Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Смърт???  (Прочетена 5427 пъти)
giti
Гост
« -: Януари 06, 2010, 20:33:45 »

Някой от вас срещал ли се е със Смъртта? Бил ли е в състояние на кома, клинична смърт? Минавал ли е през тунела(както някои наричат това пътуване)? Бихте ли разказали за това?

Аз съм била на прага на смъртта вече 8 пъти, като последният път беше преди няколко часа. Още цялата треперя от случилото се. За да не се повтарям, случката може да прочетете в темата за необичайни.
От 8-е пъти, само веднъж съм била в така наречения тунел, а др. пъти само съм излизала от тялото си.

Тунелът. По-скоро не беше тунел, а огромно тъмно пространство с източник на светлина някъде в далечината. Това огромно, тъмно поле гъмжеше от мн. души, които се разхождаха на посоки и говориха на всякакви езици. Сред някои от езиците, разпознах български, руски, немски и английски (може би, защото тогава знаех само тези езици) През цялото време се чувствах, като попаднала на нещо, като разпределителна станция- гара. Но не виждах нищо, а само чувствах и чувах. Това, което виждах беше светлината, към която и се стремях. Устремена към нея, тя ставаше все по-голяма и по-голяма, а в мен се изпълваше страхотно чувство на радост и свобода. Точно, когато Светлината стана вече и заслепителна, почувствах една ръка на рамото си. Не видях кой е, но мислено си представях образ на благороден възрастен човек в бяла роба. Имах страннотот чувство, че познавам този човек и, че го обичам така както се обича баща, но не беше баша ми, нито дядо или някоя роднина. Когато ме спря той ми каза
МИЛО ДЕТЕ РАНО ТИ Е ДА ИДВАШ ТУК

В този момент чух плача на баба ми, която е медицински работник и е виждала много случаи на клинична смърт. Молбите й да се върна, ме върнаха със светкавична скорост обратно. Все едно пропадах в огромна яма. Тогава бях на 12 години и бях получила слънчев удар...
« Последна редакция: Януари 06, 2010, 20:43:20 от giti » Активен
giti
Гост
« Отговор #1 -: Януари 06, 2010, 20:38:35 »

Другите 7 случая са само на наблюдения над тялото ми, като в 2 от тях, наблюдавах операциите, които извършваха докторите. Имах глупостта да разкажа на асестиращият доктор, всяко тяхно действие по времето на операцията. Бях, го попитала, защо ме е зашил така грозно, а той ме попита учудено от къде знам, че е той. Тогава, наивно по децки (бях на 16) му разказах как съм наблюдавала всичко... Човека се пропи по моя вина Тъжен
Активен
Icko
Гост
« Отговор #2 -: Януари 09, 2010, 23:36:56 »

Този тунел е вид черна дупка, през която минава Душата, след като напусне Земята. Мине ли през нея, връщане назад няма.
Активен
giti
Гост
« Отговор #3 -: Януари 10, 2010, 04:25:27 »

Ами нищо не се виждаше, но не беше тунел. Под тунел разбирам тясно и удължено пространство, а там където бях аз си беше огромно широко пространство. Така го чувствах. Също чувствах и, че е някакво място където душите чакат направление на къде да се запътят. Повечето от тях си се разхождаха и говореха помежду си даже, но никой за никъде не бързаше. Цареше едно спокойствие... само аз бях тази, която се беше разбързала към светлината или поне не усетих да е имало друг. Дори, колкото повече се доближавах към тази светлина, толкова повече и гласовете, които чувах на другите души, оставаха някъде назаде. А от светлината се долявяше някакъв звук- не беше музика, но звучеше като музика- приятно и нежно звучене....
Активен
Цар Кару І
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 66


  • Град: Пловдив
  • WWW
    « Отговор #4 -: Януари 10, 2010, 12:54:29 »

    Мдаа, и при мен (когато бях на 12) се случи същото. Само, че бях болен от грип, и плача беше на майка ми. Бил съм без пулс и дишане 10тина минути.
    Нямаше точно тунел, а огромна и необятна Светлина, невероятно чувство на Щастие и покой. Това, което ме "дръпна" назад беше въпросния плач. А хич не ми се искаше да се връщам. Ама хич...

    Цитат
    В този момент чух плача на баба ми, която е медицински работник и е виждала много случаи на клинична смърт. Молбите й да се върна, ме върнаха със светкавична скорост обратно. Все едно пропадах в огромна яма. Тогава бях на 12 години и бях получила слънчев удар...
    Активен

    Цар Кару І - ecce Inquisitor Curiae
    Създател на "Енциклопедията на Пайтон" Ухилен
    До
    Гост
    « Отговор #5 -: Януари 10, 2010, 14:21:34 »


    Нямаше точно тунел, а огромна и необятна Светлина, невероятно чувство на Щастие и покой.



    И при мен същото беше и около 16-тата ми година. Щастие, покой, Мир, Дом, Висша Любов, липса на всякаква нужда и усещане за цял един друг свят по-красив и по-добър. Усмивчица
    Активен
    Цар Кару І
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 66


  • Град: Пловдив
  • WWW
    « Отговор #6 -: Януари 10, 2010, 15:13:05 »

    Цитат
    Човека се пропи по моя вина
    Не е по твоя вина Гити - не се самообвинявай. Лекарите са Плутонови служители, а въпросния лекар май не е бил за тази професия.
    Никой, ама абсолютно никой, който не е Плутонов служител не може да върне към живот (или излекува) човек, или животно. Спомнете си историята за Орфей и Евридика.
    Под властта на Плутон са:
    Болници, затвори, психиатрии, полицейски управления, правителствени сгради, политици, митници, и още какво ли не. Плутон трудно прощава грешките на своите си служители.
    Гити, неслучайно (през лятото - от ЛС ми до теб) лекарите ме поздравяваха с "колега".
    Активен

    Цар Кару І - ecce Inquisitor Curiae
    Създател на "Енциклопедията на Пайтон" Ухилен
    giti
    Гост
    « Отговор #7 -: Януари 10, 2010, 18:00:27 »

    Еми, това обяснява, защо въпростният винаги е асистиращ лекар. Това, което го изуми най-мн. беше, че аз не само му обяснявах какво са правили, но и използвах медицински термини и названия в разказа ми. Как ги знаех, не ме питай.... Сигурно съм ги запомнила от тях- по време на операцията, те казваха на глас всяко свое действие... Но определено трябваше да си държа езика зад зъбите тогава, жал ми е за този човечец...
    Активен
    :)
    Гост
    « Отговор #8 -: Януари 17, 2010, 04:19:37 »

    Паднах върху метална ограда със стабилна скорост, изхвърлена от една обезумяла от страх кобила, пробвах се да стана, но не успях да си поема въздух и ми причерня и се трупясах. Оказа се, че съм си глътнала езика. Беше прекрасно щом загубих съзнание. Едно прекрасно нищо. Абсолютно спокойствие, примесено с едно тихо щастие, покой,  чувствах се все едно някакъв товар, който съм носила много дълго с мен най-накрая си е отишъл завинаги, чувствах се лека и най-хубавото беше, че в главата ми не се въртяха никакви мисли. Такова нещо не съм изпитвала повторно. После чух познат глас (на майка ми) много изплашен и разтревожен, думите не се разбираха, стана ми тъжно (без дори да осъзнавам на кого е този глас и какво иска) и после се върнаха мислите и изплувах на бял свят отново. 
    Майка ми някак освен, че е дошла изключително бързо до мен, се е сетила и какво ми има и ми изкарала езика, докато всички други бяха заковани на местата си и зяпаха с пребледнели лица.

     Няколко дена по-късно в болницата по време на операцията, като ме упоиха и докато се отнасях видях един кадър на операционната с всички, които бяхме там, но погледнато отгоре. После ми мина една единствена мисъл през главата звучаща, като  "А нееееее" и помня, че си дадох реална сметка, че ако не се напъна да заспя в следващите няколко секунди, просто ще откача. За  мое огромно щастие заспах. ( После се съмнявах, че е от упойката, но сега като чета на Giti нещата ... не съм толкова сигурна)

    Активен
    giti
    Гост
    « Отговор #9 -: Януари 17, 2010, 04:28:58 »

    В живота си имам 3 операции и трите с пълна упойка, но само на 2 от тях си излязох от тялото. На другата, просто си спинках. Мисля, че реакцията ти е подсказвала какво става и щом си се мъчела да заспиш....

    Активен
    pufi
    Hide from the Sun
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 357


  • Град: извън реалността
  • Севернячка

    « Отговор #10 -: Януари 17, 2010, 13:58:36 »

    Всъщност да и аз на 7пъти съм се срещала със смъртта и на два съм я сънувала Усмивчица
    Активен

    Аз съм си аз,независимо какво си мислите за
    мен : )
    До
    Гост
    « Отговор #11 -: Януари 18, 2010, 17:06:49 »

    Защо мислите ни се случва това - да видим тунела, Бялата Светлина, да усетим/вкусим от сладостта на лекотата, Мира, Любовта, Хармонията, Щастието и т.н.?
    Варианти (може би):
    1. За да разберем на 100% (без % съмнение дори), че не е просто надежда за живот след живота, а че е абсолютно реално.
    2. Защото сме били почти готови вече да преминем, но се е променило.
    3. Защото някой/нещо не е искал да продължим "тук" онова, заради което сме все още "тук".
    4. За да придобием Знание - приемайте го както желаете и колкото искате го разширявайте.

     Прегръдка Згреших

    И още нещо - защо не винаги сме виждали бялата Светлина на прага, а само в някои случаи? Къде е следователно гаранцията, биха попитали някои, че пак ще я видим в момента, в който няма да се върнем "тук"? Защо други, колкото и пъти да са срещали смъртта, никога не са виждали Светлината? Защо само някои я виждат? Това значи ли, че само определени души ще преминат и са избрани да преминат дотогава, докато се запазват чисти и добри?
    « Последна редакция: Януари 18, 2010, 17:11:55 от До » Активен
    pufi
    Hide from the Sun
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 357


  • Град: извън реалността
  • Севернячка

    « Отговор #12 -: Януари 18, 2010, 17:11:06 »

    До,всички предложения са напълно вероятни Ухилен Според мен повечето сме се срещали със Смъртта за да усетим какво да оценяваме и какво да пазим-живота Усмивчица
    Активен

    Аз съм си аз,независимо какво си мислите за
    мен : )
    До
    Гост
    « Отговор #13 -: Януари 18, 2010, 17:31:39 »

    До,всички предложения са напълно вероятни Ухилен Според мен повечето сме се срещали със Смъртта за да усетим какво да оценяваме и какво да пазим-живота Усмивчица

    Ми, всъщност и съм, и не съм съгласна.
    Не съм съгласна, защото след докосването до Светлината, след вижданеот на Творението в един обикновен предмет, след изживяването на Мир, Висша Любов, Дом, Хармония, Щастие - БЛАЖЕНСТВО - няма еквивалент, разбрах че страха е най-големия враг и спъващ фактор в човешкото съществуване (поне откъм добрите хора, защото друг път може да е положителен, когато имаме човек с нечисти и злобни помисли - да го спира). За първи път в живота усетих какво е да не изпитваш и 0,001% страх и е Прекрасно - Свобода и Лекота на душата - излизане от окови. Усещане за възможности, всяка от които можеш да осъществиш и да се впуснеш без страх към/в нея. Всъщност изчезне ли страха от смъртта, другия страх е илюзьорен - не съществува. Самия човек си го причинява и създава в този смисъл.
    В онзи ден се почувствах точно така - грам страх нямаше и можех всичко да направя без да ми пука за нищо (не говоря за злини - хич). Осъзнах колко много човек се спъва сам себе си. Че живота е момент някакъв, а след него е истинския ЖИВОТ. Защо да ми пука за този? Действаш. Впускаш се. Страха умира. Болката умира - дори да се впуснеш в животозастрашаващо приключение и да стигнеш края, да боли, то болката има праг и когато го преминеш, няма болка - Защо да те е страх тогава - няма страх, болката е временна...

    От друга страна оцених живота "тук" като голям резерв от възможности (чисто дори философски да го разгледаме) - представете си колко е голяма Земята, колко народ има по нея, колко градове, природа, места, варианти, пътища, видове, животни, избори и изходи, и т.н. В онзи момент осъзнах и цветовете като дар, формите, Творението, всичко е дар и не го забелязваме, забързани и обзети от забързания живот в клетка на властта, държавите и всичко. Тогава пък го оценяваш.

    Всъщност аз си казах следното - "и този тук, и този там са прекрасни - различни, но ценни". Не оценяваш само този "тук" и има два момента в този процес.
    Активен
    pufi
    Hide from the Sun
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 357


  • Град: извън реалността
  • Севернячка

    « Отговор #14 -: Януари 18, 2010, 17:40:45 »

    До,много си права Усмивчица Животът по принцип трябва да се гледа от двете страни-двата различни аспекта.Но така или иначе той трябва да се цени и пази Намигване
    Активен

    Аз съм си аз,независимо какво си мислите за
    мен : )
    Страници:  [1] 2 3   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Насилствена смърт в сънищата « 1 2 »
    Моите сънища
    Spirit 16 3026 Последна<br />публикация Декември 04, 2011, 14:52:34
    от Sue
    Естествена смърт в сънищата
    Моите сънища
    Еруин 9 3017 Последна<br />публикация Август 24, 2011, 16:38:27
    от artist5
    Осми Дом - домът на Смърт и Прераждане - извад
    Астрология и нумерология
    Цар Кару І 1 2704 Последна<br />публикация Юни 08, 2011, 14:49:53
    от Cvetomir91
    Малко смърт + 1 изключително странен сън
    Моите сънища
    Sita 2 1140 Последна<br />публикация Февруари 26, 2012, 16:46:32
    от Sita
    Сънища, свързани със смърт
    Моите сънища
    Niandre 3 1068 Последна<br />публикация Август 06, 2012, 12:15:51
    от Eona Lightholder

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright