Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Сетивата  (Прочетена 2247 пъти)
giti
Гост
« -: Януари 16, 2010, 02:24:30 »


Ще започна с разглеждането и значението на думата СЕТИВО. Често истинското значение на думата и нейният произход, ни дава отговори на много от въпросите.
Думата сетиво е чуждица в българският език. Корените на тази дума, можем да намерим в латинският език, но не от там е дошла тя в нашият език, а от широката популяризация на английският.
Сетиво идва от английското sense. На български си имаме още една дума, която се е образувала от английската, а тя е сензор. Тоест, това са така наречените клетки- сензори, които засичат и предават усещане за околният ни свят. В английският, тази единственна дума sense, се използва и като субстантив, и като глагол, и като аджектив, като тя не се променя дори и в окончанието. Само с тази думичка се определят толкова мн. Неща, като:
Усещане, сетиво, чувство, усет, здрав разум, значение, общо настроение, смисъл, насока, посока;
Усещам, долавям, чувствам, предчувствам, разбирам; и сетивен.

Но колко са сетивата?

Официално те са пет: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание. Допълнително, като сетива се приемат и : усещането за болка, усещането за топлина/студ и равновесието. Да, реално погледнато, всичките тези сетива са ни нужни, за да предпазим физическата си обвивка. Но нали човек не  е само физическо явление, но и астрално и духовно?! Към горните сетива , аз бих прибавила и : страх, его, съвест, интуиция, телепатия, ясновидство и ясночуване.

Страхът- той има за цел да ни предпазва. Изниква винаги тогава, когато нещо ни заплашва и застрашава, погледнато и от физически, и от духовен аспект. Това сетиво се задейства от вибрациите на отрицателна енергия или наша собствена мисло-енергия. Изпраща на съзнанието ни предупреждение, че сме тръгнали в неправилна посока.

Егото- то съвсем не е толкова лошо сетиво, както е общоприето да се вярва. Егото или егоизма има за цел да ни подсеща, кои сме и какво ни е нужно за да се развиваме. Лошото е когато индивидат забелязва само тази част, която подсеща какви сме или обратното, когато се интересува само от това, от което има нужда.

Съвеста- това е това сетиво, което изпраща сигнали към разума за душевни разтройства. Другата функция, която има е за подобрение в действията и мислите на индивида. Когато човек се научи, че грешките са урок и не трябва да съжелява за нищо, тогава това сетиво ще се обажда единствено в прекият момент на извършването на грешката.

Телепатията- това сетиво долавя мисло- енергията- вибрациите на мисълта на друг индивит или животно, а защо не и разстение. Също и предава нашите мисли и желания.

Ясновидство- сетиво, което има голям обхват. Притежателят му задължително трябва да е интелегентен, мъдар и знаещ, за да не злоупотребява с него. Това е и причината поради която е отнето това сетиво от хората. Била е изградена решетка около земята, която да предава сигнали, заглушаващи това сетиво. Тези, които са глухи за тези сигнали, а това обикновенно са стари души, научили земните си уроци, имат добре развито ясновидското сетиво.  Разбирасе има и такива, които си мислят, че имат развито ясновидство, но това обикновенно са жертви на астрални същества, които се забавляват с дребни душици, в повечето случаи и много алчни за материални блага, черпейки от негативната им енергия, която храни астралните същества. Псевдоясновидците ще ги видите да се рекламират по телевизия, радио, вестник или интернет.Но да не се отклонявам от темата. Ясновидството може да бъде проявено като образ-картина в съзнанието на човек. Може да бъде проявено и само в сънно състояние- по време на сън, или най обикновенен образ при затваряне на очите. Не случайно се казва  ЯСНО- ВИДСТВО (видение) Ясновидеца, също може да вижда и цветовете на енергиите и същества от други светове и измерения, а и също и самите измерения и светове. Тъй като времето не е реално- не съществува извън нашето -триизмерното, ясновидеца е и способен да надникне в миналото и бъдещето. Когато епохата на материалното свърши, това сетиво ще се върне на голяма част от човечеството, защото тогава дуалността няма да бъде толкова страшна и пагубна. Това сетиво позволява да създаваме материално- физическо проявление на мисъл формата. То просто ни показва правилният начин.

Ясночуването- то ни позволява разговор с извънтриизмерни същества. Също както и ясновидството, то е заглушено от тази решетка.

В завършек искам да кажа само, че това, което прочетохте по-горе, не е нищо повече от направени изводи, от наблюдението на моят личен живот и натрупани знания. Това е моята лична истина за сетивата и никой не е длъжен да я приема, и да й вярва. Напротив! Приемам всякакви критики, (не)одобрения или допълнения. И аз , също както всички ви, имам още мн. уроци за учене.
Активен
До
Гост
« Отговор #1 -: Януари 16, 2010, 02:52:02 »

Чудя се за един случай дали приспада към ясновидството или е вид осъществена "връзка" с човека.
Случаят е, когато си лежах на плажа със затворени очи и изведнъж "пред очите" ми като картина-асоциация-мисъл ми се появи образа на 1 човек, който беше извън страната по него време. Картината беше е провесен над мен, виждайки му лицето. Стреснах се от почуда лека и отворих очи. Прибирам се и си проверявам пощата. Виждам, че имам е-майл от същия този човек и че ми е писъл предния ден по обяд, че е тук и да се видим. По нищо друго не знаех, че се прибира. Усъмних се по "мисловната картина" на образа му, която ми се появи пред очите открояващо се от никъде.
Това ясновидство ли пак се води?

А, за това:
"Това сетиво позволява да създаваме материално- физическо проявление на мисъл формата. "

Един човек ме попита "Искаш ли да видиш нещо, което не съществува?" и аз казах "Да!" - видях голямо черно куче под уличната лампа на 1 площадка, което нямаше образ - не се виждаха очи, нито нос, което изчезна. После ходих да проверя - нямаше куче.
Мисля, че за същото говорим.
« Последна редакция: Януари 16, 2010, 02:53:38 от До » Активен
giti
Гост
« Отговор #2 -: Януари 16, 2010, 03:00:36 »

Да, определено е било ясновидство.
А що се отнася до кучето, то е било продукт на ясновидство и телепатия. Мисълта, която ти е предал човека, ти си я създала от мисъл-форма в реалност. Моментна реалност, защото все още не ти е добре отпушено това сетиво и не сме навлязли във времето, когато продуктите от мисъл-форма ще се задържат.
Активен
giti
Гост
« Отговор #3 -: Януари 16, 2010, 03:06:30 »

Често се замислям, дали да не прибавя и интуицията към сетивата. Замислям се, защото, тя интуицията не е нищо повече от разговор или по-точно предупреждение от личният ни духовен наставник, или ангел-пазител, както също е прието да се наричат съпътстващите ни души пазители. За интуицията мога да кажа, че тя се проявява, тогава, когато не сме се научили на пряк разговор с нашият наставник или просто сме решили, че точно днес няма да го слушаме. В крайна сметка, тя е повече средство, като говора например, отколкото сетиво. Така си мисля аз, може и да греша.
Активен
До
Гост
« Отговор #4 -: Януари 16, 2010, 03:14:26 »


А що се отнася до кучето, то е било продукт на ясновидство и телепатия. Мисълта, която ти е предал човека, ти си я създала от мисъл-форма в реалност. Моментна реалност, защото все още не ти е добре отпушено това сетиво и не сме навлязли във времето, когато продуктите от мисъл-форма ще се задържат.

Това означава ли, че дори без единия не може да се осъществи този процес? Предполагам не. Тогава означава ли, че трябва да умеем много добре и телепатията и ясновидството, за да можем сами от наша мисъл да създаваме трайна в бъдеще мисъл-форма с проявление в материалния свят?

За интуицията - много тънка явно е границата между ясновидство и интуиция. Ако ясновидството като картини-образи в съзнанието ни (за нещо си) биват давани от наставника ни, каква е тогава разликата с интуицията, когато същия ни предупреждава за "нещо си" чисто интуативно, че ще стане или че е? Многото е тънка границата.

Ясно е, че думата "ясновидство" идва от "ясно виждане". А, интуицията е като предусещане, "човъркане" в слънчевия сплит също, като напрежение, че нещо ще се случи, че трябва да не минаваш от там, че трябва да си тръгнеш моментално и т.н. (ред примери)... Но в горния случай излиза, че са почти едно и също.
« Последна редакция: Януари 16, 2010, 03:16:11 от До » Активен
giti
Гост
« Отговор #5 -: Януари 16, 2010, 03:30:20 »

До, не са едно и също. Объркването ти идва от това, че няма как да се развие само едното нещо. Всичките сетива се развиват паралелно.
Телепатията не веднъж съм казвала, че всички я имат, но дали  осъзната и приета е др. въпрос. Същото е и с духовният наставник- всички си имаме такъв. Неговата главна роля е да ни предпазва, а интуицията е само средството, което използва, за да ни предпази в случай, че нямаме връзка с него или просто го игнорирваме. Телепатия и интуиция имат всички, до един. От това до колко е развито съзнанието на човека и колко житейски уроци е научил, зависи дали ги приема и съответно и вижда.
Ясновидството, не е с нищо по различно от зрението, освен с това, че зрението, което всички имат е за триизмерната реалност, а другото зрение, за др. реалности(ясновидството) е закрито при повечето хора.
« Последна редакция: Януари 16, 2010, 03:44:17 от Giti » Активен
До
Гост
« Отговор #6 -: Януари 16, 2010, 03:41:45 »

Но не всеки говори за свидетелство, че не е сам човека, а че има и друг с него - този ангел-пазител или може и дух да е. Говоря за материалното проявление на присъствие. В това число съвпада местенето на предмети (не говорим за полтъргайс) и т.н. Това защо е така, че не при всеки наставника му дава материален облик, че присъства...? Това ми е чудно.
Знам, че има физически и духовни очи - двата вида виждат еднакво РЕАЛНО и ДОБРЕ. Знам го, поради няколко причини:
Едната е, че съм лежала със затворени очи, виждайки си се в представите си (тип релакс си правех) облечена в бяла роба сред бяло, вървейки и в следващия момент виждах стаята ми в реално време, докато лежах и движенията на рибката ми (тогава имах) в аквариума - всичко. В мига, в който осъзнах, че виждам, НО съм със затворени очи, т.е. че осъзнах "Как така виждам реално, а съм със затворени очи?!?!" се стреснах, сякаш за по-малко от секунда мина черно както, когато затвориш очи и в следващия момент ги отворих и видях рибата си в същата траектория, в която я видях със затворени очи. Тогава при отварянето на очите за втори път осъзнах, че съм гледала напълно реално и истински, и добре, както при отворени физически очи.
Второто за мен доказателство беше на прага на смъртта с бялата светлина. От този случай пък знам и в +, че времето "там" тече различно от "тук". Дори не съм сигурна, че има "там" време. Тук минават да кажем 1-2 мин., а там минава час за това време. Такова сравнение мога да дам, за който час можеш да видиш, усетиш, почувстваш много.
И от какво зависи да имаш добре и не толкова добре развито ясновидство? Винаги съм мислела, че от теб от една страна - духовното Аз, вътрешното ти Аз и най-вече ти е дадено.
« Последна редакция: Януари 16, 2010, 03:43:23 от До » Активен
giti
Гост
« Отговор #7 -: Януари 16, 2010, 03:54:35 »

Относно предметите... Ами това бъди сигурна, че няма да се случи на човек, който не вярва, че има духовен наставник и въобще е затворен за всичко извънматериално и извънтриизмерно. С предметите, наставника ти се опитва да ти привлече вниманието. Забелязала ли си, че това се случва в моменти на силни емоции? Така той те подсеща, като ти казва ТУК СЪМ, РАЗГОВАРЯЙ С МЕН! ЩЕ ТИ ПОМОГНА. Специално при теб има колебания, въпроси без отговори, съмнения, до някъде и страх. И всичко това не е от незнание, а от притеснение да не огелпиш някъде нещата, да не згрешиш. Трябва да се довериш повече на наставника ти и да търсиш по-често връзка с него. Защото при тебе хем е топло, хем и студено, някъде по средата си на всичко, но се развиваш добре и дори и да ти изглежда бавно, не е така- бързо е.
 И да, определено всичко зависи от теб, от твоят избор, да видиш ли да чуеш ли, да продължиш ли.....
« Последна редакция: Януари 16, 2010, 03:56:57 от Giti » Активен
До
Гост
« Отговор #8 -: Януари 16, 2010, 04:03:31 »

Но не всеки говори за свидетелство, че не е сам човека, а че има и друг с него - този ангел-пазител или може и дух да е. Говоря за материалното проявление на присъствие. В това число съвпада местенето на предмети (не говорим за полтъргайс) и т.н. Това защо е така, че не при всеки наставника му дава материален облик, че присъства...? Това ми е чудно.

И от какво зависи да имаш добре и не толкова добре развито ясновидство? Винаги съм мислела, че от теб от една страна - духовното Аз, вътрешното ти Аз и най-вече ти е дадено.

Това всъщност питах.
Мани ме мен - ясно е, че съм посредата.  Прегръдка  Щастливко  Коментирали сме, че понякога "приемам" (предимно в нужда, явно, друг път - не знам защо), друг път ъъъъ-ъъъъ не мога... дори да се напъвам. Всъщност от лична гледна точка, смятам, че когато се напъвам да "приема" се получава обратен ефект и че трябва, за да се случи, да се отпусна и само идва, ако трябва да дойде да видя, разбера, сънувам и подобни.
Другото беше само коментар от лични наблюдения относно очите, че не са само физически и че с духовните се вижда страшно реално, както при физическите.
ПС: Лягам си, Гитка. Лека нощ, а на мен приятни сънища  Сърце
« Последна редакция: Януари 16, 2010, 04:10:42 от До » Активен
giti
Гост
« Отговор #9 -: Януари 16, 2010, 04:21:31 »

Ами До, когато ясновидството е добре развито ( уф какви заучени фрази използвам и аз ) Когато не е отнето. т.е. е дарба и индивида си го има още от раждането или в някои случаи, като Ванга например, се дава след време... Та тогава има и образ на духовният наставник.
Днес се запознах с много интересна личност. Говорихме сравнително малко. Още когато се видяхме имаше онова усещане за човек, който си познавал от много отдавна, но не си виждал дълго време и се радваш, че го срещаш отново. Много бързо си дойдохме на думата. И знаеш ли как? Видях го, че разговаряше с баба ми. Гледаше мен и уж говореше с мен, но лицето му и мислите му говореха с баба. Попитах го какво видя, но той не ми каза, въпреки, че знаеше, че знам. Останахме на саме за 5 минути и успяхме да си кажем неща толкова много неща. Каза ми, че аз съм го открила. Той не е индиго, но е длъжен да помага на индиготата... През цялото време говореше само той,без да съм споменала нищо за това, което съм и за способностите си. Попитах го защо не мога да видя аурата му. Той само се усмихна и в този момент дойдоха други хора, които прекъснаха разговора ни. Не можехме да продължим, защото от всичките 7 езика и 6 и половина, които той каза, че знаел, като в езиците влиза и български(живял е в България 6 години, а по народност  чилиец) сред нас имаше един приятел, който всъщност и ни запозна, който пък говори 10 езика и в това число влизат и езиците, които и ние знаем. Утре ще се срещнем само двамата и ще го затрупам от въпроси. Веселяк
Разказах ти всичко, за да ти кажа, че той видя, моята духовна наставница, а какво е той самият е загадка за мен.
Активен
До
Гост
« Отговор #10 -: Януари 16, 2010, 09:27:08 »

Да пишеш после какво е станало  Прегръдка Мисли .
Сигурна ли си, че е видял наставника ти? Да не е нещо друго.
Ако е така, може с това да се обяснява понякога близостта между непознати като усещане за "познаване" - усещането за наставника без дори да го разбират някои, знам ли? Но повече ми се струва, че опира до вълна на синхроничност на близките нам души, усещане една за друга на душата, ценностите, минал живот и т.н. Всъщност как така и с кое сетиво усещаме тези души - виждаме ги за първи път, а остават у нас силно впечатление, поглеждаме в очите им - сякаш се познаваме.  Дали е така само между хора, които са развили някои от способностите си или не, т.е. между отворени, виждащи хора, осезаващи и вибриращи на 1 честота? Хора, които "виждат" другия освен по гореспоменатия начин, а и чисто духовно като усещане.
« Последна редакция: Януари 16, 2010, 09:34:40 от До » Активен
giti
Гост
« Отговор #11 -: Януари 16, 2010, 14:14:46 »

Сигурна съм, защо си разменихме телефоните. После му звъннах и го питах. Нарочно го подведох, като му казах ТИ ГО ВИДЯ НАЛИ?, а той първо се направи, че не ме чу, а после ми каза, че е тя. Не искаше да говорим по телефона. След около час ще се срешнем на по кафе и ще говорим.
Активен
До
Гост
« Отговор #12 -: Януари 16, 2010, 14:34:01 »

Сигурна съм, защо си разменихме телефоните. После му звъннах и го питах. Нарочно го подведох, като му казах ТИ ГО ВИДЯ НАЛИ?, а той първо се направи, че не ме чу, а после ми каза, че е тя. Не искаше да говорим по телефона. След около час ще се срешнем на по кафе и ще говорим.

Хахааааа, супер! 
Искам после подробности  Прегръдка
Активен
До
Гост
« Отговор #13 -: Януари 18, 2010, 16:36:47 »

Какво стана?  Прегръдка
Активен
pufi
Hide from the Sun
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 357


  • Град: извън реалността
  • Севернячка

    « Отговор #14 -: Януари 18, 2010, 17:04:56 »

    Хей,и аз искам да знам Ухилен Намигване
    Активен

    Аз съм си аз,независимо какво си мислите за
    мен : )
    Страници:  [1] 2   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright