Духовно развитие

          

Страници:  1 [2] 3   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Създателят на звездите  (Прочетена 10203 пъти)
delfin
Гост
« Отговор #15 -: Юни 16, 2009, 13:28:18 »

След това буйното му въображение създаваше един космос след друг, и всеки беше по-сложен и по-наситен от предишния. Приличаше, че на ранните стадии от творенията него го вълнува само физическият аспект на субстанцията, която той материализираше от себе си. Той изобщо не мислеше за психическия й потенциал. Но, в единия от космосите, принадлежащ към числото на първите творения, моделите на физическото качество, с които се забавляваше Създателят на Звездите, имитираха индивидуалност и живот, който те, в действителност, не притежаваха. А може би все пак ги имаха? С увереност може да се каже само едно: в по-късното творение истинският живот се прояви по най-странен начин. Това беше космос, който Създателят на Звездите физически възприемаше примерно така, както хората възприемат музиката. Този космос беше наситен с най-разнообразни качества. Създателят на Звездите-дете с наслада се забавляваше с тази играчка, изобретяваюки безкрайно количество мелодии и контрапунктове. Но, преди Създателят на Звездите да успее да използва всичките възможности на този малък свят от хладна математическа музика, преди да успее да наплоди повече безжизнени музикални създания, - на него му стана ясно, че някои от творенията му живеят свой собствен живот, влизащ в противоречие с неговата осъзната цел. Музикалните теми започнаха да звучат по друг начин , отколкото предписваше установения от него канон. На мен ми се стори, че той внимателно ги наблюдаваше, и това го подтикна към създаването на нови концепции, недостъпни за тези творения. Следователно, той завърши създаването на още един космос и използва за това нов метод. Той направи така, че последното състояние на този космос веднага да преминава в първо. Във временно отношение той привърза последното събитие към началното, за да образува космическото време затворена верига. Разглеждайки този плод на своя труд, той го сложи настрани и се замисли над ново творение.

« Последна редакция: Януари 16, 2010, 01:57:59 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #16 -: Юни 16, 2009, 13:29:18 »

В следващият космос той преднамеренно проецира част от своите възприятия и воля, правейки така, че определени модели и ритми от качества да бъдат погълнати от телата, притежаващи възприемащ разум.  Както се виждаше, той предполагаше, че всичките тези създания ще се трудят заедно над хармонията на този космос; но вместо това, всяко създание се стремеше да преправи целият космос по свой образ и подобие. Създанията отчаяно се бореха едно с друго, и всяко беше уверено в правотата си. При повреда те усещаха болка. А болката представляваше нещо, което младият Създател на Звездите никога не усещаше и не създаваше. Учудуно, заинтересовано и, както ми се стори, с почти дяволско удоволствие той следеше страданията на първите си живи същества дотогава, докато запачнатата от тях борба не превърна този космос в непрестанен хаос.
      
От този момент Създателят на Звездите повече не игнорираше способността на своите създания да живеят свой особен живот. Но, на мен ми се стори, че много от неговите първи експерименти по създаване на живот приемаха странни извратени форми. А понякога, сякаш изпитвайки отвращение към биологията, той просто се занимаваше с физически фантазии.
      
Аз мога само схематично да опиша цялото огромно количество ранни творения. Достатъчно е да кажа, че това детско, но божествено въображение раждаше един след друг малки ярки разноцветни светове, - физически сложни, наситени с лирични и трагични събития, любов и ненавист, сладострастие, честолюбие и колективни стремежи на първите експериментални осъзнаващи същества, сътворени от Създателя на Звездите.
      
Много от първите вселени, бидейки физически, при това бяха непространственни. А сред непространственните вселени имаше немалко представители на "музикалния" тип, в които пространството се заменяше от височината на тона, и който имаше милиарди различни тоналности. Съществата от тези светове се възприемаха един друг, като сложни мелодии. Те можеха да преместват своите звукови тела по скалата на тоналностите, понякога, - в други измерения, непостижими за човека. Тялото представляваше повече или по-малко постоянна тонална схема, толкова гъвкава и толкова малко подложена на промени, както човешкото тяло. Освен това, върху скалата на тоналностите телата на тези същества можеха да се пресичат едно друго, както се пресичат една друга вълните на повърхността на река. Но ако тези същества се промъкваха един през друг, то те можеха и да увреждат тоналните тъкани. И действително, някои живееха от това, че изяждаха другите; защото на по-сложните мелодии им беше необходимо да включват в себе си по-прости, които ги разсейваше из космоса самата творяща енергия на Създателя на Звездите. Разумните същества можеха за своите си интереси да манипулират елементите, откъснати от постоянния тонален ритъм на околната среда, създавайки по такъв начин, изкуственни тонални схеми. Някои от тези схеми изпълняваха ролята на инструменти, повишаващи например, ефективността на "селското стопанство", в резултат на което растеше количеството на натуралната храна. Непространствените вселени, въпреки че бяха несравнимо по-примитивни от нашия космос, все пак се оказаха достатъчно развити за това, за да създадат не само "селско стопанство", но и "занаяти", и даже някакво подобие на "чисто" изкуство, съединяващо в себе си поезията, музиката и танца. Космосът от "музикален" тип стана родоначалник на философията, която имаше тук питагорейски форми.
      
Моето въображение ми подсказваше, че в почти всички творения на Създателя на Звездите времето беше по-основополагащ фактор, отколкото пространството. Въпреки че в самото начало някои творения той не ги сложи във времето, материализирайки просто статична шарка, - но скоро той се отказа от такъв план. За него това беше много дребно. Повече, тъй като този план изключваше възможността за живот и разум, той беше несъвместим с по-нататъшните интереси на Създателя на Звездите.

   
« Последна редакция: Януари 16, 2010, 01:58:15 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #17 -: Юни 16, 2009, 13:30:19 »

Моето въображение утвърждаваше, че пространството е възникнало като развитие на непространственото измерение в "музикалния" космос. Населяващите този космос звукови същества можеха да се движат не само "нагоре" и "надолу" по тоналната скала, но и "встрани". Музикалните мелодии, създадени от човека, "възникват" и "изчезват", в зависимост от промените на нивата на височината и тембъра. Примерно така съществата, населяващи музикалния космос можеха да се приближават един към друг или да се отдалечават, и изобщо да излизат извън пределите на чуваемостта. Отивайки "настрани", те преминаваха през постоянно променящата се звукова околна среда. В следващия космос това движение на същества "встрани" се обогати с истински пространствени усещания.
      
Скоро последваха творения с няколко измерения на пространството, по "Евклид" и "не по Евклид", творения, представляващи огромно разнообразие от геометрични и физични закони. Понякога времето или пространтсво-времето, беше основополагаща реалност на космоса, и животите не бяха нищо друго от негови мимолетни модификации. По-често основополагащи се явяваха качествени събития, свързани едно с друго чрез пространството и времето. В някои случаи крайното пространство представляваше постоянна величина от относително материални атоми, съставящи космоса. А  в някои, както това беше в нашия космос, то в много отношения се проявяваше като "разширяващо се" пространство. Имаше и такъв вариант -"съкращаващо" се пространство. В този случай краят на космоса, възможно гъстонаселен с разумни същества, представяше стълкновение на всичките му части, тяхното натрупване един върху друг и окончателното сливане в една точка.

« Последна редакция: Януари 16, 2010, 01:58:33 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #18 -: Юни 16, 2009, 13:31:00 »

В някои случаи след разширението и абсолютният покой следваха съкращение и абсолютно нови видове физическа дейност. Например, гравитацията се сменяше с антигравитация. Все по-големи сгъстявания от материя имаха тенденция да се разкъсват на парчета, а малките - да се разлитат на различни страни. В един такъв космос беше поставен надолу с главата законът за ентропията. Енергията, вместо да се разпространява равномерно из космоса, постепенно се концентрираше в абсолютно материални купчини. С времето аз започнах да подозирам, че нашият космос е последвал космоса-преобръщенец, заселен с живи същества, чиято природа би била абсолютно непостижима за човека. Впрочем това не се отнася за този момент, защото сега аз описвам по-ранните и по-прости вселени.
    
Много вселени във физическо отношение бяха от постоянна течност, в която плуваха твърди същества. Други бяха вериги от концентрични сфери, заселени от различни същества. Понякога Зъздателят на Звездите създаваше космос, в който изобщо нямаше единна, обективна, физическа природа. Населяващите го същества не си оказваха един на друг никакво въздействие. В резултат на непосредственна стимулация от страна на Създателя на Звездите, всяко същество създаваше свой собствен, илюзорен, но достоверен и целесъобразен физически свят, и го заселваше със създания, плод на въображението му. Тези субективни светове математическият гений на Създателя на Звездите ги привеждаше в съвършено систематично съответствие.
    
Няма нужда повече да описвам появилите се във въображението ми безкрайни разнообразия от физически форми на първите творения. Достатъчно е да се каже, че всеки нов космос беше по-сложен и, в определен смисъл по-обемен от предшестващия го. Защото, в сравнение с предишния, базовите физически съставни части на всеки нов космос бяха по-малки относно неговите, като цяло, и частите на тези бяха повече. Освен това, в сравнение с предишния космос, във всеки нов имаше повече индивидуални разумни същества, които също се отличаваха с голямо разнообразие; в сравнение с предишния космос, най-пробудилите се същества на всеки нов достигаха по-голяма яснота на мислене.

« Последна редакция: Януари 16, 2010, 01:58:47 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #19 -: Юни 16, 2009, 13:31:51 »

В биологично и психологично отношение ранните творения бяха много разнообразни. В някои случаи място имаше известната ни биологична еволюция. Незначителна част извърши опасния подем към по-голяма индивидуалност и яснота на мислене. Видове, населявали други вселени, в биологично отношение бяха неизменни, и прогресът се състоеше в културното развитие. Имаше и направо потресаващи случаи: сътворявайки космоса, Създателят на Звездите веднага го потапяше в състояние на най-голямо просветление, а след това спокойно наблюдаваше, как постепенно изчезва това абсолютно ясно мислене.
      
Понякога космосът започваше като един примитивен организъм с вътрешна неорганична околна среда. След това, по пътя на деленето, той се размножаваше на все по-голямо количество все по-малки по размер и все по-индивидуални и пробудени същества. В някои такива вселени подобна еволюция продължаваше дотогава, докато съществата не ставаха много мънички за сложната органична скруктура, без която не е възможно съществуването на разума. След което Създателят на Звездите наблюдаваше как космическите съобщества отчаяно се опитват да се измъкнат от неумолимата деградация на расите им.
      
В някои случаи венец на достиженията на космоса беше хаосът от неразбиращи се едно друго съобщества, всяко от което се беше посветило в служба на само един от аспектите на духа и беше враждебно настроено спрямо всички други. В няко случаи висша точка в развитието на космоса беше едно "утопично" съобщество от различни разумни същества; в други случаи - един "композитен" космически разум.
      
Понякога на Създателя на Звездите му доставяше удоволствие да направи така, че всяко същество в космоса да стане определено изражение на въздействието на околната среда на предците си и на самото себе си. В други случаи всяко същество получаваше право на избор и малка част от творящата сила на самия Създател на Звездите. В крайна сметка, така изглеждаше в моята фантазия. Даже, бидейки във властта на фантазията, аз заподозрях,че по-внимателният наблюдател би сметнал природата на тези два типа същества в равна степен както за предопределена, така и за спонтанна, творческа.


   
« Последна редакция: Януари 16, 2010, 01:59:05 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #20 -: Юни 16, 2009, 13:32:54 »

Като правило, Създателят на Звездите, установил веднъж основополагащите принципи на космоса и съзвадайки първоначалното му състояние, за по-нататък се задоволяваше с ролята на пасивен наблюдател. Понякога той се намесваше, нарушавайки установените от самия него закони на природата и въвеждаше нови формиращи принципи или въздействаше на разума на съществата чрез директно откровение. Ако се вярва на моята фантазия, то понякога това се правеше, за да се подобри строежа на космоса. Често намесата беше предвидена от плана на Създателя.
    
Понякога Създателят на Звездите създаваше творение, което всъщност беше група от много, свързани една с друга вселени, изцяло различни във физическо отношение системи от различни типове, които при това бяха единно цяло, тъй като населяващите ги същества преживяваха животите си последователно във всяка вселена, приемайки форми, съответстващи на всяка среда на обитаване, но запазвайки при това слаби и често невярно тълкувани спомени за предишните си животи. Принципът на преселването се използваше и при друг случай. Даже несвързани помежду си вселени можеха да бъдат заселени със същества, в чийто разум присъстваха смътни, но настойчиви отзвуци от усещания или поведения на колегите им, населяващи някакъв друг космос.
    
Един след друг, Създателят на Звездите използваше един жесток метод. По-горе аз разказах, че на мен ми се стори, че Създателят ва Звездите беше възприел неуспеха на първия си биологичен експеримент с някакво дяволско удоволствие. По-нататък, осъществявайки своите творения той правеше впечатление на раздвоена личност. Всеки път, когато осъзнатият му творчески план се сриваше зарази проявата на непредвидено качество в субстанцията, която той материализираше от дълбините на своето подсъзнание, - в неговото настроение се проследяваше не само огорчение, но и някакво учудено удовлетворение, сякаш неочаквано се е сбъднало някакво негово желание, за което и самият той не е подозирал.

   
« Последна редакция: Януари 16, 2010, 01:59:21 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #21 -: Юни 16, 2009, 13:33:45 »

Тази раздвоеност даде тласък към появата на нов модел на творението. Ако се вярва на въображението ми, то настъпи нов период от развитието на Създателя на Звездите, когато той се изхитри да се раздели на два независими духа, един от които беше неговото главно "Аз", - дух, вечно жадуващ да твори живи, духовни форми и все по-ясно съзнание; другият беше метежен, разрушителен и циничен дух, който можеше само да паразитира върху резултатите от работата на основния дух.
      
Създавайки поредния космос, Създателят на Звездите всеки път разделяше тези две свои настроения, материализираше ги в два независими духа и им позволяваше да се борят за господството в дадения конкретен космос. Един такъв космос, състоящ се от три, свързани една с друга вселени, напомняше с нещо класическото християнство. Първата от трите вселени я населяваха поколения от същества, в определена степен надарени с възприемчивост, разум, нравствени устои. Тук двата духа се заеха да се борят за душите на тези същества. "Духът на доброто" принуждаваше, помагаше, възнаграждаваше, наказваше; "духът на злото" лъжеше, изкушаваше и унищожаваше нравствено. След смъртта съществата попадаха в една от другите две вселени, които се явяваха вечен рай и вечен ад. Там те вечно усещаха или възторжено разбиране и благоговение, или ужасни угризения на съвестта.
      
Когато фантазията ми нарисува тази примитивна и варварска картина, аз отначало изпаднах в ужас и отказах да повярвам в нея. Как може Създателят на Звездите, даже в периода на своята незрелост, да обрече създадените от него същества на вечни мъки заради слабост, с която той сам ги беше създал? Как можеше такова злобно божество да изисква поклонение?
      
Напразно уверявах себе си, че фантазията ми, може би напълно е изопачила реалността; защото бях убеден, че тя е нарисувала най-верния образ, в крайна сметка, верен в символичният смисъл. Но даже виждайки този жесток свят, даже изпитвайки отвращение, жалост и ужас, аз все пак приветствах Създателя на Звездите.

« Последна редакция: Януари 16, 2010, 01:59:37 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #22 -: Юни 16, 2009, 13:35:00 »

За да оправдая своето поклонение, аз си казах: тази ужасна загадка се намира далече зад пределите на моето разбиране, и даже свирепата жестокост на Създатела на Звездите трябваше да бъде праведна. Може би варварството е свойствено само за периода на незрелост на Създателя на Звездите? Може би след това, когато той напълно стане самия себе си, той ще надрасне егото си? Не! Аз бях убеден, че тази безжалостност ще се прояви при създаването и на последния космос. Може би аз не съм видял някакъв, имащ ключово значение детайл, оправдаващ тази жестокост? Може би всички създания бяха просто плод на въображението на творяща сила, и Създателят на Звездите, мъчейки създадените от него същества, мъчи самия себе си в търсене на себеизразяване? Или, може би, самият всемогъщ Създател на Звездите е бил ограничен в своето творение от определени абсолютни логични принципи, един от които е била присъстващата в едва събудените души неразривна връзка между предателството и угризенията на съвестта? Може би, сътворявайки този странен свят, той се е примирил с неизбежната ограниченост на своите възможности? А, може би, с помощта на това раздвояване, той се е опитвал да прогони от себе си злото?
      
На тази мисъл ме наведе странната еволюция на този космос. Тъй като разумът и нравствеността на обитателите му бяха на много ниско ниво, то адът скоро се препълни, като в същото време раят продължаваше да остава почти пуст. Но Създателят на Звездите в своето "добро" начало обичаше и жалеше създанията си. И затова "духът на доброто" се спусна на земната сфера, за да изкупи със страданията си деянията на грешниците. В резултат на което раят, най-накрая беше заселен, въпреки, че и адът не опустя.
      
Значи ли това, че покланяйки се на Създателя на Звездите, аз действително се покланях само на "доброто" му начало? Не! Ирационално, но убедено, аз се покланях на двете начала, съставляващи природата на Създателя на Звездите, "доброто" и "злото", нежността и жестокостта, идеалите на хуманизъм и съвършено непостижимата безчовечност. Подобно на това, как много влюбеният отказва да види или оправдава явните недостатъци на своята любима, така и аз се стремях да намаля безчовечността на Създателя на Звездите, че какво - аз й се възхищавах. Тогава, може би, определена жестокост е била присъща на природата ми? Или моето сърце смътно се досещаше, че любовта - най- висшата добродетел на създанията - за създателя не се явява висша?

« Последна редакция: Януари 16, 2010, 01:59:52 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #23 -: Юни 16, 2009, 13:35:47 »

Този ужасен и неразрешим проблем отново и отново заставаше пред мен. Например, беше създадена вселена, в която двата духа получиха възможност да се борят един с друг по нов начин и по-изящно. В началната фаза на историята на този космос, той проявяваше само физически признаци; но Създателят на звездите направи така, че жизненият потенциал на този космос постепенно изрази себе си в различни видове живи създания, които, поколение след поколение, прокарваха път от чисто физическо състояние до състояние разумно, а после и да състояние на яснота на духа. В този космос Създателят позволи на двата духа, "добрия" и "злия", да се съревновават даже в самото съзнание на съществата.
      
В продължение на много векове от ранния период на историята, духовете се бореха за контрол над еволюцията на безбройните видове. "Духът на доброто" работеше над съзнанието на съществата, които биха били високо организирани, индивидуални, внимателно отнасящи се към околната среда, ловки, добре разбиращи своя свят, самите себе си и другите същества. "Духът на злото" се опитваше да му попречи в това.
      
Конфликтът между двата духа се проявяваше в структурата на органите и тъканите на всички видове същества. Понякога, на "духът на злото" му се отдаваше да придаде на съществата външно неизпъкващи, но коварни и смъртоносни качества, които ставаха причина за гибелта им. Природата на съществата се отличаваше с особеното свойство да привличат паразити, слаба система на храносмилане, определена нестабилност на нервната система. В други случаи "духът на злото" даряваше някакви видове, намиращи се на ниско ниво на развитие, със способност да унищожават съществата, вървящи в авангарда на еволюцията, и те ставаха жертва или на някакво болест, или на нашествие на някакви паразити, или на по-жестоки пресдставители на този вид.
« Последна редакция: Януари 16, 2010, 02:00:07 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #24 -: Юни 16, 2009, 13:36:25 »

Понякога "духът на злото" с голям успех реализираше още по-изобретателен план. Когато "духът на доброто" намираше някакво интересно решение и от самото начало развиваше у избраните от него видове нова органична структура или стил на поведевие, - "духът на злото" се изхитряваше да направи така, че процесът на еволюция да продължава и след като тя беше вече отдавна удовлетворила потребностите на съществата. Зъбите израстваха толкова големи, че да се яде можеше само с голям труд, защитната обвивка ставаше толкова тежка, че стесняваше свободата на движение, рогата се огъваха толкова, че се врязваха в мозъка, стремежът към индивидуална свобода придобиваше такава сила, че разрушаваше обществото, стадното чувство ставаше толкова всепобеждаващо, че унищожаваше личността.
        
По такъв начин, в един космос, който по сложност значително превъзхождаше всички, които бяха създадени преди него, съществуването на почти всеки вид рано или късно завършваше с трагедия. Но в някои светове отделни видове достигаха "човешко" ниво на мислене и духовно развитие. Подобно съчетание би трябвало да ги направи неуязвими за каквото и да е нападение. Но "духът на злото " майсторски извращаваше както разума, така и духовността. Защото, въпреки че по природа те се допълваха един друг, между тях можеше да се разпали конфликт. Имаше и друг вариант: разумът или духовността можеха да приемат такива хипертрофирани форми, че ставаха смъртно опасни, като прекалено огънати рога или големите зъби на ранните видове. Например, разумът, ставайки много сложен и подчинявайки на себе си физическите сили, можеше да стане причина за катастрофа. Покоряването на физическите сили често довеждаше до маниакална жажда за власт и разслоение на обществото на две враждебни класи - собственици и роби. Усложненият разум можеше да породи маниакален стремеж към анализ и абстракция, и към пълно пренебрежение към всичко, което разумът не беше в състояние да изтълкува. Но ако духовността отричаше критическият аспект на разума и насъщните потребности, то тя можеше да затъне в безсмислени мечти.

« Последна редакция: Януари 16, 2010, 02:00:26 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #25 -: Юни 16, 2009, 13:37:47 »

ЗРЯЛОТО ТВОРЕНИЕ



Ако се вярва на родилата се в моя разум фантазия, след случилото се със мен "в момента на истината", Създателят на Звездите, най-накрая, влезна в състояние на дълбока медитация, по време на което собствената му натура претърпя радикални промени. В крайна сметка, реших аз, творческата му дейност силно се измени.
          
След като той погледна плодовете на своя труд с нови очи, той уважително и, заедно с това, нетърпеливо ги отложи настрани и забеляза, че в него зрее нова концепция.
          
Космосът, който той създаде след това, беше същият този космос, в който живеят авторът и читателите на тази книта. Създавайки нашият кодмос, той използва, но вече с голямо майсторство, много принципи, вече използвани в по-ранните творения; Създателят ги обедини, за да ги образува в по-сложно и имащо големи възможности единство.
          
На мен ми се стори, че това ново дело той е замислил с друго настроение. По-рано той осъзнато създаваше космос след космос, за да въплъщава всеки от тях определени физически, биологически, психологически принципи. Тогава, както аз вече казах, често възникваше конфликт между неговия замисъл и грубата природа на създанията, която той извличаше от дълбините на своето собствено непонятно същество. Но, този път методите на неговото творчество бяха по-внимателни. Грубият духовен "материал", който Създателят материализираше от своите непостижими дълбини, за да създава ново същество, той, в съответствие с неговият недоуточнен все още до края замисъл, го надари с по-милосърден разум, по-голямо уважение към своята природа и своите възможности, и по-голяма сдържаност спрямо своите по-екстравагантни потребности.
        
Да се говори така за всемирният творящ дух, значи по детски да го "очовечаваме". Защото животът на такъв дух, ако той въобще съществува, няма нищо общо с човешкият начин на мислене и е съвършенно непостижим за човека. Но не по-малко този детски символизъм неотлъчно ме преследва и аз съм принуден да предам своите усещания по такъв начин. Може би , такова описание действително отразява истината, пък даже тя да е и в изопачен вид.

« Последна редакция: Януари 16, 2010, 02:00:42 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #26 -: Юни 16, 2009, 13:38:34 »

В периода на създаване на новото творение се образува странно несъвпадение между времето на Създателя на Звездите и времето на космоса. Въпреки че Създателя можеше да излезе зад пределите на космическото време, когато историята на космоса приближаваше към края, и да разглежда всичките векове като истинско време, - до сега, той не можеше да създава по-късни стадии от развитието на космоса, преди да е създал по-ранните. В дадения случай той не беше стеснен от такова ограничение.
    
И въпреки че този нов космос беше моят роден космос, аз го разглеждах от удивителна гледна точка. Той вече не изглеждаше като верига от исторически събития, започнала с физически взрив и завършваа с всеобща гибел. Сега аз разглеждах космоса не от вътре от потока на космическото време, а от изцяло друга позиция. Аз наблюдавах създаването на космоса от времето на Създателя на Звездите; и последователността на осъществяваните от него актове на творение изобщо не приличаше на последователост на исторически събития.
    
За начало той извлече от дълбините на своето същество нещо /нито разум, нито материя/, имащо огромни възможности и активно стимулиращо творческото му въображение. Дълго време той размишляваше над тази чудесна субстанция. Това беше среда, в която единицата и можеството трябваше напълно да зависят едни от други; среда, отличаваща се със взаимопроникване на всичките й съставни части и отличителни черти; среда, в която всеки предмет трябваше да бъде не нещо друго, а част от всички други предмети; в която цялото не можеше да бъде нищо друго от сбор от всички свои съставни части, а всяка съставна част - нищо друго от неотнимаем признак на цялото.

« Последна редакция: Януари 16, 2010, 02:00:59 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #27 -: Юни 16, 2009, 13:39:17 »

Ето от тази необичайно сложна субстанция Създателят на Звездите издяла грубите общи форми на космоса. Той създаде все още не получило определение и изобщо необяснимо от геометрията пространство-време; аморфна физическа величина, нямаща нито ярко изразени качества, нито посока, нито сложни физически закони; по-отчетливо Създателят обозначи посоката на развитие на живота и епическите приключения на разума; и удивително точно той посочи висшата точка на духовно развитие. Тази точка се намираше в най-късната фаза на космическото време, но ако трябва да се говори за последователност на творението, то тя получи ясни очертания много по-рано от който и да е друг фактор на космоса. И на мен ми се стори, че това стана така, защото първоначалната субстанция сама явно продемонстрира възможностите си в областта на създаване на духовни форми. И Създателят на Звездите отначало почти изцяло забрави за физическите аспекти на създанието си, почти цялото си изкуство той насочи към формиране на духовния връх на цялото си творение.
    
Само след като придаде ясни очертания на фазата на най-висшето пробуждане на космическия дух, той прокара през космическото време водещи към нея разнообразни психологически пътеки. Само след като придаде ясни очертания на невероятно разнообразните форми на умствено развитие, той съсредоточи вниманието си към конструирането на сложни биологични, физични и геометрични закони, посредством които грубо направеният космически дух да може по най-добрия начин да реализира своите най-удивителни възможности.
    
Но, геометризирайки, той отново и отново се връщаше към духовният връх, за да го направи още по-ясен. Но, докато не бяха завършени физическите и геометричните форми на космоса, той не можеше да направи духовният връх абсолютно конкретен.
    
Докато той продължаваше да се труди над детайлите на безбройните, жалки индивидуални животи, над съдбите на хората, ихтиодите, наутилоидите и всички останали, - аз стигнах до убеждението, че към тези сътворени от него създания той се отнася изцяло по друг начин, отколкото към всичко друго , създадено от него преди. Не може точно да се каже, обича ли ги или е изцяло равнодушен към тях. Да, разбира се, той ги обича; но вижда се, че се е избавил от всякакви желания да ги спасява от последствията на смъртната им природа и жестокото въздействие на околната среда. Той ги обичаше, но не изпитваше към тях жалост. Защото той виждаше, че техните достойнства се заключават в смъртната им природа, в крайната им конкретност, в мъчителното им балансиране между невежеството и просветлението. Да ги спасява от всичко това, означаваше да ги убие.

« Последна редакция: Януари 16, 2010, 02:01:15 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #28 -: Юни 16, 2009, 13:40:23 »

След като Създателят на Звездите нанесе последните щрихи на всичките космически епохи от момента на истината до първоначалния взрив от една страна, и до всеобщата смърт - от друга, - той обхвана с поглед цялото си произведение. И остана доволен от него.
      
И когато той, нека и критично, но обичайки, оглеждаше нашия космос в цялото му безкрайно разнообразие в мига на пълната яснота на съзнание, - аз почувствах, че той се е преизпълнил с почитание към създанието, което беше сътворил или извлякъл от тойниците на своето същество, играейки сам на себе си ролята на акушерка. Той знаеше, че това  даже просто и несъвършено създание - е обикновен плод на творческото му въображение - но в определен смисъл е по-реално, отколкото той самият. Защото, какво би бил той без това конкретно великолепие? Абстрактна творческа способност! Повече от това, от друга страна, сътвореното от него му беше наставник. Защото, когато с възторг и с благоговение той разглеждаше своето очарователно и най-сложно произведение, - то преобрази Създателя, в резултат на което той започна по-ясно да вижда своята цел. Той се ориентираше в достойнствата и недостатъците на своето произведение, и собствение му възприятие и изкуство ставаха по-зрели. В крайна сметка, това ми се стори на моя смутен, преизпълнен с благоговеен ужас разум.
      
Така постепенно, както това се беше случвало и преди, Създателят на Звездите надрасна творението си. Той все по-често се мръщеше на все още любимия си очарователен плод на своя труд. А след това, раздиран от противоречиви чувства на почтение и нетърпение, той сложи нашият космос в един ред заедно с всичките си останали произведения.
      
Отново той потъна в дълбока медитация. И отново го обхвана жажда за творение.

« Последна редакция: Януари 16, 2010, 02:01:32 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #29 -: Юни 16, 2009, 13:41:05 »

За много от следващите творения аз не мога да кажа почти нищо, тъй като в много отношения те се намират отвъд пределите на моето разбиране. Аз зная за тях само едно: наред със съвършено непистижими за мен черти, те имаха и такива, които бяха като фантастично въплъщение на известните ми принципи. А всичките им новости останаха зад пределите на досег на разума ми.
        
Да, с увереност мога да кажа, че, както и нашият космос, всичките тези творения бяха невероятно сложни и имаха невероятно големи възможности; и че във всяко творение, даже и в особена форма, присъстваха и физическият и умственият аспекти. Впрочем, в много последващи творения, физическият аспект, въпреки че имаше решаващо значение за духовното развитие, не беше по-малко изразен и по-илюзорен, отколкото в нашия космос. В някои случаи същото може да се каже и за умствения аспект, защото ограничените умствени способности на населяващите тези вселени същества не позволяваха да ги въвеждат в заблуждение и те по-добре осъзнаваха изначалното си единство.
        
Мога също и да изкажа предположение, че, осъществявайки всичките тези творения, Създателят на Звездите си е поставил задача да придаде на битието наситеност, дълбочина, хармоничност и изящество. Но едва ли бих могъл да обясня какво значи това. Стори ми се, че в някои случаи , както и в случая с нашия космос, той достигаше тази цел с помощта на еволюционния процес, увенчан с напълно събудил се космически разум. А разумът се стремеше да събере в себе си цялото богатство на космическото съществуване и посредством творческата дейност да увеличи това богатство. Но в много случаи за достигане на тази цел се изискваха по-малко усилия и страдания от страна на разумните същества, и работата минаваше без невероятното прахосване на огромното количество животи, довеждащи ни до такова отчаяние. Наистина, на другите вселени им се  наложи да понесат страдания, в крайна сметка, не по-малки от страданията на нашия космос.

   
« Последна редакция: Януари 16, 2010, 02:01:49 от delfin » Активен
Страници:  1 [2] 3   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Успоредни аспекти: Децата на Земята и звездите
Други деца на новото време
delfin 2 2550 Последна<br />публикация Юли 07, 2009, 20:58:26
от delfin

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright