Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3 4   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Дневникът на Маха Оръга  (Прочетена 1567 пъти)
Ariam
Ariam(Маха Оръга)
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1236


« -: Септември 04, 2013, 11:24:48 »

Имало едно време един голям мъж, който се оженил за жената на своите мечти. От любовта им се родила дъщеричка. Тя била слънчево и жизнерадостно дете и големият мъж много я обичал. Когато била съвсем мъничка, той я вдигал високо, тананикал някаква мелодия, танцувал с нея из стаята и и повтарял: — Обичам те, мое малко момиченце. Момиченцето растяло, а големият мъж все го прегръщал и говорел: — Обичам те, мое малко момиченце. Момиченцето се цупело и казвало: — Вече съм голяма. Мъжът се усмихвал и казвал: — Но за мен ти ще си останеш моето малко момиченце. Момиченцето, което вече било голямо, напуснало дома си и тръгнало по света. То научавало все повече неща за себе си и за мъжа и разбрало, че той действително е голям и силен, защото сега вече можело истински да оцени качествата на характера му — една от неговите най-силни страни била способността да дава израз на любовта към близките си. Където и да отидело по света, мъжът се обаждал и казвал: — Обичам те, мое малко момиченце. Един ден малкото момиченце, което вече било голямо, получило съобщение по телефона, че големият мъж е тежко болен. Получил удар. Обяснили на момиченцето, че той страдал от афазия* и не само не можел да говори, но не били сигурни и дали разбирал онова, което му казват. Вече не можел да се усмихва, да ходи, да прегръща, да танцува и да казва на момиченцето, което вече било голямо, че го обича. Когато момиченцето влязло в стаята и погледнало големия мъж, той му се сторил малък и слаб. Приближило се до леглото му, а той го погледнал, опитал се да каже нещо, но не успял. Момиченцето направило единственото нещо, което му оставало. Седнало на леглото до големия мъж. От очите и на двамата потекли сълзи и то обгърнало с ръце немощните рамене на баща си. Сложило глава на гърдите на баща си и в мислите му преминавали като насън отминалите дни. Спомнило си прекрасното време, което били прекарали заедно. Как винаги се чувствало защитено и обичано от големия мъж. Загубата, която трябвало да понесе, го натъжавала, никога повече нямало да чува думите му, пълни с любов и утеха. И тогава, някъде дълбоко в гърдите на мъжа, то доловило ударите на сърцето му. Сърцето, в което съжителствали музиката и думите. То биело отчетливо, напук на болното тяло. И докато момиченцето стояло притихнало, чудото станало. То чуло онова, което му се искало да чуе. Сърцето на бащата започнало да бие в такт с думите, които устните вече не можели да произнесат…ОБИЧАМ ТЕ МОЕ МАЛКО МОМИЧЕНЦЕ
Активен
Ariam
Ariam(Маха Оръга)
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1236


« Отговор #1 -: Септември 04, 2013, 11:26:27 »

Едно малко момченце искало да срещне Бог. То знаело, че трябва да измине много път до мястото, където Бог живее. И така, то сложило в куфарчето си сандвичи и лимонада и започнало своето пътешествие.

Когато изминало едва три пресечки, момченцето видяло един възрастен човек. Той седял в парка и наблюдавал гълъбите. Момчето седнало до него и отворило куфарчето си. Тъкмо щяло да отхапе от сандвича си, когато забелязало, че възрастният мъж поглежда гладно. То предложило на човека сандвич.

Старецът приел сандвича с голяма благодарност в очите и се усмихнал на момчето. Усмивката му била толкова любезна, че момчето поискало да я види отново и предложило на мъжа лимонада.

Той отново се усмихнал на момчето. То било възхитено. И те седели в парка целия следобед, яли и се усмихвали, без да си кажат и думичка.

Когато започнало да се смрачава, момчето осъзнало, че е много уморено, и станало да си върви. Но преди да измине и няколко крачки, то се обърнало назад, изтичало до пейката и прегърнало стария човек. Той се усмихнал с най-широката си и най-мила усмивка.

Когато, малко по-късно, момчето отворило вратата на дома си, майка му била толкова учудена от грейналото от радост лицето на сина си, че го попитала: “Какво те направи толкова щастлив?” Момчето отговорило: “Обядвах с Бог.” И преди майка му да успее да каже нещо, то добавило: “И знаеш ли какво? Бог има най-красивата усмивка, която някога съм виждал.”

През това време възрастният мъж, който също сияел от радост, се върнал вкъщи. Неговият син бил смаян от мира, изобразен на лицето му, и попитал: “Татко, какво те направи толкова щастлив?” Той отговорил: “Ядох сандвичи с Бог в парка.” Преди синът да успее да каже нещо, той добавил: “И знаеш ли, Той е много по-млад, отколкото очаквах.”
Активен
Ariam
Ariam(Маха Оръга)
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1236


« Отговор #2 -: Септември 04, 2013, 11:26:55 »

Ya Na
Две деца си играеха на една пързалка. Имах честта да седя на пейка близко до пързалката. Момиче и момче си играеха на възрастни. Беше толкова детайлно, толкова истинско, че тотално забравих, че това са две деца в предучилищна възраст(даже момчето беше по-малко). Тя му каза, че не го обича, защото той беше направил разни неща, които не и харесаха, а и както тя констатира имало и друг по-готин, той по-скоро и беше приятел и утеха с това, че я харесва ....
После понеже нямаше 3ти персонаж набързо смениха ролите, той се превърна в принца на нейните мечти(в по-готиния) и след 2-3 минути момичето плачеше (истински звучеше мамка му, а беше игра ), защото той и беше разбил сърцето и оветрил момичешките мечти от главата й.
"Повече не искам да те виждам, махай се!" Изкрещя момичето обидено, чак се зачудих дали в действителност нещо не се скараха, но не, уви беше си час от сюжета на играта.
(всичко това се развива на една пързалка, няколко пързаляния и много приказки)

И след малко решиха, че е скучно и започнаха нова игра, после възрастните ги извикаха беше късно... и ставаше тъмно.

И не ми излиза от главата това, откакто го видях.
Не че и аз не съм играла, забравила бях.

Детството период, в който можем да възприемем всичко като игра и сърденето и цупенето, целия букет от възможни случки...и просто накрая на деня да се приберем спокойни и щастливи вкъщи, доволни от срещата с приятелите.
Ние съзнателно си измисляме случки, които да са покъртващи и драматични... първо се гради илюзия, после се разбива на пърчета за да се извади правилния заряд. После си доволен от собствената игра... подаваш думи и не знаеш какво ще ти отговорят, сценария се пише в момента, не е наговорено....

А какво става хората като пораснат...
Същото като това на което са си играли, ама вече сами си вярват в драмите повече. Не виждат играта. Слепота за възрастните и за сериозността им.
Активен
Wednesday
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 35


« Отговор #3 -: Септември 05, 2013, 00:44:57 »

 Усмивчица


* images (1).jpg (15.28 KB, 267x189 - видяно 161 пъти.)
Активен

Когато личните пространства са компактни
и с няколко жеста събираш багажа в куфар
с лекота пренасяш себе си навсякъде
нагъваш се, прибираш се и тръгваш.
Ariam
Ariam(Маха Оръга)
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1236


« Отговор #4 -: Септември 05, 2013, 17:54:27 »

Усмивчица
Хубава кобра Усмивчица голям символизъм на марките на СССР!Чудо, чудо, но въобще не се съмнявам Усмивчица
Активен
Ariam
Ariam(Маха Оръга)
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1236


« Отговор #5 -: Септември 07, 2013, 09:17:19 »

Някои хора смятат, че ако не си пълноценен за себе си, не си пълноценен и за другите.И аз съм на това мнение.Казват, че ако погледнеш доброто дълбоко вътре в себе си, ти ще виждаш всички хора такива, добри.Ако погледнеш лошото вътре в себе си, то ти ще виждаш всички лоши.Ако обаче започнеш да приемаш всичко в себе си, такова каквото е без да го определяш добро или лошо, ще виждаш всички с всичките им страни.И аз съм точно на това мнение.Не виждам смисъл да се самозаблуждавам, че всички са добри или, че всички са лоши.В действителност всички са такива каквито са.Хора много по света, някои изкарват в теб лошотията, някой добрината, важното е да се запита човек защо е така, защо го има този процес и ако естественото състояние на хората беше само доброто, то тогава защо го има другото уж неестествено състояние.Някои го дължат на "дявола", други разбират, че няма нищо неестествено в това.Ако имаше само любов и светлина на тази Земя, никой от нас нямаше да е стигнал и на една крачка от себе си.Нямаше да е страдал, нямаше да е обичал и нямаше да е истински, а само отражение на едно Добро.Ето затова е нужно Егото, то предоставя букета от емоции, и хубави и не толкова хубави.В крайна сметка на Земята,, всеки играе своя роля, всеки има своя роля, за един или втори или трети отделен човек, а когато погледне в себе си ролята я няма, защото е сам със себе си.Тук живота е такъв И според мен затова е толкова хубав, защото не е само хубаво и лошо, а е палитра от цветовете на усещанията.
Не осъждайте себе си, че не сте идеални, не осъждайте себе си, че не сте въплъщение на Бог, на доброто според много религии, не се осъждайте, че сте това, което сте.Просто бъдете такива каквито сте - естествени и тогава правилните хора ще дойдат, правилните неща ще се случат.Разбира се не винаги е по начина по който сме мечтали, но приемете, че мечтите се сбъдват според най-правилния план за вас самите, дори това да означава да страдаш, просто зависи как го приемате Усмивчица дали е страдание или е нужното пречупване във вас?!Винаги се задава въпроса защо точно така става?!Не си мислете, че допускате грешки, цяла една вселена не ви дава възможността да допуснете грешки и винаги наглася нещата според вашите мечти, стига да го осъзнавате Усмивчица хубав ден!
Активен
вожда
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 403


I.F.Y

« Отговор #6 -: Септември 07, 2013, 15:06:06 »

Не помня кой беше автора, а и цитата има общо само като смисъл, но звучеше нещо такова:

"Никой не прави зло, с идеята - просто да направи зло, да навреди или нарани някого. Даже и самия дявол, когато прави зло, той следва някаква собствена идея, някакво намерение, а злото само по  себе си не му е цел."



Активен

Някои неща се променят, други никога не се променят.
Ахо!
,___,  
[O,o]
/)__)  
-”–”-
Ariam
Ariam(Маха Оръга)
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1236


« Отговор #7 -: Септември 07, 2013, 19:21:36 »

Така или иначе няма смисъл да се правиш на някой , който никога не си бил и няма да бъдеш.Ако вътрешно в сърцето си винаги мислиш доброто, то излиза на яве , ако не ...то излиза на яве Усмивчица
Ако си гадняр в себе си...какво е една смърт, нали пак ще се родиш да се учиш...абее писнало ми е идеята за отмъстителния Господ, който награждава и наказва..знаеш, че това са противоречиви християнски глупости.Не само, че не вярвам в тях ами и съм убедена от собствения си опит Усмивчица не ми трябват библии, не ми трябват корани, само аз си стигам.
Активен
вожда
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 403


I.F.Y

« Отговор #8 -: Септември 08, 2013, 12:15:24 »

Цитат на: Ariam
няма смисъл да се правиш на някой , който никога не си бил и няма да бъдеш.
Чудесно, добре, ти го знаеш, аз те разбирам, друг също ще те разбере, но опитай се да го обясниш това на някой, който толкова дълго се е правил на друг, че вече сам си вярва.
Хайде, вземи някой произволен скорпион и се опитай да му обясниш, че това е безсмислено и глупаво поведение.
По същия начин като деца се правехме на разни филмови герои и си вярвахме, тичайки и развявайки разни пръчки като мечове и капак от тенджера като щит. Вярвахме, че изглеждаме страховито, точно като филмовите ни кумири, но всъщност сме просто деца, рошльовци, с нацапани бузи от лютеница, изжулени лакти и колене, капак от тенджера и точилка.

Цитат на: Ariam
Ако вътрешно в сърцето си винаги мислиш доброто, то излиза на яве , ако не ...то излиза на яве Усмивчица
За краткост - всичко излиза наяве или както гласи моя велик постулат: "акитата винаги изплуват на повърхността".
Цитат на: Ariam
Ако си гадняр в себе си...какво е една смърт, нали пак ще се родиш да се учиш...
Аз, честно казано не познавам хора, които с чиста съвест да нарека гадняри, лоши, зли хора и т.н.

Цитат на: Ariam
абее писнало ми е идеята за отмъстителния Господ, който награждава и наказва..знаеш, че това са противоречиви християнски глупости.
Не са баш християнски, но те ги взаимстват, да.
И да, съгласен съм и това е едно от много трудните за проумяване неща  - Твореца не наказва, нито награждава, той просто твори, създава и се кефи.
Цитат на: Ariam
Усмивчица не ми трябват библии, не ми трябват корани
Поначало на никой не трябват, нито те, нито конституция, нито каквито и да е наръчници с инструкции - как да живеем и да се отнасяме към всичко.
Активен

Някои неща се променят, други никога не се променят.
Ахо!
,___,  
[O,o]
/)__)  
-”–”-
Ariam
Ariam(Маха Оръга)
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1236


« Отговор #9 -: Септември 08, 2013, 16:16:40 »

Нали, нали Санг.Знаеш ли за 4 години до тук какво разбрах, особено днес си го припомних!!!!!
Аз не искам и не мога да работя работата, която се предлага в момента!Защо?Защото съм прекалено свободна за да се правя на заета!
Просто не мога да си губя времето в магазин 8 часа права :Д:Д:Д и да чакам на края на месеца 320 лв това е безумие!Призовавам ви да го спрем :Д днес просто казах на колегите, че аз шефове нямам и не ми се стои и си тръгвам...те ми се посмяха и аз се посмях с тях и си тръгнах, а те ме гледаха като извънземно на изхода хахахах на кой да му е тръпка Усмивчица
Така се прави!Не да ми разправят, че не са роби и да тръпнат да не сбъркат някъде в 15 часовия си работен ден, а само в къщи да ми се правят на хора със свободен избор :Д:Д:Д
Активен
kapitana
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 143


« Отговор #10 -: Септември 09, 2013, 01:07:15 »

Аз от известни години насам много упорито отказвам да ходя на работа
Алтернатива винаги има
Но все пак трябва да дадеш нещо,за да получиш друго,трябва да има някакъв взаимообмен
Дилемата е много деликатна
Активен

Понякога си мислим, че Бог ни гледа отгоре, а може би, най-често, Той ни гледа отвътре.
Ariam
Ariam(Маха Оръга)
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1236


« Отговор #11 -: Септември 09, 2013, 01:45:52 »

Да бе и аз ходя на работа, обаче нещата зависи как се приемат.Например аз шефове нямам, никой не може да ми казва ала бала, ако не са доволни да напуснат хахахахха :Д ако не да ме изгонят..за 300 лв много са Усмивчица така, че хич не ми пука.Но повечето хора се ужасяват при мисълта, че ще си изгубят работата..което ..ее...аз поне не го разбирам.Според моето разбиране аз работя, значи аз съм шефа, защото шефа ми дето се почесва целия ден сам не може да си работи Усмивчица няма ли ме мен или друг като мен, той никъв шеф не е !
Активен
вожда
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 403


I.F.Y

« Отговор #12 -: Септември 09, 2013, 14:52:12 »

Цитат на: Ariam
Аз не искам и не мога да работя работата, която се предлага в момента!Защо?Защото съм прекалено свободна за да се правя на заета!
Ако не те познавах, щях да кажа, че си разглезена. Сега го отдавам по-скоро на трудностите, които изпитваш при изразяването на мнението и становището си и мисля, че те разбирам, но това е, защото те познавам.
Цитат на: Ariam
Просто не мога да си губя времето в магазин 8 часа права :Д:Д:Д и да чакам на края на месеца 320 лв това е безумие!
Ами ако беше седнала, щеше ли да си губиш времето? Ами ако бяха 1000лв. щеше ли да стоиш права?
Цитат на: Ariam
Призовавам ви да го спрем
На този етап е невъзможно. На пазара гъмжи от евтина, гладна работна ръка.
Този изкуствен недоимък, който се създава от банката, е именно с такава цел - да се пречупи духа и достойнството на народа.
Преди го правеха с образованието и с казармата, но сега са измислили по-съвършен модел - недостига и глада.
Никой мъж не би се чувствал достоен, жена му или детето му гладуват или се лишава от нещо, а той не може да го набави.

От какво смяташ, че се определят заплатите? Да, не навсякъде е така, тъй като в белите държави приходите са съобразени с разходите,  но тук заплащането и условията се определят от гладните. Защото, реалното и адекватно заплащане за твоята работа, варира между 2.50 - 3.00лв. на час.
Да, обаче идва Пенка от Монтана и казва: "А! Мчи аз шго правя същото за 1.50 на час", пък и съм поклонничка на чалга религията, на никой не съм отказала, което означава, че шефа може да разтоварва с мен след работно време - напълно безплатно.".
Съответно, ти увисваш... или трябва да стоиш за 350-400лв. и даже да се радваш, пък и да се занимаваш с идиоти.
Да, ама не.
Цитат на: kapitana
Аз от известни години насам много упорито отказвам да ходя на работа
Алтернатива винаги има
Има, но това важи, когато има средна класа, а не 100 милионери, 6 милиона на прага на бедността и 1млн средна класа.
Мен също не ме интересуваше колко взимам и можех да си позволя да дам цялата заплата на майка ми, когато нещата бяха що-годе добре, тъй като докарвах тройно повече от страничните услуги, за които ме търсеха.
И то... какво ти добре, икономически положението пак си беше зле, но сега хората затънаха в дългове, в кредити, чудят се дали ще има какво да ядат утре, с какво да облекат децата си. Там е работата, че аз пак помагам с каквото мога, но хората няма как да ми се отблагодарят, а аз и никога не съм искал да го правят, тъй като правя това, което считам за правилно. Когато братята и сестрите ни мизерстват, няма как аз или който и да било друг да е добре. Да, но някои хора смятат, че може. Именно това са ракообразните клетки. Лумпените, които системата ги лансира. Системата е така измислена, че именно тези лумпени да управляват средния и малък бизнес (например този, който ти е бил шеф). Те нямат елементарно възпитание и отношение към себе си, роднините си и хората, с които работят. Да, но българина е гладен и се е научил вече да търпи и да понася всичко. Чисто човешките му права и достойнството му са на последно място в приоритетната му система.

Цитат на: Ariam
аз шефове нямам
Погрешната посттоталитарна-християнско-военна робска представа за йерархически модел е брутално извратена и болна.
На кратко - ти постоянно си куче на нечий господар и постоянно си господар на кучета... пък ако не си - взимаш си куче Веселяк
Система основана на сляпото подчинение и унижение, точно както е при военните. Нормално е тази система, пречупваща духа и достойнството на подрастващите да доведе до резултатите, които виждаме - чалга общество с болни души и дупки колкото шахти.
Това, което ще е много трудно да се премахне от съвременния модел на мислене е, че шефа и работника не са робовладелец и роб, а двама човека с една цел и различни отговорности. Шеф/началник/директор са думи, които трябва да бъдат премахнати от всички езици.
Няма такава професия - шеф. До сега не съм чул за училище със специалност - шефство.

Цитат на: Ariam
повечето хора се ужасяват при мисълта, че ще си изгубят работата..което ..ее...аз поне не го разбирам.
Това е, защото се самоопределят чрез работата си и знаят много добре, че без нея загиват прави, тъй като почти нищо друго не са правели цял живот.
Това си е жива присъда. Осъдени са, до края на дните си, да правят едно и също нещо, ден за ден и да чакат заплатата си накрая на месеца.
Самата им работа не ги кефи, занимават се с идиоти и са длъжни да търпят какви ли не простотии.
Емоционално, духом и тялом са пред разпад, развитие никакво, само сменят столовете, на които седят, а времето ги брули и амортизира до неузнаваемост. На 40, когато трябва да са на върха на възможностите си, те са развалини с доста разклатено здраве, семейни проблеми и дългове към поне три инстанции... а живот - никакъв.
И на мен не ми харесва тази система - "работи, за да живееш на старини... ако ги доживееш".
Не съм полезен на никой, като вися по 12 часа на едно място за 450лв на месец.
Тук, в България е голям проблем именно това, че почти всички работоспособни момчета стават охранители, че е по-лесно.
На практика те нищо не правят. Нито излиза нещо от ръцете им, нито помагат на някой, нито се развиват.
Точно месец издържах в такава работа. Побит в един двор на къща, кабинка с телевизор, 12 часа, 2 на 2, 1000лв. Парите бяха добри, наистина и то защото пазехме къщата на някакъв играч.
Вярно, в планината бях, чист въздух, имаше едно куче, с което се занимавах постоянно, гараж с фитнес уреди, а и си носех неща за рисуване, защото в отсрещната къща имаше две деца, поне тях да ги зарадвам нещо, вместо да вися като прани гащи на ограда.
Да, но усещах как просто залинявам.... изчезвам, губя се... гасна!
Защото много от по-възрастните хора, които са работели като охранители, все разни бивши военни или полицаи, сега се обръщат назад и установяват, че са прекарали огромна част от живота си, стоейки на едно място и блеейки в една точка.

Цитат на: Ariam
Според моето разбиране аз работя, значи аз съм шефа
Да, ти си пряко отговорна за задълженията, които са ти възложени, а начина, по който ще ги изпълняваш са си лично твой избор. Избор, който както каза, ако на някой не му изнася, значи не човека за тази позиция.
Най-необоримия и съвършен критерии за качеството на изпълнение на задълженията е - резултата.
Няма как никой шеф да ме убеди, че не ставам за дадена позиция, при положение, че оборота се е вдигнал с 50%, а минималния срок за изпълнение на поръчките от една седмица е станал 4 дена.
В случаите, в които се работи с клиенти, те са критерия. Ако клиента е доволен, няма шеф, който да ме убеди, че нещо не е наред в моя начин.
« Последна редакция: Септември 09, 2013, 14:58:47 от вожда » Активен

Някои неща се променят, други никога не се променят.
Ахо!
,___,  
[O,o]
/)__)  
-”–”-
Ariam
Ariam(Маха Оръга)
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1236


« Отговор #13 -: Септември 10, 2013, 19:30:05 »

[18:16:37] (Маха Оръга): виждаш ли в момента съм в период в който просто не ме боли какво точно ще стане със работата или с храната храна в гората много листа тва онова :Д ако не и водорасли става дом в пещера звучи идеално аз нямам какво да изгубя освен хората които са около мен дали в нета дали в къщи само това е и то не е малко затова имам лаптоп за да поддържам връзка и за да създавам връзка  не знам как разбираш това че нямам шеф просто от до нито един човек не може да ми каже на мен аз какво и как ще правя просто не става та от тази гледна точка Усмивчица че аз дори себе си не слушам  начи дето го наричат егото ми вика докато си стоя на работа стой бе пари ще ти дадът стой какво като те боли кръста още малко остана какво толкова и духа му отговаря днеска болка утре болка накрая дроб за 300 лв не мерси искам на разходка в парка примерно и тялото става и заминава :Д тва е толкова е просто като се запитам какво ще ям лесно е ориз супа....
[18:21:19] [T]erroR: Веселяк [18:21:23] (Маха Оръга): фиде [18:21:25] [T]erroR: чудесно[18:21:25] (Маха Оръга): хляб [18:21:28] [T]erroR: ами ток, вода [18:21:31] (Маха Оръга): за толкова винаги има пари [18:21:34] [T]erroR: данъци [18:21:39] (Маха Оръга): нямам данъци [18:21:43] (Маха Оръга): и никога не съм имала[18:21:46] [T]erroR: няма човек без данъци[18:21:51] (Маха Оръга): нямам данъци[18:21:53] [T]erroR: такъв човек не съществува на планетата[18:21:55] [T]erroR: Веселяк[18:21:59] (Маха Оръга): кажи един данък[18:22:13] [T]erroR: здравни осигуровки, пенсионни, данък на къщата, на колата, на земята и т.н. и т.н.[18:22:14] (Маха Оръга): сметки и данъци е различно
[18:22:15] [T]erroR: десетки са[18:22:18] (Маха Оръга): да! да! не плащам Усмивчица нямам данъци.[18:22:37] [T]erroR: е знач нямаш нищо на твое име[18:22:38] [T]erroR: аз също нямам[18:22:40] (Маха Оръга): нямам[18:22:43] (Маха Оръга): и се радвам
[18:22:46] [T]erroR: е за това нямаш данъци[18:22:50] [T]erroR: но ти си си на твое име[18:22:54] [T]erroR: Веселяк[18:22:57] (Маха Оръга): че тя една цяла планета е моя[18:22:59] (Маха Оръга): :Д[18:23:09] [T]erroR: скоро ще постна нещо в темата[18:23:10] (Маха Оръга): за кво ми е да имам собственост[18:23:17] [T]erroR: не съм го писал аз, но го прочети внимателно[18:23:19] [T]erroR: ще ти хареса[18:23:24] [T]erroR: и ще разбереш много интересни неща[18:23:28] [T]erroR: за системата и как работи тя[18:23:34] [T]erroR: неща, които ме втрещиха, буквално[18:23:40] [T]erroR: излиза, че ние сме стока[18:23:43] [T]erroR: с цел търговия[18:23:47] [T]erroR: но това е нищо[18:23:48] [T]erroR: ще видиш[18:23:51] [T]erroR: и после гледай филма[18:23:52] [T]erroR: ще ти кажа кой[18:23:54] (Маха Оръга): честно казано толкова съм изчела изслушала и изгледала за това как работи системата че вече ...[18:23:56] [T]erroR: аз надух форума с тоя филм
[18:24:13] (Маха Оръга): ами то е ясно че сме стока мисля че такива неща се знаят и без филми Санг Тъжен ама кво да правя

Активен
вожда
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 403


I.F.Y

« Отговор #14 -: Септември 11, 2013, 17:53:27 »

Ето тук започнах
А сега и друга, особено интересна част от същия филм.

Често срещана грешка сред хората е да възприемат, че всяко правило или наредба, които ги управляват, попадат в една категория "Закон". Но има много други закони, които хората спазват, без да осъзнават, че не се отнасят до тях. Друго погрешно схващане е, че конституцията дава нашите права. Конституцията не прави нищо повече от това да опише правата, които вече имаме. Ние се раждаме с неотменими права, дарени от нашия Създател. Те не са ни дадени и не могат да ни бъдат отнети. Единственото, което може човек да направи с правата е да избере дали да ги упражнява или не. Морския закон е това, което е известно като закон на водата. Той е заместен от граждански закон, и се отнася само за тези, които по желание са се обвързали с него. В същността си, морския закон е главно частен международен закон, управляващ отношенията между частни лица, които привеждат в действие океанските плавателни съдове.
Нека погледнем как и защо закон, който е измислен за управление на корпорации, бизнес и плавателни съдове, е наложил правилата си над истинските човешки същества. Това е постигнато чрез магическо обръщане на думите.  Една перверзия на словото е направила така, че да убеди хората по света, че тези алтернативни закони се отнасят до тях.
Едно от преобладаващите вярвания в модерната култура е, че лицензите, разрешенията, регистрации и други форми на документация, са необходими, за да се управлява моторно превозно средство, да се използват обществените пътища, да се строят сгради и домове, да се предприемат частни стопански инициативи и много други.

Тъжното е, че тези вярвания са базирани на малко или никакво проучване и са лъжливи.
Тази система от вярвания се увековечила чрез Морския закон. Тази законодателна система първоначално била създадена да регулира кораби, акостиращи в чужди пристанища, за внасянето или изнасянето на стоки и суровини. Това се отнася за банкови и търговски дела, не за граждански.  Когато даден продукт се сваля от кораба в чужда земя, тази страна поема отговорност за продукта и го описва чрез сертификат. Този сертификат маркира като рождена, датата на влизане на продукта под опека на съответната страна. Помислете защо на първо място, се налага изискване, това да има рожден сертификат.
Речника на Барън за банкови термини, дава определение за сертификат: като документ, който установява правото на собственост. Тогава разбираме, че всеки който има рожден сертификат, се определя като притежаван. Притежаван от Кого? Хората са използвани като допълнителна гаранция пред другите нации, тъй като САЩ са в банкрут. САЩ обявяват банкрут на 9-ти март 1933, и от този момент започват да взимат заеми от частна, неправителствена обединена корпорация, наричана "Федерален Резерв". Без пари, с които да изплаща заемите, САЩ започва да използва гражданите си като гаранция.
Всички удостоверения за раждане и брак са буквално стокови разписки. Просто погледнете приликите между стоковите разписки и удостоверенията за раждане. И двата документа имат дата на издаване, сериен номер, регистрационен номер или номер на разписката, описание на продукта, и оторизиран информатор, който да извести съответната правителствена агенция.
При цялата тази лесно достъпна информация, повечето хора не са наясно с участието си в Морския Закон.
Всичко това става възможно чрез манипулация на словото. Този Морски Закон превръща значението на думата "Лице" от естествен жив човек, в корпорация. Шофьорски книжки, регистрации на превозни средства, автомобилни застраховки, разрешителни за строителство, разрешителни за оръжие, разрешителни за работа, данъчни декларации, удостоверения за раждане и смърт, фишове от пътна полиция, и много други видове документи, за които се е повярвало, че са абсолютно необходими, и единствено приложими за хора или корпорации.
С подписването на  такъв правен документ, индиректно се отказваш от конституционните си права и принизяваш статуса си до такъв на корпорация, която се създава точно със същото име като твоето.
Единственият начин да разделиш истинско си име от това на корпорацията е да обърнеш внимание на това, че името на корпорацията е написано само с главни букви.
Това е познато като Capitis Deminutio Maxima. Може да видиш, че шофьорската ти книжка, удостоверението за раждане, документите ти за социално осигуряване, застраховките и други, използват само главни букви, за да представят легално корпорацията с твое име, не теб.
Корпорацията е позната като юридическо лице, докато ти, като човешко същество, си реална личност. Тази заблуда става още по-голяма, когато се отнесе към съдилищата, в които отиваме. Когато се появите в съда, може да забележите че има места за свидетелите, зад дървена ограда или бариера. Ответникът трябва да премине по пътеката, до другата страна на бариерата, където седят ищецът и съдията.
Този акт символизира качването на кораб. В този момент, нещата могат да се разглеждат под Морския Закон. Съдията, действащ като капитан или банкер, е отговорен за уреждане на сметките между двете страни. Поради тази причина, всяко съдебно дело е обвързано с парична стойност. Делата се отнасят само за банкови и търговски спорове.
Щом като сметката е платена, случаят се приключва. За избягване съдебно дело под морския закон, който не защитава твоите права, трябва да не си съгласен да се представяш като юридическо лице. Това става, като заявиш, че си реален човек.
Ти нямаш лично или фамилно име, защото те означават заглавие на корпорация. В едно съдебно дело, може да заявиш, съдът да положи клетва за встъпване в длъжност в твоя чест. Всеки съдия трябва да положи клетва за встъпване в длъжност, за да може да практикува. Така че трябва да подчертаеш на съда и съдебните заседатели, че съдията действа като съдия, а не като банкер.
Помни, че си истинско човешко същество на Земята. Ти не си управляван от нищо друго, освен от твоето съзнание. Законите са създадени вътре в общество. Обществото, създало законите, които се прилагат днес, е наречено законово общество.
И все пак, най-красивото в тази пълна заблуда е фактът, че ние не сме част от това законово общество, така, че неговите закони не важат за нас.
Съдии, адвокати, съдебни изпълнители са цяло едно общество. В рамките на това общество те са си създали техен собствен език, който измамно много прилича на английски.
Те имат разни нещица, като постановления и наредби, които изглеждат като закони, но всъщност се отнасят само за тези, които са от тяхното общество. Това означава главно, че пътните нарушения, изискванията за минимална възраст, и всичко с изключение на щетите, нанесени над друга личност и нейната собственост, реално не се прилага към истинския човек. Законите се отнасят само за тези, които са вътре в законовото общество.
Играта, която се разиграва, е една илюзия. Можеш да избереш просто да си отвориш очите и да изискаш свободата, с която си роден, ограничена не от друго, а от рамката в твоето въображение.
Това са само няколко примера, в уверение на това, че правата ти са защитени. За сега най-важният начин за защита срещу тази заблуда е да си наясно относно извращенията на езика, и също да си абсолютно наясно как формираш своите убеждения и понятия.
В религията и политиката, вярванията и убежденията на хората в повечето случаи се приемат от "втора ръка", без да се поставят под въпрос, и са от авторитети, които също не са проучвали същината на въпроса, а са го приели също "втора ръка", от други като тях, чието мнение по въпроса не струва и конска пръдня”.
Марк Твен
Всички форми на извращение на езика дават огледално отражение в микрокосмоса на психиката. "И проблемът, който виждам пред човечеството днес е, че ние наистина вече не познаваме себе си.
Имаме работата си от 9:00 до 17:00, имаме къщите си, децата, сметките, телевизията, хобитата, нещата, които движим всеки ден, и накрая започваме да вярваме, че това е, което сме. Но знаеш ли, кои сме ние, извън професиите, извън статуса на "Майка" или "Баща", "Вярващ" или "Атеист", "Републиканец" или "Демократ", "Черен" или "Бял", "Мъж" или "Жена", кои сме ние?
Кои сме, дълбоко в себе си? Не знаем, защото всеки път, когато чуем някой отговор за себе си, който не желаем да възприемем, ние го отхвърляме. Ще го отхвърлим и ще го проектираме върху някой друг, и ще го съдим заради това.
Това е потискане и виждаме какво може да ни причини потискането на индивидуално ниво, а какво остава за едно колективно ниво, за Човечеството? Какво се случва, когато всички хора в света отказват да видят истинската си същност?
Активен

Някои неща се променят, други никога не се променят.
Ахо!
,___,  
[O,o]
/)__)  
-”–”-
Страници:  [1] 2 3 4   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Дневникът на Яница « 1 2 ... 6 7 »
Лични дневници
Ianica 102 4125 Последна<br />публикация Август 14, 2012, 22:15:10
от sahaj
Дневникът на Тайственият ;)
Лични дневници
Tainstven 13 1171 Последна<br />публикация Май 17, 2012, 07:32:19
от Tainstven
Дневникът на Крем « 1 2 »
Лични дневници
krem 21 1307 Последна<br />публикация Ноември 05, 2013, 13:04:46
от krem
Дневникът на Роси
Лични дневници
rosi_999 2 659 Последна<br />публикация Декември 20, 2012, 00:33:25
от rosi_999
Дневникът на До
Лични дневници
Do_It 10 902 Последна<br />публикация Май 13, 2013, 16:25:18
от Ru Alfa

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright