Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: В какво вярваме?  (Прочетена 957 пъти)
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « -: Септември 07, 2013, 11:16:47 »

    В темата за Бог прочетох следното мнение:

    За мен лично не е важно какво се влага зад думичката "бог" и дали се вярва в нея, а да се вярва като цяло.
    Вярата е единственото признание за съществуването на необяснимото. А не е ли всичко такова?

    Замислих се: какво означава да се вярва като цяло?

    В какво вярват различните хора?
    Кое поражда тяхната вяра?

    Може ли да се каже, че вярата на едни е погрешна, а вярата на други - правилна?
    Активен
    perli4ka
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 180


    Виждаме това ,което възприемаме ...

    « Отговор #1 -: Септември 07, 2013, 12:25:58 »

    За мен вярата в Бога е най-чиста ,понеже нямаме определен образ и във всеки изплува най-прекрасното и светлото ,а вярата е стремеж към всичко това .Копнежът към доброто ,към развитие ни води към Бога ,както растението пробива черната земя и се стреми към светлината.. независимо кой по какъв начин го нарича и как го почита ,аз съм православна християнка и уважавам ценностите на християнството ,вярвам и че всеки носи в душата си закодирано нужното знание и принципи ,ако ги следва върви напред ,ако не -назад ,но понякога това което го дърпа назад после го изстрелва напред ,в по-общата картина всяко зло е за добро .. Нужно е да вярваме !  Усмивчица
    Активен
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1236


    « Отговор #2 -: Септември 07, 2013, 19:26:11 »

    Вярвам в много неща, но никога сляпо.Винаги получавам доказателства и то добри Усмивчица
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #3 -: Септември 08, 2013, 11:01:00 »


    За мен вярата в Бога е най-чиста, понеже нямаме определен образ и във всеки изплува най-прекрасното и светлото, а вярата е стремеж към всичко това.


    А ако Бог не съществува?
    Няма ли твоята вяра да бъде излъгана?
    Активен
    Sine Wave Zero
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 338

    « Отговор #4 -: Септември 08, 2013, 11:08:02 »

    Вярата не се потвърждава с доказателства.
    Вярата се потвърждава с резултатите от нея.

    Един вид, за мен не е важно дали има БОГ като това което си представям.
    Важно е вярвайки в това какво постигам

    Вярвам че каквото и да съществува или да не съществува, ние можем да го (пре)създадем с нашия творчески потенциал.

    Случва се на моменти дори реалността да ни подвежда.
    А в други моменти дори илюзията да ни помага.

    Какво е реалността запечатана в съзнанието, ако не поредната илюзия?
    « Последна редакция: Септември 08, 2013, 11:16:42 от Sine Wave Zero » Активен
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1382


  • Град: Варна
  • « Отговор #5 -: Септември 08, 2013, 14:35:23 »

    А ако Бог не съществува?
    Няма ли твоята вяра да бъде излъгана?

    А ако Бог съществува?
    Няма ли твоя разум да бъде излъган?
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    perli4ka
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 180


    Виждаме това ,което възприемаме ...

    « Отговор #6 -: Септември 08, 2013, 14:51:44 »


    За мен вярата в Бога е най-чиста, понеже нямаме определен образ и във всеки изплува най-прекрасното и светлото, а вярата е стремеж към всичко това.


    А ако Бог не съществува?
    Няма ли твоята вяра да бъде излъгана?

    Може би ни се подсказва ,че цялото това което виждаме е дело на разум ,но оставаме слепи ,в този свят има много ,което заслепява човека.. Ако приемем ,че нашият свят е дело или на хаос,случайност, физика ,или на разум.. Хаосът поражда хаос ,въпреки съществуващите физични свойства и закони ,а единствено разумът може да сложи нещата в разумен и ползотворен ред. Случайността не може да въведе този божествен ред ,който цари в природата ,да се погрижи птиците да полетят на юг ,когато идва зима, растението да приеме само необходимото от почвата ,за да се развие.Това ,което виждаме ,когато се огледаме е грижа за всичко ,гениален разум , любов и развитие. Ако приемаме Бог за висш разум ,любов и родителска грижа ,то ние виждаме това навсякъде около нас и най-вече в самите нас. Природата е програма в изпълнение , ние участваме и сме свидетели на тази програма , в семето на растението е закодирано то да се развие по определен начин ,същото е с животните и с хората ,изпълнение на даден код ,това е следствие.. Първопричината можем да усетим само в душата си - всичко ,за които знаем ,но не виждаме с очи Усмивчица
    Активен
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1382


  • Град: Варна
  • « Отговор #7 -: Септември 08, 2013, 19:51:30 »

    Добре казано perli4ka!
    Едно малко допълнение само.
    Хаоса е непроявения ред.
    Хаос наричаме това което
    разума ни все още не е проумял.
    А всъщност не е много трудно
    човек да проследи Подобието
    вложено в Замисъла Му.
    На всяка крачка,във всяко нещо.
    От галактиките до атома...
    И така думите на Хермес Трисмегист
    добиват и реален смисъл проникнал
    всеобхватно Вселената на всички нива.
    Изключения няма.
    Така човек спокойно и без страх може
    да надникне  в привидния хаос пред него.
    Вселената следва своя Ритъм и Закони.
    И ако има Вяра в тях...всички заблуди,
    съмнения,страхове или терзания избледняват.


    ''Каквото горе  -това и долу, каквото долу-това и горе''
    Хермес Трисмегист
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    вожда
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 403


    I.F.Y

    « Отговор #8 -: Септември 09, 2013, 01:09:44 »

    Вярвам в много неща, но никога сляпо.Винаги получавам доказателства и то добри Усмивчица
    Има и нещо друго, което мисля, че го бях загатнал някъде.
    Ставаше дума за стойностите.
    Един дядо разказвал истории на внука си. Истории за силни и храбри воини, велики ловци, доблестни и честни мъже, със силни характери, железни принципи и добродетели.
    Един ден, детето порастнало и започнало да проявява съмнения. След поредната история, попитало:
    - Дядо, ти вярваш ли, че тези хора са съществували? Не си ги познавал, не си ги виждал, няма тяхна снимка или... дреха, нещо останало от тях. Може да са измислени герои.
    - Може, синко, така е - съгласил се дядото
    - Тогава защо ми е да вярвам?
    - Няма причина. Вярвай, просто защото си заслужава.

    И наистина... в някои неща, просто си заслужава да вярва човек... без доказателства и конкретна причина.
    Активен

    Някои неща се променят, други никога не се променят.
    Ахо!
    ,___,  
    [O,o]
    /)__)  
    -”–”-
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1236


    « Отговор #9 -: Септември 09, 2013, 01:53:04 »

    Ех Санг, едно време ми казвахте да спра да бъда наивна :Д сега тъкмо обратното.:)Малко е късно за мен да вярвам вече, някак си изгубих тази нота от симфонията си :/ може би, обаче вярвам, че когато знам, че нещо ще стане...Например решила съм, че утре ще е прекрасен ден и той е прекрасен ден, аз съм повярвала на себе си, че утре ще е прекрасен ден, дори да е най-гадния ми ден, щом вярвам, че не е.. :Д не знам дали някой ме разбра!?
    Активен
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1382


  • Град: Варна
  • « Отговор #10 -: Септември 09, 2013, 02:11:34 »

    Все някой ще те разбере.
    Има хора за които всеки ден е
    прекрасен от факта че са се събудили...
    Това не е никак наивно както и да го
    погледнеш.
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    d1esel
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 4

    « Отговор #11 -: Септември 10, 2013, 01:41:59 »

    Изпуснахте нишката на темата... Ich зададе въпроси...

    Вярата е функция на съществуването с която отделните личности "удостоверяват" тяхната част от целия пъзел. С други думи... Тъй като всичко в нашата вселена е относително, вярата в нещо е това коeто затвърждава твоята гледна точка за цялото. И тя е ценна...
    Не говоря за вярата като атрибут на духовността, а за нея като човешко проявление.
    Вярата в нещо е това което го прави реално за нас. Чисто и просто вярата е част от механизма с които ние осъзнаваме нашия свят. Вярата не може да бъде придобита или загубена... Тя, както и всичко друго, просто може да бъде променяна.

    P.S. Разберете, вътрешното, истинно вярване в нещо формира реалността ви. Точно това е нашата работа, да формираме различни реалности за това което просто СмЕ!
    Life is THE Game... Just play it...
    « Последна редакция: Септември 10, 2013, 02:38:22 от d1esel » Активен
    вожда
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 403


    I.F.Y

    « Отговор #12 -: Септември 10, 2013, 03:04:52 »

    Цитат на: Ariam
    Ех Санг, едно време ми казвахте да спра да бъда наивна :Д сега тъкмо обратното.Усмивчица
    Наивността е вредна, когато има пряко отношение към нашето състояние, безвредна, когато няма никакво отношение, а полезна, когато ни вдъхновява и зарежда с нови сили и вяра.
    Иначе казано - най-голямо значение има залога, това, което бихме могли да изгубим и това, което бихме могли да спечелим.
    Да речем, когато сляпо се довериш на някой, който ти се представя за... екстрасенс, примерно, и ти обявява, че за 500лв. ще ти излекува всичко и живота ще ти тръгне в друга посока.
    Тук наивността е вредна.
    Втория пример - безвредната (което предполага и безполезна, но не е задължително) - тя също е често срещана.
    Например, когато някой ти обяснява колко е велик, духовно извисен и т.н., как е направил това или онова.
    За теб няма значение дали са истина или не са тези неща. Нито ти иска пари, нито нищо. Ако те натоварва с приказките си, можеш да му кажеш да се омита, а ако ти е интересно, тогава стоиш и се оставяш на таланта му да разказва. Точно това я разделя в два подвида:
    Безвредна/безполезна наивност - когато е просто губене на време и
    безвредна/полезна наивност - когато ти е интересно и получаваш някакво удовлетворение от случващото се, пък било то и само сетивно.
    Вече полезната наивност си е конкретен, отделен случай, тъй като безвредната/полезна е такава, без която можем - просто добре прекарано време с някой добър разтегач на локуми.
    Полезната е онази, типично детската, за която става дума горе в разказа, който нахвърлях в предното мнение. Тя е важна за формирането на характера, на приоритетите, принципите и моралния кодекс у всеки един, и изобщо... има определяща роля за неговото поведение и отношение към заобикалящия го свят (все неща, които сериозно куцат у съвремения човек). Тази детска наивност, трябва да бъде използвана от родителите и учителите, не за да внушават на децата образи като дядо коледа, слави трифонов, азис, покемон или телетъбис, а за да им създава кумири, въплътили в себе си качества и добродетели, които да служат за пример и коректив на детето, по пътя на неговото израстване и развитие.
    Значение има само това дали е момченце или момиченце. Някога според пола са били строго разпределени функциите, няма тана-мана.
    Малките момченца са били подготвяни за бъдещи бойци и ловци, а момиченцата са ги подготвяли за бъдещи майки и съпруги.
    Именно за това е детската наивност.
    Следващия етап е пубертета. Тогава е момента за осъзнаване и избиране на духовен път. Нещо, което в детството е рано да се налага на едно дете. В пубертета наивността също е полезна, но точно тогава и точно чрез нея, стават и най-големите "подхлъзвания". В тази възраст детето трябва да има вече авторитети и учители, които само да си е избрало, според това какво са му показали като знания и умения.
    Да, но сега си ги избират според това - колко алкохол могат да изпият, колко жени/мъже са бройнали, каква кола карат и колко издадени диска имат в пайнер.
    Така, полезната наивност в пубертета, бива използвана по неправилен начин и се превръща във вредна. Неминуемо, както и в началото споменах, всяка наивност, която има пряко отношение към нашето развитие или състояние е или вредна или полезна, няма как да е нула - безвредна. В детството и в пубертета залога е голям.
    Когато съзрее човек, наивност вече не му е нужна, но това е в един идеален план. Ако вземем за пример съвременения, зрял човек, то ще видим как голяма част от тях са още в етапа на своя пубертет, а някои дори в детството.
    Именно това е, което се използва от лъжеучителите, политиците, шарлатаните и всякакви псевдо изпълнители, чийто основен лозунг е "шви опраим, шви покажем верния път и още как, шви открехнем чакрите, даже отзад ще зейнат, питайте ме мен, аз ще ви отговарям, понеже съм бръкнал в библиотеката на вселенската мъдрост, вервайте".
    Е тва "вервайте" е ключовото. Фактически, по друг начин казано, би звучало: "имам нужда от вашата наивност".
    Та... това е, което мисля за наивността.
    Всяко нещо е добро, когато се използва по правилен начин и... не е добро, когато се използва по неправилен.
    Лошо няма... просто не е добро Намигване
    Активен

    Някои неща се променят, други никога не се променят.
    Ахо!
    ,___,  
    [O,o]
    /)__)  
    -”–”-
    nikcvet
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 89


    « Отговор #13 -: Септември 10, 2013, 10:33:26 »

    Да кажем, имаме една повредена машина.
    Идва инженер и казва, че е велик, високо-духовен, и т.н.
    Опитва се да поправи машината, но не успява.
    Машината не работи и всички виждат, че претенциите на човека са
    неоснователни. Престават да му вярват.

    Друг случай: едно дете играе. В играта всичко е, както знаем, не наистина,
    ами така, както си го измисли, според мечтите.
    Това е форма на детска вяра, да си вярваш в играта и вярата, която
    "твори реалност". На пръв поглед е фантазия, но всъщност тази фантазия
    създава един вид форми от реалността (както да кажем един изобретател
    създава първо във въображението си нова невиждана машина, след което
    тази машина бива построена и материално).

    Друг пример. Двама учители. Единият йога, другия само приказва.
    Йогата потвърждава своето умение, като показва няколко упражнения и ние
    се убеждаваме, че това е истински йога.
    Другият учител само на думи ни говори за прекрасни неща някъде в петото
    измерение, но тези му думи няма как да бъдат доказани и освен това не
    го задължават с нищо.
    Някои хора вярват в празни красиви думи, защото чувстват сигурност,
    удобство в такава вяра, която няма как да бъде опровергана на практика и не
    ги натоварва, да кажем с упражнения като йогата.
    Активен
    svetlinata
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 15


    « Отговор #14 -: Септември 10, 2013, 11:24:11 »

    Вярвам в любовта. Вярвам,че Бог е Любов. Безусловна,безгранична,вечна. Вярвам,че хората правят някакви неща в живота си, за да предизвикат внимание и да се чувстват обичани. Защото всички се чувстваме не достатъчно добри,такива каквито сме,за да заслужим нечия любов. И макар половината от нас да отрекат,че е така,аз продължавам да вярвам в това.
    Тъй като вярвам,че Бог е създал всичко на Земята и отвъд нея,не означава ли,че във всеки от нас има Божествена любов?
    Не можете да ме накарате да не вярвам в любовта - сляпо. Но не в онази любов,която чуваме с ушите си или в тази,която си представяме и която копнеем да получим от някой друг. А в тази,която Бог ни е дал в нас самите (:
    Активен
    Страници:  [1] 2   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Кой в какво ! « 1 2 »
    Анкети
    Георги Ангелов 28 2602 Последна<br />публикация Октомври 12, 2011, 23:27:03
    от Sita
    С какво те отъждествявам :) « 1 2 3 »
    Снимки
    giti 33 2981 Последна<br />публикация Септември 13, 2010, 16:25:11
    от небесният ангел
    Какво става: ВЯРВАМЕ или НЕ ВЯРВАМЕ?
    Великият преход
    yyy 9 1247 Последна<br />публикация Май 23, 2012, 06:48:51
    от yyy
    Какво са родителите и какво децата?
    За родителите
    Sunshine(sun) 14 1583 Последна<br />публикация Юли 29, 2012, 14:54:18
    от мушу
    Самокритика. Какво харесвам и какво не харесвам в себе си?
    Духовни връзки и взаимоотношения
    Do_It 6 733 Последна<br />публикация Април 20, 2013, 23:15:03
    от elinikar

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright