Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Мечове и бойни изкуства  (Прочетена 7439 пъти)
delfin
Гост
« -: Януари 11, 2010, 17:25:42 »

Има някои участници във форума, които разбират от мечове. Ще бъде интересно да споделят повече от това, което знаят за тях.

Старинните самурайски мечове са едни от най-добрите в света. Тук на Балканския полуостров и мисля, че в Близкия Изток на почест са били сабите-дамаскини.

Арабската митология е с имената на кинжали и ножове.

Турските ятагани (имаме си един такъв останал от някоя от прабабите ни, но не го съхраняваме в къщи).

Бойни, парадни и декоративните мечове, кинжали, кортици, саби... Цял свят...
Активен
delfin
Гост
« Отговор #1 -: Януари 11, 2010, 17:45:16 »

Сега пиша това, което ми се разказва в момента -

Най-добрите мечове, както и рапири, саби, ятагани, двойни дълги ножове, които били за лов на крокодили (т.е. всички хладни оръжия, които са дълги) трябва да имат голяма здравина и гъвкавост и заради това добрите майстори на ковано желязо ги прегъват и ги коват най-малко 200 пъти. А някои японски самурайски мечове ги прегъват и коват около 1000 пъти, затова те са и толкова ценени и скъпоструващи. Филигранът не е важен, важна е точно тази прегъвка и коването при специална температура, която е нужно да е такава, че да не прегаря материала. След такава обработка мечът се закалява, като закаляването си е отделна тънкост на всеки майстор.

Може много пъти материалът да е прегъван и кован, но ако не е закален, както трябва, трудът е бил напразен и материалът трябва да се отвърне наново, което е много трудоемка работа. Закаляването се познава по звънтенето на стоманата, то трябва да е във високи тонове.

Скъпите и ценени мечове след изработката им не трябва да се пипат по острието с ръце. Те се забърсват със специални кърпи (кожени или велурени кърпи, меки, но без мъх) и така се и наострят, само с тези кожи чрез забърсването им.

Дръжката спрямо острието трябва да е добре балансирана. Гардът, заедно с ръкохватката и топката отзад трябва да тежи толкова, колкото цялото острие.
« Последна редакция: Януари 11, 2010, 18:03:42 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #2 -: Януари 11, 2010, 17:59:32 »

Дориан Александров има издадена книга за бойното изкуство на българите.

Тук има книгите по бойно изкуство на ренсей Стоян Цветкашки -

http://www.orendabooks.com/boini_izkustva_knigi.html

Когато се прави меч по поръчка за точно определен човек, той се изработва в зависимост от височината, килограмите на човека и дължината на ръката му.
« Последна редакция: Януари 11, 2010, 18:02:21 от delfin » Активен
Special_boy
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 40


« Отговор #3 -: Януари 11, 2010, 20:40:04 »

В следващия си пост,ще ви разкажа за основните видове мечове използвани от някогашните самурай и нинжди.Основно ще се спра върху мечовете от типа катана,нинджато и уакизаши,но ще спомена и някои други интересни видове.

Нинджато -с право острие,носел се прикрепен на гърба, с ръкохватка стърчаща над рамото,меча се държи с две ръце и е едно от основните оръжия на нинджите.Става въпрос за ето това http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/0c/Ninto.png . Меча е идеално прав,което позволява по-бързото му вадене в битка.Някои хора смятат че нинджато е меч предназначен за нанасяне само на удари и не става за мушкане.

Уакизаши-е един от традиционните мечове на Япония и на самурайте.Уакизаши прилича много на умалена катана,която често се държи само с една ръка.Тя била втория "най-добър приятел" в боя на самурайте,използвали я за да нанесат изненадващи удари.Уакизаши бил разрешен за употреба и носене от всички хора за разлика от катаната.Ето и една снимка на меча http://www.wargod.co.nz/88W.jpg

Катана(безспорно моят фаворит)-двуръчен самурайски меч с дължина 95-120 см.Катаната е най-важното самурайско оръжие и е разрешена за употреба само от самурай(или поне някога е било така).Ето една снимка на самич меч http://aikidoka.ru/uploads/posts/2007-12/1198920462_katana_003.jpg

Ко-катана е меч който прилича на катаната но в умален размер с малката разлика,че острието е малко по-широко,а ръкохватката е права.Носи се на пояса на самурая

На тази снимка може да видите основния самурайски комплект съставен от катана,ко-катана и уакизаши http://i2.iofferphoto.com/img/item/414/731/71/o_DRAGON-SAMURAI-SWORD-SET-103731.jpg ,най-отгоре се намкира катаната,под нея е разположена ко-катаната,а най-доло стой уакизашито.

Активен

Знам,че мога!
delfin
Гост
« Отговор #4 -: Януари 11, 2010, 21:21:33 »

Нунджакото от Япония или от Китай произлиза?
Активен
Special_boy
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 40


« Отговор #5 -: Януари 11, 2010, 22:35:25 »

Нунчакото е било земеделски инструмент за събиране на ориз или нещо такова,което в по-късен етап е било преработено в оръжие за отбрана срещу евентуални нападения от самурайте.Нунчакото се е използвало и в двете държави,не мога да кажа в коя се е появило първо  Веселяк .
Активен

Знам,че мога!
delfin
Гост
« Отговор #6 -: Януари 12, 2010, 12:24:55 »

Special_boy, чел ли си "Мечът на истината" на Тери Гудкайнд. Там е много добре представен Пътят на Воина - търсенията, надеждите, стремежите и накрая сливането с Мечът - нажеженото до бяло острие, докато преди това е борбата и поддаването на Гнева на Меча, на неговата Магия. И главният Герой в своя си път на Търсач, на носещ в себе си двете страни на Магията - на Отрицанието и на Съзиданието, открива в себе си Силата на Равновесието и Мъдростта в това Равновесие с цената на много страдания и Страданията му, излизащи извън Предела на най-големите Страдания, понасяни до тоди момент от който и да е друг в неговият Свят (имам предвид планетата, която обитава като цяло, накрая с разбирането си на Магията на Кутиите на Орден той създава нов свят, където прехвърля войските на целият Императорски Орден и Колоните на Сътворението, тези, които нямат нищо общо със смета на Магията - изцяло 3-измерните плътни, материални хора с техния си простичък и обикновен начин на живот).

"Воинът на светлината" на Пауло Куелю също представя с всяка своя дума дългият и тежък, но и прекрасен със свободата си Път на Воина.
Активен
Special_boy
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 40


« Отговор #7 -: Януари 12, 2010, 20:44:48 »

Не съм имал тази чест,но ме заинтригува.Трябва да го прочета,звучи доста интересно.
Активен

Знам,че мога!
delfin
Гост
« Отговор #8 -: Януари 28, 2010, 19:09:15 »

ТАЙВАНСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ НА МЕЧОВЕ ВЪЗРАЖДА ДРЕВНО НАСЛЕДСТВО


ТАЙПЕЙ, Тайван – Докато Чен Ши-Цунг (ChenShih-Tsung) седи на канапето в апартамента си в южната част на Тайпей, неговите произведения от високолегирана стомана за десетки хиляди долари стоят на етажерките зад него. Той е единственият човек на планетата, който изработва мечове по този начин.


Чен е известен в китайските среди по бойни изкуства. Израствайки с романите за бойни изкуства – китайският еквивалент на историите за странстващи рицари – той постепенно развива желанието да стане истински изработващ мечове майстор. Отнема му осем години и огромно количество пари, за да реализира тази своя мечта. Той е първият човек в модерни времена, правещ отново вида мечове, за които се смята, че са били използвани в древен Китай, и сега предава това изкуство на синовете си.

Над 60-годишен, висок като върлина и пълен с живот, Чен седи на края на своето канапе, жестикулирайки и разказвайки за живота си, прекаран в търсене на предаваните в романите за бойни изкуства легенди.


Мистериозно търсене

Чен работи дълги години като търговец на употребявани автомобили, тихо трупайки състояние. В същото време чете ненаситно и пътува много в търсене на традициите на хората, боравещи с меч. Легендите разказват за изгорени ръководства, подробно описващи конструкцията на безпогрешните свещени мечове. Преминавайки през цял Тайван, а след това и Китай, той не намира нищо достатъчно конкретно; по време на Културната революция комунистите са изгорили много от книгите, документиращи такива традиции. Въпреки това Чен научава много неща и с течение на времето започва сам да опитва да прави мечове.     

Слушането на историята на Чен е като влизане в роман за бойни изкуства, като тези, които той четял. В един момент от своето пътуване той открива, че всички древни мечове са били изработвани от метеорити – сега това е невъзможно, тъй като през последните хиляда години не са паднали достатъчно метеорити, а и модерният човек не знае как древните са ги превръщали в мечове. Освен това той казва, че изработваните от него мечове са обладани от специални сили и че посетили го в съня небесни същества са го научили как и той да прави това. Първото, което записал в своята книга, е „Думи на Пурпурния отшелник от Небесната школа Хао Юан”. За Пурпурния отшелник процесът на отливане на мечове трябва да е такъв, че да „изуми вселената и трогне боговете”. Само майсторите могат да отключат скритите в тях магически сили, пише Отшелникът. 

Преди да успее с първия си меч, Чен има изключително ясен и ослепителен сън. Светлини, божества и небесни същества се разкрили пред очите му в ослепителен блясък. Те общували с него безмълвно, показвайки му как да прави мечове. Това не бил първият път, в който имал подобни видения. Божества се появявали пред него и му давали инструкции, докато бил в работилницата си. Но той е резервиран относно описването на сцените по-нататък, с обяснението, че повечето съвременни хора няма да повярват.

За разлика от майсторите на мечове във феодален Китай, изработката на Чен е уникална. Обикновено той прави десет меча наведнъж, тъй като докато единият се охлажда, той се прехвърля на следващия. Когато стоманата на едно острие стане твърде гореща от колелото за наточване, той се мести на следващото острие.

Мечовете на Чен изискват специална комбинация от висококачествени стомани. Те трябва да бъдат изключително твърди – между 58 и 65 по скалата за твърдост на Рокуел. Скалата за твърдост на Рокуел (разработена в САЩ през ранните години на 20-ти век) е обичаен начин за измерване твърдостта на металите. Обикновените длето или брадва са между 40 и 45, което дава представа за твърдостта на мечовете на Чен, които могат да разцепят скала.

Твърде високата цена на суровите материали и изработката на мечовете са някои от факторите, които правят Чен единственият леяр на такива мечове. Другите ковачи на мечове може да правят своите чрез ръчно нагряване на материали и после изковавайки ги във форма, или на ръка или с помощта на машина. По късно ги точат, но тези така изработени мечове не могат да се сравнят с произведеното от Чен.

Става дума за състава на материала. На Чен отнема осем години, докато се натъкне на формулата за тези мечове, като оттогава не я е променял. Мечовете трябва да бъдат както изключително здрави, така и много гъвкави (по време на интервюто Чен издърпа меч от поставката и го огъна на повече от 60°). Тези, които могат да бъдат ръчно нагрети на открит огън и после оформени чрез удряне, не са така здрави, както мечовете на Чен, изковани сякаш във високотехнологична фурна в модерна стоманообработваема фабрика.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #9 -: Януари 28, 2010, 19:10:32 »

Вътрешен мир

При изработването на мечове сърцето на човек трябва да бъде извънредно спокойно, обяснява Чен. Преди да започне да шлифова мечовете, той седи в медитация един час. Правенето на този вид мечове съдържа незаменим човешки и духовен елемент.  Една от най-трудоемките стъпки е шлифоването на остриетата с помощта на въртящо се точило.

Шлифоването се прави изцяло в неговата барака в провинцията. Като художник, воден единствено от вдъхновението си, в такива моменти той работи в продължение на 20 часа, като спира само за храна, вода и тоалетна. Тогава всичко опира до „усета на ръката” – нещо, което може да бъде постигнато само чрез опитност.

Освен това целият процес трябва да бъде завършен отведнъж. Защото загуби ли се този усет, майсторът не може вече да го върне.   

Шлифоването на стоманените пръти, докато станат мечове, изисква невероятна прецизност. Ако гръбнакът не е точно в центъра или не е съвсем прав, или ако някой от краищата се подреже твърде дълбоко, всичко отива на вятъра. Горещината също може да порази острието.

Шлифоването на парче метал на въртящ се камък го прави много горещо и от горещината  металът се разширява; ако металът се разшири твърде много, ще се деформира и ще стане непотребен. Човешкият фактор е основен и тук, тъй като няма формула за топлинното разширяване при изработката на мечове. Разчита се на умения и опит, чието развитие отнема години.

Но шлифоването на меча е само половината от историята. След като бъде шлифован, полиран и има вече дръжка и ножница, започва нов процес. Той е, който прави ценния меч безценен. 

Всеки ден майсторът трябва да търка меча с плат. Това генерира топлина и след като се нагорещи от триенето, молекулярната структура на стоманата се променя. Две до три години триене всеки ден и структурата на стоманата става стабилна. От повърхността й започват да се отразяват сини лъчи. От този момент нататък мечът няма да ръждясва и понататъшна поддръжка не е необходима.

Търкането работи поради прост химически принцип. „Железните и стоманени материали ръждясват, когато влязат в контакт с въздуха, тъй като въздухът съдържа влага”, обяснява Чен. „Влагата във въздуха се абсорбира от метала чрез порите му и след това се съединява с кристалната решетка на метала, което води до химична реакция, причиняваща окисляване и ръжда. Иначе казано, железните и стоманени материали не биха ръждясали, ако нямат пори.”

Единственият начин да се премахнат порите е да се търка стоманата докато се нагорещи. Това кара малкото алуминий в нея да се разтопи, тъй като алуминият има ниска точка на топене. Така разтопилият се на повърхността алуминий запълва порите. Но за да се постигне този ефект са необходими години.

Сега Чен обучава своите синове в майсторството на изработване на мечове, като с това отговорността да се продължи традицията ляга на техните плещи.

Това е тежък товар. Традицията на изработване на мечове е от огромно значение за Чен. "Стойността на един майсторски направен меч не може да се изчисли в пари – обяснява той. – Това е безценно съкровище, което трябва да се цени, уважава и почита от бъдещите поколения."
 

Превод: Радослав Стоянов
Активен
delfin
Гост
« Отговор #10 -: Януари 28, 2010, 19:32:35 »

КИТАЙСКИТЕ БОЙНИ ИЗКУСТВА


Китайските бойни изкуства произлизат от традиционната китайска култура, поради което имат дълбоко вътрешно съдържание. Първоначално те са се зародили в даоизма, който е тясно свързан с личностното самоусъвършенстване. Изначалните им принципи включвали усъвършенстване на добродетели и артистични умения, подобрение на здравето и стремеж към дълголетие, укрепване на физическото състояние, самозащита и предотвратяване на насилието. Затова първият йероглиф "у" в думата "бойни изкуства" е съставен от съчетанието на йероглифите "предотвратявам" и "борба".


Първият боен стил в древната китайска цивилизация е "дзяо-ди" и се е зародил по време на войната между Жълтия император и Чи-Юи (2852 - 2205 пр.н.е.) По-късно, през епохата на Сражаващите се царства* се появили многобройни техники за владеене на меча.

От началото на династията Хан (206 г. пр.н.е. - 220 г.) до края на династията Танг (818 – 907 г.) изкуството на владеене на меч било изпълнено с художествено съдържание. Така съкровищницата на династия Танг е изписана със стиховете на Ли Бай, с техниката за владеене на меч от Пей Минг и с калиграфията на Джан Сюи. Поглеждайки назад можем да кажем, че техниката на владеене на меч, както и поезията, достигат разцвета си в епохата на Танг.

След династиите Сонг (960 – 1279 г.) и Юан (1271 – 1368 г.) по пътя си към просветление даоистът Джанг Санфен създал тайджичуан. По време на династиите Минг (1368 – 1644 г.) и Чинг (1644 – 1912 г.) започнали да практикуват багуа и синичуан. Днес те се разглеждат като вътрешни стилове. Създадени и широко разпространени били също така и външните стилове, известни със изяществото, откритостта и бързината си. Например школата на дългия юмрук включва чацюан, хуацюан (цветя), паоцюан, хунцюан и други стилове като бачицюан, тунбей, фадзицюан и "молеща богомолка". Знаменитият шаолински стил също се дели на южна и северна школа.

Вътрешните стилове наблягат на вътрешното усъвършенстване на личността и също както и днешните стилове се усъвършенстват "отвън навътре", обръщайки внимание на физическата форма и на тренирането на разума, на тялото и на душата едновременно. Както вътрешните, така и външните стилове преподават владеенето на различни оръжия като меч, копие, брадва, юй (брадва с дълга дръжка), пръчка, го (сърп) и вила.

В традициите на китайските бойни изкуства са вкоренени уважението, самодисциплината, подобряването на физическата форма, самозащитата и т.н. Освен това те съдържат задълбочени теории по отношение на техниката и майсторството, което ги прави много важна част от божествената китайска култура.


За У-дъ (идеалите на бойните изкуства)

Цялата материя се заражда в Дао и се подържа от добродетелта. Идеалите на бойните изкуства са пряко свързани с нравствеността. Дао – това е законът на Вселената. За да се поддържа нравствеността е необходимо да се следва закона на Вселената. Учителите по бойни изкуства вярват в кармичното възмездие, способни са да различат доброто от злото, уважават Дао и моралните ценности, осъзнават, че правенето на добро и лошо има последици, борят се със злото и разпространяват доброто, усъвършенстват нравствеността и се стремят да постигнат Дао. Всичко това се съдържа в у-дъ (идеалите на бойните изкуства).

Лао Дзъ е казал: „Дао поражда и Дао възпитава [нравственост]”. Дао поражда всички неща, а нравствеността ги поддържа. Всичко и всички почитат Дао и морала, които полагат основата на съществуванието. С нравственост всички явления ще съществуват; без нея те са обречени на унищожение – това се отнася не само до бойните изкуства.

Тяхната цел е предотвратяването и прекратяването на конфликти. За да разберете смисъла на китайския йероглиф "у", вземете съставната на този йероглиф – „гъ”, която значи оръжие, и използвайте това остро оръжие, за да прекратите насилието; след това поставете камата над съставната на йероглифа "джи" (предотвратявам), за да получите китайския йероглиф "джен" (праведност).

Ето какво е имал предвид  Лао Дзъ с думите: "Придобий десетки или стотици способности, без необходимостта да ги прилагаш". Дори ако някой разполага със сила и оръжие, ако му се позволи да встъпи в бой с десет или сто души, той не би ги използвал безразсъдно. Дори и да разполага с остри оръжия и добре въоръжени войни, той ще поддържа праведност и няма да ги използва. Вместо това ще използва добротата, за да победи съпротивата. В това се състои същността на бойните изкуства.

От древни времена законът на Вселената поддържа литературните и бойни идеали. Литературният идеал се изразява в използването на добрите умения в литературата за сливане с природата и свързване със  света. Бойните идеали се изразяват в добрите бойни умения с цел сливане с природата и хармонизацията на света.

В стиховете се казва: "Литературното произведение е вечно. Държавата е защитена от военна сила". Литературното произведение ще е вечно, ако съдържа доброта, вярност и морал. Държавата може да просъществува дълго и мирно, дори ако използва военна сила. Ако човек притежава военна сила и литературен талант и ги използва, за да извършва зло, той ще погуби добродетелта си и накрая ще загуби своите положение и репутация. Той ще е осъден от Земята и Небето и ще изчезне".

Примери за това в историята са онези, които са опорочили перото си, възхвалявайки затъналите в корупция и жестокост императори Дзе и Джоу. И обратно, да вземем за пример свещените будистки, конфуциански и даоистки текстове; многоуважаваните императори Уен и У, и княз Джоу; положителните герои от династията Танг и Сонг всички са спазвали морала, занимавайки се с бойни изкуства или литература. С помощта на бойните изкуства и литературата Китай е създал своята 5-хилядолетна култура.   

Бойните идеали се заключават до непротивопоставяне на доброто и безстрашие към злото. В древността, когато император Хуанг воювал с безпощадния Чи Юем, той победил порочното с праведност и по този начин положил началото на бойните идеали.

Император Танг от династията Танг и императорите Уен и У практикували Дао, за да победят онези, които не следвали Дао. Джан Санфен, основателят на тайджичуан, побеждавал войните, сякаш галейки вода, съкрушавайки агресията с мекота. 

Лао Дзъ е казал: "Водата притежава най-добрите качества. Тя е от полза за всеки, но не съперничи с никого, и доброволно минава оттам, където друг не би минал – също като Дао". Тайджичуан се състои не само в плавните и бавни движения за подобряване на здравето, но и е способен да спре агресията, без да причинява вреда някому, по такъв начин явявайки се отражение на бойните идеали. 

Бойните идеали се опорочават, когато някой не може да различи доброто от злото, въстава против доброто и боейки се от слабите, използва сила, за да вземе надмощие над тях, или помага на порочните в извършването на грях, при което бойните му умения постепенно изчезват. С това той губи не само тях, но и праведността и добротата си; не може повече да съхрани своите умения и получава кармично възмездие.   

Човек владее военни идеали само когато вярва в кармичното възмездие и разграничава доброто от злото, праведността от порока. Усъвършенстващият своето сърце и морални норми изучава Дао без привързаност към слава и богатство, и е добросърдечен. Понасяйки многобройни трудности, той не отстъпва, преминавайки през изпитания неизброими пъти. Стоейки пред порочни сили и лоши хора, той не изпитва страх.

Когато няма страх, разумът е спокоен, а духът съсредоточен. Непреклонната сила може да предотврати насилието и да разреши конфликта. Ако той постъпва в съответствие с традиционните китайски ценности като търпение, състрадание, праведност, почтителност и скромност, той може да развие могъщо бойно майсторство и по естествен начин да придобие бойни умения, най-важните от които са: умението за разграничаване на доброто от злото, праведното от порока, както и вярата в кармичното възмездие. Всички останали добродетели произлизат от тези.

Именно за това е говорел Лао Дзъ: "Когато се загуби добродетелта, остава добротата. Когато се загуби добротата, остава праведността. Когато се загуби праведността, остава церемонията. Ритуалът на церемонията – това е само обвивката на вярата и предаността. Това е началото на всеобщата суматоха и хаоса". Следователно моралът и добротата са на първо място.

За развиване на бойни умения е необходимо достигане на бойно майсторство и усъвършенстване на морала чрез практикуване на бойни изкуства. Заедно с бойното майсторство, човек трябва да усъвършенства и нравствените норми. Само по такъв начин могат да се продължат традицията на идеалите на бойните изкуства на 5-хилядолетната китайска божествена култура.


* Бележка: Епохата, известната като Епоха на воюващите царства, обхваща периода от 5в. пр.н.е. до обединяването на Китай с династия Чинг през 221 г.пр.н.е. По принцип тя се разглежда като втората половина на династия Източен Джоу след Периода на Пролетта и Есента, като оставим настрана, че самата династия Джоу залязва през 256 г.пр.н.е. – 35 години по-рано започва епохата на Сражаващите се царства.

Превод: Владимир Яворов
Активен
delfin
Гост
« Отговор #11 -: Февруари 28, 2010, 18:23:17 »

http://besage.ru/dokumentalnoe-kino/voennoe-i-boevoe-iskusstvo/boevaya-sistema-specnaz-beskontaktnyj-boj.html#more-1098 - "Боевая система Спецназ. Бесконтактный Бой"

Състои се от 8 филма поредицата. Филмите ги има за сваляне на края на страницата на посочения сайт.
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright