Духовно развитие

          

Страници:  1 [2] 3   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Вампиризма и вампирите  (Прочетена 5344 пъти)
bars_i
Гост
« Отговор #15 -: Септември 10, 2010, 18:58:30 »

Сега възнамеряваме да приведем един случай от 1732 г., публикуван в 18-и брой на списание „Гланер“.
В прочутата унгарска страна, лежаща отвъд Тиса, т.е. между тази река, оросяваща благословения Токайербецирк и Зебенбюрген, живее народ, известен под името хайдуци. Този народ вярва, че определени умрели, които там наричат вампири, източват кръвта от живите хора, от което те видимо започвали да отслабват, докато труповете на кръвопийците до такава степен се изпълвали с кръв, че избивала по телата им. Това мнение в продължение на известен период от време било потвърждавано от много факти, в истинността на които, очевидно, не бихме могли да се съмняваме, предвид характера на лицата, които са ги предали. От всички тези факти ние ще приведем само най-значителните.
Почти пет години преди това един хайдук на име Арнолд Паоле от сръбското селце Медоезуа, за когото говорили, че приживе бил измъчван силно от вампир, умрял (като счупил врата си) и двайсет или трийсет дни след смъртта си умъртвил четирима души, които станали свидетели на неговата нещастна смърт. Четиридесет дни след погребението му хората изровили трупа и го признали за вампир, тъй като намерили, че тялото не било засегнато от тление, от устата, очите и носа бликала съвършено свежа кръв, поради което дрехите му били целите окървавени, а по кожата и ноктите се бил образувал цял слой кръв. Както обикновено в тези случаи проболи сърцето му с кол, при което той издал много отчетлив стон, а през направеното отверстие избликнала силна струя кръв. След това изгорили трупа. Признаци на вампиризъм открили даже и в труповете на онези четирима души, които били умъртвени от него, доколкото вярвали, че всички онези, които били измъчвани и убивани от вампир, сами се превръщали във вампири. Арнолд Паоле нападал не само хора, но и животни, и хората, които ядели от месото на тези животни, също се превръщали във вампири.
Междувременно в продължение на три месеца умрели седемнайсет души. Сред умрелите била и известната Станьоска, дъщерята на хайдука Йотуйцо. Момичето отишло да спи съвършено здраво, но в полунощ се събудила със страшен вик и се оплакало, че умрелият предната седмица син на хайдука Мило я душил за гърлото. След това тя почувствала силна болка в гърдите и след осем дни починала. Отправили се на гробището и от тринайсет изровени трупа десет се оказали вампири и само три трупа, умрели от друга болест, били изгнили. Сред вампирите били Станьоска и Мило, който я направил вампир. На шията на момичето под дясното ухо, под което по думите й я душил Мило, действително имало кърваво синкаво петно дълго колкото палец. След като отровили гроба, от носа на момичето потекла кръв и Флекингер, полковият хирург, при аутопсията на трупа открил в сърцето и в гръдната кухина, по неговия израз, много балсамирана кръв. Дрехите й също не били в никаква степен изгнили, а кожата и ноктите били напълно свежи. На всеки, който бил признаван за вампир, според обичая на тази страна, била отсичана главата, а трупът изгарян. Всички споменати от нас следствия над вампирите се провеждали при съблюдаването на строга юридическа форма и били засвидетелствани от много офицери, които се оказвали в такива случаи на мястото на произшествието, от полковия хирург и най-видните от местните жители. Протоколът, съставен по това дело, бил изпратен в кралския военен съвет, откъдето била сформирана военна комисия, която да разследва всички тези факти.

        Воронов                         
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #16 -: Септември 10, 2010, 19:02:01 »

Има две средства против нелепите брътвежи за така наречените вампири. Първото се състои в това, с чисто физически причини да се обясни чудото на вампиризма, а второто – да се отхвърли истинността на разказваните истории от този род, и това последното, без съмнение, е най-правилното и най-разумното средство. Но тъй като има хора, за които свидетелството на някое авторитетно лице може да послужи за достатъчно основание да се приемат за истина и най-нелепите разкази, затова е необходимо преди всичко да се покаже колко малко бихме могли да се основаваме на свидетелствата даже и на авторитетни лица, когато работата изисква сериозно научно изследване. Ние сме съгласни, че хора действително са умирали от така наречения вампиризъм. За да обосновем това нашето мнение обаче, ние допускаме, че е напълно възможно в погребаните даже от няколко дни тела да има течна кръв. По-нататък, много е възможно вампирите, източващи кръв, да съществуват само във въображението на хората, и страхът, произведен от въображението да предизвика толкова силно сътресение в целия организъм, че да доведе до смърт. Мнимите вампири изцяло обсебват мислите и въображението на хората; по време на сън въображението лесно може да произведе образа на тези чудовища и да причини такава уплаха, че в същия час или след известно време да доведе до смърт. На кого не му се е случвало да види или поне да е слушал за хора, които са умирали в минута на силна уплаха? Най-силната радост не влече ли след себе си толкова печални последствия?
В „Лайпцигски вестник“ ни се случи да прочетем краткото съдържание на една не голяма книга със заглавие: „Философски и християнски разсъждения за вампирите“. Съчинението е на И. Зренберг, и там се споменават и много други съчинения по този въпрос. Авторът твърди, че вампирите не умъртвяват и всички разкази за това са плод на болно и разстроено въображение. С много примери той доказва, че въображението може да произведе много силно сътресение в организма. По-нататък той говори за това как в Славония в труповете на убийците забивали дървен кол през сърцето; същото наказание се прилагало и срещу вампирите въз основа на предположението, че те били виновници за смъртта на онези, на които изпивали кръвта. Авторът цитира и няколко примера на наказания на вампири от 1337 и 1347 година. По-нататък той излага мнението на онези, които вярвали, че мъртвите ядели в своите гробове. Древността на това мнение той доказва като се позовава на Тертулиан, на допълнението към неговото съчинение за възкресението и на едно съчинение на Августин. Приведеното място от Тертулиан ясно свидетелства, че езичниците носели на своите умрели храна, и даже и на онези, чиито тела изгаряли. Те вярвали, че храната им служела за подкрепа.

 Воронов               
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #17 -: Септември 10, 2010, 19:03:48 »

При анализ на разказите за смъртта на мними жертви на вампиризъм могат да се открият всички симптоми на епидемичния фанатизъм, а също и това, че впечатлението, произведено върху хората от страх, се явява главната причина за смъртта.
Споменатата Станьоска, дъщерята на  Иотуйцо, легнала в леглото си напълно здрава, през нощта се събудила с отчаян вопъл и се оплакала, че Мило, умрелият син на хайдука, я душил за гърлото. След това тя почувствала силна болка в гърдите и на осмия ден починала.
Здравомислещият лесно може да види, че в този случай мнимият вампиризъм представлява сам по себе си плод на разстроена фантазия. Тук става дума за едно момиче, което се събудило през нощта, оплаквайки се, че я души вампир, без да се обяснява как нейният вик може да попречи на вампира да продължи своите действия. Има всички основания да смятаме, че вампирът не е повторил своите посещения, поради това, че през следващите нощи вероятно роднините били край постелята на момичето, а също и поради това, че нейните викове, ако вампирът намисли отново да я мъчи, можели да предупредят грижещите се за нея хора. На осмия ден обаче тя умряла. Нейният печал и страх, нейното униние и мъчение ясно доказват колко силно е било разстроено въображението й.
Жителите на градовете, страдащи от морав език, знаят от опит, че страхът е струвал живота на много. Щом човек почувства дори и най-малка болка, той започва да мисли, че е поразен от епидемия; това оказва толкова силно влияние върху него, че той може наистина сериозно да заболее.
Ако разгледаме друг разказ за смъртта на мъчен от вампир, ще открием очевидни доказателства, че в случая главна роля са играели страхът и предразсъдъците. Един починал три дни след своето погребение се явил на сина си, поискал да вечеря, хапнал и изчезнал. На другия ден синът разказал за своя сън на съседите. На следващия ден бащата не се явил, но синът бил намерен на леглото си мъртъв. В този разказ суеверието и страхът са очевидни. Първият път визитата не успяла да произведе необходимото действие върху болното въображение на сина, но го предразположила за второ много по-силното впечатление, което се случило после. Трябва да отбележим, че вампирът не се е явил в онази нощ, в навечерието на която синът разказал на съседите за своя сън, защото, както по всичко личи, съседите вероятно са били при него през нощта и следователно не са му дали възможност да се изплаши.
Сега преминавам към разглеждането на онези трупове, в които кръвта била течна, а брадата, косите и ноктите пораснали. От тези чудеса можем да изхвърлим три четвърти от тяхното съдържание и бихме били изключително снизходителни, ако оставим и частица от тях. Добре известно е на всеки, че простият народ, и даже историците, често дори много известни, са склонни да преувеличават фактите, дори малко да преминават границата на обикновеното, тогава когато е много лесно чисто физически да бъде обяснена причината за тези факти.
От опит е известно, че в някои части на земята тялото може дълго време да запази цялата своя свежест. Това явление се обяснява напълно задоволително и затова няма да е излишно, ако приведем тук един от тези феномени. В Тулуза в пещерата под една манастирска църква се съхраняват телата на умрелите, които и до ден-днешен са се запазили невредими и лесно могат да бъдат взети за тела на живи, макар и някои от тях да са безжизнени от повече от 200 години. Тези тела ги слагали в изправено положение до стената. Но най-поразителен в този случай е фактът, че телата, поставени на другата страна на същата тази пещера, стават жертва на червеите само след два или три дни.
Често се случва да отбелязват, че на мъртвите им израстват коса, брада и нокти. Причината за това явление е разбираема: понеже в тялото остава още много влага, то не е удивителен фактът, че в безжизнените части може още известно време да продължи развитието на растителност.
Течната кръв представлява по-голяма трудност за обяснение, но и за нейното наличие в тялото на починалия могат да се посочат естествени основания. Ако слънчевата светлина нагрява селитрените и серните части в почвата, способни да запазят тялото, то тези части, като се смесят с новопогребания труп, могат да разредят сгъстилата се кръв и да я втечнят. Възможността за подобно явление се доказва чрез опит. Ако в глинен или стъклен съд се нагрява хил (хил, или млечен сок – част от стомашната кашица, предназначена за съединение с кръвта) или мляко с две трети дестилирано виненокаменно масло, бялата течност започва да става червена, защото солта на винения камък разрежда маслената част на млякото, като я разтваря напълно и я превръща във вид кръв. Кръвта, която се образува в съдовете на тялото не е толкова червена и не е толкова гъста. И естествено, че горещината, предизвиквайки затопляне в погребаното тяло, става причина за възникването на точно такова действие, каквото произлиза и в гореописания експеримент, защото сокът на тялото и костите много наподобяват хил, а мазнината и мозъкът са мастната съставка на този хил. Всички  тези части от нагряването трябва да приемат вид на кръв на базата на споменатия експеримент. Вследствие на това така наречените вампири могат да изпускат от себе си споменатата течност, състояща се от разтворени мастни части, която често се възприема за кръв.

Воронов                       
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #18 -: Септември 10, 2010, 19:07:27 »

Няма нищо удивително, че има много системи за обяснение на явленията на вампирите, след като тези явления направиха толкова дълбоко впечатление на света. Едни предполагат, че случайното ставане от гроба е възможно или посредством душата на умрелия, която се връща в тялото, или с помощта на дявола, който придава за известно време на тялото движения и живот, докато кръвта в него е все още течнообразна, а органите не съвсем разрушени. Други, обръщайки внимание на произлизащите от тези явление последствия, смятат, че вампирите не са действително умрели, че в тях все още се таи жизнена сила, а душата от време на време придава на телата им сила да стават от гробовете си и да се явяват на хората, като по този начин, за да се подкрепят, приемат храна и изпиват кръвта на своите близки.
Не отдавна в Париж беше издадена една книга – съчинение на професор Винслу от Парижкия медицински университет – под заглавие „Непознаването на признаците на смъртта и вредата от прибързаните погребения”, с допълнение от доктора по медицина Брюгер. В това съчинение бихме могли да се спрем на бележката, че много лица, които били признавани за мъртви и след това погребвани, са живели още дълго, когато на време им била оказвана помощ.
През април 1740 г. проф. Винслу защитава тезиса, че експериментите на хирургията освен всичко друго способстват и за откриването на малкоизвестни признаци за съмнителна смърт. Известни са много случаи, пише Винслу, когато признаците на смърт са много съмнителни и посочва лица, които признати за мъртви, били погребани, но които след като били спасени навреме, още дълго време се радвали на живот.
Доктор Брюгер допълва този тезис с научни бележки, които още по-убедително доказват мнението на Винслу. По-нататък ние ще се възползваме от тази книга само с подходящите за нашите цели и напълно достоверни факти.
Доктор Херберт Майо в съчинението си „Истината в народните суеверия – в писма” обяснява вампиризма с мнимата смърт и със смъртния припадък. За обозначение на прекратяването на жизнената деятелност той употребява изрази като смъртен припадък, смъртно изстъпление или екстаз. В това свое съчинение Майо изследва състоянието на екстаз и неговите различни форми. Той различава екстатически сън и екстатическо бодърстване. Екстазът, който се изразява най-общо в ненормално отношение между духа и нервната система, има, според наблюденията на Майо, свои фази и степени, съответстващи на нормалното бодърстване при естественото състояние. Естественият сън се разделя на три вида: дълбок, тежък сън на силна преумора; обикновен, здрав, дълбок сън; лек, тих сън на здрав и болен. По същия начин и екстатическият сън се разделя на три вида: смъртен екстаз; продължителен екстаз; започващ или начален екстаз. Но когато при екстаза всички елементи достигнат крайно големи размери, различните три степени на екстатическия сън и свойствените на всяка една от тях феномени се увеличават и многократно се усилват. Различията между мнимата и екстатическата смърт Майо обяснява така: „При много случаи на мнима смърт действията на определени смъртоносни влияния водят борба с жизнените принципи, защото последните противодействат на напора и силата на първите, което не се случва при смъртния екстаз или припадък. Смъртният екстаз, или смъртното изстъпление, е положително състояние – период на покой, продължението на който понякога може да бъде предварително определен, макар и не напълно разбираемо. Така понякога пациентът внезапно се събужда и оздравява, като че ли представлява неподвижна машина, която отново се е задействала. Основата на смъртния припадък или екстаз е прекратяването на биенето на сърцето, дихателните функции и произволните движения; чувствителноста, разсъдъкът и растителните функции на организма обикновено прекратяват своето действие. С тези явления е тясно свързано и понижаването на телесната топлина.” Той описва това явление по следния начин: смъртният екстаз е знак на смъртта. Сърдечната деятелност спира, дишането се прекратява; всички признаци за чувствителност и съзнание изчезват, температурата на тялото се понижава. Екстатическият индивид напълно прилича на безжизнен труп; ставите са неподвижни, цялото тяло е изкривено; към това понякога се наблюдава и конвулсивно вцепенение. Единственото средство, по което може да се познае дали продължава животът е да се изчака краят. Тялото трябва да се постави в умерено топла стая, която или да ускори разложението, при положение че е настъпила смърт, или да задържи жизнената искра, ако тя все още е останала в тялото. При това до тялото винаги трябва да има човек. В книгата на Херберт Майо са приведени примери на смъртни припадъци, а също и примери на видения в това състояние, като са направени забележки за мерките, предотвратяващи прибързаните погребения. Във връзка с това авторът пише: „Голямата практическа важност на въпроса се състои в това по какъв начин да се разбере, че в тялото е прекъснат животът? Пълното отсъствие на обикновените признаци на живот не е достатъчно доказателство за това, че животът е спрял. Тялото може да изстине съвсем: пулсът да спре да бие, дишането да престане, всички движения да спрат, членовете, вследствие на конвулсия да се вкочанят, мускулите да изгубят еластичността си, кръвта при разкриване на вените да не тече, очите да станат стъкленообразни, може да настъпи и частична мъртвина, вследствие на което да се появи мирис на мъртвец, и въпреки всичко това тялото може още да е живо. При сегашното състояние на науката единственото средство да се узнае, че животът наистина и напълно си е отишъл, е да се дочака химическото разложение, което се изразява в промяната на цвета, в синкавите и зеленикави ивици по корема и предните части на шията, както и в мириса на труп.”
За да премине от тези наблюдения към вампиризма, доктор Майо обяснява феномена, от една страна, с припадъка, който счита за епидемично явление в определени времена и в определени места, а от друга, с психически фактори, и при това във връзка със смъртния екстаз. Той се опитва да докаже, че духът или душата на един човек по естествено стечение на нещата и по определени физиологически закони влиза в непосредствена връзка с духа на друг индивид от света на живите. По отношение на определени духовни признаци на смъртта, вследствие на които, например, умрелият уведомява свой приятел за смъртта си, бихме могли да приемем, че смъртта на един човек чрез света на духовете отразява лъч светлина върху един пасивно разположен индивид или едновременно на два индивида, стига те да са в пряко отношение един към друг, също както две кули на църква мигновено се осветяват от мълния, докато в същото време тъмните сводове, намиращи се под кулите, остават неосветени. Този принцип може да послужи и за обяснението на вампирите. Душата на погребания човек влиза в общение, както бихме могли да приемем, с духа на свой приятел, и в такъв случай трябва да разглеждаме явлението на умрелия като измама на чувствата. Може би посещението на умрелия е инстинктивно стремление на душата му да обърне внимание на близките му, че той е все още жив в гроба. От тази гледна точка не суеверие, а загриженост би било от страна на всеки, на който в съня му се яви умрял роднина, да отиде на гроба и да провери състоянието на починалия. Такива са възгледите на доктор Херберт Майо.
Иоан Дун Скот (английски философ францисканец – Бел. ред.) имал нещастието да бъде погребан жив в Кьолн. След известно време, като разровили гроба му, видели, че ръцете му били изгризани. По същия начин император Зенон бил изваден от гроба си, след като няколко пъти стражите чули съвсем отчетливо неговия глас. Ланцизи, знаменитият лекар на папа Климент ХІ, свидетелства като очевидец, че един знаменит деятел от неговата епоха оживял точно по времето, когато му отслужвали панахида.
Петър Закхи, друг знаменит римски доктор казва, че когато в светидуховската болница един болен от холера юноша дотолкова отслабнал, че го помислили за мъртъв. Когато го понесли заедно с други мъртъвци към река Тибър, той започнал да показва признаци на живот. Тогава го върнали го в болницата и той оздравял. След няколко дни обаче той отново отслабнал и вече никой не се съмнявал в неговата смърт. Този път го приготвили заедно с други починали за погребение. Но и тогава той оживял и бил жив и по времето на Закхи.
Разказват, че 40-годишният Уилям Фоксли, заспал на 17 април 1546 г., и проспал, без да бил болен от нещо, 14 денонощия. Той си мислел, че бил спал само една нощ и се убедил, че действително бил спал токова дълго едва тогава, когато му показали, че една постройка, която почнали да строят по времето, когато заспал, била вече завършена.
 
 Воронов                             
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #19 -: Септември 10, 2010, 19:09:50 »

 
Някои считат разказите за вампири за плод на фантазията или действието на болестта, известна още от времето на древните гърци с името „умопобъркване”, и по този начин се опитват да обяснят явленията на вампиризма. Но те не обясняват по какъв начин тази болест на мозъка може да предизвика онези реални действия, за които се разказва в историите. Как изведнъж хората могат да повярват, че са видели нещо, което никога не е било и за кратко време да умрат от болестта на собственото си въображение, което им разкрива, че еди-кой си вампир е невредим, пълнокръвен и живее след смъртта си в гроба? Как да си обясним, че сред цял народ не би могло да се намери един човек със здрав разум, който да се издигне над заслепението?
Ако тези мислители по никакъв начин не желаят да повярват на разказите за явленията и поведението на вампири, тогава те напразно се опитват да създадат цели системи за обяснението на онова, което съществува само във фантазиите на някои, заразени с предразсъдъци хора. Ако пък всичко, или поне една част от разказваното признаем за достоверно, то в такъв случай тези системи не биха могли да успокоят умовете, които настояват за по-основателни доказателства.
Ние разглеждаме въпроса основателна ли е на практика системата, която предполага, че вампирите не се явяват мъртви същества. Смъртта е отделяне на душата от тялото; душата е безсмъртна, а тялото, след отделянето на душата, известно време остава нетленно, и после малко по малко за няколко дни или в течение на по-дълъг период изтлява. Понякога то остава нетленно в продължение на цели столетия, вследствие на здравото си телосложение, както например при Александър Велики, останал нетленен много години, или пък вследствие на балсамиране, или на свойствата на почвата, в която е погребано тялото, която предвид своята сухост и плътност не пропуска никаква течност и по този начин възпрепятства действието на главната причина за тлението. Всички тези причини за нетленността не се нуждаят от доказателства, те са достатъчно добре известни на всеки.
Понякога тялото, без да е мъртво и бездиханно, изглежда мъртво и бездиханно, или в крайна сметка извършва толкова слаби движения и диша толкова леко, че нито движение, нито дишане не биха могли да се забележат, което се случва при изтощение и безсилие при определени, свойствени на женския пол, болести и екстаз.
Такива примери можем да приведем много.
Плиний споменава за много оживели. Например, за един юноша, който спал непробудно в продължение на 40 години.
Философът Епименид спал в пещера според някои 40 или 47, а според други 57 години. При всички случаи обаче душата на този философ свободно е можела да остави тялото и после отново да се върне в него. Същото казват и за Аристей от остров Мармора в Мраморно море. Ние, разбира се, веднага приемаме, че всичко това са басни, но не бихме могли да отхвърлим това, че някои хора наистина са оживели след мнима смърт след пет, шест, седем и повече дни. Плиний споменава за много умрели, които оживели след своето погребение, само че той не разсъждава по този въпрос, доколкото, както той сам отбелязва, става дума за естествени явления, а не за чудеса.
Плутарх свидетелства, че Теспезий паднал от леглото си и умрял, но на третия ден по неизвестни причини оживял.
Августин споменава за един каламски свещеник, Преститут, който до такава степен бил поразен от риданието на плачещи, че изпаднал в изстъпление. Не усещал нищо и не дишал, горели и убождали тялото му, но то оставало безчувствено, душата му била толкова погълната от риданията, че нищо повече не можела да възприеме.
Мъже и жени, изпаднали в екстаз, понякога оставали продължително време без храна, а диханието и сърцебиенето им били като на мъртви. Знаменитият аскет Таулер твърди, че екстатическото състояние може да продължи без прекъсване цяла седмица, месец и даже година. Една абатиса в ексатз се лишила от естествени функции и останала в това състояние 30 дни подред без храна и чувствени усещания. От изнемога и безсилие душата не издава признаци на деятелност, макар и да остава в тялото и да му вдъхва живот.
 
 Воронов               
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #20 -: Септември 10, 2010, 19:12:12 »

 
Ако тези приведени факти са неоспорими, то не трябва ли да допуснем, че вампирите, умрели от треска в Унгария, Силезия и Моравия, продължавали да живеят в гробовете си, подобно на животните, за които говорехме, и птиците, които се крият по езерата и блатата на Полша и в останалите северни страни от зимата, в продължения на която те остават бездиханни, безчувствени и безжизнени? Животът и движенията се връщат в тях при настъпването на пролетта, когато слънцето стопли водата и въздуха. Те оживяват и се залавят за предишната си деятелност, преустановена по време на студа.
Точно по същия начин и вампирите си възвръщат живота в гробовете си, след като мине известно време, но душата ги напуска напълно, ако тялото се разруши. Ако органите на тялото изтлеят и се разпаднат, те вече не могат да бъдат върнати към живот. Ето защо, за да отнемат на душата всякаква възможност отново да оживи тялото и чрез него да тормози живите, народите от споменатите страни пробождат сърцата на вампирите, отрязват им главите и изгарят телата им.
Няма нищо удивително в това, че на екзекутираните и умрелите от треска продължава да им расте коса, брада и нокти, че телата им са меки и гъвкави и че кръвта им отделя екскременти. Всичко това е възможно в човешкото тяло дотогава, докато в него продължава растителният живот. Ако е вярно това, че     мъртвите ядат в гробовете си всичко, което им попадне в устата, тогава трябва да допуснем, че те са били само мнимо умрели, че са били живи и че са били живопогребани, и например побеснели, отчаяно са се опитвали да се освободят от нещастното положение, в което са се опомнили в гробовете си. Но е много трудно, и дори невъзможно, да се обясни по какъв начин вампирите, или живопогребаните, излизат от гробовете си, за да безпокоят живите, и по какъв начин после отново се връщат тях? Ето въпрос, на който обезателно трябва да бъде даден отговор. Но вместо това всички разкази, които са ни известни, представят този факт като добре известен, но не обясняват нито начина, по който става това, нито обстоятелствата, свързани с него – тогава, когато всичко това е най-необходимата и интересна част в тези истории – необходима, защото само по такъв начин може да се види кое е истинно, и кое измислено в даден разказ; интересна, защото  само в такъв случай би могла да се види логическата нишка, последователност и връзка в събитията, за които се разказва.
Неотдавна един много образован свещеник разказваше, че по пътя си от Жанин взел със себе си каноника от олмюцката църква и заедно отишли в селцето Либава, в което бил назначен за комисар от епископската консистория във връзка с производството на едно следствие за вампир, който няколко години преди това безпокоил либавците.
Започнало следствието. Свидетелите дали показания, че нощем вампирът излизал от гроба си и се явявал в много домове. Преди три или четири години обаче на тези негови номера бил сложен край от един прочут унгарец, който пристигнал в селото с намерението да прекрати похожденията на вампира. Унгарецът се покатерил на църковната кула и зачакал кога вампирът ще излезе от гроба си, оставяйки наметалото си върху него, и ще се отправи да тормози селяните. Щом унгарецът забелязал, че вампирът излязъл от гроба си, слязъл от кулата, взел покривалото на вампира и отново се покачил на кулата. Като се завърнал от селото и като не намерил покривалото си, вампирът се развикал към унгареца, но той отвърнал, че ако иска да си получи покривалото обратно, ще трябва да се качи при него на кулата. Вампирът се качил на кулата, но унгарецът го съборил на земята като го ударил с брадва по главата и с това работата се свършила.
Нито разказвачът на тази история обаче, нито каноникът са видели нещо от това. Сведенията за този факт им били предадени от жителите на селото – невежи, дълбоко суеверни и изпълнени с предразсъдъци.
Ако пък всичко казано за вампирите са нелепи измислици, то колкото повече противоречия откриваме в тези разкази, толкова повече нарастват нашите доказателства, които потвърждават съждението ни по този въпрос.
 
 Воронов                     
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #21 -: Септември 10, 2010, 19:13:46 »

 
Показахме, че потъналите, припадналите, вцепенените или мнимо умрелите могат да бъдат спасени от смърт или да бъдат върнати към живот с помощта на медицински средства или при проява на достатъчно търпение, докато природата отново възвърне предишното си състояние, сърцето започне да бие, кръвта започне да циркулира в артериите и вените и животът се върне в нервите.
Нека да отбележим също, че унгарските, моравските, полските, силезийските и други вампири, за които са наговорени толкова чудеса, са само една измама и плод на разстроено въображение и предразсъдъци. Към произведенията на фантазията се отнасят също и всички разкази за възвръщането на вампирите в света на живите, за тяхната поява, за безпорядъците, които вършели по селата, за тормозените от тях лица, от които източвали кръв и т.н. Не може да се намери нито един свидетел – умен, сериозен и непредубеден – който би могъл да каже, че действително е виждал вампир, докосвал го е и го е изследвал.
Ние не отхвърляме факта, че много са умрели от страха, предизвикан от собственото им въображение, че, уж, са видели умрели свои родственици, които ги канели при себе си в гроба. Някои пък твърдели, че вампирите чукали на вратите им, измъчвали ги и носели в дома им смъртоносни болести.  Но когато ги разпитвали, се оказвало, че са видели и чули само онова, което би могло да създаде едно разстроено и болно въображение. Докато на нас ни трябват свидетели, които са непредубедени, безпристрастни и не са изплашени. И още, дори и да ни предоставят доказателства за действия на вампири, то и тогава ние бихме си останали на предишното мнение, че такова действие не е имало.
Пред нас лежи едно писмо от 3 февруари 1745 г. от Варшава, написано от П. Сливицки, визитатор на провинция Перк. В това писмо той съобщава, че имал намерение да напише богословско и физическо изследване за вампирите, като предварително най-подробно е изследвал този въпрос и е събрал за тази цел много документи. Но длъжността на визитатор и началник на конгрегацията във Варшава не му позволява да приведе в изпълнение своите намерения. След известно време обаче се оказало, че вече не можел да събере документите си. Вероятно са били пръснати по приятели и познати, които ги взимали за четене. Сред тези документи били и две определения на Сорбоната, с които се забранява отсичането на главите на вампирите и издевателствата над труповете им. Тези определения биха могли да се видят, по думите на Сливицки, в указите на Сорбоната за 1700 и 1710 г.
От бележките на Сливицки става ясно, че в Полша все пак били убедени в съществуването на вампири, а онези, които отричали това, ги считали едва ли не за еретици. За опровержение на вярата в съществуването на вампири той привежда много неопровержими доказателства. „Аз, пише Сливицки, реших на всяка цена да отида до самите източници, от които излизат тези разкази; срещнах се с онези лица, на които се позоваваха като очевидци, но никой не се решаваше да каже категорично, че е видял вампир, така всички започват да се убеждават, че разказите за така наречените вампири не са нищо повече от бълнуване и фантазия, основана на страха и на несъстоятелните приказки.” Това ни пише в писмото този сериозен и умен свещеник.
Ние имаме и още едно писмо от барон Тюсен от Виена, от 3 август 1746 г. Баронът пише, че негово императорско величие, когато бил все още крал на Тоскана, произвел много процеси относно събитията, извършващи се в Моравия. Аз ги четох не веднъж, свидетелства Тюсен, и на практика в тях не видях нито сянка от истина, нито вероятност за утвърждаваното. Между другото по тези земи гледат на подобни актове като на несъмнена истина.
Ние вече предоставихме по-горе възражения против това, че вампирите, уж, излизали от гробовете си и се връщали обратно в тях, без да разравят земята. Червената и течна кръв и гъвкавостта на членовете на вампирите не е по-удивително явление от растежа на косите и ноктите и нетлението на тялото. Ние почти ежедневно виждаме трупове, по които не личат никакви признаци на тление и които запазват цвета на кожата си. Това е съвсем естествено явление при скоропостижно умрелите или при хората, умрели от определени болести, които не лишават кръвта от нейната течнообразност и членовете от тяхната гъвкавост. Растежът на косите и ноктите в неизтлелите трупове е напълно естествено. В трупа все още продължава бавна, незабележима за окото циркулация на соковете, които поддържат този растеж, по същия начин както циркулацията на соковете поддържа растителността в растенията.
Убеждението на гърците в завръщането на бруколаците е също толкова нелепо, както и убеждението на моравците в съществуването на вампири. Само невежеството, суеверието и страхът са предизвикали у гърците това вярване, нищожно и сляпо, но и до ден-днешен поддържано от неговите поклонници. Разказите за бруколаци, по думите на очевидеца и умния философ Турнефор се поддържат от измамите и лъжите на техните защитници.
Всички разкази за умрели, които хриптят в гробовете си, са толкова нелепи, че не заслужават сериозно внимание и опровержение. Всеки ще се съгласи, че много често погребват не действително умрели – това доказва древната и нова история с множество примери. Тезисите на Винслу и бележките на Бругер ясно доказват, че други признаци за действително настъпване на смъртта освен започващото гниене на тялото и лошия мирис на трупа, има много малко. Безкрайно много опити показват, че често мнимо умрелите са оживявали вече след погребението им. Колко болести има, при които болният лежи без глас, без движения и без дишане! А нима са малко потъналите, които били смятани за мъртви, но които оживявали, след като им пуснели кръв?
Всичко това е добре известно и обяснява защо някои вампири, които били изровени от гробовете, говорели, викали, плачели и т.н. – защото били живи. С тях постъпвали във висша степен несправедливо, тях ги умъртвявали и горели, отсичали им главите и им пронизвали сърцата. И всичко това е плод на невежеството и заблуждението. Суеверните възприемали тези нещастници за олицетворение на техните фантазии за вампири и се бояли, че те ще започнат да ги безпокоят и ще им навредят. И нима не е безчовечно да постъпват така с тези вампири, основавайки се само на това състояние, в което би могъл да попадне всеки?
Няма нищо по-неоснователно от разказите за явления и злодейства на вампири.
В заключение не може да не изкажем съжаление, че умните и хуманни определения на Сорбоната, забраняващи кървавите и жестоки екзекуции над вампирите, въпреки световната власт и могъществото на авторитета на тази институция, са останали неразбрани за съвременниците и не са оказали по този начин благодетелно влияние.   

   
Воронов                           
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #22 -: Септември 10, 2010, 19:15:28 »

Ержебет Батори останала в паметта на хората като истински, реално съществувал вампир. В народните приказки тя е злата кралица, живееща в самотна кула в гората, която отвлича девойките от селата, за да си осигури вечна младост, преразказана от братята Грим.

Ержебeт Батори (1560 - 1614) е унгарска графиня, произхождаща от една от най-старите и заможни аристократични фамилии в Трансилвания. Нейни роднини през 16-ти и 17-ти век са кралят на Полша и главният министър на Унгария, както и множество други важни личности в Европа.
Ержебет има трудно детство. Често има пристъпи на необуздан гняв и истерия, съпътствани от необяснима агресия. Има предположения, че е страдала от епилепсия, но това не е доказано. Когато била на 11 години баща й Георге Батори умира и майка й Ана Батори я изпраща за възпитание при семейството на годеника й. На 14 забременява от едно момче от близкото село и е изпратена да роди тайно. През 1575 г. на 15 години е омъжена за граф Ференц Надазди, с който се оттеглят в замъка Шейде, изолиран в полите на Карпатите. Графът прибавя нейното име към своeто, защото фамилията Батори е много могъща и да бъдеш в нейните редици означава да имаш голяма политическа мощ. (унг. батор - смел).
Съпругът на графиня Батори е военен, а по това време се водят дълги войни с Турция, която все още настъпва към Централна Европа. Ержебет е сама в далечния си замък.
Дали поради скуката и оттегчението или от лошото генетично наследство, резултат от дълги години на кръвосмешение в семейството, контеса Батори се оказва садистична до безумие личност, чиято жажда за кръв се проявява още в младежките й години. Известно е, че леля й Клара Батори също е имала садистични наклонности, както се знае и за наследствена лудост при други членове на семейството. През времето, в което графът е на бойното поле, младата, и доста красива, Ержебет запълва дългите периоди на самота със садо-мазохистични оргии, често завършващи със сериозни наранявания за някои от участниците. По стечение на обстоятелствата, един от нейните прислужници е поклонник на Сатаната и контесата бързо проявява интерес към неговите занимания. Когато войната е прекратена и граф Надазди се завръща в замъка Шейде, откривайки занимaнанията на съпругата си, той се оказва добър компаньон. Той има богат опит от годините на бойното поле, през които е измъчвал турски войници и офицери. Двамата заживяват в семейна идилия, споделяйки вкуса си към измъчване на човешки същества.
Родили им се четири деца - три момичета и едно момче. Графът починал, когато Ержебет била на 44 и точно тогава започва историята, която наистина прави графинята невероятна личност.
Известна с красотата си, тя вижда че възрастта взема мощ над плътта и този факт се оказва най-голямата й тревога. Според легендата, когато една млада прислужничка резресвала косите й, неволно отскубнала един косъм, на което Ержебет отвърнала със силен удар. Потекла кръв и графинята забелязала, че на мястото, на което тя се е стичала, кожата й ставала по-гладка и бяла. Вендага се консултирала със съветника си по демоничните въпроси и той потвърдил, че ако се къпе в кръвта на красиви девственици, ще остане вечно млада. Прислужницата била увесена с краката надолу, прободена на множество места и оставена над едно корито докато цялата й кръв се оттече вътре. От този момент Ержебет започва да взема редовно кървави бани. Девойките от местноста започнали постепенно да изчезват. Подземието на замъка било пригодено за източването на кръвта на младите момичета. Според легендата на тавана винаги имало провисени трупове, от които капело кръв. Когато се появявало някое изключително красиво момиче, Ержебет пиела кръвта му, понякога директно от източника, докато била още топла.
Но годините показали, че кървавите бани не давали желания резултат. Графинята решила, че това се дължи на факта, че девойките са от простолюдието и за да постигне бленуваната вечна младост й трябва подбрана кръв.
Тъй като произхождала от много влиятелен род, не било проблем да събере 25 красиви девойки от благороднически произход в замъка си, под предтекст, че ще ги обучава на поведение в обществото. Нито една от тях не оцеляла.
Но тук Ержебет Батори допуснала фатална грешка и нейните зверства станали публично достояние. Дълги години никой не се вслушвал в простолюдието, което знаело за случващото се в замъка, но след като и благородническите семейства се оплакали, че нямат новини от дъщерите си, през 1610г. в замъка са изпратени войници не от друг, а от братовчеда на графинята - първия министър на Унгария. Това, което заварват ги ужасява.
Ержебет е арестувана и съдена. Тя отрича всички извършени зверства, въпреки намереното от войниците в замъка. Счита се, че над 600 девойки са били измъчвани и зверски убити. Нейните слуги и съучастници са осъдени на смърт чрез изгаряне или обезглавяване, но благородническият произход не позволявал насилие срещу личността на графиня Батори. Осъдена е да преакара остатъка от живота си в замъка Шейде под стража и без право да излиза. Умира там четири години по-късно. Според легендата, тя сама е пожелала това и е прекарала четири години на тъмно в стаята си. Замъкът запустял, и когато години по-късно авантюристи разбили стаята на графинята в търсене на богатства, не намират трупа й.
Ержебет Батори останала в паметта на хората като истински, реално съществувал вампир. В народните приказки тя е злата кралица, живееща в самотна кула в гората, която отвлича девойките от селата, за да си осигури вечна младост, преразказана от братята Грим.

Воронов                         
Активен
DArkAngel
Гост
« Отговор #23 -: Септември 11, 2010, 17:30:52 »

Астролозите  си имат своя класификация на донорите и вампирите, свързана със зодиакалните знаци.

ОВЕН

Представителите на този знак са по-склонни към донорство, отколкото към вампиризъм. Овена донор изпуска на един път толкова енергия, че тя стига за няколко “смучещи” същества, но за сметка на това се възстановява много бавно. За щастие, отдавайки своите жизнени сили на партньора си, Овена се зарежда от любимия човек и така продължава дълги години. Овена неудачник става вампир и “прихваща” огромни дози енергия от приятели, колеги и близки. Но всяко зло за добро – като се “подхрани” от други хора, той дълго “преработва” енергията, която в крайна сметка, насочва към постигане на успех. А щом се изкачи на върха на Олимп, се превръща в донор.



ТЕЛЕЦ


Най-често този иначе мек и спокоен знак не е много щедър донор. Телците са дружелюбни дори към онези, които се стремят да се заредят с тяхната жизнена енергия, но умеят да поставят някаква вътрешна бариера и така вампирът не успява да изтръгне от тях повече от строго отмерената от самия Телец “порция”. За да се възстанови, на Телеца му е достатъчно просто да остане вкъщи сам. Телците са идеална двойка за всякакъв вид енергийни вампири, тъй като в съюз с вампир те не страдат и тази връзка може да се окаже здрава и дългогодишна.



БЛИЗНАЦИ



По силата на своята двойственост и на постоянната двусмисленост в отношенията си с хората те не са способни нито значително да се заредят от някого, нито да отдадат енергия. Ако все пак успеят да се възползват от нечия енергия, рано или късно непременно я връщат на партньора “изсмуканото”. Това е така, защото Близнаците живеят на принципа “колкото си взел, толкова върни”. Сътрудничеството, както и семейният живот с Близнак може да продължи дълго, стига партньорът му да не се дразни от склонността на Близнака да лъже и да проявява непоследователност в действията си. Ярки страсти и обрати на съдбата обаче не бива да очаквате.



РАК


Типичен донор. Готов е да сподели с всеки енергията си, като при това самият той нищо не губи. Толкова щедри обаче Раците са само към хора, които им харесват. В този смисъл Рака е идеалният съпруг или съпруга, докато обича другия, и безупречен началник и колега, докато изпитва уважение към околните. Но да изгубите неговото доверие е значително по-лесно, отколкото да го възстановите, защото той с нежелание лепи парчетата от вече счупената чаша. Обиденият Рак поставя мощна психологическа бариера между себе си и човека, който го е засегнал, престава да споделя с него мислите и чувствата си, разбира се, и жизнената си енергия.



ЛЪВ



Този знак с желание споделя активността си, но се поддава на настроенията си. Ако зареди някого с енергия, тя ще стигне за няколко месеца. Има обаче едно “но” – благодушното, приповдигнато настроение на Лъва не е често явление. В останалите случаи “почиващият” си Лъв е много мощен вампир. Той може да ви изтръгне душата, като ви кара да изпитвате възторг от неговите успехи и достижения и същевременно ще се оплаква от това, че околните не го оценяват достатъчно. Непосветеният просто не разбира, че и в единия, и в другия случай просто се опитват да изсмучат енергия от него. Затова не е никак лесно да се живее и работи с Лъвове.



ДЕВА



Типичен донор скъперник. На Девата практически не й е необходимо да се зарежда с чужда енергия, защото твърде пестеливо изразходва своята. Ако Девата не се разбира или с майка си, или с баща си, бъдете убедени, че въпросният родител е вампир. Девите имат вродено умение да усещат кои хора са в състояние да изсмукват енергия, затова понякога внезапно и като че ли без видима причина разрушават отношенията си дори с много важни или полезни за тях хора. Девата се развежда веднага, щом усети, че партньорът й е вампир, и сменя работата си, щом разбере, че такъв е човекът, който трябва да я ръководи. Ако имате отношения с представител на този знак, най-добре е да запазите енергиен неутралитет.



ВЕЗНИ


Този знак е изтъкан от противоречия. Везните постоянно излъчват енергия към тези, които не се нуждаят от нея, с което предизвикват тяхното раздразнение, а понякога се опитват да се заредят с енергия от вампири, като прибягват до пряка агресия. Резултатът е депресия, болести и дори опити за самоубийство. Затова пък Везните са способни да зареждат сами себе си. Те не са нито донори, нито вампири, на тях просто са им необходими хармония и покой. Да ги постигнат те успяват чрез задушевен разговор с близък човек или стар доверен приятел. Кариерата на Везните е неравномерна и с това нищо не може да се направи, но пък идеален партньор за тях може да бъде човек, който умее да успокоява.



СКОРПИОН



Един от най-опасните вампири, който на всичкото отгоре е скръндза и е готов да изсмуче всичко от другия. Със Скорпионите им е трудно на всички, тъй като те притежават уникалната способност да разбиват всякакви защитни прегради у потенциалните си жертви. Но от тях можете да се опазите, като спазвате психологическа дистанция при общуването и най-важното, да не ги дразните. Ако спазите тези правила, ще останете за тях интригуваща загадка и като се опитва да ви разгадае, Скорпиона ще забрави за своята жажда.




СТРЕЛЕЦ


Много прилича на Скорпиона, не може да бъде донор, но и не е толкова алчен за енергия, затова се “нахвърля” на другия в момент на раздразнение. Ако му осигурите покой, ще разкриете каква мила душа има, тъй като в действителност на него самия не му достигат жизнени сили, а получената по време на покой излишна енергия той ще употреби за самоусъвършенстване. Вероятно точно за това Стрелците, които не се разбират много с брачните си партньори, обикновено постигат високо обществено положение, но при условие, че партньорът им е силен донор.



КОЗИРОГ



Прекалено консервативен и правилен е, за да бъде вампир или дори донор. Изморен или болен, той с удоволствие ще се зареди с енергия от ближния си, но само ако последният няма нищо против. Ако усети съпротивление, Козирога тръгва да търси други жертви. Въпреки това той е способен да сподели жизнената си сила с “бедните гладуващи”, макар че всъщност от него не може да се измъкне много. Козирога може да живее и с донор, и с вампир при условие, че няма да изискват от него нито да дава, нито да взема много. В този случай главното е всичко да е с мярка.




ВОДОЛЕЙ


Представителите на този знак са типични донори, при това възстановяват жизнената си енергия леко чрез хубава храна, общуване с приятни хора, слушане на музика или пътешествия. Вампирите буквално се лепят на Водолеите, тъй като енергията изригва от тях като фонтан дори по време на секс. Хората от този знак могат цял живот успешно да работят под ръководството на шеф вампир, у дома да отгледат две малки мили вампирчета в съжителство със съпруг или съпруга вампир, макар че такъв брак не може да просъществува повече от 15-ина години. Водолея се развежда, но след някоя и друга година свързва съдбата си с друг вампир.



РИБИ



Представителите на този знак обикновено обкръжават партньора си с ореол на преклонение и възнасят човека, който им е харесал, до истински висини. Под “закрилата” на това поведение обаче те безпощадно изсмукват жизнените сили на своята жертва. Същото е и в работата им – колегите и началниците примират от обожанието на сътрудника Риба, а той подмолно и незабелязано ще ги манипулира. Не е за чудене, че като общуват с такъв мощен вампир, хората започват да се разболяват и могат да се опазят само ако дадат мощен отпор. Разбира се, Рибите страдат от това. Изходът за тях е един – да преодолеят природната си затвореност и максимално да разширят кръга си на общуване. Тогава “натоварването по изхранването им” ще бъде разпределено между много донори и никой няма да пострада сериозно. Рибите могат да се зареждат и като практикуват водни видове спорт или риболов, или като осъществяват дълги морски пътешествия.
Активен
giti
Гост
« Отговор #24 -: Септември 11, 2010, 18:01:29 »

Цитат
РАК


Типичен донор. Готов е да сподели с всеки енергията си, като при това самият той нищо не губи. Толкова щедри обаче Раците са само към хора, които им харесват. В този смисъл Рака е идеалният съпруг или съпруга, докато обича другия, и безупречен началник и колега, докато изпитва уважение към околните.
Вярно!
Цитат
Но да изгубите неговото доверие е значително по-лесно, отколкото да го възстановите, защото той с нежелание лепи парчетата от вече счупената чаша. Обиденият Рак поставя мощна психологическа бариера между себе си и човека, който го е засегнал, престава да споделя с него мислите и чувствата си, разбира се, и жизнената си енергия.
Невярно! Точно след 5 мин. съб забравила, че се сърдя и съм обидена Ухилен
Активен
giti
Гост
« Отговор #25 -: Септември 11, 2010, 18:05:31 »

Цитат
ДЕВА



Типичен донор скъперник. На Девата практически не й е необходимо да се зарежда с чужда енергия, защото твърде пестеливо изразходва своята. Ако Девата не се разбира или с майка си, или с баща си, бъдете убедени, че въпросният родител е вампир. Девите имат вродено умение да усещат кои хора са в състояние да изсмукват енергия, затова понякога внезапно и като че ли без видима причина разрушават отношенията си дори с много важни или полезни за тях хора. Девата се развежда веднага, щом усети, че партньорът й е вампир, и сменя работата си, щом разбере, че такъв е човекът, който трябва да я ръководи. Ако имате отношения с представител на този знак, най-добре е да запазите енергиен неутралитет.
Вярно на 100%! Двамата ми най-близки в живота са дева и са точно така (мъжа ми и леля ми)
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #26 -: Септември 11, 2010, 18:37:19 »

Цитат
РАК


Типичен донор. Готов е да сподели с всеки енергията си, като при това самият той нищо не губи. Толкова щедри обаче Раците са само към хора, които им харесват. В този смисъл Рака е идеалният съпруг или съпруга, докато обича другия, и безупречен началник и колега, докато изпитва уважение към околните.
Вярно!
Цитат
Но да изгубите неговото доверие е значително по-лесно, отколкото да го възстановите, защото той с нежелание лепи парчетата от вече счупената чаша. Обиденият Рак поставя мощна психологическа бариера между себе си и човека, който го е засегнал, престава да споделя с него мислите и чувствата си, разбира се, и жизнената си енергия.
Невярно! Точно след 5 мин. съб забравила, че се сърдя и съм обидена Ухилен

Невярно,невярно ,ама е напълно вярно. Питай другите да ти кажат.
Активен
giti
Гост
« Отговор #27 -: Септември 11, 2010, 18:48:16 »

Хах... Барситоооо.. пак неподготвено изказване! Та, какво предлагаш.. да питам другите за себе си ли? Нима те ме познават по-добре от мен самата?! Не се излагай момче!

Цитат
РАК


Типичен донор. Готов е да сподели с всеки енергията си, като при това самият той нищо не губи. Толкова щедри обаче Раците са само към хора, които им харесват. В този смисъл Рака е идеалният съпруг или съпруга, докато обича другия, и безупречен началник и колега, докато изпитва уважение към околните.
Вярно!
Цитат
Но да изгубите неговото доверие е значително по-лесно, отколкото да го възстановите, защото той с нежелание лепи парчетата от вече счупената чаша. Обиденият Рак поставя мощна психологическа бариера между себе си и човека, който го е засегнал, престава да споделя с него мислите и чувствата си, разбира се, и жизнената си енергия.
Невярно! Точно след 5 мин. съб забравила, че се сърдя и съм обидена Ухилен

Невярно,невярно ,ама е напълно вярно. Питай другите да ти кажат.
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #28 -: Септември 11, 2010, 18:53:17 »

Хах... Барситоооо.. пак неподготвено изказване! Та, какво предлагаш.. да питам другите за себе си ли? Нима те ме познават по-добре от мен самата?! Не се излагай момче!

Цитат
РАК


Типичен донор. Готов е да сподели с всеки енергията си, като при това самият той нищо не губи. Толкова щедри обаче Раците са само към хора, които им харесват. В този смисъл Рака е идеалният съпруг или съпруга, докато обича другия, и безупречен началник и колега, докато изпитва уважение към околните.
Вярно!
Цитат
Но да изгубите неговото доверие е значително по-лесно, отколкото да го възстановите, защото той с нежелание лепи парчетата от вече счупената чаша. Обиденият Рак поставя мощна психологическа бариера между себе си и човека, който го е засегнал, престава да споделя с него мислите и чувствата си, разбира се, и жизнената си енергия.
Невярно! Точно след 5 мин. съб забравила, че се сърдя и съм обидена Ухилен

Невярно,невярно ,ама е напълно вярно. Питай другите да ти кажат.

От опит, от опит го знам. Ти лично ми го демонстрира.
Активен
giti
Гост
« Отговор #29 -: Септември 11, 2010, 19:07:26 »

Напротив, аз ти демонстрирах точно обратното... Жалко, че си сляп да го видиш Сълзи След всичко, което ми наговори, и че ти простих без факти и сме още приятели..... хъм.... ще ти купувам очила ми се струва Мисли
Активен
Страници:  1 [2] 3   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Агни Йога за вампиризма
Езотерика
Админ 0 1566 Последна<br />публикация Януари 08, 2010, 22:48:21
от Админ
Астрологията за вампиризма
Езотерика
Админ 0 1525 Последна<br />публикация Януари 08, 2010, 22:51:22
от Админ
Енергийната същност на вампирите
Езотерика
Админ 3 1859 Последна<br />публикация Февруари 11, 2010, 17:42:17
от zaharisa
Как да се браним от агресията на вампирите
Духовни връзки и взаимоотношения
Админ 7 3121 Последна<br />публикация Септември 28, 2010, 14:42:33
от nia.boneva6
Тайните номера на вампирите
Езотерика
Админ 2 1741 Последна<br />публикация Февруари 11, 2010, 15:33:36
от zaharisa

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright