Е туй е мъката , да ходиш в два свята едновременно и нигде все-още да не чувстваш постоянство.
Многопластово и красиво , но и тъжно защото ,назад остава един тъжен отпечатък повлякъл сумати народ , които са част от твоят живот , значи една част се откъсва от теб.
Може би освобождаващо , но не съвсем ... най-трудното време е време на драстичен преход , а сега се случва с усилваща се с геометрична прогресия скорост
В Библията пише
17 който се намери на къщния покрив да не слиза да вземе нещата от къщата си;
18 и който се намери на нива да се не връща назад да вземе дрехата си.
19 А горко на непразните и на кърмещите в ония дни!
20 При това, молете се да се не случи бягането ви зиме или в съботен ден;
21 защото тогава ще има голяма скръб, небивала от началото на света до сега, и каквато не ще има.
22 И ако да не се съкратяха ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, ония дни ще се съкратят.
Да не се обръщаш назад ... дори за дрехата си , за най-близкият си , дори дете !!!!!!!!!! Все още са красиви отблясъци от красива реалност , но когато настъпи същинската смяна , ще е като цунами. Или се мяташ на вълната и сърфираш наред или биваш погубен обърнеш ли се назад. Мнооого тежко , много .....