Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Лечебни билки  (Прочетена 66096 пъти)
Админ
Дидо
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « -: Януари 22, 2010, 12:19:06 »

    Смрадлика - срещу отоци, рани, зъбобол

    Смрадликата, известна още като горска дъбовинка, тетра, и др., расте по сухи, каменисти и по-топли места. Среща се край пътищата, вадите, из редките дъбови гори,най-вече по варовитите почви. Представлява висок до 4м храст, с гладка червеникава кора с меки, едри листа с червеникаво-виолетови жилки. Цветовете са дребни, събрани на съцветия по върховете на стеблата.

    За лечебни цели се използуват листата, които се берат в началото на цъфтежа,преди образуването на плодовете. Най-подходящото време е от юни до август. Листата напълно развити и плътни, се откъсват внимателно без да се смачкат. Листата се сушат на сянка или слънце, след като са прочистени от разни примеси. Разбъркват се често, особено в началото на сушенето. В никакъв случай да не се допуска, листата да се овлажнят, тъй като губят голяма част от съдържанието на танини, заради което билката особено се цени.

    Дрогата, богата още на дъбилни вещества, етерични масла и други ценни елементи, се съхранява на сухо и проветриво, опакована добре в книжни торби.

    Билката действа кръвоспиращо, противовъзпалително, антисептично. Широко се употребява в народната медицина особено външно. Прилага се с голям ефект при кожни заболявания, гнойни пъпки и рани, при подуване на краката (от измръзване) и потене, при хемороиди, циреи, афти в устната кухина, възпаление на венците, зъбобол и др.

    За външна употреба:
    100г ситно нарязани листа от смрадлика се запарват в един литър вряща вода. След изстиване, запарката се прецежда и се използува за компреси, промивки(при бяло течение) и лапи (с остатъка от прецеденото).

    *За гаргара и жабурене, течността се приготвя, като една супена лъжица дрога се сипва в половин литър вряща вода. Добавят се по една щипка сол и нишадър.След изстиване лекът е готов за ползуване.

    За вътрешна употреба:
    *Една супена лъжица нарязани листа смрадлика се заливат с 500мл вряща вода. Ври 5мин. на тих огън и се прецежда. Пие се по една винена чаша(75мл.) четири пъти на ден преди хранене.

    Помага при разстройство и дизентерия, при бъбречни заболявания, при язви и киселини в стомаха, астма и др. Задължително е , преди да започнете лечението да се консултирате с вашия доктор, за да няма нежелани последствия.
    « Последна редакция: Януари 22, 2010, 12:24:32 от Shirinan » Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #1 -: Януари 22, 2010, 12:20:05 »

    Царицата на цветята е и царско лекарство (РОЗА)

    Различно обагрените рози помагат на различни болежки

    Розите са красиви и ароматни но и целебни.Когато изсъхнат във вазата не ги изхвърляйте,защото можете да приготвите от тях ценно лекарство. Цветовете на розата са богати на етерично(розово) масло и съдържат около 300 вида различни вещества. Използуват се като лечебно средство главно изсушени или стрити на прах.Имат успокояващо и разширяващо бронхите действие при пристъпи на задух, спастичен бронхит, астма.

    Помагат при белодробен абсцес и гангрена. Облекчават сърбежа при кожни обриви, имат антиалергично въздействие. Различно обагрените рози помагат при различни болежки.

    Белите розови цветове съдържат смолисти и слузни вещества с пургативно действие и се използуват като ефикасно средство без нежелани последствия при хроничен запек- особено при деца. Помагат стрити на прах, но един приятен начин за приемането им е под формата на сладко. Прах от бели розови листагони глистите - оксиури(острицу) и аскари(обикновени детски глисти).Конкретът от бели рози подтиска гнойните бактерии, поради което ускорява епителизацията на трудно заздравяващи рани, изгаряния, варикозни и декубитусни язви, лъчови некрози, радиодермити( възпаления от облъчвания).

    Червените цветове имат затягащо действие, помагат при стомашно-чревни възпаления и диарии. Добро лекарство са при ангини, възпаления на венците и парадонтоза. Приготвя се запарка от свежи или стрити сухи цветове-2супени лъжици цвят киснат 1 час в 1 чаена чаша вода. Според случая тази доза се изпива на части за 1 ден, или с нея се жабурка възпаленото място в устата. розовият конкрет от червената маслодайна роза се получава под формата на1% паста "Розолин", която има същото кожно антисептично и заздравяващо действие като при белите рози.

    Широко фармакологично действие има розовото масло- при колики и болки на жлъчката, червата, пикочния мехур, матката, бъбреците,след операция на жлъчния мехур.Лечението се извършва с разработения на основа на розовото масло български препарат "Розонол" -задължително по лекарско предписание, тъй като има ред противопоказания.

    При дестилация на розовото масло се извлича розова вода. Тя намира приложение при промивки на очни възпаления (конюнктивити, блефарити),при възпаления в устата (гингивит, кървяща парадонтоза).

    Розите със светли цветове имат изчистващо, избелващо и освежаващо действие върху кожата и се използуват като козметично средство. С тях се правят парни бани и маски на лицето- но само при нормална кожа. При мазна кожа се препоръчват червените рози.
    « Последна редакция: Януари 22, 2010, 12:24:49 от Shirinan » Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #2 -: Януари 22, 2010, 12:21:59 »

    Подбел - срещу кашлица, склероза, ревматизъм

    Жълтите цветчета на подбела, които се показват от земята, много преди листата се берат в периода март, април, а листата през юни-август. След почистване се сушат половин ден на слънце, а след това на сянка. Поради голямото съдържание на вит.С, когато в края на май листата се покажат, те могат да се използуват като пролетна салата или прибавка в супи.

    Подбелът действа противовъзпалително и отхрачващо, успокоява кашлицата, особено нощем. Използува се още при стомашно-чревни възпаления, липса на апетит, високо кръвно налягане, атеросклероза, ревматизъм. Отвара от листата или лапа от счукана на каша свежа билка действат благоприятно при възпаление на вените на краката, кожни заболявания, циреи, рани от изгаряния, възпаление на очите. Добре е към мехлемоподобната кашица, да се прибави и малко прясна сметана. Много ефикасен при белодробни заболявания и бронхит е сиропът от листата на подбела. За астматици и пушачи е истинско чудо през пролетта прясно изцеден сок от листата на подбела- две, три чаени лъжички се прибавят към чаша прясно мляко или кубче разтворен месен бульон. Капнат в ухото, сокът помага и при ушни болки.

    Как още да използуваме лечебната сила на подбела:

    Чай
    Една препълнена чаена лъжичка цветове (или листа и цветове) се залива с 250мл вряла вода. След като кисне малко се прецежда. Чаят се пие много горещ, подсладен с мед при ларингит, фарингит и при начална белодробна туберкулоза.

    Чай за кашлица
    Ако искате чай за отхрачване, смесете равни части цветове и листа на подбел, цветове и листа на лопен, медуница и листа от теснолист живовляк Две чаени лъжички от билковата смес се заливат с 250мл вряла вода. Чаят се подслажда с мед и се пие топъл на глътки. Дневната доза е три чаени чаши.

    Инхалация
    Една препълнена супена лъжица  цветове и листа се заливат с вряла вода, главата се покрива с кърпа и се вдишват парите. Повтаря се няколко пъти през деня.

    Баня за отекли крака
    Две-три шепи листа от подбел се заливат с около 3 литра вряла вода и се оставят няколко минути. След това, ходилата се натопяват за 20мин. във водата.

    Сироп
    В глинена делва или три литров стъклен буркан се нареждат ред измити и подсушени пресни листа от подбел и ред захар, докато съдът се напълни.Гърлото му се покрива с два-три пласта дебела пергаментова хартия или целофан и здраво се завързва. На тихо място в градината се изкопава дупка, в която се слага съда. Върху него се слага дъска и се зарива с пръст. Равномерната топлина предизвиква ферментация. След осем седмици съдът се изважда и отделилият се сироп се отцежда. Загрява се до кипване, охлажда се и отново се загрява. След като изстине, се налива в малки шишенца с широко гърло. Този сироп е най-добрата защита срещу грип през зимата. Взема се  на чаени лъжички.

    Сок: Свежи, добре измити листа се изцеждат през сокоизстисквачка.
    « Последна редакция: Януари 22, 2010, 12:25:03 от Shirinan » Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #3 -: Януари 22, 2010, 12:23:21 »

    Миризлива теменужка срещу кашлица, безсъние и обриви

    Теменужката е едно от първите пролетни цветя, с много нежен и приятен аромат.Расте из цялата страна до към 1000 метра надморска височина. Цъфти от март до май. Преди дъжд тя има свойството да извива нагоре дръжчиците си и цветовете се скриват под листата. Затова освен с лечебните си свойства е полезна и като своеобразен "барометър" за предсказване развалянето на времето.

    Лековито е цялото растение. Цветовете се берат през пролетта, листата през лятото,а корените се вадят през есента,след узряването на семената.

    Лечебните свойства на теменужката са познати още от древността.Във всичките и  части се съдържат етерично масло, сапонини, кетони, флавоноиди, минерални и горчиви вещества, захари, салицилова киселина и вит.А и С.Има противовъзпалително, антимикробно и потогонно действие, леко успокоява нервната система. В нар. медицина миризливата теменужка се препоръчва за намаляване и омекотяване на кашлицата, за отхрачване и дезинфекция на дихателните органи, при бронхиална астма и коклюш. Има и слабо диуретично действие и леко понижава кръвното налягане, но ефектът е краткотраен. прилага се още при нервно безпокойство, безсъние, сърцебиене. Тонизира и изчиства кожата при някои козметични проблеми.

    За вътрешна употреба от миризливата теменужка се приготвят настойка и сироп:

    Настойка
    Две чаени лъжички ситно нарязана суха билка се залива с 250млстудена вода и се оставя да кисне една нощ. На сутринта се прецежда и от тазидоза се приемат по 1-2суп.лъжици в продължение на целия ден. По желание чаятможе да се затопли и подслади с мед.

    Сироп
    50 г свежи цветчета без дръжките се заливат с 200млвряла вода и се оставят да киснат 24часа.Течността се прецежда и се прибавят 200г захар, коятосе бърка до пълното и разтваряне.

    Да се има предвид, че дадените дози не бива в никакъв случай да се превишават, тъй като се предизвиква гадене и повръщане.

    Външно, при кожни заболявания се правят компреси с течността от сварени листа и корени. Може да се приготви и запарка: 3 чаени лъжички сухи цветчета се заливат с една чаена чаша вряла вода и киснат 15мин.С прецедената течност се мажат засегнатите места.
    « Последна редакция: Януари 22, 2010, 12:25:24 от Shirinan » Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #4 -: Януари 22, 2010, 12:26:12 »

    Иглика - най-слънчевата билка

    Нашият народ казва:"Цъфне ли игликата, пролетта вече е яко дошла!"

    Наистина, това е едно от първите и ранни пролетни цветя. Примула официналисе латинското и название, като примула означава "първа", а втората дума-лековита.Игликата е малко тревисто растение, с право до 10-15см високо стебло, на върха на което се намират няколко продълговати, издути златисто -жълти цветчета. Под почвата тя развива късо коренище с неправилна форма, от което излизат многобройни тънки коренчета.

    Игликата се бере най-много за украса. Веднага ще отбележа и трябва да се знае,че тя е извънредно ценно лекарствено растение. В нейните листа се съдържа голямо количество вит.С( десет до дванадесет пъти повече,отколкото в лимоновия сок).И тъкмо за това нейните пресни листа се ядат като много полезна пролетна салата. А коренището и корените на растението, които съдържат сапонинови в-ва, са най-често прилаганите откашлювателни средства в съвременната научна медицина. Поднасям и най-шокиращия факт: в продължение на 3 столетия в европейската медицина се е прилагала само американската дрога сенега като отхрачващо средство. Преди 40 год. бе открито, че слънчевото цвете съдържа същите в-ва, каквито притежава сенегата, та оттогава вносната  билка е напълно изместена във фармакологията.

    Няма да е пресилено, ако се каже че народът просто боготвори игликата.Това може да се разбере, когато се изредят по азбучен ред някои от другите и названия: аглика, ангелика, ангелинка, игличина, личина,гороцвет(така е известна и в другите славянски езици), мечо ухо, петопръстница,Христовоцвете и ягуличка. За най-голямата загадка на Земята-събирането на двама млади в семейство, често се употребява римуваната поговорка:"Те са си лика прилика,като два стръка иглика". Имената Иглика и Аглика са много разпространени и обичани, като и тук народният шегобиец, не изпуска да римува:"Ако има късмет Иглика,ще я вземе владика". През Страстната седмица след пладне на Велики петък на много места в страната има обичай да се изпращат децата в гората, като се заръчва да донесат китки иглика. На втория ден на Възкресение тези китки се освещават в черквата и сетне се държат пред иконата на Христа Спасителя. Особено много се предпочитат миризливите видове на игликата, с т. нар.меден мириз.

    Плодът на растението е яйцевидна многосеменна кутийка, раздавана от добрите магесници за здраве и бодрост. И магесниците и обикновените билярки берат иглика само два пъти: на Еньов ден (24 юни) и на 1 юли (св.лечители Козма и Дамиан),като споделят, че сетне златното цвете служи само за разлъка.Носи се легенда ,че най-хубавата и най-едра иглика цъфти около село Оборище, Панагюрска община, а жлътналите се поляни около Копривщица, направо смайват туристи от чужбина.

    Листата и стръковете се берат само по време на цъфтежа и бързо се отнасят да се сушат на сянка. Коренищата и корените на по-старите растения се изкопават, когато семената са узрели и листата започват да пожълтяват. ВПиринския край се приготвят пролетно време настойки на ракия,за да използуватценните витамини, когато още няма зеленчуци. Въобще на доста места се яде игликова салата при авитаминоза, малокръвие и голямо изтощение. В Казанлъшкоцветовете се турят за да придават златист цвят на ракията, за "взимане на акъла".

    От коренищата се правят настойки и отвари,които са добро потогонно и отхрачващо средство, особено при бронхити.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #5 -: Януари 22, 2010, 12:27:17 »

    Латинка

    Латинката е цвете от Южна Америка, но е разпространено у нас като градинско и стайно декоративно растение.Латинката е красиво, обичано цвете с едри, ярко оранжеви,червени или жълти цветове,с петлистна чашка върху дълга сочна дръжка в пазвите на листата които са почти кръгли петури.Плодът е сух, разпадлив, в кутийка от 3 едносеменни дяла.Растението е силно разклонено, катерливо,сочно. Цъфти от май до септември.Освен насладата от красотата си ,латинката ни дарява своята лечебна сила като природен лек при някои заболявания.Лечебна част са цъфтящите стръкове(свежи цветове, листа, дръжки). Те съдържат глюкозида тропеолин, който отделя етерично масло, флавоноиди, каротиноиди, танини, багрила и др. неуточнени вещества. Те определят основното лечебно действие на цветето: противокашлично,отхрачващо,антибиотично за уринарните пътища,стимулиращо растежа на косата.Може да се приема като допълнително средство при пикочополови инфекции,при възпалителни заболявания на дихателните пътища,хроничен катар на бронхите, особено при гъсти храчки, белодробен емфизем,при пиелонефрит като антисептик и диуретик, при болни с хронична сърдечносъдова недостатъчност(с антистенокардичен ефект).Особено внимание заслужава кожното въздействие на латинката, като стимулантна растежа на косата срещу косопад.

    Начин на приложение:
    Вътрешно се пие изцеден сок от свежи листа два пъти дневно по една чаена лъжичка. За лечение на хронични бронхити:комбиниран билков чай от листата на лавровишня и портокалови кори с лъжичка сок. За стимулиране растежа на косата или лосион от свежи листа и пресни семена на латинка, пресни листа от коприва и от чимшир( по 100г всяко в 500 мл 90-95градуса спирт. Те се нарязват и киснат в спирта 15 дни и прецедена, течността се парфюмира с няколко капки есенция. Да се пазят очите. С твърда четка се правят фрикции на косата.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #6 -: Януари 22, 2010, 12:28:10 »

    Невен - билка и цвете подръка

    Невенът се отглежда у нас в градините из цялата страна и то не само защото е красиво огнено цвете, но и билка за лечение на доста болести. Латинското название на растението е Календула официалис, като първата дума означава ,че е свързано с календите, т.е. с най-тачения християнски празник-Коледа, но навярно още от магическите или езическите времена. Втората дума е ясна-тя се превежда като,лекарствено или аптечно.

    Българските наименования са много, но тук ще приведа само най-разпространените: жълта градинска ружа, колибарска ружа, крокон, кубанка, огнец.За лечебни цели се използуват цветовете и листата, но без долната част на стеблото. Брането обикновено става в разгара на цъфтежа- през юли или август.Ще добавя, се препоръчва това да става в бездъждовно, по възможност в слънчево време и то след опадване на росата. Сушенето следва да се извършва в проветриви помещения и то при подчертано силно въздушно течение. Така приготвената билка е дълготрайна.

    Като хубаво и магическо цвете, невенът се споменава често в народните песни най-вече в любовните. Прието е да се бере още на Гергьовден и китката да се потопи в менче с ненапита вода преди изгрев слънце.

    След като се подаде слънцето, момата си наплисква лицето с тази невенска вода, за да е здрава, пъргава и огнена, за да и върви в любовта. Разпространени са и по-сложни магически обреди с вълшебното цвете. Ето един от тях: Момата загребва пръст от следите на своя драговник и я мята в градината с невен и в разпален огън с наричането:"Както невенът вене, тъй да венеш за мене, както огънят гори, тъй да гориш за мене." Невестите също правят любовни магии, за да венат съпрузите по тях,залагайки цветчета  под възглавницата им.

    Народът вярва безпределно в силата на невена- и при болки в очите също се препоръчва плискане с невенска вода.

    В Народната медицина невенът се използува широко още от времето на Диоскорид(първи век след Христа) при заболяване на черния дроб и жлъчния мехур,а също така и далака. Билката се използувала при ранявания, порязвания,и за гаргара при заболявания на устната кухина и глътката.

    Съвременната медицина е установила експериментално, че препаратите от невен оказват успокояващо въздействие върху централната нервна система и понижават рефлекторната възбудимост. Притежават  също така бактерицидно свойство срещу редица бактерии, особено стафилококи и стрептококи. Но най-важни са постиженията на руските медици:Те  създават таблетки от невен и никотинова киселина, с които лекуват болни от злокачествени образувания на хранопровода,стомаха и стомашно-чревния тракт. Тук ще вметна, че стара врачка в моя роден край всяка заран изяждаше по няколко цветчета невен на гладно.Когато умря на 95г. правят и аутопсия в плевенската болница и откриват топка като средно голяма диня, която се оказва калциран и възпрян от по-нататъшно развитие рак.И официалната и народната медицина използуват невена за лечение на т.нар. женски болести.Жените знаят, че той е незаменим като безопасно абортативно средство-и чрез пиене на настойки и чрез залагане на свещи с мед в матката.

    От растението се приготвят ефикасни лекарства за лечение на трихомонаденколпит и въобще на всякакво бяло течение. Ще добавя, че народът и римува за чудодейното цвете:Около Плевен-много невен.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #7 -: Януари 22, 2010, 12:29:15 »

    Кукувича прежда

    Kукувичата прежда( жълта трева, кукувичина, вилина коса, кукувича трева, повилина, птича свила, коти коса, самовила, Cuscuta europaea) е едногодишно паразитно растение с оранжево стебло, увиващо се около надземните части на други растения, и укрепващо се върху тях чрез смукала.Листата са видоизменени в люспи, а цветовете са събрани в приседнали главести съцветия. Плодът е крушовидна или кълбеста кутийка.

    Цъфти от май до октомври.Паразитира по тревисти растения, растящи из храсталаците, най-често по копривата или хмела. Разпространено е из цялата страна. Среща се из цяла Европа без крайния север.

    За лечебни цели се събира стеблото по време на цъфтеж, нарязва се на късове по около 10 см и се  суши на тънък слой при температура до 40'С. Съдържа танини, гликозид, флавони, флобафени, антоциани и др.

    Основното действие на билката е пургативно, (слабително), диуретично и болкоуспокояващо. Българската народна медицина използува широко растението при запек, за отводняване на организма и при силни болки, тибетската го прилага като кръвоспиращо средство, а в Германия кукувичата прежда се предписва при стомашно-чревни заболявания и външно (бани) - при кожни увреждания.

    Начин на приложение: като отвара от 5гр. дрога в 200г вода. Пие се по една супена лъжица 3 пъти на ден.

    Същия извлек се употребява външно като бани при кожни заболявания.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #8 -: Януари 22, 2010, 12:30:45 »

    Лечебни и "лоши" билки (плевели)

    Защо Господ е създал толкова "лоши" билки,които трябва непрекъснато да оплевяваме? Разбира се, това не е, за да си създаваме неприятности, тъй като всички подобни треви са лечебни. Те са пръснати по нашия път и винаги са ни подръка. Кучетата и котките добре познават лечебните качества на тези треви и от време на време ги ядат.

    Една жена беше непрекъснато с бледо лице и постоянно боледува.Затова веднъж един стар железничари каза да наблюдава своята котка, от която навярно ще успее да научи някое добро лекарство. Жената забелязала кои треви яде котката и набра от тях. Приготви си отвара, която пи известно време и така се излекува. Кои бяха тези треви? На първо място главицата"Dactylic glomerata" и пиреят (Agropyrum repeus)- две "лоши"треви, които лекарите употребяват вече 2000 години,за да пречистят бъбреците,пикочния мехур и пикочните канали. Повитицата( Convolvulus sepium) е един от омразните плевели. Хората трудно ги изскубват, понеже имат коренища,които никнат бавно и навлизат дълбоко в почвата, а стеблата им се увиват около всички зеленчуци и ги събарят на земята. Повитицата обаче е отлично средство против треска:успокоява вътрешните възпаления (при диария) например.

    Друга част от полето е покрита с дива мента( Mentha arvensis) растение със силен аромат. Дивата мента има голямо значение за хората и животните.Тя разрушава вътрешните тумори и прогонва слузта от тялото. Всички скотовъди трябва да я отглеждат в голямо количество, защото ако добитъкът е болен и не може да се узнае причината са болестта, достатъчно е да му се даде само в три последователни дни отвара от мента, сушена коприва и плодове от хвойна и ще оздравее.

    Лободата( Atriplex hortensis) е също така едно "презирано" растение.Тя достига до 1'5 метра височина и със своите многобройни клонки прилича на кичеста елха. Тя действа слабително, следователно  е добра са хора и животни,страдащи от запек. Спорежът(senocto vulgaris) също е от неприятните за хората растения, но полезно, защото лекува ужилвания от оса, възпаления и отичания. Лютичето(ranunculus repeus), безлично на вид растение, се разпознава по стеблото, което много наподобява стеблото на ягодата. То обаче не трябва да се употребява вътрешно, защото е отровно. накълцано и поставено върху кожата, то и действа, също както и синапът- сгряващо.

    Лютичето поглъща влагата и я изтегля извън тялото,спомагайки на грубите абцеси да пробият.Използува се още за премахване на брадавици.

    Полският хвощ( Equisetum arvense) се среща в голямо изобилие,поради което често е унищожаван, особено когато хората си плевят нивите. Но ако те отглеждат и използуват хвоща известно време,ще живеят дълго, колкото гарвана, който не умира,преди да е видял 90 пролети и още толкова зими.Кнайп е нарекъл тази билка" Zinukraut"( трева от калай,ия препоръчва външно при всякакви гнойни рани,а във вид на парни бани- против камъни в жлъчката и бъбреците.Отвара от хвощ помага да се спре много бързо кръвотечението и кръвохраченето.

    Белият имел е досадно растение, което пастор Кнайп препоръчва само на жените: една чаша отвара от бял имел е достатъчна веднага да спре кръвотечение, бяло течение и да подобри циркулацията на кръвта.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #9 -: Януари 22, 2010, 12:34:42 »

    КОПРИВА

    Копривата като ценно кръвоспиращо средство

    Климаксът е напълно нормално явление, макар че, за повечето жени, той се приема като катастрофа. През този период, който не случайно се нарича критичен, са възможни различни отклонения от месечния цикъл, като не са рядко явление и обилните кръвоизливи.

    Копривата е едно чудесно растение, чиито листа са богати на вит.С, К и провит. А. В народната медицина копривата намира приложение главно благодарение на нейното кръвоспиращо действие. То се дължи на значителното количество вит.К и дъбилни вещества в листата и . При маточни кръвотечения се използува запарка от коприва.

    Тя се приготвя от 15г стрити сухи листа на една чаена чаша вряла вода, кисне се 10мин. След охлаждане се прецежда и се пие по една супена лъжица 3-4 пъти дневно до пълно нормализиране на кръвотечението.

    Копривата като лекарство

    Копривата като лекарствено средство е позната от древността. Тя може много да помогне при различни заболявания при жените. Най-общо казано това се дължи на следните нейни лечебни действия:

    *хемостатично - прилага се при маточни и хемороидални кръвотечения, продължителна и силна менструация;

    *повишаване тонуса на матката- за намаляване на послеродовото кръвотечение и при кръвотечение след аборт; 

    *противовъзпалително-при възпаление на маточните тръби;

    Копривата широко се използува и в козметиката. Най-вече за укрепване на косата, премахване на пърхота и други заболявания на косата.

    В същото време трябва да се знае, че самолечението, крие доста подводни камъни и затова се препоръчва медицински преглед при специалист. Например в някои случаи копривата е противопоказна при жени с повишено съсирване на кръвта, при кръвотечения, предизвикани от кисти, полипи и други туморни образувания на матката и околните органи.

    Предлагаме ви някои примерни рецепти, които могат да допълнят комплексното лечение на едно или друго заболяване, провеждано под контрола на лекар.

    Отвара от коприва против косопад
    100г коприва се вари 5-6 мин в 500мл вода, охлажда се, прецежда се и се прибавя 500мл оцет. С тази отвара вечер се масажира косата на главата, предварително измита без сапун. Процедурата трае 2-3 месеца. Заедно с това се препоръчва пиене на отвара от корените на копривата: 50г корени се варят в 200мл вода 3мин., охлаждат се 20мин. и се прецеждат. Пие се по една супена лъжица сутрин и вечер преди ядене в продължение на две седмици.

    Възстановяване на тонуса на матката след раждане
    Взима се по 100г от турта (цвят), водно пипериче и листа коприва. 2-3 супени лъжици от сместа се поставят в 500мл вряща вода, вари се 3мин. и се оставя да се охлади 20 минути, след което се прецежда. Пие се 3 пъти дневно по 150мл преди ядене.

    Липса на менструация
    Взимат се равни части от 40г клинавче, пчелник, корени гръмотрън, листа коприва, червен кантарион. 2суп. лъжици от сместа се варят в 500г вода 3мин. оставя се да се охлади половин час, след което се прецежда. Пие се 3 пъти на ден по150мл, 15 мин. преди ядене.

    Церове от коприва

    При бронхит

    *Един кг мед се смесва с 20г копривено брашно. От сместа се взима по 1 супена лъжица след обяд и преди вечеря.

    *По една супена лъжица троскот и ситно нарязана коприва се заливат с 400мл гореща вода. Ври 5 мин. Прецежда се Пие се по 1 кафейна чашка три пъти на ден преди хранене.

    След мозъчен инсулт
    Взимат се 100г листа от коприва, 20г жълта тинтява, 10г подбел, нарязват се на ситно.Смесват се. От сместа се вземат 4суп. лъжици у се заливат с 1 литър гореща вода. Ври 15мин.Прецежда се и се пие по 100мл 3 пъти на ден.

    При кашлица и бронхит
    Една супена лъжица добре изсушени и стрити на прах корени от коприва. Заливат се с 500мл гореща вода. Добавят се 3супени лъжици мед. Вари се докато стане на половина. Изпива се на 2 пъти. Лечението продължава 20-30 дни.

    При артрит
    Пет кг трина( смес от оронените цветчета, листа, семена и класове при оформянето на купите сено), 300г цвят, листа и корени от жълта иглика(дива) 500г исландски лишей, 1кг листа, корени и стебла от коприва, 100г мащерка. Всичко това се вари 10 мин. в голям съд( котел, пълен до горе с вода) .Излива се във вана или корито и болният ляга. Температурата на водата е поносима. Стои се, докато изстине. Отварата се запазва и се използува още 2-3 пъти, след като се затопли. Същата процедура може да се прави и с отвара от 1кг коприва.

    При пресни рани и порязване
    Напълва се бутилка с пресни листа от коприва. Залива се със спирт и се запушва с тапа. Стои на слънце 2 седмици. Намокрена марля с тази настойка, прилепена към раната или порязаната част, ускорява заздравяването и предотвратява инфекции. Ето защо препоръчвам във всеки дом да се приготви това "лекарство".

    При диабет
    Една шепа копривено семе се залива с 2 литра гореща вода. Ври докато остане един литър. Прецежда се. Пие се вместо вода 5-6 пъти на ден.

    При алергия
    При алергичен кожен обрив се вземат 150г коприва, 80г росопас(горчивка), 100г глухарче. Всичко се нарязва на дребно и се смесва. Вземат се 3 шепи от сместа и се залива с 1 литър гореща вода. Ври 20 минути. Прецежда се и се пият 3-4 чаши на ден.

    При анемия
    *500г мед с восък, 250г прясно краве масло, 150г шипково брашно, 2суп. лъжици бял равнец, 2супени лъжици жълт кантарион, 3 супени лъжици коприва. Билките се счукват в дървено хаванче и след това се смесват с останалите компоненти. От сместа се взема по 1 чаена лъжичка 3 пъти на ден 15 мин. преди ядене.

    *Ситно нарязана коприва се слага в сокоизстисквачка. Взема се по една супена лъжица сок и се смесва с 1чаена чаша сок от моркови. Пие се веднага след приготвянето. Трябва да се пие няколко седмици.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #10 -: Януари 22, 2010, 12:36:45 »

    Целебното глухарче

    *Ефективен природен биостимулатор. Подобно на копривата и глухарчето се използува като хранително и лечебно средство. В много страни по света, то се отглежда в градини като културно растение. За жалост то е много подценено в това отношение у нас.

    За храна се използуват всички части на растението - от корените до цветните пъпки и цветовете. От него могат да се приготвят салати, супи, пюрета, напитки. Печените корени се използуват самостоятелно или като подправка.

    Като лечебно средство растението се прилага за засилване функцията на черния дроб, жлъчния мехур и бъбреците. Полезно е при чернодробни възпаления, жлъчни камъни, жълтеница, възпаление и камъни в бъбреците и пикочния мехур.

    Използува се като диуретично средство, стимулира обмяната на веществата, възбужда апетита и подобрява храносмилането, действа благотворно при запек, катар и метеоризъм.

    В народната медицина се употребява при диабет, анемия, атеросклероза, някои кожни заболявания, за укрепване на зъбите и като противоглистно средство. Смята се , че неговите цветове и листа са ефективни природни биостимулатори. Трябва още да се знае, че горчивият вкус на листата е предизвикан от вещества, на които се дължи неговия лечебен ефект- така че преценете сами, дали трябва да го отстранявате чрез препоръчваните операции - накисване и др.

    Чай с глухарче при захарен диабет
    Взимат се 50г корени глухарче и листа мента; 150г стръкове жаблек, бобове  фасул и листа от черна боровинка. 2 супени лъжици от сместа се турят в 600мл кипяща вода, вари се 3 мин. и се оставя 20 мин. да се охлади. Прецежда се и се пие 6 пъти дневно по80мл., 15мин. преди храна и 30мин. след ядене.

    101 начина да употребите глухарчето

    Глухарчето е многогодишно тревисто растение, което се среща из поляните, песъчливите места, край потоци и пътища. Подобно на копривата и то се използува като лекарство и храна. Листата се берат малко преди цъфтежа или по време на цъфтежа, т.е. точно сега-от май до юли Сушат се на сянка или в сушилня при 40градуса С.Корените се вадят малко преди цъфтежа- от април до юни или през есента. И те се сушат на сянка или в сушилня, но при температура петдесет градуса С.

    Външно глухарчето се използува за бани при ревматични болки, за лапи при екземи, за промивки при възпаление на очите, за гаргара при гърлобол.

    С млечния сок се мажат брадавици.

    Вътрешно-2супени лъжици от листата се варят 5 мин. и корените-10мин.,в 500г вода.След прецеждане се пие по 100г преди ядене при чернодробни заболявания и захарен диабет.

     

    Ето какво още можете да направите с това растение:

    Салата
    Пресни листа от глухарче се държат 30 мин. в хладка вода за премахване на горчивината, след което се нарязват, посоляват, подправят с олио, оцет и лимон.Мешана салата се прави по същия начин, като се прибавят 50г зелен лук и 25г магданоз, а накрая се посипва с копър.

    Подправка за супа
    Изкиснати в подсолена вода листа от глухарче се отцеждат и нарязват на ситно, добавя се лимонов сок, копър и магданоз. Пюрето от глухарче се използува и за ястия.

    Кафе от корени
    Изсушени корени от глухарче се изпичат във фурна, докато придобият кафяв цвят, след което се смилат с кафемелачка. Смесват се със смляна цикория и ечемик (в равни части). При поднасяне се добавя супена лъжица мляко или сметана.

    Конфитюр за тонус
    Печени корени от глухарче, смлени и смесени с конфитюр, действат ободряващо и повишават половия тонус. Взема се по една супена лъжица преди ядене 10 дни наред.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #11 -: Януари 22, 2010, 12:37:49 »

    Божур-при стомашни и нервни болести, кръвотечения, епилепсия, треска, подагра, ревматизъм,хемороиди

    Когато според преданието покритият с тежки рани в двубоя си с Херкулес бог на подземното царство Плутон, щял да се възнесе на Олимп, при него дошъл юноша на име Пеон и го излекувал с корените на някакво растение. Учителят му Ескулап завидял на славата на Пеон и решил да го отрови.Но боговете не допуснали това злодейство и за да спасят юношата, го превърнали в божур( латинското име на божура е Пеония).

    В началото на лятото в предпланините и по склоновете на ливадите разцъфтяват цветовете на божура, чието великолепие се запомня като ярко червен килим, хвърлен върху изумрудената зеленина на планините.Божурът има дива форма.Той е многогодишно растение с право сочно стебло,достигащо 1 м. Цветовете му са едри с разнообразни тонове от бяло до тъмночервено.Това растение е медоносно.

    Използуваемата част са венечните листа и корените. Те не бива да се мачкат,защото в процеса на съхранение потъмняват.Корените се берат през септември след измиване се сушат на слънце. Божурът е лечебно растение, своеобразно и необикновено в много отношения. В нар.медицина на Зап. Сибир са го прилагали при язва на стомаха,при кръвотечения,треска,епилепсия; в Тибет-при стомашни заболявания и нервни болести; в Монголия-при болести на бъбреците и като противоотрова.

    Фармакологичните изследвания показват, че препаратите от божура имат успокояващо действие,подобряват храносмилането и действат обезболяващо. Листата от цвета на божура съдържат отровното багрило пеонин,танини и др. Корените съдържат етерично масло,глутамин,пеонин-флуоресцин,аргинин,калциев оксалат,смоли.Въз основа на тези съединения божурът притежава противоконвулсивни свойства,засилва тонуса на гладката мускулатура и улеснява съсирването на кръвта.Добри резултати се наблюдават при прилагането му при подагра.В нар.медицина се прилага при истерия, ревматизъм и др. Отвара от семена на божур се използува като слабително средство.

    В големи дози билката е отровна и трябва да се ползува по лекарско предписание.

    Начин на употреба:
    Една чаена лъжичка от корените се слага в 400мл вода и ври 5мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3пъти дневно. От венечните листа 1 супена лъжица се залива с 300 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час.Изпива се на 3 пъти преди ядене.При хемороиди може да се взема от корена колкото грахово зърно след ядене 3 пъти дневно.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #12 -: Януари 22, 2010, 12:39:10 »

    Бъзак- Срещу възпаления в пикочния мехур и слабо сърце

    Бъзакът(бъзлян, тревист бъз, бъзовина), расте като плевел из нивите, горите, храсталаците,реките и пътищата из цялата страна. Разпространен е най- вече в равнинните и полупланинските места с достатъчно влага до към 1400м надморска височина. Среща се в изобилие и по ливадите на крайните градски квартали и вилните зони.

    За лечебни цели се използуват корените на бъзака, вадени през октомври-ноември,и плодчетата обагрени в тъмносиньо, до черно или пък в червеникаво, които се берат през септември-октомври.

    Корените съдържат горчиви вещества, сапонини, дъбилни вещества. Плодчетата са богати на глюкоза и фруктоза, на органични киселини-ябълчна, винена, оцетна, валерианова, на дъбилни и багрилни вещества, пектини. В 100г плод се съдържа и до 25мг витамин С.

    Отвара от изсушени корени се препоръчва при възпаление на пикочния мехур, но трябва да се приема само по лекарска препоръка и под контрол, като се започва с малки дози.Счуканите свежи листа на бъзака са резултатно средство за помощ, докато дойде лекар при ужилване от насекоми или ухапване от змии, паяци и др.

    Особено полезен при бъбречни и сърдечни заболявания, при анемии и изтощен организъм е сиропът от пресни зърна на полския бъз, който можете да си приготвите по следния начин:

    *Добре узрелите плодове се събират през септември или октомври. Най-добре е да се отрежат връхните части на растението заедно с плода, който после в къщи се оронва внимателно в голям съд. Измива се старателно със студена вода,без да се нарушава целостта на зрънцата. После в емайлиран или стъклен съд се редят пластове плодове и захар - в равни количества, като за мярка се използува една и съща чаша или купичка. Щом се изчерпи плодът, който сте подготвили за сиропа, завършвате отгоре със захарен слой. Оставяте съда да престои едно денонощие. През това време, захарта се е стопила. През гъст тензух сместа се прецежда, като накрая си помагате с ръце при изстискването, за да излезе не само сокът, но и плодното месо, а в тензухената кърпа да останат само семенцата на бъза. Те в никакъв случай не трябва да попадат в сиропа!

    Така приготвения елексир се насипва в стъклени бутилки и се съхранява на тъмно и хладно. Ако го използувате за лечение, се препоръчва по една супена  лъжица сутрин на гладно.А профилактично, разреден с вода, сладкият сироп е превъзходна напитка за всички от семейството, даже и за гости.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #13 -: Януари 22, 2010, 12:42:25 »

    Цикория - за добро настроение

    Цикорията е средството, което ще неутрализира ефекта от тежката празнична трапеза и ще запази настроението ви. Освен това ще помогне да се справите с разстройството,което често съпровожда не само преяждането, но и простудите и грипа. Цикорията е чудесен тоник за сърцето и балсам за стомаха. Освен всичко това, тя е и кръвоочистител - ще ви поддържа в добра форма независимо от прекаляването с мазнини и алкохол. Вечер преди лягане цикорията успокоява и осигурява добър сън.  При простуда билката се комбинира добре с всички други средства.Особено подходяща е за деца, при които простудата често се съпровожда със стомашни смущения. Те могат да я пият и вместо вода-по 1 чаена лъжичка се запарва в 500мл вода. Дозата може да се повтори. Всички части на растението имат сходен лечебен ефект. Но ако искаме да ги разграничим- цветовете са по-добри при неврастения;корените подобряват храносмилането и помагат на жлъчката. Ако не ви се обикаля по билковите аптеки, можете да си помогнете и с готово кафе от цикория - до днес не е открит по-добър заместител на истинското кафе от него.Но диворастящата цикория ( от билковата аптека ) има по-силни лечебни свойства. От цветовете и стръковете се приготвят запарки- по1-2 чаени лъжички на чаша вода.Корените се варят няколко минути- 1чаена лъжичка в чаша вода. Ако трябва да обобщим-чаят от цикория помага при гастрити, ентерити, колити, подобрява работата на черния дроб и жлъчката, има диуретичен ефект и е особено подходящ при отоци от сърдечен произход. Цикорията има общо укрепващо и меко успокоително действие.

    Синята млечка - чудодейната билка

    Билярките и бабите на преклонна възраст не забравят и не изоставят тази чудодейна билка,но сега се налага да разкрият нейните широки възможности пред по-голям кръг от хора, за да принася полза и занапред. Тя се среща навсякъде из страната, запасите от нея са значителни и още се спори песента "Синьото цвете цъфтеше, който минеше береше" дали се отнася за тази билка или за метличината. Лично аз смятам, че се пее за синята млечка - макар и неугледна на вид,тя лекува много болести,а метличината се прави на букети за красота.

    Поради разностранната и употреба, названията са толкова много на брой,че можем да се стъписаме. Първо ще изредя няколко приведени от доайена на българското езикознание Найден Геров: гасилка,гвачка,дъвка и  кучешка дъвка. Сакралното за Геров е гасилка - гаси болестите, а следващите напомнят,че селските деца изтръгват растението от край време и от изтеклото и втвърдено на слънцето мляко си правят безплатна и дълготрайна дъвка. Другите названия сочат за нови сфери на използуване: горчивица, динч, жилаво цвете,жлъчка,свинок и цикория( последното е латинското и то е най-разпространено напоследък).Веднага ще изтъкна, че официалната медицина в Австрия и Франция използува отдавна растението като жлъчогонно и пикочогонно средство, при упадък на силите, гастрит и диабет във вид на отварки, екстракти и пресовани таблетки. Великият средновековен учител Авицена, автор на многотомното съчинение"Канон на лечебната медицина",е прилагал синята млечка при разни трески, разстройства на стомашно-чревния тракт и възпаление на очите. Нашата народна медицина препоръчва синята млечка при заболявания на черния дроб най-вече при жълтеница, при камъни в жлъчния мехур и при увеличение на далака, а също така за лечение на хемороиди,ръждива кръв (левкемия), неврастения, истерия и др. С отвара се правят промивки при екземи и червен вятър, като се използува цялото растение,но най-вече корените.Вече няколко века в Западна Европа синята млечка(цикория) се използува широко като заместител на кафето,защото изсушените и смлени корени притежават удивително подобен вкус.

    Прочутото кафе Инка, предназначено за сърдечно болни и диабетици,има за основа корени от растението,като се прибавят различни проценти смлян жълъд или препечен овес.

    И последната добавка: селските баби прекрасно знаят,че при всякакво разстройство на деца е достатъчно да свариш подръчното горчиво коренче и коремчето незабавно се затяга.

    И за магически и за лечебни цели, корените на синята млечка се вадят през есента, когато надземните части започват да увяхват.За предпочитане е това да става през дъждовни дни и то не само заради лесното измъкване, но и да върви по вода при лечението или магиите, като често се добавя:"Дъждът отнася болестта" или "Господ отмива болестта". И така ваденето се препоръчва на празника на Св.Иван Рилски(19 октомври), на Димитров ден( 26 октомври)на есенния празник на св. лечители Козма и Дамиан(1 ноември) и на Въведение Богородично(21 ноември)

    Врачките и баячките предпочитат да берат сини цветчета през цялото лято и ги сушат на сянка,за да не ги опърли слънцето. При наричания те посипват цветчета върху главата на болния, като шепнат непрестанно: Синьото цвете помага..."

    Цикория срещу бъбречни и жлъчни камъни

    Като дрога се използуват стръковете и особено корените, които се изкопават през есента. Сушат се на сянка.Изсушената билка е с белезникав цвят. Няма миризма и е слабо горчива на вкус.Съдържа белтъчни вещества, гликозиди и др.

    Цикорията е резултатно средство за тонизиране на храносмилателната система.Действа жлъчогонно и слабително. Усилва отделянето на стомашен сок и повишава апетита.Приема се, че ускорява обмяната на веществата и увеличава честотата на сърдечните съкращения.

    Вътрешно се прилага при анемия,камъни в бъбреците и жлъчката, жълтеница, запек,хронични бъбречни  възпаления.Предписва се и като средство за тонус и общо укрепване.Опечен и смлян коренът на цикория се употребява и като кафе.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #14 -: Януари 22, 2010, 12:43:16 »

    Бял равнец - най-тачената билка

    Нашият народ тачи отколе това растение, наричано хайдушко биле,защото хайдутите в планините предимно с него са налагали раните.Още Диоскорид преди Христа е смятал белия равнец за добро кръвоспиращо и ранозарастващо средство. Преди тридесетина години незавършилия агроном от с. Владимирово Толбухинско, Нягол Мамеров подмамил Тодор Живков, че е открил лекарство против рака.

    В Онкологичния институт за него бе устроена специална лаборатория и откривателят се гледаше доста време като писано яйце, или по-точно като златно яйце, но накрая се разбра, че главната съставка на пазения в тайна екстракт е белия равнец.Направен бе извод, че Мамеров вероятно е знаел от баби и дядовци,че растението притежава мощни ранозарастващи свойства и се е опирал предимно на тях в лечителството.Ще добавя още, че великият Авицена преди хиляда години е препоръчвал в бялото вино за лечение да се накисва не пелин, а равнец,защото белият равнец е по-полезен.Покойният ми баща, който беше голям майстор коларо-железар и правеше каруци на доста села наоколо изготвяше горчиво вино от единственото си лозе само с бял равнец.

    Това многогодишно тревисто растение, характерно със своеобразен мирис, расте навсякъде в страната до 1500м надморска височина.Познато е на всички, но ще приведа и няколко други негови названия: бяла китка, бяло еньовче, куница,порезика и посекливче( последните две ясно сочатупотребата му при порезни рани).У нас се срещат още 7 вида от същия род равнец, та за медицинския бял равнец следва да се спазват указанията на билкарските книги,макар че, в крайна сметка всичкиса лековити.Ще спомена че има и жълт равнец( известен в науката като равнец на Биберщайн), койтосъща се използува в народната медицина за лечение на външни кръвотечения и хемороиди.

    Тъй като захванах първа с целебните свойства, налага се да продължа с тях.Освен като мехлем за рани и екземи, както и за промиването им за бърза зарастване, белият равнец се употребява и вътрешно във вид на настойки при хемороиди и маточни кръвотечения. Настойките и запарките отбилката ускоряват лечението на гастрити, язви на стомаха и дванадесетопръстника и болки на черния дроб. В редица краища на страната, те се употребяват при малокръвие и туберкулоза на белите дробове, при хипертония и нервни болести, кашлица и астма.

    Съществува поверие,че най-голяма полза допринася билката, когато се бере през Страстната седмица- всички дни до Велик ден.Има и апокрифна легенда, че св. Богородица е обливала ранения си син след свалянето му от кръста с т. нар. силна равнецова вода,т.е. настойка поне едно денонощие, а друга легенда наставя,че настойката била от зехтин, но с престояване от 40 дни.Настойките от ракия са обичани и прилагани главно от магесниците и то за самолечение, защото народът определя мъдро, че "Горчиво вино се трае,но горчива ракия само бае."Или още по-точно:"Човеците пият само блага ракия, а горчива само вещиците".И все пак врачките и баячките съветват настойчиво:"Ако не те хваща сънят, пий вечер чай от белия равнец!"
    Активен

    Страници:  [1] 2   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright