Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  1 [2] 3 4 ... 7   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: За прошката  (Прочетена 5888 пъти)
Бунтарката
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 179

  • Град: София
  • « Отговор #15 -: Март 06, 2010, 21:05:28 »

    Spirit ,много хубава тема.
    Да простиш наистина понякога е много трудно.Скоро научих ,че една от пречките е обидата.Хората не могат да преглътнат обидата и им е трудно да простят.Аз лично съм простила на всички в моя живот ,защото и аз се убедих,че всъщност прошката ние е необходима ,стремейки се към любовта!Но аз лично предпочитам да изскам прошка лично от човека!
    Активен

    Внимавай какво си пожелаваш!
    Spirit
    Гост
    « Отговор #16 -: Март 07, 2010, 11:48:47 »

    Spirit ,много хубава тема.
    Да простиш наистина понякога е много трудно.Скоро научих ,че една от пречките е обидата. Хората не могат да преглътнат обидата и им е трудно да простят.Аз лично съм простила на всички в моя живот ,защото и аз се убедих,че всъщност прошката ни е необходима ,стремейки се към любовта! Но аз лично предпочитам да изскам прошка лично от човека!
    Е, това е в случай, че е възможно, защото може човекът да е мъртъв, далеч от теб или да не е такъв, с когото да можеш да разговаряш нормално.
    А относно обидата, ако се постигне това, което съм писала в началото, обидата изчезва. Тя е една от страните на егото. Ако поемеш наистина отговорност за живота си и заглушиш егото си, което ти казва колко си велик и безгрешен и че съответно другите ти са виновни, ако престанеш да си мислиш как всичко се върти околко теб и приемеш, че това което другият е направил, казал и т.н. не е срещу теб, а е свързано с него самия, не мисля, че има как да изпитваш обида.
    Активен
    shining_star
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 730

    « Отговор #17 -: Септември 05, 2010, 11:57:37 »

    Това с прощаването, според някои, е последния изпит, последната битка на земята. Аз засега действам с намерение, по закона за привличането.Примерно: "общувам само с хора, които ме харесват, приемат, оценяват и уважават, както и аз тях." Враговете като оттеглиш мисълта си от тях, ще се оттеглят и те. Ако тръгна сега да им прощавам, няма да се получи: ще си мисля, че съм простила, а всъщност, не съм.
    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #18 -: Септември 05, 2010, 12:02:19 »

    Прошката за някои може да е последен етап, но точно за мене-не...


    Активен
    giti
    Гост
    « Отговор #19 -: Септември 05, 2010, 12:12:26 »

    А според мен, прошката е ненужна. За да се стигне до прошка първо трябва да осъдиш някой за действията му, да се обидиш, разсърдиш и т.н., и т.н. Няма ли да е по-лесно, ако разгледаш ситуацията (не само с поглед от своята си камбанария, ами и от неговата/нейната), разбереш защо е постъпил така (винаги има основателни причини) и не си причиниш гореизброените, че да се налага и да прощаваш после?! Накратко, да изпревариш събитията във времето, спестявайки си така ненужен душевен товар.
    Активен
    psyhea
    Гост
    « Отговор #20 -: Септември 05, 2010, 12:34:36 »

    Има някои, които са вършили гадости, и им се е върнало многократно... познавам поне един такъв...
    А кармата, може би наистина не я разбираме  Згреших
    Да.Ако на подсъзнателно ниво осъзнават,че са извършили нещо нередно.Ако обаче,продължават да смятат,че действията им са ок.то тогава...едва ли настъпва"час за разплата".Не и докато съзнанието не квалифицира десйтвието(постъпката).
    Кармата..закон за привличането..подобното привлича подобно..Само,че онова което излъчва вибрации е именно съзнанието(Душата,Азът)...
    Хайде да видим,кой ни съди,когато си отидем от Земята?Кой дава оценка на земните ни дела?
    Нашата собствена съвест!Няма страшен съд,нито подобни глупости,освен ако съзнанието само не го позволи.В този ред на мисли..Какво наказание,може да ме очаква и от кого,след като аз(примерно казано)не съм осъзнала нередноста в някоя постъпка?Ами как тогава ще се самонакажа..пардон..как ще избера да преживея страдание подобно на това което съм предизвикала,след като изобщо не осъзнавам,че съм причинила някому болка?Според мен,"кармата"действа толкова по-силно,колкото по-развито е съзнанието.
    Много пъти съм си мислила..преди хилядолетия,когато условията за живот тук са били много по-сурови,и е действал законът на джунглата..Какви ли наказания са получавали преродилите се души?Тогава когато убийството е било толкова нормално действие,колкото в наши дни е купуването на сандвич?Понятия като морал и етика,добро и зло,търпят промени паралелно с промените в нивото на съзнанията.
    За това и много"лоши"хора,вършат безнаказано каквото си искат.И докато не осъзнаят,че вършат"зло","наказание"няма да има.

    А според мен, прошката е ненужна. За да се стигне до прошка първо трябва да осъдиш някой за действията му, да се обидиш, разсърдиш и т.н., и т.н. Няма ли да е по-лесно, ако разгледаш ситуацията (не само с поглед от своята си камбанария, ами и от неговата/нейната), разбереш защо е постъпил така (винаги има основателни причини) и не си причиниш гореизброените, че да се налага и да прощаваш после?! Накратко, да изпревариш събитията във времето, спестявайки си така ненужен душевен товар.



    Хм...интересно какво ли би казала една майка,на която са изнасилили и убили детето?Дали трябва великодушно да разгледа ситуцията и от страната на убиецът?Едва ли ще е е състояние да"изпревари събитията във времето"...а и надали ще и пука за това..И повече от ясно,е,че ще осъди подобно действие...
    Във всеки случай,прошката е нужна най-вече на прощаващият.Понеже такъв филм"да не съдиш,да не се сърдиш и т.н"за съжаление в нашето време няма(примери за това бол.. Ухилен)В противен случай едва ли бихме имали какво да учим точно тук,та в този ред на мисли,то прошката като акт на освобождаване на съзнанието от натрупаният негативизъм,болка и страдание,е повече от нужна
    « Последна редакция: Септември 05, 2010, 15:37:17 от Модератор » Активен
    giti
    Гост
    « Отговор #21 -: Септември 05, 2010, 12:59:16 »

    Знаеш ли Психея, бях гледала едно предаване на Тайра Банкс, само за да си дам отговорите на тези въпроси, които ти сега ми зададе. Бях попаднала случайно на рекламата му, която гласеше: "Гледайте как парализирана жертва дава прошка на нападателя си..." Разказаха накратко историята, как едно 18 годишно хлапе, влиза да обира една къща, изненадва го домакинята и той стреля в главата й, но не от уплаха, а брутално 3 изтрела. Жената по чудо оцелява, но остава паралезирана с дясната половина на тялото си. Започва да се учи наново да говори, пише и грижи за себе си.... години наред. Едва, когато нападателят й е вече на 30 години, тя може да говори за да му даде прошка.... и не само тя, ами и децата й, чийто живот е бил стъжнен в следствие на нападението и са гледали майка си, като бебе.... Та те вкупом отиват в затвора да му дадат прошка. Сами казаха, че прошката я дават най-вече за тях самите си, защото са осъзнали, че тази болка ги дърпа назад. Но също бяха и погледнали от неговата камбанария: животът му в гето, без родители, млад, глупав и сам на този свят.... Да, наистина прошката прави чудеса. Въпросният нападател каза: "Моят живот започва едва сега. Благодаря ви!" Дадоха го след месеци, от затвора как помага на такива деца като това, което той е бил някога... изчел един куп книги по психология и право... Дадоха и жертвата, която здравословно се бе подобрила толкова много, за толкова кратко време... драстично повече от всичките години преди това. Тя каза: " Подобрението дължа на изхвърленият товар от душата ми, който изхвърлих благодарение на прошката. Искаше ми се да бях направила това по-рано."
    Активен
    psyhea
    Гост
    « Отговор #22 -: Септември 05, 2010, 13:16:13 »

    Знаеш ли Психея, бях гледала едно предаване на Тайра Банкс, само за да си дам отговорите на тези въпроси, които ти сега ми зададе. Бях попаднала случайно на рекламата му, която гласеше: "Гледайте как парализирана жертва дава прошка на нападателя си..." Разказаха накратко историята, как едно 18 годишно хлапе, влиза да обира една къща, изненадва го домакинята и той стреля в главата й, но не от уплаха, а брутално 3 изтрела. Жената по чудо оцелява, но остава паралезирана с дясната половина на тялото си. Започва да се учи наново да говори, пише и грижи за себе си.... години наред. Едва, когато нападателят й е вече на 30 години, тя може да говори за да му даде прошка.... и не само тя, ами и децата й, чийто живот е бил стъжнен в следствие на нападението и са гледали майка си, като бебе.... Та те вкупом отиват в затвора да му дадат прошка. Сами казаха, че прошката я дават най-вече за тях самите си, защото са осъзнали, че тази болка ги дърпа назад. Но също бяха и погледнали от неговата камбанария: животът му в гето, без родители, млад, глупав и сам на този свят.... Да, наистина прошката прави чудеса. Въпросният нападател каза: "Моят живот започва едва сега. Благодаря ви!" Дадоха го след месеци, от затвора как помага на такива деца като това, което той е бил някога... изчел един куп книги по психология и право... Дадоха и жертвата, която здравословно се бе подобрила толкова много, за толкова кратко време... драстично повече от всичките години преди това. Тя каза: " Подобрението дължа на изхвърленият товар от душата ми, който изхвърлих благодарение на прошката. Искаше ми се да бях направила това по-рано."

    Е,значи прошката е нужна.Необходима..Аз съм от хората които са научили този урок.За щастие,не по-най тежкият и болезнен начин.Но понеже,пак повтарям,нивото на съзнанията инкарнирани тук е такова каквото е(в повечето случаи)затова е и невъзможно да не съдим,да не укоряваме,а нерядко да мислим и за мъст.И именно прошката е онова средство което връща вътрешният ни покой.Кофти е,че много хора обаче си въобразяват,че са простили с мисли подобни на"аз му прощавам,ама бог ще го накаже"искам да отбележа,че подобно нещо е всичко друго,но не и прошка..Представям си разочарованието и гневът им когато си отидат у дома,и разберат,че всъщност"бог"не наказва никого..Чувството за несправеливост и онеправданост автоматично понижава вибрациите..
    Прошка е когато махнеш с ръка,отправиш позитивна мисъл към урода разрушил животът ти,и извлечеш есенцията на събитията..А после  забравиш и продължиш напред...Но колко ли са онези които са способни на това? Тъжен
    « Последна редакция: Септември 05, 2010, 15:38:17 от Модератор » Активен
    giti
    Гост
    « Отговор #23 -: Септември 05, 2010, 13:27:00 »

    Съгласна с всяка твоя дума. Но все пак, момента за прошка може наистина да се избегне и тогава всичко ще е мн. по-лесно. Е... да, трудно е, когато иде реч за голяма болка... разбираемо! По примера, който дадох... в този случай, ако в самото начало това семейство са взели фактите под внимание, можеше и да не се стига до съдене, а и после до прошка. Мен например, моето семейство са ме вземали за жестока и са мислели, че не ги обичам, когато не съдя и не се сърдя на хората причинили ни гадости. За щастие, никога не сме имали толкова гадни неща, като рпимерите които с тебе даваме, и се надявам да продължава така. Не искам да знам какво е.


    Знаеш ли Психея, бях гледала едно предаване на Тайра Банкс, само за да си дам отговорите на тези въпроси, които ти сега ми зададе. Бях попаднала случайно на рекламата му, която гласеше: "Гледайте как парализирана жертва дава прошка на нападателя си..." Разказаха накратко историята, как едно 18 годишно хлапе, влиза да обира една къща, изненадва го домакинята и той стреля в главата й, но не от уплаха, а брутално 3 изтрела. Жената по чудо оцелява, но остава паралезирана с дясната половина на тялото си. Започва да се учи наново да говори, пише и грижи за себе си.... години наред. Едва, когато нападателят й е вече на 30 години, тя може да говори за да му даде прошка.... и не само тя, ами и децата й, чийто живот е бил стъжнен в следствие на нападението и са гледали майка си, като бебе.... Та те вкупом отиват в затвора да му дадат прошка. Сами казаха, че прошката я дават най-вече за тях самите си, защото са осъзнали, че тази болка ги дърпа назад. Но също бяха и погледнали от неговата камбанария: животът му в гето, без родители, млад, глупав и сам на този свят.... Да, наистина прошката прави чудеса. Въпросният нападател каза: "Моят живот започва едва сега. Благодаря ви!" Дадоха го след месеци, от затвора как помага на такива деца като това, което той е бил някога... изчел един куп книги по психология и право... Дадоха и жертвата, която здравословно се бе подобрила толкова много, за толкова кратко време... драстично повече от всичките години преди това. Тя каза: " Подобрението дължа на изхвърленият товар от душата ми, който изхвърлих благодарение на прошката. Искаше ми се да бях направила това по-рано."

    Е,значи прошката е нужна.Необходима..Аз съм от хората които са научили този урок.За щастие,не по-най тежкият и болезнен начин.Но понеже,пак повтарям,нивото на съзнанията инкарнирани тук е такова каквото е(в повечето случаи)затова е и невъзможно да не съдим,да не укоряваме,а нерядко да мислим и за мъст.И именно прошката е онова средство което връща вътрешният ни покой.Кофти е,че много хора обаче си въобразяват,че са простили с мисли подобни на"аз му прощавам,ама бог ще го накаже"искам да отбележа,че подобно нещо е всичко друго,но не и прошка..Представям си разочарованието и гневът им когато си отидат у дома,и разберат,че всъщност"бог"не наказва никого..Чувството за несправеливост и онеправданост автоматично понижава вибрациите..
    Прошка е когато махнеш с ръка,отправиш позитивна мисъл към урода разрушил животът ти,и извлечеш есенцията на събитията..А после  забравиш и продължиш напред...Но колко ли са онези които са способни на това? Тъжен
    « Последна редакция: Септември 05, 2010, 15:39:16 от Модератор » Активен
    giti
    Гост
    « Отговор #24 -: Септември 05, 2010, 13:34:19 »

    Хах, Психея,... много ни плямпат устите и на двете за прошка и т.н. Какъв хубав диалог завързахме по темата (макар и в неправилната тема за това)... и двете говорим истини, ама.... Оня ден какво беше?! На думи добре, ами на действия?! Ти ме нарани, аз ти се обидих.... пфууууу срам ме е от себе си...
    Сега е момента!: Прощавам ти, прости ми и ти!

    П.п. Моля модератора да премести постовете ни в темата за прошката, за да продължим хубавата дискусия, без да се отклоняваме от темата! Благодаря!
    « Последна редакция: Септември 05, 2010, 13:45:04 от सहायक और Sandalfon के समर्थक » Активен
    Eona Lightholder
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2558


    NEVERENDING STORY

    « Отговор #25 -: Септември 05, 2010, 13:49:00 »

    Чакай , да не я мести , това си е част от темата , тук може и да сме за да се научаваме по-лесно да си прощаваме.

    Аз съм happy


    Активен

    "weird " is indication for creative force ♥
    shining_star
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 730

    « Отговор #26 -: Септември 05, 2010, 13:55:14 »

    Да, бог не осъжда нападателя.
    Но "жертвите" му го осъждат: те де факто му изпращат негативи, като мислят лошо за него, и се чувстват зле във връзка с него. Тези негативи достигат до него, и той на някакво ниво ги възприема. И на него му е зле, това му е наказанието, а не че някой го наказва.
    И с акта на прощаване се спира това прехвърляне на негативи
    Активен
    giti
    Гост
    « Отговор #27 -: Септември 05, 2010, 14:03:12 »

    Да, бог не осъжда нападателя.
    Но "жертвите" му го осъждат: те де факто му изпращат негативи, като мислят лошо за него, и се чувстват зле във връзка с него. Тези негативи достигат до него, и той на някакво ниво ги възприема. И на него му е зле, това му е наказанието, а не че някой го наказва.
    И с акта на прощаване се спира това прехвърляне на негативи
    Именно!
    Ще допълня само, че негативите дават отражение и върху нас.
    Затова, нека не изпращаме негативи и да забравим за прошката! А, ако все пак не можем това, да се сещаме за прошката и да я прилагаме ИСТИНСКИ И НЕ САМО НА ДУМИ!
    « Последна редакция: Септември 05, 2010, 15:40:13 от Модератор » Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #28 -: Септември 05, 2010, 14:25:16 »

    "/Да.Ако на подсъзнателно ниво осъзнават,че са извършили нещо нередно.Ако обаче,продължават да смятат,че действията им са ок.то тогава...едва ли настъпва"час за разплата"./"
    Да...
    Активен
    giti
    Гост
    « Отговор #29 -: Септември 05, 2010, 14:35:19 »

    "/Да.Ако на подсъзнателно ниво осъзнават,че са извършили нещо нередно.Ако обаче,продължават да смятат,че действията им са ок.то тогава...едва ли настъпва"час за разплата"./"
    Да...
    Ниа, не съм съгласна тук. Няма начин, колкото и да е далеч човек от духовното, да не усети отпратените негативни енергии към него и те да не му се отразят по някакъв начин. Друг е въпроса в каква степен се отразяват и доколко човека го показва...
    « Последна редакция: Септември 05, 2010, 15:41:20 от Модератор » Активен
    Страници:  1 [2] 3 4 ... 7   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright