Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Относно духовните връзки.  (Прочетена 1952 пъти)
Selina
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 14


« -: Юли 12, 2016, 00:06:08 »

Тези месеци ми се случи нещо странно, което искам да споделя. Знам, че като цяло много е писано/изяснявано за духовните семейства. Изчетох много информация, но никъде не намерих отговор на един въпрос и помислих, че вие може да ми помогнете (: Става дума за чувство за незавършеност, което имам от детенце... все едно част от мен липсва, губи ми се информация, чувство че нещо не е съвсем, както трябва да бъде/че нещо трябва да се случи скоро... Не ми пречи, защото посвкинах да живея с това усещане, но се питам как в компанията на някой хора това "усещане" почти ( да не кажа изобщо ) изчезва. Има ли нещо общо с духовните връзки и взаимоотношения или е някаква отделна "специфика" на моята личност/тяхната енергия
Активен
Странник
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #1 -: Юли 12, 2016, 00:42:26 »

    Това усещане за неЦялост ще изчезне напълно когато се намираш близо до Душата си.
    Ще откриеш също че никога не си била сама.
    Твоето усещане е изчезвало покрай други хора със съзнания близо до Душите.
    Колкото по близо, толкова по липсващо е било усещането в теб.
    Всъщност те Душите живеят във Вечността в неделима Цялост.
    И когато ние човеците се докоснем мъничко до тази Цялост изпитваме обич, влюбваме се.
    И когато разширим хоризонтите на тази влюбеност над цялата Вселена откриваме и тяхната
    неделима Любов.
    Когато ни посети една друга Душа в лицето на нашето дете то ни учи и показва за цял живот
    в какво живеят Душите през неговите очи...
    Но за да бъдеш изцяло завършен се искат още 5 състояния на съзнанието вплетени в ЕДНО с Любовта.
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 447


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #2 -: Юли 12, 2016, 13:51:41 »

    Ели, интересното е, че от ония хлапетии на някои от тях им действам по такъв начин. Конкретни причини няма да изреждам, защото една част от тях се крият в Астрологията, друга – в доста пъстрата ми биография…
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    Eona Lightholder
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2559


    NEVERENDING STORY

    « Отговор #3 -: Юли 12, 2016, 15:20:43 »

    Според мен има връзка с личната мисия и копнежът по следване на първоначалният замисъл на земният ти път.
    Когато се достигнат превратни точки , тогава има определено чувство на запълване на пълнотата, но тя никога не остава напълно запълнена, може би при пенсия чак Усмивчица
    Активен

    "weird " is indication for creative force ♥
    Selina
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 14


    « Отговор #4 -: Юли 12, 2016, 17:42:44 »

    Това усещане за неЦялост ще изчезне напълно когато се намираш близо до Душата си.
    Ще откриеш също че никога не си била сама.
    Твоето усещане е изчезвало покрай други хора със съзнания близо до Душите.
    Колкото по близо, толкова по липсващо е било усещането в теб.
    Всъщност те Душите живеят във Вечността в неделима Цялост.
    И когато ние човеците се докоснем мъничко до тази Цялост изпитваме обич, влюбваме се.
    И когато разширим хоризонтите на тази влюбеност над цялата Вселена откриваме и тяхната
    неделима Любов.
    Когато ни посети една друга Душа в лицето на нашето дете то ни учи и показва за цял живот
    в какво живеят Душите през неговите очи...
    Но за да бъдеш изцяло завършен се искат още 5 състояния на съзнанието вплетени в ЕДНО с Любовта.

    Може би бъркам нещата... Мислех си, че децата са най - близо до душите си... Онова по - скоро е... "Абе имах нещо да върша ама не помня какво" усещане
    ( повечето хора знаят за какво говоря Усмивчица ). Иначе горе - долу знам какво имаш предвид и знам, че си прав. Въпроса ми по - скоро беше може ли чувството, че не си със сродната ти душа да доведе до това чувство за незавършеност?

    Когато се достигнат превратни точки , тогава има определено чувство на запълване на пълнотата, но тя никога не остава напълно запълнена, може би при пенсия чак Усмивчица
    Ееех..... Усмивчица Усмивчица
    Активен
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #5 -: Юли 12, 2016, 20:59:15 »

    ...........

    Може би бъркам нещата... Мислех си, че децата са най - близо до душите си... Онова по - скоро е... "Абе имах нещо да върша ама не помня какво" усещане
    ( повечето хора знаят за какво говоря Усмивчица ). Иначе горе - долу знам какво имаш предвид и знам, че си прав. Въпроса ми по - скоро беше може ли чувството, че не си със сродната ти душа да доведе до това чувство за незавършеност?

    ...................

    Ееех..... Усмивчица Усмивчица

    Да, взаимно свързани са тези неща...но преди да твърдиш каквото и да е за сродната Душа си спомни нещо важно ...Душите не се делят, не израстват,нямат нужда от опит сами по себе си и заради себе си.
    Създателя няма как да расте или да се усъвършенства в своята безкрайна Вечност и вездесъщност.
    Душите  са само носител на съзнанията ни през Вечността и са част от Бога.
    Не бъркай съзнанието си със своята вечна Душа... която е и Първопричината да ви има въобще като тяло, разум, чувства, его, съзнание...
    Ние дори не можем да назовем свое тялото си защото нямаме принос никакъв в неговото създаване.

    Ще перефразирам твоя въпрос:
    Въпроса ми по - скоро беше може ли чувството, че не си със сродното  ти съзнание да доведе до това чувство за незавършеност?

    Да, може и още как.

    Неравните в своето развитие съзнания сближени по силата на ''случайността'' , обичта , приятелството и всички красиви неща между хората на практика се оказват в ситуацията на донор -акцептор .
    Единия дава, а другия получава.
    Ефекта е на скачените съдове.
    Но има особеност - ако даващия има за опора Душата си като източник на вътрешна сила , то получаващия ще догони даващия в развитието си и тогава чувството за незавършеност ще изчезне от самосебе си. Всичко ще зависи от темпото на развитие и догонване от приемащия.Даващия дори няма да усети това което е дал защото от там откъдето идва всичко има безкрайно много ...
    Но ако това не е така даващия сваля своя потенциал и се усеща изтискан ,а получаващия повишава своя потенциал и се усеща все по-силен и уверен.
    Чувството за незавършеност ще остане в даващия и ще е  гарнирано с усещането за провал,регрес и инволюция.

    Затова и този който подава ръка трябва да има силата за трима най малко - за ближния , за себе си и поне за още един най малко в резерв...

    А децата ни учат как да виждаме Вселената като тях с техните детски чисти очи и съзнания.
    Техния пример е отрезвяващ, като този на животинките също.
    Показват ни ясно в какво безумие живеем и какви химери следваме нерядко...
    Вселената е великия Учител който потвърждава или отхвърля това или онова.

    Затова и дзен те учи как да премахнеш ''белия шум'' за да бъдеш с чисти и ясни сетива и съзнание.
    Затова и в препълнена чаша никой не долива...
    Затова и Христос е казал:
    „Ако не се обърнете (като децата), никак няма да влезете в небесното царство.”
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Selina
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 14


    « Отговор #6 -: Юли 12, 2016, 21:59:54 »

    Цитат
    Да, взаимно свързани са тези неща...но преди да твърдиш каквото и да е за сродната Душа си спомни нещо важно ...Душите не се делят, не израстват,нямат нужда от опит сами по себе си и заради себе си.
    Създателя няма как да расте или да се усъвършенства в своята безкрайна Вечност и вездесъщност.
    Душите  са само носител на съзнанията ни през Вечността и са част от Бога.
    Не бъркай съзнанието си със своята вечна Душа... която е и Първопричината да ви има въобще като тяло, разум, чувства, его, съзнание...
    Ние дори не можем да назовем свое тялото си защото нямаме принос никакъв в неговото създаване.

    Да разбирам, че в този ред на мисли сродни души няма/всяка може да се нарече такава? И това в мястото между преражданията е вид съзнание, което душата "носи" и то се развива и усъвършенства. Всъщност реално казваш, че това което наричаме сродни души е чувството, което изпитваме, когато се "сливаме" с морето енергия от което произлизаме... Струва ми се, че опитваш да обясниш енергията от която сме направени.. Тя наистина е безкрайна и е първоизточника... Всъщност едва ли не срещаме човек с когото душите ни могат да се "слеят" в общото... Звучи много романтично харесва ми !!

    Цитат
    Но ако това не е така даващия сваля своя потенциал и се усеща изтискан ,а получаващия повишава своя потенциал и се усеща все по-силен и уверен.
    Чувството за незавършеност ще остане в даващия и ще е  гарнирано с усещането за провал,регрес и инволюция.
    Става като енергиен вампиризъм едва ли не... Да.. Знам за какво говориш... Но в една подобна "връзка" всъщност на асептора може много да му хареса и да не иска да си мръдне дупето да напредва или да догонва, който трябва... То така си е удобно... Веселяк Веселяк Затова и този, който дава трябва да има и малко инстинкт за самосъхранение за да не му източат тока без да се усети хахаха
    Цитат
    А децата ни учат как да виждаме Вселената като тях с техните детски чисти очи и съзнания.
    Техния пример е отрезвяващ, като този на животинките също.
    Показват ни ясно в какво безумие живеем и какви химери следваме нерядко...
    Вселената е великия Учител който потвърждава или отхвърля това или онова.
    Дечицата могат много да са "наивни" на моменти хахаха  Ама то това им е сладкото.. Да видиш сега моето.. Не ще да ходи, да се движи... До рехабилитация стигнахме и онази ми обяснява как трябва да има опора на длани и колене за да седне от легнала позиция... Викам "еми тя си сяда.."; от там "Не, не е възможно" и тя инат реве и се тръшка и не ще да покаже нищо... Утре ще им нося клипчета за да не ни назначат долечение.. Направо нямам думи.. Явно си имат определена ... не знам ... система по, която децата трябва да вървят и ако не го правят засичат грешка и се опитват да я поправят... А тя седи и БОЙ през ръцете Веселяк Веселяк Ем ме дояда на тях, ем ми стана смешно на нейната реакция хахаха

    Активен
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #7 -: Юли 13, 2016, 00:03:15 »

    Обмислям от известно време да напиша тема в която да изясня тънката манипулация над хората чрез различни духовни писания из нета.
    Вплитането на истина и лъжа води до заблуда и нерядко до задънени положения за много човешки съдби.
    Типичния пример за това е в понятието сродни души .
    Предвид написаното по горе Душите са сродни и единни защото са част от Бога като двете ви ръце,очи , уши и т.н.
    Това е аксиома която се вижда от пръв поглед.
    И ето заблудата - ние смислово говорим за сродни съзнания като обективна реалност в която живеем, но ни е наложено понятието сродни души в този смислов слой от най различни съмнителни източници изпълнени с полулъжи и полуистини. Признавам че в тези източници са брилянтно изпипани като манипулативна материя с фалшиви понятия които подвеждат съзнанието за да се вгледа не там където е силата му, а там където ще бъде податливо на манипулация. И така се поставя началото на разнобоя още в основните понятия .
    Но проблематиката относно сродните съзнания на фона на Душите в тяхното единение за които де факто говорим тук и сега се изкривява от субективната гледна точка на самото съзнание. Ако едно съзнание следва в своя поведенчески модел общоприетото - егото - то едва ли ще има дори условия за сродност. Играта става всеки за себе си . Изпъква на преден план вече духовен егоцентризъм като резултат от споменатата манипулация.
    Това е и целта на дезинформацията всъщност. Целта е постигната - съзнанието е разпънато на кръст между егото и Душата която отхвърля този фалш. Налице е конфликт и липса на Цялост на съзнанието в цялото му същество . Това в последствие се отразява на менталния му статус и след това и на здравето ...

    Другата фалшива парадигма като понятие е идеята за енергията.
    Виждам и чета как всички говорят и мислят за енергия само...
    Енергията е около вас навсякъде, преминава прз вас ежесекундно носейки невъобразимо количество информация от космоса и земята.
    Тази информация ви променя, формира,насочва и подържа живи  дори без да го подозирате.
    Всичко това най ясно се случва в съня ни... затова и без сън се влошаваме оставени на нас самите и нашето бодърстване когато уж сме осъзнати.
    Разберете накрая че енергията е само носителя на информацията.
    Енергията може да бъде позитивна или негативна също...всичко ще зависи само от вложената в нея информация.
    Душите носят информация , а не енергия... та енергията струи из цялата Вселена ...за какво им е ?

    Ще ме извиниш за отклоненията дотук.
    Всъщност конкретно на въпроса - срещаме човек с когото съзнанията ни са еднакво близо до нашите Души в Световното поле на съзнанията на тази планета...

    И моите синове не са пълзяли като бебета , а просто направо проходиха. Близките ни в един глас се вайкаха : Ама защо не пълзят и лазят?
    А моя милост се усмихваше и им казваше : Животът винаги намира начин и винаги ще те изненада.
    Знаех какво ще стане.
    Малкия ми син например до 3 г. мълчеше като пън и проговори накрая като голям човек със смислово завършени изречения.
    Днес с него си беседваме и си изясняваме  дзен и даоизма.
    А той е 5 клас...
    Дочаках да порасне и да го открие сам за себе си.
    Нали се сещаш че книжките за лятото от училище никога няма да бъдат прочетени ,нито погледнати ... в неговите очи са пълно губене на време.
    Човека чете дзен... това е положението.
    Нека сега дойде някоя даскалица да ми обяснява моя син колко назад бил с материала .
    Направо ще я помоля най учтиво да замълчи ...защото едва ли ще си има идея с какво си има работа.
    « Последна редакция: Юли 13, 2016, 00:10:28 от Странник » Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    infinity
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 27

    space,extent of time or quantity without limits

    « Отговор #8 -: Юли 14, 2016, 11:13:02 »

    Много хубава тема.
    ще нахвърля някои неща, пак свързани с връзката  на съзнанието с Душите,взаимствано от Кибалион.

    Колко слаби ни правят емоциите ни спрямо менталното ни творчество, и при емоционална фаза може ли да има ментална мъдрост? По-скоро може би това ни разсейва  от Душата с белия си шум... и става едно лакатушене.
     Мъдрият не бива да бъде оставян да бъде лашкан от махалото от между ентусиазма и тъгата,ако остане да бъде лашкан, ще бъде оставен на течението без себеконтрол.
    И тук идва моментът на контрола на радостта.. и използваме закона за по-висшето, за да надмогнем по-нисшето. Без промяна на полярността, няма как да имаме въздействие върху заобикалящата ни среда и същевременно да сме господари на съзнанието си и неговата насоченост. Усмивчица
    За нивата на болката и радостта и мъдрото преобръщане на болката в радост... Обръщане на Закона на махалото
    Каква стойност има създаването с ментална насоченост в сравнение с емоционалното създаване? Просто менталната насоченост прави истинската връзка с Душите.

    Може би това, върху което искам да потърся информация е какво точно правярт ентусиазма и болката със съзнанието ни и как влияят на Душата? Кога се минава превесната точка на емоциите, можем ли да кажем,че това е нещо индивидуално.
    Знаем,че и усмивката лекува, не е вярно,че усмивката е ексцесивна емоция, а е балансирано състояние. Може ли да се каже,че усмивката е на границата между емоция и менталност?
    « Последна редакция: Юли 14, 2016, 11:21:51 от infinity » Активен

    Videmus nunc per speculum et in aenigmate
    elinikar
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 222


    « Отговор #9 -: Юли 15, 2016, 00:31:34 »

    Ще изкажа мнение,  което  не претендирам да дава пълна яснота.



    Може би това, върху което искам да потърся информация е какво точно правярт ентусиазма и болката със съзнанието ни и как влияят на Душата? Кога се минава превесната точка на емоциите, можем ли да кажем,че това е нещо индивидуално.
    Знаем,че и усмивката лекува, не е вярно,че усмивката е ексцесивна емоция, а е балансирано състояние. Може ли да се каже,че усмивката е на границата между емоция и менталност?

    Когато Душата се усмихва чрез очите на човек,то това е състояние.А всички разни усмивки могат да бъдат какви ли не, но Душата се усмихва с излъчване и няма как да не се усети...

    Относно ентусиазмът и болката предполагам ,че отклоняват съзнанието ни от Душата и го ориентират към егото...Трудно е човек да изчисти съзнанието си от влиянието на всякакви емоции, но докато тях ги има,не може да се постигне вътрешното равновесие,което е така необходимо,за менталното майсторство,което те вълнува.

    Има разлика между емоцията радост и състоянието радост.Второто идва от връзката с Душата, а първото от връзката с егото.И както си отбелязала,менталната насоченост прави истинската връзка с Душата.
    Активен

    Ако от омразата можеш да се защитиш,от любовта неможеш!Затова любовта,насочена към земното,убива по-бързо от омразата...
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #10 -: Юли 17, 2016, 04:04:50 »

    Чувствата като такива се формират като реакция на егото спрямо реалността.
    Самата реалност в лицето на Вселената те шлифова чрез тях в безкрайна поредица от подмятания напред назад.
    В един момент ако човек има нещо повече в себе си  задава въпроси.
    До кога ще е това? Нима само това е животът ?
    В крайна сметка рано или късно осъзнаваш че има нещо много повече.
    И великите Учители на човечеството са ни оставили своя Завет.
    Мнозина се мъчат да се борят или да контролират чувствата си.
    Мъчат се с някакви безумни трикове, философии, похвати и техники...
    Недейте.
    Просто съзнанието когато израстне над тях спира да е подвластно на техните въздействия...егото си остава едно старо приятелче което е
    пратено да си почива в заслужен отдих.
    Няма врагове,няма битки...има израстване.
    И се появява въпроса: Ама как без чувства?
    Отговора сте го осъзнали вече , намерили сте как да продължите.
    Като жокер и отправна точка ще посоча майчиния инстинкт в жените.
    Това е пример, илюстрация на естеството за състояние на съзнанието.
    Постоянно го е имало, проявява се винаги и си остава за цял живот.
    Не е като чувствата които идват и си отиват рано или късно.

    И нека си поговорим за старата приятелка болката.
    С две думи ако не е тя ние просто ще се разпаднем.
    Тя винаги алармира когато нещо не е наред, стои докато проблема не бъде решен и си отива едва когато всичко е както трябва.
    Едва ли някой може да назове по верен спътник от нея... а ако се замисли човек би следвало да е благодарен дори че я има на страж.
    Всичко зависи как човек ще настрои съзнанието си към нея.
    А и неизменно човек се замисля и над това Кой е подредил всичко така.

    Менталната насоченост обобщено казано е Цялост и целеустременост на цялото същство.
    Когато съзнанието пребивава в осъзната и насочена менталност се формира ясна концепция и нова парадигма
    над която се гради нов живот и личност.
    Следват се нови Пътища и мотиви.
    Въобще човек излиза от омагьосания кръг на емоциите и егото.

    А усмивката... да тя е  като универсален инструмент да изразим нещо от себе си.
    Но по важния въпрос е кое поражда усмивката?
    Ако в даден момент човек се намира в усилена вътрешна работа и озарен от нова идея ще се усмихне на себе си
    и Вселената с благодарност.
    Ако в даден момент човек е на работа и някой е пуснал някаква шега е съвсем нормално човек да се усмихне...
    Това са две различни ментални състояния характерни за ежедневието...но усмивката си остава само една.

    Имам един любим дзен коан за усмивката:

    Една твоя усмивка може да бъде
    едно ново начало
    за едно човешко сърце.
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright