Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Луциферианство.  (Прочетена 1104 пъти)
Speed_Of_Pain
Румпелщилцхен
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 134


« -: Септември 23, 2013, 17:18:30 »

Луциферианството и Духовния Сатанизъм са важни части в пътя на Пътя на Лявата ръка, които преливат един в друг. Това са пътища на непрестанно личностново развитие чрез силата на Сатаната и търсене на просветлението на Луцифер, това е пътят на превръщането на човека в бог. Път на познание, сила и бунт срещу оковите на Системата и статуквото. Сатаната - най-древният бог е Змията, Бафомет, Енки, Сет, Пан, Дионисии, Прияп, Шива, Чиао Уей, богът на бушуващия Хаос. Луцифер,носителят на Светлината и е известен във всички стари традиции под най-различни имена-Прометей,Сол Инвиктус,Митра,Балдр,Мабон,Агни. Според някой течения на Пътя на Лявата ръка (Joy Of Satan, Temple Of The Black Light) те са едно също, според други не са.
 
Луциферианството и Духовният Сатанизъм не са единични доктрини, а една необятна област, която обхваща в себе си хиляди дисциплини, много от които и не-магически. Тъй като е път на лично усъвършенствуване,от магическите дисциплини тук се включват Висшата магия, Алхимията, Гностицизмът, Демонологията, Демонолатрията, всякакви похвати за развитие на личната сила и свръхспособности, мистериите на Граала. Луциферианството се оказва по редица причини заложено в същността на повечето древни традиции,особено пък при изгубените митични цивилизации като Атлантида.
Източник:http://www.colorsofmagic.net/index.php/klans/klan_topics/19/

 Желая да уточня, че давам само информация.
Активен

Хората трудно намират общ език със себе си, може би защото е трудно да си добър разказвач и търпелив слушател едновременно.
Еlsha
Диди
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 525


« Отговор #1 -: Септември 23, 2013, 17:34:12 »

Ако не се лъжа луциферианството и дяволопоклонничеството е едно и също. Усмивчица Благодаря за информацията.  Сърце
Активен

Карма - КаРаМа - движение, живот, анализиране. Усмивчица
вожда
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 403


I.F.Y

« Отговор #2 -: Септември 24, 2013, 01:23:09 »

Имена, термини и различни разбирания да щете.
По света гъмжи и извират най-различни общества и клубове с особено неясни идеи и цели. Каква е истината, кое как е било, как е сега, от къде идва и за какво се бори, са все неща, които хората могат да си ги съчинят по всяко време на денонощието.
Да, може да се каже, че сега сме в ерата на съчинената истината.
Дявола, Рогатия, Сатаната, Луцифер, Мефистофел, Макиавели и всички производни на дуалистично мислещите проповедници, които се чувствали длъжни да измислят контра образ на Бог,, имат една единствена, основна функция, един смисъл и едно значение - да ни показват как не бива да правим, според еди кой си.
За да разберем колко е благочестив един човек, трябва да има контра образ, който да е негова пълна противоположност.
Няма как по светло да узнаем колко силно свети едно фенерче. Големите и силни юнаци и герои от всички приказки, притчи, легенди и сказания си имат големи и силни антиюнаци и антигерои.
А иначе, на който му е интересна темата, относно развитието на "рогатите" движения, да се разтърси из нета за Алистър Кроули както и за Антоан Ла Вей.
Църква на сатаната има и в момента, но всичко е по-скоро за купона.
Е, разбира се, има и такива, които се взимат насериозно, но те и да не са сатанисти, ако искат и терористи да са, все тая.
Защо?
Защото не е важно по кой път е избрал да върви човек, устремен към желание за постигане на съвършенство. Важно е как върви!
Когато някой се взима твърде насериозно, това е предпоставка за пълен провал.
Активен

Някои неща се променят, други никога не се променят.
Ахо!
,___,  
[O,o]
/)__)  
-”–”-
Speed_Of_Pain
Румпелщилцхен
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 134


« Отговор #3 -: Септември 24, 2013, 21:55:59 »

Нека приемем факта, че човека създава определена група, няма значение дали е религиозна или филосовска или т.н. Но ние ги създаваме, рисуваме свои неща, общества и сме част от тях, ние хората. Защото го правим и щом те, хората пренадлежат на тази група, те го правят мислено и значи го искат. Друг е въпросът дали знаят какво искат.
Цитат
Да, може да се каже, че сега сме в ерата на съчинената истината
Не само тази!
Цитат
Няма как по светло да узнаем колко силно свети едно фенерче.
*Светлината не сияе сред светлина, сияе само в тъмнина. Наздраве за тъмнината ! Шекспир.
и така или иначе тези имена, термини, различни разбирания си съществуват не материално, създадени от малка част от чувство за пренадлежност.
От всичкото това съзнание ми е трудно да се асоциирам с тея неща,пращам ги като информация, защото видях коментар, който не бе напълно сигурен да каже тезата си, от незнанието за тези Обширни неща, не всичко е това което си мислим.
Цитат
Ако не се лъжа луциферианството и дяволопоклонничеството е едно и също.
Иронията е, че зависи за какво говорим.
Когато пиша тема, необичам да пиша в нея, обичам да съм даблюдател и ако нещо да се уча, без да успорвам, направих малко изключение.
« Последна редакция: Септември 24, 2013, 22:07:35 от Speed_Of_Pain » Активен

Хората трудно намират общ език със себе си, може би защото е трудно да си добър разказвач и търпелив слушател едновременно.
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #4 -: Септември 26, 2013, 15:25:54 »


    Нека приемем факта, че човекът създава определена група, няма значение дали е религиозна или филосовска или т.н. Но ние ги създаваме, рисуваме свои неща, общества и сме част от тях, ние хората. Защото го правим и щом те, хората пренадлежат на тази група, те го правят мислено и значи го искат. Друг е въпросът дали знаят какво искат.


    Напълно основателно съждение.
    След като едно явление съществува, значи има някаква потребност от това.
    В конкретния случай можем да посочим няколко фактора.

    Един от основните според мен е стремежът на хората към познание, при това не само на материалния свят, но и на намиращия се отвъд него свръхсетивен свят. Материалистите ще кажат, че такъв свят няма, защото не може да бъде наблюдаван.
    Нематериалистите обаче усещат, че не всичко съществуващо може да бъде наблюдавано с физическите ни сетива. Сред такива обекти можем да посочим причините за случващото се, съдбата, необяснимите чувства на симпатия към някои и антипатия към други, източниците на желанията и инстинктите и много други неподдаващи се на логично обяснение явления/обекти.

    А един пример, който би могъл да накара дори и материалистите да се замислят, е невъзможността ни да видим звездите посред бял ден поради ярката слънчева светлина. Това не означава, че те не съществуват. Нужно е обаче да се променят условията, слънцето да залезне, за да стане възможно тяхното виждане. Така е и при наблюдаването на свръхсетивните явления, с тази разлика, че там трябва да бъдат променени, развити възприемателните органи, способности на изследователя, които биха му позволили да проникне в надсетивното.

    Друг важен въпрос е неспособността на съвременното официално християнство да разбере и представи пред хората ролята на Христос и останалите духовни същества, които по един или друг начин са свързани с човешката еволюция. Създава се един неправилен мироглед, който отблъсква мнозина и ги насочва към търсене на познанието за важни духовни въпроси като доброто и злото, свободата и смирението и т.н. към други източници, някои от които могат да бъдат и неблагонадеждни.

    Хареса ми заглавието на тази тема. Тя е посветена на Луцифер, за разлика от съседната тема, наречена "Философия на сатанизма".

    Проучванията на езотеричното християнство показват, че не е едно и също нещо Сатана и Луцифер, това са две различни духовни същности. Ако човек не си дава сметка за това, той ще допусне грешка, която е подобна на тази да нарече Христос с името Луцифер.

    Казано накратко, съществото Луцифер е онова, което в библията се нарича "змията", а Сатана е друго същество, наричано в библията и "дявол", което в окултизма носи името Ариман.

    Луцифер се стреми по всякакъв възможен начин да пробуди чувството на съзнание за себе си у човека. Често това довежда до свръхегоизъм.

    Ариман (Сатана) цели нещо съвсем друго. Той внушава на човека илюзията, че единствено реален е материалният свят, че духовното не съществува.

    По-подробно за тази разлика може да се прочете например в едно мнение от друга езотерична тема.

    Изучаването на духовния свят, неговите закони и действащи сили е важно за нашето развитие. То може да ни предпази от опасността да бъдем подведени от злонамерени хора, търсещи недоволни от системата и живота, и често злоупотребяващи с тях.
    « Последна редакция: Септември 26, 2013, 15:53:49 от Ich » Активен
    Мъдрост и Хармония
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 164


  • Град: Навсякъде където има Светлина
  • « Отговор #5 -: Септември 26, 2013, 23:51:45 »

    От последния коментар ми стана ясно, че Сатана се отъждествява групата на евреите, а Луцифер с групата от Марс. Това означава, че трябва да спрем развитието им и да игнорираме тяхното отрицателно влияние.
    Активен

    Всичко е Любов. Любовта е
    светлина, озаряваща за нас обекта и всички чувства към него. Любовта е
    възможна само към Бога и, съответно, възниква само тогава, когато ние видим
    Бога в обекта. Всеки един обогатява Бога с Любовта Си. Пътят към Бога е Любовта във Всичко. Божествена Хармония във Всичко.
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #6 -: Септември 27, 2013, 09:42:34 »

    От последния коментар ми стана ясно, че Сатана се отъждествява групата на евреите, а Луцифер с групата от Марс. Това означава, че трябва да спрем развитието им и да игнорираме тяхното отрицателно влияние.

    Не зная какви са тези групи.
    Що се отнася до окачествяването като отрицателно влиянието на определени същности, трябва да бъдем предпазливи и прецизни.

    Така например, Ариман (Сатана) способства за материалния възход на човечеството, за развитието на производството, науката, техниката, официалната медицина и др. Дали и доколко това влияние трябва да се окачестви като отрицателно?

    От друга страна, Луцифер тласка човека към духовно развитие, към изявяване на Аза му, към търсене на свръхчовешка и свръхземна мъдрост. Дали и доколко това влияние трябва да се окачестви като отрицателно?
    Активен
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1380


  • Град: Варна
  • « Отговор #7 -: Септември 27, 2013, 13:59:10 »

    Всяко знание,технология или дори мъдрост имат последствия
    според това за какви цели се ползват.
    И според това идват и последствията които никога не
    подминават никого по всеки възможен смисъл...
    Кое с какви имена ще наричаме не е толкова съществено,
    но признавам че е объркващо за много хора...
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Мъдрост и Хармония
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 164


  • Град: Навсякъде където има Светлина
  • « Отговор #8 -: Септември 27, 2013, 14:10:56 »

    Здраве за всички. Няма смисъл да те убеждавам в противното това си е личен мироглед които трябва да стане макро глед, но всичко с времето си. Само ще кажа едно: Всичко което е направено от (Свещеното пространство на) Сърцето е от страна на Бога- Твореца,  а с помощта на външни фактори е от към отрицателното. А сега е време за размисъл.
    Активен

    Всичко е Любов. Любовта е
    светлина, озаряваща за нас обекта и всички чувства към него. Любовта е
    възможна само към Бога и, съответно, възниква само тогава, когато ние видим
    Бога в обекта. Всеки един обогатява Бога с Любовта Си. Пътят към Бога е Любовта във Всичко. Божествена Хармония във Всичко.
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #9 -: Ноември 04, 2013, 22:31:55 »

    В една своя лекция пред членовете на Антропософското общество, състояла се на 27 октомври 1919 година в Цюрих, Швейцария, Рудолф Щайнер описва някои важни характеристики на Луцифер и Ариман:


    Аримановата измама



    Като държим тази публична беседа по най-важния въпрос на нашето съвремие, има голямо значение дали говорим с едно познание за по-дълбоките сили на световно-историческата еволюция, тоест като посветени, или без такова знание. Сравнително лесно е да говорим по съвременни въпроси, ако се основаваме само върху данни от външното знание, които се смятат за научни, практични и прочие. Но е изключително трудно да говорим от гледната точка на посветени – от която наистина се извлича всичко, с което се занимаваме на събрания като днешното. Така е, защото онзи, който говори от такава гледна точка, знае, че опонентите му няма да са само хора от публиката със случайни мнения. Такъв лектор знае още, че голяма част от човечеството днес вече е под контрола, в малка или голяма степен, на Аримановите сили от космическо естество, които стават все по-силни и по-силни. За да обясня какво имам предвид, ще направя един исторически преглед на доста дълъг период от човешката история.

    От различните изказвания, правени тук, които ще намерите и в някои от моите лекционни курсове, знаете, че трябва да поставим началото на нашата съвременна епоха в началото на 15-то столетие (сл. Хр.). Винаги сме наричали този период – на който всъщност сме едва в началото – Петата следатлантска епоха. Тя следва Гръко-латинската епоха, която беше от 8-то столетие преди Христа до средата на 15-то столетие; а още по-назад имаме Египетско-халдейската епоха. Просто го отбелязвам, за да си припомним къде в човешката еволюция, като цяло, се намираме ние, съвременните хора.

    Знаете, че в края на първата третина от Гръко-латинската епоха стана Мистерията на Голгота. Вече сме правели характеристика от много различни гледни точки какво дойде за човешката еволюция чрез Мистерията на Голгота – всъщност за цялата еволюция на Земята. Днес в този обширен исторически преглед ще поставим различни въпроси, отнасящи се до човечеството, които са свързани с тази Мистерия. Като имаме това предвид, нека отправим поглед назад в далеч по-ранни времена, да речем – в епохите около началото на 3-то хилядолетие преди Христа. Съзнавате колко малко е казано във външната историческа традиция за тази ранна еволюция на човешката раса на Земята. Знаете, че външните документи сочат към Азия, към Далечния Изток. От много антропософски източници сте наясно, че колкото по-назад отиваме в човешката еволюция, толкова по-голяма разлика откриваме в устройството на човешката душа и откриваме нещо като древна първична мъдрост, лежаща в основата на цялата човешка еволюция. Освен това ви е известно, че някои практики на древната мъдрост на човечеството бяха запазени в затворени, тайни кръгове дори до 19-то столетие. Те са запазени и до наши дни, но в по-голямата си част вече не са истинни.

    Когато един съвременен човек узнае нещо от тази първична мъдрост, е учуден от дълбочината в разбирането за действителността, която изследваме вече от много години. Тази широко разпространена мъдрост на древните времена винаги трябва да бъде поставяна в контраст с разбирането на живота и за света, което беше присъщо на древния еврейски народ и което носеше напълно различен характер. С известно основание широко разпространената първична мъдрост се описва като “езическа”, като форма на безверие и на това се противопоставя юдейското, еврейското светоусещане. От външните традиции и литература е ясно как християнският елемент изниква от юдейския.

    От тези външни факти можете да разберете нещо, което ви моля да държите в ума си – а именно, че за човешката еволюция беше от важно значение да противодейства на древния езически елемент и неговата мъдрост чрез еврейския елемент, от който частично еволюира християнството. Първичната езическа мъдрост в своята цялост не беше замислена да има единственото влияние върху по-нататъшната еволюция на човечеството. И сега възниква въпросът:

    Защо трябваше древната езическа мъдрост, която в много отношения е толкова чудесна, да премине в нова форма, да се трансформира чрез юдаизма и християнството?

    Този въпрос е неизбежен.

    Отговорът се дава само при посвещение – чрез един много, много важен факт, засягащ събитие, което се случи далеч в Азия в началото на 3-то хилядолетие от предхристиянската епоха. Ясновидството разкрива, като се гледа назад във времето, че там е станало въплъщение на едно свръхсетивно същество в едно човешко същество, като това въплъщение е аналогично на въплъщението на свръхсетивното Христово същество в човека Исус от Назарет. Въпросното въплъщение стана в началото на 3-то хилядолетие преди Христа и е извънредно трудно да бъде проследено дори с науката на ясновидството, на посвещението. То даде на човечеството огромен блясък, който имаше широко въздействие. Онова, което това въплъщение даде на човечеството, казано накратко, беше прадревната мъдрост.

    Ако я погледнем външно, бихме казали, че тази мъдрост е проникваща дълбоко в действителността: студена, основаваща се само на идеи, малко проникната от чувство. Реалното вътрешно естество на тази мъдрост може да се прецени само като се върнем към това въплъщение, което стана в Азия в началото на 3-то предхристиянско хилядолетие. И тогава на ретроспективното ясновидство се разкрива, че това беше човешко въплъщение на Луциферовата сила. Във въплъщението на Луцифер сред човечеството намираме произхода на широко разпространената древна мъдрост, основавана на Третата следатлантска цивилизация.

    Имаше и други последствия (дори и през гръцки времена) от всеобхватния културен импулс, произтичащ от това азиатско Луциферово човешко същество. Луциферовата мъдрост беше от много голяма полза за човека през онази епоха на еволюция – блестяща в известен смисъл, усвоена по различен начин от народите и племената, сред които се беше разпространила. Тази мъдрост се разпрострaни през цяла Азия, след това в египетската цивилизация, вавилонската цивилизация и дори в културата на Гърция. Всичко, което беше възможно за човечеството по онова време в областта на мислите, поезията и делата, беше донякъде оформено чрез навлизането на този Луциферов импулс в човешката цивилизация.

    Разбира се, някой с по-слабо разбиране за същността на събитието може да каже:

    “Това е било въплъщение на Луцифер, значи трябва да бягаме от него!”

    Някои ограничени хора вероятно наистина са бягали от красотата и величието, което дойде за човечеството от Луциферовия импулс, тъй като плодовете на гръцката култура с цялата им красота произтичат, както вече се каза, от този поток на еволюцията. Цялата гностическа мисъл, съществувала по времето на Мистерията на Голгота, е една значителна мъдрост, разпръскваща светлина дълбоко в космическите реалности – цялото това гностическо знание беше вдъхновено от импулса, идващ от Луциферовите сили. Следователно не може еднозначно да се каже, че гностическата мисъл е била фалшива; тя просто, тъй да се каже, беше проникната от луциферовите сили.

    След това, над 2000 години след Луциферовото въплъщение, стана Мистерията на Голгота. Хората, сред които се разпространи импулсът на тази Мистерия, все още бяха напълно проникнати в мислите и чувствата си от онова, което дойде от импулса на Луцифер. И ето че в еволюцията на тогавашното цивилизовано човечество навлезе един напълно различен импулс – импулсът, произтичащ от Христос. Често сме говорили за това, което този Христов импулс означава за цивилизованото човечество. Може да се каже, че той светеше във всичко най-хубаво, което беше дошло в човека от Луцифер. През първите векове след Христос хората разбираха Христос чрез онова, което те бяха получили от Луцифер. На тези неща трябва да се гледа без предразсъдъци. В противен случай ще е невъзможно разбирането за особения начин, по който Христовият импулс беше получен през първите векове на нашата ера.

    А когато все повече и повече започна да избледнява Луциферовият импулс, хората все повече бяха неспособни да приемат Христовия импулс по правилен начин. Погледнете колко много неща са станали материалистични в наши дни. Ако се попитате какво по-точно е станало материалистично, приемете един отговор: голяма част от съвременната християнска теология. Защото една голяма част от тази теология се поддаде на най-закостенелия материализъм, когато престана да вижда Христос в човека Исус от Назарет. Теологията вижда само едно човешко същество – “обикновения човек от Назарет”; човекът, когото всеки може да разбере само ако издигне себе си до някакво по-висше разбиране. Колкото повече човекът Исус от Назарет е смятан за обикновено човешко същество – за човек, принадлежащ към редиците на други забележителни личности – толкова по-силен става материалистичният уклон в съвременната теология. От свръхсетивния елемент на Събитието на Голгота съвременната теология е склонна да признае малко, твърде малко.


    Продължението следва
    « Последна редакция: Ноември 10, 2013, 11:50:16 от Ich » Активен
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 447


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #10 -: Ноември 06, 2013, 13:01:39 »

    Луциферианството е християнство (най-вече православно и католицизъм), само че в огледална форма.
    Както не мога да взема насериозно глупостите на де-що попове, падрета, кюрета, адвентистки, евангелистки и баптистки пастори, старейшини и тем подобни люде и състояния, така и глупостите на Алистър Кроули, който обожава Валпургиевата и Вартоломеевата нощ, както и с бели конци съшития Хелоуин (на средноанглийски hællowe означава пустота, празнота, разорение, нищета, безплодие, опустошение, а наставката -een е изменено in) не мога да взема под внимание като нещо, изпълнено със стойност и съдържание...
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #11 -: Ноември 07, 2013, 23:22:39 »

    Аримановата измама - Продължение на лекцията


    Импулсите, навлизащи в човечеството от Луциферовия източник, постепенно потънаха надолу в душата. От друга страна обаче, един друг импулс, който наричаме Ариманов, все по-силно и по-силно нараства в днешните времена. Той все повече ще се засилва в близко бъдеще и през идните векове. Аримановият импулс произтича от едно свръхсетивно същество, различно от Христовото същество и това на Луцифер. Влиянието на това същество става особено силно през Петата следатлантска епоха. Ако разгледаме обърканите условия през последните години, ще открием, че хората са подведени към такива хаотични състояния главно чрез Аримановите сили.

    Както имаше въплъщение на Луцифер в началото на 3-то предхристиянско хилядолетие, както имаше Христовото въплъщение по времето на Мистерията на Голгота, така ще има едно въплъщение на Аримановото същество на запад, скоро след нашето съвременно земно съществуване – очакваме го през 3-то следхристиянско хилядолетие.

    За да си съставим правилно разбиране за еволюцията на човечеството в течение на прибл. 6000 години, трябва да си представим, че на единия полюс стои Луциферовото въплъщение, в центъра е въплъщението на Христос, а в другия полюс е Аримановото въплъщение. Луцифер е силата, която задвижва у човека всички фанатични, всички фалшиво-мистични сили, всичко, което физиологически клони да доведе кръвта в безредие и по този начин да издигне човека над и вън от самия него. Ариман е силата, която прави човека сух, прозаичен, еснаф – силата, която го втвърдява и довежда до суеверието за материализма. А истинското естество и същество на човека се изразява в усилието му да държи баланс между силите на Луцифер и Ариман. Христовият импулс помага на съвременното човечество да постигне това равновесие.

    Така тези два полюса – Луциферовият и Аримановият – непрекъснато присъстват в човека. Гледайки исторически, откриваме, че Луциферовият е преобладавал в известни течения на културното развитие в предхристиянската епоха и е продължил през първите векове на нашата епоха. От друга страна, новото влияние е започнало да действа от средата на 15-то столетие и ще се увеличава по сила до фактическото въплъщение на Ариман сред западното човечество.

    За едно въплъщение е характерно, че то се подготвя дълго. Аримановите сили подготвят еволюцията на човечеството по такъв начин, че да стане жертва на Ариман, когато той се яви в човешка форма в западната цивилизация (която едва ли би могла да се нарече “цивилизация” от наша гледна точка). Както някога Луцифер се появи като човек в Китай, както веднъж се появи Христос като човек в Мала Азия, ще дойде и Ариман. Излишно е човек да си прави илюзии за противното. Ариман ще се появи в човешка форма и единственият въпрос е дали ще намери човечеството подготвено. Дали неговите приготовления са му осигурили за последователи цялото човечество, което днес нарича себе си цивилизовано, или ще намери едно човечество, което ще му даде отпор. Никак няма да ни е от помощ да си създаваме илюзии.

    Съвременните хора бягат от истината и човек не може да им я разкрие в цялост, тъй като ще й се присмеят и ще я подиграят. Това, че хората отхвърлят подобни неща, е едно от средствата, които Аримановите сили ще ползват и които ще дадат на Ариман възможно най-много последователи. Отхвърлянето на най-важните истини е точно онова, което ще проправи пътя към успеха на въплътения Ариман. Единственото, което ще ни помогне да си създадем разумно отношение към ролята на Ариман за човешката еволюция, е непредубеденото проучване на силите, чрез които се проявява Аримановото влияние. Само така ще се научим и да разпознаваме силите, чрез които човечеството да се въоръжи срещу изкушението и срещу подмамването му встрани от правилния път.


    Продължението следва
    « Последна редакция: Ноември 10, 2013, 11:55:24 от Ich » Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #12 -: Ноември 08, 2013, 22:27:31 »


    Аримановата измама - Продължение на лекцията

    Затова днес ще очертаем различни неща, които биха дали подкрепа на Ариман и които неговите сили, работещи от свръхсетивните светове чрез човешките умове на земята, ще използват, за да наберат за Ариман колкото се може повече последователи. Едно от тези неща е невъзможността да осъзнаем какво важно значение за човека имат някои видове мисъл и понятия, преобладаващи в нашето съвремие. Знаете каква голяма разлика има между начина, по който човек усещаше себе си в целия Космос през Египетската епоха и дори по времето на Гърция, и как той се чувства от началото на съвременната епоха след приключването на Средновековието.

    Представете си един добре обучен древен египтянин. Той е знаел, че неговото тяло е съставено не само от съставките, които съществуват тук на Земята и се намират също в животинското, растителното и минералното царство. Знаел е още, че силите, които вижда горе в звездите, работят в неговото същество като човек; той се е усещал гражданин на целия Космос. Усещал е целия Космос изпълнен не само от живот, но и одушевен и проникнат от Дух; в неговото съзнание е живяло нещо от Духовните Същества на Космоса, от душевното естество на Космоса и неговия живот. Всичко това е изгубено в течение на човешката история.

    Днес човекът гледа нагоре от своята Земя към звездния свят и за него той е изпълнен с неодушевени звезди, слънца, планети, комети и пр. Но с какви средства изследва всичко, което гледа надолу към него от космическото пространство? Разглежда го с математиката, с науката за механиката (Бел. ред.: може би по-удачна дума за превод е “физиката”; да се има предвид и по-нататък в текста.). Онова, което лежи около Земята, е ограбено от Духа, ограбено от душата, ограбено дори от живота. То е един огромен механизъм, който може да се схване само с помощта на математиката и механичните закони. С помощта на тези математически и механични закони ние го схващаме великолепно! Обаче несъмнено само един ученик на Духовната наука е този, които можеше да оцени постиженията на един Галилей, на Кеплер и др. И все пак онова, което навлиза в човешкото разбиране и съзнание чрез откритията на тези велики духове в човешката еволюция, показва Вселената само като един огромен механизъм.

    Какво е значението на това се открива само на онзи, който е в състояние да схване човека в цялото негово естество. За астрономите и астрофизиците е много добре да представят Вселената като механизъм, който може да се разбере и изчисли чрез математически формули. Това е и онова, което човек вярва от събуждането си сутрин до заспиването си вечерта. Но в несъзнателните дълбини, до които не достига със своето будно съзнание, но които все пак принадлежат на неговото съществуване и в които живее, докато спи, в душата му протича нещо съвсем различно относно Вселената. В човешката душа живее знание, което може и да е непознато за будното съзнание, но присъства в дълбините и оформя душата – знание за Духа, за живота на душата и за живота на Космоса. Макар че в своето будно съзнание човек не знае нищо за общението си с Духа, душата и живота на Вселената, докато спи в душата нещата съществуват; те живеят вътре в нея. И много от голямата дисхармония, усещана от съвременния човек, произтича от дисхармонията между онова, което душата реално преживява, и другото, което будното съзнание смята за свой мироглед.

    А какво казва за такива неща антропософската Духовна наука? Тя казва: онова, което идеите на Галилей и Коперник са донесли на човечеството, е велико, но не е една абсолютна Истина – в никакъв случай не е абсолютна Истина. Това е само едната страна на Вселената, едната страна от една известна гледна точка. Само поради високомерието си съвременните хора днес казват:

    „Птоломеевата световна система е детинска; това беше за хората, когато те все още са били деца. Ние сме направили толкова големи крачки, до самите звезди, и това е, което сега вземаме за абсолютно.“

    То е толкова малко абсолютно, колкото и Птоломеевата система не беше абсолютна, то е само едната страна.

    Eдинствено правилният възглед според Духовната наука е да се осъзнае, че всичко онова, което се приема за световна математика и система на един механичен ред, не дава на човека абсолютната Истина за Вселената, а само една илюзия. Що се отнася до съвременното образование, илюзиите за математическото естество на Вселената са ни необходими – трябва да ги придобием, но трябва да знаем и че са илюзия. И стават особено могъща илюзия, когато ги прехвърляме в ежедневието ни и в заобикалящата ни среда; когато в унисон с атомната или молекулярната теория се стараем да създадем един вид астрономия за веществата на Земята. Едно правилно отношение към цялата съвременна наука, дотолкова, доколкото тя мисли в тази насока, ще спомогне да осъзнаем, че нейното знание е една илюзия.

    И тъй, за да постигне голям успех при своето въплъщение, Ариман има голям интерес ние, хората, да се усъвършенстваме във всичките илюзорни съвременни науки, без да знаем, че са илюзия. Ариман има възможно най-големия интерес да обучава хората в математиката, но не и да разберат, че математичните и механичните понятия за Вселената са само илюзия. Той е крайно заинтересован да достави на хората (познания по) химия, физика, биология и пр., но е още по-заинтересован хората да вярват, че тези неща са абсолютни истини, а не просто гледни точки – подобно на едната страна на снимка. Ако фотографирате едно дърво от едната страна, това може да е правилна фотография, и все пак тя не ни дава представа за цялото дърво. Ако обаче го фотографирате от четирите страни, можете да си съставите една цялостна идея за него. За Ариман е много важно да прикрие от човечеството, че в модерната интелектуална и рационална наука (с нейната добавка: суеверния емпиризъм), човек борави с една велика илюзия, една измама. Ще бъде един истински триумф за него, ако научното суеверие, което е обхванало всички кръгове и чрез което хората дори желаят да организират своята социална наука, преобладава и през третото хилядолетие. Той би имал възможно най-големия успех, ако тогава дойде като човешко същество в Западната цивилизация и намери това научно суеверие все още валидно.

    Но аз ви моля да не си вадите фалшиви заключения от това, което току-що казах. Би било едно фалшиво заключение, че трябва да се избягва съвременната наука; това е едно от най-фалшивите заключения, които могат да се направят. Ние трябва да опознаем науката; би трябвало да получим точно знание за всичко, което идва от това направление – но с пълното съзнание, че възприемаме една илюзорна страна, една илюзия, необходима за нашето образование като хора. Ние не се предпазваме от Ариман като избягваме съвременната наука, а само като се научим да познаваме нейния характер. Съвременната наука ни дава една външна илюзия за Вселената и ние се нуждаем от тази илюзия. Не си мислете, че нямате нужда от нея. Ние обаче трябва само да я допълним от една съвсем друга гледна точка – на действителната реалност, придобита чрез духовно изследване. Трябва да се издигнем от илюзорния характер до истинската реалност.

    Ще откриете много споменати неща в редица от моите лекционни цикли за това, което говоря днес, и ще видите как винаги опитвам да навляза напълно в науката на нашето съвремие, като я повдигам до област, откъдето може да се види нейната действителна стойност. Не бихме желали да се освободим от дъгата, защото е илюзия от светлина и цвят! Няма да я разберем, ако не осъзнаем нейния илюзорен характер. Същото е при всичко онова, което дава съвременната наука за въображението и знанията за Вселената. Тя дава само илюзии и това трябва да се осъзнае. И само когато човек се самообразова с познания извън тези илюзии, той достига до реалността. Следователно това представлява едно от средствата, ползвани от Ариман, за да направи своето въплъщение колкото е възможно по-резултатно – а именно да държи човека в обсега на научното суеверие.


    Продължението следва
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #13 -: Ноември 10, 2013, 11:30:34 »


    Аримановата измама - Продължение на лекцията

    Второто средство, което ползва, е да подтиква онези емоции, разделящи хората на малки групи – групи, които взаимно се нападат една друга. Само погледнете всички борещи се партии, съществуващи днес! Ако сте непредубедени, ще осъзнаете, че обяснението за това не се намира само в човешката природа. Ако хората честно се опитат да си обяснят тази т.н. Световна война чрез човешките дисхармонии, ще осъзнаят, че не могат да я обяснят само с онова, което намират във физическото човечество. И точно тук са работили свръхсетивни сили, Ариманови сили. Тези Ариманови сили всъщност работят винаги, където възникват дисхармонии между група хора.

    Възниква въпросът какво е основанието за това, което разглеждаме сега? Нека започнем с един много характерен пример.

    Съвременният пролетариат има своя Карл Маркс. Наблюдавайте добре как доктрините на Карл Маркс са се разпространили сред пролетариата, като марксистката литература е достигнала неимоверна популярност. Ще откриете, че всички методи на съвременната наука са използвани в тези книги: всичко е строго доказано, толкова строго доказано, че мнозина, за които никога не бихте предполагали, са станали жертва на марксизма.

    Каква беше фактическата съдба на марксизма? Първоначално той се разпространи, както знаете, сред пролетариата и беше твърдо отхвърлен от университетската наука. Днес вече има доста университетски учени, които са се обърнали на 180 градуса и признават марксистката логика. Те се придържат към нея, защото нейната литература е доказала, че неговите заключения са в превъзходен унисон, както и че от гледната точка на съвременната наука марксизмът може твърде добре да се докаже.

    За съжаление, буржоазните кръгове не са имали свой Карл Маркс, който да докаже противното за тях. А така, както може да се докаже идеологичният характер на правото, моралността, теорията за принадената стойност и материалистичните исторически изследвания от гледна точка на марксизма, така е възможно да се докаже убедително и тяхната противоположност. Един буржоазен Карл Маркс щеше да е напълно способен да докаже точно противоположното по същия строг ред. И нямаше да има никаква измама, никакво фразьорство за това; доказателството щеше да бъде съвсем правилно.

    Откъде произтича това? То идва от факта, че съвременното човешко мислене, съвременният интелект се намира в етап на съществуване, при който не може да достигне до реалността. Затова човек може да докаже нещо много твърдо, например да докаже спиритизма, от една страна, и материализма – от друга. И хората могат да се борят един срещу друг, тъй като са еднакво прави – съвременният интелект е в една по-горна област на реалност и не слиза долу до дълбините на съществуването.

    Същото е и с партийните мнения. Човек, който не гледа по-дълбоко, а просто влиза в някаква партия – поради образованието си, наследствеността, жизнените обстоятелства и държавата – твърде честно вярва (или поне така си мисли) във възможността да се докажат основните принципи на дадената партия. А после – после се бори срещу някой друг, който със същите подбуди е влязъл в друга партия! И едната е толкова права, колкото и другата. Това предизвиква хаос и объркване за човечеството, което постепенно ще става все по-голямо и по-голямо, ако хората не го осъзнаят.

    Ариман използва това объркване, за да може да подготви триумфа на своето въплъщение и с все по-голяма сила да покаже по трудния начин онова, което на хората им е толкова мъчно да осъзнаят – а именно, че чрез интелектуалното или съвременно научно размишление човек може да докаже всяко нещо, а също така добре да докаже и неговата противоположност. Ние трябва да осъзнаем, че всичко може да бъде доказано, и поради тази причина да изследваме доказателствата, които днес ни дава науката. Само в естествената наука реалността е показана чрез факти; в никоя друга област не може да се приемат интелектуалните доказателства за валидни. Единственият начин да се избегне опасността от уловките на Ариман и желанието му да натика хората все по-дълбоко и по-дълбоко в илюзиите е чрез антропософската Духовна наука – и най-вече да се осъзнае, че човешкото знание трябва да бъде търсено в един по-дълбок слой от онзи, в който възниква валидността на нашите доказателства.


    Продължението следва
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #14 -: Ноември 15, 2013, 02:08:27 »

    Аримановата измама - Продължение на лекцията

    И тъй, за да създаде разногласия, Ариман използва и развиващото се от старите условия на наследствеността, която като цяло човек е надрасъл в нашата Пета следатлантска епоха. Аримановите сили използват всичко, което може да се извлече от старите обстоятелства, свързани с наследствеността, за да постави хората едни срещу други в разни спорове. Всичко, което идва от старите различия на фамилии, раси, племена, народи, се използва от Ариман, за да се създаде объркване.

    „Свобода за всеки народ, дори и най- малкия…“

    Това бяха чудесно звучащи думи. Но силите, които са враждебни към човека, винаги употребяват чудесни думи, за да внесат объркване и да постигнат нещата, които Ариман желае за своето въплъщение.

    Ако попитаме – кой подбужда народите един срещу друг? Кой повдига въпросите, които направляват човечеството днес? – отговорът е: Аримановата измама, която се вмъква в човешкия живот. А в това поле хората много лесно се оставят да бъдат измамени. Те не желаят да слязат до по-ниския слой, където се намира реалността. Ариман много изкусно се приготвя за своята мисия: от Реформацията и Ренесанса насам икономистите бавно се налагат като представители на управляващите в съвременната цивилизация. Това е един действителен исторически факт. Ако се върнем в древните времена, дори към онези, които охарактеризирах като Луциферови, кои са управляващите тогава? Посветените. Египетските фараони, вавилонските царе, азиатските управители – всички те са били посветени. След това възниква жрецът като управител; и свещеникът беше управител до самата Реформация и Ренесанса. Оттогава насам се разпореждат реформистите.

    Властниците всъщност са подчинени – слуги на икономистите. Човек не бива да си мисли, че политиците в съвременния свят са нещо друго, освен подчинени на икономистите. И всичко това, което е произлизало чрез закон и справедливост – човек трябва да го проучи много внимателно – е само следствие от онова, което са мислели икономически ориентираните хора. През 19-то столетие “икономическият” човек е заменен за първи път от човека, мислещ с банкерски понятия. И през същото столетие беше създадена организацията на финансите, която залива (бел. пр.: определя?) всички други отношения (бел. пр.: политически?). Човек може само да се поинтересува от тези неща, за да ги проследи емпирично и практично.

    Всичко, което казах във втората публична лекция (”Социалното бъдеще”, октомври 1919 год.) е дълбоко истинно. Може само да се пожелае то да бъде проследено във всички подробности; тогава би се видяло колко основно верни са тези неща. Но само защото е възникнало това управление на “символа на твърдата стока” (тоест парите – цитат от споменатата лекция), Ариман разполага и с друго съществено средство за измама на човека. Ако хората не осъзнаят, че правовата държава и духовният живот трябва да бъдат противопоставени на икономическия ред, създаден от икономистите и банките, тогава Ариман ще намери важен инструмент за подготвяне на своето въплъщение.


    Продължението следва
    « Последна редакция: Ноември 15, 2013, 02:26:22 от Ich » Активен
    Страници:  [1] 2   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright