Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Хипотеза за сътворението и матрицата на първичното творение  (Прочетена 2173 пъти)
Administrator
Дидо
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 649


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « -: Юни 16, 2009, 18:47:18 »

    ХИПОТЕЗА ЗА СЪТВОРЕНИЕТО

    В началото, когато беше само словото, на всемирния престол беше един самотен силен ДУХ. Милиарди години сам в размисъл - да бъде или не? И реши да бъде ЖИВОТ и РАЗУМ. Така започна Сътворението на Вселената, разума и живота в Космоса, а после се появиха планети, галактики, астероиди - КОСМОСЪТ.
            
    ВСЕМИРНИЯТ ПРЕСТОЛ е условно казано. Това беше топче енергия от супервисш порядък, нещо като мислещ компютър от суперклас.
            
    ТО е извечно, винаги го е имало. ТО е основата на всичко - СУПЕРКОНЦЕНТРИРАН РАЗУМ, ЕНЕРГИЯ от супервисш порядък. След тъмнина, мрак и пустота, след размисъл, хипотези и преценки ТО решава да сътвори света. Усещам, че не приемаш факта, че ТО е даденост АПРИОРИ. Това е най-трудното и най-простото едновременно. Това е истината за Сътворението.
            
    Звучи приемливо, но само да знаеш КОЙ Е СЪЗДАЛ топчето концентриран разум, нали? После ще питаш - кой създаде Създателя на топчето? Лабиринтът е без изход. Смири Духа си засега на този вариант.

    Нина Ничева
    « Последна редакция: Октомври 05, 2009, 20:54:05 от delfin » Активен

    Administrator
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 649


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #1 -: Юни 16, 2009, 19:03:54 »

    МАТРИЦАТА НА ПЪРВИЧНОТО ТВОРЕНИЕ


    "... Съвършената светлина, чийто източник е Абсолютът, се еманира от него и призматически се разделя на 2 Лъча - Проноически /Мъжки/ и Епиноически /Женски/. Неговите проводници са Епинойя на Светлината /ПЪРВОдиферентното Женско Начало на Мирозданието/ и Пронойя на Светлината / ПЪРВОдиферентното Мъжко Начало на Светлината/ - Матрица на Първичното Творение.
          
    След това Съвършената Светлина низхожда на Първотворците - Метропатор /Мъжко/ и Барбело /Женско/. После нейни проводници са София /Майката на Света/ по женска линия и Аутоген-Христос с брат си Валаам по мъжка. По-нататък е Съвършенният Човек - андрогинен, двуполов.
          
    Едновременно с неизкривената транслация на Съвършената Светлина се осъществява и предаването на Универсалният Женски Принцип /идеалната ДНК и т.н./, Кода на Творението и някои други Свещени алгоритми на Мирозданието. Всичко това накуп обезпечава функционирането на Матрицата на Идеалното Творение и Вертикалата /Лъчът, Оста, Стожера/ на Мирозданието.
          
    Със своето предателство Валаам напълно разрушава /и завзема/ тази част от "системната матрица" на Мирозданието, за която той "отговарял". Цялата система започнала да се руши като къща от карти. И този процес спира само в резултат на саможертвата на Исус Христос, специално въплътил се за тази мисия в нашия еон.
          
    Такъв статус на квоти се е запазвал в Мирозданието плътно до последното време. Ние, живеещите в "Еоните на Валаам" сме своеобразни заложници на ситуацията. Именно с нас, хората, Валаам шантажира Творците /Метропатор и Барбело/, знаейки, че Те Никога няма да се решат на унищожение на хората. И ако не бяха хората, падналият съ-творец заедно с тези, които застанали на неговата страна, и предали Твореца, отдавна биха били унищожени, заедно с тяхната "част" от Мирозданието.
          
    Кармата - това е изкълчване /промяна/, помътняване, корозия на Съвършената Светлина на Твореца.
          
    Когато не е имало ощи Карма, Владетелите на Кармата са били Пазители на Съвършената Светлина /това име е измислено за хората, а за Духовния Космос Те все така са Пазители на Съвършената Светлина/..."

    превод: делфин
    « Последна редакция: Октомври 05, 2009, 20:56:54 от delfin » Активен

    Administrator
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 649


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #2 -: Юни 16, 2009, 19:44:39 »

    РЕАЛНОСТИТЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО


    към тези дати

                   До 21.03.2007          на 21.03.2007

    Реалност   процент  млн.човека        процент     млн.човека


    Божествена    7       469               7            469


    Промежду-
    тъчна         21      1407              21           1407

    Еволюци-
    онна          0        0                22           1474

    Кармичес-
    ка            72       4824             50           3350

    Всичко        100      6700             100          6700






                             на 27.03.2007

    Реалност        процент            млн.човека


    Божествена        5                   335

    Промежду-
    тъчна             23                  1541

    Еволюционна       22                  1474

    Кармическа        50                  3350

    Всичко            100                 6700



    "...18 срещу 19 март 2007 год. е последната нощ от епохата на КАЛИ-ЮГА и 5-тата Раса. Новата епоха - САТЬЯ ЮГЯ и 6-тата Раса започнаха на 20 срещу 21.03.2007 год., в точката на преминаване на Земята в пролетното равноденствие в 00,07 часа по всемирното време /02,07 часа по кримско време/..."

    превод: Делфин

    От сайта http://www.newagemasters.narod.ru/index1.htm
    « Последна редакция: Октомври 05, 2009, 20:55:49 от delfin » Активен

    delfin
    Гост
    « Отговор #3 -: Октомври 05, 2009, 20:52:47 »

    НАЧАЛОТО НА ТВОРЕНИЕТО

    — Представи си началото. Още е нямало земя. Още материята не отразявала вселенската светлина. Но, като днес, запълнена била Вселената с разни енергии в огромно множество. На живи същности енергиите в тъма са мислели, в тъма творили. Външна светлина не им била е нужна. В себе си отвътре те са светили. Във всяка имало е всичко — мисъл и чувства, и на стремежите енергията. И все пак е имало и отлики сред тях. При всяка същност, една енергия над всички други е преобладавала. Както и днес, има Вселената на разрушението същност и същност съзидаваща живот. И множество отсенки разни, подобни на човешки чувства, имало у другите. Между вселенските същности не можело да има съприкосновение. Във вътрешността на всяка същност многото енергии ту вяло, ту мълниеносно движение създавали. Във себе си, от себе си направеното, със себе си веднага те унищожавали. Пулсацията им на космоса не повлиявала,и никой не я виждал, така и всяка същност смятала, че е в пространството Една!

    Неясността на своето предназначение на тях не позволявала да сътворят негинещо творение, което може удовлетворение да донесе. И затова в безвремието, във безкрайността пулсацията продължавала, но нямало движение.

    И изведнъж, като с импулс, до всички се докоснало общуване! Едновременно до всички във Вселена необятна. И сред живите комплекси от енергии един внезапно всички други озарил. Бил ли е стар този комплекс или пък много млад, не може да се каже с обичайни думи. От вакуума ли възникнал или пък от искрите на всичко, за което да се помисли може, не е толкова важно. Този комплекс приличал силно на човека! На човека, който живее днес! Подобен бил на второто му „аз“. Не материалното, а вечното и святото му „аз“. Енергиите живи на стремленията му и на мечтата за първи път леко започнали да се докосват до всички същности вселенски. И самият той така разпален бил, че увлякъл всичко в усещането на движението. На общуването звуци за пръв път прозвучали във Вселената. И ако първите звуци със съвременни слова бихме могли да преведем, то щяхме да почувстваме смисъла на въпросите и отговорите. От всичките страни на необятната Вселена един въпрос от всички произнасян, към него Едничък се стремил:

    — Какво така горещо ти желаеш? — питали всички.

    А той пък в отговор, уверен в своята мечта:

    — Творение съвместно и за всички радост от неговото съзерцание.

    — Какво за всички може да донесе радост?

    — Рождението!

    — На какво рождението? Самодостатъчност отдавна и у всеки има.

    — Рождение, в което частичките от всичко ще се включат!

    — В едно как може да се възсъединят всеразрушаващите и съзидаващите всичко?

    — Като енергиите противоположни в себе си отначало се уравновесят!

    — Кому по силите ще е това?

    — На мен!

    — Но има и енергия в съмнението. Съмнението ще те посети, ще те унищожи, на малки късчета ще те разкъсат множество енергии различни. В единство противоположностите да удържи никой не ще може.

    — Но има и енергия в сигурността. Увереност, съмнение, когато равни са, в помощ ще бъдат за сътворението бъдещо.

    — Как сам себе си да наречеш ще можеш?

    — Аз Бог съм. Да приема частичките от вашите енергии в себе си мога. Ще устоя! Ще сътворя! За цялата Вселена творението радост ще донася!

    Oт цялата Вселена, в едно и също време всички същности към Него единствен лъчите на енергиите си отправили. И всяка от тях стремила да надделява и в новото като върховна да се въплъти.

    Така започнала великата борба на всичките енергии вселенски. Няма времева величина, и няма мярка за обем, за да определи мащаба й. Спокойствие настъпило едва, когато осъзнаване постигнали енергиите всички, че нищо не ще може да бъде по-висше и по-силно от енергията на Божествената му мечта.

    Бог владял енергията на мечтата. Той можел в себе си да възприеме всичко, да балансира и да усмири, и почнал да твори. В себе си все още да твори. Докато в себе си все още сътворявал творенията бъдещи, лелеял всеки един детайл със скорост, за която няма определения, премислял взаимовръзката със всичко, за всяко от творенията. Той правел всичко сам. Сам в тъмнината необятна на Вселената. Сам в себе си на всичките енергии вселенски той ускорил движението. Неведомият изход плашел всички и отблъсквал от Създателя на разстояние. Създателят оказал се във вакуум. И той се разширявал.

    Царял мъртвешки студ. Наоколо — уплаха, отчуждение, а Той единствен вече виждал прекрасни изгреви, и чувал на птици песните и чувствал цветен аромат. С мечтата пламенна той сам творил прекрасните творения.

    — Спри, — убеждавали го, — ти си във вакуум, ти ей сега ще се взривиш! Как държиш енергиите в себе си? Нищо не помага да се свиеш, сега съдбата ти е само да се взривиш. Но ако имаш миг, то спри! Полека разпусни енергиите си творящи.

    А той в отговор:

    — Моите мечти! Тях няма да предам! За тях ще продължа да свивам и ускорявам енергиите си. Моите мечти! В тях по тревата, сред цветя, аз виждам — по пътечка мравчица върви. И орлица обучава за полет дързък своите синове.

    С неведомата си енергия Бог ускорявал в себе си движението на енергиите от цялата Вселена. В Душата Му тях в зрънце събрало вдъхновението.

    И изведнъж почувствал Той докосване. От вси страни, отвсякъде, обжарила Го неведома енергия и в миг отдръпнала се, от разстояние съгрявала и с нова сила някаква изпълвала. И всичко, което било вакуум внезапно засияло. И звуци нови прозвучали във Вселената, когато Бог с нежен възторг запитал:

    — Коя си ти? Енергия ли някаква?

    Мелодията на словата дочул Той в отговор:

    — На любовта и вдъхновението енергията аз съм.

    — В мен има част от теб. Енергиите на презрението, ненавистта и злобата да удържи, сама оказа се способна тя.

    — Ти Бог си, твоята енергия, мечтата на душата ти успя в хармония да стори всичко. И ако е помогнала частичката ми, послушай мен, о Боже, и ми помогни.

    — Какво ти искаш? Със силата на огъня си защо докосна ме?

    — Разбрах че съм любов. Не мога аз частично. На Твоята Душа аз цялата да се отдам поисках. Знам, да не нарушиш хармонията на добро и зло, не ще ме пуснеш цялата. Но аз около теб със себе си вакуума ще запълня. Ще стопля всичко вътре и около теб. Вселенски студ, мъгла до теб не ще достигнат.

    — Какво се случва? Какво? Ти засия още по-силно!

    — Аз не съм сама. Това е твоята енергия!И твоята душа! Тя само отрази се в мен. Към теб се връща отразена светлина.

    Отчаяно и устремено възкликнал Бог, на Любовта със вдъхновението:

    — Всичко се ускорява. Бушува всичко в мен. О, колко е прекрасно вдъхновението! И нека да се сбъднат на светещата от любов моя мечта творенията!

    От "Сътворението" - 4-та книга от поредицата за "Анастасия" на Владимир Мегре
    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Начало и история на същността - Сътворението « 1 2 3 4 »
    Космогенезис
    Soenya 52 4138 Последна<br />публикация Май 15, 2011, 13:08:16
    от Soenya
    Сътворението на Духовната и Материалната Вселената
    Езотерика
    Astromidel 4 1377 Последна<br />публикация Декември 04, 2011, 23:11:56
    от Astromidel
    Матрицата. « 1 2 »
    Програмиране, световен елит
    Ariam 20 1973 Последна<br />публикация Май 02, 2012, 09:00:36
    от Ich
    Митове за сътворението на света « 1 2 »
    Космогенезис
    Sue 26 5297 Последна<br />публикация Юни 11, 2012, 10:33:07
    от Sue
    ИСТОРИЯ ЗА ПОТОПА (хипотеза)
    Древни цивилизации
    еос 0 597 Последна<br />публикация Януари 25, 2013, 12:52:11
    от еос

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright