Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Децата и страхът  (Прочетена 2445 пъти)
delfin
Гост
« -: Януари 14, 2010, 15:23:59 »

Леле, страх! От казанчето в тоалетната, паяка на стената, чудовището в гардероба, изпитването в училище. Всяко дете се ужасява от собствените си демони. Ето какво смразява кръвта и на бебоците, и на пъпчивите тийнейджъри.


На страха очите са големи. И, за жалост, вечно вперени в нас. Признайте си - и вашата кръв се смразява, когато се озовете сами, в тъмното, в компанията на странни звуци. Какво остава за малчуганите? Техните "чудовища" са навсякъде, обясняват от Британската асоциация на детските психолози. И ги преследват до 16-годишна възраст, смятат експертите. След това най-устойчивите страхове се превръщат в спътници за цял живот. Ето кои кошмари мъчат децата - от раждането им до късния пубертет, според психолозите. И как да ги преборите.


Бебетата: Мамо, ела!

"Мамо, не ме оставяй, мамо!" - така, на човешки език, може да се преведе писъкът на 5-месечното ви бебе, който разтърсва къщата, щом го зарежете в детската. Преди да стане на 2 годинки, мъничето се страхува от две неща - силни шумове и загубата на мама. Прахосмукачката, сешоарът и крясъците вкъщи са най-големият им кошмар. А най-големият ужас, който ги мъчи, е, че мама може да изчезне и да не се върне повече. Какво съветват психолозите? Гушкайте мъниците много - това е правило номер 1. И не издевателствайте над детето. На вас ви е смешно, че пищи срещу сешоара. Но крехкото мъниче буквално се напикава от страх.


Мъниците до 4: Скрий гърнето!

Страхът от раздялата с мама "прескача" и в яслата. Само че при децата до 4 години се смесва с ужаса от смъртта, обясняват британските психолози. Дори да не им говорите на тази тема, след 2 годинки хлапетата вече са наясно с кръговрата на живота. И най-големият им ужас е, че мама и тати могат да умрат. Пак в забавачката мъниците започват да се боят и за себе си. Да, не ги е страх от смъртта. Но се боят, че могат да се ударят например, обясняват психолози. Другият голям "демон" за мъниците е далеч по-тривиален - тоалетната. Децата до 4 г. се ужасяват от гърнето и WC-то, смятат психолозите. Затова не им крещете, когато се оплакват, че "кукуто иска да ги погълне". Нито им натяквайте, когато са се подмокрили през нощта. В противен случай проблемите с нощното напикаване и запека могат да се прехвърлят в по-късна възраст, предупреждават психолозите.


В градината: Има чудовище под леглото!

Забавачката е златното време на чудовищата. До 6 годинки под всяко легло се крие по някое зомби, което дебне мъника, за да го изяде. За ужаса от чудовище и духове е виновно въображението на мъника. Той, разбира се, се комбинира с неистов страх от тъмното. И злите сили, които дебнат в коридора. Какво да правите? Не се подигравайте и оставяйте по една лампа светната, съветват психолозите. Детето трябва да изживее въображаемите си страхове. В противен случай баба Яга може да го дебне и докато стане на 50. Другото златно правило е - не плашете детето! Торбалан и Меца са забранени наред със страшните филми и зловещите приказки, напомнят психолозите. Чудовищата обаче не дебнат само там - до 6 години децата се плашат още от кучета и буболечки. Малчуганите изтръпват и от непознати в тази възраст. Затова не ги насилвайте да казват стихотворения на гостите - така можете да задълбочите срамежливостта им, предупреждават психолозите.


Първолаците: Ти ли ме роди?!

Помните ли, че в първи клас ви е мъчила мисълта: "Дали не съм осиновен?" Това е един от най-големите кошмари за 7-годишните, обясняват психолозите. Причината - ставате все по-взискателни и строги към хлапето. И то решава, че не го обичате и не е ваше дете. До 10 години малчуганът ви се сблъсква с много страхове. Ужасът, че ще го критикувате. Че ще се провали, когато го изпитват в училище. Че може да се успи за първия час. Че съучениците ще му се подиграват. Че никой не го харесва. И още куп ужасни страхове, които смачкват увереността му. Затова в първите класове бъдете изключително внимателни, предупреждават психолозите. Не тормозете детето постоянно да учи. Не му крещете, ако изкара 2 на диктовката. Не си и помисляйте да му натяквате, че нищо няма да излезе от него. И че Петя от първия чин е по-умна. В тази възраст детето ви има важна задача - да се адаптира към обществото, обясняват психолозите. И вашата подкрепа е много важна. Поне през тези три години то трябва да се чувства като най-умното и галено дете, смятат психолозите.


С първите пъпки: Само аз нямам гадже!

Кръв, височини, инжекции, тълпи, катастрофи, зъболекари и гадни приятели - те тормозят вашия тийнейджър у дома. Още с първите пъпки се явяват и новите страхове. Към 11 години "матрицата" се променя. Чудовищата отстъпват. На тяхно място идват кучетата, паяците, ужасът от кръвта и притеснението, че мама и тати твърде много си крещят и непременно ще се разведат. Пак на 11 години момчетата рязко дръпват пред момичетата. Идва им свръхкураж. И занапред винаги ще са по-безстрашни от девойките. После към 12 години се появява страхът от отвличане или загубване. А на 13 - притеснението от големи височини. На 14 пък децата са готови за т.нар. социални страхове - ужасът, че ще се изложиш в училище. Паническият страх, когато говориш пред публика. Притеснението, че някой гадняр разпространява слухове за теб. Страхът, че няма да си хванеш гадже. И ужасът, че може би не се целуваш толкова добре и може да се изложиш пред него. В целия този меланж от "социални демони" се засилват и т. нар. рационални страхове. Ужасът от лоши хора, зли кучета, непохватни зъболекари, повредени самолети, Трета световна война - всички тревоги, които подлудяват и възрастните, обясняват психолозите.


Лора Симеонова
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  



Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright