Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Златното сечение на творението  (Прочетена 4622 пъти)
delfin
Гост
« -: Януари 22, 2010, 13:01:26 »

Божествената симетрия е навсякъде около нас и в нас - тя е в математиката на нашата мисъл и в геометричните природни и изкуствени форми

Френският учен Беноа Манделброт, авторът на книгата “Фрактална геометрия на природата” (1977 г.) търси общи параметри, присъщи на характера на природата и поведението на човека. Той прави извода, че и природата, и човекът действат на принципа на фрактала, т.е. на безкрайното раздробяване и подобие на дребните части на цялото.

Безупречно определение за математически фрактал е библейският израз “Аз съм Алфата и Омегата, началото и краят, първият и последният”.
Фракталната неустойчивост, нерегламентираност, пластичност само доказват, че светът е устроен така, че да може да реагира на тласък отвън, да бъде управляван. Тъй като нестабилността на хаотичните системи ги прави извънредно чувствителни на външно въздействие.

В тази фина и много чувствителна многоликост се съзира изключителното въображение на най-Великият фрактал – Творецът. Всяка една молекула в Неговата нежна паяжина, водеща и най-малките частици към основния обект, “виси” на фина нишка, която я свързва с останалите молекули.

Всяка нова молекула има собствени спирали и изпъкващи части,
като езици на пламък,
и в тях има нови молекули, още по-малки, безкрайно разнообразни, винаги подобни, но никога идентични. Точно като в чудото на миниатюризацията – всеки нов детайл е вселена, цялостна и многолика. А Художникът е творил така, както и вселенското съзнание – с прости физични закони, повтаряни с безкрайно търпение, навсякъде и във всички сфери еднакво.

Така се самосъздава и природата, и човекът, като един сложен математически обект, който събира всичко неизбежно и непредсказуемо. Като едни безкрайни итерации (последователности на сумиране), от които най-простият, но базисен, е моделът на итерация, известен като
ред на Фибоначи: 0,1,1,2,3,5,8,13 и т.н.

В него всяко следващо число е сбор от предните две, а резултатът от делението на всяко следващо число на предишнато асимптетно се приближава към трансцедентното число 1,6180339, изразяващо пропорцията на златното сечение, от която светът е буквално наводнен.

За първи път терминът “златно сечение” (фи) е въведен от великия древногръцки астроном Клавдий Птоломей (90-160г.), а популярност получава благодарение на Леонардо да Винчи. Но 250 години преди него италианският математик Леонардо Пизански (1180-1240 г.), по прякор Фибоначи (Син на Добродушния) обяснява тази нарастваща закономерна последователност. Той я наблюдава при размножаването в животинския и в растителния свят.

Йохан Кеплер пък я открива в музиката в интервалите между основните мажорни и минорни тонични тризвучия (1,3,5 или 1,5,8). Той забелязва, че обикновено
кулминацията на мелодията е в точката на златното сечение и е с неговата обща продължителност – 1,618
След тях още много учени забелязват, че всички процеси (биологически, исторически, социални, обществени, финансови) са подчинени на пропорцията на знаменитото златно сечение. И че неговата същност се изразява със следната формула: малката част от цялото се отнася към голямата така, както голямата към цялото. И съответства на числото 1,6180339, което изразява съразмерността, хармоничността и красотата на природните обекти, шедьоврите на изкуството.
Анализът на пропорциите на забележителните архитектурни паметници показва, че основните им размери също са близки до числата на Фибоначи.

Още през XIII век Тома Аквински вижда
пряка връзка между красотата и математиката
Връх на числовото послание е пирамидата в Гиза, която не е гробница, а неразрешима още главоблъсканица от числови комбинации. Храмовите жреци предават на Херодот, че площта на всяка от нейните стени е равна на квадрата на височината й. Дължината пък на нейната стена е 783,3 фута (238,7 м), а височината е 484,4 фута (147,6 м). И като се раздели дължината на височината, се получава съотношението фи – 1,618. Така древните египтяни чрез числовите символи са предали за бъдещето така ценното знание, и то в една предписмена и предйероглифна епоха.
Във всички вътрешни и външни пропорции на пирамидата шества числото 1,618, то играе централна роля. Същото съотношение е открито и в мексиканските пирамиди. Това говори, че са построени приблизително по едно и също време от хора с еднакво равнище на развитие.

Числото фи не подминава и биологията. Всичките кости на жабата са в пропорция фи. Частите на тялото на водното конче също са в тази пропорция. Вездесъщото съотношение е и във всеки вид риба, в пропорциите на човешкото и животинското тяло.
Деленето на общата височина на човека в съотношението на златната пропорция преминава през естествените разчленявания на тялото. Между голямата му и малката му част има същото съотношение, както между голямата част и цялото, за да изглежда прекрасно.

На рисунката на Албрехт Дрюрер “Изучаване на пропорциите” се вижда, че размерите на човешкото тяло (за единица е избрана главата) се съотнасят като 1:2:3:5:8 и образуват реда на Фибоначи. Дължините на костите на пръстите също са в съотношение фи помежду си. Изобщо основата на всички живи същества е една – тази на Свещената Божествена геометрия. От което следва, че
нейният Творец е най-великият Геометър
И целият свят е така строен и красив, именно защото е на основата на Неговата Геометрия и Неговите геометрични линии.

Строежът на човешките и животинските кости също е подчинен на това съотношение, затова са една оптимална система, т.е., максимална носеща способност при минимален разход на материя. Тази пропорция е обикновено на местата, където нещо се прегъва или променя посоката си.
Всяко изумително творение в мирозданието и в човека съответства на правилото на златното сечение. От листенцето на тревичката до биологическата популация. И всички те са изумително красиви, защото съдържат естетика на реда, която граничи с хаос и защото изразяват мъдростта в простотата и принципа за единното просто, задаващо разнообразното сложно
Тази идея се вижда и в устройството на цялото мироздание, заложена е и в генома на човека и на животното. Книгата на цялата природа е написана с езика на нелинейните, неправолинейните фрактали. При линейните всяка част е умалено точно копие на цялото, а при нелинейните всяка част прилича на деформирано копие на цялото.

Причудливите очертания на бреговите линии и сложните извивки на реките, начупените очертания на бреговите линии и сложните извивки на реките, начупените повърхности на планинските хребети и чудните очертания на облаците, буйните корони на дърветата и разклонените мрежи на кръвоносните съдове и невроните, плахото блещукане на свещта и разпенените турбулнтни потоци на планинските реки – всичко това са фрактали.

Едни от тях, като облаците и потоците, постоянно менят формите си, а други, като дърветата и невронните мрежи, ги запазват неизменни. Но и двата типа фрактални структури имат нещо общо и това е самоподобието им. Изпълняват основния закон за единство в многобразието на мирозданието, който пък е доказателство за Единния му Творец, както и за Божествената, базисната фрактална геометрия
А тя е навсякъде около нас и в нас. Цялата символика на различните религии и езотерични школи също съдържа елементи на фрактални конструкции, базиращи се на някаква фундаментална геометрична първооснова и това е изображение на модифициран кръст.

Външната архитектурна сферично-кубично-пирамидална форма на евроазиатските християнски манастири, на будистките ступи и храмове, на ислямските джамии, на египетските пирамиди, на пирамидалните конструкции на цивилизацията на маите и т.н. съдържат една и съща фрактална база – триизмерният кръст и развиващ се от него вписан в куб октаедър, трансформиращ се в сфера. Следователно – не фракталните форми са символ, модел на фундаменталните технологии, а, обратно, базисните езотерични технологии са проява на фракталната структура на информационната първооснова на нашата Вселена. А фракталната геометрия е ефективно средство за описване на морфологичните свойства на природата и човека.

Божественото съотношение е и в най-добрите образци на изкуството. А защо е така, ни обяснява още през XIII век Тома Аквински. Той смята, че у човека е заложена предустановена хармония и формулира един от основните принципи на естетиката - на човека са приятни обектите, които имат правилни пропорции, тъй като между красотата и математиката има пряка връзка и тя е заложена в човешките инстинкти.

Великият гръцки философ, основател на неоплатонизма, Плотин още преди две хиляди години пише: “Никога окото не би могло да възприеме слънцето, ако то самото не е подобно на слънцето; също както и душата няма да може да вижда прекрасното, докато самата тя не е прекрасна, а за да види красотата и божествеността, човек също трябва да стане прекрасен и божествен.”

А това са взаимодействащите си части от едно цяло, подобията на
фракталите слънце – око; Бог – душа
В тази връзка немският физик Херт Айлен Бергер добавя: “Усещането за прекрасното се подхранва от съчетанието на подреденост и безредие, което се наблюдава при естествените явления – облаци, дървета, снежинки, при които са присъщи устойчивост и хаотичност. И точно тази хармония между хаоса и реда изгражда нашата представа за красота.

Затова в изкуството се наблюдава строга закономерност на взаимните преминавания на хармоничните и дисхармонични стилове, на лявополукълбовите и дяснополукълбовите тенденции, на Аполоновото и Дионисиевото начало, или по-общо, на Космоса и хаоса.

През 1753 г. математикът Робърт Симсън от университета в Глазгоу открива, че когато числата станат по-големи, съотношението между последователните числа се доближава към числото фи, към златното сечение, наричано Божественото съотношение. Цялото число е 1,6180339887498948482 и прилича на числото пи /  / по това, че десетичните му стойности продължават до безкрайност, без да повтарят прогресията.
При златния правоъгълник съотношението между дължината и ширината е златното сечение. И ако от него се извади квадрат, ще остане по-малък златен триъгълник и всяко такова следващо изваждане ще довежда до все по-малки златни триъгълници.

Атинският Партенон също се вписва в златен правоъгълник. А Леонардо да Винчи и художниците Сьора и Мондриан също са използвали тази геометрия в своите творби. Самата Слънчева система също е спирала на Фибоначи и е вихър, в центъра, на който е Слънцето.
Но не съществуват правоъгълници или спирали със златно сечение, ако те не са създадени изкуствено, казва Дурвало Мелхиседек. И тъй като спиралата на правоъгълниците със златно сечение няма нито начало, нито край, отива навън и навътре безкрайно, животът прибягва до хитрост и намира друга спирала за сътворение.

Така природата заобикаля проблема и чрез
реда на Фибоначи намира началото на безкрайността
Но тази симетрия обикновено е скрита, защото в характера на природата е да крие мъдростта на простотата и красотата, които могат да се описват само чрез абстрактния език на математиката. От тази хитрост на Сътворението, изхождаща от енергийната консумация, всъщност светът започва да изглежда по-сложен, отколкото е. За да не можем да забелязваме, че всяка частица си има своя близначка – античастица, както и материята си има своята антиматерия. За да не можем да усещаме частиците – партньори, тъй като са с по-голяма маса. Но тези симетрии са създадени, за да бъдат нарушавани и потрошавани, също като огледалата. В този самосъздаващ се хаос всъщност е скрито най-голямото съкровище, най-сладостния еликсир, изключителния дар на Космоса, чрез който, според древните легенди, хората, разположени в един ръкав от Млечния път,
ще преминат от плътност в светлина, от страх към любов, към изместване на възприятията
Затова ние, живеещите в периода между 1987 – 2012 г. не трябва да се страхуваме, а да бъдем доволни и щастливи, че сме избрани да живеем в сезона на промените, който се създава чрез космическите ветрове, слънчевите изригвания, чрез нашата ДНК. Този период ще въведе нов ред, при който няма говорител или глава на пирамидата, а само духовна организация. Ще създаде фино балансирана настройка и жизненост чраз разрушаване и объркване.

Чрез благоговение пред стойностите на живота, пред плана, който не съдържа грешки и вплита светлите и тъмните нишки заедно
Но вместо да участваме съзнателно в този процес на промяна, който безкрайно надвишава нашата индивидуалност и да имаме досег с трансцедентната вечност и сигурност и вместо да ползваме универсалните закономерности на нашите предшественици, ние още се стремим да откриваме топлата вода, да създаваме нови закони и подзаконови актове. Но въпреки недоверието ни към духовната промяна, кризата, дестабилизацията, в която сме сега, е планирана възможност да разклатим шаблоните, стандартите, в които сме заседнали. Да се отправим към пътуване през познанието за най-важния инструмент на промяната – привличане на подобията, на фракталите. Към онзи синтез между индивидуалното и общото, в който да приемеш себе си за част от общото, означава да приемеш себе си за приет от Бога. Така ще се роди и стремежа да се слеем с подобието си, с Бога. А като овладеем наподобяването на преживяването за доброта, светлина, мъдрина, вече можем да се превърнем в самото преживяване.

автор: Лиляна Фероли
Активен
7dc
Гост
« Отговор #1 -: Януари 22, 2010, 19:19:38 »

Цитат
При златния правоъгълник съотношението между дължината и ширината е златното сечение. И ако от него се извади квадрат, ще остане по-малък златен триъгълник и всяко такова следващо изваждане ще довежда до все по-малки златни триъгълници.

Тук не съм особено съгласен с Лиляна Фероли - като се извади квадрат от правоъгълник, не се получава триъгълник, а отново правоъгълник...
Активен
delfin
Гост
« Отговор #2 -: Януари 23, 2010, 08:51:15 »

Явно и тя е ползвала "други източници", които не знаят какво е точното нещо.

Статията е от сп. "Усури", но не знам кой брой.
Активен
7dc
Гост
« Отговор #3 -: Януари 23, 2010, 17:11:12 »

Възможно е!  Усмивчица

За читателите, които имат интерес към геометрията, ето едно клипче, което засяга донякъде въпроса за златното сечение: http://dox.bg/files/dw?a=4c9a7cf49e

 Сърце
Активен
delfin
Гост
« Отговор #4 -: Януари 28, 2010, 19:27:02 »

БОЖЕСТВЕНАТА ПРОПОРЦИЯ: КОД НЕРАЗГАДАЕМ


Вестникът ни, екранът на компютъра, кредитната ни карта, венчелистчетата на цвета, листата на дървото, фасадата на сградата отсреща – всичко се подчинява на принцип, на пропорция, на хармонична стойност. Сякаш от всеки ъгъл на природата Вселената ни нашепва някакъв код, уникален и хармонично уравновесен: Златното сечение, Божествената пропорция. 

Зад привидния хаос, който цари във Вселената, в който всяко събитие и мярка следват логично някаква неясна съдба, все пак съществува скрит ред. От времето на Питагор, ключът към този ред – занимавал много математици и учени от различни сфери на познанието – не е бил никога напълно разбран. 

Съвременен експеримент, включващ представители на различни етнически групи, демонстрира, че почти  всички участници са единодушни относно това, коя е най-хармоничната измежду няколко правоъгълни фигури. Тази хармонична фигура се получава, когато съотношението на по-голямата страна към по-малката е равно на 1.618 – числото, което в математиката се счита за „златно”. Тази правоъгълна пропорция може да се намери в хиляди неща по света, от архитектурата до кибритените кутийки, визитните картички, книги и стотици други всекидневни предмети, просто защото хората я смятат за приятна. Голямата пирамида в Гиза, Хеопсовата пирамида, седалището на Обединените Нации в Ню Йорк, катедралата в Нотердам, всички те се подчиняват на правилото на това Златно сечение. Всъщност гръцкият Пантеон е най-яркият пример на това правило. Векове наред абсолютният израз на художествената естетика и мъдрост (с изключение на някои съвременни течения) не се е отклонявал значително от тази пропорция. 

Няколко ренесансови творци използват Златното сечение при своята работа. Виден техен представител е Леонардо да Винчи, който го използва в добре известни произведения като "Тайната вечеря" и "Витрувианския човек". Този енигматичен код е въплътен също така и в музиката. Мексиканският композитор Силвестър Ревуелтас използва тази пропорция, за да организира части от произведението, известно като "Алканция". Композиторите Бела Барток и Оливие Месиен използват редуването на Фибоначи (която включва златната пропорция) в някои свои произведения си, за да определят времетраенето на всяка от нотите.

Тъй като архитектурата, визуалните изкуства, музиката и други открития са изцяло човешки постижения, някой може да заключи, че Златното сечение е своеволна обща представа сред човешката раса. Но това не обяснява безкрайния брой на органични и неорганични неща в природата, които повтарят безкрайно тази уникална пропорция. От правоъгълника до златната спирала (спиралата, получена от свързването на точките на много вписани един в друг златни правоъгълници) – примери могат да се намерят навсякъде:  в рогата на овена, минералите, водовъртежа, торнадото, пръстовия отпечатък, венчелистчетата на розата, концентричните образувания на карфиола или слънчогледа, птиците, насекомите, морските организми, Млечния път, други галактики като съседната ни М51... или малкия охлюв.

От геометрична гледна точка, един перфектен и красив охлюв, като наутилуса, е образец на Златното сечение. Много дървета също разкриват златното съотношение в дебелината на клоните си, от по-ниски към по-високи. Хармонията в човешкото тяло също крие в себе си златното число Фи – съотношението на височината на човешкото тяло към дължината на краката (от пъпа надолу) разкрива хармоничното 1.618 в телата ни. Можем да намерим подобен резултат и в съотношението на височината на главата към разстоянието от очите до брадичката, или в съотношението на разстоянието от носа до брадичката към това от устните до брадичката. Колкото повече лицето се приближава към тези пропорции, толкова по-хармонично и красиво изглежда.

Колкото и невероятно да звучи това, оказва се, че нашите вкусове са някакси предопределени. Числото Фи, точно както братовчед си Пи (съотношението между обиколката и диаметъра на окръжност) е изключително комплексно. Изчислено е, че Фи съдържа в себе си повече от трилион знака след десетичната запетая, като продължава и след това. Скритата причина зад този код, който като че ли управлява хармонията и красотата, е нещо, което омайва учените векове наред. Дори и днес шо продължава да е енигма.

Как е възможно една точно определена спирала да бъде общ фактор в хиляди биологични организми, предполагаемо еволюирали по напълно непредсказуем начин? Възможно ли е това да е свързано по някакъв начин с ДНК, където при пълен цикъл на двойната спирала съотношението между двете нейни части не е нищо повече от числото Фи? Тъй като това изглежда да е разпространен код във всички форми на живот – хармоничната честота, с която Вселената резонира – съвсем не е случайно, че Божествената пропорция ни изглежда хармонична, тъй като самите ние сме създадени в тази Вселена. 

Превод: Цветан Тошков
Активен
nia.boneva6
Гост
« Отговор #5 -: Юли 27, 2010, 15:53:16 »

Да! Зад всичко нереално тук, се крие Истината!
Активен
ThePhi
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 21


  • Град: Варна
  • « Отговор #6 -: Февруари 15, 2011, 15:10:03 »

    Божествената пропорция в музика...

    http://www.youtube.com/watch?v=wS7CZIJVxFY
    Активен

    1.618
    violet
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 11


  • Град: FR
  • violetainch
    WWW
    « Отговор #7 -: Февруари 17, 2011, 10:45:08 »

    тази тема също ме вълнува и ето на какво попаднах преди известно време .
    http://goldennumber.net/index.htm
    мисля че един от най добрите сайтове по темата.
    Активен
    ThePhi
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 21


  • Град: Варна
  • « Отговор #8 -: Февруари 17, 2011, 10:47:40 »

    Най-добрият дори.
    Активен

    1.618
    nre
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 129

    « Отговор #9 -: Февруари 17, 2011, 14:05:26 »

    Интересна статия,

    само дето пирамидата в Гиза е имала размери H = 146.5 m височина и B = 230.4 m ширина.
    http://en.wikipedia.org/wiki/Great_Pyramid_of_Giza

    от където отношението B/H = 1.573, което е с 2.78% относителна грешка спрямо златното сечение.
    По-близо е отношението на периметъра на основата към височината спрямо 2pi = 6.28, a именно 4B/H = 6.29 (0.12% относ. грешка)

    Отношението на тоновете при равномерно темперираната мажорна скала C, E, G имат честоти за трета октава съответно 130.81 Hz, 164.81 Hz и 196 Hz. Лесно могат да се пресметнат като се има предвид отношението на два съседни полутона като 12-ти корен от 2, или Е/C = 2^(4/12) и G/C = 2^(7/12). Тяхното отношение е 1:1.26:1.498. Относителните грешки спрямо златното сечение са съответно 22.12% и 7.42%. Както се вижда са доста далеч от него. Отношението 1.618 би звучало дисонансно и дразнещо за ухото.

    А кулминацията в музиката, изразена най-често чрез припева е различна за всяко изпълнение. Може припева в дадено изпълнение да се постави в близост до златното отношение, но за общия случай това не важи. Точно златното отношение ще се постигне трудно, освен ако не се използва много специфичен неравноделен такт. Най-използвания такт обаче е 4/4, при който повторенията (куплетите) се изпълняват на кратни нему интервали, най-често на 2.

    Като изключим неточностите статията става за литературна творба
    « Последна редакция: Февруари 17, 2011, 14:14:22 от nre » Активен
    Аэ съм
    Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2409


    Hello! I am Andy!

    « Отговор #10 -: Февруари 17, 2011, 14:20:22 »

    Аз подрепям теорията, че пирамидата в Гиза е част от световната система за преобразуване на енергия. Примерно доказано е, че древните египтяни са можели да извличат електричество от трептенията( осъществени под фа-диес, ако не се лъжа) във пирамидата.
      Кои трептения? Ами фа-диес е честотата на трептене на нашата планета. Пирамидата резонира земните трептения и ги преобразува, от една енергия - в друга. Самите трептения попадат във Голямата галерия, където, посредством специален механизъм от зъбци, които движат специални лостове ( от дърво) - те имат ролята на заглушители. Тоест, че всяко трептене, което не отговаря на земното, бива заглушено, а това, което съвпада - бива насочено към Царската камера. Между другото, мнозина казват, че са чувствали напрежение във камерата. Където се намира прочутият гранитен саркофаг, по всяка вероятност изработен посредством инструменти, които, по качество, задминават днешните, къде-къде... Над царската камера има 5 гранитни греди, които имат интересното свойство да резонират, първата греда трепти и предава трептенията на втората греда, а тя на третата и т.н.  Усмивчица

      Доказателствата за използвано електричество в древния свят са неизброими. В Голямата пирамида също е имало електрически лампи и уреди.  Усмивчица
    Активен
    nre
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 129

    « Отговор #11 -: Февруари 17, 2011, 15:08:00 »

    Ами фа-диес е честотата на трептене на нашата планета.
    Може и така да е, но това са недоказуеми твърдения. По същия начин мога да приема, че песента на живота е 'Зайченцето Бяло' Веселяк
    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Колко от мечтите ви се сбъднаха? « 1 2 »
    Въпроси и отговори
    Бунтарката 16 2962 Последна<br />публикация Декември 07, 2011, 01:04:36
    от Ariam
    Появата на постчовешкия геоневрон, 2012
    Великият преход
    delfin 10 6168 Последна<br />публикация Февруари 08, 2010, 09:47:46
    от otsawa
    Съобщение относно Коронната чакра на планетата « 1 2 »
    Обща тематика
    Spirit 15 4438 Последна<br />публикация Декември 07, 2010, 11:21:43
    от zvezdichka
    Пророчествата на Слепия Ембрион...начало...
    Послания
    lessus 12 2687 Последна<br />публикация Декември 11, 2010, 18:58:32
    от lessus
    Защита на тялото по време на сън « 1 2 »
    Моите сънища
    nia.boneva6 16 2645 Последна<br />публикация Април 11, 2011, 13:03:40
    от cristo777

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright