Духовно развитие

          

Страници:  1 2 [3]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Вампиризма и вампирите  (Прочетена 5279 пъти)
Kery
Гост
« Отговор #30 -: Септември 11, 2010, 20:06:45 »

Офф, няма ли да се вземете вече Ухилен

Според тия хороскопи за нищо не ставам  Веселяк
Активен
giti
Гост
« Отговор #31 -: Септември 11, 2010, 20:16:25 »

Офф, няма ли да се вземете вече Ухилен

Според тия хороскопи за нищо не ставам  Веселяк
Ухилен Ухилен Ухилен Ние сме се взели вече... като приятели. Повече не ни трябва!
А на хороскопи не трябва да се вярва! Всеки човек е индивидулен сам за себе си, има си неговият път и т.н. и никой не може да го постави под едно общо определение (в случая хороскооп) Има една увудна тема за асторологията, пусната от Платон. Там е обяснено мн. добре относно хороскопите и индивидуалността на човека, и до колко те в действителност влиаят на живота ни....
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #32 -: Септември 11, 2010, 20:53:32 »

Офф, няма ли да се вземете вече Ухилен

Според тия хороскопи за нищо не ставам  Веселяк
Какво усещам тук?
Активен
giti
Гост
« Отговор #33 -: Септември 11, 2010, 20:58:31 »

Офф, няма ли да се вземете вече Ухилен

Според тия хороскопи за нищо не ставам  Веселяк
Какво усещам тук?
Какво усещаш? Я кажи!
Активен
Kery
Гост
« Отговор #34 -: Септември 12, 2010, 15:35:47 »

Ъъъ...усещаш чувството ми за хумор може би Намигване хаха поне с това чувство писах аз де...
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #35 -: Септември 13, 2010, 19:46:50 »

Исторически погледнато, представата за вампири първоначално циркулира в ограничената зона между славяните на Източна Европа (особено сред българи и сърби, поляци и чехи, украинци и белоруси) и съседните им народи (предимно унгарци и румънци, гърци и албанци) до времето, когато отслабва османската империя в източната част на стария континент и след 1730 г. се освобождават първите сръбски и австрийски територии. Тогава настъпва осезателно раздвижване на популациите в европейското землище и не без посредничеството на циганските племена започва вълнуващата одисея на вампиризма в цяла Европа и света. Скритите демони от поверията на потиснатите християнски народи в европейския Изток плъзват на Запад, заселвайки незаетите места във фолклорните сказания на гали, келти и готи и оживявайки в романтическата литература на западноевропейски писатели като Гьоте, Колридж, Теофил Готие, Александър Дюма и много други. Вампирическата истерия, обхванала Западна Европа през ХVІІІ в., накрая кулминира в бестселъра на Брам Стокър (Bram Stoker) “Дракула” от 1897 г. и в знаменития филм на Тод Браунинг (Tod Browning) “Дракула” от 1931 г., които предлагат занапред архетипните фигури на човека-вамп в черно-белите продукции на европейското кино и цветните филми на холивудската фабрика за илюзии.

Поверията за вампири са генеалогически свързани с култа към предците в християнския паганизъм на източноевропейските славяни. Митичните вампири визират представата за нечисти мъртъвци, които се превръщат в демонични същества поради нарушение на етносоциалните норми приживе или поради нарушение на установени от обичайното право норми и забрани в погребалните ритуали. Практически всякакви грешници или невинни хора, към които е извършен грях, стават потенциални вампири, които след смъртта си, ако не бъдат взети предохранителни мерки, претърпяват демонична метаморфоза. Като се започне от родените по църковни празници и заченатите по време на пост, премине се през родените с някакъв физически или ментален дефект и се стигне до незаконородените; продължи се през разбойниците и убийците, еретиците и магьосниците и се стигне до прокълнатите и неотмъстените или прескочените от куче или котка мъртъвци - всички те онагледяват идеята за социални маргинали и представата за чужди на традиционната общност индивиди. Това е причината след смъртта им те да не бъдат интегрирани към задружното семейство на предците-закрилници и да останат завинаги обречени на съдбата си като самотни демони, вилнеещи в тъмната половина на света.

В българските традиционни представи вампирът, въпреки множеството си регионални названия, има няколко главни разновидности, които могат да се градират според магическата сила и формата на демонизма си - тенец, който е вампир-сянка; върколак, който е вампир-песоглавец; плътеник, който е антропоморфен демон, но без кости, като изпълнен с кръв мех от човешка плът; и накрая същинския вампир, който е антропоморфен демон, възприел вида на своя предшественик като вкостен дух, изцяло наподобяващ живите човешки същества. Европейският фантазъм за всемогъщия човек-вамп представя този демон в напълно човешки образ, който е жълтеникаво блед, с пронизително зелени очи, силно изразени кучешки зъби, сурова миризма и мрачно излъчване. Така до славянската представа за песоглавия кръвпиещ човешки демон, който се провира под заслоните на видимия свят, застава общоевропейската представа за “оживял труп, който през нощта приема формата на прилепообразен демон”1, прелитащ ниско над заспалото човечество. Според класическата дефиниция на Борхес всяко чудовище е съчетание от съставните части на повече действителни същества, които в случая с вампирическия “кентавър” отвеждат към кървавата захапка на вълка, нощния полет на прилепа и злобливата социалност на човека.

Асоциацията на човека-вамп с прилепа синонимизира познатата асоциация с вълка, доколкото кръвосмучещият прилеп от семейство Десмодонтидае (Desmodontidae) напомня летящ вълк с едрите си кучешки зъби, душенето на жертвата и лоченето на кръв. За разлика от него обаче, той е идеален животински прототип на човека-демон не само заради ръкокрилата си конструкция, но и заради фината си хищност - при похищение прилепът-вампир “размахва крила и така навява на своята жертва приятна прохлада, а с нея и крепък сън”2, от зъбите си изпуска обезболяващ секрет, а слюнката му има противосъсирващ ефект, който осигурява продължително и облекчаващо кръвотечение. Набезите на прилепа-вампир се оказват опасни за човека не толкова със загубата на кръв, която причиняват, колкото с пренасянето на заразни болести, които след фаталното пробуждане погубват човешкия живот. В тропиците на Южна Америка прилепите-вампири най-често пренасят болестта бяс, чиито клинични признаци според д-р Гомес Алонсо3 поразително напомнят митологичните качества на хората-вампири, демонизирани след кървавата целувка на нощния си гост. Според митичното поверие, във вампири се превръщат не само злодеите, но и невинните жертви на “любените” от вампир, които предават като демонична зараза своето членство към света на мрака.

Вампирът като човешки демон на оживял мъртвец, който нощем смуче кръв, запазва ликантропния си първообраз в Източна Европа и развива прилепоморфния си вид в Западна Европа и особено в Америка, където все още се среща този уникален представител на летящите бозайници - прилепът-вампир. Специализацията на този хищник в храненето с животинска и човешка кръв го превръща в подходящ прототип на човека-вамп, чиято демонична злост също се съсредоточава в яростно поглъщане на кръв. Митичните вампири нощем се надигат от приюта на ковчезите си и тръгват към отпадналото в сън човечество, за да изпият кръвта и погубят жизнеността му. В тази сатанинска страст ортодоксалното християнство разчита дяволски замисъл, който цели да разстрои космическия проект на Бога. Вампирите смучат кръвта като земно вместилище на душата, с което трябва да бъде подронена целостта на божествения дух и пълнокръвието на космическия океан. Вместо към виното като към божия кръв, което носи културен и креативен смисъл, вампирите се ориентират към човешката кръв като към вино, която пряко трансцендира същността на Бога. Така тяхното зверско покушение се оказва адресирано не само към човешките същества, но и към божествената субстанция и се проявява не само като морална, но и като религиозна перверзия, разгавряща се с ценността на човешкия живот и със стойностите на християнските символи. Следователно подобна митологема, каквато представлява вампирическото поверие, може да бъде отхранена само в контекста на християнската култура, чийто патримониум се явява европейският континент и по-специално неговата източна периферия на Балканския полуостров.

Ритуалните противодействия срещу вампиризма въплъщават същите христологични представи за смисъла на човешката кръв и за значението на сърцето като генератор на душевна енергия. Унищожаването на вампири се заключава в такива действия, които повреждат механизма на този кървав метаболизъм между хората и демоните, божественото и дяволското. Като главно средство за погубване на вампири се обособява пробождането или прострелването на сърцето, схващано като физиологична турбина на “живота”, който трябва да бъде преустановен. Нарязването на дланите и петите, осакатяванията и дори обезглавяването на вампирите също целят да се прекъсне дейността на тази кървава центрофуга в демоничното тяло, което паразитира върху действителния човешки живот. Обгръщането на ковчега с венец от трънливи рози допълнително асоциира порязване и кръвоизточване, като предлага далечна алюзия с короната от тръни над Христовия лоб, който пролива божествената течност в името на човешкото спасение. Така кръвта като емблема на вампирическата демонология се слива с кръвта като един от символите на християнската вяра. Този тео- и демонологически комплекс отнася представата за оживели мъртъвци-кръвопийци към културния фон на християнския паганизъм в Европа и още по-точно към неговото архетипно положение при славянизираните Балкани.

Зад т.нар. кървави вампири напр. учените виждат множество заболявания на кръвта, които стават причина пострадалите да търсят здрави донори, осигуряващи тяхното оцеляване. Болните от порфирия и хепатит в древността са набавяли необходимите си вещества чрез консумиране на прясна човешка кръв, а болните от анемия или каталепсия в миналото са били оприличавани на демони заради жълтеникавия си цвят и смъртните си припадъци. Много пъти точно такива хора, които са изпаднали в каталептичен шок, когато чуват и виждат всичко, но не могат да реагират по никакъв начин, били обявявани за мъртъвци и погребвани приживе. Ако скоро след това те излизали от паралитичната тръпка, още преди да ги споходи действителната смърт в ковчега, болните проявявали свирепо усилие да се освободят от пòгребния затвор и да се завърнат при своите близки. Разбира се, това рядко било възможно и най-често те били доубивани от роднините си по познатия в ритуалите начин чрез пробождане или насичане, разстрелване или изгаряне. Това донякъде предлага логично обяснение защо вампирите посещавали само свои близки, с които били в кръвна или любовна връзка, и защо изпитвали отмъстителен гняв към тях. Когато все пак съживените демони успявали да се домогнат до виновниците за преждевременната си смърт, те безмилостно ги нападали, ранявали ги и отново бягали преди следващия си смъртоносен припадък. Хранели се от възпоменателни трапези и можели да заменят кървавия елексир само с мляко, което е другата животворна човешка течност и затова единственият субститут на кръвта. Красноречив пример по този повод е ужасната сцена от филма на Ан Райс (Anne Rice) “Интервю с вампир” (1994 г.), когато нюорлеанският демон Лестад (Lestat) захапва до кръв изпълнената гръд на проститутката. Демоничната еротика на нощния гост е негова характерологична черта още преди той да се превърне в герой на готическата литература и модерното кино. “Вампирът във фолклора е сексуално създание и неговата сексуалност е обсесивна - подчертава Пол Барбър; - наистина в Югославия, когато той [вампирът] не смуче кръв, е склонен да мори вдовицата си чрез любов, така че после тя да линее като всички негови жертви”5. Съвременните учени присъединяват към класа на кървавите вампири и някои типове сексуални маниаци като напр. кървавите фетишисти, които постигат сексуално удовлетворение от предизвикването на кръвотечение и консумацията на кръв. Всякакви психопати и серийни убийци, окултисти и готик маниаци, заедно с болните от мигрена, фотофобия и различни степени на ноктурализъм съставят другата голяма група на т.нар. психовампири. Много от тях се подхранват от мисълта, че поглъщат душевна енергия от хората, с които общуват - било по време на секс или на масови събрания, на мистични празници или колективни забави в реално и дори виртуално време.

    Интернет

 
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #36 -: Септември 13, 2010, 19:54:21 »


В мрачните и кървави години на средновековието и дори много преди това човешкото зло се простира навсякъде. Черна омраза се е наслоила в хората, които си причиняват болка и смърт в безсмислените си конфликти и войни. И мрачният призрак на коварството и унищожението е оковал сърцата на толкова много... Тези тъмни страсти, владеещи света и днес, смазват всяка добра и непокварена душа. Но неизвестни сили съживяват една от тях и в своето кърваво страдание тя възкръсва с нова сила - мощта на безсмъртието, отмъщението и яростта към света бушуват в нея. Така се появява първият носферату, обречен да отмъсти са съдбата си, а после да броди из земята и да налага собствената си справедливост като пие кръв, убива или създава себеподобни, заслужили подобна нему орис.
Вампирът сам по себе си не е зло същество, поне Първият не е бил. След преживяната тежка загуба на любим човек, той е изпаднал в неистова агония и е отдал душата си на силите на мрака, като в замяна е получил свръхчовешка сила, с която да отмъсти. Но за да поддържа физическата си мощ и магическите си способности, той е трябвало да пие кръв. Тук заблудата е всеобща, пиейки кръв вампирът не е задължително да убие жертвата си, която ако е достатъчно здрава ще издържи и ще живее. Но никой не би издържал на вампирското обладаване - случаи, при които кръвопийците пият систематично кръв от една и съща жертва с цел мъчителното й убийство или трнсформирането й в събрат на расата.
Също като при хората, така и при вампирите има разлика в произхода им. Силните кръвопийци се раждат със смъртоносния нагон, който се развива бързо с годините и обладава цялото им същество. Вампирите по рождение не е задължително да имат родители с наклонности към кръвосмученето, но важен фактор е по някакъв начин в родословието им да се е намесил друг вампир лорд. Останалото е работа на генетичната случайност и разбира се на Проклятието. В действителност много малко са чедата, чийто и двама родители са вампири. Но "дечицата" с подобно родословие се превръщат в най-силните екземпляри от своя вид и в 90% от случаите ухапванията им са смъртоносни.
Често тези, които са родени с Жаждата не осъзнават същността си до един по-късен период, когато те съзряват и поемат по мрачния си път.
Има го и другият вид вампири - Служителите. Преди преобразяването си те са били хора, но са набелязани от вампир лорд, който ги е обладал и ги е създал по свой образ и подобие. Служителите са обвързани с кървава клетва към своите господари за вечни времена. Това не значи че са роби, но са длъжни да изпълняват командите на лорда си, а ако са освободени от него те все пак трябва да се явят на зова му. Има преобразителен процес за създадените вампири, който може да бъде изпълнен само от лордът, който ги е заразил (ако е достатъчно силен) или от хора с много мощни способности, т.нар. екзорцисти.
Един вампир лорд създава Служители с цел да ги използва като малка бойна група, които винаги могат да му се стекат на помощ при необходимост или да се бият редом с него срещу други вампири, демони или хора. А такива конфликти е имало много в историята. В силните за вампирите векове вампирските кланове са воювали помежду си за доминация над някой град. За тези битки свидетелстват откъси от Вампирските Хроники. Вампирите лордове са се сражавали и заради възгледите си, което не ги отличава много от хората.
Грешно е, а и неправилно, ако се лепне етикетът "зла" на Носферату расата, това е все едно да се каже, че всички хора са добри. Вярно вампирите са създания на мрака, защото пият кръв, но това е единственото, което ги обединява, от тук нататък те са толкова различни, колкото са на брой. Има такива от тях, които дори не пият човешка кръв, а пък други се изживяват като герои, борейки се с различни несправедливости. Те, обаче, са малко на брой. Като цяло вампирите са равновесни създания, които биха се борили с еднаква ярост и срещу доброто и срещу злото, ако балансът между тях е нарушен. Имало е и ще има битки, както между вампири и демони, така и между вампири и вестителите на светлината. В тези рамки на поведение носферату е ударната вълна на неутралната справедливост. Това е расата произлязла от извора на доброто и окъпала се в кървавите води на злото.

Интернет



   

 
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #37 -: Септември 20, 2010, 20:05:28 »

Оказва се, че легендата за вампирите може да бъде обяснена с болестта БЯС. По-рано слуховете за среднощни същества, пиещи човешка кръв, са били приписвани на хора болни от шизофрения, докато един испански невролог не стигнал до извода, че в крайна сметка вампирите са хора страдащи от бяс. Тази идея се зародила у него докато гледал филм за вампири, а по сериозни доказателства получил след задълбочено изучаване на антропологични данни и старинни медицински ръкописи.

По думите на професора описанията на вампирите и болните от бяс хора си приличат удивително много. Освен това, епидемия предизвикана от това заболяване се е разразила в Унгария приблизително през 1721-1728 год. - именно там и именно по това време се появяват и първите легенди за вампири. Приблизително 25% от страдащите от бяс хапят други хора. Мнозина от тях, също както вампирите, не носят в себе си огледала и силно миришещи вещества. Ако болният подуши силната миризма на чесън (едно от популярните оръжия срещу вампири)или види отражението си в огледало, може да получи силни спазми в гърлото и лицевите мускули. В резултат на това, отбелязва невролога, болният може да започне да издава хрипливи звуци, да оголва зъбите си, а по венците му избиват кървави петна.

Повечето вампири са мъже, а заболяването бяс се среща при тях 7 пъти по често отколкото при жените. Вампирите, както е известно, не издържат на дневна светлина, а страдащите от бяс често бродят нощем. Освен това вампирите имат ненормално привличане към представителите на противоположния пол, а при “бясните”, вследствие на заболяването, се получават увреждания на мозъчните центрове контролиращи емоциите и поведението, в резултат на което сексуалната им активност се повишава.

Легендарната способност на вампирите да се превръщат в животни (например, в прилепи) може да се обясни с това, че хора и животни със сходно яростно и странно поведение, могат да се приемат за едно и също същество, смята професора. В началото на ХVІІІ в., когато върколаците били основна тема по вечерните събирания, умрелите често били изваждани от гробовете си, за да се провери били ли са вампири или не. За такива били смятани мъртви, които излеждали като живи или от устата им капела кръв.

При хората починали от бяс, се наблюдава кръвотечение от устата дълго време след смъртта. Ако тялото бъде заровено във влажни и студени райони като например на Балканите, то може да се запази в добро състояние в продължение на месеци или дори на години.

По материали на ИТАР-ТАСС 
 
Активен
zvezdichka
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 255


Нека бъде вечна светлина!

« Отговор #38 -: Декември 13, 2010, 14:08:47 »

Интересно ми е животните усещат ли енегрийните вампири?Има ли разлика в дъжанието им с контакт с нормален балансиран човек и с вампир?
Активен
nia.boneva6
Гост
« Отговор #39 -: Декември 14, 2010, 11:27:32 »

Аз съм сигурна, че има разлика! Щом Пухчо усеща когато съм радостна или тъжна, значи може да различи по някакъв свой кучешки начин един уравновесен човек от вампир.. И това, убедена съм, се отнася и за повечето кучета.

Преди имахме една Лиза,.. тя все подскачаше и все се радваше, независимо дали й се радваха или й се караха за нещо. А иначе и тя усещаше кога не съм в настроение, тогава сядах на кладенеца. Тя идваше и с една усмивка си слагаше предните лапи на колената ми, и ме разсмиваше Ухилен  Но ми правеше впечатление, че е някак си защитена до голяма степен от отрицателни енергии.
Активен
@di
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 126


  • Град: Стара Загора
  • « Отговор #40 -: Декември 14, 2010, 23:03:57 »

    Оказва се, че легендата за вампирите може да бъде обяснена с болестта БЯС. По-рано слуховете за среднощни същества, пиещи човешка кръв, са били приписвани на хора болни от шизофрения, докато един испански невролог не стигнал до извода, че в крайна сметка вампирите са хора страдащи от бяс. Тази идея се зародила у него докато гледал филм за вампири, а по сериозни доказателства получил след задълбочено изучаване на антропологични данни и старинни медицински ръкописи.

    По думите на професора описанията на вампирите и болните от бяс хора си приличат удивително много. Освен това, епидемия предизвикана от това заболяване се е разразила в Унгария приблизително през 1721-1728 год. - именно там и именно по това време се появяват и първите легенди за вампири. .........
     
    По материали на ИТАР-ТАСС 
     


    Позволете да не се съглася с това, че има знак за сходство ... болестта бяс е приоритет на моята работа - лекар инфекционист съм. И не че съм виждала пациент с бяс (и слава Богу, но .... това което прочетох от ИТАР ТАСС го чета за пореден път и са пълни глупости). Тази болест е много рядка в днешни дни и води до 100% смъртност ... чудно кога ли имат време да се правят на вампири като се развива за една седмица ...след което идва смъртния изход ... и то в жестоки болки и мъки, защото болният е в съзнание ...

    Ето какво мога да ви постна за Бяса - преценете сами


    Вирусът на беса (Neuroryctes rabid)

    КАКВО СЕ СЛУЧВА СЛЕД УХАПВАНЕТО?
    След проникването в организма вирусът на беса се разпространява по нервните окончания, поразявайки практически цялата нервна система. Затова най-опасни са ухапванията в местата, където има най-много нервни окончания (устни, нос, бузи, ръце).

    Инкубационният период (от ухапването до началото на заболяването) продължава средно 30-50 дни, макар че може да бъде и 10, и 90 дни, в редки случаи - повече от година. При това, колкото по-далече от главата е мястото на ухапването, толкова инкубационният период е по-дълъг. Той продължава най-дълго при ухапване по краката.

    В протичането на болестта се различават 3 стадия: първи - начален, втори - стадий на възбуда, трети - паралитичен. Първият стадий започва с обща отпадналост, главоболие, леко повишаване на температурата на тялото, мускулни болки, сухота в устата, намаляване на апетита, болки в гърлото, суха кашлица, може да се появи гадене и повръщане. На мястото на ухапването се появяват неприятни усещания - парене, почервеняване, теглещи болки, сърбеж, повишаване на чувствителността. Болният е потиснат, затворен, отказва да се храни, появява се необясним страх, тъга, тревога, депресия, по-рядко - повишена раздразнителност. Характерни са и безсънието, кошмарите, обонятелните и зрителните халюцинации.

    След 1-3 дни настъпва вторият стадий - на възбуда. Появяват се безпокойство, тревога и най-характерният за този стадий симптом – пристъпи на водобоязън. При опит да се пие, а по-късно и при вида и звука на течаща вода, се появява чувство на ужас и спазми на мускулите на глътката и гръкляна. Дишането става шумно, съпроводено от болки и спазми. На този етап от заболяването болният става раздразнителен, лесно възбудим, много агресивен. По време на пристъпите той вика и се мята, може да чупи мебели, проявява нечовешка сила, нахвърля се върху околните. Забелязва се повишение на пото- и слюноотделянето, болният трудно преглъща слюнката си и затова постоянно плюе. Този период продължава обикновено 2-3 дни.

    След това настъпва третият стадий на заболяването. Като начало настъпва успокоение – изчезват страхът, пристъпите на водобоязън, появява се надежда за оздравяване. Но това е измамно усещане, болестта продължава да се развива: температурата на тялото се повишава до 40-42 градуса, след което настъпва парализа на крайниците, нарушение на съзнанието, спазми. Стига се до парализа на дишането или спиране на сърцето - човек умира.

    Това тежко заболяване се развива много стремително - за една седмица.



    Активен
    Colder Sun
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 68


    по-добре никога, отколкото късно

    « Отговор #41 -: Декември 08, 2012, 11:26:06 »

    Откриха следи от Хан Крум до вампир
    Вера Александрова


    Църквата, за която се предполага, че е опожарена по време на поход на хан Крум (вляво) и гробовете на вампирите (вдясно).

    Археолозите откриха следи от походите на Хан Крум в Созопол на няколко крачки от гроба, от който в началото на лятото беше изваден прочулия се бързо скелет на вампир. Събитията са от различни периоди и за тях разказа пред BNews шефът на археологическия музей в Созопол Димитър Недев.


    Археолозите откриха следи от походите на Хан Крум в Созопол на няколко крачки от гроба

    от който в началото на лятото беше изваден прочулия се бързо скелет на вампир. Събитията са от различни периоди и са открити в различни напластявания по време на разкопките на манастира „Свети Николай Чудотворец” край морето.

    При тях се разкриха две църкви, едната от които еднокорабна, построена в края на шести и началото на седми век. Това разказа пред BNews директорът на Археологическия музей в Созопол Димитър Недев, който е и един от ръководителите на разкопките. По думите му напластяванията между двете църкви показват пожар в края на съществуването на еднокорабната църква.



    „Това предполага, че
    нейното унищожаване се свързва с походите на Крум, който в 812 година завзема Созопол” обясни Недев.
    Той и екипът му смятат, че еднокорабната църква е унищожена при този поход, тъй като се намира пред основната порта на крепостта в Созопол. Крепостната стена, чиято южна част археолозите продължават да възстановяват, е издигната в края на шести век.

    „След средата на 10-ти век църквата се преизгражда като трикорабна. Втората църква съществува почти до края на 19 век. И двете образуват около себе си некропол”, разказа още Недев.
    „След средата на 10-ти век църквата се преизгражда като трикорабна. Втората църква съществува почти до края на 19 век. И двете образуват около себе си некропол”, разказа още Недев.

    В двата християнски некропола погребенията са около 650.




    В двата християнски некропола погребенията са около 650.

    Това са доказва и от многото скелети и останки от тях, които се показват навсякъде от пръстта
    в неголямото пространство, разкопано от археолозите.
    В нова атракция след вампирите се превръща скелет, с прораснал в черепа корен. Той е нещо като полувампир, пошегува се Недев.


    Скелетът все още не е изваден и „лежи” в пръстта сред разкопките.

    В края на 13 и началото на 14 век некрополът около църквата става много плътен. Там започват да се погребват много знатни хора. От това време е открит и скелета, за който се предполага, че е погребан с ритуал срещу вампирясване.


    „Единият предмет беше косо поставен, нарушил ребрата. А другият беше легнал върху слънчевия сплит.

    Такива жизнено важни органи обикновено се атакуват, за да се игнорира по-нататъшното присъствие на духа на този човек, който или е превъзхождал останалите, или нещо е извършвал”, обясни още Недев.


    Най-ранният пласт, открит при разкопките при манастира, е от VI век преди Христос – между 560-540 година. Некрополът бързо е забравен, а Аполония се разраства и на това място се създава занаятчийски център. „Вижте колко са мощни зидовете, пепелта – остатък от производства и две пещи за производство на керамика от същия период. Сега в момента се открива още една пещ, която е под църквата”, раказва Недев.

    Той недоумява, че созополчани нямат спомен за откритата църква, която е просъществувала като трикорабна до края на XIX век.
    Активен
    Страници:  1 2 [3]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Агни Йога за вампиризма
    Езотерика
    Админ 0 1507 Последна<br />публикация Януари 08, 2010, 22:48:21
    от Админ
    Астрологията за вампиризма
    Езотерика
    Админ 0 1511 Последна<br />публикация Януари 08, 2010, 22:51:22
    от Админ
    Енергийната същност на вампирите
    Езотерика
    Админ 3 1841 Последна<br />публикация Февруари 11, 2010, 17:42:17
    от zaharisa
    Как да се браним от агресията на вампирите
    Духовни връзки и взаимоотношения
    Админ 7 3110 Последна<br />публикация Септември 28, 2010, 14:42:33
    от nia.boneva6
    Тайните номера на вампирите
    Езотерика
    Админ 2 1729 Последна<br />публикация Февруари 11, 2010, 15:33:36
    от zaharisa

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright