Духовно развитие

          

Страници:  1 2 [3]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Създателят на звездите  (Прочетена 9953 пъти)
delfin
Гост
« Отговор #30 -: Юни 16, 2009, 13:41:46 »

Вече в зрелостта си, Създателят на Звездите сътвори многобройни странни форми на времето. Например, някои от по-късните творения той ги направи с две или няколко времеви измерения, и животът на разумните същества представляваше последователност от събития в едното или другото времево измерение. Тези същества възприемаха своя космос по доста странен начин. Живеейки кратък живот в едното измерение, те, даже и фрагментирано и смътно, но постоянно усещаха присъствието на уникална "напречна" еволюция, протичаща в другото измерение. В някои случаи съществото водеше активен живот във всичките времеви измерения. Божествената воля направи така, че спонтанните действия на всички същества да се събират в единна система на "напречни" еволюции, далече превъзхождаща по сложност даже ранният експеримент по установяването на "предопределена хармония".
      
В други вселени съществото получаваше само един живот, който представляваше "зигзагообразна линия", преминаваща от едно времево измерение в друго в зависимост от това, какъв избор е направен. Ако съществото избираше нравствеността и силата на духа, то попадаше в едно измерение, ако предпочиташе слабостта и безнравствеността - в друго.
      
В един невъобразимо сложен космос, съществото, оказало се на кръстопът, започваше да се движи по всички пътеки едновременно, създавайки по такъв начин, различни времеви измерения и различни истории на космоса. Тъй като в хода на всяка еволюция космосът беше заселен със голямо количество същества, и всяко от тях постоянно се озоваваше на кръстопът с много пътища, а комбинацията от посоки всеки път беше различна, - то всеки миг от космическото време беше момент на раждането на безкрайно количество отделни вселени.

« Последна редакция: Януари 16, 2010, 02:02:10 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #31 -: Юни 16, 2009, 13:42:35 »

В някои вселени съществото можеше чувствено да възприема целият физически космос изцяло, от много пространствени гледни точки или даже от всички възможни гледни точки. Разбира се, в последния случай всичките разумни същества в пространствения смисъл имаха идентични възприятия, но се различаваха едни от други с нивото на прозорливостта или озарението. Това ниво зависеше от нивото на умственото развитие и характера на конкретните същества. Понякога тези същества притежаваха не само вездесъщо възприятие, но и воля. Те можеха да предприемат каквито и да са действия в каквато и да е област от пространството, въпреки че в този случай силата и точността на действията да зависеха от нивото на умственото им развитие. В определен смисъл те бяха безплътни духове, сражаващи се в физическия космос подобно на това, както шахматистите се сражават на шахматната дъска, или гръцките богове се сражават в Троянската война.
      
Имаше и такива вселени, които, въпреки че имаха физически аспект, нямаха нищо общо с познатия ни систематизиран физически космос. Физическите усещания на съществата, населяващи тези вселени, се определяха изключително от въздействията им един върху друг. Всяко същество натоварваше събратята си с чувствени образи, качеството и последователността на които се определяха от психологическите закони на въздействие на един разум върху друг.
      
В други вселени процесите на възприемане, запаметяване, мислене и даже желание и усещане толкова се различаваха от нашите, че представляваха всъщност начин на мислене от съвсем друг порядък. За съществата, надарени с такъв начин на мислене аз не мога да кажа практически нищо.
      
По-точно, аз не мога да кажа нищо за съвършенно различния психически строеж на тези същества, но един потресаващ факт аз мога да опиша. Защото колкото и непостижими да бяха за нас основата и начинът на мислене на тези същества, в едно отношение аз отчасти ги разбирах. Въпреки че те живееха изцяло друг живот, в едно отношение ми бяха близки. Защото, всички тези космически същества, стоящи на по-висока, в сравнение с мен, степен на развитие, така се отнасяха към своя живот, както и аз самият исках да се науча. Каквито и мъчителни, печални, болезнени и тежки изпитания да им подхвърляше съдбата, нейното решение те винаги възприемаха с радост. Това, че такава чиста духовност стана обща за най-различни същества, беше вероятно най-удивителното и вдъхновяващо от всичките мои космически и свръхкосмически усещания. Но скоро аз открих, че ми предстои да разбера още нещо от тази област.

« Последна редакция: Януари 16, 2010, 02:02:24 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #32 -: Юни 16, 2009, 19:28:07 »

 
ОКОНЧАТЕЛНИЯТ КОСМОС И ВЕЧНИЯТ ДУХ




Напразно моят уморен, измъчен ум отчаяно се опитваше да схване  и разбере сложните същества, сътворени от Създателя на Звездите. Буйното му въображение създаваше космос след космос, и всеки космос притежаваше отделен дух, проявяващ се в безкрайно количество от разнообразни форми; и всеки космос във висшата точка на развитието си достигаше по-голямо просветление от предишния; и всеки беше все по-малко понятен за мен, отколкото предишния.
          
Накрая въображението ми ми подсказа, че Създателят на Звездите е сътворил своя окончателен, висш и най-сложен космос, в сравнение с който всички останали вселени не бяха нищо друго от внимателна подготовка. За това последно творение мога да кажа само едно: неговата органична структура включваше в себе си основните черти на всичките му предшествениции, освен това още много друго.
          
Невъзможно е да се изрази цялата сложност на  този висш космос. Постепенно аз трябваше да повярвам, че неговата връзка с всеки предишен космос е примерно такава, както връзката на нашия космос с всяко човешко същество и даже с всеки физически атом. Всичките видени от мен вселени, се оказаха нещо като огромен биологичен вид или атоми на един елемент. Вътрешният живот на всеки космос - "атом" в такава степен се отнасяше /и в същата степен не се отнасяше/ към живота на окончателния космос, както животът на клетките на главния мозък или на единия от неговите атоми се отнасят към живота на човешкият разум. Въпреки огромните разлики между степените на тази зашеметяваща йерархия от творения, аз чувствах потресаващото тъждество на техния дух. По замисъла на Създателя на Звездите, венецът на творението трябваше да включва в себе си общност и абсолютно ясен, творчески разум.

« Последна редакция: Януари 16, 2010, 02:02:41 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #33 -: Юни 16, 2009, 19:28:44 »

  
Моят разум отчаяно се опитваше да определи поне по някакъв начин формите на окончателния космос. С възхищение и ужас аз видях само крайчеца на невероятно сложния "висш космос": планетите, плътта, духа и съобществата на най-разнообразните индивидуални същества, достигнали висша степен на самопознание и взаимно озарение. Но когато аз се опитвах по-внимателно да се вслушам в музиката на одушевените безкрайни светове, до мен достигнаха мелодии не само на неизразима радост, но и на безутешна мъка. Защото някои от тези висши същества не просто страдаха, а страдаха в мрак. Те бяха надарени със силата на абсолютното озарение, но бяха лишени от възможността да я използват. Те страдаха така, както никога не бяха страдали съществата, стоящи на по-ниски стъпала в духовното си развитие. Тези страдания бяха непоносими за мен, жалкия пришелец от по-неразвит космос. От ужас и жалост аз в отчаяние "затворих ушите" на своя разум. Аз, нищожният, отправих упрек към Създателя си, че никакво величие на вечността и абсолюта не може да бъде оправдано с такива мъчения на духовните същества. Аз закрещях, че даже ако тези страдания, чийто отзвук дойде до мен, са само черни нишки, за разнообразие вплетени в златен гоблен, а целият останал космос е само едно блаженство, - все едно не трябва да се допускат подобни мъчения на пробудили се духовни същества. Каква дяволска злобна сила , питах аз, не просто мъчеше тези величествени същества, но и ги лишаваше от най-висшата им утеха - екстаза на съзерцанието и преклонението, което се явява първородно право на всички пробудили се духовни същества?
      
Беше време, когато аз самият, бидейки колективен разум на слаборазвит космос, хладнокръвно се взирах върху разочарованията и тъгите на своите малки "съставни" части, осъзнавайки, че страданията на тези сънни същества - това е неголямо заплащане за просветлението, което Аз внасям в реалността. Но страдащите индивиди на окомчателния космос, според мнението ми, принадлежаха към същият космически умствен порядък, както и Аз, а не към такива крехки, смъртни същества, които внесоха своя печален принос в моето раждане. И ето това аз не можех да понеса.

   
« Последна редакция: Януари 16, 2010, 02:02:57 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #34 -: Юни 16, 2009, 19:29:21 »

  
И все пак аз смътно разбирах, че окончателният космос беше и очарователно произведение със съвършенни форми, и че всичките мъчения, колкото и да бяха жестоки за страдащите, в крайна сметка, влагаха своя принос в просветлението на общокосмическия дух. В крайна сметка, в този смисъл индивидуалните трагедии не бяха напразни.
        
Но всичко това не значеше нищо. На мен ми се стори, че през сълзите на страданието и протеста, аз виждам, как духът на окончателния и съвършен космос гледа своя Създател. Тъмната сила и светлият разум на Създателя на Звездите намира в своето творение изпълнение на желанията си. И взаимната радост на Създателя ня Звездите и окончателния космос, колкото и да е странно, даде началото на самия абсолютен дух, в който присъстваха всичките времена и цялото битие. Защото духът, който беше плод на този съюз, застана пред моят измъчен разум едновременно като причина и следствие на всички предстоящи неща.
        
Но това мистично и далечно съвършенство не значеше нищо за мен. Чисто по човешки скърбейки за страдащите висши същества, Аз презирах своето първородно право на възторг от това нечовешко съвършенство и отчаяно исках да се върна в своя слаборазвит космос, в своя човешки и заблуждаващ се свят, за да застана рамо до рамо с моят полуживотински вид в борбата със силите на мрака и с безразличните безжалостни тирани, чийто мисли се явяваха разумните и страдащи стветове.
        
Не успявайки да осмисля това предизвикателство, заключаващо се в това, че аз затворих и заключих вратата на малката  тъмна килия на моето "Аз", и стените й рухнаха под натиска на ослепителна светлина, и моите незащитени очи отново бяха изгорени от неговата нетърпима яркост.
        
Отново? Не. Просто моето въображение ме върна към този момент на ослепително избухване, когато аз разпрострях крилата си, за да полетя към Създателя на Звездите, и бях поразен от ужасна светлина. Но този път аз по-ясно осъзнах, какво именно ме събори.
« Последна редакция: Януари 16, 2010, 02:03:13 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #35 -: Юни 16, 2009, 19:29:58 »

  
Този път, Създателят на Звездите, към когото аз действително се приближих, застана пред мен не само като творящ, и следователно, преходен дух. Този път той се представи като вечен и съвършен дух, който включва в себе си  всички неща и всички времена и вечно ги съзерцава в безкрайно разнообразие. Тази ослепителна светлина, която ме вкара в състояние на сляпо поклонение, сега ми се стори мъждукане пред всепроникващото усещане на вечния дух.
        
С болка, ужас и в същото време, с известно признание, и даже с преклонение, аз почувствах нрава на вечния дух, когато той с един интуитивен и вечен поглед обхвана всичките ни животи. В този поглед нямаше никаква жалост, никаква помощ, никакъв намек за спасение. Или в него беше цялата жалост и цялата любов, но го владееше леден есктаз. Този поглед спокойно препарираше, оценяваше и слагаше по местата им нашите счупени животи, нашите увлечения, нашите глупости, нашите измени, нашите обречени от по-рано благородни постъпки. Да, този поглед всичко разбираше, съчувстваше и даже състрадаваше. Любовта не беше за него абсолют. Това беше съзерцанието. И въпреки че духът познаваше любовта, той познаваше и ненавистта, защото в характера му присъстваше жестоката наслада от съзерцанието на което и да е ужасно събитие и радостта от падането на достойните. Изглежда на духа бяха познати всички страсти. Над всичко стоеше кристално чистият и абсолютно леден екстаз на съзерцанието.
        
И ето този хладен, преценяващ поглед, не, даже не на учен или жудожник, и беше източникът на всичките ни живот! И ВСЕ ПАК АЗ МУ СЕ ПОКЛАНЯХ!
      
Но това не беше най-лошото. Защото, говорейки, че същността на духа беше съзерцанието, аз му приписвах усещания и емоции на смъртен човек, и сякаш се утешавах, въпреки че това беше слаба утеха. Но истината за вечния дух беше неизразима. За него не можеше да се каже нищо, което да бъде истина. Възможно е и да може да бъде назован дух, само с много голямо пресилване. Но и да не бъде назован така също би било грешка. Защото, каквото и да беше той, това беше нещо повече, отколкото духът в човешкото разбиране на тази дума. Този непонятен и страшен "голям дух" се явяваше за човека и даже за космическия разум ужасна тайна, предизвикваща възхищение.
« Последна редакция: Януари 16, 2010, 02:03:31 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #36 -: Юни 16, 2009, 19:30:38 »

  
Това е краят на превода. Благодаря за вниманието на прочелите тези редове. Надявам се да ви е допаднало или най-малкото да е предизвикало замисляне по темите, засегнати в текста.
« Последна редакция: Януари 16, 2010, 02:03:57 от delfin » Активен
otsawa
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 25

« Отговор #37 -: Януари 15, 2010, 22:14:36 »

ВЪЗНИКВАНЕ НА ВЪРХОВНИЯ ВСЕЛЕНСКИ РАЗУМ. СТРУКТУРА НА ВСЕЛЕНАТА И ЙЕРАРХИИТЕ В НЕЯ


Възникване на Варховния Вселенски Разум

В началото беше Абсолютното Нищо (тук възниква първият парадокс на човешкото съзнание, защото не може нещо да го е имало, когато не е било). Абсолютното Нищо само по себе си представлява безкрайна съвкупност от елементи на Абсолютното Нищо, които се характеризират с излъчването на неимпулси на Нищото, концентрирани в едно. В точката на концентрация Нищото започва да се променя, като се появява Първоенергията, която за краткост и пояснение по-нататък ще наричаме Логон-енергия. Под нейно влияние Абсолютното Нищо продължава да се променя и мутира до появата на Чистата енергия, а по-късно и до появата на Чистия Разум. Той от своя страна обединява около себе си Чистата енергия и Логон-енергията и така се образува Върховния Вселенски Разум, който е съвършен по своята същност. Той не се развива повече, не деградира, но не е и в застой, а се променя вътре в себе си в своето съвършенство. Макар и да представлява една завършена цялост, от него могат да се отделят частици, изпълняващи ролята на емисари (пратеници) на Върховния Вселенски Разум, запазващи неговата съвършена същност, сила и знание. Те от своя страна могат да приемат всяка една форма и се използват в изключителни случаи. Притежават собствена индивидуалност, която запазват дори след като отново станат част от цялото.
Трябва да кажем няколко думи и за свойствата на Логон-енергията, която е присъща само на Върховния Вселенски Разум, защото върху нея се гради всичко във Вселената. Нейните свойства са неизчерпаеми по своята същност, но три от тях са най-важните:

1. Единствено чрез Логон-енергията може да бъде създадено нещо, несъществуващо досега, било то материално, духовно или енергийно по своята същност.

2. Създаденото чрез нея има свойството да е съществувало винаги, независимо в кой миг от времето е създадено. А когато бъде унищожено чрез нея - то никога не е съществувало.

3. Чрез Логон-енергията се освобождава потенциала на безкрайността.

На тези три свойства основно почива създаването на Великата Вселена, включително и на времевия и пространствен поток. Дотук събитията се развиват извън времето, затова не може нищо да се каже за времетраенето на тези процеси, нито за конкретната отдалеченост във времето.


Създаване на Великата Вселена

В един момент Върховния Вселенски Разум осъществява, взрив в себе си, като по този начин създава енергийните, духовните и материалните светове, които се подчиняват на собствени закони, както и потока на времето и пространството, в които са потопени материалните и материално-духовните цивилизации, обединявайки ги във вселени, подвселени, измерения и др.


Структура на Великата Вселена

Великата Вселена се състои от безкраен брой, безкрайни сами по себе си вселени. Някои от тях имат пространствени връзки чрез "черни" и "бели" дупки. Други нямат такива връзки и за да се проникне в тях трябва да се осъществи преход чрез енергиен канал, създаден от съществото, осъществяващо прехода.
От гледна точка на човешкото съзнание вселените се делят на два основни вида: "отключени" и "заключени".
"Отключените" вселени са общодостъпни и познаваеми, въпреки всичките различия и неразбираеми на пръв поглед за човешкото съзнание форми, начина на съществуване, комуникация и др., които се срещат там. Но все пак има допирни, опорни точки върху които човек може да гради своето познание, правейки аналогии с познати вече нему неща.

"Заключените" вселени са непознаваеми за човешкото съзнание. Там то не може да се докосне до нищо познато, не може да се направи аналогия с нищо земно. Ако човек успее да проникне в такава вселена, той би полудял.
Вселените се състоят от безкрайно много галактики, планети, звезди и прочие еквивалентни на тях понятия.
Във всяка вселена има и пространства, които са изолирани и нямат връзка с други вселени. Наричат се подвселени и в тях са събрани крайностите от цялата вселена, към която принадлежат. Това са светове на неравновесието и на вечната борба за постигането му.

Във всяка вселена и подвселена има безкрайни по число и вариации измерения, всяко от които е различно от другото и за тях може да се каже че са "копия без оригинал". Те оформят различните лица на вселените.
Единствено Върховния Вселенски Разум присъства във всяка една вселена и измерение. Присъствието му се проявява под различна форма, съобразена с вселената и измерението в което е проявен. Погледнато отстрани, Той съществува навсякъде и никъде. В нашата вселена съществува под формата на звездата Алфа от Телец, която носи името Алдебаран. По същество това е най-трудно достъпното място във вселената и остава недостъпно дори и за достигналите съвършенство в техниката на пространствена медитация, освен ако не са достигнали необходимата степен, за да бъдат допуснати до него.


Йерархия на Великата Вселена

Йерархията във великата вселена се базира на два принципа:

1. Низходящ - след "взрива" Върховния Вселенски Разум създава първо Висшите енергийни цивилизации, които макар и съвършени се отличават от Върховния Вселенски Разум по това, че в тяхната структура не влиза Логон-енергията, а и нивото на чистата мисъл (Разум) и Чистата Енергия е различно. Те също се променят в съвършенството си, като следват своя път. Те от своя страна създават следващите енергийни цивилизации, стоящи едно стъпало по-надолу в йерархията на Вселената, които от своя страна създават следващите нива надолу.

2. Възходящ - той представлява същата тази пирамида, но процесът е отдолу-нагоре, чрез издигане (еволюция) на низшите цивилизации към върха на пирамидата, стремящи се да достигнат съвършенството.

На най-долното стъпало стоят материалните цивилизации (като Земята, въпреки че тя не е типичен пример). Съществата от тези цивилизации през целия си живот търсят своя път в живота, своята цел, своето призвание и желаят да се издигнат на следващото ниво в йерархичната стълбица.

На следващото стъпало (ниво) са материално-духовните цивилизации. Те се различават от предшестващите със своя извисен дух, макар че имат материален носител (тяло). Те се раждат със знанието за своята цел в живота и при тях стремежът им е да я изпълнят, защото докато не я изпълнят не преминават на следващото ниво. От това ниво произхождат много земни богове.

Следват духовно-материалните цивилизации. Те се отличават с това, че нямат материален носител (тяло), а се състоят от чиста духовна енергия. Новото им духовно тяло е предразположено към запазване облика (формата) от предшестващото съществувание.

Духовните цивилизации се състоят от чиста духовна енергия и не са запазили нищо друго, освен спомена за по-низшите си съществувания. След тях следват енергийните цивилизации, за които вече говорихме.

Пътят на тази еволюция е следният: душата може да приеме различни форми в материалния свят, включително на хора, животни, растения и др., като това зависи от енергийния потенциал, като в някои животни душата има по-висок енергиен потенциал от пребиваващата в човешкото тяло. Такива животни са били смятани на времето за свещени. Преминаването в следващо ниво става едва след като душата достигне необходимия за това ниво енергиен потенциал. Дотогава, чрез много прераждания трябва да усвои множество кармични уроци. След нивото на материално-духовни цивилизации смъртта престава да бъде средство за освобождаване от материалния носител на душата. Законът, който определя еволюцията на душата се нарича кармичен закон и определя следващото "местожителство" на душата, съответстващо на нейния потенциал. Разделителната му способност е безкрайна и стига до пълната индивидуалност, т.е. за всяка отделна душа се намира строго определено за нея място. Приложено към земния начин на живот, кармичния закон определя началото и края, както и изпитанията, през които човек трябва да премине, а реакцията е предоставена на свободната човешка воля. Кармата е неотменима. Единствения начин да бъде "заобиколена" е човек да научи и приложи научения кармичен урок.

Съдбата представлява подразделение на кармата, която определя стеченията на обстоятелствата и може да бъде променена, ако човек узнае бъдещето си.

От по-горе казаното се налага да дадем повече обяснение за преражданията, за пътя на духа и душата след смъртта. Навярно всеки се е запитвал какво остава от него, от личността му след нея. Къде отиват натрупаните знания и опит, изживените чувства? Всеки е стигнал за себе си до извода, че ако човек се ражда само веднъж, без да остане нещо от него, то животът обезсмисля.

Освен физическо тяло, човек притежава и енергийно тяло в което влизат духът и душата. В структурата на енергийното тяло влизат и други по състав и предназначение тела - ментално, астрално, тяло на желанията и др., наречени от различни окултни школи с различни имена, но изразяващи едно и също. Те всички взаимно се проникват.

Душата представлява жизнената енергия, която задвижва човешкото тяло и поддържа всички жизнени функции на организма, докато духът е истинското Аз на човека, неговата личност и памет. Той се сформира в рамките на настоящия живот. След смъртта енергийното тяло се освобождава от материалния си носител и отива в енергийното поле на Земята. В определен период, който за всеки е индивидуален и варира от 3 до 90 дни, душата поема към новото си съществувание, а духът като информационна единица се отправя към т.нар. локални центрове на Върховния Вселенски Разум, които представляват своеобразен информационен свят. В зависимост от енергийното състояние на душата, духът получава свобода да си създаде свой собствен информационен свят, който за него е абсолютно реален, а също така и да контактува с други духове, отговарящи на енергийния потенциал на неговата душа. От това следва, че всеки човек приживе изгражда (подготвя) своя личен "ад" и "рай" и те са индивидуални за всеки. Душата след редица прераждания, през които е повишавала своя потенциал, достигайки нивото на материално-духовна цивилизация се освобождава от цикъла на преражданията. Духовете, които са й принадлежали напускат локалните центрове и събирайки се заедно с нея образуват една нова, завършена индивидуалност, която продължава еволюционното си развитие към върха на йерархията. Едва в момента на събирането на духовете с душата, последната си "спомня" всички минали изживени живота. Преди това, докато душата все още подлежи на прераждане, много малка част от информацията от предишния живот се запазва в новия й живот и то под формата на непълна информационна матрица. Много рядко се случва (никога случайно, а по кармични съображения) информационната матрица да е пълна, но все пак не обхваща повече от три минали прераждания.

Днес много хипнотизатори се опитват да проникнат в дълбините на минали прераждания на човека, но вместо информация за тях, подсъзнанието на хипнотизирания подава образи и случки от субективния си, измислен свят, в който всеки е живял в детството си. Тази информация коренно се отличава от настоящата обективна личност на хипнотизирания.

За да обогатя темата искам да добавя това и от мен.   Усмивчица  
« Последна редакция: Януари 16, 2010, 02:07:58 от delfin » Активен
tribalizm
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 34

« Отговор #38 -: Ноември 10, 2012, 22:19:02 »

За сътворението, главно според хиндуизма, български преводи: http://indigota.com/index.php?topic=6524.0
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2396


Hello! I am Andy!

« Отговор #39 -: Ноември 10, 2012, 22:32:33 »

За обикновения научен работник, в суетата си отдавна престанал да се замисля над вечните въпроси, новите резултати, които се появиха през последните 15-20 години, бяха напълно неочаквани. Да не говорим, че тази неочакваност за мнозина се оказа и неприятна. Работата е там, че новата ситуация в науката поставя човека пред нравствен избор. Или да приеме доводите на здравия смисъл с неизбежно произтичащите следствия - да живее по Божиите заповеди и да изпълнява благата Му воля, или да си даде вид, че нищо не се е случило, и да чака някакви допълнителни уточнения, които може би ще му върнат изгубената опора. Но в действителност става нещо, неподдаващо се на разумно обяснение.

Днес в научните кръгове се приема, че традиционният научен метод се е изчерпал и че за да се придвижим напред в познанията си за природата, е необходимо да се потърсят и други "канали" за информация, понятията за които се заимстват от източната окултна мистика (виж също тук, бел. Pravoslavieto.com). Изправени сме пред твърде многозначителна ситуация. Посредством рационалните методи за познание днешната наука, навлязла в своята зрелост, натрупа огромен масив от системни, фундаментални знания за природата. Дългата, честна и внимателна работа на поколения учени най-сетне започна да принася своите добри плодове. И точно сега, когато науката отново възстановява истинския си облик на най-близък помощник на вярата в противовес на несвойствената и привнесена й отвън роля на противник, идва този съзнателен отказ от рационалната логика. Последната се заменя от теософията с нейната мътна ирационалност и болезнени фантазии, нямащи никаква реална основа.

Тук е уместно да се кажат и няколко думи за деструктивната роля на т.нар. брюкселска научна школа, оглавявана от И. Пригожин. Нейният основополагащ тезис носи отровено богоборчески характер: "Хаосът е причина на реда, той носи в себе си свойствата на организиращото начало." С други думи, "хаосът твори ред" сам, без странична помощ. Този мирогледен постулат е основан на неверните интерпретации на някои физически експерименти и тяхната лъжливост неотдавна убедително бе показана от теоретична група под ръководството на доктора на физико-математическите науки С. И. Яковленко [M. M. Waldrop, Science, 224, 1225 (1984)]. Наистина "за съд дойде (Господ) на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи" (Йоан. 9:39), но да оставим тези последните "да погребат своите мъртъвци" (Мат. 8:22).




Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2396


Hello! I am Andy!

« Отговор #40 -: Ноември 10, 2012, 22:32:51 »

През XX век представата за материята като непоколебима твърд бе подложена на решително преразглеждане. Атомите, от които се състоят всички тела, са разположени на огромни в сравнение със собствените им обеми разстояния. На свой ред и те самите се състоят практически от празно пространство. Атомното ядро заема всичко на всичко само една трилионна част от атомния обем. Останалата част от това пространство е заето от електронен облак, за носителите на който твърде условно може да се каже, че имат някакъв обем. В този смисъл материята представлява от себе си по-скоро дребни острови субстанция посред океан от пустота, отколкото е онова твърдо вещество, което възприемаме със своите органи. А и природата на тези островчета - елементарни частици, е извън рамките на обикновения здрав смисъл. Според съвременните представи те следва да бъдат разглеждани като ефимерни енергийни сгъстявания, които по удивителен начин съчетават в себе си едновременно корпускулярни и вълнови свойства. От гледна точка на съвременната физика статут на реалност притежава само известна съвкупност от частици, разглеждана като енергийна среда, нито една отделна част от която не притежава пълна независимост от останалото. В този смисъл не можем да си представяме Вселената като съставена от някакви първични "тухлички", които могат да съществуват отделно и независимо една от друга. Светът е замислен и създаден подобно на огромен пъстър килим, всяка "шарка" от който не съществува отделно от цялото, но има смисъл единствено бивайки вплетена в неговата тъкан, в рамките на всеобхватното битие.

Самото понятие за вълна или колебание носи абстрактен характер във физиката. Това е просто "движение на материята" - "вълна по водата". Дори и при температура на абсолютната нула, атомите в телата не прекратяват своите колебателни движения. Наистина сега като че ли по-добре разбираме словата от Свещеното писание, че Бог е сътворил всичко от нищо, а и според съвременните научни представи Космосът е започнал своето съществуване от абсолютната пустота.

Вселената не е съществувала вечно, а има начало във времето. Самото време, както и пространството са се появили едновременно с първичната материя, тъй като са неотделими от нея. Процесът на "раждането" на света се описва от научната теория на "Големия взрив". Трябва да се каже, че този термин е изключително неудачен, невярно предава смисъла на явлението, доколкото наблюдаваният процес на увеличение на обема на Вселената по никакъв начин не може да се представи като следствие от взрив. Разширяването на света върви поразително равномерно и, в първо приближение, пропорционално на разстоянието между две типични галактически струпвания. По този начин колкото по-далеч са галактиките една от друга, толкова по-висока е скоростта на тяхното раздалечаване. Наистина твърде странно свойство за обикновен взрив.

Веществото и лъчението във Вселената в голям мащаб е разпределено извънредно еднородно във всички направления. Но взривът не може да приведе веществата към еднородно разпределение по обем. Още повече че силата, действаща върху частиците вещество в обикновения взрив, се предизвиква от разликите в налягането. Вселената - това е всичко, което съществува в материалния свят, извън нейните граници няма нищо - нито материя, нито пространство, нито време - т.е. онази "пустота", в която тя би могла да се разширява. Поради това самото понятие за разлика в налягането в този случай е неприложимо. За по-добро разбиране на проблема може да послужи аналогията с равномерно надуващия се балон, на чиято повърхност са нарисувани точки, изобразяващи галактиките. Когато балонът се надува, неговата обвивка се разтяга и разстоянията между точките се увеличават. При това самите точки на повърхността остават неподвижни. В този смисъл самото пространство между галактиките, разтягайки се, ги раздалечава една от друга, като при това разширението на Вселената по никакъв начин не влияе на отделните тела. Точно по начина, по който в разлитащия се облак от газ отделните молекули не се разширяват.

"Големият взрив" е имал съвършено ясна и с невероятна точност изчислена сила. Теоретичният анализ показва, че ако в момента, съответстващ на първата секунда по абсолютната времева скала, когато картината на разширяването вече е определена в пълнота, скоростта на разлитането на веществото се различаваше от реалното значение с повече от 10-18 част от своята величина в едната или другата посока, то това щеше да бъде напълно достатъчно за катастрофални последствия за живота: Вселената или отдавна щеше да е колабирала в изходното си състояние на "материална точка" под действието на гравитацията, или веществото в нея щеше да се разсеe. [I. Goodwin, Physics Today 37, (№ 5), 63 (1984)] Нима този баланс е следствие от сляпата игра на случайни сили!?

За пълнота на картината необходимо е да се спомене и за най-първия по време - "инфлационния" стадий от разширяването на Вселената, който е продължил всичко 10-35  част от секундата, започвайки от времето, в което е "заработил" световният часовник. И все пак за това време изведнъж появилият се от абсолютното нищо "зародиш" на Вселената успява да увеличи своя размер до 10100 пъти [М. Дентон, Эволюция: Кризис теории., Бетесди, Адлер Паблишерс, 1986, с. 336].

В древността тълкувателите на Мойсеевото Петокнижие са оприличавали свитъците му на Вселената. Разгъването им е било подобно на нейното разширение, а сгъването - на свиването й. Според едно от старите тълкувания на Библията името на Бога - "Всемогъщ" (на староеврейски "Ше-дай"), означава "Този, Който каза "достатъчно". Това тълкуване е съпроводено и от предание, съгласно което вече сътворената Вселена е започнала да се разширява с огромна скорост и тогава Бог е й казал: "Дай!" - "Достатъчно!" Може би с това завършва мигновеното и гигантско по мащабите си първоначално разширяване на пространството, което на научен език днес се нарича инфлационен стадий на разширяването. Съгласно тази научна концепция разширението продължава и по-нататък, но вече не с тази колосална скорост, а (според сценария на "Големия взрив") благодарение на първоначалния импулс, получен в инфлационния период. Температурата на Вселената започва постепенно да спада, изразходвайки потенциала си в разширяването на света.

На човечеството беше необходимо да хвърли огромни интелектуални усилия, за да достигне до непостижимия, удивителен възглед за "раждането" на света от нищото. Само че това не е новост за християните. Далеч преди появяването на научния метод за изучаване на природата, истината за сътворението на света ex nihilo е указана в Библията и потвърдена на IV Латерански събор (на Римокатолическата църква, 1215 г., бел. ред.). Бог Отец е сътворил цялото мироздание чрез Словото - именно сътворил, - защото Вселената е плод на творчески акт. Удивителната хармония, красотата и изяществото на света предизвикват у човека благоговеен трепет пред величието Божие. Бог е дивен Художник и най-велик Поет, написал изумителна поема, извиквайки от небитие в битие целия този свят.

Поетиката на сътворението ясно са чувствали и съзнавали Светите отци от епохата на Вселенските събори, отразили това разбиране в думите на Символа на вярата. Първите му редове в буквален превод от гръцки така и звучат: "Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Поет на небето и земята…" Корпускулярно-вълновият дуализъм на елементарните частици подвежда нашия свят към поетична аналогия - към представата за него като за гигантска "звукова вълна" от струните на "вълшебен" музикален инструмент. Този инструмент е в ръцете на невидим и всемогъщ Творец, който дърпа струните и поддържа "звука", чрез това опазвайки днешното небе и земя, съхранявани от Словото (2Петр. 3:7). Ако за миг спре звукът, "слегнат се вълните", то, може би, и ще се "свият небесата". От този животворен Източник се леят "звуците", привеждайки всичко от небитие в битие.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2396


Hello! I am Andy!

« Отговор #41 -: Ноември 10, 2012, 22:34:03 »

Да, истината е, че човек винаги се е вглеждал изумен в съвършенството и хармонията на обкръжаващия го свят. Обаче и строежът на самия човешки организъм е не по-малко достоен за възхищение. Той превъзхожда по сложността си всичко останало, взето заедно.

Да разгледаме например количеството на информацията, която е в състояние да съхранява човешкият мозък. Тя се оценява с число между 1010 и 1015 бита. При това по-ниската стойност предполага, че средно 1 бит информация се съдържа във всяко от 1015 "чекмеджета" на човешката памет. Скоростта на работа на човешкия мозък се оценява с число от порядъка между 10 и 1000 гигафлопа. Минималната скорост от 10 гигафлопа се определя единствено от бързината, с която човешкото око обработва информацията, преди да я изпрати към мозъка, без да се взема предвид останалата дейност на човешкия интелект [T. Dobzhansky, F. Ayala, G. Stebbins and J. W. Valentine, "Evolution", Freian, San Francisco, 1977]. За сравнение, един от най-мощните компютри днес - Crаy-2, има скорост само 1 гигафлоп и обем на паметта от порядъка на 2х1010 бита, което е от 10 до 1000 пъти по-малко, отколкото у човека [Deley, Evol. Biol. 2, 103 (1968)].

Computer Model of the DNA Helix, www.berkeley.eduИ все пак възможностите на човешкия мозък преди всичко са ограничени съзнателно от Твореца. Поради това по-точна илюстрация могат да бъдат "по-прости" неща - например частите на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК), съдържащи се във всяка клетка на човешкия организъм. Те носят в себе си информация за цялото човешко тяло - от крайчеца на пръстите до корените на косата. При това способността на ДНК да съхранява информация е толкова ефективна, че всички данни, необходими за описанието на всички видове организми, съществували на нашата планета, могат да се съберат в чаена лъжичка и пак ще остане място за съдържанието на всички написани книги [D. Barrow, F. J. Tipler, "Anthropic cosmological principle", Clarendon press, Oxford University press, New York, 1986].

Мисълта е, че за работещите в тази област на науката специалисти идеята за "автоматичната" еволюция, основана върху въздействията на случайни сили, изглежда просто противоестествена.




За да оценим вероятността за появата на човека, ще отбележим, че човешкият генотип биохомически в основата си се определя от белтъци - ферменти. На свой ред всеки белтък е кодиран от отделен ген. Всички те в организма на човека са на брой до 110.000 различни типа [D. Barrow, F. J. Tipler, "Anthropic cosmological principle", Clarendon press, Oxford University press, New York, 1986]. При средния ген, съставен от 1800 нуклеотида, само 10-20% от тях остават неизменни през времето на активността на фермента.

    [Така например в експеримента по термодифузия, който се привежда в литературата в качеството му на изходен пункт за концепциите на брюкселската школа, на процеса на дифузията погрешно беше приписана ролята на източник на подреждането, докато истинска причина за възникването на порядък бяха външните въздействия. С.А. Майорова, А.Н. Ткачева, С.И. Яковленко, УФН, 1994, т.164, № 3, стр. 297-307. Бел. автора].

Макар и последното съображение да увеличава вероятността за появата на един-единствен ген за цялата история на Земята, така или иначе тя ще бъде пренебрежимо малка величина, лежаща между 4.3х10-109 и 1.8х10-217. Следователно дори цялата възраст на Вселената ще е недостатъчна, за да може във времето на съществуването й да се прехвърлят всички възможни комбинации на нуклеотидната основа.

Вероятността за случайното образуване на цялата човешка хромозома, съдържаща пълния набор от гени, просто е налудничава: тя се колебае между 10-12.000.000 и 10-24.000.000 [Девис П., "Суперсила", Москва, Мир, 1989].

Както се вижда, случайната поява на човека е не по-реална от например възможността да се набере световна енциклопедия чрез взрив в печатницата.




Цялата статия можете да прочетете на:

http://www.pravoslavieto.com/bible/docs/SZ/satvorenieto/index.htm
Активен
tribalizm
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 34

« Отговор #42 -: Септември 18, 2013, 21:34:01 »

Един блог, посветен на темата: http://kosmicheskovreme.com/blog/
Активен
Страници:  1 2 [3]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Успоредни аспекти: Децата на Земята и звездите
Други деца на новото време
delfin 2 2483 Последна<br />публикация Юли 07, 2009, 20:58:26
от delfin

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright