Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Пимандър / Корпус Херметикум  (Прочетена 3411 пъти)
Speed_Of_Pain
Румпелщилцхен
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 134


« -: Октомври 02, 2013, 22:10:53 »

Първа книга: Пимандър

1. Веднъж, когато размишлявах върху съществените неща и моята Душа се извиси нагоре, физическите ми сетива напълно заспаха, както при някой, който след обилно угощение или вследствие на голяма фзическа преумора е налегнат от дълбока дрямка.

2. Привидя ми се едно огромно същество с неопределена форма, което ме повика и ми рече:

3. "Какво искаш да чуеш или видиш и какво жадуваш да научиш и познаеш с цялата си душа?"

4. Аз казах: "Кой си ти?"

5. И получих като отговор: "Аз съм Пимандър, Духовната душа, пребъдващото от самосебе си същество. Аз зная какво желаеш силно и навсякъде съм с теб."

6. Аз казах: "Жадувам да бъда поучен върху съществените неща, да разбера тяхната природа и да позная Бог. О, колко много копнея да разбера!"

7. Той отговори: "Задръж добре в съзнанието си това, което искаш да узнаеш, и аз ще те науча."

8. При тези думи неговият външен вид се промени и заедно с това в един миг всичко се разкри пред мен. Аз видях едно необикновено видение: всичко се превърна в една ведра и радваща сърцето светлина и аз се наслаждавах безгранично на тази гледка."

9. Малко след това в една част от светлината се появи ужасяващ и непрогледен мрак, който, както ми се стори, се движеше и въртеше като змия надолу във виещи се спирали. После мракът се превърна във влажна и неизразимо хаотична природа, от която се издигаше дим като от огън, докато тя издаваше звук, наподобяващ неописуемо стенание.

10. Тогава от влажната природа се издигна нагоре един вик, един безсловесен зов, който аз сравних с гласа на огъня, като в същото време върху нея разстла от светлината едно свещено Слово и от влажната природа се разгоря и извиси нагоре един чист огън, светъл, ослепителен и мощен.

11. Въздухът последва в своята ефирна лекота огненото дихание: от земята и от водата той се издигаше към огъня така, сякаш беше закачен към него.

12. Земята и водата останаха там, където си бяха, много силно смесени една с друга, така че земя и вода не можеха да бъдат възприемани поотделно; и те бяха довеждани непрестанно в движение, чрез диханието на Словото, което се носеше над тях.

13. Тогава Пимандър каза: "Разбра ли какво означава това видение?"

14. Аз отвърнах: "Сега ще разбера."

15. Тогава той каза: "Светлината съм аз, Духовната душа, твоят Бог, който беше преди влажната природа да се появи от тъмнината. Сияещото Слово, което произлиза от Духовната душа е Божият Син."

16. "Какво означава това?", попитах аз.

17. "Разбирай това така: Онова, което в теб вижда и чува, е Словото на Бог, и твоята Духовна душа е Бог, Отец. Те не са разделени един от друг, защото тяхното единство е животът."

18. "Благодаря ти." – казах аз.

19. "Сега насочи сърцето си към светлината и я познай!"

20. При тези думи той ме загледа известно време толкова проникновено в лицето, че аз потреперих от неговия поглед.

21. След като той вдигна главата си отново нагоре, аз видях в моята Душа как светлината, която се състоеше от неизброими сили, се беше превърнала в един наистина безграничен свят, докато огънят беше заключен, укротен и така доведен до равновесие от една много могъща сила.

22. Всичко това различих във видението чрез словото на Пимандър. И докато пребивавах изцяло извън себе си, той отново ми заговори:

23. "Сега видя в Духовната душа чистия, първоначален човешки образ, архетипа, първият принцип на началото без край." Това ми каза Пимандър.

24. "От къде са дошли елементите на природата?" – попитах аз.

25. Той отговори: "От волята на Бог, който, след като прие Словото в себе си и съзря чистия праобраз на света, създаде природата по подобие на този модел като един подреден свят от елементите на собственото си същество и от родените от самия него души.

26. Бог, Духът, който е мъж и жена в самия себе си и е изворът на живота и на светлината, сътвори чрез Словото едно второ духовно същество, Демиургът, който като Бог на огъня и на диханието създаде Седем Ректори (Управители), които обгръщат сетивният свят със своите кръгове и го управляват чрез това, което се нарича Съдба.

27. Божието Слово веднага отлетя от елементите, които действаха долу, към чистата област на природата, която току що беше създадена, и се съедини с Демиурга, с когото То беше едно по своята същност.

28. Така, намиращите се долу елементи на Природата бяха оставени на самите себе си, лишени от разум, чрез което те не бяха нищо повече от обикновена материя.

29. Демиургът, обединен заедно със Словото, като обхвана кръговете и ги накара да се въртят много бързо, задвижи своите творения в един кръговрат от неопределено начало до безконечен край, защото краят съвпадаше с началото.

30. Това въртене на кръговете породи по волята на Духа лишени от разум животни от потъналите долу елементи, тъй като те не притежаваха вътре в себе си Словото; въздухът породи крилатите, а водата – плуващите животни.

31. Земята и водата бяха разделени по волята на Духа и земята породи от своята утроба животните, които държеше затворени в себе си: четирикраките животни, пълзящите твари, дивите зверове и домашните животни.

32. Духът, Бащата на всички същества, който е живот и светлина, създаде един Човек по свой образ и подобие и пламна в любов към него, към своето собствено дете. Защото Човекът като образ и подобие на своя Баща, беше много красив. Така Бог започна наистина да обича своя собствен образ и го дари с всичките си творчески сили.

33. Но когато Човекът съзря творението, което Демиургът беше създал в огън, той пожела сам да твори нови форми и Отец му го позволи. И когато влезе в творческото поле на Демиурга, където щеше да има пълна свобода на действие, той изучаваше творенията на своя брат, а Ректорите се запалиха от любов към него и всеки един от тях му даде част от своята собствена същност според ранга си в йерархията на сферите.

34. И след като беше изучил тяхната същност и притежаваше част от тяхното естество, Човекът пожела да проникне отвъд границите на кръговете и да познае моща на онзи, който властваше над огъня.

35. Тогава Човекът, който притежаваше власт над света на смъртните същества и животните без разум, се наведе надолу през обвързващата го сила на сферите, чиято обвивка той беше разкъсал, и се показа на природата долу в красивия образ на Бог.

36. Когато Природата го съзря, него, който притежаваше в себе си неизчерпаемата красота и всички енергии на Седемте Ректори, обединени в образа на Бог, тя се усмихна, изпълнена с любов, защото беше видяла чертите на тази чудно красива форма на Човека да се отразяват във водите й и беше забелязала неговата сянка върху земята.

37. А що се отнасяше до самият него, когато в отражението във водите на природата забеляза тази форма, която толкова много му наподобяваше, той се влюби в нея и пожела да заживее там. Това което пожела, той осъществи на мига и така започна да обитава в лишената от разум форма. И когато Природата прие в себе си своя любим, тя го обгърна напълно и те се сляха в едно, защото пожарът на страстното им желание беше голям.

38. Ето защо от всички съдания в природата само човекът е с двойнствена природа, а именно: смъртен според тялото и безсмъртен според истинския човек в него.

39. Защото, въпреки че е безсмъртен и има власт над всички неща, той споделя участта на смъртните, понеже е подчинен на съдбата. По този начин, въпреки че родината му е над обвързващата сила на сферите, той се превърна, чрез тази сила в роб, и въпреки че е мъж и жена, защото произлезе от единия Отец, който самият е мъж-жена, и въпреки че е неподвластен на съня, защото произлезе от съществото, което също е неподвластно на съня, човекът бе победен от страстното желание на сетивата и от съня.

40. На това аз отвърнах: О, Духовна душа в мене, аз също обичам Словото."

41. Пимандър каза: "Това което ще ти кажа, е тайната, която е била скрита дълбоко до този ден. След като природата се сля с човека, тя роди едно удивително чудо. Човекът притежаваше в себе си естеството на всичките седем Ректори, които, както ти казах, бяха съставени от огън и дихание, и сега природата роди незабавно седем човека, в съответствие с естеството на седемте Ректори, едновременно мъж и жена, и с изправено тяло."

42. Сега аз извиках: "О, Пимандър, сега в мен се появи едно особено желание и аз изгарям от жажда да зная. Моля те, продължавай!"

43. Пимандър каза: "Успокой се, аз още не съм свършил моя първи разказ!"

44. "Млъквам вече." – отговорих аз.

45. "Добре. И така, създаването на първите седем човека, за който споменах, стана по следния начин: Земята беше матрицата; водата беше пробуждащия елемент; огънят доведе процеса на възникване до узряване; природата пое от етера диханието на живота и роди телата според формата на Човека.

46. И Човекът от живот и светлина стана на душа и Духовна душа. Животът стана душа, а светлината –Духовна душа. Всички същества на сетивния свят останаха в това състояние до края на кръговрата и до началото на видовете.

47. А сега обърни внимание на това, което толкова много желаеш да чуеш. Когато този кръговрат напълно завърши, връзката която свързваше всичко беше разкъсана по волята на Бог. Всички животни, които до този момент бяха едновремено мъжки и женски, както и самият човек, бяха разделени на тези два аспекта и така някои животни станаха мъжки, а други – женски. Тогава Бог изрече свещените слова: "Растете и нараствайте на брой, множете се, всички вие, които сте създадени. И оставете онези, които притежават Духовната душа, да се разпознаят като безсмъртни и да узнаят, че причината за смъртта е в любовта към тялото и към всичко земно."

48. Когато Бог изрече това, провидението чрез съдбата и обвързващата сила на сферите даде тласък на съединяването на половете и размножаването започна; и всички същества се размножаваха споре своя вид; и който разпозна себе си като безсмъртно същество, беше избран от всички. Който обаче обича тялото, което бе произлязло от заблудата на желанието, трябва да се лута по-нататък в мрака и да изживява в страдание всеки път опитността от смъртта."

49. "Кава ужасна грешка – извиках аз – са извършили онези, които тънат в неведение, че безсмъртието им е отнето!"

50. "Аз смятам, че ти не си размислил върху това, което чу. Не те ли помолих преди всичко да внимаваш?"

51. "Ще размисля – казах аз – сега си спомням и ти благодаря."

52. "Когато размислиш, кажи ми защо онези, които са подвластни на смъртта, заслужават да умрат?"

53. "Защото изворът, от който се породи тяхното тяло, е мракът, който пък създаде влажната природа; тя създаде в сетивния свят тялото, в което смъртта утолява своята жажда."

54. "Това си разбрал добре. Но защо онзи, който е познал себе си, отива при Бог, както се казва в Божието Слово?"

55. "Защото – отговорих аз – Бащата на всички неща, от когото е роден човекът, е Светлина и Живот."

56. "Да, Светлината и Животът – това е Бог-Отец, от когото е роден човекът. И така, ако ти знаеш, че си произлязъл от Живота и Светлината и че си съставен от тези елементи, ще се върнеш обратно към живота."

57. "Но кажи ми още, о, моя Духовна душа, как ще вляза в живота? – попитах аз. – Защото Бог е казал: "Оставете човека, който притежава Духовна душа, да опознае себе си." Не притежават ли всички хора Духовна душа?"

58. "Обърни внимание на това което казваш! Защото аз, Пимандър, Духовната душа, идвам при онези, които са свети и добри, чисти и милостиви, при онези, които са богобоязливи; моето присъствие им е покрепа, така че те веднага добиват познания за всички неща; и чрез любовта си те изпълват своя Отец с наслада и радост и му благодарят с детска привързаност, с хвалебствия и химни, които му дължат. Преди да предадат тялото си на смъртта , на която то принадлежи, те презират сетивата си, защото много добре познават техните въздействия.

59. Да, аз, Духовната душа, в никакъв случай няма да позволя въздействията, които нападат тялото, да окажат своето влияние върху тях, защото като пазач на вратите ще възпра достъпа на злите и срамни дела и ще предотвратя несвещените въжделения и помисли.

60. Но аз стоя на страна от безразсъдните, от злите и порочните, от недоброжелателните и алчните, от убийците и безбожниците; аз ги предоставям на Демона на отмъщението, който наказва такива хора с бича на огъня, като дава сила на техните сетива и така още повече ги подтиква да вършат безбожни дела, за да може да се изсипе въху тях още потежко наказание. Страстите на тези хора непрекъснато търсят все по-голямо задоволяване и ги карат да вилнеят и беснеят в мрака, без да могат да се наситят. В това се състои тяхното мъчение и чрез него пламъкът, който ги изгаря, гори все по-високо."

61. "Ти ми обясни, о, Духовна душа, всички тези неща точно така като желаех. Но разкажи ми сега какво представлява пътят нагоре?"

62. На това Пимандър отговори: "Първо, в процеса на разлагането на материалното тяло, то се подлага на промяна и формата, която имаш става невидима. Ти предаваш обикновения си Аз, който от сега нататък е лишен от дейност, на Демона. Телесните сетива се връщат обратно към своя първоизтичник, от който те отново стават част, и наново се сливат в едно с неговите дейности, докато силите на инстинктите, влеченията и страстите се връщат в лишената от разум природа.

63. Така човекът продъжава да се издига през обвързващите сили на сферите. На първата сфера той отдава силата на растежа и намаляването; на втората сфера – способността да причинява зло и обезсилената хитрост; на третата – станалата отсега нататък без власт заблуда на влечението и похотта; на четвъртата сфера той отдава суетата на властолюбието, която не може повече да бъде задоволявана; в петата сфера изчезват безбожната надменност и бруталната безразсъдност; в шестата остава, станалата чрез смъртта безсмислена, привързаност към богатствата; в седмата сфера остава енергията на постоянно поставящите клопки лъжи.

64. И когато се освободи от всичко, което е произлязло от взаимодействащите сили на сферите, той влиза сега в притежание на своята собствена сила в осмата природа и пее заедно с всички, които пребивават там, химни във възхвала на Отец; и всички се радват на неговото присъствие.

65. Когато е станал равен на тях той чува химни, славещи Бог, които се пеят от определени Сили, намиращи се над осмата природа. И тогава те всички се издигат в точно определен ред към Отец, отдават себе си на Силите, и станали самите те сили, пребивават в Бог. Това е добрият край за онези, които притежават Гносиса – единството с Бог.

66. Но... защо се бавиш сега? Няма ли да отидеш сега, след като получи всичко от мене, при онези, които заслужават, за да им служиш като водач, за да може човешкият род, благодарение на твоето посредничество, да бъде спасен чрез Бог?"

67. Като каза това, Пимандър се смеси пред очите ми със Силите. И аз, който сега бях облечен в сила и бях поучен относно природата на Вселената и най-възвишеното видение, благодарях и възхвалявах Бащата на всички неща. И започнах да възвестявам на хората красотата на насочения към Бог и Гносиса живот:

68. "О, вий народи, вие хора, които сте родени от земята, които сте се отдали на пиянство, сън и невежество по отношение на Бог, изтрезнейте и престанете да се въргаляте в поквара, омагьосани, каквито сте, чрез един животински сън."

69. Като чуха това, те всички до един дойдоха при мен. И аз продължих: "О, вие, родени от земята, защо се предадохте на смъртта, при все че имате власт да бъдете безсмъртни? Покайте се, вие, които бродите сред заблуди, които сте приели незнанието за ваш водач. Освободете се от тъмната светлина и вземете своя дял от безсмъртието, като се сбогувате завинаги с разложението на смъртта."

70. Някои от тях ми се подиграха и продължиха нататък, защото вървяха по пътя на смъртта. Но други, които се хвърлиха на колене пред мене, ме умоляваха да ги поуча. Изправих ги и станах водач на човешкият род, като ги поучавах по какъв начин биха могли да бъдат спасени. Посях в тях словата на мъдростта и те бяха напоени с водата на безсмъртието.

71. Когато настана вечер и светлината на слънцето беше почти изчезнала, ги призовах да благодарят на Бог. И след като казаха благодарствените си молитви, всички те се върнаха по родните си огнища.

72. Аз обаче записах благодеянието на Пимандър в сърцето си. И така както бях изпълнен изцяло с него върху мене дойде най-висщата радост. Защото сънят на тялото се превърна в трезва будност на душата, затварянето на очите – в истинско прозрение, мълчанието ми – в бременност с доброто, а износването на Словото –в плодотворните дела на спасението. Всичко това дойде при мене, защото аз приех Словото на началото от Пимандър, от моята Духовна душа, която е бребъдващото от самото себе си същество. Така сега съм изпълнен с божественото дихание на истината. Затова сега посвещавам с цялата си душа и с всички мои сили този хвалебствен химн на Бог-отец:

73. "Свещен е Бог, Бащата на всички неща. Свещен е Бог, чиято воля се осъществява чрез Неговите собствени сили. Свещен е Бог, който желае да бъде познат и бива познат от онези, които му принадлежат.

Свещен си Ти, който си извикал цялото Битие към живот, чрез Словото. Свещен си Ти, по чийто образ е станала цялата Вселенска природа. Свещен си Ти, Когото природата никога не е създала. Свещен си Ти, Който си по-могъщ от всички власти. Свещен си Ти, Който си по-превъзходен от всичко което е. Свещен си Ти, възвисил се над всяко хвалебствие.

Приеми чистите жертви, които бяха подбудени чрез Словото в моята душа и в моето сърце, които са отправени към Теб, о, Непроизносими, о, Безименни, чието име е в състояние да промълви единствено тишината.

Чуй ме, аз Те моля за това, никога да не бъда разделен с Гносиса, с истинското познание, което е едно с ядрото на моето същество.

Бъди благосклонен към мене и ме изпълни с Твоята сила. С тази милост аз ще донеса светлината на всички онези от моята раса, които живеят в неведение, на моите братя, на Твоите синове. Да, аз вярвам и свидетелствам с моята кръв: Аз се устремявам към Живота и към Светлината.

Бъди благословен, Отче, Твоят Човек желае да свещенодейства заедно с Теб, за което Ти му беше дал цялата власт."
Активен

Хората трудно намират общ език със себе си, може би защото е трудно да си добър разказвач и търпелив слушател едновременно.
Speed_Of_Pain
Румпелщилцхен
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 134


« Отговор #1 -: Октомври 03, 2013, 10:44:12 »

Втора книга: Пимандър към Хермес

1. Пимандър: "А сега бъди тих, о, Хермес Трисмегист, и запомни добре това, което ще ти кажа. Аз ще ти кажа сега това, което имам в ума си."

2. Хермес: "За Бог и Всемира е говорено много и от всички възможни страни, но въпреки това мненията си противоречат, така че аз не можах да разбера в тях истината. Желаеш ли, о, Господи, да ми обясниш това? Защото само на твоето откровение ще повярвам."

3. П.: "Слушай тогава, сине мой, каква е истината за Бог и Всемира. За Бог, Вечността, Всемира, Времето и Възникването.

4. Бог създава Вечността, Вечността създава Всемира, Всемирът създава времето, а времето създава възникването, раждането.

5. Доброто, Красивото, Блаженството и Мъдростта заедно оформят същността на Бог; същността на Вечността е непроменливост; същността на Всемира е порядък; същността на времето е променливост; същността на възникването, на раждането е живот и смърт.

6. Духът и Душата са активните, изявяващи се сили на Бог; непреходността и безсмъртието са въздействията на Вечността; завръщането към съвършенството и освобождаването от природата са въздействията на Всемира; нарастването и намаляването са въздействията на времето, възникването има за въздействие качеството.

7. И така, Вечността е в Бог, Всемирът е във Вечността, времето е във Всемира и възникването е във времето.

8. Докато Вечността почива около Бог, Всемирът се движи във Вечността, времето протича във Всемира и възникването се ражда във времето.

 Следователно Бог е първоизворът на всички



9.

 неща, тяхната същност е Вечността, а Всемирът е тяхната материя.

10. Вечността е потенциалната сила на Бог. Делото на Вечността е Всемирът, който не познава начало, а непрестанно възникване по въздействието на Вечността. Затова нищо, което е във Всемира, никога няма да премине, защото Вечността е непреходна; оше по-малко някога нещо ще бъде унищожено, защото Всемирът изцяло е обгърнат във Вечността."

11. Х.: "Но какво е Божията мъдрост?"

 П.: "Тя е доброто и красивото, блаженството,



12.

 всяка добродетел и Вечността.

13. Вечността оформя Всемира в един порядък, който прониква материята с безсмъртие и непреходност. Възникването на материята зависи от Вечността, така както самата вечност пък зависи пък зависи от Бог.

14. Съществува възникване, разждане; съществува и време, както на небето така и на земята, но те се различават по вид; на небето те не се променят и са непреходни, а на замята те се променят и са преходни.

 Бог е душата на Вечността; Вечността е



15.

 Душата на Всемира; небето е душата на земята.

16. И Бог е в Духа; Духът е в Душата; Душата е в материята, и всички те съществуват във Вечността.

17. Това голямо тяло, което обхваща всички тела, е изпълнено отвътре и обхванато отвън от една Душа с духовно съзнание, която е проникната от Бог, Душа, която дава живот на Всемира.

18. Отвън: безкрайният и съвършен Живот; отвътре: всички живи творения; там горе, в небето, той се запазва непроменлив, остава вечно присъщ сам на себе си; тук долу, на земята, той причинява промените на възникването.

19. Вечността поддържа всичко, било чрез така наречената съдба, провидение или природа, било чрез това, което на човек му харесва да вярва за тях сега или по-късно. Онзи обаче, който е създал всичко това чрез своята дейност, е Бог, изявяващата се, активна сила на Бог.

20. Бог, чиято потенциална сила е толкова ненадмината, че нищо човешко или божествено не може да бъде сравнено с нея.

21. Затова, Хермес, не вярвай, че каквото и да е от нещата тук долу, както и от нещата горе, би могло да бъде равно на Бог; защото тогава ще се отклониш от истината. Нищо не може да се оприличи на Вечния, на Бог, Който е едно с Всемира.

22. Не бива също така да вярваш, че Той разделя с някой друг Своята потенциална сила. Защото, кой освен Него е Творец на живота, на безсмъртието и промяната.

23. И какво друго би могъл да върши Той, освен да твори? Бог не е бездеен, защото тогава и целия космос щеше да бъде лишен от дейност, защото всичко е изпълено от Бог.

 Затова никъде не съществува бездействие –



24.

нито във Всемира, нито в някое същество. Бездействие е една празна дума, доколкото се отнася до Твореца и до Творението.

25. И всичко трябва да бъде извикано за живот чрез въздействието, което е свойствено за всяко място.

26. Защото Творецът живее във всички свои творения. Той не остава специално в едно от тях и не твори специално в едно от тях, а ги сътворява всичките.

27. Тъй като Той е една постоянно действаща сила, за Него не е достатъчно само да създава същества, но Той ги взема също и под своята закрила.

28. Погледни сега през Мен Всемира, който ти се представя и запечатай дълбоко в себе си неговата красота – едно чисто и непреходно тяло, вътрешно силно и младо и с постоянно нарастваща сила.

29. Виж също и седемте фундаментални свята, създадени в един вечен порядък, които заедно, но и всеки според своя собствен ход, изпълват Вечността. Виж, всичко е изпълнено от Светлината, макар че никъде няма огън.

 Защото любовта и сливането на



30.

 противоположностите и различията са се превърнали в светлината, която се излъчва чрез изявяващата се сила на Бог, на създателя на всчико добро, на Господаря, Владетеля и Княза на целия порядък на седемте свята.

31. Погледни Луната, предшественичка на всички тези светове, инструмента на природния разтеж, който тук долу превръща материята.

32. Погледни Земята в средата на Вселената, създадена като основа на този красив свят –хранителка и обезпечителка на всичко, което живее върху нея.

33. Обърни внимание на това, колко неизброимо голям е броят на безсмъртните същества и колко голям е броят на смъртните, и виж как Луната се носи по своята орбита между безсмъртните и смъртните.

34. Всичко е изпълнено с душа, всички същества биват движени в зависимост от собствения им вид – едни на небето, други на земята. Които трябва да вървят надясно не вървят наляво, а онези, които трябва да останат на лявата страна не отиват надясно; които трябва да са горе, не слизат надолу; които трябва да са долу, не отиват нагоре.

 Че всички тези същества са сътворени, не е



35.

 необходимо повече да ти обяснявам, скъпи мой Хермес: това са тела, те притежават душа и биват движени.

36. Но всички тези същества не могат по никакъв начин да образуват една единна цялост, ако някой не ги съгласува едно с друго. Значи този някой трябва да съществува! И той трябва да бъде абсолютно Единственият.

37. И понеже движенията им са различни и многообразни, а телата им също не са еднакви, макар че на всички заедно е дадена една скорост, не е възможно да има двама или повече създатели.

38. Ако имаше повече създатели, единството на порядъка нямаше да може да се запази и щеше да възникне съпрничество за мястото на най-могъщия.

39. Ако предположим, че съществуваше един втори творец за съществата, подвластни на промените и смъртта, тогава той би пожелал да сътворява също така и безсмъртни същества, а Творецът на безсмъртните би пожелал да сътворява смъртни същества.

40. Освен това, ако съществуваха двама творци, и от едната страна има материя, а от другата – душа, тогава на кого от двамата би трябвало да принадлежи Творението? И ако двамата биха се грижили за Творението, кой би трябвало да притежава по-голям дял от него?

41. И така, знай, че всяко живо тяло, както безсмъртното, така и смъртното, както надареното с разум, така и лишеното от разум, се състои от материя и душа.

42. Всички живи тела са одушевени. Това, което не притежава живот е само материя, докато само душата – причината за живота, остава в ръцете на Твореца. Следователно Творецът на безсмъртните е и абсолютният Творец на Живота. Тогава Той ли е Творецътна другите живи същества, на смъртните?

43. Не трябва ли това, което е безсмъртно и създава безсмъртието, да създаде и всичко, което принадлежи към живите?

44. Следователно е ясно, че съществува Някой, който създава всичко това. Че той е единственият, Единният с Всемира, не се нуждае от доказателство, защото една е душата, един е животът, една е материята."

45. Х.: "Кой тогава е този Творец?"

 П.: "Кой друг ако не Единият Бог!. Кой друг е в



46.

 състояние да създава одушевени живи същества, освен сам Бог? Затова съществува само един Бог.

47. Всъщност, не е ли смешно: ако разбереш, че има един Всемир, едно слънце, една луна и една божествена природа, тогава можеш ли да мислиш, че има множество богове?

48. Следователно Бог е, Който създава всички неща. Какво всъщност чудно има в това, че Бог създава живота, душата, безсмъртието и променливостта, след като ти самият извършваш толкова много и разнообразни действия!

 Ти гледаш, говориш, слушаш, миришеш,



49.

 вкусваш, чувстваш, ходиш, мислиш и дишаш. Да не би един човек да гледа, друг да слуша, трети ва вкусва; един да има обоняние, друг да ходи, трети да мисли и четвърти да диша? Едно единствено същество е, което извършва всичко това.

50. Ето защо и Божиите дейности не могат да се отделят от Бог; така както ти няма да бъдеш повече живо съшество, ако престанеш да вършиш всички свои дейности, така и Бог, ако престане да върши Своите дейности, няма да е повече Бог.

51. След като доказахме, че никое същество не може да съществува в бездействие, колко повече важи това за Бог!

52. Ако действително би съществувало нещо, което Той не е създал, Бог щеше да бъде несъвършен, но тъй като Бог не е бездеен, а напротив – съвършен, Той е Създателят на всички неща.

53. Ако си малко по-внимателен, о, Хермес, сигурно ще разбереш, че Бог има само една цел, а именно – да извика за живот всичко, което възниква и се развива; всичко, което е възникнало в миналото, и всичко, което някога ще възникне.

 Това, обични мой, е Животът. Това е Красивото,



54.

 това е Доброто, това е Бог.

55. И ако желаеш да разбереш всичко това от собствен опит, тогава наблюдавай каво става в теб, когато искаш да създаваш. В действителност, що се отнася до Бог, творческата дейност не е същата. Бог сигурно не изпитва съзнателна радост и не съществува никой, който да твори заедно с Него.

56. И понеже действа сам, Той винаги живее вътре в Своите дела и Той самият е това, което създава –както Създател, така и създание. Защото ако неговите създания трябваше да съществуват отделени от Него, те неминуемо биха загинали, защото не биха имали живот в себе си.

57. Но тъй като всичко живее и животът е един, Бог със сигурност е Единственият. От друга страна, тъй като всичко, както на небето, така и на земята, е живо и животът е един за всички, животът е създаден от Бог и самият живот е Бог; всичко се извиква за живот, чрез Божиите дела и животът е сливането на Духа и Душата.

58. А що се отнася до смъртта, тя не е унищожаването на свързаните в единство неща, а прекратяване на свързващото ги единство.

 За това Вечността е образът на Бог; Всемирът



59.

 е образът на Вечността, Слънцето е образ на Всемира, а Човекът е образ на Слънцето.

60. Що се отнася до промяната, обикновеният човек я нарича смърт, защото тялото се разлага и животът преминава в невидимият свят.

61. Но аз ти обяснявам, скъпи мой Хермес, че съществата, които умират по този начин, само се трансформират; всеки ден една част от света преминава отвъд, в невидимото, но съвсем не с цел да бъде освободена.

62. В това се състои страданието на света: кръговрат и умиране, чрез това което се нарича смърт. Но един кръговрат е също така повторение, завъртане на колелото, и умирането е също и обновление.

63. Всемирът притежава всички форми. Той не ги държи затворени в себе си, а в тях самите, и чрез формите се трансформира.

64. Тъй като Всемирът е създаден като Вселената, какъв би трябвало да е неговият Създател? Ние не можем да кажем че е безформен! И ако Той е като Вселената, трябва да е също и като Всемира. А ако има и форма? Тогава, така разсъждавайки, той би бил по-малък от Всемира.

 Какво заключение трябва да направим тогава



65.

 от това? Защото нашето разбиране за Бог не трябва да има пропуски!

66. Има само един образ, който е присъщ на Бог, един образ, който физическите очи не могат да възприемат, един безплътен образ, който изявява всички форми чрез телата.

67. Не се учудвай, че може да съшествува безплътен образ. Помисли си само за думите, които изговаряш. Същото е и с картините. Човек вижда върху тях планински върхове, които изглеждат, че се извисяват високо във въздуха, докато картините са с гладка и равна повърхност.

68. Обмисли още веднъж по-дълбоко и по-всеобхватно, това което ти казах. Така както човек не може да съществува без живота, така и Бог не може да живее, без да създава доброто. Защото то е също като живота и движението на Бога. И Той дарява живот и движение на всичко.

69. Към някои неща е необходимо да подходим с особено разбиране, като например към следното:

70. Всичко е в Бог, но не като нещо, намиращо се на определено място, защото едно място е материално и неподвижно, и ако нещо притежава някъде свое място, значи това нещо няма да се движи. Нещата се изявяват в безплътното по съвършено друг начин.

71. Ако мислиш за Онзи, Който съдържа всичко в себе си, тогава помисли преди всичко върху това, че нищо не е в състояние да ограничи безплътното, и че нищо не е по-бързо и по-могъщо от Него. Той е Безграничният, най-бързият и най-могъщият.

72. Провери това някой път и чрез самия себе си. Заповядай на душата си да отиде в Индия, и тя ще бъде там, още преди да си й заповядал.

 Заповядай й да отиде до океана и тя в същият



73.

 момент ще бъде там – не по начин, сякаш е предприела едно пътуване от едно място до друго, а така като че ли вече е била там.

74. Заповядай и дори да се издигне към небето, и тя няма да се нуждае от крила. Нищо не може да я възпре – нито огънят на слънцето, нито на етерите, нито закономерното движение на небесния свод, нито телата на звездите, тя ще премине през всички пространства и ще се издигне в полета си до най-далечното небесно тяло.

75. И ако ти тогава пожелаеш да преминеш дори през самия свод на Универса, за да видиш какво има отвъд, в случай че нещо съществува извън Всемира, ти ще бъдеш способен и на това!

76. Виж каква власт, каква скорост притежаваш! И ако ти можеш всичко това, тогава защо Бог да не го може?

77. Затова трябва да гледаш на Бог така: Всичко, което съществува, Той държи в Себе си като мисъл: Всемира, самия Себе си, Вселената.

78. Ако ти самият не станеш равен на Бог, не можеш да Го разбереш, защото само сходното разбира себеподобното.

 Израстни до огромни размери, освободи се от



79.

 всички тела, издигни се отвъд всяко време, стани вечност. Тогава ще разбереш Бог.

80. Остави да те проникне мисълта, че няма нещо невъзможно за теб, гледай на себе си като на безсмъртен и способен да разбереш всичко –всички изкуства, всички науки, вида на всичко онова което живее.

81. Стани по-висок от всички висини и по-дълбок от всички дълбини.

82. Събери в себе си усещанията на всичко създадено: на огъня и водата, на сухото и влажното; представи си че си едновременно навсякъде: на земята, в морето, във въздуха; че дори не си още заченат, че се намираш в майчината утроба; че си юноша, старец; че си мъртъв и се намираш отвъд смъртта. Ако можеш да обхванеш всичко това еновременно със съзнанието си –времена, места, случки, качества и количества, тогава ще можеш да разбереш Бог.

83. Но ако държиш своята душа в плен на тялото, ако непрестанно я потискаш и знаеш само да казваш: "Аз нищо не разбирам, нищо не мога, страх ме е от морето, не мога да се издигна до небето, незнам кой съм бил и какъв ще стана", тогава какво общо имаш с Бог?

 Защото докато обичаш тялото си и си



84.

 покварен, ти не си в състояние да обхванеш нищо от това, което е действително красиво и добро. А най-голямото зло е да не познаваш Божественото.

85. Но да бъдеш в състояние да познаваш Божественото и да имаш волята и силната надежда за Него – това е директният път към доброто, един лек път! Навякъде при вървенето по Пътя То ще те посреща и ще ти помага, навсякъде То ще ти се изявява, дори когато и където абсолютно не Го очакваш: било когато спиш или си буден, по море или по суша, през деня или през нощта, когато говориш или мълчиш. Защото няма нещо, което То да не е.

86. Сега ще кажеш: "Бог е невидим" Но кой се изявява повече от Бог? Той е създал всичко, за да Го познаеш във всички създания.

87. Това му е прекрасното, великолепното на Бог, че се изявява чрез всички свои създания.

88. Нищо не е невидимо, бори безплътното: Духовната душа се изявява в живото съзерцание, Бог се изявява в своята творческа дейност. Всичко това трябваше да ти откия, о, Трисмегист. Продължи да разсъждаваш за всичко това по същият начин, и никога няма да се заблудиш."
Активен

Хората трудно намират общ език със себе си, може би защото е трудно да си добър разказвач и търпелив слушател едновременно.
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #2 -: Октомври 06, 2013, 17:32:12 »


    65. Когато е станал равен на тях, той чува химни, славещи Бог, които се пеят от определени Сили, намиращи се над осмата природа. И тогава те всички се издигат в точно определен ред към Отец, отдават себе си на Силите, и станали самите те сили, пребивават в Бог. Това е добрият край за онези, които притежават Гносиса – единството с Бог.

    ...

    68. "О, вий народи, вие хора, които сте родени от земята, които сте се отдали на пиянство, сън и невежество по отношение на Бог, изтрезнейте и престанете да се въргаляте в поквара, омагьосани, каквито сте, чрез един животински сън."

    69. Като чуха това, те всички до един дойдоха при мен. И аз продължих: "О, вие, родени от земята, защо се предадохте на смъртта, при все че имате власт да бъдете безсмъртни? Покайте се, вие, които бродите сред заблуди, които сте приели незнанието за ваш водач. Освободете се от тъмната светлина и вземете своя дял от безсмъртието, като се сбогувате завинаги с разложението на смъртта."


    Съвременният гнозис в тази връзка изнася следното:

    Плодотворността на нашата Духовна Наука за живота може да се покаже именно в това, че ние не се храним само с теории, а знаем как да говорим неща, които имат решаващо значение за живота.

    Какво правят Ангелите в нашето астрално тяло? Ние можем да се убедим какво правят те там само тогава, когато се издигнем до определена степен на ясновидското наблюдение, така че да видим какво става вътре в нашето астрално тяло. Следователно ние трябва да се издигнем поне до определена степен на имагинативното познание, ако искаме да отговорим на горепосочения въпрос.

    Тогава се оказва, че тези същества от Йерархията на Ангелите – и в известно отношение всеки един от тях, който има така да се каже задачата за всеки отделен човек, но също и чрез тяхното задружно действие – тогава се вижда, че тези същества от Йерархията на Ангелите създават образи в човешкото астрално тяло. Те създават такива образи под ръководството на Духовете на Формата. Ако човек не се издигне до имагинативното познание, той не може да знае, че в нашето астрално тяло постоянно се създават образи. Тези образи възникват и изчезват. Ако тези образи не биха били създадени, в бъдеще не би съществувало никакво развитие на човечеството, което да отговаря на целите на Духовете на Формата. Това, което Духовете на Формата искат да постигнат с нас до края на Земното развитие и по-нататък, те трябва първо да го развият в образи; а от образите ще се получи по-късно преобразеното човечество, действителността.

    И днес вече Духовете на Формата създават тези образи в нашето астрално тяло чрез Ангелите. Ангелите създават в човешкото астрално тяло образи, - образи, които могат да бъдат виждани с мисленето, развито до ясновидство. И когато можем да проследим тези образи, които Ангелите създават в нашето астрално тяло, ние виждаме тогава, обични приятели, че тези образи са създадени според напълно определени импулси, според напълно определени принципи.

    А именно, те са създавани така, че по начина, по който тези образи възникват, в тях се крият така да се каже сили за бъдещето развитие на човечеството. Когато наблюдаваме Ангелите при тази тяхна работа - колко и странно да звучи това, но трябва да го изразя така – когато наблюдаваме Ангелите при тази тяхна работа, те имат в тази тяхна работа едно напълно определено намерение за бъдещото социално устройство на човешкия живот на Земята; и те искат да създават такива образи в астралното тяло на човека, които ще произведат определени социални състояния в съвместния човешки живот на бъдещето.

    Хората могат да се опълчват срещу това да признаят, че Ангелите искат да развият в тях идеали на бъдещето; но въпреки всичко, това е така. Именно при това създаване на образите от Ангелите действува един напълно определен принцип: действува принципът, че в бъдеще никой човек не трябва да има покой в насладата на щастието, когато други хора край него са нещастни. В тези образи царува определен импулс на най-абсолютното братство, на най-абсолютната единност на човешкия род – правилно разбраното братство – по отношение на социалните състояния на физическия живот. Това е едното, едната гледна точка, по която ние виждаме, че Ангелите създават образите в човешкото астрално тяло.

    Но съществува още един втори импулс, според който работят тези Ангели; и този импулс е; те преследват не само определени намерения по отношение на вътрешния социален живот, а преследват също определени намерения по отношение на човешката душа, по отношение на душевния живот на човека. По отношение на душевния живот на човека, чрез образите които отпечатват в астралното тяло, Ангелите преследват целта: в бъдеще всеки човек да вижда във всеки друг човек нещо божествено, скрито в него.

    Следователно, вземете си добра бележка, обични приятели: според намерението, което е вложено в работата на Ангелите, нещата трябва да се изменят. Те трябва да се изменят така, че да не разглеждаме така да се каже човека като едно по-високо развито животно само според неговите физически качества, нито в теорията, нито в практиката, а да заставаме пред всеки един човек с напълно развитото чувство: в човека се явява нещо, което се изявява от божествената основа на света, изявява се чрез плътта и кръвта. Да схващаме човека като образ, който се изявява от духовния свят, да го схващаме така колкото е възможно по-сериозно, колкото е възможно по-силно, колкото е възможно с по-пълно разбиране, това влагат Ангелите в образите, които те създават в човешкото астрално тяло.

    Когато това се осъществи някога, то ще има едно съвсем определено последствие. Всяка свободна религиозност, която ще се развие в бъдеще сред човечеството, ще почива на това, че в човека ще се признае, във всеки човек ще се признае образа и подобието на Бога по един действителен начин в практиката на живота, а не само на теория.

    Тогава не ще съществува вече никаква религиозна принуда, не ще има нужда да съществува никакво религиозно принуждаване. Защото тогава срещата на човека с всеки друг човек ще бъде предварително едно религиозно действие, едно тайнство, и никой не ще има нужда да подържа религиозния живот в изправност чрез една особена църква, която има своите външни устройства на физическия план. Когато църквата ще разбира правилно самата себе си, тя ще има само една цел: да направи себе си ненужна на физически план, като целият живот бъде превърнат в израз на свръхсетивното.

    Това е вложено в основата на импулсите, с които работят Ангелите: да разлеят върху хората пълна свобода в религиозния живот.

    И в основата на работата на Ангелите в човешкото астрално тяло стои и нещо трето: да дадат на човека възможността да стигне до Духа чрез мисленето, да премине пропастта чрез мисленето и да стигне до живот в духовното.

    Духовната Наука за духа, религиозна свобода за душата, братство за телата,
    - това звучи като една мирова музика през работата на Ангелите в човешките астрални тела. Нужно е само, бих могъл да кажа, човек да издигне, да повдигне своето съзнание до определен друг слой, и тогава той ще се почувствува пренесен в това чудно място, в това чудно работно място на Ангелите в човешкото астрално тяло.


    Р. Щайнер: Какво прави Ангелът в нашето астрално тяло
    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright