Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3 4   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Умението да промениш себе си  (Прочетена 4868 пъти)
Icko
Гост
« -: Януари 09, 2010, 23:54:30 »

 Случвало ли ви се е да промените нещо в себе си и как разбирате какво точно да промените, и как да го направите?
 
Активен
giti
Гост
« Отговор #1 -: Януари 10, 2010, 01:59:14 »

Здравей Ицко!
Бих казала, че всеки променя себе си ежеминутно. Та нали това е целият смисъл на инкарнациите- да се учим и променяме. Е др. е въпроса, кой към какво се е променил- по-добро или по-лошо, но всеки сам прави избора. За да може съзнателно да се промени човек към по-добро, трябва често( да не кажа дори и постоянно) да се наблюдава и самоанализирва всяко свое действие, дума, реакция и разбирасе последствията от тях. Може би най-важната стъпка е да се научи да признава грешките си, ако не пред другите, поне пред себе си. От там нататък всичко е лесно. За жалост, малко са хората, които дори и пред себе си признават къде са стъпали на криво...
Активен
AIA
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 88


  • Град: Земя
  • « Отговор #2 -: Януари 10, 2010, 03:23:01 »

    Много обичам промените, обичам да си променям прическите, както и цвета на косата и често променям червилата си   Затъпяване и вобще външния си вид, но го правя с огромно удоволствие, а за бюджета как умея да го променям, просто ви е бедна фантазията  Плезещ се. Е добре де, в този късен час малко се поотпуснах да пиша някоя простотия, нали и аз съм човек  Засрамен

      Сега се стягам и, бях егоистка, бях глезла, вярвах, че света се върти около мене, но всяко нещо с времето си. Не зная, дали аз се научих да се променям или живота ме промени, всичко, което ми поднесе съдбата водеше до промени, защото всяка една ситуация беше урок и ако не го научех, компромиси кармата не прави. Научих се да правя компромиси, да прощавам, да обичам, без да очаквам нещо, и не на последно място - научих се да се обичам и да ме радват и малките неща  Целувчица Целувчица Целувчица
    « Последна редакция: Януари 13, 2010, 15:13:30 от delfin » Активен
    giti
    Гост
    « Отговор #3 -: Януари 10, 2010, 03:39:15 »

    Все хубави работи си научила Айа Усмивчица
    Дано повече хора се научат на това! Аз също съм ги научила тези неща, но понякога егоизма ми изкача от килията си, от затворът, който изградих специално за него, за малко да ме подразне, защото знае после колко ми е гадно.... Обаче не искам да го унищожавам, не само защото е невъзможно, а защото понякога той- егоизма е единственото спасение в дадени ситуации. А и без тъмното как ще знаем, че има светлина? Без лошото, как ще знаем, че сме способни на добро?... Така и без егоизма, как да знаем, че можем да даваме, даряваме и да се раздаваме??? Плюс това, егоизма ни е нужен, за да се сещаме и за нас самите, защото без него ще си раздадем всичко, а това е равносилно с изчезване, заличаване на личността. Няма как, без егоизма да го има в нас, за да ни подсеща, че ако сам човек не е годен и полезен за себе си, ако сам човек не обича себе си, то няма как да обича, да бъде годен и полезен за другите!
    Активен
    giti
    Гост
    « Отговор #4 -: Януари 10, 2010, 04:05:35 »

    Разсъждавайки по въпроса за егоизма, главата ми ражда какви ли не идеии Ухилен
    Например, защо човек помага на абсолютно непознат? Дали е от съжаление или от егоизъм? Ако видиш паданало дете на улицата, което не може да се изправи само, защо би му подал човек ръка? Да първото е съжалението, но ако пък много бързаш и това би те забавило за нещо наистина важно, оглеждаш се и виждаш, че детето е добре и не го грози опасност... Ще оставиш ли това дете на земята, за да му помогне някой др., който не се е разбързал толкова? Не, нали? И защо? Ами съвестта, която само си търси поводи да те глозга и яде отвътре. Нали ще си кажеш, колко жесток и коварен егоист си, че не си подал ръка на това дете. Нищо, че знаеш добре, че секунди след теб, от там ще да е минал някой др., който ще е помогнал на детето и къде е разликата дали помагача ще си ти или някой друг, а някакви си нищожни секунди не са фатални в случая. Еми да извода е, че дори и когато помагаме, го правим от егоизъм, за да не ни гризе съвестта после. Вече друг е въпроса, когато трябва да помогнеш на някой в голяма беда.
    Активен
    Неда
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 13


    « Отговор #5 -: Януари 10, 2010, 10:01:26 »

    Разсъждавайки по въпроса за егоизма, главата ми ражда какви ли не идеии Ухилен
    Например, защо човек помага на абсолютно непознат? Дали е от съжаление или от егоизъм? Ако видиш паданало дете на улицата, което не може да се изправи само, защо би му подал човек ръка? Да първото е съжалението, но ако пък много бързаш и това би те забавило за нещо наистина важно, оглеждаш се и виждаш, че детето е добре и не го грози опасност... Ще оставиш ли това дете на земята, за да му помогне някой др., който не се е разбързал толкова? Не, нали? И защо? Ами съвестта, която само си търси поводи да те глозга и яде отвътре. Нали ще си кажеш, колко жесток и коварен егоист си, че не си подал ръка на това дете. Нищо, че знаеш добре, че секунди след теб, от там ще да е минал някой др., който ще е помогнал на детето и къде е разликата дали помагача ще си ти или някой друг, а някакви си нищожни секунди не са фатални в случая. Еми да извода е, че дори и когато помагаме, го правим от егоизъм, за да не ни гризе съвестта после. Вече друг е въпроса, когато трябва да помогнеш на някой в голяма беда.
                    На мен ми е трудно да си представя,че от егоизъм може да се помага.При мен егоизма по-скоро би ме накарал да отмина.А помощта е продиктувана единствено от съчувствие,съпричастност и л*бов.
                    Знаете колко много просещи хора има по улиците.Тъй като съм имала набл*дение върху доста от тях и знам,че понякога изкарват повече и от моята заплата ,си налагам да ги подминавам и много рядко им давам пари.Но има някои,към които ми е особено жал.Такъв един инвалид проси в близост до дома ми.Редовно му давам пари.Понякога обаче и аз закъсвам и тогава егоизмът в мен проговаря и го подминавам.И всеки път това подминаване е съпътствано с една вътрешна борба и самообвинения.....
                     По празниците,както бяхме много хора на една маса стана дума точно за помагането и егоизма.И аз разказах за този инвалид.Че като наскачаха всички отгоре ми....."ти луда ли си....,ама как може точно на него....."А той да бил навремето надзирател в Скравена.Цяло предаване имало по телевизията за такива като него.Той е измъчвал,гаврил се е с хора.
                    Такива ми ти работи.
    « Последна редакция: Януари 10, 2010, 11:22:36 от Неда » Активен
    Неда
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 13


    « Отговор #6 -: Януари 10, 2010, 10:46:06 »

    Случвало ли ви се е да промените нещо в себе си и как разбирате какво точно да промените, и как да го направите?
     
    Да,случвало ми се е.
    Как съм разбрала какво точно да променя?Чрез книгите и чрез самонабл*дение.Всички големи духовни Учители дават указания за самоусъвършенстване.Разбрах,че съдя хората и трябваше да се науча да не го правя и да прощавам.
    Как го правя?Ами то в началото доста работа имах Веселяк.Представих си първо човека който ме е наранил.После детайлно и подробно си представих всички обиди,постъпки,несправедливости...Всеки един спомен събужда и съответното чувство-болка,мъка,гняв....Спирам на него и "работя"докато го изчистя.Тук е малко трудно за обяснение,защото е индивидуално.След като прикл*ча с всички спомени към този човек мислено му изпращам Л*бов.Л*бов като от едно духовно същество към друго духовно същество.
    И тук аз бих добавила въпроса "Как разбирате че сте постигнали целта?"
    При мен-чувствам се леко,леко,като че ли ще литна.Все едно съм оставила тежък багаж.
     Хората на които съм простила и изпратила л*бов не знаят това,защото аз гласно очи в очи не съм казала нищо.И въпреки това отношението им към мен рязко се промени.Мисля,че това е бил един от уроците ми в този живот.
    Активен
    Инил
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 186


    « Отговор #7 -: Януари 10, 2010, 15:27:33 »

    Преди малко се появи една лоша мисъл в мен, за друг човек. И веднага се появи цитат, който ми напомни да се вгледам в себе си.
    Помолих мислено човека да ми прости и му изпратих обич.
    Разбрах, че проблема е бил в мен, промених се и благодаря за тази ситуация, която ми помогна да науча нещо.
     Целувчица
    Активен

    AIA
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 88


  • Град: Земя
  • « Отговор #8 -: Януари 10, 2010, 16:29:19 »

    Здравей Неда, нищо ново няма да кажа само ще припомня, че ние хората си имаме ъгълче, от което всеки гледа и при различните ъгълчета виждаме различно. Това, което си споделила за надзирателя, най-вероятно е трябвало да го научиш и да решиш от там на сетне какво да правиш. Мисля, че вибрациите се повишават с бясно темпо и ако преди години човек като него трябваше да се прероди и тогава да изживее и изработи тази карма, то днес става бързо, но това е урока на неговата душа, да изживее унижението, болката и всички емоции, които е причинил на другите като е инвалид и проси. А дали ще го разбере, проблема си е негов. Има много инвалиди, но те не просят, той си получава пенсия, сега някой ще си каже - да, но сигурно е малка и не му стига, а какво ще стане, ако излязат да просят всички инвалиди, ами пенсионерите и още и ...... нали и техните пенсии са малки. Преди и аз давах милостиня, но разбрах, че начина, по който го правиме не е правилен, ако видя просяк и ми каже, че иска пари или е стипосал кутийка и промънка че е гладен, аз му купувам храна, дали баничка или пица, или хляб, но не и пари, не ми се носи и неговата карма.
    Има едни хора, аз не ги наричам просяци, щото те го правят по друг начин и това са уличните музиканти, хванал акордеона и го разтяга, колко добре се получава не е важно, а това, че все пак си прави труда да си изработи паричките и ми е смешно, ако някой го наближи, той си свири нещо бавно, но като сложиш парите започва да свири бързо и радостно. Забавни са  Усмивчица, ами клошарите, тези хора са с достойнство - взимат храна, но не и пари.  Вече зная, че за да помогна трябва да ме помолят. Ако нещо не се променя, то значи така трябва - карма, има си причина. Не се чуствай винавна за нищо   Целувчица
    « Последна редакция: Януари 13, 2010, 15:11:21 от delfin » Активен
    Неда
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 13


    « Отговор #9 -: Януари 10, 2010, 17:37:39 »

    Здравей AIA! Ето това не мога да променя в себе си,понякога съм прекалено наивна.Понякога не ми се иска да приема истината и се самозалъгвам.Все вярвам в доброто у хората,а то такова някъде май почти отсъства.А  подобни хора много обичат да се възползват от наивници като мен.
             
    Активен
    giti
    Гост
    « Отговор #10 -: Януари 10, 2010, 18:41:38 »

    Някъде бях чела, че като помагаме на просяка му правим мечешка услуга. Така той си знае ъгълчето откъдето минаваш всеки ден и си знае дажбата- Защо му е да си търси работа?
    Цитат
    Понякога обаче и аз закъсвам и тогава егоизмът в мен проговаря и го подминавам.И всеки път това подминаване е съпътствано с една вътрешна борба и самообвинения.....
    Мисля, че с тези думи, само потвърди моите. Намигване
    Активен
    Неда
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 13


    « Отговор #11 -: Януари 10, 2010, 20:11:08 »

    Някъде бях чела, че като помагаме на просяка му правим мечешка услуга. Така той си знае ъгълчето откъдето минаваш всеки ден и си знае дажбата- Защо му е да си търси работа?
    Цитат
    Понякога обаче и аз закъсвам и тогава егоизмът в мен проговаря и го подминавам.И всеки път това подминаване е съпътствано с една вътрешна борба и самообвинения.....
    Мисля, че с тези думи, само потвърди моите. Намигване
    Aми май така се получава Намигване
    Въпреки,че аз пак казвам,че подминавам от егоизъм,а не помагам от егоизъм.Поне така аз разбрах твоите думи.Както и да е,не спорът тук е важен.Аз все се надявам(много я обичам тази дума),че каквото и да е направил един човек никога не е късно да се осъзнае и потърси покаяние.
    Май много разводних темата.Все пак Icko зададе конкретен въпрос. Усмивчица
    Активен
    giti
    Гост
    « Отговор #12 -: Януари 10, 2010, 20:19:56 »

    Ами не си разводнила.. Конкретен не конкретен- става дума за промяна нали? А промяната става, когато промениш някое от тези качества, които обсъждаме- егоизма е едно от тях.
    Потвърждаваш думите ми с това, че съвеста те е яла после, а моята идея беше, че когато помагаме в дребните ситуации НЕ ГОВОРЯ ЗА НЕЩО НАИСТИНА ВАЖНО И ГОЛЯМО! идеята ми беше, че го правим от егоизъм, за да не ни яде съвестта отвътре след това.
    Активен
    Инил
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 186


    « Отговор #13 -: Януари 10, 2010, 21:08:31 »

    Каквото и да правим, правим го заради себе си. Истинското добро е, когато не се замисляме дали е такова. И когато не сме зависими, обвързани от резултата.
    Ако има и най-малка сянка от търговийка - ще направя това, защото очаквам от теб друго... вече не е добро, а просто сделка.
    Активен

    Icko
    Гост
    « Отговор #14 -: Януари 11, 2010, 19:18:51 »

    giti, не съм съгласен с теб, че човек помага от егоизъм.
     Човек помага, защото така върши добро. А дали ще му тежи после на съвестта, че не е помогнал на някого в нужда, това зависи единствено от самия него, ако е осъзнал, че не е постъпил така както е било редно. Съвестта е като мерило за правилната постъпка.
     С този егоизъм елиминираш фактора Доброта и не случайно, когато човек помогне на някого изпаднал в нужда, без да иска нещо в замяна, се казва, че е направил добро дело.
    Активен
    Страници:  [1] 2 3 4   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Съновниците??? Можем ли да им вярваме???
    Анкети
    giti 8 3694 Последна<br />публикация Ноември 10, 2010, 23:16:26
    от nre
    Имам един проблем!
    Въпроси и отговори
    Аэ съм 14 941 Последна<br />публикация Април 02, 2010, 13:24:44
    от Веселин
    Послание от извънземните през 1977
    Видео клипове
    Аэ съм 0 2370 Последна<br />публикация Юни 20, 2010, 19:39:33
    от Аэ съм
    Мистериите по нашите земи
    За България
    Аэ съм 1 2454 Последна<br />публикация Декември 10, 2010, 19:29:35
    от bars_i
    Готови ли сте да преминете прехода успешно? « 1 2 »
    Анкети
    Слънчев лъч 20 2817 Последна<br />публикация Март 14, 2012, 00:24:06
    от Bora

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright