Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Книга на Богомилите  (Прочетена 1098 пъти)
Житара
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 417

« -: Януари 22, 2017, 16:48:20 »

Докато четете имайте предвид следното:

Иван Клинчаров казва: „Освен едни легенди, предавани от
уста на уста между народа, в които богомилският елемент е
избледнял под влиянието на времето и събитията, за богомил-
ското движение в България историческите документи са малко
и съвсем ненадеждни. Почти цялата литература на Богомил-
ството е унищожена заедно с изтреблението на богомилското
движение. И ние трябва да ползваме това, което са оставили
техните заклети врагове. Но на тези документи липсва обек-
тивност, те излизат вън от рамките на честната и обективна
истина и са пълни с клевети и глупави измислици, за да обез-
образят своите противници, като са злоупотребявали с наив-
ността на простия народ.


Стара българска литература. Апокрифи
Донка Петканова
 
Българско творчество в традициите на апокрифите

ТАЙНА КНИГА НА БОГОМИЛИТЕ

 

В науката произведението е известно освен с това име още като ”Свети Йоанова книга” и “Лъжовно евангелие на Йоан”. Запазено е в два латински преписа — т. нар. Каркасонски от XIV в. и Виенски от XII в. Възниква в България като книга на богомилите най-вероятно през XI—XII в. Съчинена е въз основа на по-стари апокрифни извори. Двата преписа на творбата се различават помежду си по езика и по отделни подробности. Те са два различни превода от един общ оригинал.
И з д а н и я:  B e n o i s t, Histoire des Albigeois et des Vaudois ou Barbets. T. I, 1691 (по Каркасонски пр.);  J. С. T h i l o, Codex apocryphus Novi Testamenti, Lipsiae, 1832, T. I, S. 884 (също по Кар. пр.);  V. D o l i n g e r, Beitrage zur Sektengeschichte des Mittelalters. Munchen, 1890, T. II, S. 85 (по Виенски пр.);  И в а н о в, Богомилски книги, с. 73—78 по двата преписа);  R e n e  N е l l i, Ecritures Cathares. Paris, 1968 (по Каркасонски пр.);  М. И. С о к о л о в, Славянская книга Еноха. М., 1910, с. 165—175 (по двата пр.).

Новобългарски преводи:  И в а н о в, Староб. разкази, с. 9—17 (по Каркасонски пр.);  К р и с т а н о в — Д у й ч е в, Естествознанието, с. 204— 209 (по Виенски пр. паралелно с лат. текст);  Х р и с т о м а т и я, с. 192— 197 (препечатан преводът на Иванов). Тук помествам също този превод без промени.


1. Аз, Йоан, ваш брат, който участвувах в скърбите, за да бъда съучастник и в небесното царство (и търпението на Исуса Христа), когато на тайната вечеря се бях облегнал до гърдите на господа нашего Исуса Христа, рекох: “Господи, кой ще бъде този, който ще те предаде?” И като ми отговори, каза: “Който затопи в блюдото заедно с мен. Тогава сатаната ще влезе в него и той ще поиска да ме предаде.”

2. После запитах: “Господи, преди да беше паднал Сатаната, каква слава имаше той пред твоя отец.” — “Той имаше, отговори ми, такава слава, че заповядваше на небесните добродетели. Аз пък седях при моя отец. Сатаната беше строител на всички неща и подражател на отеца. Той слизаше от небето в преизподнята и от преизподнята възлизаше до престола на невидимия отец. И като наблюдаваше славата на оня, що движи небесата, намисли да постави своето седалище над облаците и пожела да стане подобен на всевишния. Па като слезе във въздуха, той рече на ангела, що заповядваше на въздуха: “Отвори ми вратите на въздуха!” И той му отвори вратите на въздуха. После, като се стремеше по-надолу, срещна ангела, що заповядваше на водите, и му рече: “Отвори ми вратите на водите!” И той му ги отвори. И като слизаше, той се вести пред лицето на земята, цяла покрита с вода, а като премина под земята, намери, лежащи на водите, две риби, които бяха съединени като волове за оран и подпиращи, по заповед на невидимия отец, цялата земя от запад до изток. И когато слезе по-долу, срещна надвиснали облаци, които държаха морето, а още по-долу намери своя пъкъл, т. е. геенната огнена. След това вече не можа да слезе по-нататък поради пламъка на горещия огън. Тогава Сатаната, изпълнен от злоба, върна се назад и отиде при ангела на въздуха и при оня, що беше над водите, па им рече: “Всичко това е мое. Ако ме послушате да поставя седалището си на облаците, аз ще стана подобен на всевишния и като издигна едни от водите горе на тая твърд, а другите води събера в широки морета, тогава вече няма да има вода по повърхнината на цялата земя и ще царувам заедно с вас по веки веков.” Това като каза, възлезе и към другите ангели, дори до петото небе, и на всекиго от тях говореше така: “Ти колко дължиш на своя господар (бога)?” Първият отговори: “Сто мери пшеница.” И сатаната му рече: “Вземи перо и чернило и пиши: шестдесет.” И на втория каза: “А ти колко дължиш на своя господар?” Той отговори: “Сто делви масло.” — “Седни, рече му, и напиши: петдесет.” И като възлизаше към всички небеса, все така говореше дори до петото небе и съблазняваше ангелите на невидимия отец.

И излезе глас от престола на отца, говорещ: “Какво вършиш ти, отстъпнико от отца, прелъстителю на ангелите? Ти, създателю на греха, скоро извършвай онова, каквото си наумил!” Тогава бог отец заповяда на своите ангели, казвайки: “Вземете одеждите им!” И те взеха одеждите, престолите и венците на всички ангели, които бяха послушали сатаната.”

3. И пак аз, Йоан, попитах господа: “Когато падна сатаната, на кое място той обитаваше?” Отговори ми: “Моят отец го преобрази поради неговото високомерие: светлината му бе отнета, лицето му стана на цвят като нажежено желязо и се уподоби изцяло на човешко лице. С опашката си той повлече третината божи ангели. Тогава той бе изхвърлен от божието седалище и лишен от управлението на небесата. Но като слезе сатаната тук на твърдта и не можа да намери мира нито той, нито ония, които бяха с него, замоли отца, казвайки: “Бъди търпелив спрямо мене, аз всичко ще ти върна.” Тогава бог отец се смили над него, даде му спокойствие, нему и на ония, що бяха с него, за да направи каквото пожелае до седем деня. И така сатаната седна на твърдта и заповяда на ангела, който беше над въздуха, и на оня, който беше над водите, и те подигнаха земята [която беше във вода] и тя стана суха. После взе венеца на ангела, що беше над водите. От едната му половина направи светлината на месеца, от другата — светлината на звездите, а от камъните на венеца [короната] направи всички небесни войнства и звезди. И след това направи своите служители ангели, според реда, установен при всевишния, и създаде гръмотевицата, дъжда, градушката и снега, и над тях изпрати свои служители ангели. Той заповяда на земята да произвежда всякакви хвъркати и влечуги, дървета и треви, а на морето — да произвежда риби и птици небесни. После намисли да направи човека да прилича на него и да му слугува. За тая цел той заповяда на ангела на третото небе да влезе в глинено тяло, па като взе част от това тяло и направи друго във вид на жена, заповяда на ангела на второ небе да влезе в женското тяло. Ангелите, щом видяха, че са облечени в смъртна форма и че са различни по вид, много плакаха. После сатаната им заповяда да извършат плътско деяние [съвокупление] с глинените си тела, без те да проумеят, че с това правят грях. При това създателят на злото намисли в своя ум да направи рай и там въведе човеците. Сетне дяволът посади тръстика в средата на рая и от храчката си направи змия, на която заповяда да влезе в тръстиката. Така дяволът скри своето намерение от човеците, та да не узнаят неговата измама. После той влезе при тях и им рече: “Яжте от всички плодове, които са в рая, но да не ядете от плода на дървото за познание на доброто и лошото.” А в туй време той влезе в змията и прелъсти ангела, що имаше женски вид, изля неговият брат греховна похот и изпълни с похотта си Ева при свистенето на змията. Ето защо са наречени рожби на дявола и рожби на змията ония, които вършат сладострастието на своя отец дявола, дори до свършека на тоя век. И пак дяволът изля в ангела, що беше у Адама, своята отрова и сладострастие, което ще наплоди рожби на змията и рожби на дявола, дори до свършека на тоя век.”

4. После аз, Йоан, запитах господа, казвайки: “Ако е тъй, как тогава разказват людете, че Адам и Ева били създадени от бога и настанени в рая, за да слушат заповедите на отца, и като ги престъпили, били обречени на смърт?” И господ ми рече: “Слушай, Йоане, възлюблен на моя отец. Невежите злоупотребяват също като казват, че моят отец бил направил тела от пръст; всъщност той създаде чрез духа светаго всички небесни добродетели, те обаче, поради вероломството си, получиха смъртни тела от пръст и бидоха осъдени на смърт.” И пак аз, Йоан, запитах господа: “Как тъй може човек от дух да бъде в плътско тяло?”, на което господ ми рече: “Паднали от небето ангели влизат в тялото на жените и приемат плът от плътска похот, и от духа се ражда дух, а от плътта плът; така се свършва царството на сатаната в тоя свят у всички народи.”

5. И запитах господа, казвайки: “Докога сатаната ще царува в тоя свят над човешкия род?” Отговори ми: “Моят Отец му позволи да царува седем деня, които са седем века.” И пак запитах аз господа: “Какво ще бъде в това време?”, а той ми отговори: “Дяволът, откакто отпадна от божията слава и пожела да въздигне своята слава, седна на облаците и изпрати своите огнени служители ангели при людете, като се почне от Адама, та до своя служител Еноха. Той издигна Еноха над небесната твърд, показа му своята божественост и заповяда да му дадат перо и чернило. Енох седна и написа шестдесет и седем книги. После дяволът му заповяда да ги занесе на земята и да ги предаде на своите синове. Енох свали книгите на земята, предаде ги на синовете си и почна да ги учи как да принасят жертви и да извършват незаконни тайнства, и така той скри от людете небесното царство. И дяволът им казваше: “Знайте, че аз съм ваш бог и освен мене няма друг бог.” Ето [продължава Исус] моят отец ме изпрати на тоя свят да разкрия на людете да познаят лошите намерения на дявола. И когато сатаната узна, че съм слязъл от небето на света, изпрати един ангел, който взе три дървета и ги даде на Мойсея, за да ме разпънат на тях; тия дървета и досега се пазят. Мойсей проповядваше пред народа божествеността на дявола, който му заповяда да даде закон на синовете Израилеви и да ги преведе по сухо пред морето. Когато моят отец намисли да ме изпрати на тоя свят, проводи преди мене своя ангел, по име Мария, който да ме приеме. Аз, като слязох, влязох през едното ухо на Мария и излязох през другото. Тогава сатаната, господар на тоя свят, като узна, че съм слязъл да диря и спасявам людете, що бяха загинали, изпроводи своя ангел пророк Илия, който кръщаваше във вода и който се наричаше Йоан Кръстител. Илия запита господаря на тоя свят: “Как ще мога да го позная [Исуса Христа]?”, на което господарят му рече: “Над когото видиш да слиза дух във вид на гълъб и да стои над него, той е същият, който кръщава с дух свети за опрощаване на греховете, той, който може да погубва и да спасява.”

6. И пак, аз, Йоан, запитах господа: “Може ли човек да бъде спасен чрез кръщението Йоаново, без твоето кръщение.” Господ отговори: “Освен ако аз не бъда кръстил някого за опрощение на греховете, никой други не ще може да види царството небесно чрез водно кръщение, защото аз съм хлябът на живота, слязъл от седмото небе, и тия, които ядат моето тяло и пият моята кръв, ще се нарекат синове божи.” После запитах господа: “А какво ще рече — който яде моето тяло и пие моята кръв?”, на което той ми отговори: “Преди още дяволът и всички негови войнства да бяха отпаднали от славата на отца, те го прославиха и му се молеха така: “Отче наш, който си на небето...”. И тъй всички техни песни се възнасяха пред престола на отца; а когато те паднаха, вече не можеха да славословят бога с тая молитва.”

7. И запитах господа: “Как тъй всички приемат кръщението Йоаново, докато пък твоето не всички приемат?”, на което той ми отговори: “Защото делата им са лоши и не дохождат при светлината. Учениците на Йоана [Кръстител] се женят и ходят по сватби; моите пък ученици никак не се женят, а са като божиите ангели на небето.” Аз рекох: “Ако наистина е грях с жена, то човек не би трябвало да се жени?” Господ пък ми каза: “Не всички разбират тая дума, освен ония, на които е дадено. Има скопци, които тъй са родени още от утробата на майка си, има скопци, които са направени такива от людете; а има и такива, които сами себе си скопяват за царство небесно. Който може да разбере, нека разбере.”

« Последна редакция: Януари 24, 2017, 15:02:20 от Житара » Активен

☺ ∞♥ oNe レo√乇
Житара
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 417

« Отговор #1 -: Януари 22, 2017, 16:53:47 »

8. После попитах господа за съдния ден: “Какъв знак ще покаже твоето пришествие?” Господ ми отговори, казвайки: “Когато се навърши броят на праведните според броя на падналите венци, тогава сатаната ще се освободи от затвора си и много разгневен, ще отвори война на праведните, които ще нададат силен вик към господа. И на часа господ ще заповяда на архангела да засвири с тръба, и тръбният глас на архангела ще се чуе от небето до пъкъла. Тогава слънцето ще се помрачи, месечината няма да праща своята светлина, звездите ще попадат, четирите ветрове ще излязат от своите източници и ще направят да се разтърси земята, морето, планините и хълмовете; небето силно ще се разлюлее, ще затъмнее слънцето и ще свети до четвъртия час. Тогава ще се покаже знакът на Сина человечески и всички свети ангели с него, и той ще постави седалището си над облаците и ще седне на престола на своето величие заедно с дванадесеттях апостоли на дванадесет седалища на неговата слава. Ще бъдат отворени книгите и той ще съди цялата вселена за вярата, която е проповядвал. Тогава синът человечески ще проводи своите ангели да изберат неговите избраници от четирите края на света, от висините на небесата дори до краищата им; и те ще ги приведат. Тогава син божи ще прати лошите бесове да доведат при него всички народи и ще им каже: “Елате, вие, които казвате: да ядем и да пием, и ще получим съответната награда от тоя свят.” После ще бъдат доведени всички народи, които, разтреперани, ще застанат пред съдния престол. И като бъдат разтворени книгите на живота, ще бъде открито неблагочестието на всички народи, праведниците ще бъдат похвалени за тяхното търпение, добри дела, почтеност, непоквареност и послушност спрямо ангелските заповеди; що се отнася до неправедниците, върху тях ще се излее господният гняв и те ще бъдат обзети от скърби и притеснения. Тогава син божи ще. изведе своите избраници измежду грешниците и ще им рече: “Елате, благословени на моя отец, да наследите приготвеното за вас царство още от сътворението на света!” А на грешниците ще каже: “Махнете се от мене, проклети, идете във вечния огън, който е приготвен за дявола и за неговите ангели.” И те ще бъдат отлъчени и хвърлени в пъкъла. И по заповед на невидимия отец неверните духове ще излязат от затворите. Тогава ще се чуе моят глас и ще има едно стадо и един пастир. А от най-долните части на земята ще излезе мрак, който е мрак на геенната огнена; тя ще затъмни вселената отдолу та до твърдта на въздуха. И господ ще бъде в твърдта дори до най-долните части на земята. И ако човек, който е на тридесет години, дигне камък и го хвърли долу, камъкът би стигнал до дъното едва след три години: толкова голяма е дълбочината на огненото езеро, гдето ще обитават грешниците. Тогава сатаната ще бъде вързан, както и всички негови войнства, и ще бъдат хвърлени в огненото езеро. Син божи ще излезе да се разходи със своите избраници по небесната твърд, и ще затвори дявола, като го върже с яки, неразрушими вериги; плачещите пък и вайкащи се грешници ще рекат: “Погълни ни, земьо, за да ни довърши смъртта!” Тогава праведниците ще засияят като слънце в царството на невидимия отец, казвайки: “Ето ме, аз и моите чеда, които ми даде бог. Светът не те позна, но аз те познах в истината, защото ти ме проводи. И тогава отец ще отговори на сина си, казвайки: “Сине, възлюблени мой, седни от дясната ми страна, докато положа за подножие на краката ти твоите врагове, които не ме признаха и казваха: “Ние сме богове и освен нас няма други бог”, които убиха твоите пророци и преследваха твоите праведници, и ти ги прогони във външните мракове. Там ще бъде плач и скърцане на зъби.” Тогава син божи ще седне в дясно от отца и отец ще заповядва на своите ангели, както и на праведниците, които ще бъдат причислени в хора на ангелите, па ще ги облече в одежди неразрушими, ще им наложи неувяхващи венци, ще им даде неподвижни седалища, и бог ще бъде посред тях. И не ще да имат вече ни глад ни жажда, ни ще ги жари слънчев пек или друга горещина. Бог ще изтрие всички сълзи на очите им, и син божи ще царува със своя свет отец во веки веков.”

Това е пълната със заблуждения тайна [книга] на еретиците от Конкорецо [1], донесена от България от Назария [2], неин епископ.



1. Конкорецо — град в Северна Италия, недалеч от Милано.

2. Назарий — епископ на църквата в Конкорецо, който през втората половина на XII в. поддържа връзки с българските богомили; дуалистичното епископство в Ломбардия се е смятало за клон на българското богомилство (Иванов, с. 66—67).

Източник: http://www.promacedonia.org/bg_ap/dp_42.html
« Последна редакция: Януари 22, 2017, 19:43:45 от Житара » Активен

☺ ∞♥ oNe レo√乇
Житара
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 417

« Отговор #2 -: Януари 22, 2017, 16:59:26 »

Българско творчество в традициите на апокрифите

БЪЛГАРСКИ АПОКРИФЕН ЛЕТОПИС

 

Творбата възниква през периода на византийското робство в България. Известна е само в един препис под заглавие: “Сказание на пророк Исая, как бе възнесен от ангела до седмото небе.” По-голямата част от апокрифа има летописна форма и легендарно-историческо съдържание. Като исторически документ той има минимала стойност. Изхождайки от съдържанието му, Й. Иванов го озаглавява “Български апокрифен летопис”, както е известец днес в науката.
И з д а н и я:  Л. С т о я н о в и ч, Споменик III, 1890, с. 193—194;  И в а н о в, Богомилски книги, с. 280—287 (с обяснителни бележки).

Новобългарски преводи:  С. А р г и р о в, Географическите имена на българското видение на пророк Исай. Пер. сп. Х—XI, 1989, с. 261 — 267;  Д у й ч е в, Из старата 1, с. 154—161. Тук помествам превода на Дуйчев без промени. Използувам бележките на Й. Иванов с малки изменения и допълнения.



1. Аз, пророк Исая, възлюбен в пророците от бога господа наш Исуса Христа, дойдох по божие повеление да кажа онова, което ще стане в последните дни на рода човешки по цялата земя. Не аз разказвам това, братя, но небесният отец чрез своя дух свети ми разказва. Тогава изпрати при мене своя ангел и вдигна ме от земята на висотата небесна, и там видях пеене на ангели, пеещи и славещи господа. И въведе ме отново на второто небе, и там видях много други наредби и възрадвах се много за онова, което видях, й се смутиха всичките мои кости. И рече ми ангелът, който ме водеше: “Повдигни се, Исайе, да видиш великата и неизречена божия слава.” И въведе ме пак оттам на третото небе, и на четвъртото, и на петото, и на шестото и достигнахме даже до седмото небе. И там видях съдия, който седеше на висок и превъзвисен престол, а около него видях да тече горяща и клокочеща огнена река и хиляди, хиляди ангели му служеха, и безброй други стояха пред него. И отново видях отдясно нему ангелско пение, а от лявата му страна плач на грешниците. Тогава запитах ангела, който ме водеше, и му рекох: “Господине, покажи ми господа мой, който ме е призовал от утробата на моята майка.” И рече ми ангелът на силите господни: “Слушай, избрани божи пророче, Йсайе, невъзможно е да видиш в тяло своя господар, но ще чуеш само неговия глас, отправен към тебе.” И след това прочее чух гласа на господа бога мой, който ми говореше: “Исайе, Исайе, възлюблени мой, иди и разкажи на човешкия род по земята всичко това, което видя и чу, и какво ще бъде в последните времена на последния род.” Аз му казах: “Господи, добре ми е да бъда тук и не ме възвръщай там, откъдето дойдох.” Тогава чух гласа на господа мой, който ми говореше: “Исайе, възлюблени мой пророче, та как ще се поучат живеещите на земята люде? След тебе не ще има друг пророк, нито ще възлезе на [небесата], нито ще разкаже тези мои слова.” И след това веднага ангелът господен ме свали от небесата и ме постави долу на земята.

2. И след това чух глас, който друго ми разказваше: “Исайе, възлюблени мой пророче, иди на запад от най-горните страни на Рим, отлъчи третата част от куманите, наречени българи, и насели земята Карвунска, [1] която опразниха римляни и елини.” Тогава аз, братя, по божия повеля дойдох от лявата страна на Рим и отделих третата част от куманите, и поведох ги по път, посочвайки с тръст, и ги доведох до реката, която се нарича Затиуса [2], и при друга река, наречена Ереуса. [2] И тогава имаше три големи реки. И населих земята Карвунска, наречена българска; беше опустяла от елини за 130 години. И населих я с множество люде от Дунава до морето, и поставих им цар из тях: името му беше цар Слав [3]. И този цар, прочее, насели села и градове. Няколко време тези люде бяха езичници. И този цар сътвори сто могили в земята българска. Тогава му дадоха име “стомогилен цар”. В тези години имаше обилие от всичко. И имаше сто могили в неговото царство. И той беше първият цар в българската земя и царува 119 години и почина.

3. И тогава след него се намери друг цар в българската земя, детище, носено в кошница 3 години, на което се даде име Испор [4] цар, той прие българското царство. И този цар създаде велики градове: на Дунава Дръстър [5] град; създаде и велик презид от Дунава до морето. Той създаде и Плиска град. И този цар погуби голямо множество измаилтяни. Този цар насели цялата Карвунска земя, имаше прочее преди това етиопи. И роди Испор едно отроче и го нарече Изот. Цар Испор царува на българска земя 172 години и след това го погубиха измаилтяните на Дунава. И след погубването на Испора, царя български, нарекоха куманите българи, а по-рано бяха при Испора царя езичници и безбожни и в голямо нечестие. И бяха всякога врагове на гръцкото царство през много години.

4. И след това отново прие българското царство синът на Испора царя — името му бе Изот [6]. И този цар погуби Озий, цар на изток, със своите войски и Голиат, франка помирени. И в годините на българския цар Изот имаше много велики градове. И роди цар Изот две отрочета: едното назова Борис, а другото Симеон. Цар Изот царува 100 години и 3 месеца и в града, наречен Плиска, почина.

5. И след смъртта на царя Изот пак прие българското царство син му Борис, и бе благочестив и много благоверен. И този цар покръсти цялата българска земя и създаде църкви по българската земя и на река Брегалница [7], и там прие царството. На Овчо поле създаде бели църкви и отиде на Добрич и там завърши своя живот. И царува 16 години, без да има грях, ни жена [8]. И бе благословено царството му, и почина с мир в господа.

6. След това пак прие българското царство Симеон, неговият брат. И създаде градове велики по морето, и великия град Преслав той създаде, и там в него прие царството, [което се простираше] до града Звечан и до Солун. И Преслав град той гради и съзида за 28 години. И много знамения сътвори цар Симеон. Царува 130 години и роди свети Петър, царя български, мъж свет и напълно праведен. И тогава, в това време, когато царуваше цар Симеон, той вземаше данък от цялата своя земя по всяка област на своето царство: едно повесмо и лъжица масло и яйце на година. Това бе неговият данък от неговата земя, от неговите люде и нищо друго не искаше той. И много изобилие имаше в онова време при този цар Симеон.

7. И след неговата смърт пак прие българското царство син му цар Петър, и той бе цар на българите, още и на гърците. И царува на българската земя 12 години, без да има грях, ни жена и благословено бе неговото царство. Тогава, прочее, в дните и годините на св. Петър, царя български, имаше изобилие от всичко, сиреч пшеница и масло, мед, мляко и вино, и вреше и кипеше от всяко божие дарование, и нямаше скъдност от нищо, но имаше ситост и изобилие от всичко по изволение божие. И тогава, в годините на св. Петър, царя български, намери се една жена вдовица, млада и мъдра, и много праведна, в земята българска, на име Елена. И роди цар Константин, мъж свят и праведен. Този, прочее, бе син на Константин Зелени и на майка Елена и този Константин [бе] наречен Багренородни, цар Римски [9]. И поради завист неговата майка Елена избяга във Виза град от римските елини, понеже се намери непразна и там роди цар Константин. И на този се яви ангел господен и му благовести за честния кръст на изток. Обичаха се цар Петър и цар Константин. И събра своята войска, и взе своята майка, и отиде на изток, по море, в Крайниево място [10]. Там, гдето бе цар Константин, имаше малък град на име Византия. И дойде Константин до това място, и видя пусто място от море до море, и помисли в себе си: ако отида в Крайниево място и намеря честния кръст Христов, и а който бе разпънат Христос, и пак ще се възвърна тук, на това мясото, и ще съградя град, и ще му дам име Нови Йерусалим, покоище на светии, а на царе украшение. Но докато отиде цар Константин в Крайниево място, тогава дойдоха някакви насилници като исполини [11] и погубиха българската земя по морето и Петър, цар български, мъж праведен, остави царството и избяга на запад в Рим и там завърши своя живот.

8. След това се издигна друг цар на име Селевкия [12], а неговото прозвище [бе] Симеклит. И този, прочее, излезе из планините, наречени Витоша, и отиде на полето, наречено Романия, и там прие царството. И този създаде 5 града по българската земя: 1. Пловдив, 2. Срем, 3. Брезник, 4. Средец, 5. Ниш. И царува цар Селевкия в града Средец и по българската земя 37 години. И там цар Селевкия завърши своя живот под града Брезник. Докато създаде Селевкия пет града по българската земя, през това време цар Константин намери честния кръст Христов. Върна се пак и отиде във Византия, и като помисли в себе си, рече: “Къде е това пусто място? Аз ще съградя град и ще го нарека Константин-град.” И изпрати цар Константин в Рим един зъл куратор: “Иди, каза, изгони римската войска за шест години.” Този отиде и ги изгони за три години. Зъл бе кураторът и се бе съвещавал с елините да погубят цар Константин и майка му Елена. Тогава видя господ тяхното високоубийство и ги порази с невидима палица. И станаха невидими. Злият куратор нямаше ни жена, ни деца. И взети бяха римляните в Новия Йерусалим. Тогава св. Константин устрои цялото Йерусалимско царство, царските палати, и тръгна с войска на Дунава, и създаде град, наречен Бдин, а прозвището му [бе] Седмовърхи Вавилон. И пак Константин насели българската земя от западните земи. И съзида цар Константин 9 града след заемането на всички тези земи. И там прекара, царствувайки 62 години и почина.

9. След него пак настана друг цар в българската земя. Неговото име бе Симеон [13]. И царува 12 години и почина.

10. И след това пак се намери друг цар на име Никифор [14], и прие българското царство. И той погуби беззаконния цар Максимиан [15] и неговата войска. И той създаде Мотик [16], и Морунец [17] и Сер, а на запад Белград и Костур, и на Дунава Никопол. И той царува 42 години и почина.

11. И той имаше отроче, чието име бе Симеон Премъдри. И прие българското царство, бидейки непочтен и зъл за людете, и погуби българската, йерусалимската и римската земя, областта на царя Константина. И тогава въззоваха всички люде на цар Симеон: “О, горко ни, братя, от този цар!” Прекара цар Симеон в царството си 4 години и почина.

12. И след това се намери цар от друго коляно на име Василий [18]. Тогава падна венецът на благочестивия и христолюбив цар Константин на неговата глава. И прие Василий царството и погуби всички вражески земи и езически народи като някакъв храбър мъж. В дните на царя Василия много блага имаше всред людете. Прекара Василий в царството си 30 години, без жена, ни грях, и благословено беше царството негово.

13. И в дните на цар Василий намериха се царе трима братя от вдовица пророчица: Мойсей, Арон и Самоил. Имаше един отрок Самоилов, на име Августиан [19], и той прие българското и гръцкото царство и царува 37 години.

14. И след това се въздигна друг цар от същата вдовица, прие царството, царува 3 години и почина.

15. И след това се въздигна друг цар на име Роман [20], пак от това коляно, и прие българското царство. И той събра своята войска и се разсърди на източния цар и отиде по море на изток, като да погуби два царя, а своята войска погуби. И възвърна се от изток в град Преслав. И прекара в царството си Роман 9 години и почина.

16. И след това се намери друг цар, син на праведната Теодора, благоверен и благочестив цар. И той създаде велики манастири по българската и гръцката земя. И в неговото царство имаше всички блага. И прекара в царството си този цар 23 години и почина.

17. И след това излезе друг цар на име Гаган, а прозвището му беше Оделян [21], много красив. И този прие българското и гръцкото царство. И погуби в Кумида два града, които бяха оттатък морето. И създаде три града на българската земя: 1. Червен [22], 2. Несебър, 3. Щип. И там царува 28 години, и бе посечен от другоплеменник на Овчо поле.

18. И след това се яви друг цар от Константиновия град на име Арев, седна на престола на царя Константина, царува 7 години и почина.

19. И след това се яви друг цар от южните страни на име Тургий. И този взе венеца на цар Константин, и взе цялото българско и гръцко царство, царува 17 години и почина.

И след това пак излязоха някакви насилници и измамници, наречени печенеги, неверни и беззаконници.


1. Южна Добруджа; в дубровнишката грамота на Иван Асен II областта е наречена “карьвунска хора”; като Карвона—Карвуна се означава от византийците дн. гр. Каварна.

2. Затиуса, Ереуса — легендарни реки, подобни реки се споменават в апокрифа “Видение на пророк Варух”.

3. Незасвидетелствуван в исторически извор цар, сведението почива на легенда.

4. Испор = Исперих.

5. Дръстър — староб. название на Силистра.

6. Легендарен, незасвидетелствуван исторически, цар.

7. Река в Македония. За дейност на Борис край Брегалница, а също така и на Константин—Кирил, разказват и др. старобълг. и гр. паметници (повече у Иванов, с. 283).

8. Както е известно, сведението, че Борис не е женен и няма деца, не отговаря на историческата действителност. Не е изключено творбата да е написана от богомил. Знае се, че богомилските идеолози отричат брака. По-нататък за безбрачен и бездетен е обявен и цар Петър, който е имал двама сина.

9. Константин Багренородни (912—959), византийски император, съвременник на цар Петър. Той е смесен с римския император Константин Велики, син на Елена.

10. Крайниево, в др. извори Кранйево място = Голгота.

11. Допуска се, че тези исполини са русите, които през 870 г. превземат Преслав.

12. Също легендарен цар. Името му е взето от апокрифни извори. Към него са присъединени и някои отгласи от дейността на Самуил — прави впечатление, че Селевкий действува в Западна България.

13. Симеон е измислено лице.

14. Никифор Фока, виз. император (963—969).

15. Тук отново виждаме смесване на средновековни събития с раннохристиянски под въздействие на предания. Римският император Максимиан (285—305) е изобразен в ред жития на раннохристиянски светци като яростен гонител на християните, като “безаконен”, “нечестив” цар наред с Диоклитиан, с когото заедно управлява.

16. Мотик — Димотика.

17. Морунец — славянското име на Кавала.

18. Василий II Българоубиец (976—1025).

19. Предполага се, че Августиан е Алусиан, внук на Аарон — Самуилов брат.

20. Под това име навярно се крие Роман Аргир (1028—1034) или спомен от Петровия син Роман.

21. Оделян — Делян, внук на Самуил, който през 1040 г. въстава срещу Византия и е провъзгласен за цар.

22. Следите на гр. Червен личат днес недалеч от Русе. През Средновековието той е оживен град, седалище на епископ.

Източник:http://www.promacedonia.org/bg_ap/dp_43.html
« Последна редакция: Януари 22, 2017, 18:20:10 от Житара » Активен

☺ ∞♥ oNe レo√乇
Житара
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 417

« Отговор #3 -: Януари 22, 2017, 17:16:56 »

Българско творчество в традициите на апокрифите

СЛОВО ОТ КИРИЛ ФИЛОСОФ КАК ПОКРЪСТИ БЪЛГАРИТЕ

 

Творбата е известна в науката като “Солунска легенда”. Според повечето изследвачи възниква в периода на византийското владичество, най-вероятно през XII в. Със своята патриотична насоченост тя се сближава с апокрифа “Слово за Синила”; с автобиографичната си форма се свързва с откровенията, а с приключенския си елемент (пътуване при далечен и непознат народ, препятствия) с апостолските деяния. Персонажът обаче е нов, взет от културната история на славяните; апокрифните елементи са примесени с български исторически предания, а целият материал е подчинен на патриотичното чувство на автора. В резултат на творческа обработка на елементи от апокрифите и фолклора се създава нова българска творба, която се отклонява съществено от “класическата” апокрифна литература, но в последна сметка е тясно свързана с нейните традиции.
Известни са 4 преписа (Софийски — XVI в., Тиквешки — XVI в.г Търновски и Константинов). Всички са обнародвани от  Б. С т. А н г е л о в, Из старата българска, руска и сръбска литература, кн. Н. София, 1967, с. 63—66 (с подробен очерк и библиография на по-ранните издания на с. 44—62); Текста с превод у  Й. И в а н о в, Северна Македония. С., 1906, с. 63—65. Други преводи:  Д у й ч е в, Из старата, 1, с. 142—143;  К. К у е в  в Христоматия, с. 296 (по Тиквешки пр.). Тук препечатвам този превод.



Роден съм в Кападокия и се учих в Дамаск. И веднаж, когато бях в църквата на великата Александрийска патриаршия, чух отправен към мен от олтара глас, казвайки ми: “Кириле, Кириле, иди в обширната земя и сред славянските народи, наречени българи, защото господ те е определил да ги покръстиш и да им дадеш закон.”

Аз се наскърбих много, защото не знаех къде се намира българската земя. Тогава отидох в Кипър, но като не чух нито дума за българската земя, поисках да се завърна. Обаче се побоях да не стана като пророк Йона, и отидох в Крит. И тук ми казаха: “Иди в град Солун.”

И аз отидох и се явих при митрополит Йоан [1]. И когато му разказах, той ми се присмя и ми рече: “О, безумни старче, българите са човекоядци и ще те изядат.” Тогава излязох на пазара и чух българи да разговарят. И сърцето ми така се уплаши, че бях като в ад и тъмнина.

И един ден, в света неделя, излязох из църквата и седнах на мрамора, замислен и натъжен. Тогава видях гълъб [2], който говореше и носеше в устата си вързоп смокинови пръчки, двойно привързани. [3] Той ги хвърли в скута ми, аз ги прочетох и намерих, че са 32. Турих ги в пазвата си и ги занесох на митрополита. Тогава те се скриха в тялото ми и аз забравих гръцки език. И когато митрополитът изпрати да ме поканят на трапезата, аз не разбирах какво ми приказва по гръцки. Тогава всички се събраха и ми се чудеха. Също така те ме и скриха.

Чуха и българите за мене. И великият княз Десимир Моравски, Радивой, княз Преславски [4], и всичките български князе се събраха около Солун и воюваха срещу Солун три години, проливайки много кръв. И говореха: “Дайте ни човека, когото бог ни е изпратил!” Тогава ме дадоха.

Българите ме взеха с голяма радост и ме заведоха в град Равен [5] на река Брегалница. Аз им създадох 32 [6] букви. Аз ги учих малко, те сами много постигнаха. Те, каза господ, ще предадат на бога православната вяра и християнството.

1. Митрополит Йоан е живял през VII в. Споменат е в актовете на VI вселенски събор (Цариград, 680—681) и в житието на Димитър Солунски.

2. Птицата е гълъб в Тикв. и Конст. пр. В Соф. и Търн. тя е “врана грачеща”.

3. Това място в текстовете е предадено различно и все неясно. Затова и преводачите го тълкуват различно; у Й. Иванов — “сноп пръчки, превързани с червено”.

4. Такива преславски князе не са засвидетелствувани. Славянските нападения срещу Солун имат историческа основа, но това става през VII в.

5. Река Брегалница тече през Щипско и се влива в р. Вардар. За дейност на Кирил по тези места се говори и в краткото Кирилово житие (вж. Й. Иванов, Български старини из Македония. С., 1970, с. 285)..

6. В Конст. пр. — 35 букви.

Източник:http://www.promacedonia.org/bg_ap/dp_44.html
« Последна редакция: Януари 22, 2017, 18:20:37 от Житара » Активен

☺ ∞♥ oNe レo√乇
Житара
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 417

« Отговор #4 -: Януари 22, 2017, 17:26:35 »

Апокрифни молитви
 

Апокрифните молитви имат езически произход. Подобни творби са познати в древен Вавилон. Най-старите молитви — заклинания срещу болести и зли сили — са запазени на коптски и гр. език. Молитвите, които проникват в славянските литератури, са християнизирани езически молитви или създадени в християнска среда по стари образци. Част от творбите са славянски обработки и съчинения, но е трудно да се направят точни констатации поради унищожаването на много паметници. Между апокр. молитви и народните баяния в древността и в по-късно време съществува тясно взаимодействие.
Изследвания:  А. И. Я ц и м и р с к и й, К истории ложных молитв в южнославянской письменности. ИзвОРЯС, т. 18, 1914, кн. 3, с. 1— 102, кн. 4, с. 16—126;  Д. П е т к а н о в а, Фолклорът в апокрифните молитви, Сп. Български фолклор, 1976, кн. 2, с. 28—40.]Апокрифните молитви имат езически произход. Подобни творби са познати в древен Вавилон. Най-старите молитви — заклинания срещу болести и зли сили — са запазени на коптски и гр. език. Молитвите, които проникват в славянските литератури, са християнизирани езически молитви или създадени в християнска среда по стари образци. Част от творбите са славянски обработки и съчинения, но е трудно да се направят точни констатации поради унищожаването на много паметници. Между апокр. молитви и народните баяния в древността и в по-късно време съществува тясно взаимодействие.
Изследвания:  А. И. Я ц и м и р с к и й, К истории ложных молитв в южнославянской письменности. ИзвОРЯС, т. 18, 1914, кн. 3, с. 1— 102, кн. 4, с. 16—126;  Д. П е т к а н о в а, Фолклорът в апокрифните молитви, Сп. Български фолклор, 1976, кн. 2, с. 28—40.


МОЛИТВИ ПРОТИВ НЕЖИТ(ГНОЯЩИ ВЕНЦИ)

а). Намира се в сб. № 273, XVII в., НБКМ. Публикувана от Ангелов — Генов, с. 368 с паралелен превод. Тук помествам този превод без промени.
б). В сб. 273, XVII в., НБКМ. Публикувана от  А н г е л о в — Г е н о в, с. 368 с паралелен превод, който препечатвам.

в). Намира се в требник № 622, XVII в., НБКМ. Обнародвана от Цонев, Опис 2, с. 133. Подобна у  В. Я г и ч, История сербохорватской литературы. Казань 1871, с. 105—106 (по срб. ркп.). Превода правя по Цонев.

г). В требник № 622, XVII в., НБКМ. Публикувана от Цонев, Опис 2, с. 133, превода правя по тази публикация.

д).  В. Я г и ч, История сербохорватской литературы, с. 106 (по срб. ркп., век непосочен).

а). Нежит падна от небето, слепите пастири го видяха, без крака го гонеха, без ръце го уловиха, без въже го вързаха, без нож го заклаха, без огън го изпекоха, без уста го изядоха. Отиде нежитът от костите в месото, и в кожата, и в косите, и се разтопи, като сол във вода. Така и от божия раб... винаги, сега и през вековете.
б). Адам имаше нежит и го предаде на Ева, Ева — на оловото, оловото — на морето, морето — на пясъка, пясъкът — на брега, брегът — на тревата, тревата — на росата, росата — на слънцето. Изгря слънцето и изсуши росата, а нежитът загина от божия раб винаги, сега и във вечни векове.

в). Слезе Исус от седмото небе, от готовото свое жилище, срещна нежита и му рече: “Къде отиваш, нежите?” Отвърна му нежитът: “Аз отивам в човешка глава, мозъкът да й размътя, зъбите й да строша, челюстите да й сломя, ушите да й оглуша, очите да й ослепя, устата да й изкривя, носът да огъгня, да боли глава ден и нощ.” И рече му Христос: “Върни се, нежите, в гората, и влез в еленска глава и в овнешка, защото тя всичко търпи и престрадва, остани там и чакай, докато дойде краят на небето и земята; бой се от бога, седящ на престол херувимски, докато дойде да съди цялата вселена, и тебе, бесовски нежите, началниче на всякакъв недъг. Заклинам те, нежите, махни се от раба божи (кажи името), в името на отца и сина и светия дух.

г). Тръгнаха седем ангели, седем архангели, седем ножа острещи, седем свещи носещи. И срещнаха ги Михаил и Гавриил, и рекоха им: “Къде отивате, седем ангели?” А те отговориха: “Отиваме нежита да изсечем и със свещи да го изгорим, и да премахнем кръвта от очите на раба божи (кажи му името), всякога и днес и завинаги.”

д). Свети Михаил Гаврил вървеше, взел железен лък и железни стрели, искаше да стреля сърна и елен. Не намери там сърна и елен, най-намери нежита, който седеше и камъни цепеше. Запита го: “Кой си ти, който седиш и камъни цепиш?” Отговори му: “Аз съм нежитът, ще разцепя човешка глава и мозъка му ще извадя, кръвта му ще пролея.” Михаил Гаврил рече: “Проклети проклетниче нежите, нито мозъка вади, нито главата разцепвай, но иди в пуста планина, влез в еленска глава, тя е търпелива, може да търпи това. Ако те намеря след седем дни, ще те посека, или ще те прострелям.” И помоли се нежитът: “Не ме посичай, не ме прострелван, ще избягам в планината и в еленската глава.”

МОЛИТВА ПРОТИВ ЗАПЕК

Намира се в Зайковски требник от XIV в., б. ред. Публикувана от  С т. М л а д е н о в, Зайковски светогорски требник. ПСп. XXI, 1910,. с. 203;  А н г е л о в — Г е н о в, с. 369 с паралелен превод, който тук заемам без промени.
В името на отца, сина и светия дух. Излязох на поле огнено и намерих езеро пламенно. В него седяха три сестреници, държащи три блюда с рачешки черва: по-старата връзваше, средната развързваше, по-младата бога молеше: позволи, боже, да минава вода у тоя човек, раб божи (името му), в името на отца.

МОЛИТВА ПРОТИВ ТРЕСКА

Публикувана от  Я г и ч, История сербохорватской литературы, с. 104—105 (по р. пр., век непосочен). Подобни варианти с разлика в подробностите и обема у:  Ф. Б у с л а е в, Исторические очерки русской народной словесности и исскуства, т. II, СПб., 1861, с. 47—48; Т и х о н р а в о в, Памятники II, с. 351—352. Превеждам от публикацията на Ягич. Предпочитам този текст, защото е най-обширен и в литературно отношение най-интересен. Той стои близо до молитвата против треска на поп Йеремия, охарактеризирана в Погодиновия индекс.
Край Червено море стои каменна кула, на кулата седи свети велик апостол Сисиний и вижда: развълнува се морето до облаците и от него излизат 12 жени дълговласи — окаяно дяволско видение. И казаха тези жени: “Ние сме тресавиците, дъщери на цар Ирод.” Свети Сисиний ги запита: “Окаяни дяволи, защо сте дошли тука?” А те отговориха: “Ние дойдохме да мъчим човешкия род, който ни се противи; към него ще се привържем и задържим — ще го помъчим. Този, който сутрин се успива, не се моли на бога, не почита празници, а. като става, почва отрано да яде и пие, той е наш угодник.”

Св. Сисиний се помоли на бога: “Господи, господи! Избави човешкия род от тези окаяни дяволи.” И господ му изпрати двама ангели Сихаил и Анос и четиримата евангелисти. И започнаха да бият тресавиците с четири тояги железни, нанасяйки им по три хиляди рани на ден. Тресавиците им се молеха: “Св. велики апостол Сисиний, Сихайле и Анос и четирима евангелисти: Лука, Марко, Матей, Йоан! Не ни мъчете! Там, където се чуват вашите свети имена, и в който род се славят вашите имена, от този род бягаме три дни, три поприща. И запита ги св. апостол Сисиний: “Какви са вашите дяволски имена?” Едната отговори: “Моето име е Тресея.” Другата отговори: “Името ми е Огнея — както печка от борови дърва се нажежава, така и Огнея гори човешкото тяло.” Третата каза: “Моето име е Ледея” — Ледея като студен лед мрази човешкия род, човек от нея не може и в печката да се сгрее. Четвъртата каза: “Името ми е Гнетея” — Гнетея се настанява в ребрата на човека и гърчи утробата му, ако някой човек иска да яде, нека яде, само че от душата на този човек всичко излиза навън. Петата каза: “Моето име е Грънуша” — тя се настанява в гърдите на човека, плещите загниват и излиза хъркане. Шестата каза: “Моето име е Глухея” — тя се настанява в главата на човека, запушва ушите, ломи главата и този човек оглушава. Седмата каза: “Аз се казвам Пухнея” — Пухнея прави да отичат хората. А деветата каза: “Моето име е Жълтея” — Жълтея е като жълтия цвят в полето. Десетата каза: “Моето име е Каркуша” — тя от другите е по-проклета, смъква жилите на ръцете и краката. Единадесетата рече: “Името ми е Гледея” — и тя е от другите по-проклета, не дава на човека сън през нощта, бесове пристъпват към този човек и умът му се побърква. Дванадесетата каза: “Моето име е Невея” — Невея е най-старата им сестра тресавица, която отсече главата на Йоан Предтеча, тя е от всички най-проклета. Хваща човека и той не може да оживее.

МОЛИТВА ПРОТИВ УХАПВАНЕ ОТ БЯСНО КУЧЕ ИЛИ БЕСЕН ВЪЛК

Открива се в Зайковски требник от XIV в., публикувана от  М л а д е н о в, Зайковски требник, с. 203; по-кратка, само първата част, у Д у й ч е в, Естествознанието, с. 550. Превода правя по Младенов.
Кога човек е ухапан, това направи. Вземи вино, кисел хляб и ножа си. Постави виното на земята, вземи хляба в ръце и ножа в дясната ръка н речи към света Богородица тази молитва: “Господи боже, вървеше свети Иван в света планина и носеше света брадвица, да отсече свето дърво. И срещнаха го бесни кучета, и бесни кьлци, и чу глас от отца, сина и светия дух: “Иване, Иване, връщай се! Не плаши се, а дай на човека да яде божие тяло и божия кръв, за да се излекува и да се маже.”
В името на отца и сина и светия дух тази молитва прочети 9 пъти, с ножа направи кръст; ако е близо този човек, дай му вино и хляб; ако ли е далеко, ти бързо полей от виното, а ножа подложи под голям камък в полунощ и тази молитва кажи два пъти:

“В името на отца й сина и светия дух. Тръгна свети Иван на път и видя железни войници и бесни вълци; уплаши се и затрепера и запищя. И рече му господ: “Не бой се, Иване, не пищи и не трепери, но вземи божие тяло и божия кръв и дай на човека да яде и да му е лек от изток до запад в името на отца и сина и светия дух, днес и винаги и во веки.”

МОЛИТВА ПРОТИВ БОДЕЖ

В требник № 622, XVII в., НБКМ, публикувана е от  Ц о н е в, Опис 2, с. 136—137. Превеждам молитвата оттук.

Вземи късче коноп и завържи 3 и 9 възела и кажи, докато връзваш, тази молитва:
В името на отца и сина, и светия дух. Дойде Христос от низинето и висинето и чу глас чуден и стенание. И рече на архистратиг Михаил: “Какъв е този плач и стенание, дали са сироти онеправдани, или вдовици, или четвърто обидено?” Отговори архистратигът: “Господи, не са сироти, нито вдовици, нито четвърто обидено, но е раб божи (кажи му името), бодеж го боде.” И рече му Исус: “Иди в Йорданската река и вземи парче от коноп и завържи 9 възли. Когато му помине, вземете възлите и ги метнете във водата и речете: “Ако не бе провидял господ, умираше раб божи (името).” В името на отца и сина и светия дух, днес и завинаги и вечно.

МОЛИТВИ ПРИ СЪД

а). Намира се в сб. № 273, XII в., НБКМ, непубликувана. Превода правя по ръкописа, л. 61—62.
б). Сб. № 273, непубликувана. Превода правя по ръкописа, л. 62—63.

в). Открива се в требник № 622, XVII в. Публикувана от Цонев, Опис 2, с. 136. Вариант в молитвеник № 646, XVIII в., НБКМ, обнародван от Цонев, Опис 2, с. 163. Превеждам от ркп. № 622.

г). В сб. № 273, XVII в., НБКМ, непубликувана. Превода правя по ръкописа, л. 63—65.


а). В името на отца и сина и светия дух и света Богородица. Седеше раб божи на бели облаци, в дясната си ръка държеше честен кръст, а в лявата ръка държеше драгоценен камък, пшеница и босилек; на лицето му — слънчеви лъчи, на гърдите му — звезда денница; в месечина облечен, обсипан със звезди. Чуха ме властелините, епископите и поповете и дойдоха при мене като овце на сол и като аргати на кладенец и като пчели на кошер. Чист бях като чисто сребро, като на месеца ми се поклониха и като на честния кръст. И винаги, и днес, и всякога во веки веков, амин.
б). В името на отца и сина и светия дух. Аз, раб божи, възлязох на висока планина, измих се в божия рай и възродих се като младенец, и взех три и четири красоти. И слязох и потръбих със златен туров рог. Чуха ме гори и поля, и по полята пастирите, и болярите по дворовете, и господарите по владенията, и царете при цариците. Царете оставиха цариците, и болярите дворовете, и господарите владенията си, един през друг бързаха и се питаха: “Кой бе този човек, който възлезе в божия рай, и оми се и се възроди, и сияеше като слънце, и поблея към мене като овца за агънце, и заплака като дете за майка?” И всички мои врагове паднаха на нозе, и моето желание изпълниха. Всякога и днес, и винаги.

в). Господи, благослови, отче. Станах рано сутринта и помолих се господу богу и на светата денница, която излиза от лоното Аврамово с 327 ковани железни ключове, и оловни, и медни: “Заключи ума, сърцето и езика на тези, които мислят зло за мене, неми да станат, а на мене езикът да полети като на попа презвитера евангелието. Затвори, господи, на моя съперник ума и сърцето и на всички властелини и съдии.” И аз, раб божи (кажи името), излязох от завистта в красотата, всякога и днес.

г). Когато отиваш на съд при властелините, господарите и съдиите, вземи вода в нов съд, после кажи тази молитва, и ще бъдеш от всички обичан:

Господи боже наш, свети Козма и Дамяне, отиде божият раб при властниците, и съдиите, и князете, и владиците. Когато проговоря, да ми се слуша думата, като че евангелие говори и като клепало в света неделя. И да ми се слуша речта като гръм от небето. И да светим в него (в съда?) като денница между всички звезди. И да сияе главата ми като слънцето в небето. И да бъде твоят раб в сладост и драгост; да не могат без него, както целият свят не може да живее без вода. И да е на всички хора любим, и да не се противят на неговата реч, но да проговорят към него с ясен глас, и да го погледнат с весели очи, и да бъдат всички сърдечно чисти.

МОЛИТВА НА СВЕТИ ГЕОРГИ ПРИ ТРЪГВАНЕ НА ПЪТ

Намира се в сб. № 273, необнародвана. Превода правя по ръкописа, л. 586—606.

Облякох се в небеса, покрих се с облаци, препасах се с кръста и помолих бога и свети Георги. Слънцето бе от дясната ми страна, а месецът над главата ми, звездите около мене. Георге, слънчево слънце, който обузда пет елински царе! “Господи Исусе Христе, завържи устата на моите противници, и ръцете и нозете на онези, които мислят зло на раба божи... Направи ги, господи, като безгласни овце под мене, а мене направи над тях като лъв. Със силата на света Троица, с молитвите на пресвета Богородица, с небесните техни сили, с архангела Михаила и Урила, Равофаила, Мардария, Ардаила и със светите великомъченици Георги и Димитър, Теодор, Меркури, Прокопий, Никита, и светите апостоли, и светите 4 евангелисти: Матей, Марко, Лука, Йоан, и светите 318, които бяха в Никея, и с всички свети светци, укрепи, господи, своя раб и направи всички подножие на моите нозе. Всякога, и днес, и винаги във вечните векове, амин.”

МОЛИТВА ПРОТИВ УРОКИ ПО ПЧЕЛИТЕ

В псалтир № 464, XVII в., НБКМ, публикувана от Цонев, Опис 2, с. 11. Превеждам оттук.

В името на отца, сина и светия дух. Вземи 3 стръкчета тиквени и 3 от лоза, и 3 вейки от плет и с три камъка на входа покади с тамян три пъти, месец март, ден първи.
При разпръскване на пчелите. Гърмяха и летяха сладки и благи пчелици, и срещна ги свети Зосим, и рече им: “Къде отивате, благи пчелици?” — “Отиваме в галилейската планина къщи да градим.” Рече им свети Зосим: “Заклинам ви да не отивате в гората галилейска, нито къщи да градите, нито килийки. Върнете се при раба божи (кажи му името) и там градете къщи и килийки!” Свети Зосим върна моите пчели към своята майка.

МОЛИТВА ПРОТИВ ОТОК НА КОН

Служебник № 79 (150), XV в. — на допълнителни листи от XVII в., НБИВ. Отпечатана от Цонев, Опис Пл, с. 49. Превода правя по тази публикация.

Да намериш суха кост от кон и с нея да баеш 3 пъти и пак я постави на мястото, откъдето си я взел. Очертай с костта и след това кажи:
В името на отца и сина и светия дух вървеше някой си (кажи му името), цвилеше и плачеше, и срещна го майка божия и светите врачове Козма и Дамян, и Киприан, Пантелеймон, Мануил и Савел, и Исмаил и Роман, и запитаха го: “Какво ти е (кажи му името), че цвилиш и плачеш?” — “Как да не плача, бодил удари добрия ми кон, бере и гнои.” И рекоха му светите врачове: “Върни се (кажи му името), иди при раба божи (кажи му името), да вземе суха кост и да предаде болестта на сухата кост, а сухата кост на земята, а земята на тревата, а тревата на росата, а росата на слънцето, а слънцето на гората, а гората на вятъра. И да се разсее като вятър, ни горе връх да има, ни долу корени. Кажи три пъти: “Да застанем със страх.”

МОЛИТВА ПРОТИВ ГРЪМ

В сб. 273, XVII в., НБКМ, непубликувана. Превода правя го ръкописа, л. 69—70. Друг препис в молитвениче № 646, XVIII в., публикувана от Цонев, Опис 2, с. 162.

Триста ангели божи, които въртят гръмовното колело и пращат дъждове и мълнии на земята, наблюдават злобата на тези, които я вършат. Със силата на тези свети ангели помогни на раба божи, носещ светата Троица, който страда от страх от гръм, и от зъл човек лукав, и от бесове. Ангелите на небесния цар въртят гръмовното колело, викащи: “Свят, свят, свят е господ Саваот, изпълнено е небето и земята със славата му! Осанна във висинето и благословен е, който върви в името господне, осанна на този, който е във висинето!”

МОЛИТВА СРЕЩУ ВЯТЪР

Намира се в часослов № 631, XVII в., НБКМ, отпечатана от  Ц о н е в, Опис 2, с. 151—152. Превода правя по тази публикация.

Излязоха седем ветрове и седем огньове, различни по горещина, и срещна ги пречиста Богородица майка божия с 12 апостоли, и попитаха ги: “Къде отивате, ветри, и вихри, и огньове?” Отговориха: “Отиваме на човека очите да ослепим, и ушите да оглушим, и жилите да извлечем, и кръвта му да пролеем.” И рекоха пречиста. Богородица и 12 апостоли: “Заклинам ви, ветри, и вихри, и огньове в 318-те отци, които са в Никея, да не направите никаква пакост на раба божи — пазете го от клевета в село, и от завист и ненавист, и от роденица, и от прислушници, и от магьосници, и от житовъбец, и от млекомамец, и от масломамец, и от лош сън, и от зъл час, и от зла среща, и от зла стига на вода или на брод, и от мълния, и от страх нощен, и гняв дневен.”
Който иска да я носи при себе си честно за спасение, и за изцеление, и за живот, и за здраве във веки веков, амин.


Източник:http://www.promacedonia.org/bg_ap/dp_45.html
« Последна редакция: Януари 22, 2017, 18:24:21 от Житара » Активен

☺ ∞♥ oNe レo√乇
Житара
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 417

« Отговор #5 -: Януари 22, 2017, 17:29:19 »

МОЛИТВА ПРОТИВ ВРЕДЕН ДЪЖД

Открива се в сб. № 308 (80), XV—XVI в. Публикувана от  А н г е л о в — Г е н о в, с. 364—366 с паралелен новобългарски превод, който тук помествам без промени.

Да се помолим на господа! Попът: “Наистина достойно, праведно и хубаво архангел Михаил биде поставен от господа наш Исус Христос да пази реките, та дяволът да няма никаква власт над тях. Господ дойде с велика клетва с отца, със св. дух да отблъсне чрез света Троица дявола от реките, за да няма той власт над християнския труд, унищожавайки го с буен дъжд.
Заклевам те, дяволе, в живия истински бог и в пречистата му майка богородица Мария, сгодена за Йосифа! Заклевам те, дяволе, във всички ангели, които направи господ! Заклевам те, дяволе, в четирите небесни ъгли! Заклевам те, дяволе, в четирите евангелисти: Матей, Марко, Лука, Йоан, които крепят небето и земята! Заклевам те, дяволе, във великия град Йерусалим, в който почиват всички праведници! Заклевам те, дяволе, в дванадесетте апостоли! Заклевам те, дяволе, в 16-те пророка, заклевам те, дяволе, в 40-те мъченици! Заклевам те, дяволе, във великия предтеча и кръстител Йоан! Заклевам те, дяволе, в 318-те свети отци, които бяха събрани в Никея — да нямаш никаква власт над християнския труд, унищожавайки го с буен дъжд! Заклевам те, дяволе, в четирите реки: Фисон, Гион, Тигър и Ефрат, които протичат по цялата вселена — да нямаш власт над християнския труд! Заклевам те, дяволе, в ангелите и архангелите на нашия господ Исус Христос! Заклевам те, дяволе, в кръщението господне! Заклевам те, дяволе, във възкресението на Лазара! Заклевам те, дяволе, във Цветоносието на господа наш Исус Христос! Заклевам те, дяволе, във възкресението господне! Заклевам те, дяволе, в неговото благолепно преображение! Заклевам те, дяволе, в силата на честния и животворящ кръст — да нямаш власт да унищожаваш житата в християнските ниви! Заклевам те, дяволе, в Сидрах, Мисах и Авденаго! Заклевам те, дяволе, в двете светила, които направи господ: дневното слънце и нощната луна — да нямаш власт да наводняваш житата в християнските ниви! Заклевам те, дяволе, в херувимите и серафимите на господа наш Исус Христос и в тяхното непрестанно пеене, към което нека бъде приет и нашият глас с прилежание и изповедание, сега, винаги и през вечните векове!

МОЛИТВА ПРОТИВ ДЯВОЛИ И ВЕЩИЦИ

Поместена в сб. № 631, XVII в., НБКМ. Обнародвана от  Ц о н е в, Опис 2, с. 150—151. Превеждам я оттук.

Стои Сисин пред дверите на божия раб (кажи името), на копие се подпрял, с меч се опасал, отправил взор напред към мора и вещици и всякакъв вид вили. С него повиках всички ангели, с тях архангел Михаил и Христовите апостоли Петър и Павел. Дойде невидимо от небето и прогони от това място мора, и вещици, и дявол: вечер в полунощен час, когато морето почива, когато вода не тече, нито петли пеят, нито псета лаят — тогава изгониха всички бесове и тъмни духове от това място, от този храм, от тези четири страни. Тук, при раба божи (кажи му името), за вас няма място, тук са 4-та евангелисти, тук са 16-те пророци, ще пазят и ще бранят раба божи в името на отца и сина и светия дух.
Да се чете на Гергьовден, на Възнесение господне, на св. Дух. Да се чете в четирите краища на селото до три пъти.

МОЛИТВА НА СВЕТИ АРХАНГЕЛ МИХАИЛ ПРОТИВ МОРА И ВЕЩИЦИ, ВАМПИРИ И ВЯТЪР, КОИТО СА ПРЕЗ ДЕНЯ И НОЩТА

В сб. № 273, XVII в., НБКМ, непубликувана. Превода правя по ръкописа, л. 50—52. Варианти:  С о к о л о в, Материалы и заметки, с. 36—39 (по Драголев сб., XIII—XIV в., срб. ред.);  М. P a n t e l i с, Hrvatskoglagolski amulet. Slovo 23, 1973, c. 201. Тези варианти са по-обширни, в тях играят роля освен арх. Михаил и други лица.

Каза вещицата: “Аз дърво плодовито изкоренявам, женска младост връзвам и женска ненавист надвивам; приближавам се и ще вляза при човека като кокошка, като гълъбица, като змия. Аз хубави деца одушвам и затова ме наричат убийца. Когато се роди истинското божие слово, отидох там да го измамя. И намери ме архангел Михаил и окова ме, аз се заклех и рекох: “Кълна се в престола на вишния и във висшите сили, че няма да те излъжа, но ще ти кажа истината. Ако може човек да препише името ми, аз няма да вляза в дома на раба божи ...” И рече архангел Михаил: “Кажи ми твоите имена!” — “Първо име — Мора, второ — Вещица, трето — Визуса, четвърто — Макарила, пето — Сияна, шесто — Евгелуса, седмо — Наврадулия, осмо — Живи огън, девето — Пладница, десето — Детодавица, единадесето — взема млякото на младенците, дванадесето — Дявол измамник.” На архистратиг Михаил рече: “Пусни ме да ти се закълна — където тези имена се произнасят, да не влезе там никакъв дявол во веки. Амин. Нито при спящите, нито при ядящите, нито в полунощ, нито по пладне, винаги, днес и всякога, и през всички векове, амин.”

МОЛИТВА НА СВЕТИ СИСИН, ИСИДОР, СИМЕОН И ТЕОДОР

Открива се в сб. № 631, XVII в., НБКМ, публикувана от  Ц о н е в, Опис 2, с. 149—150, превода правя по тази публикация. От творбата са известни още редица преписи, но никои от тях не се схождат напълно. В едно или в друго отношение всеки представлява нова редакция, в някои случаи вариант. Издания:  Р. Р. Н а s d e u, Саrtile poporane ale Romanilor in secolure XVI. Bucuresti,, — 1879, с. 280—281. Заглавие: “Молитва на свети Сисин срещу проклетия дявол”:  С о к о л о в, Материалы и заметки, с. 26—35 (три текста от Драголев сб.);  Д у й ч е в, Apokryfna Bycantino-Slavica. Zbor. Fil. fak. IX 1. Beograd, 1967, c. 247—250, на л. 5—7 от приложението. Заглавие: “Молитва на св. Сисин и сестра му Мелентия против дявола”;  М. P a n t e l i c, Hrvatskoglagolski amulet. Slovo, 23, с. 199, заглавие: “Свети Сисин, Сисинос, Сикисанор, Теодор”. Всички публикувани варианти се откриват в балкански ръкописи. Макар че текстът, който превеждам, не е най-стар, предпочитам го поради неговата пълнота и литературните му качества. По-важни различия на нашия текст в сравнение с глагол, текст на Пантелич:

В името на отца и светия дух. Имаше войни като свети Сисин и Симеон и Исидор, които всички надвиваха, първо асирийците, второ измаилтяните. Когато беше двадесетият [подвиг] в арабската земя, Сисин излезе на лов. Тогава на светеца се яви ангел господен и му рече: “Иди при сестра си Мелентия, която бе родила 5 синове, а дяволът ги взе. Днес има новородено дете, дяволът и него иска да вземе; да не направиш дявола ловец, прогони го и заедно с него [изгони] всички дяволи.” Тогава свети Сисин се отправи към сестра си Мелентия. Тя бе направила мраморна кула и я бе оковала добре с гвоздеи, и изляла я бе с олово и с медни обкови. Беше внесла храна за шест години и две момичета, които да й слугуват.
Когато свети Сисин се приближи до кулата, ненадейно се разрази голяма буря и зима. [1] Свети Сисин рече: “Сестро моя Мелентие, отвори ми да вляза, понеже голямата буря ми досажда [2]. Мелентия рече: “Не смея да ти отворя, брате мой, понеже имам пеленаче и се страхувам от дявола.” Свети Сисин рече: “Не бой се, аз съм ловец и гонител на дявола.” [3] Мелентия, като чу гласа му, отвори кулата. Тогава дяволът се превърна на просено зърно [4], прилепи се под копитото на коня и влезе в кулата. Когато настъпи полунощ, Мелентия пипна своето дете и рече: “О, братко, то е мъртво” — и извика с голям глас: “Брате мой, Сисине, както ти рекох, така и стана!”

Тогава свети Сисин възседна своя кон, който дъхаше пламък, и като гонеше дявола, срещна върба [5] божия и рече: “Видя ли врага да бяга и дете да носи?” Тя бе видяла [6], а каза: “Не видях.” Тогава Сисин я прокле: “Цвят да имаш, а плод да нямаш!” След това намери къпина [7] и рече: “Видя ли врага да бяга, дете да носи?” Тя бе видяла, но рече: “Не видях!” Тогава свети Сисин я прокле: “Къпино, да бъдеш за човека препятие, а за себе си проклятие! Където ти е коренът, там да ти е върхът!” После стигна до явор, дърво божие, и рече: “Яворе, видя ли врага да бяга и дете да носи?” Той беше видял и каза: “Видях.” И рече свети Сисин: “Да си благословен, яворе, да си в църквите клепало и да зовеш праведниците към спасение, а грешниците към покаяние.” И пак достигна до маслина, дърво божие, и рече: “Маслино, не видя ли врага да бяга и дете да носи?” Тя бе видяла и каза: “Видях, гмурна се в морето с рибите морски.” Свети Сисин рече: “Маслино, да си благословена в църква и да бъдеш за цяр на хората!”

Тогава свети Сисин се помоли богу и хвърли въдица [9] в морето. Извлече дявола на сухо и започна да го бие и мъчи, викайки: “Дай ми децата на моята сестра Мелентия, които си й взел!” И пак рече Сисин: “Жив е господ бог мой на небето и на земята, няма да те пусна, дяволе, не ще излезеш из моите ръце, докато не ми дадеш Мелентините деца.” Дяволът рече: “Изядох ги. Повърни ми майчиното си мляко, което си сукал като малък, а аз ще ти изплюя децата” — упорствуваше дяволът. Тогава свети Сисин се помоли на господа с думите: “Господи Исусе Христе, чуй твоя раб, днес ще те прославя, аз, твоят раб, а дяволът ще засрамя.” И блъвна матерно мляко. [10] Дяволът се посрами, удвои силите си и повърна 6-те синове Мелентини. Свети Сисин рече: “Жив е господ бог мой на небето и на земята, няма да те пусна дяволе, няма да излезеш из моите ръце, ако не се закълнеш: “Там, където се чете моята молитва и се споменава името ми, там да не може да дойде нито мора, нито вещица, нито дявол.” Тогава дяволът се закълна: “В името на всевишния и в небесните сили, и в 40-те попове, които непрестанно пеят на небето. Там, където се споменава името ми и се чете моята молитва, в дома на божия раб (кажи името му), там да не пристъпва нито мора, нито вещица, нито зъл дух от века и до века. Амин.” [11]



1. Дотук у Пан. липсва, тук се казва, че братята (назовани в заглавието) са дошли и “намериха сестра си в гората, повикаха и й рекоха ...”

2. Пан.: “голяма зима е и няма къде глави да подслоним”.

3. Пан. — говори не само Сисин, но и братята; има разлики в диълога, но общият смисъл е същ.

4. Пан. — липсва за просеното зърно, но има нов момент: “И сестрата им свари вечеря и ии постели и положи братята си да спат.”

5. Пан. — къпина.

6. Пан. — липсва “тя бе видяла”, също и по-нататък.

7. Пан. — върба.

8. Пан. — кипарис, Дуйчев — бор.

9. Пан. — “те [братята] хвърлиха 7 въдици и мрежи и извлякоха дявола на сухо”.

10. Пан. няма молитва, този момент има следния вид: “А те се удариха с три пръста в гърдите и повърнаха майчино мляко пред него (дявола).”

11. Краят по-различен: “Дяволът им каза: “Не ме погубвайте, ще ви се закълна. Кълна се в силата на св. Троица и в онези четири стълба, които подържат земята”.

Източник:http://www.promacedonia.org/bg_ap/dp_45.html

« Последна редакция: Януари 22, 2017, 18:27:47 от Житара » Активен

☺ ∞♥ oNe レo√乇
Житара
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 417

« Отговор #6 -: Януари 22, 2017, 17:46:08 »

Гадателни книги
 

Гадателните книги съдържат убеждението, че по някои природни белези може да се отгатне бъдещето. Прокобите обаче се основават върху преживени напасти и сполуки в живота. По произход гадателните книги възхождат към езическите времена, но в България проникват в късни византийски обработки. Общо изследване върху гадат. книги у  М. А н д р е е в а, Политический и общественный элемент византийско-гадательных книг. Byzantinoslavica, т. 2, 1930, с. 47—72, т. 2, 1930, с. 395—414; т. 3. 1931, с. 430—461, т. IV, 1932, с. 65—84; К истории византийско-гадательных книг. Byzantinoslavica, V, 1933, с. 120—161.

КОЛЕДНИК

Издания:  А р х а н г е л ь с к и й, К истории..., с. 132—133 (по сб. № 808 (80) от НБКМ, XVI в.);  Я ц и м и р с к и й, Мелкие тексты, с. 437—438 (съкратен текст, XIV в., б. ред.);  Т и х о н р а в о в, Памятники II, с. 376 (по р. пр. от XV в., кратка ред.); с. 378 (по р. пр. от XV в. с българизми, по съдържание мин. разлики с Арх.); в текстовете на Тих. като автор на творбата се сочи пророк Ездра;  Я г и ч, Stamme, 10, с. 115—116 (по Берлински сб. от XIII в., б. ред.), заглавие: “Коледар дневни”, заедно с гр. текст; това е същият тип Коледник, приписван на Ездра, но в друга ред. — различия в подробностите; пак там, с. 117—118 (два текста по срб. ркп. от XVI в., не се покриват точно с нито един от горните текстове, но различията не са основни);  П ы п и н, Памятники 3, с. 157—158;  Д у й ч е в, Естествознанието, с. 432—435 (с превод, друга ред. по ркп. от XVIII в.). Превод на текста ро Софийски сб. № 308 —  Д. П е т к а н о в а, Христоматия, с. 182.
Ако се случи Рождество Христово в  н е д е л я, зимата ще бъде мека, пролетта — мокра, лятото — сухо, есента — ветровита. За войниците ще има радост, за царете развенчаване. Ще има изобилие на плодове, множество четири ноги и мед. За младите — пагуба.

В  п о н е д е л н и к  ако бъде Рождество Христово, зимата ще е люта, пролетта и лятото — мокри, жетвата — богата, дъждовете — големи, есента — суха. Гроздоберът ще е слаб, медът ще намалее, плодовете ще са много, а за много мъже ще настъпи неочаквана смърт. За воеводите — радост, за царя и болярите — придобивки, а за благородните жени плач. Други ще загинат от силен плач.

Във  в т о р н и к  ако бъде Рождество Христово, зимата ще е снеговита, пролетта — мокра, лятото — добро, а есента — суха. Пшеницата ще бъде слаба, плодовете ще намалеят, за четириногите — пагуба. Неочаквани недъзи ще налетят, а плаващите ще се издавят. Ще има много мед и масло. Всред гърците ще има смут.

В  с р я д а  ако бъде Рождество Христово, зимата ще е зла, пролетта — суха, лятото — добро, есента — суха. Пшеницата ще е слаба, гроздоберът — изобилен, плодовете и медът — много. За мъжете — пагуба. Маслото ще е оскъдно. Враговете ще спечелят успехи в мир.

В  ч е т в ъ р т ъ к  ако бъде Рождество Христово, тогава ще бъде зимата мека, пролетта и лятото — ветровити, зеленчуци ще има малко, медът ще намалее. За силните — пагуба. Масло и плодове ще има много.

В  п е т ъ к  ако бъде Рождество Христово, зимата ще бъде неочаквано зла, пролетта — ветровита, лятото — мокро, есента — суха, гроздоберът — изобилен. Ще има очебол, за младите — гибел, за войниците — радост. Маслото ще е много. За князете ще има похвала.

Ако Рождество Христово бъде в  с ъ б о т а, зимата ще бъде люта, ветровита и сняг върху сняг. И пролетта ще бъде ветровита, а лятото мокро. Плодове ще има малко, но хубави. Есента ще е суха. За овцете — мор. Ще има много пожари, тридневен земетръс, а за старците — смърт.

Край на коледника.

ГРЪМНИК (КРЪГОВНИК)
 

Издания:  А р х а н г е л ь с к и й, К истории, с. 137—142 (по сб. № 308 (80) от НБКМ от XVI в.);  П ы п и н, Памятники 3, с. 154—155 (приписван на цар Ираклий);  А н г е л о в — Г е н о в, с. 355—357 (препечатан по Арх. частично с паралелен превод на публикуваните части);  П е т к а н о в а  в: Христоматия, с. 182—184 (също частичен превод).

Месец  о к т о м в р и. Ако прогърми в първия ден, предсказва спасение на света. Ако ли има тътен, предсказва за битки на велики мъже. В същия месец ако прогърми през деня или има мълния, ще бъде дъждовно, голяма тишина и потоците ще се напълнят. В същото време ще има много плод и храна. Хората ще паднат в грях поради блудство и техните домове ще се развратят. Жените и децата им внезапно ще измрат. В същия месец ако има през нощта гръм или мълния, всички хора ще се разболеят. Тогава много мъже ще погинат от меч и войска. В същия, месец ако има земетръс през деня, житата ще изсъхнат. Голям страх ще има между хората и големи дъждове. Ако ли земетръсът бъде нощем, хората ще погубят княза на тая земя.

Месец  с е п т е м в р и, първи ден. Ако прогърми, предсказва смърт. Ако ли има тътен, ще има радост и голяма благодат. В същия месец ако има гръм и мълния през деня. всички от източната страна до запад ще се зарадват, а египетската земя ще изнемогне, ще погине от ревност и зверове ще я изядат. Ако ли има гръм и мълния през нощта, страх ще пламне на онези места и корабите ще потънат. И много ветрове ще има, разруха на домовете, бедност и много зверове. Добитъкът ще се разплоди много. В същия месец, ако кма земетръс, ще има много войни и мнозина ще загинат. Морето ще намалее, после ще вали изобилен дъжд. Ако ли пък земетръсът бъде през нощта, тогава хората ще намалеят и ще се явят скакалци, които ще изядат житата. Дъждове ще има и овошките няма да дадат плод.

Месец  н о е м в р и. Ако прогърми през нощта, медът ще бъде много. Мъдри и праведни мъже ще измрат. Ако ли през деня има гръмотевица и мълния, в арабската земя ще настъпи глад. И още показва, че хората, имащи човешка слава, ще спечелят, а войниците ще загинат. Истински град ще се разсипе. В тази земя бедните човеци ще се разболеят. Ако ли през нощта има гръмотевица с мълния, ще има пожари по всички страни и градове. Кораби ще потънат. Зверовете и животните ще се умножат. Зверовете ще се нахвърлят върху хората. И ще бъдат изгорени от небесата. В същия месец ако има земетръс през деня, за царете — мир. И любов голяма ще има между човеците. Война няма да има, но ще валят силни дъждове. Ще има много жито. Младенци и животни ще измрат. Ако ли земетръсът бъде нощем, ще настъпи траен мир. И скръб и печал няма да има, а радост голяма между хората. Оранта ще е тежка. Морските животни ще се умножат. После дъждовете ще се засилят.

Месец  д е к е м в р и. Ако прогърми или има мълния, другостранци ще отворят война и ще паднат в робство, а техният цар ще погине от робите си. И жито много ще има и плодове. Ще настъпи дълга зима по земята. В много морета много мъже ще загинат. Ако ли има гръмотевица с мълния през нощта, раждащите се ще измрат. Другите народи ще изгладнеят и ще има неочаквана смърт. Ще се яви силен човек. Тогава царят ще погуби своите противници. В същия месец, ако има земетръс през деня, царят ще остави и града, и войската и ще отиде в други страни, у друг цар ще се спре. И църкви ще запустеят, и диви зверове ще загинат. После всички градове ще се успокоят от многото вик, война и смърт. Предсказва още и война с много градове и с нови народи. И неговото царство няма да го приеме, а църквите ще запустеят. Дъжд няма да има, нито жито. После обаче царството ще го потърси. И градовете ще се уредят и населят. Църквите и областите ще се умирят.

Месец  я н у а р и. Ако прогърми, предсказва много болести. Ако има тътен, няма да има никакво зло. В същия месец ако има земетръс през деня, ще има много плодове и потоците ще се умножат. Ще има голямо изобилие от всичко. Ако земетръсът бъде през нощта, то ще има междуособна война и метеж между хората, убийство, въздишки и много сълзи сред хората. Градовете ще се развълнуват. Ще има голяма зима, много овощия, жито много и добри ниви.

Месец  ф е в р у а р и. Ако прогърми, предсказва забогатяване на света. Ако има тътен, показва гибел голяма на света. Ако има гръмотевица или мълния през деня, показва за болярите с висок сан падение и по много места пожари. Ще има изобилие от жито и бедните ще се възгордеят, а богатите ще се смирят. Ако гърменето или мълнията бъдат през нощта, ще има голяма морска битка и в корабите ... (?) Житото ще бъде много. Сред животните — много приплод. Болярите ще направят помежду си война поради ревност и после ще се омиротвори. Ако земята се тресе през деня, то старейшините на хази земя ще познаят много добро, а в други градове за старейшините ще настъпи пагуба. Дъждове ще има много, а житото ще е добро. Ако има трус през нощта, ще настъпи лошо вълнение сред хората, а в градовете — смърт. Хората ще погубят княза на тази земя. Църквите ще опустеят. Житото ще се увеличи.

Месец  м а р т. Ако прогърми, виното и пшеницата ще са много, ако тътне, показва война и пагуба. Ако гръмотевицата или мълнията са през деня, земята ще даде своя плод, рибите ще загинат, животните много ще се плодят. Между големите царе — мир, на изток и запад — много смърт. Ако има гръм или мълния през нощта, показва голямо добро. Ако има тътен, ще премине град по цялата земя.

Месец  а п р и л. Ако прогърми, предрича обилие на жито и вино. Ако има земетръс, съседни царе ще започнат помежду си война. И града, и тези люде ще обхване смут. Ще има гняв и ревност между тия хора. Велик мъж ще умре, човеци ще загинат, ще валят дъждове, жито и плодове — много. Ако земята се разтърси през нощта, ще има метеж сред хората. Няма да се покоряват на своите боляри и князе и ще напуснат своя старейшина, ще мислят зло за своя цар и ще започнат да не работят. Във войската му няма да има ред. Западният цар ще умре, ще има много дъждове към края на лятото и много жито. В Египет ще настъпи глад.

. . . . . . . .
Месец  ю н и. Ако прогърми, велик мъж ще умре. Ако има тътен, показва глад. През същия месец ако има гръмотевица през деня с мълния, хората ще станат милостиви и праведни и ще се радват на делото на своите ръце. Земята и небето ще дадат много блага. Житото на тази земя ще е добро. Ако има гръмотевица или мълния през нощта, показва болест, смърт и плен за хората; за конете и овцете — смърт. За арабите показва гибел. В този град, където стане знамението, то след това показва изобилие и радост. Ако ли има земетръс, честни царе и князе ще се смирят, а смирени ще се въздигнат. И враговете ще погинат; на това място ще има похвала. Където бъде земетръсът, там и житото ще е много. Ако земетръсът е нощем, ще има преселение по местата, гонение и плен ще има на това място. И от всички години годината ще е най-добра и [ще има] голяма слава. По места — дъжд и много мед.

Месец  а в г у с т. Ако прогърми, велик мъж ще умре. Ако има тътен, всичко ще бъде добре, не показва никое зло. Ако ли прогърми през деня или има мълния, на изток и на запад законите ще се отменят. Земята ще даде много плод. Войници ще дойдат от друга страна и ще го изядат. Те ще превземат тези земи. Разбойници ще се появят и ще има убийства между тях. Ако гърменето и мълнията бъдат през нощта, войниците на царя ще въстанат и ще го погубят. В източните страни няма да има жито и хората ще бъдат като зверовете. Ще измрат много деца. Ако има земетръс през деня, ще дойде скръб и печал, предсказва и болест. На места ще има жито. И всички градове и човеци ще се разорят. Някъде ще се запали голяма църква и овощните дървета ще изгорят. Лозята ще изсъхнат и земята грозно ще се сътресе от божия гняв. Ако ли през нощта земята се разтърси, всички земни блага ще бъдат на царя. Ще има дъждове и много пшеница, но ще има и треска.
  
Източник:http://www.promacedonia.org/bg_ap/dp_47.html
« Последна редакция: Януари 22, 2017, 22:04:49 от Житара » Активен

☺ ∞♥ oNe レo√乇
Житара
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 417

« Отговор #7 -: Януари 22, 2017, 17:49:52 »

Гадателни книги

ГРЪМНИК - ЗОДИАК

 

Предхожда се от една зодиакална част (в някои преписи тя липсва), която определя кои дни през месеца на коя зодия принадлежат, кои са лоши, кои средни и кои добри. След това се уточнява в границите на всеки месец кое число на коя зодия принадлежи, след което започва същинският гръмник. От този вид гръмник са известни множество преписи. Съвпадение точно между тях няма по отношение на съдържанието на предсказанията и реда им; по всичко личи, че разполагаме с различни редакции и различни преводи. Формата им остава една и съща, както и основният дух.

И з д а н и я: Я г и ч, Starine, 10, с. 122—124 (по ркп. от XIV в., срб. пр.);  Т и х о н р а в о в, Памятники II, с. 360—366 (към него е присъединен и друг вид гръмник — гадаене по гърма според растенето на луната в границите на месеца, по сб. от XV в., срб. ред.), с. 369—374 (по р. пр. от XV в. и XVIII в. без зодиакалната част, гадание на гърленето не по зодиакални числа, а по зодии, съвпадащи с месеците);  К р и с т а н о в — Д у й ч е в, Естествознанието, с. 401—413 (по пр. от XVIII в. с паралелен превод; очерк за гадат. книги на с. 390—401). Тази ред. на места е разширена. След таблицата за дните на зодиите има една част, която по мнението на Дуйчев е българска — свързва животинските знаци с градове и страни: “Гледай тук и разумявай. Рибите са образи. Овенът е Рим. Близнаците са Търново. Ракът е Русчук. Лъвът е Дунав. Девицата Романия. Скорпионът е Анадол. Стрелецът е Солун. Козирогът е Сърбия. Юнецът е Влашко. Водолеят е морето.” Смята се, че тази ред. възниква през XIV в. Един неиздаден пр. от типа на Тих. 2 в сб. № 667, XVI в., НБКМ (Цонев, Опис 2, с. 179).

Превеждам творбата по изданието на Ягич. Оригинално заглавие: “Сказание за гръмника”.

Общо изследване върху гръмниците с привеждане на славянски и еврейски текстове у  В. Н. П е р е т ц, Материалы к истории апокрифа и легенды. 1. К истории громника. СПб. 1899. Изследвачът различава 6 вида гръмници.


Р и б а. Ако прогърми в числото на рибата, пшеницата ще изгние, ще има много злини за хората по цялата вселена, в царствата глад и пагуба, а след това ще въстанат един срещу друг и ще има война между царете им. Зимата ще бъде добра и всичко ранно ще бъде добро. За воловете — пагуба, също така мор за всички зверове и животни на изток и на запад.
Тръс. Ако има земетръс, навсякъде ще се появят големи болести и ще бъдат тежки.

О в е н. Ако прогърми в числото на овена, това показва развала на всичко ценно, всички острови ще се изпълнят с човешки трупове и лъвове ще се наситят от тях.
Ако има земетръс, ще погине целият свят.

Т е л е ц. Ако прогърми в числото на телеца, пшеницата по местата ще изгние, в царствата ще има голяма радост, на изток — сеч, метеж и глад, някакъв насилник ще се появи от някаква страна, ще има недъзи и тежки болести. За домашните животни ще има голям мор.
Ако има земетръс, ще настъпи голяма горещина и ще има метеж.

Б л и з н а к. Ако прогърми в числото на близнака, това показва за пшеницата развала, между хората придобивка, за плаващите — гибел; късната сеитба ще бъде добра, а зимата — тежка. Всички плодове ще намалеят, в тази страна ще се надигне някакъв насилняк и ще има голяма напаст, за силните хора — гибел и тази страна ще бъде завладяна. За пшеницата и ечемика — гниене, в другите страни харманите ще се напълнят и в западните страни мнозина ще се наситят; ще има треска; хубавите плодове ще намалеят и храна ще има по-малко; ще има бедност и за воловете — смърт.
Ако има земетръс, показва разлъка за известни мъже.

Р а к. Ако прогърми в числото на рака, това показва, че ще задухат силни ветрове, но сеното и житото ще уцелеят, харманът ще се напълни с пшеница и ечемик. В западната страна мнозина ще се наситят, ще има голям трясък, ще има оскъдица от добри плодове. Зеленчуци ще има малко и смърт много, овощия ще има много. В северните страни ще има пагуба и гибел за царя в тази страна.
Ако има земетръс, ще има забрава от съмишлениците, за силните — разлъка. Жалост и тъга ще има за хората в тази страна, които живеят тук.

Л ъ в. Ако прогърми в числото на лъва, за пшеницата и другите плодове — развала, в западните страни — телесни болки, струпеи и краста; зимата ще бъде сурова, за зверовете — мор.
Ако има земетръс, зимата ще бъде люта.

Д е в и ц а. Ако прогърми в числото на девицата, това показва и за другари, и за врагове, и за царя — гибел; в египетската земя ще има междуособици и плаващите ще погинат; за пшеницата и зеленчуците — развала, а навсякъде по планините — тление; това, което бъде на полето, всичко ще бъде добро, зимата ще закъснее; за хората — неочаквана смърт, а по градовете малко радост.
Ако има земетръс, между хората ще има болести.

В е з н и. Ако прогърми в числото на везните, ще има битки и сеч, всеки ще се дигне един срещу друг; ще настъпи глад, страната ще се изпълни със зверове и ще има много знамения. Мъже и жени ще умрат от ушна болест, в западните страни ще настъпи такъв глад, че хората от онова място ще се дигнат и ще започнат да бягат; за домашните животни ще има мор.
Ако има земетръс, на много места ще има война.

С к о р п и о н. Ако прогърми в числото на скорпиона, ще има глад и сеч, за пшеницата — гниене, зимата ще бъде тежка, плодовете малко, а в южната страна ще погине всичко. В тази страна ще има грабителство, ще въстанат един срещу друг, царят им ще се смени и на негово място ще бъде издигнат друг цар.
Ако има земетръс, това показва, че ще настъпи благодат и много радост.

С т р е л е ц. Ако прогърми в числото на стрелеца, ще има борба и метеж много в тази страна; ще има от всички плодове; това, което е в планините, ще изгние; за четириногите животни — приплод. Зимата ще закъснее; в източната страна ще има много битки; плодовете за ядене след това ще падат и ще потънат; ще има навсякъде по вселената радост.
Ако има земетръс, за стадата ще настъпи мор и голяма смърт.

К о з и р о г. Ако прогърми в числото на козирога, това показва, че ще има много дъждове в продължение на четири дни; метеж между първенците; на изток ще се появи друг цар; по селищата ще има глад и голяма буря, а в морето гибел за корабите.
Ако има земетръс, тогава в тази страна хората ще измрат.

В о д о л е й. Ако прогърми в числото на водолея, това показва, че на някои места ще има война и много болести; ще има изобилие от всичко; за животните — пагуба; за първенците — смяна и жалост между тях. Ако има земетръс, това предсказва войни и силно движение.

Източник:http://www.promacedonia.org/bg_ap/dp_49.html
« Последна редакция: Януари 22, 2017, 18:28:41 от Житара » Активен

☺ ∞♥ oNe レo√乇
Житара
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 417

« Отговор #8 -: Януари 22, 2017, 17:52:10 »

Гадателни книги

ТРЕПЕТНИК

Издания:  М. С п е р а н с к и й, Из истории отреченных книг. II. Трепетники. Памятники древней письмености и исскуства, т. 131, СПб 1899 (тук основно изследване и няколко текста по б. и срб. ръкописи);  А р х а н г е л ь с к и й, К истории, с. 131 (по сб. 308 от НБКМ, XVI в.). Превод по този сб. в: Христоматия, с. 184; тук помествам същия пр.

Ако потрепере дясната буза, предсказва за богатите печалба, за бедните — добро. Ако е лявата страна — успех. Ако потрепере темето на главата — показва печал от приятел. Ако е тилът — за богатите плач, за бедните — добро. Ако играе дясното око, показва за бедните полза. Ако е лявото око — показва сълзи. Ако потрепере лявата вежда, предсказва някое добро. Ако е дясната, показва недъг, а после добро. Ако потреперят ноздрите, показва и за бедни и за богати добро. Ако потрепере устната, значи радост. Ако затрепере дясната страна на езика, показва печал. Ако е лявата страна — добро пътуване. Ако тракат зъбите, показва разрушение. Ако потреперят членовете на дясната страна, означава печал и велика скръб. Ако бучи лявото ухо — предсказва някое добро. Ако зашуми от дясната страна, показва добро и чест. Ако потрепере дясната страна на брадата, означава добро за всички. Ако е лявата брада — печал и смърт. Ако потрепере лявата плешка, показва печал. Ако е лявата мишница — за богатите слава, за бедните утешение и радост. Ако потрепере левият лакът — за богатите работа, за бедните радост. Ако потрепере десният лакът, значи радост. Ако потрепере дясната ръка — за богатите недъг, за бедните работа. Ако е лявата ръка, значи ще станеш господар или владика и враговете ти ще загинат. Ако потрепере пръстът до него, показва печал. Ако потреперят ребрата от дясната страна, означава радост. Ако са ребрата от лявата страна — зла болест. Ако потрепере лявото коляно, предсказва пътешествие. Ако е дясното бедро — беда, а лявото — показва добро и радост. Ако на някого потрепере дясната нога, за това мнозина ще работят. Ако е лявата нога, ще избегнеш голяма болест. Ако потрепере десният прасец, показва печалба, ако е левият, за човека ще дойде нещо добро и ще се зарадва. Ако потрепере пръстът на дясната нога, предсказва радост. Ако е пръстът на лявата нога — печалба. Край на трепетника.

МЪЛНИЯК

Публикуван от  Т и х о н р а в о в, Памятники, II, с. 375—376 (по пр. от XV в., срб. ред.). Превода правя оттук.

Месец януари, ден 1, 8, 15, 16, ако в тези дни удари мълния, ще стане страшно за царските войни. Ако удари мълния през месец февруари, ден 10, 28, показва смърт за мнозина, а за царя печал. Месец март, ден 12, 25, 31 — ако удари мълния, предсказва за царя смърт. Ако удари мълния или гръм през месец април, ден 16 — във Вавилон — смърт; ако има студен вятър, то царят ще погуби болярите на своя дом. Месец май, ден 30, ако удари мълния, ще донесе глад. Месец юни, ден 20, ако тогава удари мълния — за мъжете бърза пагуба. Месец юли, ден 15, 22, ако удари мълния, царят ще се смени. Месец август, ден 19, 24, 29, ако удари мълния, върху нас ще се струпат битки и сурова зима. Месец септември, ден 20, 30, ако удари мълния — недостиг за света. Месец октомври, ден 10, 20, 31, ако удари мълния — много злини и недостиг на жито. Месец ноември, ден 15, 30, ако удари мълния, зимата ще бъде добра и ще има изобилие на жито. Ако удари мълния през месец декември, ден 1, 25, 31, няма да донеде на никого нищо добро.

МЕСЕЦОСЛОВ

Издания:  А р х а н г е л ь с к и й, К истории, с. 145 (по пр. от XVI в., сб. № 308 (80), НБКМ); част от същия прелис (до осмия ден) у А н г е л о в — Г е н о в, с. 359 (с паралелен превод);  Я г и ч, Starine, 10, с. 99—100 (по срб. пр. от XVII в.). Превеждам от сб. № 308.

Съществува и друга, по-кратка редакция на месецослова според дните на седмицата — какво ще се случи с човека, ако се разболее в понеделник, вторник и т. н. Такъв текст у  Я г и ч, Starine, 10, с. 100. Един препис се открива в сб. № 438, XVIII в., НБКМ (Цонев, Опис 1, с. 457).


Ако човек се разболее през първия ден на месеца, опасността е до 18 дни. Когато тези дни преминат, ще бъде слаб 30 дни и ще оздравее. Ако човек се разболее на втория ден, има опасност до два дни. Ще боледува тежко, но няма да умре. Ако се разболее през третия ден, ще боледува леко и ще оздравее. Ако се разболее през четвъртия ден, опасност има 124 дни. Ако ги прекара, ще оздравее. Ако се разболее в петия ден, няма да оздравее; ще лежи 5 дни и ще умре. Ако се разболее в шестия ден, ще отслабне като смъртник, но няма да умре. Ако се разболее през седмия ден, ще боледува много тежко, до смърт, но няма да умре. Ако се разболее през осмия ден, ще слабее 15 дни и ще умре. През деветия ден ако се разболее, ще страда тежко и няма да умре. В десетия ден ако се разболее, на втория ден ще умре. През единадесетия ден ако се разболее, лесно ще оздравее. Ако се разболее през дванадесетия ден, надежда има до 15 дни, като преминат тези дни, ще умре. Ако се разболее човек на тринадесетия ден, страх има за него до 19 дни, ако прекара тези дни, ще оздравее. В четиринадесетия ден ако се разболее, няма да умре. В петнадесетия ден ако се разболее — воля божия. В шестнадесетия ден ако се разболее, ще боледува леко и ще оздравее. В седемнадесетия ако се разболее, опасност за него има до 19 дни, ако преминат тези дни, ще оздравее. В осемнадесетия ден ако се разболее — воля божия. Ако се разболее в деветнадесетия ден — воля божия. В двадесетия ден ако се разболее, ще боледува 19 дни и ще оздравее. В двадесет и първия ако се разболее, ще почине. В двадесет и втория ден ако се разболее, ще боледува 12 дни и ще оздравее. В двадесет и третия ако се разболее, ще боледува тежко, но няма да умре. В двадесет и четвъртия ден ако се разболее, ще бъде слаб 21 ден и ще оздравее. В двадесет и петия ден ако се разболее, ще боледува 10 дни и ще умре. Ако се разболее в двадесет и шестия ден, ще боледува леко и ще оздравее. В двадесет и седмия ден ако се разболее, няма да умре. В двадесет и осмия ден ако се разболее, ще боледува тежко до 19 дни, като минат тези дни, ще умре. В ден двадесет и девети ако се разболее, страх има до 18 дни но ако минат тези дни, няма да умре. В тридесетия ден ако се разболее, страхът е до 11 дни, ако премине тези дни, няма да умре.

ЗА ЗАТЪМНЕНИЕТО НА СЛЪНЦЕТО

Публикувано от  Д у й ч е в, Естествознанието, с. 435 по ркп. от XVIII в. с паралелен превод. Помествам този превод без промени.

Месец март — ако помръкне слънцето, става голям земетръс и властители ще погинат.

Месец април — [ще настане] голям страх по цялата вселена, та и чедата да се отвърнат от своите родители.

Месец май — не показва никакво добро за човеците.

Месец юни — царят на Севера ще плени скитите.

Месец юли — гръцкият цар ще отиде против персите, но и ако победи, ще умре.

Месец август — звездите няма да изпускат светлина, и жените, които имат плод в утробата си, ще пометнат чедата си.

Месец септември — гръцкият цар ще води война с Египет и [ще го постигне] смърт.

Месец октомври — няма да има въздух (?) и много скакалци ще нападнат тази страна.

Месец ноември — през тази година много блага ще има [за тази страна] и болести по човеците.

Месец декември — означава глад и градушка и сухо лято в Армения, а на Запад голям бой.

Месец януари — означава добро време и добро лято по цялата земя и много гръцки чеда (?)

Месец февруари — означава голям глад по цялата вселена.
Източник:http://www.promacedonia.org/bg_ap/dp_50.html
« Последна редакция: Януари 22, 2017, 22:08:49 от Житара » Активен

☺ ∞♥ oNe レo√乇
Житара
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 417

« Отговор #9 -: Януари 22, 2017, 17:54:23 »

Апокрифни въпроси и отговори

СКАЗАНИЕ ЗА ПРЕМЪДРОСТТА НА ГРИГОРИЙ, ВАСИЛИЙ И ЙОАН БОГОСЛОВ


Творбата е известна в науката като “Беседа на тримата светители”. Тя е широко разпространена в славянските литератури. Въпросът за произхода й още не е решен убедително. Всеки случай в първоначалната си редакция тя не може да бъде по-ранна от V в. Между многобройните издадени и неиздадени славянски текстове не се срещат абсолютно еднакви. Въпросите са така комбинирани и подредени, че при всеки препис може да се говори за друга редакция, за нов вариант и дори за нова творба при едни и същи разговарящи лица.

Издание на текстове, в които разговарят тримата “светители” — Василий Кесарийски, Григорий Богослов и Йоан Златоуст (в нашия текст “Йоан Богослов” е грешка):  П о р ф и р ь е в, Апокр. сказ. нов. лицах, с. 384—391 (по ркп. от XVII в., р. ред.); пак там, с. 391—395;  Т и х о н р а в о в, Памятники II, с. 433—438 (из Цветник от 1665, р. ред.);  П о л и в к а, Starine, 21, 1889, с. 197—201 (с разночетения по други преписи, заглавие: “Въпроси и отговори на някои старци”);  П о л и в к а,, пак там, с. 202—206 (по южнослав. пр. с разночетения по др. издания);  П ы п и н, Памятники 3, с. 169—178;  В я з я м с к и й, Памятники древней письменности, т. III, 1880, вып. 1, с. 88—123;  Н о в а к о в и ч, Примери, с. 442—447;  Н о в а к о в и ч, Starine, 6, 1874, с. 47—55 (по б. пр. от XVIII в.).

Превода правя по Поливка 2.

Григорий рече: Кое изкуство бе първо на земята?
Василий отговори: Шивачеството, когато Ева и Адам съшиха смокиновите листа и си направиха дрехи.

Григорий рече: Чий глас бе чут от изток до запад?

Василий отговори: Евиният, когато роди Каина.

Григорий рече: Кой първи назова бога?

Василий отговори: Сатанаил, първият ангел, изхвърлен от небето 4 дни преди създаването на Адам; заради гордостта му той бе наречен сатана [1].

Василий рече: Що е глъбина морска, висота небесна и широга земна? — Отец и син и свети дух. [2]

Йоан рече: Що е: един дойде и видя една лежаща риза и кърпата, която бе на главата му, не лежеше с ризата, но отделно свита и положена на друго място?

Григорий рече: Кърпата е служебното платно на блюдото, а неговите дарове горното небе до преизподнята, и там е бездната като риза, а стихаря е 7-те небеса, а поясът е железните стълбове около голямото море, на което плава земята; петрахилът е входът и изходът, а това под пояса на земята е дебелината й, колкото от изтока до запада. Господ заповяда да се сгъсти морската пяна и създаде земята на четири големи кита... (неясно по смисъл). Дълбочината на това море е колкото от изтока на слънцето до запада и дъното на това море се притиска в железния стълб. Дебелината на морето е колкото дълбочината му, неговото дъно се крепи на седем стълба. И тук е адовото жилище, и тук Антихрист лежи вързан, амин. А тези стълбове стоят на неугасим огън. А над всичко това — небе и светла денница, която бе създадена преди слънцето. Там живеят хора, които- летят с мислите си като паяжина и не познават смъртта, нито земята... (неясно).

Василий рече: Къде беше по-рано бог, когато не съществуваше светът?

Йоан рече: Има на небето 3 стаи и там беше с агнеца, там са и неговите дарове, а светлината му няма край.

Йоан рече: В тези стаи е отец, син и свети дух — ангел.

Василий рече: От какво са създадени ангелите?

Йоан: рече: От господния дух.

Йоан рече: От какво е гърма, от какво е мълнията?

Василий рече: Има два ангела гръмовни и два мълниеносни.

Григорий рече: Колко са ветровете?

Йоан рече: 12.

Василий рече: Разтълкувай ми четирите планини.

Григорий рече: Лука е на изток в човешки образ, Матей на юг в образ на телец, Марко на запад в орльов образ, Йоан на север в лъвов образ, всички са крилати.

Йоан рече: Как бе създадено името на Адам?

Василий рече: Бог изпрати своя ангел и той взе 4 думи: “аз” на изток, “добро” на запад, “мислете” на юг, “ер” на север и му даде име Адамъ.

Василий рече: Колко са високите планини, моретата и големите реки?

Григорий рече: Планините са 12 и моретата 12, минават през цялата земя, а големите реки са 30, едната извира от рая и се разделя на четири реки.

Йоан рече: Колко са морските острови?

Василий отговори: Всичко 30 и в тези острови има по 70 различни народи, и по толкова птици, по толкова риби и по толкова дървета.

Йоан рече: Кой научи хората да се кланят с лице към изток?

Василий: Мойсей на Синайската планина.

Василий рече: Кой пророк не бе погребван?

Йоан отговори: Мойсей на Синайската планина, възнесоха го ангелите в рая.

Василий рече: От какво стана просфората? Йоан рече: Когато Мойсей преведе народа през Червеното море, тогава полагаха безквасно тесто на главите си, та се опичаше от слънцето и те принасяха жертва богу; това на главата беше просфората.

Йоан рече: Откъде се взе мирото?

Василий рече: Когато мироносците къпеха господа, тогава Мария взе от този купел и помаза брат си Симеона, който бе лежал болен 6 месеца.

Григорий рече: Коя майка суче децата си?

Йоан рече: Морето суче реките.

Григорий рече: Кой пръв назова божия син на земята?

Йоан рече: Исая бе взет от утробата на своята майка от ангели и занесен до седмото небе. Тогава слезе словото в девичата утроба, а Исая бе отново вложен в утробата на майка си.

Григорий рече: Кои са двамата противници, които се борят от началото до века?

Василий отговори: Денят и нощта.

Григорий рече: Кой човек 100 години не седя на земята и небесата не видя, а на небесата заповядва до четвъртата година?

Василий рече: Илия при Елзавел, когато царуваше и не одъжди земята три години и 6 месеца.

Григорий рече: Кой праведник не говори 9 месеца и 8 дни?

Василий рече: Захария, бащата на Йоан предтеча, когато имаше видение.

Григорий рече: Кой праведник бог избави от смъртта?

Василий отговори: Лот, когато избяга от смъртта.

Василий рече: Кой човек умря нероден и кой роден остана жив?

Василий рече: Адам умря нероден, а Илия роден остана да живее.

Григорий рече: Кой е умрял два пъти и пак е възкръснал?

Василий отговори: Лазар.

Григорий рече: Кой смърт не видял, в смъртта избяга?

Василий рече: Елзавел, когато царуваше.

Григорий рече: Къде се смесват студено и горещо?

Василий рече: Горящи въглени и град.

Григорий рече: Кой не е роден от майка?

Василий рече: Адам.

Григорий рече: Кой нероден остаря и пак влезе в майчината си утроба?

Василий рече: Адам бе създаден от земя и пак в земята влезе.

Григорий рече: Колко години живя Ной след потопа?

Василий рече: Шест години.

Григорий рече: Кой пророк не бе погребан, гроба си носеше и в гроба пееше.

Василий рече: Йона в корема на кита.

Григорий рече: Кога целият свят се зарадва?

Василий рече: Когато Ной излезе от кораба.

Григорий рече: Колко години израилтяните работиха на египтяните?

Василий рече: 400 години.

Григорий рече: На колко се раздели морето?

Василий рече: На 12 пътища.

Григор и рече: Колко хиляди преминаха морето?

Василий: 40 хиляди.

Григорий рече: От тях колко хиляди преминаха Йордан?

Василий рече: 400 хиляди.

Григорий рече: Отгде бог взе пръстта, от която създаде Адам?

Василий рече: От мадиамската земя.

Григорий рече: През кой месец бог създаде Адама?

Василий рече: На 25 март в 6 часа.

Григорий рече: Едного търсих, но не го намерих, показа ми го една мъртва девица.

Василий рече: Когато света Елена търсеше честното дърво, намери три кръста. Но тя не знаеше, кой бе животворният. Тогава положи двата кръста на разбойниците върху мъртва девица, но тя не стана. А когато положи честния кръст Христов, тогава умрялата девица стана.

Григорий рече: Що е от земята 5, а от морето 2?

Василий рече: От земята пет хляба, а от морето 2 риби, които господ благослови.

Григорий рече: Кой удари плесница на господа при спор?

Василий рече: Разслабения, когото при овча купел бог сам излекува.

Григорий рече: Кой накара Петър да се отрече? Как се казва?

Василий рече: Басисал.

Григорий: рече: Как се казва дървото, на което се обеси Юда?

Василий рече: Брекиня. [3]

Григорий рече: Кой прободе господа?

Василий рече: Стотникът Логин.

Григорий рече: Кои двама ангели отместиха камъка от дверите на гроба?

Василий рече: Единият Азаил, който се нарича “силен бог”, а вторият Калоил, което означава “праведен бог”.

Григорий рече: Що е висота небесна, ширина земна и глъбина морска?

Василий рече: Сила [4], мъдрост и разум — троица свята.



1. В текста “Сатанаил”, но трябва да се смята за грешка; в други отговори на същия въпрос стои “сатана”, което е логично.

2. Отговорът в текста липсва. Попълвам по Тих., с. 434, същият отговор у Нов. Starine, 6, с. 49.

3. Брекиня — дърво с кисели червени плодове, едри като грах, подобни на глог. У  П ы п и н: “Името на това дърво по славянски е дъб.”

4. В текста “сам” — безсмислено, оправям според Пол. 1, където се намира същият въпрос и отговор.



Източник:http://www.promacedonia.org/bg_ap/dp_51.html
« Последна редакция: Януари 22, 2017, 18:29:29 от Житара » Активен

☺ ∞♥ oNe レo√乇
Житара
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 417

« Отговор #10 -: Януари 22, 2017, 17:56:22 »

Апокрифни въпроси и отговори

РАЗУМНИК


В славянската книжнина срещаме втора група преписи с въпроси-отговори, в които не разговарят три лица — едно определено лице пита, друго отговаря, — а материалът е организиран на принципа “въпрос”—”отговор”, без да се назовават имена. В съдържанието на тези преписи ред въпроси се повтарят с въпроси в “Беседа на тримата светители”, други са нови. Връзката с беседата проличава и в заглавията, в някои от които се споменават тримата отци.
Публикации на текстове:  А р х а н г е л ь с к и й, К истории ..., с. 121—122 (по сб. № 309 (68), XVI в., НБКМ);  Н а ч о в, Тиквешкм рък., с. 402—405;  Т и х о н р а в о в, Памятники II, 442—444 (по срб. пр. от XV в., съединено със “Слово на нашия бог Исус Христос” — вж. текста тук);  Н о в а к о в и ч, Starine 6, 47—55 (по б. сб. от XVIII в.);  И в а н о в, Богомилски книги, с. 249—253 (по Ловчански пр. от XVI в., б. ред.).

Заглавията на текстовете са различни: “Разумник” (Тикв., Тих.); “А това е разумник, въпроси на Йоан и Василий и Григорий” (сб. № 309); “Въпроси и отговори на великия Василий, Григорий Богослов и Йоан Златоуст за всичко” (Нов.). Те навеждат на мисълта, че от Беседата на тримата светители още на гр. почва възниква един нов вариант — нов подбор на въпроси, нова подредба, съкращаване на имената на разговарящите — от който в последствие се появяват редакции по пътя на преписването на отделни части от големия “въпросник”, чрез съкращаване и разместване на въпроси, привличане на въпроси от други подобни творби. Преписът на Новакович, макар и късен, дава представа за този първоначален вариант. Той започва с “разумен въпрос”, който ще да е дал повод за новото название “Разумник”, а съдържанието е обширно — включва освен текста, който тук публикувам, още текста на преходния препис (Беседата) и една трета част.

Превод:  К. К у е в  в: Христоматия, с. 177—182 по Ловчански пр., обнародван от Й. Иванов. Тук препечатвам този превод без промени. Ловч. препис стои най-близо до текста на Нов., но не се покрива с него точно. Отбелязвам по-важните различия.


Въпрос: От какво господ създаде небето и земята?
Отговор: Взета е сметана от водата и тя се съсири. И бог създаде небето и земята. В понеделник господ създаде слънцето, месеца, звездите и всички небесни тела. [1]

Въпрос: Кажи ми, що е слънцето?

Отговор: Божия красота и живот за света и за земята.

Въпрос: А от какво бог сътвори слънцето и месеца?

Отговор: Когато бог сътвори небето и земята, тогава помисли как да сътвори и човека и как ще се роди от него и как ще бъде разпънат и предаден на смърт. И когато бог помисли за смъртта, тогава падна сълза от окото на господа и тази сълза бог нарече слънце. Месецът е от господния престол, звездите са от господнята плът, а ангелите са от божия дух и от огъня.

Въпрос: Голямо ли е слънцето, или месецът, или звездите?

Отговор: Слънцето е по-голямо 60 поприща [2] от цялата земя, а месецът е половината от цялата земя; всяка звезда пък е 15 дни ходене.

Въпрос: Колко образа има слънцето или луната?

Отговор: Слънцето има хиляда образа, а луната 430 образа.

Въпрос: Кажи ми, какво държи земята?

От говор: Много висока вода.

Въпрос: А какво държи водата?

Отговор: Голям плосък камък.

Въпрос: А какво държи камъка?

Отговор: Четири златни кита.

Въпрос: А какво държи златните китове?

Отговор: Огнена река.

Въпрос: А какво държи този огън?

Отговор: Друг огън, който е 12 пъти по-горещ от този огън.

Въпрос: А какво държи дъното на този огън?

Отговор: Железен дъб, който е посаден преди всичко друго, а корените му се опират на божията сила.

Въпрос: ... ?

Отговор: Във вторник бог посади рая, в сряда сътвори водите по мярка, в четвъртък заповяда и бяха създадени всички животни, влечуги и пернати птици, в петък създаде Адам, а в събота му вдъхна животворен дух.

Въпрос: От колко части бог сътвори Адам?

Отговор: От осем части: 1. тялото му от земя; 2. кръвта му от морето; 3. костите от камък; 4. душата от вятъра и от божия дух; 5. разума му от облак; 6. очите му от слънцето и от росата; 7. мисълта му от ангелската бързина, от смеха и от плача. Така че, като събра светия дух от всичко това, състави го в едно и рече: ако излезе потомство из този човек от морето, то ще бъде лакомо; ако ли е от слънцето — то ще бъде мъдро, разумно и почтено; ако ли е от облака — то ще бъде измамно във всичко; ако ли е от вятъра — то ще бъде сърдито; ако ли от камъните — то ще бъде милостиво; ако, ли от ангелската бързина — то ще бъде смирено и добро във всичко.

Въпрос: Колко човешки рода има?

Отговор: 2 — Адам и Ева.

Въпрос: А как сътвори бог дявола?

Отговор: Когато бог сътвори небето и земята, бог видя сянката си във водата и рече: излез, брате, и бъди с мене! И излезе като човек и господ му даде името Самаил.

Въпрос: А как отпадна от господа?

Отговор: Когато господ насаждаше рая и повеляваше да садят, Самаил крадеше от всичко [3] и като излезе, посипа го на друго място тайно от господа. Господ рече: ти крадеш от мене, бъди изгнан! И Самаил излезе и рече: господи, благослови, което посадихме. Господ рече: да бъде благословено и аз съм тук посред него. Самаил отиде да види дървото, което открадна да посади. И когато видя дървото, тогава Самаил почерня и дървото го изгони от рая. И тогава господ го нарече дявол.

Въпрос: Кой седя на престола по-горд от господа?

Отговор: Адам, когато господ го вдигна на рамото си и му вдъхна душа.

Въпрос: На кой език проговори най-напред Адам?

Отговор: Алилуя. т. е. сирийски език: хвалете господа от небесата.

Въпрос: Къде седеше Адам, като излезе от рая?

Отговор: В Едем пред райската врата. [4]

Въпрос: Кажи, кой най-напред направи оброк на земята?

Отговор: Авел закла агне.

Въпрос: А кой е първият пастир?

Отговор: Авел.

Въпрос: Кой научи ратая да оре [5]?

Отговор: Каин.

Въпрос: Откъде се взе пшеницата?

Отговор: Михаил и Гавриил я взеха от рая и хвърлиха на земята.

Въпрос: Откога се започна злобата?

Отговор: От Каин се започна злобата, лъжата и клеветата, разбойничеството и душегубството.

Въпрос: Кой направи 7 велики дела, когато погинаха 7 части на света?

Отговор: Каин: 1. погуби душата, 2. наследи ада, 3. замърси земята, 4. опечали бащата, 5. лиши майката от чедо, 6. отвърна се от бога, 7. раздели се с брата си.

Въпрос: На колко части бог раздели Адамовата доброта?

Отговор: На 7 части: 1. на Аврам даде гостоприемство, 2. на Самсон сила, 3. на Йосиф красота, 4. на Давид царска кротост, 5. на Авесалом коси, 6. на Соломон премъдрост, 7. на Йов богатство.

Въпрос: На кого най-напред бог прати грамотността?

Отговор: На Сит, Адамов син.

Въпрос: А защо му са числата?

Отговор: ... словото, в началото бе словото и словоото бе у бога; и в паримиите така е речено: в началото бог сътвори небето и земята. И от този Сит излезе царско коляно.

Въпрос: Кой започна най-напред да моли бога?

Отговор: Енох.

Въпрос: Кой живя 109 години и искаше да пие, да яде и да учи на книга?

Отговор: Матусал.

Въпрос: Кой изнамери латинската книга?

Отговор: Нунаил, Умам и Брейтул.

Въпрос: Кой изнамери гръцката книга?

Отговор: Меркурий.

Въпрос: А кой изнамери българската книга?

Отговор: Кирил Философ. [6]

Въпрос: Кажи ми, кой най-напред съгради на земята храм на бога?

Отговор: Цар Соломон.

Въпрос: Кой е бил първият епископ в Йерусалим?

Отговор: Яков.

Въпрос: А кой е бил първият архидякон?

Отговор: Свети Стефан.

Въпрос: А кой е бил първият поп?

Отговор: Мелхиседек, Ноев син, наречен презвитер.

Въпрос: Кой ходи под най-тежко бреме?

Отговор: Попът взема върху себе си човешките грехове.

Въпрос: Кой принесе най-напред богу жертва?

Отговор: Ной, когато излезе от кораба.

Въпрос: Къде седи Адам?

Отговор: На четвъртото небе, изпраща праведните в рая, а грешните в мъката.

Въпрос: Колко души умират на ден и на нощ?

Отговор: 12 хиляди и 24 души; толкова се и раждат.

Въпрос: А колко измежду тях са праведни?

Отговор: 3 почиват на Аврамовото лоно, а другите души се тласкат във вратата на ада. [7]

Въпрос: Колко небеса има?

Отговор: Седем и на седмото почива бог.

Въпрос: Защо бог създаде планините?

Отговор: Чрез планините се укрепи земята, за да не се клати върху водите.

Въпрос: Какво представлява толкова горещата баня, излизаща от земята?

Отговор: Земята стои върху вода, а водата върху огън. И от него изтича по жилите вода. И ако тя не би се изстудила, преминавайки през толкова дебели земни пластове, човек не би могъл дори да я погледне от топлина.

Въпрос: Колко голяма е земята?

Отговор: Колкото е от земята до небето, толкова е дебела земята.

Въпрос: Защо земята е пълна с вода?

Отговор: Както тялото е пълно с кръв, така земята е пълна с вода.

Въпрос: Колко отстои небето от земята?

Отговор: Колкото е от изток до запад, толкова е от месеца до слънцето и до звездите. Звездите са закрепени на небето, а месецът и двете денници плуват из въздуха.

Въпрос: Как залязват звездите?

Отговор: Небето се върти, та поради тоза те залязват.

Въпрос: Как слънцето изгрява за голям ден?

Отговор: Слънцето има 183 престола и всяка сутрин го пренасят ангели.

Въпрос: А как захожда или изгрява?

Отговор: Когато слънцето залезе, взимат го ангели и го пренасят на господния престол, поставят го на крилото господне и пеят нестихващи песни. Когато бъдат в седмата песен, ангелите отвързват престола, взимат слънцето, отнасят го на изток и го слагат на престола. И поради това то изгрява за голям ден.

Въпрос: Защо пеят петлите през нощта?

Отговор: Когато ангелите вземат слънцето от престола и го изнасят на изток, херувимите удрят с крила. И тогава всяка птица на небето потреперва. Поради това и петлите възвестяват на света.

Въпрос: Къде дява морето водите, които се вливат в него и то не се изпълва?

Отговор: Както мършата е храна за звяра, така и водите за морето.

Въпрос: Що е солта за морето?

Отговор: Каквото е тлъстината за тялото, такова е и солта за морето.

Въпрос: Откъде взимат облаците водата, която пренасят толкова много?

Отговор: Никоя жива душа не знае где се намира тази вода, защото е в бездната.

Въпрос: А как се увеличава водата?

Отговор: Облаците взимат малко и когато видят светлина, тя се увеличава. Защото пророкът рече: “Разчеса всичките косми на руното и тя се увеличи.”

Въпрос: Как идва сушата и как дъждовното време?

Отговор: Има воден цар. Когато отиде в морските глъбини, с него отиват и неговите воеводи [8]. И тогава настава сушата. Когато пък водният цар отново излезе из глъбините, а заедно с него и воеводите му, тогава бликва пода, от дървета и камъни, облаците я вземат и поръсват земята.

Въпрос: Защо бог постави Каина на луната?

Отговор: Да вижда благата, от които се е лишил, и да вижда злините, които се започнаха от него.

Въпрос: Колко лежа Авел непогребан?

Отговор: Деветстотин и тридесет години, докато погребаха и Адама, неговия баща.

Въпрос: А как изгни и не се вмириса?

Отговор: Защото не беше още поръчано нито на червеите, нито на мухите да ядат.

Въпрос: Как се вдигат силни ветрове?

Отговор: Когато Каин плаче, тогава се вдигат силни ветрове.

Въпрос: Ламех, като бе сляп, как улучи Каина?

Отговор: Защото божият гняв падна върху Каин. Като се сгърчи, ходеше и главата му бе при нозете и се клатеше като тръстика. И Ламеховият водач мислеше, че е звяр, отправи Ламеховата стрела и той простреля Каина.

Въпрос: Откъде се взе огънят?

Отговор: От зеницата господня го запали ангел и го занесе на Адам.

Въпрос: Защо бог не създаде за мъжа жената от земята, както него създаде, а от реброто му?

Отговор: Ангелите попитаха господ за това. Господ рече: постъпих така, за да милеят един за друг.



1. Нов. — след този отговор следва: “Въпрос: Колко са небесата? Отговор: 7. Въпрос: Какви им са имената? Отговор: 1-во небе Сит, 2-ро Азар, 3-то Енох, 4-то Ной, 5-то Аврам, 6-то Исак, 7-мо Яков.”

2. Нов. — “60 погледи”, по-нататък липсва за звездите.

3. Нов. — “от всички плодове по зърно”.

4. Следват няколко въпроса, които се срещат често в други преписи на този тип творби, включително и в преписи на Беседата: “В. Кое е първото изкуство? Отг. Шивачеството, когато Адам и Ева съшиха смокиновите листа и си направиха облекла. В. Кой глас се чу от изток до запад? Отг. Евиният, когато роди Каина. В. Що е дълбина морска, висина небесна и широта земна? Отг. Отец, син и дух.”

5. Нов. — “кой научи орача да оре?”

6. Нов. — “Кир Философ”.

7. Куев превежда така: “а другите се блъскат с душата си във вратата на мъчението”. В кеста: “а друзи дш тлькут свь врата мчнаа”. У Нов. — “а други души се отделят във вечната мъка. Косено сено пластено, а ти го разчешеш, та стане много.” Следващите 14 въпроса до сушавото и дъждовното време липсват в Нов.

8. Нов. — “тогава отиват всички води след него”. В Тикв. също
« Последна редакция: Януари 22, 2017, 18:31:54 от Житара » Активен

☺ ∞♥ oNe レo√乇
Житара
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 417

« Отговор #11 -: Януари 22, 2017, 18:07:03 »

Апокрифни въпроси и отговори

СЛОВО НА ГОСПОДА НАШ ИСУС ХРИСТОС


Ако се съди по съдържанието на творбата, може да се мисли, че тя е създадена в България в традициите на апокрифните творби във форма на въпроси и отговори, или най-малкото, че е българизиран вариант. Най-вероятното време за оформяне или редактиране на творбата смятам края на XIII в. или първата половина на XIV.
И з д а н и я:  Т и х о н р а в о в, Памятники II, с. 446 — 447 (по Измарагд р. ред., XVI в.);  Ц о н е в, Опис Пл., с. 58—59 (по требник № 89, срб. ред., XVI в.) — друга версия, въпросите са в друг ред, има разлики в подробностите;  А н г е л о в — Г е н о в, с. 363 — 364 (по Ловчански сб. в съкращения). Непубликувани преписи се намират в следните ръкописи в нашите библиотеки: Панагюрски сб. № 433, XVI в.; сб. № 309, XVI в. (Цонев, Опис 1, с. 225, фрагмент, само за трите царства и 72-та народа); сб. № 684, XVII в., срб. ред., НБКМ (Цонев, Опис 2, с. 224 — 232, също фрагмент — за знаците на народите под отделно заглавие, след което следва “Как се заченаха православните народи”) и др.

Превеждам творбата по Панагюрски сб. № 433, НБКМ, л. 50 — 52, л. 676—68.


През месец март, 1-ви ден, бог възкреси своя приятел Лазар; на 18-ти март бог направи връбницата; на 21 същия месец бог се преобрази; на 22 март бог направи тайната вечеря; в същия месец на 23 господ бог бе разпънат; на 24-ти същия месец господ бог бе погребан; на 25 същия месец Христос възкръсна. Христос живя на земята 33 години [1] и три месеца. Възнесе се на 3-ти май в 6 часа.
Въпрос: На колко години беше Света Богородица до Гаврииловото благовещение?

Отговор: На 14 години. Света Богородица живя всичко 59 години.

И това да знаете: колкото дни има от Великден до четвъртия ден на месец май, толкова е Петровият пост.

Знайте и това: апостол Петър беше брат на апостол Андрей и двамата са синове на Йоан. Петър е зет на брата на апостол Варнава. Андрей беше девствемик. Отначало името на Петър беше Симон, Христос му даде името Петър.

Да знаете и това, братя, в годината има 52 недели, дните са 365, а часовете са 8 хиляди и 8-стотин и 60.

Знайте и това: На света има трима царе както е и света Троица на небето. На мястото на 12-те апостоли има 12 царе венчани на царските престоли. Първото царство е гръцкото, второто царство е българското, третото царство е аламанското [2]. С гръцкото царство е отец, с аламанского царство е синът, с българското царство е светият дух. Гърците ще предадат царството на господа, [3] аламанското царство ще стъпче всички полуверни народи.

Да знаете това: на света има всичко 72 народа. Правоверните народи в света са: 1. българи, 2. гърци, 3 сирийци. 4. грузинци, 5. руси. [4] В тях има три правоверни книги: гръцка, българска, грузинска. [5] Полуверните народи са 12: 1. аламани, 2. франки, 3. унгарци, 4. индийци, 5. яковити, 6. арменци, 7. саксонци, 8. поляци, 9. албанци, 10. хървати, 11. хизи, 12. немци. [6]

Въпрос: Как се заченаха правоверните народи и полуверниците? Откъде се родиха?

Отговор: Ной имаше трима синове: Сим, Хам и Афет. От Сим произлязоха правоверните християни. Понеже Сим имаше 8 синове и 8 дъщери, Симовите синове взеха своите сестри за жени. Така стана и с Афетовите (деца), същото и с Хамовите. Симовите синове обаче казаха: “Няма да се докоснем до своите сестри.” Така и жените рекоха. Направиха две къщи и мъжете се събраха в едната къща, а жените в другата, като се пазеха един друг и само за ядене се събираха. Господ видя тяхното търпение и прати ангел, който ги благослови. И безплътно се плодяха с очи. Заради това от Сим водят началото си петте правоверни народи. От Афета се заченаха [полуверците; от Хама водят началото си] [7] египтяните и фараоните. Понеже Хам бе прокълнат, затова и чедата им са прокълнати. (Бог) ги потопи [в Червено море] [8].

Въпрос: Откъде се заченаха неверните народи?

Отговор: От Измаил и от Агара, неговата майка. Измаил е незаконно дете на Аврам. Той легна с майка си в Синай. Агара, майка му, рече: “Да взима моят род много жени, да победи рода Аврамов!” От тях се заченаха неверните народи.

Кои са престолите на земята на мястото на 12-те апостоли? [9]

Отговор: Първи престол на мястото на свети апостол Петър е франкският престол; на мястото на свети Павел е арменският престол; на мястото на свети апостол Тома е иверският престол; на мястото на свети апостол Марко евангелист е африканският престол; на мястото на свети апостол Филип е трапезундският престол; на мястото на свети апостол Яков е словенският престол; на мястото на свети апостол Симон е деспотският престол [10], от него се поставят царете.

Въпрос: Какви са знаците на народите?

Отговор: Франкът е лъв, турчинът — змия, сарацинецът — вепър, арменецът — гущер, грузинецът — овен, сириецът е зубър, чехът — елен [10a], аламанинът — куче, персиецът — врана, татаринът е копой, куманинът — леопард, българинът е бик, сърбинът — вълк, гъркът — лисица, влахът — котка, албанецът — бобър, унгарецът — рак, русинът — видра, немецът — сврака, литвиецът е тур, цаконинът — таралеж, ясин (?) — катерица, саксонецът е кон, голомъдрецът [11] е риба, индиецът — гълъб, евреинът — язовец, египтянинът — козел, хунав(?) — заяк. [12]


1. В ръкописа “30 години и 3 месеца” грешка, в Тих. — “33 години и 3”; поправям по Тих.

2. Под “аламани” през Средновековието се разбира “германци”; понятието е разпространено, среща се и в други бълг. паметници, затова не го осъвременявам. В Пловд. пр. вместо “аламанско” — “иверско”. Под “немци”, споменати по-долу, се разбират обикновено австрийците.

3. В сб. № 309 — “Гърците ще предадат на бога царството, българите християнската вяра, а аламаните ще погубят всички народи”. В Пловд. сб.: “Гърците ще предадат на бога царството, иверите храбростта, а българите християнството.”

4. В сб. 309 православните народи са 9. Към изброените са добавени още: сърби, голомъдреци, словене, власи. В подредбата има разлики, но и тук българите остават на първо място.

5. В сб. № 309 също са посочени три правоверни книги, но на първо място е българската, също така и в Ловч. сб. През Средновековието грузинците се наричат “ивери”.
6. Привеждам текста, за да се види как се назовават тези народи у нас в миналото:
в друг пр. — “ундиане”, в трети — “индиане” — митическо племе, което по-късно се изравнява с индийците. Под “яковити” някои разбират последователите на ап. Яков — най-вероятно племе в Азия. Има и религиозна секта “иаковити”. Те са монофизити (осъдена секта на 4 Халкидонски събор), разделила се впоследствие на много секти. Иаковитите са последователи на Иаков Барадей, който по времето на Юстиниан (527—565) обединява монофизитите в една партия. Сектата била разпространена в Сирия, Персия и Месопотамия. Хизите са християнско племе в Африка. Саксонците в Банат и досега се наричат саси (или саши). Те били прочути рудари.
7. В текста тези думи са пропуснати, попълвам според Тих.

8. В текста само “и потопи”, останалото попълвам по Тих. Тук се напомня за издавянето на фараоновите войски в Червено море по време на бягството на евреите от Египет, предвождани от Мойсей.

9. Частта оттук нататък в Панаг. сб. се намира отделно като самостоятелна част. В Тих. и Пловд. пр. тя е съединена с горните части и подхожда по смисъл към тяхното съдържание. Като предполагам, че първоначално творбата е имала вида, който има в преписа на Тих., съединявам двете части от Панаг. сб.

В Пловд. пр. църковните престоли са разпределени по друг начин: “На мястото на св. Петра — франкския престол, на мястото на св. Павел е унгарският престол, на мястото на свети Матея — хизийският [африканският], на мястото на свети Марко — кипърският, на мястото на свети Йоан — сръбският престол, на мястото на свети Андрея — аркадският престол, на мястото на свети Тома — индийският, на мястото на свети Вартоломей — чешкият престол, на мястото на свети Симеон — немският престол, на мястото на свети Филип — деспотският”.

10. Под “деспотски” престол (от гр.  — господин, началник, монарх, владетел) се разбира вероятно вселенската църква.

10а. В текста — “зих от гр. .

11. За народ “голомъдреци” се говори в “Александрия”, те били потомци на Адамовия син Сит. През Средновековието тези легендарни хора навярно започват да се схващат като реално съществуващ народ. Не е изключено да се отъждествяват с някой азиатски народ.

12. В Пловд. пр. тази част е поставена преди царствата и престолите и има следния вид: “Отговор: Франкът е лъв, аламанинът — орел, сарацинецът — вепър, турчинът — змия, арменецът — гущер, индиецът е гълъб, сириецът — риба, грузинецът — овен, татаринът е копой, русинът — видра, литвиецът — тур, маркарин (моравянин?) — мечка, гъркът — лисица, българинът — бик, влахът — котка, сърбинът е вълк, унгарецът — рис, аланинът — зубър, чехът е катерица, ясин (?) — елен, саксонецът — кон, сакулатин (?) — каня, черкезинът е бивол, персиецът — жерав, хърватинът — аспида.”

Алани — гр.  — племе в Сарматия.

Източник:http://www.promacedonia.org/bg_ap/dp_53.html
« Последна редакция: Януари 22, 2017, 18:32:50 от Житара » Активен

☺ ∞♥ oNe レo√乇
Житара
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 417

« Отговор #12 -: Януари 22, 2017, 18:12:43 »

Речник на личните и географските имена, споменати в текстовете (с разяснения според Библията и историята)

ААРОН — брат на Мойсей (Изх. 4, 14), въплъщава свещеничеството.

АВГАР, ЦАР — Авгар V, цар на Едеса, живял през 9—46 г. от н. е.

АВГУСТ — римски император, 30 г. пр. н. е. — 14 г. от н. е.

АВГУСТИН — Блажени Августин (353—430), изтъкнат църковен деец, епископ на Ипон (Северна Африка), автор на множество философско-исторически и богословски съчинения, полемически статии срещу еретици (манихеи и др.) и проповеди.

АВЕЛ — втори син на Адам и Ева, убит поради завист от брат си Каин (Битие 4, 2. 8. 9). В евангелията се говори за него като за първи мъченик, праведник (Матей 23, 35; Лука 11, 51.).

АВЕСАЛОМ — трети син на цар Давид, отличава се с необикновена красота. Вдига въстание против баща си, претърпява поражение, с къдриците си се заплита за дъб и увисва във въздуха. Един от пълководците, въпреки забраната на Давид, го убива със стрели (2 Царства 14, 25—26. 18, 8—15.).

АВРАМ — наречен Авраам, “баща на много народи”, счита се за родоначалник на Израил и за родословен корен на Исус. Преданията за него са изложени в Битие 12—25. Предполага се, че такова историческо лице е живяло около 1800 г. пр. н. е. Пръв между патриарсите, тройката Аврам, Исак, Яков — неделима и в заклинанията.

АГАРА = АГАР — египтянка, слугиня на Сара. По предложение на Сара Аврам се свързва с нея и тя му ражда син — Измаил (Битие 16). След раждането на Исак Измаил му се присмива; по молба на Сара Аврам изпъжда Агар заедно със сина й. Те заживяват в пустинята, Агар взема за жена на Измаил египтянка (Битие 21, 9—21.). От името на Агар се получава названието “агаряни”, което е равно на “измаилтяни”, т. е. арабите. По-късно под “агаряни” започват да се разбират изобщо мохамеданите, тъй като ислямът е арабска форма на монотеизма, а Мохамед е арабин. У нас под агаряни се разбират предимно турците.

АДАМ — евр., означава “земя”, според Битие 2, 7—8. 19. първият човек, създаден от бога. Изгонен от рая за нарушаване на божията заповед (Битие 3).

АМОС — израилски пророк (един от т. нар. “малки пророци”), оповестил залеза на Израил около 750 г. пр. н. е. С неговото име се свързва библ. “Книга на пророк Амос”.

АНА — евр., означава “милост”, майка на Мария Богородица, патрон на майките, миньорите и търговците.

АНДРЕЙ — брат на ап. Павел, работи според най-старите творби за него по черноморското крайбрежие, южна Тракия и Македония (Филипи, Солун) до северното крайбрежие на Пелопонес. Според едно руско предание подвизавал се е и в Крим. Патрон на Русия. Разпънат на кръст.

АНДРОПОЛИС — може би Андрапа, град в Пефлагония (земя, в която са живели пефлагонийците) в Мала Азия на южното крайбрежие на Черно море.

АСИЯ — по време на новозаветните събития под това име се разбира Мала Азия изобщо или римската провинция в Западна Мала Азия.

АРИМАТЕЯ — град в Юдея, 30 км от Йерусалим.

АРТЕМИДА — Диана у римляните; почита се като богиня на луната, горите и лова. Особено са я почитали в Ефес. Храмът й там е изгорен през 356 г. пр. н. е., но е отново построен в голямо великолепие — смята се като едно от седемте чудеса на света. По-късно този храм е ограбен от Нерон, а около 267/8 г. е разрушен от готите.

ВАЛААМ — магьосник, изпратен според легендата от моавитския цар, за да произнесе проклятие над Израил, но принуден от божествената сила, произнесъл благословия и пророчество (Числа 22, 5—13. 24, 1—8. 15—25).

ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ — наречен още Кесарийски (330—379), роден в Кесария Кападокийска, известен християнски писател, автор на нравоучителни и тълковни творби. Широко известни са произведенията му: “Шестоднев” и една литургия — Василева литургия, отличавала се с голяма тържественост. Отначало работи като презвитер, а от 370 г. като архиепископ в родния си град.

ВАРУХ — пророк от VI в. пр. н. е. С неговото име е свързана каноничната “Книга на пророк Варух”.

ВИРСАВИЯ — евр. “дъщеря на клеветата”; 1. Жена на хетееца Урий, след това съпруга на Давид, майка на Соломон (2 Царства 11, 3. 12, 24; 3 Царства 1, 11. 2, 19; Матей 1, 6.). 2. Град в Палестина, Юдея.

ВИТАНИЯ — селище близо до Йерусалим в полите на Елеонската планина по пътя от Ерихон за Йерусалим. Споменава се често в новозаветната история (Матей 21, 17. 26, 6; Марко 11, 1. 11—12. 14, 3.) и др. Според нея тук е живял Лазар, когото Исус възкресява, оттук Исус предприема тържествено шествие в Йерусалим, оттук се възнася на небето. Днес бедно селище на име Ел-Азариех.

ВИТЛЕЕМ — град на 7 км южно от Йерусалим, смята се за родно място на Давид. В преданията и изобразителното изкуство се представя за родно място на Исус. В евангелията се споменава многократно.

ГАВРИИЛ — евр. “божи мъж”, един от архангелите. Обяснява на Даниил видението му (Даниил 8, 16. 9, 21.). Предвещава на свещеник Захарий раждането на Йоан Предтеча (Лука 1, 11—19.). Предвещава на Мария зачатието и раждането на Исус (Лука 1, 26—31).

ГАЛГАЛ — старозаветен град в царство Израил, споменава се многократно в Стария завет (Второзаконие 11, 30; Навин 4, 19; 4 Царства 2, 1. 4, 38. и др.). В Галгал Саул е поставен за цар (1 Царства 11, 15.).

ГАЛИЛЕЯ — северната част на Палестина, която по време на Иродите влиза в техните владения. Води названието си от евр. племе галилеи.

ГИОН — втора райска река (Битие 2, 13), смята се, че е Нил, вж. Фисон.

ГОЛГОТА или ГОЛГАТА — на арамейски означава “череп”, хълм край Йерусалим. Според легендата в него е погребана главата на Адам; може би тази легенда възниква поради това, че хълмът имал форма на череп. На гр. голгота се превежда с “черепно място”, т. е. лобно място (вж. “краниево място”). Според евангелията тук е разпънат Христос. Оттук “Голгота” и “лобно място” получават друг смисъл — място на смъртта, на екзекуцията или на страданието.

ГОЛИАТ — тежко въоръжен отделен борец (който излиза на двубой) на филистимяните (индоевропейски народ, който около 1200 г. пр. н. е. през Мала Азия прониква във Финикия и Палестина, води успешни войни с египтяните и евреите). Според Библията Давид убива Голиат с прашка (1 Царства 17, 4—51); преносно Голиат означава великан, вдъхващ страх.

ГОМОР = ГОМОРА — град в Палестина край Мъртво море, унищожен от бог заради разврат (вж. Содом).

ГРИГОРИЙ БОГОСЛОВ — (Назиакски), църковен писател, роден в Кападокия (329—390), оставил множество химни и проповеди; много популярен и в България. Носи названието си Теолог—Богослов заради словата, посветени на темата “бог—слово”.

ГУНДАФОР — историческо лице, живял през I в. от н. е.

ДАВИД —евр. цар около 1000—960 г. пр. н. е. Обединява северните и южните евр. племена в една монархия. Счита се за автор на Псалтира. За него подробно разказва библ. книга Царства 17. 18, 19—30; 2 Царства, 3 Царства 1, 2).

ДАЛИДА — евр. означава “слаба, нещастна жена” Според Съдии 16, 4—21. тя е филистимянка, която Сампсон обиква. Подкрепена от филистимяните, тя узнава тайната на неговата сила. Когато Сампсон заспива в скута й, тя го остригва и филистимяните го пленяват.

ДОМЕНТИАН = Домитиан, римски император (81—96 г. от н. е.), преследва християните, пролива реки от кръв. Убит от заговорници.

ДАРИЙ — име на няколко староперсийски царе: Дарий I Велики (521—485 пр. н. е.); Дарий II Охос (424—405 пр. н. е.); Дарий III (336—330 пр. н. е.), победен от Александър Македонски.

ЕВА — евр. означава “живот”; според легендата създадена от реброто на Адам, съблазнена от змията, най-умното животно в рая, да вкуси от плода на дървото на знанието (Битие 2, 21—24. 3, 1—6. 20.).

ЕВИЛАДСКА ЗЕМЯ — гр.  = Хавилска земя, Хевила. Споменава се в Битие 2, 11. 25, 18. и др. Не е установено с положителност коя земя се има пред вид. Някои учени смятат, че се касае за Индия, други за Южна Арабия.

ЕВСЕВИЙ — Евсевий Кесарийски (265—340), епископ на Кесария Палестинска, изтъкнат писател, оставил множество творби, между които с голямо значение: “Църковна история” в 10 тома, “Хроника”, “Житие на Константин Велики”, речи, писма и др.

ЕДЕМ — означава на евр. “градина” — област в Мала Азия, където според легендата бил раят и там били поставени да живеят първите хора. Според други легенди раят бил в Армения.

ЕДЕСА — античен град в северна Месопотамия (сега Урфа); от около 200 г. след н. е. става център на сирийско-християнската образованост. През II в. пр. н. е. създава собствена династия, която след това попада под римска зависимост (около 70 г. пр. н. е.). Считан за свят град. Едеса има и в Гърция (слав. Воден), но в апокрифите не става дума за този град.

ЕЗЕКИЯ — 1. Юдейски цар (8—7 г. пр. н. е.); 2. Евр. пророк, нему се приписва бил. “Книга на пророк Езекииля”.

ЕЛЕНА, ЦАРИЦА — илирка, конкубина на Констанций Хлор — цезар на Галия, майка на имп. Константин Велики. От младост е запозната с християнството и има влияние над сина си. На старини (325) пътувала до Палестина. Според преданието открила там кръста на Исус. Строила голям храм във Витания, покровителка на християнството.

ЕЛЕОНСКА ПЛАНИНА — намира се в Галилея, в някои апокрифи и в др. творби названието е преведено — “планина Маслинена”. Играе значителна роля в новозаветната история — там Исус поучава учениците си (Матей 24), там е арестуван от евреите (Матей 26, 30).

ЕЛЗАВЕЛ = ИЕЗАВЕЛ — дъщеря на сидонския цар Етваал, жена на израелския цар Ахав, безпътна и безчестна. Под нейно влияние Ахав се отдава на идолопоклонство (3 Царства 16, 31—33.). Предприема гонитба срещу пророците, подтиква мъжа си към убийства (3 Царства 18, 4. 2, 7—15.). Загива трагично (4 Царства 9, 10. 22. 23—37.). В Апокал. 2, 20. името й е споменато в преносен смисъл.

ЕЛИСАВЕТА — майка на Йоан Кръстител (Лука 1, 5. 7. 13. 24. 36. 40—41. 57.). Ражда в напреднала възраст, сродница е на Богородица.

ЕЛИСЕЙ — евр. пророк, живял по времето на цар Йеровоам (851—790 пр. н. е.), ученик на пророк Илия (3 Царства 19, 16—17. 19— 21), прави много чудеса (4 Царства 2, 1—15. 19—22. З, 13—17. 5, 6, 7, 8, 9).

ЕНОХ — един от евр. патриарси, баща на Матусал. Бог го взел жив на небето. Юдейското предание му приписва изобретението на писмеността и на астрономията. За него в Библията има сравнително оскъдни данни (Битие 5, 18—24; Пар. I, 3; Сирах 44, 15. 49, 16.).

ЕРМОНСКА ПЛАНИНА — пл. Ермон, най-високият южен хребет е Сирия (днес Джебел-ес Шейх), означава главна планина. Върхът й е покрит с вечен сняг, затова от халдеи и араби се нарича “снежна планина”. В Стария завет тази планина е представена като северна граница на Ханаан. Споменава се във Второзаконие (3, 8. 9. 4, 48.) и на др. места. В преносно значение символ на величие и слава.

ЕРИХОН — древен град край р. Йордан, недалеч от Мъртво море. Разкопките разкриват находки от 7-то хилядолетие пр. н. е. Градът получава разцвет по времето на Ирод Велики (37—4 пр. н. е.). В Библията често се споменава. Наричат го още град на палмите (Второзаконие 34, 3.), царски град в Ханаан, обграден със стени (Навин 2, 1—3. 15. 6, 1—19.), превзет от евреите по чуден начин — при тръбния звук на свещениците и вика на народа стените рухват и всичко е предадено на меч (Навин 6, 15—20; 2 Макавей 12, 15.).

ЕСЕЙ = ИЕСЕЙ — баща на цар Давид (1 Царства 17, 12.), стъблото на челядта, от която ще се роди дева Мария и синът й. Иесеевото дърво често се изобразява от живописците.

ЕСРОМ — живее по времето на Давид, смята се за пророк. Правнук на патриарх Яков, има многочислено поколение (Битие 46, 12.; Числа 26, 21.; Рут 4, 18—19; 1 Парал. 2, 5. 9.).

ЕФЕС — старогр. град в Западна Мала Азия (днес Кючук Мендерес), разположен на Егейско море. През елинистично време главен град на провинция Асия. Тук през 431 се състои 3-ти вселенски събор. Заради храма на Артемида—Диана се е считал за свят град.

ЕФРАТ — най-голямата река в Предна Азия, извира от арменските планини, слива се с Тигър и се влива в Персийския залив. От дълбока древност, считана наред с Тигър за райска река (Битие 2, 14.).

ЗАХАРИЙ — 1. Баща на Йоан Кръстител, първосвещеник в синагогата. 2. Пророк, смята се за последен евр. пророк.

ИЕРОНИМ — Блажени Иероним (340—420), считан за най-учения оратор на латинската църква. Учи в Рим, работи в Антиохия, Витлеем, Цариград. Оставил е множество трудове — полемически, тълковни и др. Превежда от еврейски на латински Библията (Вулгата).

ИЗМАИЛ — евр. означава “чут от бога”. Според Битие (16, 11 — 16. 21, 10—13. 25,: 12—18) син на Аврам от египтянката слугиня Агар, родоначалник на измаилтяните. Неговите 12 синове били родоначалници на 12 арабски племена. Потомците на Измаил, живеейки в Арабия, се смесили с други номадски племена под общото название араби.

ИЕРОПОЛ — 1. Град в Предна Азия, на един от притоците на Ефрат, недалеч от Едеса. 2. Град в западната част на Мала Азия, съседен град на Филаделфия в римската провинция Асия.

ИЗРАИЛ — евр. “богоборец”; името е дадено на патриарх Яков (Битие 32, 24—28.) от бога. Понякога се употребява като лично имена Яков, в други случаи като означение на неговото потомство. При Давид и Соломон под Израил се разбират всички 12 евр. колена. След смъртта на Соломон 10 от евр. колена основават царство Израил. “Синове израилеви” — в тесен смисъл потомството на Яков, в широк — евреите

ИЛИЯ ТЕСВИТЯНИН — най-славният от старозаветните пророци, роден в град Тисви, откъдето носи името си. В Стария завет за него е отделено широко място (3 Царства 17, 18, 19, 21, 17—20.; 4 Царства 1, 3. 8—12, 2, 1—14. 3, П.). Изобличител на езичеството по времето на Ахав и Иезавел. Взет жив на небето с огнена колесница. Според Апокал. (11, 3—12.) пророкът ще дойде на земята преди второто пришествие.

ИРОД — 1. Ирод Велики (41—4 пр. н. е.), поставен от римляните за цар на Юдея. Известен като много жесток, смазва всяка съпротива. Убива жена си и синовете си. Подчинените му го мразят като безбожник. По негово време се отнася клането на Витлеемските деца (Матей 2, 16.). Строител на храмове в Йерусалим и Самария. 2. Ирод антипас, княз на Галилея и Перея (4 в. пр. н. е. — 40 от н. е.). Управлява под римска върховна власт, син на Ирод Велики, обезглавява Йоан Кръстител.

ИСАЯ — един от четирите големи пророци. Смята се, че е роден през VIП в. пр. н. е. в Иерусалим. С неговото име се свързва библейската “Книга на пророк Исая”.

ИСАК — евр. “усмихващ се”, син на Аврам, втори първоотец на Израил. Според Библията роден от родителите си на старини. Бог нарежда на Аврам да принесе сина си в жертва, но при жертвоприношението го спасява. За Исак в Битие 18, 9—14. 21, 1—8. 22, 1—13.

ИСКАРИОТ, ОСТРОВ — такъв остров няма; името Искариот, прозвище на предателя Юда, не е окончателно обяснено в науката. Обикновено се извежда от селището Кориот в Южна Юдея, следователно Искариот означава Кориотянин. Друго обяснение — от думата — бандит.
ЙЕРЕМИЯ — един от големите евр. пророци, роден около 650 г. пр. н. е. и работил в Йерусалим. След завладяването на града от вавилонците е пощаден от принудително преселение. Нему се приписват библ. книги “Книга на пророк Иеремия” и “Книга плач Йеремиев”.

ЙОАН БОГОСЛОВ — презвитер, живее през II —III в. в Ефес, счита се за автор на евангелието от Йоан, в легендата се отъждествява с апостол Йоан.

ЙОАН ЗЛАТОУСТ — архиепископ на Константинопол (347—407), роден в Антиохия, отличен проповедник, поради критиката си срещу моралната развала е изпратен на заточение, където умира. Поученията на Златоуст се разпространяват у нас през цялото средновековие. Ред произведения се приписват нему, за да им се придаде авторитет.

ЙОВ — библ. патриарх, олицетворение на непорочността и търпението. За него разказва “Книга на Йов”. Дяволът го изпитва, Йов изгубва богатството си, изпада в крайна бедност и в болест, умират и всичките му деца, но той не хули бога, а продължава да е непорочен. Бог го възнаграждава, като му връща богатството, здравето и децата.

ЙОНА, ПРОРОК — старозаветен пророк от VIII в. пр. н. е. Нему се приписва “Книга на пророк Йона”. В нея се разказва, че по време на буря той бил хвърлен от кораба в морето. По божия воля голям кит го глътнал; в утробата на кита Йона прекарал “три дни и три нощи”, молейки се. Пак по божия заповед китът изхвърлил Йона на суша.

ЙОРДАН — река в Палестина, извира от ливанските планини и се влива в Мъртво море. Според евангелията Исус е кръстен в нея.

ЙОСИФ — 1. Син на патриарх Яков, продаден от братята си в робство, спасява египтяните и евр. народ от глад (Битие 3024. 37, 2— 35. 39, 20, 3—23. 41, 42, 43, 44, 45, 47, 48, 49, 22. 50, 1—2. 14—26.). В религиозната литература — символ на доброта и душевна красота. 2. Йосиф — годеник на Мария Богородица, дърводелец (Матей 1, 16.; Лука 1, 27, 2, 4.). 3. Йосиф Ариматейски, член на Синедриона, таен ученик на Исус (Лука 23, 50—53.; Матей 27, 57.; Марко 15, 43.; Йоан: 19, 38—42.). Измолва от Пилат погребението на Исус.

КАИН — първи син на Адам, убиец на брат си Авел (Битие 4, 1. 8.), баща на Енох (Битие 4, 17.).

КАНА — малко градче в Галилея, северно от Назарет (сега Кафр-Канна). Там Исус при една сватба превърнал водата във вино (Йоан 2, 1.).

КАПАДОКИЯ — 1. Област в източната част на Мала Азия с главен град Кесария. По времето на Тиберий става римска провинция. По-късно се владее от персите, византийците, арабите, сега се намира в Турция. Като византийско владение е седалище на архиепископ. 2. Град в Канадския (Кападокия Кападокийска).

КАЯФА — висш духовник с най-голямо участие в присъдата на Исус. Зет на Анна, също висш свещеник (Матей 26, 3. 57.; Лука 3, 2.; Йоан 11, 49. 18, 13. 24. 28.).

КОНСТАНТИН, ЦАР — Константин I Велики (274—337). Римски император, отначало император на Запада (306—324) в тетрархията. Нанася победа над готите, отстранява претендентите за императорска власт, обединява империята и става автократор (324—337). Започва строеж на нов град и пренася там столицата — Константинопол (330). В 313 г. с Миланския едикт разрешава свободно разпространение на християнството и сам преди смъртта си става християнин. Взема участие в Никейския събор и привлича религията към своите политически планове. Евсевий Кесарийски написва за него житие. У нас намират разпространение късни легендарни жития за Константин и майка му Елена.
КРАНИЕВО МЯСТО — съответствува на гр. “липсва текст" (черепно, лобно място), превод на арамейското Голгота; на бълг. “се превежда с “място”, а Краниево остава като българизирана форма на гр. дума.

ЛАМЕХ — евр. “силен”, син на Матусал, двуженец (Битие 4, 18— 19. 23—24.), баща на Ной (Битие 4, 25. 28—29.), живял 753 години (Битие 4, 30—31). Отделен апокриф за него е споменат в индексите.

ЛОТ — племенник на Аврам (Битие 12, 4—5.), отначало живеят заедно, след това се разделят (Битие 13, 1. 5—12). Преживява гибелта на Содом, жена му се превърнала в “солен стълб”, дъщерите му го упояват с вино и спат поред с него. От чедата им произхождат две племена (Битие 19).

ЛУКА — автор е според преданието на Евангелие от Лука, лекар и другар на ап. Павел, споменат многократно в неговите послания. Апостол Лука, за какъвто говорят апокрифите, няма.

МАДИАМСКА ЗЕМЯ — свързва се с Мадиам, четвърти син на Аврам, на когото потомството се казва мадианити — многочислено арабско племе. Населявали земята около Еланитския залив на Червено море, имали главен град Мадиан. Според Изход 2, 15. в мадиамската земя Мойсей избягва от фараона. Според Съдии (6, 1—5. 7, 12. 8, 21. 24— 26) мадианитите се изявяват като силен народ, който воюва с израилтяните.

МАНАСИЙ — цар юдейски, приемник на Езекия (4 Царства 20, 21. 21, 1—18. 23, 12. 24, 3.3). Възстановява идолослужението, отдава се на пороци и безчестие. Божието дълготърпение свършило, асирийци го нападнали, оковали го като звяр и го завели във Вавилон (2 Пар 33, 11.). По-късно връща свободата си и се старае да поправи грешките си, царува 55 години. Според извънбиблейското предание по негова заповед пророк Исая бил прерязан с пила.

Активен

☺ ∞♥ oNe レo√乇
Житара
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 417

« Отговор #13 -: Януари 22, 2017, 18:15:44 »

Речник на личните и географските имена, споменати в текстовете (с разяснения според Библията и историята)

МАНАСИЙ — цар юдейски, приемник на Езекия (4 Царства 20, 21. 21, 1—18. 23, 12. 24, 3.3). Възстановява идолослужението, отдава се на пороци и безчестие. Божието дълготърпение свършило, асирийци го нападнали, оковали го като звяр и го завели във Вавилон (2 Пар 33, 11.). По-късно връща свободата си и се старае да поправи грешките си, царува 55 години. Според извънбиблейското предание по негова заповед пророк Исая бил прерязан с пила.

МАРТА — сестра на Лазар от Витлеем, възкресен от Исус (Йоан 11, 1. 5. 19. 24. 30. 12, 2.).

МАСЛИНА, МАСЛИНЕНА ПЛАНИНА = Елеонска планина

МАТЕЙ — апостол от Галилея, където бил митничар край езерото Генисарет (Матей 9, 9.). Приписва му се евангелие на Матей, което всъщност възниква по-късно и не би могло да е написано от Христовия апостол.

МАТУСАЛ == МЕТУСАЛАМ — евр. означава “мъж на оръжието”; потомък на Сит, син на Енох, дядо на Ной (Битие 4, 18. 5, 21—22. 25. 27.). Символ на дълбока старост.

МЕЛХИСЕДЕК — по времето на Аврам “цар на мира” и висш свещеник на върховния бог (Битие 14, 18.).

МЕРА — извор с горчива вода (Изход 15, 23.), река в пустинята Сур.

МЕРКУРИЙ — лат. бог, у гърците Хермес, на откритията, на търговията и кражбата, на гимнастиката и красноречието. Според гръко-римската митология син на Юпитер. У египтяните и финикийците този бог се смята за изобретател на писмото и науката.

МИХАИЛ, АРХАНГЕЛ — евр. “като бог”, един от първите висши ангели, наречен “първи княз” (Даниил 10, 13.). В Апокалипсис 12, l— 17 е назован архангел. У Дан се представя като защитник и покровител на евр. народ (10, 13. 21. 12, 1.). В Апокалипсис се изобразява като низложител на дракона и неговите ангели и защитник на християните, това е продължение на старозаветната представа за Михаил като защитник на евреите.

МИХЕЯ — пророк, с името му се свързва библ. “Книга на пророк Михея”.

МОЙСЕЙ — евр. “изваден от вода”; легендата разказва, че по време на египетското робство е хвърлен от майка си в реката в едно кошче и след това е намерен от египетската царица и отгледан от нея (Изход 2). Извежда евреите от Египет през Червено море и ги спасява от египетски плен (Изход 14, 15, 16V Смята се за евр. Законодател (Изход 21, 22, 23, 24).

НЕРОН — римски император (54—68 г.). В управлението му се различават два периода: 1. 54—62 г., когато е благотворно повлиян от Сенека, и 62—68 г. — период на жестокости и крайности — убива жена си и майка си, доведения си брат, запалва Рим, преследва християните, които обвинява за пожара, повишава данъците. Срещу него избухва въстание в Британия и Юдея, заговор в Рим; самоубива се. По негово време са убити апостол Павел и Петър.

НИКОДИМ — фарисей, член на синагогата. Според Еванг. на Йоан 3, 1—21. посещава нощем Исус и му задава въпроси, за да проникне в учението му. След разпятието донася “смирна и алой”, за да помаже Христовото тяло (Йоан 19, 39—40.). Нему се приписва повестта за съденето и смъртта на Исус, създадена много по-късно от описваните събития (Никодимово евангелие).

НОЙ — по време на потопа спасен с домочадието си чрез построен от него кораб, в който има и от всички животни (Битие 6, 7—22. 7,8). Смята се за баща на новото човечество, негови синове са Сим, Хама и Иафет (Битие гл. 9, 10).

НАВУХОДОНОСОР — цар на Вавилон (605—562 пр. н. е.), завладява Иерусалим през 586 г. Преселва населението му във Вавилон (4 Царства 24, 1. 10—16.). Нав. поставя Седекий за цар на Йерусалим, но скоро той се отмята от него. Следва пълно разорение на Йерусалим — събаряне на крепостните стени, опожаряване на града, разграбване на богатствата от храма, изселване на останалите в него жители (4 Царства 25, 1—21.).

ПАВЕЛ, АПОСТОЛ — най-значителният раннохристиянски мисионер, умира в Рим през 64 г. като мъченик. Евреин по произход, но римски гражданин. Според църковното предание работи като мисионер в Мала Азия, Кипър, Коринт, където основава общини, с тях полага основите на по-късните църкви. Лежал в затворите на Йерусалим и Рим. Неговите писма, включени в Библията, се считат за автентични. Извън тях са известни още няколко писма под името на ап. Павел, но те се смятат за псевдопавлови, затова са обявени за апокрифи.

ПАТМОС — остров в Егейско море; според преданието там евангелист Йоан написал своя Апокалипсис, признат за канонична книга.

ПЕТЪР — ученик и апостол на Исус, рожденото му име е Симон, рибар край езерото Генисарет. Петър е прозвище, дадено му от Исус и означава “скала” (Матей 16, 17.). Според преданието той прави мисионерски пътувания и достига до Рим. Тук около 64 г. умира мъченически, разпънат с главата надолу. Според католишкото учение — пръв епископ в Рим.

ПИЛАТ — Пилат Понтийски, шести римски наместник (прокуратор) в Юдея (26—36).

САВЪР — 1. Може би Исаврия, област в” Мала Азия. 2. Има град Саврия в Гърция, но едва ли в апокрифите става дума за него.

САЛИМСКА ПЛАНИНА — от гр. Салим в областта Самария, недалеч от р. Йордан.

САЛОМИЯ — 1. Акушерка, според някои апокрифи първа братовчедка на Мария Богородица. 2. Майка на Йоан Кръстител.

САМАРИЯ — град в Падестина в областта Самария, столица на някогашното царство Израил. Обособило се след смъртта на Соломон, то още през 721 г. изгубва своята самостоятелност.

САМПСОН — син на съдия израилев, надарен от бога с огромна сила, за да избави Израил от робството на филистимяните. Отмества стълбовете, на които се крепи сградата с веселящите се врагове и избива всички филистимски вождове и 3000 мъже и жени (Съдии 13, 14, 15 и 16).

САРА — евр. означава “княгиня”, съпруга на Аврам, родила в късна възраст Исак (Битие 11, 1. 29—30. 12, 17, 15—17. 18, 9—15. 21, 1-3.).

САТАНАИЛ — евр. “противник”. Отначало така се наричал всеки вредител. Едва в по-късното юдейство и ранното християнство той става противник на бога. Антихрист е също сатаната, но само в християнската традиция.

САУЛ, ЦАР — първят израилски цар (около 1200—1000 пр. н. е.). За него твърде подробно в 1 Царства и 11, 15. 12, 13, 14 и сл.).

СЕЛЕВКИЙ, ЦАР — известни са няколко владетели с това име, образуващи династията на селевкидите. Държавата на селевкидите е основана през 312 г. пр. н. е. от Селевкий I Никатор (Победител), генерал на Александър Македонски, източно от р. Ефрат. Тази сирийска държава в скоро време се разширява и обхваща почти цяла Предна Азия. Известни са като сирийски владетели: Селевкий II Калиникос, Селевкий III Велики, Селевкий IV Филотатор (187—175), Селевкий V Деметриос, сече монети. Държавата на селевкидите съществува до 64 г. пр. н. е. Последен владетел от тази династия — Филип II.

СЕЛЕВКИЯ, ГРАД — няколко града носят това име, основани от династията на селевкидите: Селевкия на р. Тигър, наследила културата на западналия Вавилон, търговски център в Месопотамия; Селевкия Пиерия, по-късно наречена Антиохия на Оронтес (сега Антакия), столица на селевкидите в Сирия, по-късно седалище на римския управител на Сирия; Селевкия на Средиземно море в Мала Азия в областта Киликия и др. В апокрифите става дума главно за малоазийската Селевкия.

СИВИЛА — име на пророчица у древните гърци, евреи и римлячи. Известни са повече от 12 Сивили. Стихотворните пророчески творби, свързани с името на Сивила (старогр. Сибила), се наричат в науката сибилини. Името прониква у нас чрез византийската книжнина.

СИНАЙСКА ПЛАНИНА — намира се в Арабия. Там бог дал на Мойсей 10-те заповеди.

СИОН — планина в Палестина до Йерусалим; поетично за града Йерусалим.

СИСИН — персийско-сирийско име, известни са с него сирийски жнязе и висши духовници. Сисин (или Сисиний) от апокрифите най-вероятно е светец от манихейска среда. Има и константинополски патриарси с такова име: Сисиний I (426—427) и Сисиний II (996—999). Според етиопски апокрифни легенди св. Сисиний е роден в Антиохия.

СИТ — евр. означава “твърдост, основа”, син на Адам и Ева, роден след смъртта на Авел. В него е заложено новото благочестиво племе (Битие 4, 25—26. 5, 3—4. 6—8.).

СОДОМ — град, разположен на южния край на Мъртво море (днес Седом). Според Библията Содом и Гомор са унищожени чрез огън и серен дъжд (Битие 19, 24—25.) в резултат на греховността на жителите му. Предполага се, че събитието има историческа основа — някакъв тежък земетръс. От Содом — “содомяни”, което в християнската литертура означава “развратници”, “хомосексуалисти”, а в широк смисъл “грешници”.

СОЛОМОН — евр. цар, владетел на обединеното израелско-юдейско царство (965—926 пр. и. е.). Известен като строител, мъдър държавник, автор на книги. С неговото име са свързани библ. книги: “Притчи Соломонови”, “Песен на песните”, “Книга на еклисиаста”. За него разказва подробно 3 Царства 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11.

СТЕФАН, СВЕТИ — архидякон и първомъченик на христ. църква, един от 7-те дякони, избрани от Йерусалимската църква да проповядват евангелието. Изобличава евреите пред евр. съд., затова е убит с камъни (Деяние 6, 5—15. 7, 8, 2.).

ТАВОРСКА ПЛАНИНА — планина в Северен Израел, недалеч от Назарет, има кръгла форма, висока 560 м. От IV в. се смята за планина на Христовото преображение. По времето на Исус била населена, В някои апокрифи се нарича “майка на планините”.

ТИБЕРИЙ — римски император (14—37). Познат като жесток, недоверчив и мрачен човек. Завършва живота си на о-в Капри.

ТИВЕРИАДСКО МОРЕ — езерото Генисарет в Галилея, на брега на което се намира гр. Тивериада, наречен на имп. Тиберий (сега Тубария). У някои автори от I—II в. езерото е означено като Тивериадско езеро или Тивериадско море. В евангелията се нарича Галилейско море (Марко 1, 16.; Матей 4, 18.), но у Йоан — Тивериадско (21,1.).

ТИГЪР — река, която извира от Армения, вж. Ефрат.

ТОМА — ученик на Христос, изобразен като скептик (Йоан 20, 24—27.). С неговото име са свързани редица апокрифи — освен “Деяние на Тома”, още “Евангелие на Тома”, “Апокалипсис на Тома”. Патрон е на дърводелците, защото според преданието, намерило място в. ред творби, бил дърводелец.

ФИСОН — според Битие 2, 10—14. голямата райска река се paзклонява на 4 реки: Фисон, Гион, Тигър, Ефрат. В “Небеса” на Йоан Екзарх се твърди, че Гион е Нил, която “от Етиопия преминава в Египет”, а Фисон е “Ганг Индийски”.

ХАЛДЕЯ — халдейска земя или Халдея в древни времена се употребява в смисъл на страната, в която живеят халдеите. Халдеи — семитско племе, утвърдило се в края на второто хилядолетие на брега на Персийския залив (сега Ирак). Воюват с асирийците и на два пъти завземат Вавилон. След VI в. пр. н. е. постепенно се асимилират между вавилонците. 2. Халдея — нововавилонското царство, разпространено название на робовладелческа Вавилония в периода на управлението на халдейската династия (626—538 пр. н. е.).

ХАНААН — земя, западно от Йордан, която според Битие 12, 5. е посочена от бога на Аврам като земя за неговото потомство. Тук Аврам живее, тук се раждат децата му, тук е погребан той и Сара (Битие 23, 2. 25, 9—10.). Затова се смята като земя на еврейските праотци. Според Изход 3, 8. бог обещава на Мойсей да избави от египетско робство евр. народ и да го заведе в земята на хананейците, защото тази земя е обещана на Аврам (Изход 33, 1—2.). Преди библ. книги името е засвидетелствувано като Канаан (XV в. пр. н. е.) и има значение на Финикия. В преносен смисъл “ханаанска земя” означава мечтана, богата земя. Понятието е равнозначно с “обетована земя” — обещана земя.

ХОРИВСКА ЗЕМЯ — споменава се в Изход няколко пъти като: “божия планина Хорив” (Изход 3, 1.), “планина Хорив” (33, 6.), “скалата Хорив” (17, 6.). Смята се, че е област в южната част на Синайский полуостров в района на планината Синай.

ЧЕРВЕНО МОРЕ — името си дължи на червените водорасли. Според Изход 14, 21—22. 29. през това море Мойсей превежда евреите от Египет към обещаната от бога земя Ханаан; с жезъла си той разцепва морето на две и евреите минават като по сухо.

ЮДА — 1. Син на патриарх Яков; племе Юда — юдеи. 2. Юда — предателят на Христос с прозвище Искариот. След предателството се обесва (Матея 26, 47—50. 27, 3—5.; Марко 14, 43—46; Лука 22, 47—48.).

ЮДЕЯ — географски — южната част на Палестина, носеща името си от племето юдеи. Исторически — царство Юдея, обособило се след смъртта на Соломон със столица Йерусалим. По време на новозаветните събития Юдея е васално царство на Рим. В широкия смисъл на думата означава област, населена с евреи.

ЯКОВ — 1. Втори син на Исак, евр. патриарх, неговото прозвище е Израил (вж. Израил), дадено му от бога (Битие 32, 28.). 2. Яков архиепископ Йерусалимски, апостол на Исус и негов брат от първия брак на Йосиф, нему се приписва апокрифно евангелие (Протоевангелие на Яков).

Източник:http://www.promacedonia.org/bg_ap/dp_rech1.html
Активен

☺ ∞♥ oNe レo√乇
Житара
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 417

« Отговор #14 -: Януари 22, 2017, 18:18:49 »

Речник на термини и редки думи, срещани в текстовете

АГНЕЦ — агне, често се споменава в старозаветните книги, тьч като евр. богослужение се състои предимно от жертвоприношения. Поднася се “непорочно” агне от първородените. Имало сутрешна и вечерна жертва, частни и обществени жертвоприношения, жертва очистителна, омилостивителна и т. н. Така думата агнец придобива по-общо значение — жертва. Оттук в Светото писание думата агнец често се употребява в смисъл на Христос, тъй като той като непорочно агне се пренася в жертва за спасението на човечеството. В преносен смисъл думата понякога се употребява и за апостолите и за други лица.

АЛИЛУЯ — формула за молитва и благодарност в евр. богослужение. Преминава непреведена в гр. книжнина и оттам в славянската. Означава “славете господа”.

АМВРИЙСКИ ДЪБ — от мамврийски дъб, което идва от дъбра вата Мамре (гр. слав, “мамвриа”) — дъбрава в северозападната страна на Хеврон (в Ханаан). До нея Аврам разпънал шатрата си и тук създал жертвеник на бога (Битие 13, 14—18.), тук наблизо се намирала пещерата Махпела, където билк погребани Сара и Аврам (Битие 23, 19. 25, 9. 10.). Край Мамре живели Исак с Ревека и Яков, тук при Аврам били и погребани (Битие, 35 27. 49, 29—31. 50, 13.).

АМИН — евр. “амен”. означава “сигурно”, “безспорно” или “така е било”. Думата е приета от европейските народи непроменена и не се превежда.

БЕЗКВАСНИЦИ — празник, заповядан на Мойсей от бога (Изход 12, 17.). Седем дена трябва да се яде безквасен хляб, седмият е празникът в чест на бога (Изход 13, 6.). Това е денят, в който евреите излизат от Египет. Нарича се още Пасха — главен евр. празник за спомен от избавлението от египетско робство. Християните също празнуват Пасха в памет на Христовото възкресение (Великден), който се празнува отначало едновременно с еврейската Пасха, т. е. на 14 Нисан. Това е практиката на малоазийските църкви. Римската обаче практика е друга — възкресението се празнува в първия неделен ден след 14 Нисан. На Първия вселенски събор се решава да се уеднакви християнският празник Пасха, като се вземе практиката на Рим, т. е. да се празнува ие на 14 нисан, а в първия неделен ден след тази дата. И днес този празник се празнува в неделен ден.

ЛЕВИТИ — смятат се потомци на Левий, син на патриарх Яков, осветени за служба на бога. Споменават се многократно в Библията; тяхната служба е при скинията в храма като стражи, певци, още като съдии по граждански дела. В общ смисъл левит означава църковен служител, дякон.

ЛОНО АВРАМОВО — най-хубавото място в рая, където пребивават съвършените праведници.

МИРО — варено маслинено масло с червено вино и благоуханни вещества, употребявано при църковни тайнства. Според Стария завет (Изход 30, 23—25) мирото трябва да се състави от смирна, благовонна канела, благовонна тръстика и маслинен елей. С миро бог заповядал на Мойсей да помаже скинията, Аарон и синовете му за служба богу (Изход 30, 26—30. 29, 7. 21.). Оттук се повежда обичая на помазването, като по-късно се миропомазват не само първосвещениците, но и пророците и царете. Вярва се, че чрез помазването се дава от светия дух сила, ум, святост и т. н. В раннохристиянската църква миропомазването има по-широка употреба — дава духовни дарове на вярващите и утвърждава във вярата. След това се превръща в ритуална традиция. По примера на старата църква в православната църква с миро се освещавали храмовете и царете. В по-широк смисъл миро означава благовоние.

МОРА — зъл женски дух, който нощем мъчи хората. Думата има връзка с “мор — смърт, болест”. Запазена е до днес в диалектите и в други славянски езици с различни значения — нощен кошмар, зъл дух, вещица, която може да се превръща в животно; кккумявка, нощна пеперуда, болест, която напада човека нощем и др.

НИКЕЙСКИ СЪБОР — първи вселенски събор, на който участвуват 318 светци, свикан в Никея (сега — Изник, Мала Азия) през 325 г. при Константин Велики. Осъжда арианската ерес, съставя символа на вярата до 8-ми член и др. Никейски седми събор — в 787 по вре-мето на Ирина и Константин, участвуват 367 отци срещу иконоборците, проклинат ги и съставят 22 църковни правила.

ПАРИМИЯ (гр.— притча) — четиво от Стария завет, което се чете при богослужение главно през Велики пост. Сборник от такива четива се нарича Паримейник. Извън богослужението паримия означава пословица, поговорка.

ПРОСКОМИДИСВАМ — служа проскомидия (гр., дар, принос). Това е първата част от литургията, при която се приготвят за освещение просфората и виното (светите дарове) за извършване на причастието.

ПРОСФОРА — (гр., принос), малък, кръгъл, квасен пшеничен хляб с кръст отгоре за причастие. Свещеникът го нарязва на хапки — анафора.

САЖЕН — мярка за дължина, 2,134 м.

СЕРАФИМ — евр. означава “горящи”; това са ангели, които се свързват със светостта на бога. Изобразени са в “Книга на пророк Исая” (6, 1—7). Според нея те имат човешки образ и фигура и 6 крила.

ПОПРИЩЕ — мярка за дължина, около 200 м.

ПРЕСТОЛ ХЕРУВИМСКИ — божия престол, който е поддържан от четири херувима.

ТАЛАНТ — мярка за злато или сребро, един талант тежи 42,765; парична единица.

ХЕРУВИМ — особени същества сред небесното войнство, различни от ангелите. Споменават се в редица библ. книги, явяват се там, където е бог, те са свидетели за личното присъствие на бога. Представени са като летящи същества. Описани са в Книга на Езекииля 1, 4.: имат 4 крила, животински крака, човешки ръце, четири лица — биково, лъвско, човешко и орльово, по цялото им тяло има очи (гл. 10). При разкопките в Палестина и Сирия са намерени изображения на херувими, които са представени като крилати смесени същества.

Д. П.

Източник:http://www.promacedonia.org/bg_ap/dp_rech2.html
Активен

☺ ∞♥ oNe レo√乇
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Богомилите, Боян Магът « 1 2 »
Духовни учения
delfin 22 5180 Последна<br />публикация Декември 06, 2009, 13:40:17
от delfin
Книга Урантия
Видео клипове
delfin 1 3592 Последна<br />публикация Януари 03, 2010, 17:23:08
от delfin
Книга на Живота
Въпроси и отговори
Sue 0 785 Последна<br />публикация Юни 20, 2012, 10:59:21
от Sue
Търся книга
Обща тематика
angel7light 0 431 Последна<br />публикация Февруари 08, 2013, 14:32:37
от angel7light
Книга на закона
Изкуство
Speed_Of_Pain 0 359 Последна<br />публикация Ноември 03, 2013, 12:55:36
от Speed_Of_Pain

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright