Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Дневник на MiMiT0  (Прочетена 154 пъти)
MiMiT0
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 7

« -: Август 04, 2017, 16:46:23 »

Здравейте!

Отдавна не бях влизала тук, разглеждах различни теми, четох мнения и т.н. и се чудих къде мога да се включа с това, което искам аз да споделя. То е доста лично и поради тази причина, предполагам, че тук е правилното място, в този раздел. Надявам се тук да срещна дружелюбни хора, с ясно мислене и разбиране за живота, хора, които могат да ми дадат адекватен съвет, да споделят свои подобни преживявания.

Така, да започна от начало. Още от малка съм имала някакви неосъзнати способности, имам спомени за това как си представям някакви неща, изживявам ги предварително и малко след това се сбъдват... Но това е нищо. Някъде в пубертета и особено след това, нещата се "усилиха". Започнах все по-интензивно да получавам информация за най-различни събития, хора... Усещах чувствата на хората, какво ще направят, какво мислят... Кога ще действат, как... Разбира се, не за всеки имах толкова подробни "факсове", както аз ги наричам. Една моя приятелка страшно много се "възползваше" от това. Сложила съм го в кавички, защото тя не го е правила с лоши цели. Ставаше въпрос за нейна любов, с която впоследствие се ожениха, но сега са пред развод, за съжаление. Както и да е, аз имах голяма заслуга за да се съберат, защото тя много разчиташе на моите усещания. Аз можех да й кажа какво ще й каже, преди той да го е казал. Бях направо като скачен съд към него, някакси се бях настроила на неговата честота. Отделно я предупреждавах, че бъдещето им няма да е лесно ако наистина се съберат и, че май е по-добре да не са заедно. Но както знаете - любовта е сляпа. Така че тя не прие тези съвети, а всички останали, които й харесваха. От този случай, наистина се отключи нещо в мен. Много често сънищата ми се сбъдваха, много често предчувствията ми се оказваха верни. Да не кажа почти винаги. Винаги, когато съм се оставяла интуицията да ме води, съм се оказвала права. Винаги съм вярвала в сърцето си, че сме божии творения и че Бог е любов, че е наш Баща. Без да чета канонични книги, винаги съм го усещала, че Бог не е някой някъде, над нас, а че е в нас и че ни обича безусловно. Толкова много ни обича, че ни говори, по различни начини. Говори в сърцето, говори в ума с мисли, които са дошли и ти не знаеш от къде, предупреждава ни, а ако не слушаме...ние си патим. Говори ни чрез хора, чрез повтарящи се знаци, сънища, усещания... Винаги съм смятала, че нося Бог в сърцето си, въпреки че не се моля често. Винаги, когато се моля, обаче, казвам така "ако има причина това да се случва нека да е така, дай ми сила да премина, ако ли не - върни нещата каквито са били". И нещата се оправят. Винаги.
Миналата година малко бяха поспрели тези "факсове". Може би съм се увлякла в ежедневие, може би не е имало човек, който се нуждае от мен. Преди няколко месеца моя приятелка се пренесе да живее при нас (мен и още една приятелка). Тя ми сподели, че няма душевен мир, че има нужда да се моли на Бог, но съзнателно подтиска този подтик. Казах й за моите "дарби", ако така мога да ги нарека и как съм помагала на разни хора с тях. Тя много поиска да получа нещо и за нея. И да, получих. Всичко беше като дълго послание, което ме удари като мълния посред нощ и трябваше да стана и да го запиша, иначе щях да забравя, а имаше много подробности. Използвах думи, които иначе не бих. Писах за проблеми, които не знаех, че тя има. И като й прочетох всичко, тя знаеше за всяко нещо ... за какво се отнася. Аз нямах идея, но тя разпозна проблемите си. И общо взето - съветът към нея беше да се моли... горещо и истински.
И така, няколко пъти след това имах подобни "факсове" за нея. Някои трябваше да запиша, някои да й ги кажа... Сега тя се моли редовно и казва, че Бог й говори. Отделно, има позната, която е много вярваща и казват, че има дарба "директна връзка с Бог" - пророчество.
Друга нейна приятелка (също вярваща), наскоро ме видя за пръв път... и каза, че усетила лоши неща за мен, общо взето, че не съм "служела" на Бог и че съм била обладана едва ли не... Направо е отвратително дори да го пиша. Реагирала много зле и даже почнала да плаче. Това нещо много ме разстрои като цяло. Започнах да търся отговори от къде ли не. Говорих с моя сензитивна приятелка, тя ми каза, че съм имала урок на вярата. Каза, че трябвало да вярвам в себе си и в Бог и че моята дарба ми била дадена от Бог за да помагам на хората...
Добре, реших да питам и тази първата позната на моята приятелка, за която писах, че има дарба пророчество. Тя е питала преди за мен, дали тази информация е от Бог и тя казала "да, тя има сърце за Него, но не води християнски начин на живот". Съгласих се като цяло, защото може би наистина не съм класическа християнка. Вярвам повече в личната връзка, отколкото в сляпото следване на писани правила. Разбира се, в Библията има много истина... но човешкото тълкувание и склонност към фанатизъм ме плашат. Може би не съм права и може би Библията би трябвало да е най-важният извор за вярата и начина на живот... Вече наистина съм много объркана. Та, питах тази жена от къде е моята интуиция, чух, че май започна да се моли и ме пита "имаш ли си приятел". Казах "да". Продължи да се моли: "ама спала ли си с него" и аз "да". И тя: "ето, грехът..." И почна да ми говори много остро - че съм била пропаднала грешница, че Бог искал да се покая за това, къде в Словото пишело, че мога да бъда с мъж без брак и т.н...Как можело грешен човек да давал съвети на други хора. Какви съвети можело да дам, освен да подстрекавам и другите хора да живеят без брак и как ако не станело със сегашния ми приятел съм щяла да си хвана друг... Страхувам се, че Бог наистина ме съди за това. Не знам от къде й дойдоха тия думи, но бяха много остри и много нападателни, даже леко подигравателни. Чудя се тя ли ме съди или не... Не е като да не съм очаквала да ми ги каже тези неща. Още като чух, че е казала, че не водя християнски начин на живот, знаех, че се отнася за него. Преди да й се обадя знаех, че ще ми се кара за това. Аз съм с този човек от 5 години, а отскоро стана малко по-сериозно. Правила съм грешки заради него, да... но винаги съм искала да бъда с него и не съм била с друг мъж през това време. За мен, сексът винаги си е бил нещо естествено. Разбира се, не е естествено да се принизяваш до някакво животинско ниво и да си готов да легнеш с всеки за да задоволиш нагона си. Аз вярвам, че идват точните хора и това не е задължително да е един. Просто идва точният човек за точния момент. И поне от моята човешка гледна точка, смятам, че е нормално да има физически контакт, когато има привличане и желание от двете страни. Особено, когато желанието ти не е само и единствено да се погрижиш за собственото си удоволствие, а да си постигнеш интимност с човека.
Та, това, което аз усещам като грях към моя приятел е че в мен се зародиха чувства към един друг мъж - моя шеф на бившата ми вече работа. Това, което изпитвах (и може би имам малко останало) беше много различно и не ми се беше случвало досега. Той ми обръщаше много внимание, изглежда добре и много ме привличаше. Но е женен и аз прекрасно осъзнавах, че не би било морално да се прекрачва границата. Сигурна съм, че и той го знаеше и усещах, че нарочно се спира, заради което още повече го харесвах и уважавах.  Много пъти усещах, че не трябва да се виждам с моя, защото съм увлечена по този другия и че първо трябва да ми мине.

И в крайна сметка жената каза, че моите неща не били от Бог...но пък не съм била "обладана", както каза предната... И като цяло се чувствам като сграда, с разклатени основи хаха ако мога така да се изразя. Дано не съм ви отегчила много.
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Личен дневник на James « 1 2 ... 6 7 »
Лични дневници
James 104 4363 Последна<br />публикация Януари 05, 2013, 17:34:26
от Sunshine(sun)
Модерирането на Toddo - дневник за похвали, критики, неправомерни действия.
Лични дневници
Toddo 1 641 Последна<br />публикация Октомври 14, 2012, 20:44:52
от Eona Lightholder
Дневник на балар-уж де:) « 1 2 »
Лични дневници
balar 20 1171 Последна<br />публикация Февруари 14, 2013, 23:39:50
от еос

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright