Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Тайните на Царичина  (Прочетена 3271 пъти)
Админ
Дидо
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « -: Януари 17, 2010, 13:24:57 »

    Разкопките в Царичина, е един от най-големия феномен състоял се в съвременна България. Чуйте историята разказана такава каквато е от първоизточника: http://vbox7.com/play:a52e2fe3

    Снимков материал:
    http://img61.imageshack.us/img61/8558/66612463oq8.jpg
    http://img230.imageshack.us/img230/5240/10302184dp6.jpg
    http://img222.imageshack.us/img222/7538/75364193rl4.jpg
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #1 -: Януари 17, 2010, 13:25:22 »

    Загадката на Царичина


    Няколко дена след учредяване на Асоциация “Феномени” (21.11.1990 г.), при тогавашния изпълнителен секретар на Асоциацията инж. Стамен Стаменов, идва Димитър Кекеменов, родом от село Царичина. Желанието му е да съобщи на Стаменов нещо много важно. /…/ Двамата взимат решение да информират Военното министерство. По това време работех като заместник-началник на Военно-научния отдел на Генералния щаб. И тъй като инж. Стаменов е мой възпитаник от Военновъздушното училище, той сметнал за необходимо да потърси съдействието на министерството чрез мен.

    Стаменов ми се обади и организирането на една среща не беше трудно. На нея присъстваха полк. проф. Наплатанов, екстрасенсът Димитър Сираков, майор Серафимов от Военно-научния отдел на ГЩ и Дора Синева-Петрова - радиестезист. /…/ Кекеменов разказа, че в техния род от поколение на поколение се предава легендата, че в Царичина е закопано златното съкровище на един от българските властелини (цар Самуил). Той каза, че знае къде се намира това място. /…/

    Решено беше на 5 декември да проведем рекогносцировка, за да уточним къде е мястото. /…/ От министерството на отбраната тръгнахме полк. Наплатанов, майор Серафимов, Димитър Сираков, Дора Синева-Петрова и аз. Пътьом взехме и дъщерята на полк. Наплатанов - Марина. /…/ Така групата от шест души потегли за Царичина. В интерес на истината искам да подчертая, че никой от нас не беше чувал за това село, камо ли да знаеше къде се намира. /…/

    Така след кратка разходка между вилните постройки стигнахме до мястото. Уточнихме го и го нанесохме на картата. На стотина метра източно от него Димитър Сираков се подхлъзна и падна. Това място може да се окаже историческо, защто сега там се намира входът на “оная дупка”. Качихме се в колата и тръгнахме обратно за София. /…/ В министерството се явихме на доклад при генерал Минчев. Доложихме му за пътуването, за мястото и как госпожица Наплатанова ни направляваше. /…/

    На съвещанието при началника на Генералния Щаб обсъждахме колко, какви и кои хора да привлечем, каква техника ще ни бъде необходима, организацията на движението и регулировъчната служба, охраната на самото място при започване на работата и други въпроси. Специално внимание ми беше обърнато да направя протокол, след като открием съкровището и да опиша всичко в присъствието на участващите, включително и на представител на Военната прокуратура. Не се предвиждаше нищо за битово устройване, тъй като предварителната информация сочеше, че работата ще свърши за три дни.

    Всички бяхме ентусиазирани от възможността да участваме в едно такова начинание, още повече, че се очертаваше то да е свързано не само с миналото, но и с бъдещето на България. Пък и кой не би се вдъхновил от подобна мисъл. А тя звучеше и предизвикателно и убедително. Говореше се, че тук освен златно съкровище ще намерим и послание, и карта с границите на тогавашна България с обозначени на нея места, в които има аналогични обекти.

    Съвещанието при Началника на Генералния щаб завърши около 22 часа. Уточнихме всичко и си тръгнахме. Тази нощ “машината” трябваше да заработи. Сутринта на 6 декември всички, предвидени по плана от снощното заседание, бяха по местата си. Осигуряващата група под командването на старши лейтенант Митов беше разпънала две палатки. Свързочниците на лейтенант Василев търсеха удобно място за разставяне на радиорелейната станция. Чрез нея щяхме да поддържаме връзка с Министерство на отбраната, респективно с началника на Генералния щаб. Малко по-късно пристигна и генерал Динев със свой екип, който по-късно пое ръководството на операцията. Началото бе поставено, връщане назад нямаше.

    6 декември 1990 г.

    Изкопните рьботи започнахме на онова място, на което най-напред спряхме по време на рекогносцировката. /…/ До 16 часа бяхме направили изкоп с дължина 14-15 метра и дълбочина около 2,5 метра. Полученият резултат с нищо не подсказваше, че може да се очаква нещо забележително. За това решихме да спрем и да се консултираме с екстрасенсите /…/ От разговора, проведен с тях, се стигна до извода, че мястото за копаене не е тук, а на около 100 метра в източна посока /…/

    Преустановихме работа и се отправихме към Министерството на отбраната. /…/ На същото това съвещание Ели Лонгинова нарисува рисунката …(фиг.1) Текстът, съпровождащ рисунката, гласи: “ Това е игра на шахмат. Това е опасна игра на шах, от която можете да излезете с мат. И така, последният ход е най-важен. Това е вашият ход. Това е мястото и обозначението на копаенето и откриването. Това ще е спасението на Велика България. Това ще спаси вашата страна от гибел, от обречеността на разпадането, от нейната кристална чупливост. Тя ще стане стоманено здрава, силна и могъща, както преди 1350 години.”

    7 декември 1990 г.

    … започнахме да копаем на новото място. /…/

    “От десния ъгъл на триъгълника измерете два метра вдясно и там започнете изкопа.” Така гласеше командата, получена от кабинета на генерал-полковник Минчев. Там беше останала Ели Лонгинова. /…/ На дълбочина около два метра се появи материя с интересна цветова гама. Земната маса беше украсена с бял, жълт, вишневочервен, сив и кафяв цвят. Впрочем част от тези цветове личат и сега на входа. Личат и отделни каменни редове. Друга част на която се очертават ясно отделни фигури, сме закрили с облицовката на стените, за да предотвратим срутване и евентуално запушване на входа на тунела. За всичко това, близо две години по-късно, учените щяха да кажат, че са обикновени тектонични образувания. /…/ Моето мнение е, че те (учените) не “видяха” или не пожелаха да видят това творение и набързо решиха съдбата му, като ни обвиниха в идиотизъм, шарлатанство …

    /…/ работата ни през втория ден. Повече от два, два и половина метра дълбочина с багера не можеше да се работи. /…/ Той просто блокираше. Ние не можехме в този момент да си обясним причината за това. Не можем и сега. Като обикновени хора естествено търсихме причината в техническата неизправност на машината. Опитахме се да си обясним блокирането с повреда в хидравликата на стрелата, но багерът беше съвсем нов. /…/ “Нещото” все пак ни застави да се откажем от услугите на машината. От този момент нататък щяхме да продължим да работим на ръка. /…/

    “Операция Слънчев лъч или как бе открит пантеонът на човешкото начало на Земята”. Да. Това е заглавието, което изписах на 7 декември 1990 г. Действително такова име беше сложено на операцията. Но аз и сега се питам от къде дойде продължението на това заглавие в главата ми? От къде можех да зная тогава, че по-късно в информациите, които получава Елисавета Лонгинова, най-упорито ще се говори, че ние търсим на това място първият вселенски човешки индивид? Не можех тогава, не мога и сега да си обясня това, но заглавието си остана такова и след него се подредиха повече от две хиляди страници.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #2 -: Януари 17, 2010, 13:25:43 »

    Гладки тунели, а може би гробница...


    … Разделихме се на три групи и въртяхме кирките без да прекъсваме. Колкото по-дълбоко слизахме, толкова повече отворът се стесняваше. Материята, която обработвахме, беше изключително здрава. По-късно щяхме да разберем, че оставена на външно въздействие, тя омеква и става като тесто. /…/ Чупеха се дръжки на кирки и лопати. Хвърчаха искри и то именно от тази материя. По някое време стигнахме до идеално оформен правоъгълен камък, който беше наречен “ЧИП”. /…/ Според мен той се оказа водещ камък. По-късно вляво от нас се появи и светлокафяв камък. В един миг, когато се канех да го разбия с варията (голям железен чук), при мен дойде Дора. Тя го обхвана с две ръце и изведнъж подскочи като ужилена.

    - Но този камък се клати! - учуди се тя.

    - Ами, клати се! - отвърнах аз. - Бабината ти! Сега ще го бухна с чука и ще видиш колко се клати.

    - Не! Не удряй! Пазете “Флинта”! - извика Дора.

    Послушах я и не разруших този камък. Той наистина ни беше полезен по-късно. Точно под него започна големият тунел. Според описанията в енциклопедията “флинт” значи “кремък” или “оптически камък”. /…/

    Не си спомням дори, кой пръв заговори за вратата и за някакво отваряне. /…/

    … всички вярвахме, че за три дена ще свършим работата. Дори и тогава, когато бяхме упрекнати, че се мотаем и все още не отваряме вратата. Ние очаквахме всеки момент да намерим отвора и да влезем в някакво помещение. Уви! Това не се случи. /…/

    След изпълнението на всичките тези мероприятия отвор не зейна. Поне такъв, какъвто очаквахме ние. /…/

    От получената текстова информация личеше, че ни предстои разрушаването на плоча за биологична защита. Разбиването й трябваше да се извърши с всички средства за защита и при непрекъснато дезинфекциране. Според съдържанието на информацията в плочата за биологична защита били вградени много опасни бактерии, които ако не бъдат обезвредени в процеса на разрушаването, нищо добро не очаквало Земята, тъй като те се размножавали много бързо и за кратко време щели да се разпространят в земната атмосфера. /…/ Показателен обаче е фактът, че преди да се премине към разбиването на плочата, тя беше разчертана на малки квадратчета с указания от кое квадратче, как и в какъв порядък да се разгражда. /…/ За да не се допуснат нещастни случаи, генерал Динев забрани други да работят по тази задача, освен офицерите химици. От техните разкази знам, че плочата е имала няколко пласта, всеки от които се е състоял от три слоя с еднакви разцветки (бяло, жълто, червено). /…/ (фиг. 2)

    След разбиването на плочата за биологична защита последва указание за разрушаване на стената пред нас, на която беше ЧИПЪТ. В тази посока продължихме около два метра напред и на височина около човешки бой. /…/ Материята над главите ни беше мека, с жълто-бяла окраска. И тук също ни беше предложен тест. Накараха ни да забием в нея железен лост и ако той влезе навътре с цялата си дължина, значи влиза в празно пространство. Лостът, разбира се, влезе, но не в празно пространство, а именно в тази материя. Тогава, разглеждайки разположението на пластовете, установих, че те се движат в дълбочина и под формата на спирала. Отдясно по посоката, в която работехме (в източна посока) се очертаваше плоча, с формата на изпъкнала леща. С помощта на длето издълбах меката материя около нея, също с два цвята - жълт и бял. Тази плоча (според мен тя беше излята, както е изграден и целият обект) имаше диаметър около 150 см и твърде голям наклон. /…/

    Тази плоча се оказа с дебелина около 40 см. За да “отворим”, трябваше да я махнем, но това не беше възможно нито с лостове, нито на ръка. /…/ За пръв път видях как се огъва железен лост със сечение 36 мм, а камъкът не мърда. С много пот и много усилия разбихме тази плоча. Едва сега добихме представа за размерите й: 150 см в диаметър и дебелина 40 см. Под нея имаше сивочерна замазка с дебелина около 10-15 см. Пет такива плочи свалихме и през цялото време работихме с противогаз. Единствено аз проявявах недисциплинираност и работех без противогаз и без ръкавици. /.../, но слава Богу нищо лошо не се случи.

    След изпълнението на тази задача /…/ Направлението за работа се очертаваше да мине под ФЛИНТА (“главата на птицата”) /…/ (фиг. 3 Кладенеца - дълбочина 5,5 м)

    Въпреки всичко и до ден днешен се съмнявам дали следвахме вярната посока за работа. И все нещо ме човърка, че сгрешихме. Субективизмът и тук се наложи. Единствен от всички Димитър Сираков ме подкрепяше в тези размисли. Имахме и основание за съмнения: от точката на местостоене при определяне на посоката и вдясно от нишата ясно личеше стена, разположението на градивните елементи на която, оформяха нещо като човешка фигура, но със значително по-голям ръст от земните хора. /…/ (фиг. 4)

    След месец и половина от започване на разработката на обект №1 в Царичина, 10 метровият тунел беше факт. Последва смяна на посоката на 90 градуса. Сега вместо в посока изток-запад започнахме да копаем на север. Тук ни беше казано, че десетметровия тунел, който бе висок около 80-100 см, представлява чистилището, през което задължително трябва да се премине, за да се стигне до пирамидата-храм./…/

    Около 18-19 януари пред нас се очерта каменен блок с дължина 160 см, ширина 50 см и височина 120 см. /…/ Решихме, че единственият начин да го премахнем е взривяването му. /…/ Никакви последствия след взрива нямаше. Разчистихме. Изхвърлихме взривената материя и продължихме напред. Градивните елементи тук бяха големи сиви каменни блокове, които много трудно се поддаваха на обработка. З това нашето решение беше да разграждаме чрез взривяване. /…/

    След прокопаването на участък от тунела с дължина 3,75 метра последва нова промяна в направлението. Този път отново в посока изток-запад, но с чувствително спускане в дълбочина. Той беше наречен “пързалката” заради големия наклон. /…/ дължина около 3,5 м. /…/

    След прокопаването на този участък последва нова смяна на посоката. Отново на 90 градуса, само че със завой наляво. Новата посока беше севе-юг. Дължината на този участък беше около 6 м. Тук под краката ни се появи сивочерна материя, която беше наречена /…/ филтър. С това фактически (поне по моя преценка) завърши първият етап от операцията. Мисля така, защото сивочерната материя имаше изпъкнало-кръгла форма като леща. При взривяването тя се превръщаше буквално на пепел. Почти нямаше едри късове. /…/

    Най-интригуваща беше информацията, че това е капакът на кладенеца, през който ще влезем в каналния сектор. /…/

    Никакъв отвор, никакъв кладенец не открихме, да не говорим за канален сектор. Кладенецът си изкопахме ние и от неговото дъно отново последва смяна на посоката. Отново вдясно и отново на 90 градуса, т.е. пак се озовахме в посока изток-запад. От тук започваше участък “Провала”. И това като понятие не ни беше известно. Много тълкувания му правихме, но какво се изразяваше с него разбрахме чак след като прокопахме нови 7-8 метра. Оказа се, че това е много стръмен, слизащ в дълбочина участък. За да можем да работим по-удобно, го разделихме на четири площадки. Така се получи нещо като стълбище, но с голяма денивелация.

    В ляво по посока на движението се разкри гладка отвесна стена, която в процеса на работата ни беше изчистена на височина повече от три метра. Може би точно тук най-изразително от целия тунел личат редовете на градивните елементи. И те са споени помежду си с оная жълто-сиво-бяла материя.
    Активен

    chitta
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 140


    « Отговор #3 -: Юни 20, 2010, 15:36:07 »

    Относно Царичина, да, точно, екстрасенсът Елисавета Логинова имаше нещо като прочуване. Тя изписва три тетрадки, които й са отнети, разбира се, макар да е съпруга на служител в Генералния щаб на БА.
    Активен
    bars_i
    Гост
    « Отговор #4 -: Юни 20, 2010, 15:58:45 »

    Относно Царичина, да, точно, екстрасенсът Елисавета Логинова имаше нещо като прочуване. Тя изписва три тетрадки, които й са отнети, разбира се, макар да е съпруга на служител в Генералния щаб на БА.

    За Царичина нищо не се изясни както в повечето случаи.Логинова е изписала три тетрадки и са и ги отнели и до там.Тя не помни ли какво е писала в тези тетрадки и да разкаже.Имаше едно предаване по ТV в което и задаваха въпроси и тя имам чувството,че отговаряше все едно никога не е била там.
    Активен
    chitta
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 140


    « Отговор #5 -: Юни 20, 2010, 16:05:57 »

    Доколкото си спомням от интервюто, тя не е могла да разшифрова тогава написаното и Ванга й е казла, че след време ( не помня дали бяха 6 или 7 години), ще може....и сега по думите на Логинова от интервюто е пуснала молби до Щаба, за да си върне тетрадките, но без отговор. Не мисля, че би могла да си спомни какво е записала...езикът е неразбираем...
    Активен
    bars_i
    Гост
    « Отговор #6 -: Юни 20, 2010, 17:19:26 »

    Защо ли не се учудвам.Е как ще и ги върнат? Нали за това са и ги взели.Може би ние ще си ги разгадаем,нали си имаме такива службици.Я виж изкокнало нещо което не е за простите хорица.Хайде,хайде друг път ще научите.Такава е нашата психика,култура и каквото си искаш там. Ние сме уникални.Ако е Гърция е друго.Намират едно камъче.Веднага надписче,луксозна поставчица и на видно място и туристи,туристи-ахкат,охкат и после какво боговете на Олим.Няма да са на Мусала я.
    Активен
    izida
    Гост
    « Отговор #7 -: Юни 20, 2010, 19:12:29 »

    Доколкото си спомням от интервюто, тя не е могла да разшифрова тогава написаното и Ванга й е казла, че след време ( не помня дали бяха 6 или 7 години), ще може....и сега по думите на Логинова от интервюто е пуснала молби до Щаба, за да си върне тетрадките, но без отговор. Не мисля, че би могла да си спомни какво е записала...езикът е неразбираем...

    Mда, аз си спомням, че тя каза, че терадките са били предадени на еврейските тайни служби, точно преди да спрат разкопките -)))))) Какво ли са разчели приятелите???
    Активен
    chitta
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 140


    « Отговор #8 -: Юни 20, 2010, 20:12:31 »

    Нищо! И няма да могат да разчетат! Усмивчица
    Активен
    Аэ съм
    Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2409


    Hello! I am Andy!

    « Отговор #9 -: Юни 20, 2010, 20:26:07 »

    Ами ако отидат в Тибет?Ще ги разчетат като нещо!
    Активен
    chitta
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 140


    « Отговор #10 -: Юни 20, 2010, 20:57:03 »

    Принципно това, което е заложено даден човек да разчете, само той би могъл. Но сега се сещам във втората част на "Древната тайна на цветето на живота", където Друнвало описва случай, в който един японец осъществявал ченълинг посредством пак неразбираем за околните език. Като само японеца можел да го разчита ( но така смятал той, а и никой друг, както и със съществата, които контактувал не му е казал, че е единствен). И в един хубав ден Усмивчица с тези, с които контактувал, му казали да иде в дадена държава, град, на дадена улица, в определен час и да стои и да чака един час зад определен ъгъл. Японецът винаги слушал каквото му се кажело от тези същества и направил точно така, както му е казано. В същия момент Друнвало бил с приятел в един офис и докато си разговаряли, неговият приятел написал нещо на един лист и го подал на едно момче и му казал тихо нещо на ухото. Оказало се,че това е същия японец и в листчето пишело къде точно да иде японеца. Влиза японеца в същата стая, където са Друнвало и приятелят му, след това влизат още трима човека. Друнвало е трябвало да се дръпне и да гледа. В този момент другите почнали да си пишат на този език и да предават листчета на японеца. Японецът като видял това, първо щял да припадне, понеже се смятал за единствен, който получава контакт чрез този език, а сега даже се оказало, че има още 4 като него. Едва не се строполил от стреса, но бързо се справил със ситуацията Усмивчица и след многократно писане се разбрало,че идват от една и съща планета, че другите го чакали с нетърпение... та знае ли се кой какво може Усмивчица и кой може да разчете дадено нещо Усмивчица Но все пак, когато е споменато, че само даден човек може да го разчете, от това би следвало да е така Намигване Не се знае, знае ли се? Намигване
    Активен
    The One
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1636


    Винаги на точното място в точното време

    WWW
    « Отговор #11 -: Юни 21, 2010, 00:51:32 »

    Има много ценна информация там толкова ценна че не може да се покаже на бял свят преди да и дойде времето!

    Няма да изпадам в подробности защото не са токова важни,но скоро ще стане ясно както царичина така и всичко на което му е дошло времето,до тогава по добре да не си мъчим главите с предположения и догатки базирани на "Желязната логика".

    Има книга от госпожа Логинова мисля че се казваше "Записи от акаша"
    ,малка и синя на цвят за по зайнтересованите.
    Активен

    Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
    Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

    Всичко перфектно е точно такова,
    течащ в безкрая свещен резултат!
    Бъди сега причината нова,
    за твоя бленуван в мечтите ти свят.
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Царичина
    Езотерика
    delfin 1 1380 Последна<br />публикация Юни 30, 2009, 23:03:41
    от delfin
    Тайните
    Анкети
    Isis 10 1333 Последна<br />публикация Декември 07, 2010, 19:35:37
    от nia.boneva6
    Тайната на тайните
    Филми
    Bobi 1 990 Последна<br />публикация Декември 07, 2011, 14:37:56
    от 3008
    Тайните протоколи на ционските мъдреци( или защо бе убит Никола Николов?)
    Послания
    Аэ съм 1 1423 Последна<br />публикация Декември 10, 2012, 11:08:47
    от Аэ съм
    DOODLING! - Неволните драсканици и тайните на подсъзнанието!
    Изкуство
    dayana 2 1525 Последна<br />публикация Август 12, 2013, 13:38:59
    от Speed_Of_Pain

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright