напомня за такова нещо непрекъснатата 40-километрова полоса между Уади ел Натила и Уади ел Агейра представлява идеално място за кацане на космическите кораби.

За античните хроникьори не е имало съмнение, че някога този район е бил запазен за “боговете”. Най-доброто обяснение е на Гилгамеш, шумерският цар, който бил обладан от идеята за вечен живот. След като не успял да се добере до платформата в Баалбек той направил втора експедиция до Синай, за да опита там да се придобие с безсмъртие. Според описанията, Гилгамеш най-напред минал през Мъртво море и стигнал до планински проход, който бил охраняван от народа Скорпион. Планината, притежаваща шумерското име Ма-шу (Планината на върховната лодка) била обозначена в други текстове и като “Мястото откъдето Великите се възнасят”.

Въпросът е дали може да се твърди, че планината Ма-шу е била планината в Синай.

Активен
bars_i
Гост
« Отговор #32 -: Юни 04, 2010, 18:29:22 »

За да открием отговора да изследваме надписите в пирамидите на древните египтяни. Те представляват религията на фараоните. Същността им е тяхното пълно отдаване на вярата в задгробния живот, особено в място, наречено Даут. То било считано за царството на мъртвия цар Озирис, където мъртвите фараони се възнасяли към задгробния живот. И все пак пътешествието на фараоните към Даут било описвано с терминологията на физическото пътуване през земя и вода. Пътешествието тръгвало в източна посока. Започвало с пресичане над вода, езеро с тръстики и продължава над земята, между две планини. На това място фараонът влиза в “подземен свят”, където “устата на планината” била отворена, а душата на умрелия се възнасяла към небесата.

Египетското пътуване на изток е огледален образ на шумерското на запад. Синайският полуостров е разположен между двете. Както Гилгамеш достига планинския проход, така го достига и мъртвият фараон, пътувайки между две планини. Защото централен Синай наистина е заобиколен от седем планини и седем планински прохода. Тяхната обща посока е била не някакъв митичен свят, а космическият център, разположен под земята. Пътешествието до Даут, а оттам към звездите на египтяните било просто подражание на пътуванията на техните богове – към Нибиру, Баалбек или другаде. Затова било свързано с предполагаемото безсмъртие на боговете. Пирамидите в Гиза били възприемани като част от входа към Даут, поради което станали централна част от култа на фараоните към задгробния живот.

Текстовите доказателства за някогашното съществуване на космически център в Синай бяха разгадани например от Сътчин, който идентифицира Синай като легендарното място Тилмун. Някои учени твърдяха, че то се намира в Бахрейн, където беше открита древна търговка станция. Но Сътчин, след анализирането на шумерските текстове, стигна до извода, че са съществували два Тилмуна – град Тилмун и страната Тилмун. Търсенето на последната на изток бе неправилно, защото тя не е била разположена там където “слънцето изгрява”, а в страната където “шамаш се издига”. По този начин Сътчин идентифицира Тилмун като страна на “боговете”, ограничена зона, установена след потопа. Съществува важна разлика между шемс, които летели в земните небеса, и “орлите”, които били ракети, издигащи се над земната атмосфера. Няма съмнение, че древните описания на “орли” са се отнасяли за ракети на боговете като например шумерският цар Етана “бил издигнат нависоко от орел”, а той описва земята, която ставал все по-малка и малка, докато океаните станали с размерите на “кошнички за хляб”.

От тази гледна точка трябва да се анализира и древната история на Йерусалим, който също е бил свързан с Космоса област. Неговото значение не може да бъде приписано нито на географското разположение, нито на търговки център. Но мястото е идеално за център на контрол на полетите. Топографията на местността е добра – малко плато, заобиколено от три страни от стръмна долина. Йерусалим е изпълнявал роля в контрола на полетите. И имената на трите му възвишения имат буквални значения. На север възвишението Софив е известна като Скопус. Означаващо “Планината на наблюдателите”, средното възвишение Морая значи “Планина на насочването”, а накрая връх Сион означава буквално “Планина на сигнала”.

До пирамидите в Гиза е огромната легнала фигура на лъв с човешка физиономия. Целият паметник е издялан от изключително здрав варовик с размери 80 на 200 метра. Сфинксът е най-великото произведение на изкуството за всички времена.

С цел да бъдат постигнати тези монументални размери скулпторът (или скулпторите) е трябвало да издълбае и изкопае хиляди тонове твърда скала. Нито един експерт не е обяснил какво е мотивирало неизвестните архитекти. И до днес няма никакви следи, записки или каквото и да е било нещо, което да установява датата на създаването на величествения монумент. Въпреки липсата на каквито и да е било доказателства експертите са достатъчно самоуверени или направо нагли, за да твърдят, че Сфинксът е дело на един или друг от строителите на трите големи пирамиди в съседство. Напоследък, чрез компютърни симулации се опитаха да анализират лицето на Сфинкса и да го идентифицират с един от фараоните в Гиза. Изборът им падна върху Хафра. Други пък твърдят, че става дума за Менкаура. Никой обаче все още не може да е сигурен, че физиономията например не е автопортрет на създателя на Сфинкса и никой не може да каже какви промени са били направени на това лице от по-късни реставрационни работи. Малкият размер на главата на Сфинкса спрямо тялото показва, че се е състояла някаква съществена промяна на контура и обема на по-късен етап.

Много учени са обръщали внимание на уникалността на Сфинкса, защото не съществува абсолютно никакъв прецедент на идеята за представяне на тяло на животно с глава на човек. В действителност египетското изкуство винаги се е концентрирало точно върху обратната идея, представяйки своите богове с тяло на човек и глава на животно. Други образи на сфинксове, открити в Египет комбинират глава на бик с тяло на лъв и няма и следа от глави на фараони.

Други специалисти изразяват учудване, че идеята за толкова огромно и мащабно каменоделство от твърда скала никога не е ставало обект на подражание, въпреки неговата техническа простота и голямото количество подходящи естествени скални образувания по бреговете на Нил.

Именно тези фактори превръщат Сфинкса в огромна мистерия, защото той е напълно различен от останалата древноегипетска култура.

Възможно ли е Сфинксът също като пирамидите от Гиза да представлява “ръчен труд” на “боговете”, а не на човека?

Както пирамидите, така и Сфинксът не съдържа никакви надписи. Перфектната му форма на произведение на изкуството и идеалният 52-градусов ъгъл на пирамидите в Гиза никога след това не са били възпроизвеждани където и да е било по Земята. Едва ли ще сме изненадани ако открием, че тези древни паметници предхождат управлението на фараоните в Египет с хилядолетия.

Но в случая със Сфинкса това е научен факт.

Мистериозната поява на цивилизацията в Шумер преди около 6000 години е повторена от нейната внезапна смърт. Обстоятелствата са замазани във всички исторически източници. Те ни разказват, че тази великолепна цивилизация се е сдобила със съперник в съседната, също така мистериозна Акадска империя и около 2000г. пр. Хр. шумерите и акадите са изчезнали без особена причина. След това на казват, че две нови цивилизации - вавилонската и асирийската, са се появили от нищото за да завладеят Месопотамия.

Самото шумерско описанир на това огромно за тях нещастие е толкова странно, че обикновено се разглежда като митология. Археологически факт все пак е, че изчезването на Шумер е станало внезапно а не постепенно.

След 1985г. се появиха няколко теории, че шумерите са били унищожени от ядрен взрив. Свидетелство за това се съдържа в различни текстове, познати като "жалби" за унищожението на различни шумерски градове.

Долния превод е публикуван от най-изтъкнатия специалист по Шумер проф. Крамер
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #33 -: Юни 04, 2010, 18:30:40 »

"Земята на Шумер бе налегната от бедствие, непознато на човек,
огромна буря от небето, буря унищожаваща земята.
Злокобен вихър като стремителен порой,
убийствена буря, последвана от знойна жега.
Поред бял ден тя лиши земята от яркото си слънце,
на свечеряване звездите не изгряха.
Хората едва можеха да си поемат дъх,
зловещият вятър ги сграбчи
дори не им дари следващ ден.
Устните се изпълниха с кръв,
глави, облени с кръв,
лицето пребледня от злокобния вихър".

Естеството на бедствието било такова, че дори боговете не могли да му устоят. В друг текст, наречен "Вопъл от Ериду", Енки и неговата жена Нинти също избягали от своя град Ериду.

Много шумерски "жални" плочки бяха открити през последните години, включително в Урук, Ериду, Ур и Нипур. Те внушават, че всички градове едновременно са преживели едно и също нещастие. Но няма споменаване за военни действия. Напротив злокобното събитие не е разрушение, а "опустошение".

Онова, което пронизало Шумер, е било "злокобен вихър", довел "невидим дух", приличащ на смъртта, какъвто никога не е бил срещан преди. Не е чудно, че случаят е оприличен на ядрен взрив.

Нека сега се спрем на доказателствата за такава експлозия.

Библейската притча за разрушението на Содом и Гомор чрез "огън и сяра" ни е позната. Ако обаче възприемем приказката за Содом и Гомор като свидетелско показание, а не като митологизиране, това означава, че там е имало експлозия с такава мощ, че тя би могла да се сравни с атомните бомби над Хирошима и Нагазаки през 1945г.

Третираме Содом и Гомор обаче като мит, защото не можем да повярваме, че преди 4000 години на Земята е имало ядрени оръжия. Според притчата жената на Лот се е обърнала назад и се е превърнала в "стълб от сол". Но ако става дума за погрешен превод щяхме да открием, че думата "нимур" означава едновременно "сол" и "пара". Поради това жената на Лот може да се е превърнала и в "стълб от пара".

Пълната значимост на нещастието в Содом и Гомор бе разбрана от Захария Сътчин през 1985г.

Обстановката в Содом и Гомор, според него, възбудила спор във връзка с правото на бога Мардук да се върне в своя град Вавилон и да приеме върховенството над боговете. Докато бащата на Мардук Енки защитавал правата на първородния си син другите богове яростно се противопоставяли. Един от тях Ерра обещал да използва сила срещу Мардук. Това е дълъг текст, известен като "Епос за Ерра", описващ какво се е случило след като Ерра гневен е напуснал съвета на боговете с отправената към Мардук заплаха:

"Земята ще разруша,
тях ще превърна в купчина пепел,
градовете ще разтреса
планините със земята ще изравня,
животните им ще изчезнат,
ще разбуня моретата,
хората ще накарам да изчезнат,
душите им на пара ще превърна
никой няма да бъде помилван."

Боговете молят Ану да разреши конфликта. Ану се съгласил с употребата на седем мощни оръжия за атака срещу Мардук, но Гибил - братът на Мардук, го предупредил за плана на Ерра.

Бог на име Ишум (което означава "носещ нещо, което пари") бил изпратен да се присъедини към Ерра в Долния свят (Африка) да зареди оръжията и да ги насочи към целите. Ишум е съперник на Мардук. За Ерра няма съмнение, че този бог е Нергал, често описван в древните текстове като "яростния цар", "насилника", или "онзи, който изгаря", "бог на войната и лова, и носител на чума".

Именно Ерра/Нергал озлобен и ревнив брат на Мардук, е този, който е възприел най-агресивната роля и предлага да бъдат употребени оръжия срещу Содом и Гомор, където се е смятало, че са Мардук и синът му Набу, и да стреля по самия космически център в Синай.

След съгласуването на плана двама от боговете извършили съкрушителна атака - Ишум към космическия център, и Ерра - към Содом и Гомор.

Според "Епос за Ерра" атаката му не само разрушила "сатанинските градове" Содом и Гомор, но също създала Мъртво море, каквото го знаем днес
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #34 -: Юни 04, 2010, 18:34:42 »

"Той прекопа морето,
целостта му той раздели,
онова което там живееше,
крокодилите дори
той накара да умрат."

Дали някога в Мъртво море са живели крокодили? Не е съвпадение, че 900 години по-рано Гилгамеш е бил предупреден да не допира с ръка "водите на смъртта" като лодката му стигнала далечния западен бряг на "Морето на водите на смъртта". Днес то е познато като Мъртво море, но по напълно различни причини - неговата концентрация на сол е станала през вековете толкова висока, че никакъв морски живот не може да има в него.

Къде са се случили събитията от Содом и Гомор? Библията определя долината на Содом като Соленото море, подсказваща, че там където днес са неговите води някога е имало долина.

Съвременните източници твърдят, че унищожените градове, някои наистина са били разположени в района на Мъртво море, правейки този извод от гръцки и римски писмени паметници, които твърдят, че долината била наводнена след "събитието". Не случайно на местните езици Гомор означава "потопяване". А Библията се отнася към Мъртво море като към "Морето на Араба", което означава "изсушен" или "изгорен". Може ли тези източници да са неточни?

Към тях трябва да се прибави, че местоположението на "порочните градове" е в южната част на Мъртво море, което и до днес се нарича Морето на Лот (в памет на човек на когото е било позволено да избегне нещастието).

Библията предлага и други свидетелства, които фиксират точното място - описания на сол и катранени ями, които съвпадат с южната част на Мъртво море.

И наистина този район все още съществува. Това е едно безжизнено солено тресавище. И до наши дни тези парчета битум плуват до Мъртво море, което още в древни времена е било наричано Асфалтово море. Освен това югоизточната част на Мъртво море е богато на растителност и отговаря на библейското описание.

Но какво веществено доказателство би могло да потвърди, че именно в този район в древността е била извършена ядрена експлозия?

Геологията на Мъртво море е необикновена. То е разделено на две части от огромен полуостров, наричан Лайсан, езикът, който достига на две мили до западния бряг. Северно от Лайсан морето е с дълбочина около 400 метра под морското равнище, най-ниската точка на света без излаз на море. На юг в пълен контраст, водата е плитка и варира от 1 до 5 метра. Би ли могло тази необикновена геология да се дължи на взрив, който е нарушил първоначалния Лайсан  и е причинил потъване под водата на предишната суха "долина на плодородните полета"?

И до ден днешен необикновени нива на радиоактивност се откриват във водите на изворите около южните брегове на Мъртво море. Други доказателства за ядрена експлозия бяха открити в снижаващото се ниво на Мъртво море, което в последните години падна от 350 до 400 метра под морското ниво. Свиването на повърхностната площ извади на показ причудливи гънки, описани като "почти архитектурно изработени скални пролуки."

А какво да кажем за високата концентрация на сол, почти пет пъти над нормалната? Тя се дължи на липсата на излаз на Мъртво море. Шест и половина милиона тона прясна вода се вливат всеки ден от река Йордан и ерозират естествената сол от дъното на морето, която не може да се изпари и увеличава още повече солната концентрация във водата. Но тук има още един странен факт. През 1993г. учени се опитаха да вземат мостри от скалите под Мъртво море с най-новата технология на пробиване. Предишните опити се проваляха заради изключително твърдия слой солена скала, само на няколко стъпки под нивото на дъното на морето. Какво явление би могло да оформи кора от солена  скала толкова твърда, че да не може да бъде пробита от съвременните технологии?

На юг има други, още по-драматични доказателства за използването в древността на ядрени оръжия. На полуостров Синай има огромен геоложки белег - точно където е трябвало да се намира космическият център на "боговете". Този белег се вижда от Космоса и е загадъчна бяла кръпка, обхващаща област с размери 170х170 км. Докато хилядите тънички линии са сухи речни корита в пустинята, то за светлия белег, разположен вляво от средата, няма никакво обяснение. Освен това в Източен Синай са намерени милиони овъглени камъни, разпръснати на десетки мили. Наскоро тези скали привлякоха вниманието на поредните експедиции. Така например Еманюел Анати направи няколко експедиции до Джебел Дидеид, свещена планина от третото хилядолетие преди Хр. В книгата си "Планината на Господ" той разказва за много заоблени речни камъни, няколко метра в диаметър, върху които древните нашественици са издълбали различни знаци и символи. Снимките ясно показват, че скалите са овъглени само на повърхността.

Какво казват геолозите за овъглените скали на Синай? Те предполагат, че са вулканични, но това не е истина, тъй като никъде не е имало вулкани. Камъните са една аномалия, която не може да бъде обяснена от конвенционалната наука. И защо се изключва предварително невъзможността от употреба на ядрени оръжия преди 4000 години?

Науката стига до задънена улица. Но скалите са там както и огромния белег. Единственото възможно обяснение е, че те са резултат на неестествена еволюция. В този контекст имат смисъл и потвърждават достоверността на Синай като географското местоположение на космическия център.

Разрушаването на космическия център на Содом и Гомор и залезът на Шумер могат да бъдат свързани и отнесени към 2000г. пр.хр. Шумерският "текст-ридание" свързва "зловещия вятър" със събитията в Синай чрез обясненията за "огромна буря, изпратена от Ану", "буря от светкавици" и че "на запад тя се роди". Мъртво море и космическия център в Синай наистина се намират на запад от Шумер.

Остава да се отговори ма въпроса защо "боговете" са позволили да бъде използвана такава огромна разрушителна сила. За това ще разберем от Вавилонската кула, където бог Мардук е направил опит да възстанови разрушения от потопа град в Шумер.

Нибиру е била известна още в най-древни времена. Още тогава е била свързана с огромни катаклизми в нашата слънчева система, тъй като нейната орбита и въртене са противоположни на другите планети. Когато навлиза в нашата система тя създава влияния, които завършват с катаклизми. Преди много векове хората са свързвали това с “наказанието на боговете”. Реално обаче това е един нормален аспект на нашата опасна слънчева система.

Нибиру всъщност се върти дълбоко в слънчевата ни система, като един неин цикъл продължава около 3 600 години. Това е било регистрирано от древните хора, които казвали, че “един ден при Бога се равнява на хиляди земни години”.

Активен
bars_i
Гост
« Отговор #35 -: Юни 04, 2010, 18:36:19 »

Онова, което хората не могат да разберат е, че нашите създатели/Нефилим са “боговете от звездите”. Те са онези, за които пише в стария завет и в други още по-древни ръкописи. 

Една от причините да се говори в Библията, че един ден на боговете е хиляда земни години е скоростта на въртене на Нибиру спрямо Земята. По този начин те не са обременени от времето. Един ден живот на Аннунаки на тяхната планета се е равнявал, според древните ръкописи, на една година на Земята. Това разкрива тайната, че нашите 360 дни – древният календар, изразяващи една слънчева година е бил сравним и на Нибиру, и че една от техните години (въртене около същото слънце) е 3 600 дни, които се равняват на 3 600 земни години. Това обяснява защо 3 600 наши години ще изминат през един цикъл на Нибиру.

Това може да обясни и древната хипотеза, че бащите на човека са извънземните от други планети. Те са създателите на биоматерията във Вселената.

Но защо са дошли на нашата планета щом като тяхната е била далеч и много по-голяма от Земята? Защо са решили да дойдат именно тук, за да създадат биороботи в опит да усъвършенстват земната еволюция? Специалистите сега говорят, че извънземните отново се приближават към Земята.

Но не е изключено Аннунаките, заедно с техните лидери да се намират или на Земята или на астрално ниво около нея. И че те всъщност отдавна не са на тяхната планета Нибиру.

Една от причините, заради която някога са пристигали на Земята, може да е добивът на злато, за да го върнат на Нибиру, която  е използвала златото като естествен елемент за оцеляване. Но какво се е случило там, за да се нуждаят от златото? И какво е станало на тяхната планета, за да се появи тази нужда?

Причината, може да се намери в Генезиса, където се споменава, че “още в самото начало е станало нещо лошо”. Нещо лошо се е случило “в небесата”. Все повече изследователи твърдят, че една от луните на Нибиру  се е сблъскала с планетата Тиамат (древната Земя) докато Тиамат е била между Марс и Юпитер. Огромната катастрофа не само е изхвърлила Тиамат от нейната орбита, но тя и луната на Нибиру са били почти напълно унищожени. Можете ли да си представите какво е ставало тогава в нашата слънчева система?

Тиамат е потънала в хаоса, което означава, че е тръгнала по нова орбита. Земята е станала безформена, напълно унищожена на повърхността от космическата катастрофа. Именно за това се говори в Генезиса. Нибиру е била много по-голяма планета (според древните текстове четири пъти по-голяма Земята), но и тя е пострадала от сблъсъка. Даже върху страната на Марс, която тогава е била откъм катастрофата е паднала огромна атака от метеорити, заради което днес изглежда като че ли по Марс е било стреляно е гигантски оръдия. След катастрофата Марс е бил също унищожен и станал невъзможен за живот на повърхността си.

До каква степен е била унищожена Нибиру? Най-вероятно в много голяма, заради което Аннунаки са били принудени да тръгнат да търсят злато на другите планети тъй като то е било част от тяхната атмосфера. Какво се е случило на Нибиру, за да започне атмосферата и да се разпада? Дали тя не е участвала във Великата космическа война. Ако е било така, до каква степен е била унищожена Нибиру?

Най-вероятно е понесла непоправими поражения. В “Книгата на Енох” се споменава за падналите Нефилим, които са дошли тук. Споменава се и за техния дом. Това означава, че тяхната планета Нибиру е била унищожена. Много специалисти са убедени, че планетите не само са се ударили една в друга, но че Великата космическа война е била провокирана от междузвездно насилие от същите тези извънземни “богове”.

Ето защо, когато Нибиру е стигнала до момента, в който Аннунаки вече не са били в състояние да я спасят, те са я напуснали и са пристигнали на Земята, която по онова време е започнала да се съвзема от катастрофата чрез еволюционните цикли. Всички те – Енлил, Енки, Ану, са кацнали на Земята, когато Нибиру най-накрая е умряла напълно или е избухнала, оставяйки в Космоса само облак, който днес се наблюдава от НАСА. Спомняме си как през 1990г. НАСА съобщи, че е открила Планетата Х или Десетата планета. Но след това замлъкна и повече нищо не спомена на тази тема.

Ако е така, тогава не трябва да очакваме извънземни, които са оцелели от Нибиру, за да дойдат да спасят Земята. Защото тези извънземни отдавна живеят или на Земята или в астралните и райони. Както споменава Енох “те загубиха своя първи дом и станаха духове на тъмнината, блуждаещи наоколо”. Някои древни текстове пък предполагат, че те “циркулират чрез реинкарнация на Земята”.

 

Дали Десетата планета продължава да се върти в Космоса някъде зад Плутон като огромен мъртъв астероид, доста по голям от някои планети? Дали не е била унищожена като от нея е останал само космически облак? Или отново се приближава, за да изпълни древните злокобни пророчества?

Дали те наистина са “боговете от звездите”, които като биопрограма са създали хората, за да добиват вместо тях златото, което им е било необходимо за спасяването на атмосферата на Нибиру? Дали именно те са създали сегашната система от ограничения и “божи заповеди”, за да държат човека под контрол? Заради което човечеството досега не може да разбере, че преди всичко действа духовният, а не физическият закон?

Дали отново идва времето на края? Но ако всичко това е истина, тогава наистина застрашени са извънземните (Нефилим), които разбират, че губят своята власт. И вместо да ни карат да вярваме, че именно ние ще сме съдени те ще трябва да “жънат” онова, което са “посяли”.

Но дали ще поискат?

Активен
bars_i
Гост
« Отговор #36 -: Септември 02, 2010, 00:06:17 »

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=nyPy-a7HrnE" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=nyPy-a7HrnE</a>
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #37 -: Септември 27, 2010, 17:53:49 »

Разшифрованите текстове свидетелстват за това, че древните шумери са се срещали с пришълци, дошли на Земята от планетата Нибиру, която, поради разтеглената си орбита, попада в пределите на Слънчевата система веднъж на 3600 години. В близките две години ще можем да узнаем със сигурност, съществува ли тази загадъчна планета или не, защото настъпва времето за нейното поредно появяване.

Търсенето и изучаването на свидетелства за пребиваване на пришълци от космоса на Земята в праисторически времена, както и резултатите от уфологически изследвания, показват неразривна връзка в тези две научни направления. Археологическите и лингвистичните открития от втората половина на ХХ в. позволиха по новому да се погледне на историята на Земята и населявалите я древните цивилизации. В резултат от изучаването на 100 хиляди текста и астрономически таблици от Шумерското царство, ранен Египет и Ливан, бяха получени сензационни сведения за развитието на човечеството, историята на Слънчевата система и извънземното вмешателство в еволюцията и културата на нашата планета.

Според древните текстове, пришълците се появили от планета, която се върти около своята звезда по много изтеглена орбита, навлиза в Слънчевата система и се доближава до орбитата на Земята на всеки 3600 години. Културата и науката на тази извънземна цивилизация, в продължение на хилядолетия са оказвали влияние на човечеството, изменяйки със времето само своята форма. Именно на нея, човечеството дължи своето появяване на Земята.

Заслугата в 30-годишното изучаване и обобщаване на тези сензационни сведения, принадлежи на Захари Ситчин - крупен специалист в областта на лингвистиката на древните езици, в това число на Шумерите, Вавилон и Древен Египет (“Хроники на Земята”, САЩ, 1980 г.). В шумерските и акадските текстове се разказва за това, как боговете, дошли от небесата на своите огнени колесници, можели да летят по различни земи и даже до края на небето, към звездите, а понякога взимали със себе си и избрани сред смъртните хора. Отзвук за тези събития намираме в Стария Завет: “Яви се колесница огнена и коне огнени … и понесе се Илия във вихър към небето” (тъй като не съм чела нито Стария, нито Новия Завет, моля да ме извините ако има неточности в превода.) Шумерския управник Гудея, две хилядолетия по-рано е записал на глинени плочки: “Яви ми се сияещ човек, съдейки по шлема на главата му, той беше бог. Той стоеше редом до божествена черна птица - вятър”. По нататък в текста се разказва за това, че този богочовек му заповядал да вземе участие в строителството на съоръжение, в което ще се намира черната птица - вятър, а след приключване на работата, съоръжението ще бъде охранявано от самите богове, да не би обикновенните простосмъртни да попаднат под гибелната светлина и мълнии по време на излитане и приземяване на “черната птица”.

Тези “черни птици” шумерите наричали МУ. Управителят на шумерския град Палаш оставил следния запис за тях7“Му, излитащ с мълнии в небето, прилича на огромен и силен 'костру', отиващ в небето.” МУ - на езика на шумерите имал дословното значение “повдигащ се право нагоре”. Не само шумерските, но и хетските изображения на плочките, показват ракетообразни космически обекти, разположени както на пускови платформи, така и летящи на фона на звездите. По време на полет те били обгърнати в светлина. Тези изображения били добре известни и в Близкия Изток по това време, а можели да се открият и на печатите на Критските владетели. При разкопки в древен Хаанан, около Йерусалим, са открити таблички с изображение на обект, много приличащ на голяма ракета, редом с която са показани символите на Луната и съзвездия. В Древен Египет, в особен храм са се прекланяли на пирамидалния обект “бен-бен”, с който в далечни времена боговете слезли на Земята. Тези богове били наричани ануннаки, т.е. богове от по-нисък ранг. Тяхните ръководители - нефилимите - им давали указания как и къде да строят съоръжения от огромни каменни блокове за старта на техните кораби, които народите на Вавилон и Акад наричали НАРУ (небесни колесници, изпускащи мълнии). Легендарния управител на град Урук Гилгамеш бил, както потвърждават древните текстове, две трети бог и една трета човек. Намерените текстове съдържат неговото (на Гилгамеш) описание на старта на небесна колесница: “Изведнъж - избухна мълния и в небето се издигна пламък. После отново настъпи тъмнина, огънят изчезна. Всички отломки от скали, дървета се превърнаха в пепел”. Гилгамеш, в бъдеще полубог, бил удостоен от боговете с пътешествие в небето към звездната обител на нефилимите. Когато видял от високо как морето започнало да заприличва на локва, а цялата Земя се смалила до размерите на Луната, изпаднал в ужас. Той уговорил ануннаките, управляващи небесната колесница, да го върнат на Земята, което било и изпълнено.

Намерени са рисунки, на които са изобразени космически кораби разположени в шахти. В горната част на кораба, намираща се на нивото на земята, била видна полусфера, притисната към конус. Корабът бил представен в разрез. Ясното изображение показвало двоен (външен и вътрешен) корпус. Между двата корпуса били разположени кръгли шпанготи (?). Преходни люкове били разположени между три последователни отсека. В единия отсек, човекоподобни фигури държали в ръцете си тръби или шланги. В шумерския език “Уту Шамаш” се превежда “човек от огненото кълбо”. Това съвсем не е последното доказателство, че боговете, попаднали в Шумер, имали космически кораби. Рисунки от глинени плочки в Древен Шумер и пиктограми, даващи тяхното обяснение, ни позволяват да добиеме представа за космическите кораби на пришълците.

4400 години преди новата ера шумерите, съдейки по астрономическите таблици и пояснителните им текстове, смятали, че нашата Слънчева система се състои от 11 планети и още една - Нибиру, родината на нефилимите и ануннаките, която се появява между орбитите на Марс и Юпитер с периодичност 3600 години. Удивително е, че хилядолетия след шумерската цивилизация, гръко-римските философи и учени смятали, че Земята е плоска, а небесния свод е украсен със седем планети, прикрепени към него.

Нефилимите предали на жреците знанията за природата на Земята и Слънчевата система, за планетите зад орбитата на Сатурн и за най-важната - Нибиру, от която били дошли. Разшифрованите шумерски списъци на царете говорят за управлението на 10 божествени царе - нефилими, в продължение на 120 “сфери” (единица за време равна на 3600 години). По такъв начин, пришълците от космоса се появили за пръв път на Земята преди 432 000 години. Приблизително 100 000 години назад, нефилимите, използвайки примитивното земно същество, започнали да провеждат генетични корекции, в резултат на които бил получен съвършенно нов вид, способен на обучение и разумни действия. Нефилимите добавили част от своя генотип в създаването на разумното същество. В миналото те контролирали и управлявали еволюцията на този нов вид същества, който вид започнал да обожествява своите създатели. И само около 4000 години до новата ера започнало стремителното развитие на човешката цивилизация. Интересно е да се отбележи, че времето на управление на нефилимите е кратно на числото 3600, т.е. времето за което Нибиру прави един оборот или иначе казано 3600 земни години съответстват на една година на планетата. Нефилимите станали богове в очите на хората, те избирали измежду човеците управници и царе - посредници, чрез които предавали своите знания, първо в областта на земеделието и скотовъдството, а по-късно, когато се сформирала класата на жреците, предавали астрономически, математически и други знания.

Шумерския астрономически термин ДУБ съответства на 360-градусовата “обиколка на света”. Професор Х. Хилпрехт, от университета в Пенсилвания открил, че шумерите знаели за Великия космически цикъл, обхващащ период от 25 920 слънчеви години. От древните шумерски текстове и астрономически таблици, за пръв път е получено потвърждение на хипотезата за причината за появяването на астероиди между орбитите на Марс и Юпитер. В текстовете се говори, че преди 174 хиляди велики цикъла планетата Нибиру, пресичайки орбитите на тези планети, разрушила трета планета, наречена Тиамат. Тя била значително по-голяма от Марс. Захарий Ситчин отбелязва: “На нефилимите им се удало да запазят своето господство на Земята и да заставят хората да възстановят пометените от Великия потоп градове, да построят съоръжения, необходими за нефилимите и ануннаките. В шумерските източници се говори, че първият град, където властта била предадена на хората, бил Киш. Той положил началото на династии на царете, управляващи Урук, Акад и Вавилон. Именно в Шумер възникнала първата велика цивилизация, и само няколко хилядолетия по-късно в долините на Нил и Инд се появили нови цивилизовани държави с големи градове.”.

Край извора на Ефрат, в обкръжение от планини, нефилимите създали своеобразна обител на боговете - Сиппар. Този район бил обявен за забранен за хората. “Тази земя била наречена Тилмун (в превод от шумерски - място на небесните огнени колесници)”. Именно от тук към орбиталните станции излитали корабите.

Имат ли съвременните НЛО отношение към древните пришълци от планетата Нибиру? Дали техните подземни и подводни бази, намерени в наши дни, не са форпостове на нашата планета? Вероятно ще узнаем за това, когато идващите години планетата Нибиру се появи отново в Слънчевата система. Не е изключено нейната поява в близост до Земята да стане причина за нова, непредсказуема активност на НЛО и най-после да бъде осъществен опознавателен контакт. 
 
Владимир Забелишенский             
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #38 -: Октомври 08, 2010, 21:57:53 »

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=IPQ63CJJiYM" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=IPQ63CJJiYM</a>
Активен
Страници:  1 2 [3]   Нагоре
Отиди на:  



Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright