Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Пречки за медитацията  (Прочетена 1463 пъти)
Админ
Дидо
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « -: Януари 09, 2010, 20:50:23 »

    "Наблюдавай ума си много внимателно. Бъди бдителен. Бъди нащрек! Не позволявай вълните на раздразнителност, ревност, омраза и сласт да те обезпокояват. Тези мрачни вълни са врагове на спокойствието, медитацията и мъдростта. За някои е много трудно да запазят ума си невъзмутим и чист, поради дълбоко вкоренените светски самскари, неблагоприятната околна среда и преобладаването на екстровертни тенденции. За някои, разбира се, злите мисли въобще не са проблем. Те се появяват от време на време като преминаваща фаза, без да създават много бели. Самият факт, че злите мисли те карат да страдаш, е признак за духовен напредък; защото мнозина не усещат и това."
    Свами Шивананда
    "Религиозното образование"


    Пречките и спънките по пътя към Осъществяването могат лесно да бъдат преодоляни, ако ги разберем с ум и интелигентност. Трябва винаги да имаме пред вид, че пречките са всъщност стъпала към успеха. Както навигаторът води кораба по опасно крайбрежие, като познава рифовете, и ученикът бива поведен през океана на духовните усилия, като научава за различните пречки и начините за преодоляването им. Човек трябва правилно да обучи ума си и да не се обезкуражава, защото пътешествието към съвършенство не продължава само една нощ.

    Прекъсване на практиката
    При практикуването на медитация, както и при всяко друго нещо, умът се нуждае от разнообразие и се бунтува срещу монотонността. Затова ученикът трябва да дава на ума малко почивка и разнообразие, като променя схемата на практиката, но никога да не я прекъсва изцяло - това ще бъде огромна грешка. Не прекъсвайте садханата (духовната практика), не трябва да бъде прекъсвана при никакви обстоятелства. Начинаещият, пълен с жар и ентусиазъм, често се надява много бързо да придобие психически сили, и когато това не стане, се обезкуражава и иска да се откаже. Той може да загуби вяра в ефикасността на практиката и често дори решава да я забрави изцяло. Практикуването на медитацията трябва да бъде продължено, но без някакви надежди. Напредъкът идва бавно с искреност, постоянство и търпение.

    Здраве и диета
    Това тяло е за човека само средство да достигне Самореализация, и затова трябва да е здраво и силно. Както брадвата трябва да е остра, за да отсече дървото, така и целта ще бъде постигната по-скоро, ако тялото е в отлично състояние. Човек може да практикува йога или друга дисциплина или религия, но да умре преди да достигне съвършенство. След това той се преражда, практикува известно време и отново умира. По този начин, с това редуване на живот и смърт, се губи много време. Въпреки че човек не бива да се привързва към тялото, важно е то да бъде здраво, чисто и способно да издържа строга практика.

    Важно е също човек да има здрав ум. Тялото и умът са тясно свързани, и затова е важно умът да е свеж. Веселието и доброто здраве вървят ръка за ръка. Умният ученик поддържа тялото си здраво с редовни упражнения - асани и контрол на дишането, с умерена диета, почивка и много чист въздух. Трябва да се избягват наркотици и лекарства доколкото е възможно, а когато е необходимо - да се търсят природни средства за лечение.

    Има и опасност от другата крайност - дори когато някои са сериозно болни, отказват да вземат лекарства. Това е излишно мъчение на тялото - така те позволяват на болестта да се задълбочи и да разруши здравето им. Скоро те стават физически непригодни да продължат практиката си. Много по-добре е човек да се лекува 2 - 3 дни и след това да продължи практиката, отколкото да позволи на болестта да напредне, което ще доведе до трудности и отлагане. Необходимо е да се отбележи, че най-ефективното лекарство за много болести е постенето, по време на което храносмилателната система си почива и отровите се изхвърлят от тялото.

    Както облаците скриват Слънцето, така и облаците на болестта пречат на ученика да продължи практиката и самодисциплината. Но дори ако е сериозно болен, той трябва да продължи с лека практика и с джапа-медитация. Медитацията е най-доброто лекарство за всяка болест, защото тя енергизира и пречиства всяка клетка и тъкан в тялото.

    Неподходящата диета е друга спънка за духовния напредък. Всички храни имат определени енергии. Както тялото се формира от грубата физическа част от храните, тъй и умът се формира от по-фините им съставки. Ако храната е нечиста, умът също се замърсява. Особено пагубни са цигарите, алкохола, наркотиците и престоялата храна. Трябва да ядем прости, леки и хранителни неща.Преработените продукти, които намираме в много магазини, нямат място в йогийската диета.

    Мнозина ядат много повече, отколкото е нужно, просто по навик или за удоволствие на сетивата. Това е причина за много болести. Ако човек го боли стомаха или му се спи от преяждане, той не може да медитира. Важно е два часа преди медитация да не се яде. Ако медитацията е в ранните утринни часове, вечерята трябва да бъде лека.

    Ключът към ежедневните навици трябва да е умереност. Тялото може да стане по-податливо на болести поради твърде много или твърде малко сън, консумиране на вредни храни, прекалено общуване с много хора, напрегната умствена работа, прекалена сексуална активност или липса на редовни упражнения. Ако един ученик по медитация се разболее, той по-скоро е склонен да търси причината в практиката си, а не в собственото си неблагоразумие и неумереност. Умът винаги търси извинение, за да избяга от дисциплината, но това не бива да му бъде позволявано, дори за един ден. По-скоро се вслушайте във вътрешния глас на Аза, отколкото в оплакванията на ума.

    Мързеливост и сънливост
    Мързелът, сънливостта и съня са универсални пречки по духовния път, като сънят е най-силната. Като храната, той е навик, с който се злоупотребява. Чрез редовна практика на медитация необходимият сън може да бъде рязко намален. Сънят е психическа необходимост и може да бъде намаляван бавно и постепенно. Мозъкът трябва да почива по малко всеки ден; ако това се пропусне, човек се чувства уморен и не може нито да работи, нито да медитира. Чрез различните йогийски практики се развива спокоен и стабилен ум. Енергията вече не се губи в емоции и безцелни желания. Умът повечето време е в състояние на релаксация, тъй че няма нужда от голяма почивка. След като установи нов и по-приятен модел, човек ще има повече време за садхана.

    Често при медитация ученикът се чуди дал умът се е подхлъзнал към старата си привичка да спи или действително медитира. Това лесно може да се разграничи, защото при медитация тялото е леко и умът - бодър, докато при сън тялото и клепачите са тежки, а умът - притъпен. Ако при медитация сънят действително стане проблем, умът се връща към състояние на бодрост с наплискване на лицето със студена вода, с дихателни упражнения или с 5 минути стойка на глава.

    Често начинаещият се поддава на летаргия или депресия. Понякога причината може да бъде физическа - лоши навици на хранене, лошо храносмилане, лоша компания или лошо време. Тогава причината трябва да бъде отстранена или трябва да се промени физическата активност.

    Често, когато животът на ученика е твърде неуравновесен, той изпада в летаргия. Малко хора могат да медитират дълго време; другите, за да постигнат това, трябва да живеят уравновесено. Младите, пълни с ентусиазъм и чувство за независимост и романтичност, трябва да регулират енергиите си. Вместо това те понякога презират дисциплината и скитат от един учител при друг. Като поседят с кръстосани крака половин час, те смятат, че летаргията, в която изпадат, е чистота, вярват, че са над това да служат на другите и си въобразяват, че са достигнали Реализация. Или след като им доскучае, някои се обръщат към наркотиците - некачествен заместител на опитности, които не са могли да намерят. Но сериозният ученик се придържа към строга ежедневна програма за упражнения, медитация и учене. Ако летаргията се появи, трябва да се борим с нея чрез енергична работа или активна благотворителна дейност. Физическата активност дава необходимото равновесие за практикуването на медитацията, затова грубата работа трябва да бъде неразделна част от ежедневната дисциплина.

    Усложнения на ежедневието
    Неблагоприятната среда, неприятната атмосфера и другите пречки не винаги водят до неуспехи. По-скоро те служат като проверка и помощ в развитието на сили като разграничение, емпатия, воля и издръжливост. Борбата с трудни положения способства за бърз напредък.

    От друга страна, нежеланата компания представлява голямо бедствие, защото подобни контакти изпълват ума с безцелни идеи. Медитиращият трябва внимателно да се пази от всякакви разсейващи влияния, за да не бъде въвлечен в негативността. Хора, които лъжат и крадат, или са алчни, или клеветят, или прекарват времето си в празно бъбрене, нямат място в живота на духовната личност. Най-здравословният подход е стриктно да ги избягваме.

    Под "нежелана компания" се разбират не само хора; тук се има пред вид всичко, което поражда отрицателни мисли или вибрации. Груба околна среда, книги и песни, които създават недоволство, филми и телевизионни програми, пропагандиращи насилие и секс - всички те отклоняват ума и го изпълват с желания, каквито той обикновено няма. Човек дори може би трябва да спре да чете вестници, защото тяхното предназначение и въздействие е да измъчват ума с вълни от неспокойствие и сензации. Всичко това вместо да накара ума да се фокусира навътре, го отвлича навън. Така се подхранва илюзията, че този свят е стабилна реалност, а Върховната Истина, която съществува във всички имена и форми, се замъглява.

    Светът е изпълнен с алчност, лицемерие, ласкателство, неистина, двуличие и егоизъм, и онези, които се обявяват за приятели, често са зли врагове. Пазете се от хора, които при подходящо стечение на обстоятелствата се пишат за приятели, предлагат пари и други утешения, а после, когато нещата се обърнат, изчезват. С такива хора човек само губи ценно време в безцелни приказки; те го отдалечават от духовния път и го принизяват до тяхното ниво. Разбира се, мнозина не желаят да възприемат нещата по този начин. Те биха желали да мислят, че отношенията им са на основата на безкористна любов, но всъщност основата е страх от самотата и желание за разнообразие. Човек трябва да прекъсне връзки, които не са ползотворни, и да вярва само на Вътрешения Глас, който е в сърцето му. Свързвайте се само с онези, чиито стремежи към съвършенство са възвисяващи и окуражаващи.

    Безцелни разговори
    Духовната сила намалява от множество лоши навици, не на последно място между които е безцелното и прекалено говорене. То похабява много енергия, която може да бъде използвана за лично развитие. Твърде многото говорене прави човека неспокоен и неподходящ за медитация. Мъдрите казват само по няколко думи, и то само когато е необходимо, защото именно поради пестенето на думите те имат по-голяма сила. За да се успокои, съсредоточи и дисциплинира ума, човек трябва всеки ден - освен времето за медитация - поне два часа да практикува МАУНА - мълчание. За да има най-голяма практическа стойност, най-добре е мълчанието да се практикува тогава, когато има най-голяма възможност да се говори.

    Хората-интелектуалци са често склонни към излишни спорове и дискусии. Човек, който не може да стои тихо, лесно се ангажира в горещи дебати, често водещи до враждебност, антагонизъм и пресъхване на енергията. Когато интелектуалното разсъждение, обикновено свързвано с физическото ниво, се използва за метафизическо изследване, то може да доведе ученика до прага на интуицията. Но отвъд тази точка то не играе никаква роля; защото трансцеденталните проблеми са отвъд обхвата на разума. Човек трябва да се откаже от споровете, да замълчи и да се вгледа навътре.

    По същия начин особено вреден надик е търсенето на грешки. Умът на човек, който непрекъснато си пъха носа в чужди работи, е винаги насочен навън и извън контрол. Никой не може да се вгледа навътре в себе си, ако умът е зает с подобни дела. Прилежното следване на духовната практика не позволява да се губи време за чужди работи. Забравете недостатъците на другите и работете най-напред да поправите своите. Животът е ценен и кратък. Никой не знае кога ще дойде краят му. Всяка минута трябва да бъде използвана за по-ценни неща от това да клюкарстваме и да съдим другите.

    Самооправданието е друга слабост, която трябва да бъде преодоляна; то е съпътствано от подобни на него качества - инат, налагане на собствената воля, лицемерие и лъжи. Ако тези слабости пуснат корени в личността, е особено трудно да ги преодолеем, защото егото никога не признава слабостите си. В безкрайна поредица от самооправдания една лъжа следва друга. Тогава, когато човек се научи с готовност да признава грешките и слабостите си, усъвършенстването идва стремително.

    Дребнавостта е тясно свързана с клеветничеството и с опита да се опетнят другите. Причината за тези качества са ревността и невежеството. С тях лесно можем да се преборим, като винаги се радваме на щастието на другите.

    Изкореняване на егото
    Вече трябва да е ясно, че медитацията изисква много повече от това да седим със затворени очи в концентрация. Тя включва строга интроспекция и щателно преразглеждане на собствената личност, модела на живот и стойностите. Коригирането на поведението и изкореняването на слабостите са сравнително лесни. По-сериозни пречки за медитацията и духовната практика, коренящи се дълбоко в човека, са емоционалните неравновесия и недостатъци, които подхранват насочени навън лоши навици.
    Дребнавият упорит егоизъм зад маската на личното "аз" е едно от най-големите препятствия, защото той забулва божествената същност, поддържа повърхностни мисли и възвеличава собствените обикновени чувства и действия. Това нисше качество трябва да бъде омаловажено, защото ако то винаги поддържа ограничените си, неистински стойности, колкото и да постоянстваме в своята садхана, тя няма да даде резултат.

    Твърде често се срещат ученици, които казват, че искат да изучават и практикуват медитация, но не искат да се преборят с нисшата си природа и да променят старите си навици. Те дори смятат, че това не е необходимо. Такива ученици никога няма наистина да напреднат, защото кратките духовни опитности, без радикално преобразуване на нисшата природа, не водят до никъде.

    Не е лесно да се променят дълбоко вкоренените навици и искреният начинаещ често се чувства безпомощен спрямо тях. Чрез редовна садхана - неуморно безкористно служене, общуване с хора на духа и пълна решителност да изкореним егоизма, се развива силна и безкористна воля. Човек трябва да се вгледа в себе си и да отбележи всичките си слабости и недостатъци. Това е значително по-лесно за онези, които живеят под ръководството на гуру - той им ги посочва и показва начините за изкореняването им. Превръщането на нисшата природа във висша изисква пълна отдаденост. За да постигне крайната цел, човек трябва да е готов да се откаже от своето его. Само тогава - след много и упорити усилия - идва истинската промяна.

    Понякога старите качества се опитват отново да изплуват, дори след години медитация. Като упорито се налагат, поддържани от нисшия ум и воля, те правят ученика непокорен, арогантен и непочтителен. Той се отъждествява с егото и нарушава всички правила, бунтува се против всичко и винаги е готов да се бори с онези, които не желаят да приемат възгледите и мненията му.

    Егото подхранва свои собствени идеи и импулси и отказва да следва полезните напътствия. Чертите на налагащото се его са лицемерие, притворство, преувеличаване и потайност. Онзи, който е в негова власт, дори може да лъже, за да прикрива блуждаенето си, да запазва позицията си и да удовлетворява собствените си представи и лоши навици. Потънал в самооправдания, отричащ своите грешки и недостатъци, ученикът може и да не съзнава резултатите от действията си, защото разумът е замъглен от замърсявания. Без да знае какво има пред вид и без да има пред вид това, което казва, той е твърде самоуверен и твърде самодоволен, за да види грешките си.

    Никой учител не може да помогне на онзи, който не е прям, не спазва дисциплината и не може да отвори сърцето си за другите. Нищо не може да помогне на човек, който нарочно затваря очите си за Истината. Такъв ученик не може да напредне по пътя и остава в тинята на своето творение.

    Ако има макар и малко признание, че нещо е неправилно, най-малък опит за подобрение и дори само слабо изразено отношение на приемане, тогава грешките може да бъдат поправени. Онзи, който е откровен със себе си и с учителя си, започва да осъзнава природата и източника на недостатъците си; той скоро ще подобри своя живот.

    Сериозният ученик отрича и жертва властта, името, славата и богатството, защото те засилват егото. За хората на Запад, научени да благоговеят пред индивидуалността, нуждата да се откажем от егото е особено трудна за разбиране. Но полумерки няма - за да има напредък, са необходими дисциплина на сетивата и постоянна медитация.

    « Последна редакция: Януари 09, 2010, 20:52:51 от Shirinan » Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #1 -: Януари 09, 2010, 20:54:36 »

    Емоциите
    От емоционалните бариери най-опустошителната е гневът - най-големият враг на спокойствието, защото е най-лошият. Гневът е модификация на страстта, защото когато желанията му останат неизпълнени, човек се разгневява. Тогава умът се обърква, паметта и разбирането се губят и нещата се говорят и вършат без осъзнаване или контрол. Гневът наврежда много на собственото и на чуждите физически и емоционални тела. Един пристъп на гняв разклаща цялата нервна система. Понякога някои духовни учители външно проявяват малко гняв, за да коригират учениците си, но не бива да смесваме това с емоционалните изблици. Макар че на външен вид може да изглежда ядосан и възмутен, истинският учител отвътре е спокоен, тъй като неговото съображение е развитието на учениците му. Гневът е грешка само когато произтича от егоистични или дребнави мотиви.

    Ако гневът стане навик, е много трудно да го контролираме. Това е далеч по-лесно, когато той е още само вълничка в подсъзнанието. Човек трябва внимателно да наблюдава ума си за всеки признак на раздразнение - тогава контролирането му няма да е проблем. Честото раздразнение по повод дребни неща е признак на духовна слабост. То може да се преодолее чрез внимателно развитие на неговото положително съответствие - търпението.

    Както топлината и светлината могат да бъдат превърнати в електричество, така гневът може да бъде превърнат в духовна енергия. Всички пороци, нежелани качества и неправилни действия произтичат от гнева; когато той бъде овладян, останалите умират от само себе си. Така ученикът е спечелил половината битка.

    С повторението гневът се засилва; като го обуздава, човек постепенно засилва волята си. Самата практика на медитация помага да отстраним причините за гнева, защото постепенно променя перспективите и стойностите. Като се научаваме как да мълчим дори при обида или неправда, става по-лесно да контролираме импулсите и емоциите още преди те да се оформят. Винаги говорете въздържано, и ако има опасност да избухнете, прекъснете разговора и започнете да се занимавате с нещо друго. Думите трябва да бъдат кротки, а аргументите - твърди, защото ако думите са груби, ще създадат несъгласие. Пиенето на студена вода или кратка разходка са чудесни помощници против изблиците на гняв, както и МАУНА - дългото мълчание. Пушенето, яденето на месо и пиенето са дразнители, които задълбочават проблема, и е най-добре да ги избягваме.

    Страхът е най-омаломощаващото чувство. За духовното съвършенство ученикът трябва винаги да бъде готов да рискува всичко, дори живота си. Онзи, който е плах, е абсолютно неподходящ за духовния път. Престъпник, който е безстрашен и изцяло безразличен и непривързан към тялото, е по-подходящ за Реализация отколкото човек, който е нервен или прекалено предпазлив. При него е необходимо само пренасочване на енергиите. Страхът е продукт на въображението, но независимо от това той приема реални форми, и може да създаде най-различни неприятности.

    Страхът се изявява по много начини: страх от смъртта, от заболявания, от самота, от компания. Овладявайки ума, въображението прави много поразии и човек става жертва на различен страх. Особена пречка за напредъка в медитацията е страхът от общественото мнение. Но дори при преследване човек трябва да отстоява убежденията си. Само тогава той може да се развива. Страхът може да бъде преодолян чрез самоизследване, отдаденост на висша кауза и развитие на противоположното качество - смелост. Положителното винаги побеждава отрицателното, така че смелостта винаги побеждава плахостта.

    Обезсърчение
    Понякога медитиращият започва да се съмнява в съществуването на Висшия Източник, в способността си да успее в Реализацията и в ефикасността на своята практика. Липсата на вяра е обезсърчаваща и е опасна пречка по пътя на личното развитие. С натрупването на подобни мисли има опасност ученикът да намали усилията си и изобщо да се откаже от практиката. Това ще бъде голяма грешка. Трябва да се помни, че има периоди, когато напредъкът е по-видим, и други, в които е по-незабележим. Когато се появят съмнения, ученикът трябва да търси обществото на духовно издигнати хора и да остане под тяхно влияние за повече време. Общуването с хора със здрава вяра и практика изчиства всякакви съмнения.

    Когато очакванията на ученика са нереални, съмнението винаги ще надигне глава. Начинаещият често смята, че ще успее да събуди Кундалини за 6 месеца, а след това ще цъфти с ясновидство, чуване на гласове, четене на мисли и летене във въздуха. Понякога се подхранват различни странни идеи, а когато те не се сбъднат, започват съмненията. Това объркване може да бъде избягнато чрез четене на духовни книги, правилни анализи и разсъждения, и компанията на духовни люде. Съмнението ще изниква отново и отново, за да подведе ученика. Чрез убеденост, непоклатима вяра, основаваща се на разсъждения и разбиране, че от време на време се появяват трудности, то трябва да бъде изкоренено без възможност да се възстанови. Винаги трябва да се помни, че това са само предизвикателства, които заздравяват практиката.

    Загуба на жизнената енергия
    Особено съществено за сериозния напредък към най-висшата цел на Осъществяването е спазването на БРАХМАЧАРИЯ. Думата идва от санскрит и означава "знание за Брахман". Тук се има пред вид пълен контрол над сетивата и по-специално безбрачие. Това е идея, изцяло чужда на Западния ум. Трудно е да тя да бъде разбрана, особено когато хората съгласуват себе си с вътрешните си чувства и се стремят да направят отношенията си по-открити и свободни. Но безбрачието е древен, неограничен от времето аспект на всички религии: във всяка от тях има секта от хора, отказали се от светски желания и чувствени удоволствия. Това са монасите, в йога-традицията СВАМИ или САНЯСИ. Ясно е, че пълно безбрачие не може да бъде препоръчано на всички, но не е възможно напълно да разберем духовния живот без основни познания за практиката и целта на брахмачария.

    Може да се каже, че 99% от целта на духовния живот се постига, когато човек придобие контрол върху сетивните преживявания. Това е трудно не само поради удоволствията, произтичащи от сетивата, но и защото вътрешната природа на всяко живо нещо е да се размножава, да се продължава родът. Най-силният импулс в природата след дишането е размножението. Така че от всичко, което йоги трябва да овладее, преди да достигне върховната цел, контролът върху сексуалността е най-труден.

    Космичната енергия, която създава и увековечава галактиките и световете, е същата, вибрираща непрекъснато в тялото и ума на човека. Тази жизнена енергия, или универсална ПРАНА, на грубо физическо ниво се изявява като сексуалност. Когато бъде контролирана и сублимирана, тя се превръща в ОДЖАС ШАКТИ - духовна енергия. Половата енергия се движи надолу, а оджас - нагоре, далеч от половите центрове, като се складира в мозъка. Оджас е творческата сила, жизнената енергия, мощта в човека, която превръща сексуалността в духовност.

    При сексуалното преживяване енергията чезне и се губи. Но тя се запазва чрез брахмачария. Чрез постоянна садхана (духовна практика) тази енергия в крайна сметка се превръща в най-мощната сила, КУНДАЛИНИ ШАКТИ. Кундалини дреме в основата на гръбнака в муладхара чакра, докато достигне сахасрара на върха на главата. Висшите медитативни изживявания стават именно при издигането на кундалини. Ако енергията винаги се пилее в сексуална активност, тя не може да се съхрани и да събере достатъчно сила, за да тръгне нагоре през чакрите. Освен събуждането на кундалини, има и други практически съображения за сублимирането на сексуалния импулс. Безбрачието е форма на пратияхара, контрол над сетивата. Онези, които искрено търсят напредък в медитацията, трябва напълно да контролират желанията на тялото. С постоянното овладяване на половото желание се развива силна воля; също и с овладяването на желанията за вкусна или екзотична храна, за разкош и пр. С обръщането на ума навътре напредналият ученик постепенно престава да се отъждествява с изживяванията на физическия свят.

     Най-големият импулс в човека е възпроизвеждането. Това се вижда и от степента на експлоатирането му от рекламата. Множество продукти се продават с обещанието, че допринасят за сексуална реализация. Стремежът за обединение с другия пол е толкова силен, че често надвива мъдростта и разума. Но отдаденият йоги се грижи повече за контрол върух ума, отколкото за насладите на тялото. Говорят, че Буда казал на своите ученици, че ако е имало и други пречки, така силни като половото желание, той не би могъл да достигене просветление.

     Разбира се, това не означава да потискаме половия импулс, защото така ще влошим здравето си. Но постепенното намаляване на половата активност помага за развиването на волята, засилва духа и насочва ума от външното към вътрешното. Нейната енергия може да бъде конструктивно приложена. Когато за човека най-важното нещо стане върховния Съюз със Самия Бог, желанието за сексуално удовлетворение отпада, защото то е е много по-нисше изживяване от Реализацията на Бога.

    Умът като такъв
     Самият ум също поставя много пречки за медитацията. В началото на практиката още ком човек седне да медитира, от подсъзнанието се надигат пласт след пласт нечисти и отрицателни мисли. Затова има ученици, кито се отказват от практиката, дори без да разберат как става това. Според една стара пословица, ако убиеш един комар, на погребението ще дойдат още 20. Когато се опитаме да отблъснем отрицателните мисли, те атакуват с двойно по-голяма сила. Това е естественият закон на съпротивлението.

    В крайна сметка всички отрицателни мисли ще бъдат унищожени, защото те не могат да победят положителните. Самият факт, че когато при медитация възникнат нежелани мисли, чувстваме неудобство, показва растеж и зрелост, защото някога те са били добре дошли. Не можем да ги отхвърлим изведнъж, защото ще се обърнат към нас с удвоена енергия; те отлитат по свое желание, когато ученикът упорства в практиката си прилежно и редовно.

    Трябва да наблюдаваме ума, особено когато той си почива.Тъмните вълни на раздразнение, ревност, гняв и омраза, са врагове на медитацията, спокойствието и мъдростта. Трябва да им се противопоставяме веднага с положителни мисли, защото положителните мисли унищожават отрицателните. Както е най-лесно да спрем натрапника още на портата, така най-добре е да спрем отрицателните мисли още щом се появят. Това се постига чрез садхана, чрез добри дела и чрез осъзнаване на нещастията, които идват от отрицанието. Когато бъде постигнато състоянието на чистота, проблемът вече не съществува.

    Омразата, както и гневът, е едии от най-опасните врагове на сериозния последовател. Като алчността или похотта, тя е ненаситна; макар че понякога може да стихне, после избухва с удвоена сила. Тя е като заразна болест. Ако бащата в семейството се скара с някого, и децата ще намразят този човек, въпреки че той не им е причинил зло. Презрението, предразсъдъците и подигравките са все разновидности на омразата.

    Англичанинът мрази ирландеца, ирландецът мрази англичанина; католикът мрази протестанта, а протестантът мрази католика. Подобни предразсъдъци трябва да бъдат решително изкоренявани. Хората с предразсъдъци и фанатиците се ограничават в определени групи. Поради предубежденията си те не виждат доброто у другите и се отнасят към тях с презрение. Все пак е възможно човек да се придържа към принципите си и да уважава гледните точки на другите. Истината не е монопол на един човек, група или духовна система. Всеобщият мир и братство са възможни само когато любовта измести омразата, предразсъдъците и фанатизма. Тъй като корените й проникват дълбоко в подсъзнанието, омразата трябва да се лекува дълго и интензивно. Постоянното безкористно служене, съчетано с много години медитация, отстранява от сърцето този буен плевел.

    Страстта и привързаността са сериозни пречки, защото са и неуловими, и силни. В една война убиват милиони, но човек не плаче, а плаче, когато загуби свой близък. Това е, защото страстта създава чувството за "мое" и колкото по-голяма е привързаността, толкова по-голяма е болката. Когато човек говори "моята съпруга", "моят дом", "моят син", той разкрива едно отношение на отделяне от останалата част от човечеството. Дотогава, докато има отъждествяване с ефемерния физически свят, напредъкът по пътя на медитацията ще е бавен.

    Алчността, тясно свързана със страстта, е ненаситна и вълнува ума. Човек може да е милионер, и да се стреми да стане милиардер. Алчността възприема множество фини форми. Ако човек се стреми към име или слава, това също е алчност. Страстта, привързаността и алчността се разрушават чрез активно самоизследване, продължителна медитация и постоянна садхана.

    Друга пречка за медитацията са спомените за минали събития. Представете си например, че човек медитира тихо в спокойно място извън града. Ако в ума му нахлуят спомени за изминалата почивка в Лас Вегас, и той позволи на ума да се спре на тях, той всъщност в този момент живее в миналото в Лас Вегас. Това се отнася и за мечтите. Припомнянето на предишни преживявания ги оживява, усилва и отклонява ума от истинската му природа. Светецът никога не гледа назад; той се съсредоточава само върху отъждествяването с Абсолюта.
    Активен

    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #2 -: Януари 09, 2010, 20:55:50 »

    Пречки за напредналия последовател
    Дори ако практикува отдавна, медитиращият може да попадне в клопка. Понякога, след като преживее някои опитности или достигне определени сили, той с изпълва с морална и духовна гордост. Той може да се отдели от другите и да ги гледа с презрение. Тази арогантност представлява сериозна пречка към Самоосъществяването и трябва да бъде изцяло отстранена. Докато има гордост и самохвалство, отказът от егото и достигането на Божественото са невъзможни.

     Религиозното лицемерие - свързана с това слабост - се проявява у онези, които имат някакъв напредък, но все още не са пречистили изцяло нисшата си природа. Като претендират да са това, което все още не са, те самохвално показват религиозността си. За ученици по духовния път, посветили всички свои дела на Бога, няма по-голмо престъпление от това да използват религията, за да се възползват от доверието на хората. Всъщност религиозното лицемерие е много по-лошо от обикновеното, защото религиозният лицемер прави за посмешище и духовността, и Бога. Той прябва да премине през дълъг и драстичен курс на лечение, наложен му от някой друг, защото самият той е твърде егоистичен и хитър, за да приложи някакво самолечение - и дори да го желае.

    Понякога при медитация могат да се появят видения на различни ужасяващи форми. Проектирани от дълбините на подсъзнателното, или действителни материализации на нисши астрални същества, те не могат да причинят никаква вреда. Тяхната поява е тест за сила и смелост, и те не могат да се задържат в присъствието на чисти и божествени мисли. Ученикът трябва да бъде твърд и да не позволява страх или нервност да разстроят практиката му. И други видения и изживявания могат да се появят и да изчезнат, но те не са целта на медитацията. Онзи, който им придава значение, се отвлича от пътя. Избягвайте всякакви мисли за тези видения; бъдете безразлични към тях и ги заместете с по-висши мисли. Окончателната и истинна цел на медитацията е интуитивното и пряко изживяване на Върховното.

     С времето ученикът ще бъде споходен и от различни психически сили. На тях не трябва да се отделя голямо внимание, защото освен че са нови, те не са специални или чудотворни; йогите ги смятат за абсолютно естествени. Както туземецът се учудва, когато за пръв път види самолет, така и повечето хора се удивляват от проявата на психически сили. Не си струва да се стремим към ясновидство или чуване на гласове, защото отвъд тях са възможни много по-голямо просветление и покой. Освен това стремежът към тях може да изгаси духовните склонности на последователя.

    Ако човек редовно практикува концентрация и медитация, психичните сили ще дойдат. Но те не бива да се използват за егоистични или материалистични цели, защото всяко погрешно действие ще има вредно въздействие; ще се достигне и до психическа и духовна загуба. Силата е като силен наркотик: разумът помътнява, а разбирането се замъглява. Практикуващият става жертва на собственото си невежество.

    При медитация човек може да достигне различни степени на покой, които често са объркващи. Още с най-нисшите нива на самадхи се появява едно свръхсетивно блаженство, което подвежда последователя да си представи, че окончателната цел е постигната - и той престава да практикува. Човек не бива никога да се задоволява с тези нисши изживявания и трябва да продължи към опитностите на древните светци, описани в Упанишадите и други религиозни текстове. Медитацията се практикува цял живот, защото никога не се стига до етап, в който нищо не може да бъде спечелено или научено.

    Понякога умът си почива в тихо, неутрално равновесие, което той мисли за самадхи, или след дълбоко медитативно изживяване изпада в изумление. И в двата случая няма пълно осъзнаване - по-скоро умът е инертен, неподходящ за активно използване. Не се подвеждайте от тези две състояниея, защото при тях тялото е леко, но умът не е остър, а по-скоро притъпен. С внимателна интроспекция и продължителна практика ги надхвърляме. Интелигентният последовател, който медитира ежедневно, се научава да разпознава различните състояния, през които преминава умът. Често за начинаещия медитацията е уморително упражнение, но с напредването се достига до по-голямо разбиране за ума и неговите действия, и тя става много увлекателна. Повече медитация води до по-голям контрол и разбиране, а с това вътрешната духовна сила расте.

    Накрая има още една пречка, с която се сблъскват всички ученици. Когато всички препятствия бъдат преодолени със старателни и безстрашни усилия, когато всички вътрешни врагове са унищожени, човек се сблъсква с онова, което изглежда като голяма празнота. Медитиращият трябва да премине и през това. Изживяването е придружено от чувство за пълна голота и самота. Нищо не се вижда и чува. Йога-последователят е отвъд търсенето на утешение у другите и се сблъсква с необходимостта да зависи изцяло от себе си. В този критичен момент е необходимо присъствие на духа. Като черпи смелост и сила отвътре, той прави победния скок към окончателната цел.

    Това са главните пречки за медитацията. Внимателното им изучаване и разбиране подготвя търсача да се сблъска с тях и да ги преодолее. Не бива да се губят време и енергия. С прилежност и решителност човек може да стане духовен великан. Пътят на медитацията е осеян с трудности, но всяка пречка служи само като предизвикателство към по-висши достижения.

    Медитация и мантри
    Свами Вишну Девананда
    Активен

    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #3 -: Юли 08, 2010, 11:43:50 »

    Когато нещо ми е пречело на медитацията, това е бил мозъкът ми. Усмивчица
    Активен
    sahaj
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 130


  • Град: България
  • WWW
    « Отговор #4 -: Юли 12, 2010, 20:22:53 »

    Истинската медитация започва тогава когато мислите изчезнат това състояние се нарича Нирвичара самадхи (състояние без мисли) то е основното за медитацията а постигнем ли веднъж Нирвичара след това постигама състоянието Нирвикалпа Самадхи ( Състояние без съмнение )  постигнем ли веднъж Нирвикалпа няма скука ние се сливаме в едно с всичко около нас и тогава идва истинското блаженство от медитацията. Много хора очакват да постигнат тези състояния бързо и без усилия и затова или се отказват или скачат от едно учение на другои от един гуру на друг , като често попадат на фалшиви гуру които само ги манипулират. постигнем ли веднъж нирвикалпа ние лесно получаваме нашата духовна себереализация.
    Активен

    "Истинската свобода е възможна, ако откриете собствените си сили вътре във вас. Трябва да усетите съществуването на  Духа чрез вашата централна нервна система, чрез вашия съзнателен ум."
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright