Духовно развитие

          

Страници:  1 2 [3]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Врил: Силата на идващата раса - Едуард Булър Литън  (Прочетена 2060 пъти)
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #30 -: Ноември 04, 2013, 22:05:02 »



    По отношение на писането те смятат, че е непочтително да обозначават Висшето Същество с някакво специално име. То се символизира от нещо, което би могло да бъде наречено йероглиф за пирамида - Λ. В молитвите си се обръщат към Него с име, което считат за прекалено свято, за да бъде доверено на чужденец и аз не го знам. В разговор обикновено използват описателен епитет, като Великото добро.

    Буквата V, символ за обърната пирамида, когато е в началото на думата, почти винаги обозначава изключителна сила, като Vril (Врил), за когото разказах толкова много. Вийд е безсмъртен дух, вийд-я - безсмъртие, а куум означава нещо празно. Само куум е пещера, куум-ин - дупка, зи-куум - долина, куум-зи - празнота, бод-куум - невежество (буквално: лишеност от знание). Куум-пош е думата им за правителство на мнозинството, или за господството на най-невежите.

    Пош е почти непреводим идиом, използван, както читателят ще се убеди по-късно, за изразяване на презрение. Най-близкото значение, което бих могъл да му дам, е като в нашата жаргонна дума "глупости", така че куум-пош може да бъде свободно преведено „празни приказки". Но когато демокрацията или куум-пош се изроди от обществено невежество в онази обществена страст и жестокост, предшестваща смъртта й, както (за да илюстрирам с пример от горния свят) по времето на Френското управление на страха или петдесетте години преди идването на власт на Август в Римската република, тогава името за това състояние на нещата е глек-нас. Ек е борба, глек - световната борба, а нас, както казах вече, е поквара. По този начин глек-нас може да бъде преведено като „световната борба срещу покварата".

    Сложните им думи са много изразителни. И така, тъй като бодх означава познание, а туу - частица, която загатва акта на предпазливо приближаване, туу-бодх е тяхната дума за философия. Пах е презрително възклицание, което е аналогично на нашия израз „Глупости!”. Пах-бодх (буквално „познание за глупостите”) е техният термин за безсмислена и лъжлива философия и се прилага към вид метафизични или теоретични умозаключения, предимно в модата, което се състои в задаване на множество въпроси, на които не може да се даде отговор и въобще не си струва да бъдат задавани; например:

    „Защо един ан има по пет пръста на краката си, а не по четири или по шест? Имал ли е първият ан, сътворен от Великото добро, същия брой пръсти като своите потомци? Във вида, в който ще бъде разпознаван един ан от приятелите си в бъдещата си форма на съществуване, дали на краката му ще има изобщо някакви пръсти и ако да, те дали ще са материални или духовни пръсти?”

    Не гледайте на тези примери с ирония или присмех, защото същите тези изследвания, които споменах, представляват предмет на спорове между последните култиватори на тази „наука” - преди 4000 години.

    Казаха ми, че в склонението на съществителните имена в древни времена са съществували 8 падежа (с един повече, отколкото в санскритската граматика). Но с течение на времето броят на тези падежи е намалял и са били създадени пояснителни предлози вместо променящи се окончания. Понастоящем в граматиката, която ми беше предоставена, имаше 4 падежа на съществителните имена, 3 от които се различаваха по окончанията, а четвъртият - по представката.
     


    Продължението следва
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #31 -: Ноември 07, 2013, 23:02:32 »


    ЕДИНСТВЕНО ЧИСЛО. | МНОЖЕСТВЕНО ЧИСЛО.

    Именит. ан, човек,   | Именит. ана, хора.
    Дат. ано, на човека,   | Дат. анои, на хората.
    Винит. анан, човека,  | Винит. ананда, хората.
    Зват. хил-ан, човеко,   | Зват. хил-ананда, хора!


    Във флексивната литература е съществувала и двойствена форма, но тя отдавна е излязла от употреба.

    Родителният падеж също е излязъл от употреба и на негово място се използва дателен: казват „къщата ‘на’ човек". При употреба (понякога в поезията), родителният падеж съвпада по окончание с именителния. Същото става и с аблатива - предлогът, който го характеризира, е по желание представка или наставка и обикновено се определя по слух, според звученето на съществителното.

    Ще отбележа, че представката „хил" е маркер за звателен падеж. Винаги се употребява при обръщения, освен при най-близките семейни връзки. Изпускането му се счита за проява на грубост, също както в нашата реч би се приело за неучтиво да се обърнем към краля с „Крал” и е почтително да кажем „Кралю". Всъщност, тъй като нямат почетни титли, употребата на звателен падеж замества титлата и справедливо се дава на всички. Представката „хил" влиза в състава на думи, които предполагат далечни комуникации, като хил-я - пътувам.

    В спреженията на глаголите им, което е твърде обширен въпрос, за да го разискваме сега, спомагателният глагол „я" - „тръгвам”, който играе много важна роля в санскрит, се появява тук и изпълнява сходна служба, като че ли е корен от някакъв език, от който и двата са произлезли. Но има друго спомагателно или противоположно значение, което върви с него и споделя функциите му, а именно - зи - стоя или спирам. По този начин „я" навлиза в бъдеще време, а „зи" в минало време на всички глаголи, изискващи употреба на спомагателен глагол: ям - ще тръгвам; иям - може да тръгна; яни-я - ще тръгвам (буквално - тръгвам да си тръгвам); зам-пуу-ян - тръгнал съм (буквално - почивам си от тръгването). „Я" като окончание предполага развитие, движение, процъфтяване. „Зи" като последна сричка е знак за устойчивост - понякога в положителен смисъл, друг път - в отрицателен, в зависимост от думата, с която се комбинира: ива-зи - вечна добрина; нан-зи - вечно зло.

    „Пуу" (от) влиза като представка в състава на думи, обозначаващи антипатия или неща, към които сме склонни: пуу-пра - отвращение; пуу-нариа - лъжа, най-подла злина. „Пууш" или „пош", както вече споменах, е невъзможно да се преведе буквално. Изразява презрение, но не изцяло лишено от съжаление. Този корен изглежда е създаден от хармонията между лабиалното усилие и породилото го чувство, като при произнасянето на „пуу" въздушната струя преминава между устните с по-голяма или по-малка сила.

    От друга страна „з", когато е в начална позиция, е звук, при който въздухът се всмуква навътре и по този начин „зу", произнесено „зуу" (което в техния език е една буква), представлява най-простата представка за формиране на думи, означаващи нещо, което привлича, удовлетворява, докосва сърцето, като например: зумър - любовник; зуце - любов; зузулиа - наслада. Това произношение на „з” наистина изглежда естествено съответстващо на обич. По този начин дори и в нашия език майките, напук на граматиката, казват на бебенцата си „Зуу съкровище”; а съм чувал и един професор от Бостън да нарича жена си (бяха женени само от месец) „Зуу любима".
     


    Продължението следва
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #32 -: Ноември 08, 2013, 22:05:32 »



    Все пак не мога да приключа с тази тема, без да проследя малките промени в диалектите на различните племена на една и съща раса, вследствие на които първоначалните значения и красотата на звуковете може да се обърка и промени. Зий с голяма доза негодувание ми каза, че думата „зумър” (любовник) - която по начина, по който тя я произнесе, прозвуча доста измъчено - при някои не много далечни общества на Врил-я била превърната в полусъскащото, полуназално, абсолютно неприемливо звучене „субър".

    Само ще спомена и още една особеност на този език, която дава еднакво сила и краткост на изразяването. „А" както при нас, така и при тях, е първата буква от азбуката и често се използва като представка, за да изрази сложна идея за върховна власт или ръководство, или пък принципа на властта. Например ива е добрина; дива - добрина и щастие заедно; а-дива е абсолютна и безпогрешна истина. Вече отбелязах значението на „а" в а-глоран и същото виждаме и по отношение на врил (на чиито качества те отдават настоящото си цивилизационно ниво): а-врил обозначава самата цивилизация.

    Горепосоченото би убедило филолозите в голямата степен на сходство между езика на Врил-я и арийските или индо-германските езици. Но като всеки език той съдържа думи и форми, навлезли от съвсем противоположни източници. Самата титла „тур", която дават на върховния си съдия, показва кражба от език, сроден с урало-алтайския. Те самите твърдят, че това е чужда дума, заета от званието, носено според техните хроники от предводителя на нация, с която предците на Врил-я в древни времена били в приятелски отношения, но която е изчезнала преди много време. Казват, че след откриването на врила те са преустроили политическите си учреждения и бързо са усвоили титла от изчезнала раса и мъртъв език, който да служи за целите на върховния им съдия, за да избегнат всякакви звания за този пост, с които са имали връзки в миналото.

    Ако животът ми бъде пощаден, мога да систематизирам знанията, които получих при временното си пребиваване сред Врил-я. Но вече казаното от мен вероятно ще бъде достатъчно, за да се покаже на студентите по филология, че език, който е запазил толкова много корени в първична форма, е пречистен по време на краткотрайния полисинтетичен етап от много груби изказвания: от народното невежество до тази общонародна страст или свирепост, която предшества смъртта му, както (позовавайки се на примери от горния свят) времето на Френския терор или пък петдесетте години на Римската република преди господството на Август - името им за такова състояние е глек-нас. Ек е борба, глек - световната борба, нас, както вече казах, е поквара. Така че глек-нас може да бъде преведено като „световната борба с покварата". Сложните им думи са много изразителни. Това, което са постигнали ана, прави невъзможно по-нататъшното разработване на литературата, най-вече на художествената проза и историята.
     


    Продължението следва
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #33 -: Ноември 10, 2013, 11:11:05 »


    ЧАСТ XIII

    Тези хора имат религия и каквото и да се каже против нея, тя има следните особености: първо, всички вярват в убежденията, които изповядват; второ, всички изпълняват наложените от вярата им правила. Те се обединяват в култа си към божествения Създател и Крепител на вселената. Вярват, че една от способностите на всепроникващия врил е да отправя към извора на живот и ум всяка мисъл, която може да хрумне на някое живо същество. И въпреки че не оспорват, че идеята за божество е вродена, те казват, че според наблюденията им над природата ан (човекът) е единственото същество, което е удостоено с възможността „да му хрумне тази идея" и да може да я осмисли. Настояват, че тази способност е привилегия, която не напразно им е дадена, и следователно молитвите и благодарностите към божествения Създател са допустими и необходими за цялостното развитие на човека. Те отправят молитвите си и в усамотение, и колективно. Тъй като не ме считаха за един от тях, не бях допуснат до сградата, или храма, където е мястото за общи молитви, но ми казаха, че службата е съвсем кратка й церемонията е лишена от всякаква пищност.
     
    Врил-я вярват, че човешкият мозък не може да поддържа дълго време задълбочената набожност или абсолютното отделяне от реалния свят, особено публично, и че всякакви опити това да се прави водят до фанатизъм или до лицемерие. Когато се молят насаме, те са или сами, или с малките си деца.

    Казват, че в древни времена е имало множество книги, съдържащи размишления относно природата на Божеството и формите на култ, които биха Му били най-угодни. Те обаче довели до разгорещени и гневни спорове, които не само разклатили мира в обществото, но дори разделили семейства, които преди са били много сплотени. И докато описвали характерните за Божеството качества, самото Му съществуване било оборено, или, което било по-лошо - наситило се със страстите и слабостите на спорещите хора.

    „Щом същество с граници като един ан", каза моят домакин, „не може да дефинира Безграничното, значи, стремейки се да осъществи някоя идея на Божеството, единственото, което постига, е да принизи Божеството до ан като самия себе си."

    Затова в следващите векове всякакви размисли от теологично естество били, макар и не забранени, достатъчно обезкуражени, че да бъдат напълно изоставени.

    Врил-я се обединяват от идеята за бъдеща държава, по-удачна и по-съвършена от настоящата. Ако имат съвсем смътни идеи за системата на награди и наказания, то вероятно е защото те самите нямат подобна практика помежду си, тъй като няма престъпления, които да бъдат наказвани, а моралният им стандарт е такъв, че никой ан не е считан за по-добродетелен от друг. Ако да речем един се отличава с някаква добродетел, то друг изпъква с друга. Всеки си има своите недостатъци. Всъщност в техния необикновен начин на живот има толкова малко изкушения, че това, че живеят така, ги прави добри (според техните представи за доброта).

    Те имат и някои чудновати идеи за продължителността на живота дори в растителния свят, както читателят ще види в следващата глава.

     


    Продължението следва
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #34 -: Ноември 15, 2013, 01:29:34 »


    ЧАСТ XIV

    Макар и както казах, да не толерират размисли върху природата на Бог, изглежда споделят едно и също мнение относно начина на разрешаване на големия проблем за съществуването на злото, който така затрудни философите в горния свят. Според тях там, където Той веднъж е създал живот, колкото и немощен да е той, като в растение например, животът никога не се унищожава. Той преминава в нови и по-добри форми, макар и не на тази планета (в това отношение се отклоняват от обичайната доктрина на метемпсихозата (прераждането)) и живото нещо запазва чувството за идентичност, като по този начин свързва миналия си живот с бъдещето и „осъзнава" постепенното си изкачване по скалата на радостта. Казват, че ако изключат това допускане, те не могат - според способностите на човешката мисъл, с които са благословени - да открият абсолютната правда, която трябва да е съставна част на Великата мъдрост и Великото добро.

    Несправедливостта, казват, може да възникне само по три причини: липса на мъдрост, за да се проумее кое е справедливо, липса на добро желание, липса на сила то да бъде изпълнено. Всяка от тези три прояви е несъвместима с Великата мъдрост, Великото добро и Великата сила. Но дори в този живот мъдростта, доброжелателството и силата на Бог да са достатъчно явни, за да ни заставят да ги признаем, справедливостта като неизменна последица от тези качества като цяло изисква друг живот, не само за хората, но и за всяко по-нисше живо същество.

    Например, както в животинския, така и в растителния свят виждаме един индивид, който, поради независещи от него обстоятелства се е превърнал в крайно окаяно същество в сравнение с околните - някои съществуват само за да бъдат плячка за други; дори и растение може да боледува, докато не загине, а в същото време съседното растение да се радва на жизненост и да живее щастливия си живот без болка. Това е погрешна аналогия, предизвикана от човешката слабост да се твърди, че Бог следва само общоприетите закони, като по този начин превръща своите собствени второстепенни дела в толкова могъщи, че да помрачат голямата добрина на Първото дело.
     


    Продължението следва
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #35 -: Ноември 17, 2013, 22:49:39 »


    Още по-посредствена и издаваща невежество концепция за Великото добро е да се отхвърли с презрение всякакво разглеждане на справедливостта в безбройните форми, на които Той е вдъхнал живот, и да се приеме, че справедливостта е дело само и единствено на ан. Няма нищо малко и нищо велико в очите на божествения Създател. Веднъж създадено, нищо, което чувства, че живее и страда, колкото и да е простичко то, не може да загине векове напред, а цялото му страдание тук, макар и да е непрекъснато от момента, в който се роди, докато се превърне в друга форма на живот, в сравнение с вечността би било по-кратко, отколкото е плачът на новороденото в сравнение с целия живот на човека.

    Да предположим, че това живо нещо запази чувството си за идентичност, когато се трансформира (тъй като без това чувство то не би имало представа за бъдещето съществуване), и макар и наистина раздаването на божествена справедливост да не е в нашите ръце, все пак можем да я приемем за всеобща и неизменна, а не частична и променлива, каквато би била, ако се действаше само на базата на общоприети и второстепенни закони, защото такава съвършена справедливост произлиза от необходимостта за добиване на съвършено познание, от волята за съвършена любов и от съвършената сила за постигането й.

    Колкото и странно да ни изглежда това разбиране на Врил-я, то вероятно се стреми да затвърди политическите методи на правителството, което макар да приема съществуването на различни нива на богатство, все пак установява идеална равнопоставеност, изящна мекота във всички разговори и взаимоотношения и нежност към всяко живо същество, което не се налага да бъде унищожено в името на доброто на общността. И макар за някои от нас идеята им за компенсация на едно измъчено насекомо или загнило цвете да изглежда като глупава приумица, то тя поне не е злонамерена. Освен това може да предостави материал за размисъл над това как в недрата на земята, неосветени и от един небесен лъч, е проникнало подобно убеждение за неизразимото добро на Създателя - толкова устойчива идея, че общоприетите закони, които Той следва, не могат да допуснат каквато и да е частична несправедливост или зло и следователно не могат да бъдат разбрани, освен ако не ги отдадем на цялостните им постъпки във времето и пространството.

    И все пак, както ще отбележа по-късно, интелектуалните условия и социалните системи на тази подземна раса обхващат и отлично комбинират няколко, очевидно противоположни, разновидности на философска доктрина и размишления, които от време на време са възниквали, били са обсъждани и изоставяни и отново са се появявали сред мислители и фантазьори в горния свят. Затова считам за съвсем подходящо да припиша на Врил-я убеждението, че съзнателният живот, веднъж даден, е неразрушим от нисши създания също както при човека, на базата на убедителен абзац от труда на видния зоолог Луис Агасис, когото срещнах много години преди да запиша тези свои спомени от живота на Врил-я, които сега ще споделя накратко:

    „Взаимоотношенията между един животински индивид и друг са от такова естество, че би трябвало преди много време да са били счетени за достатъчно доказателство, че никой организъм не може да бъде създаден от нещо друго, освен от пряката намеса на разума. Това привежда силни доводи в полза на съществуването на нематериален първоизточник във всяко животно, подобен на този, който с превъзходството и висшите си дарования поставя човека толкова високо над животните. Въпреки всичко първоизточникът несъмнено съществува и независимо дали го наричаме разум, разсъдък или инстинкт, той показва във всички организми поредица от явления, тясно свързани помежду си, и на него са базирани не само по-висшите прояви на ума, но и самата неизменност на специфичните разлики, които характеризират всеки организъм. Повечето от аргументите в полза на безсмъртието на човека се отнасят еднакво към неизменността на този първоизточник в други живи същества. Мога ли да не добавя, че бъдещ живот, в който човекът да е лишен от този източник на удоволствие и интелектуално и морално усъвършенстване, което се получава от съзерцаването на хармонията на живия свят, би означавало печална загуба? И можем ли да не считаме духовното единство на обединените светове и ВСИЧКИ техни обитатели в присъствието на техния Създател като най-висша идея за рай?" - „Есе за класификацията", част 17, стр. 97-99.

     


    Продължението следва
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #36 -: Ноември 19, 2013, 00:47:26 »


    ЧАСТ XV

    Всички в това семейство бяха любезни към мен, но младата дъщеря беше най-внимателна и грижлива в своята любезност. По нейно предложение аз изоставих екипировката, с която бях слязъл от горния свят, и приех облеклото на Врил-я, с изключение на изкусните криле, които, когато не летят, им служеха за елегантна мантия. Но тъй като мнозина от Врил-я не носеха тези криле, когато бяха заети с градските си занимания, това изключение не създаде кой знае каква разлика между тях и мен и аз можах да посетя града, без да възбудя неприятно любопитство. Извън се-мейството никой не подозираше, че съм дошъл от горния свят, и просто бях считан за член на някое нисше или варварско племе, с когото Аф Лин се отнася като към гост.

    Градът беше доста голям в сравнение с околните му територии, които не бяха по-обширни от много английски или унгарски аристократични имения. Но цялата му територия, чак до скалите, които определяха границите му, беше застроена, освен там, където определени планински части или пасбища бяха милостиво оставени свободни за препитание на безвредните животни, които бяха опитомили, макар и не за домашни нужди. Толкова голяма беше добротата им към тези кротки същества, че когато те ставаха твърде многобройни за предназначените за тях пасбища, държавната хазна отделяше определена сума, за да ги транспортира до други общности на Врил-я, желаещи да ги получат (предимно нови колонии). И все пак те не се размножават толкова много, колкото животните, които ние отглеждаме за клане. Изглежда е природен закон животните, които не са потребни на човека, постепенно да се оттеглят от териториите, които той обитава, или дори да изчезват.

    Стар обичай на различните независими държави, населявани от раси на Врил-я, е да оставят граница от неутрална и необработена земя помежду си. В случая с общността, за която говоря, тази територия беше верига от непроходими за човешки крак скали, които обаче лесно се преодоляваха или с помощта на криле, или на въздушните лодки, за които ще разкажа по-късно. Пътищата там също така бяха пригодени за превозните средства, задвижвани от врил. Тези свързани пътища се поддържаха винаги осветени и разходите за това се покриваха благодарение на специален данък, в който се включваха с предварително определена част всички общности, носещи името Врил-я. По този начин се осъществяваше значителен търговски обмен с други държави, близки и далечни.

    Тази общност специално печелеше доста от голямата си земеделска продукция. Беше известна също и с умението да произвежда селскостопански машини. В замяна на такива стоки тя получаваше предимно предмети за развлечение, а не от първа необходимост. Имаше малко вносни стоки с по-висока цена от тази на птиците, обучени да пеят чудни мелодии в хармония. Тях ги доставяха от много далече и бяха изумителни с красотата на песните и оперението си. Разбрах, че хората, които ги развъждат и обучават, полагат изключителни грижи за тях и че видът удивително се е подобрил през последните няколко години. Не видях никакви други домашни любимци, освен няколко много забавни и игриви същества от семейството на жабите - подобни на жаби, но с много интелигентни изражения, които децата харесваха и ги държаха в градините си.

    Изглежда нямаха животни, подобни на нашите кучета и коне, но Зий, като учен-естествоизпитател, ме уведоми, че такива животни някога са съществували по тези места и сега могат да бъдат намерени в райони, населени от различни от Врил-я раси. Каза, че те са започнали да изчезват от по-цивилизования свят с откриването на врила, а и резултатите от това откритие са направили използването им излишно. Механизмите и изобретяването на крилата са превърнали коня в товар, а кучето вече не е било желано нито за защита, нито за лов, както когато предците на Врил-я са се боели от агресията на собствения си вид или са преследвали по-малките животни за храна. И наистина, колкото до коня, този район е толкова скалист, че тук един кон не би бил от полза нито за развлечение, нито като товарно животно. Единственото същество, което използват за последната цел, е нещо като голяма коза, много често срещана във фермите.
     


    Продължението следва
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #37 -: Ноември 19, 2013, 09:45:47 »


    Характерът на терена в тези райони може да се определи като първа предпоставка за изобретяването на крилата и въздушните лодки. Големината на пространството в сравнение със заетото от града място се обуславя от обичая всяка къща да бъде оградена от собствена градина. Широката главна улица, над която кръжеше Аф Лин, представляваше обширен квадратен площад, на който бяха разположени Съветът на мъдреците и всички офиси, в средата с великолепен фонтан със светещата течност, която наричам нафта (нямам представа какъв е истинският й произход). Всички тези обществени сгради са еднакво масивни и солидни. Напомняха ми за архитектурните картини на Мартин. На последния етаж на всяка една от тях имаше балкони, или по-скоро тераси с градини, поддържани от колони. Те бяха пълни с цъфтящи растения и обитавани от много видове питомни птици.

    Площадът се разклоняваше в няколко улици, всичките широки и ярко осветени, изкачващи се по хълма от всяка страна. Никога не ми позволиха да посетя града сам. Обикновено ме придружаваха или Аф Лин, или дъщеря му. В това общество пълнолетната гай може да се разхожда с който и да е млад ан, сякаш няма разлика между половете.

    Магазините за продажба на дребно не са никак много, а всички хора, обслужващи клиенти, са деца на различна възраст, изключително интелигентни и любезни, но без изобщо да се натрапват. Самият собственик на магазина може и да е там, може и да не е. Когато е там, изглежда рядко е зает с нещо, свързано с бизнеса. И все пак той се е заел с тази работа, защото му харесва и това не е основният му източник на средства.

    Ана като цяло са доста лениви същества след активната детска възраст. Независимо дали по темперамент или философия, те считат почивката за една от главните благословии в живота. Наистина, не е чудно, че когато отнемеш на човек стимулите за действие, каквито са користолюбието и амбицията, той предпочита кротко да си почива.

    За придвижване обикновено предпочитат да използват краката си, а не крилата. Но за спортовете или (ще си позволя смела употреба на термините) за публичните си „разходки" те си служат с крилата, също и за въздушните танци, които вече описах, а и за посещаване на домовете си в провинцията, които най-често се намират на голяма височина. Докато са още млади, предпочитат да използват крилете си, а не други превозни средства, за да пътуват до други местности, населявани от ана.

    Тези, които свикнат с полета, могат да летят, макар и по-бавно от някои птици, с около 25-30 мили в час, и да поддържат такова темпо 5-6 часа без почивка. Но като цяло стигнат ли средна възраст, ана не си падат по бързи движения, изискващи голямо напрягане. Може би затова - подкрепяйки теза, която и нашите лекари без съмнение ще одобрят, а именно, че редовното потене през порите на кожата е крайно необходимо за здравето - те обикновено използват потни бани, които ние наричаме „турски" или „римски", които представляват обливане с благоуханни води. Те наистина вярват в здравословните качества на определени аромати.

    Имат също така и обичай на определени интервали от време, макар и големи, да си взимат вана, заредена с врил (*). Според тях този флуид, използван в умерени количества, поддържа живота. Но при прекомерна употреба при нормално здраве води по-скоро до изчерпване на жизнеността. И все пак за почти всички болести те прибягват до него като главен помощник на природата, за да се отърват от болежките си.

    ((*) Заб. Веднъж изпробвах действието на ваната с врил. По отношение на освежителните си сили беше много подобна на баните в Гащайн, чиито свойства много лекари приписват на електричеството. Но макар и сходен, ефектът от ваната с врил беше по-дълготраен.)
     


    Продължението следва
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #38 -: Ноември 23, 2013, 08:42:12 »


    По свой си начин те много обичат разкоша, но целият им разкош е някак простодушен. Може да се каже, че живеят сред музика и аромати. Всяка стая си има механизми за мелодични звуци, най-често приглушени до меки ромолещи тонове, които звучат като приятен шепот на невидими духове. Те са привикнали към тези звуци, така че не ги считат за пречка нито за провеждане на разговори, нито пък, когато са сами, за размишления. Но според тях дишането на въздух, който е постоянно изпълван с мелодии и аромати, едновременно успокоява и облагородява формирането на характера и мисленето. Макар да са умерени и напълно да се въздържат от друга животинска храна, освен мляко и от всякакви опияняващи питиета, те са изтънчени и крайно придирчиви по отношение на храната и напитките. А във всички техни спортни игри дори старите се радват по детски. Щастието е целта, към която се стремят - не като моментно усещане, а като преобладаващо състояние в цялото съществувание. Доказателство за зачитането на чуждото щастие е изисканата любезност в маниерите им.

    Структурата на черепа им бележи различия от този на всяка позната в горния свят раса, макар че все си мисля, че те са като тези на брахицефаличния тип от каменната ера в „Елементите на геологията” на Лайъл, гл. 10, стр. 113, в съпоставка с долихоцефаличния тип от желязната ера, който съответства на преобладаващия сред нас тип, наречен келтски. Той има същото сравнително масивно чело, но не полегато като келтското. Също така е закръглен, но доста по-издължен и с по-малко изразена задна черепна част, където френолозите поставят чувствените органи. Един френолог би казал, че в черепа на Врил-я органите за тежест, количество, хармония, форма, ред и причина и следствие са много развити, а този за строеж е много по-изразен от този за идеалност. Органите, наречени морални, като съвестност и доброта, са удивително развити; влюбчивостта и войнствеността - по-малко; натрапчивостта - доста; органът на разрушителността (т.е. решително отстраняване на пречки) - страшно много, но по-малко от добротата; а любовта им към родителите е по-скоро съжаление и нежност към същества, нуждаещи се от подкрепа и закрила, за разлика от животинската любов към потомството. Не съм срещнал дори един уродлив или обезобразен човек. Красотата на лицата им не е само в симетрията на чертите, но и в гладката кожа, която остава без нито една бръчка до преклонна възраст, а също и във ведрото приветливо изражение, както и във величествеността, идваща явно от осъзнатата мощ и освобождението от всякакъв страх, физически или морален.

    Точно тази приветливост в комбинация с величествеността, всели в очевидец като мен, свикнал да се бори с човешките страсти, чувство на унижение, на страхопочитание, на боязън. Това е изражението, което един художник би дал на полубог, на гений, на ангел. Мъжете от Врил-я нямат никаква брада, а на джай-ей понякога на стари години им поникват малки мустачки.

    Бях изненадан, че цветът на кожата им не беше еднакъв с този на хората, които срещнах най-напред - някои бяха доста по-светли и дори синеоки и със златистокестеняви коси, и все пак с по-топъл нюанс на лицето, отколкото хората в северната част на Европа.
    Казаха ми, че това смесване на цветовете възникнало от бракосъчетаването с други, по-далечни племена на Врил-я, чиято кожа дали поради особеностите на климата, или заради ранни разлики в расата беше с по-светъл оттенък от племената, от които се е формирало това общество. Считаше се, че тъмночервената кожа е белег на най-древния род на ана. Но тази древност не пораждаше никакво чувство на гордост. Напротив, те вярваха, че настоящето превъзходство на рода идва от чести кръстосвания с други, различни, макар и подобни родове и насърчаваха такива бракосъчетания, стига само да са с народи от Врил-я. Към народи, чиито навици и обичаи не отговарят на тези на Врил-я, а самите те са неспособни да усвоят силите на врила, се отнасяха с повече презрение, отколкото гражданите на Ню Йорк се отнасят към негрите.

    От Зий, която е по-ерудирана във всяка сфера от всички мъже, с които имах възможността да разговарям, научих, че превъзходството на Врил-я вероятно води началото си от тежката им борба с препятствията, поставени от природата по териториите, където първоначално са се установили.

    „Навсякъде", каза Зий поучително, „що се отнася до този начален етап от историята на цивилизацията, когато животът се е превърнал в битка, в която индивидът трябвало да вложи всичките си сили, за да се съревновава със събратята си, неизбежно откриваме следния резултат: тъй като в съревнованието мнозина трябва да загинат, природата запазва само най-силните. Следователно сред нашата раса, дори преди откриването на врила, са се запазвали само най-висшите организации.

    Древните книги разказват легенда, много разпространена в миналото, че ние сме дошли от район, който изглежда е светът, от който идваш ти, за да се усъвършенстваме и да достигнем най-голяма чистота на вида си чрез суровите борби, през които са преминали нашите предци. И така, когато постигнем това, съдбата ни е да се върнем в горния свят и да изместим всички нисши раси, които в момента съществуват там."

    Аф Лин и Зий често разговаряха с мен насаме относно политическото и социалното устройство на онзи горен свят, чиито жители Зий така философски приемаше, че трябва да бъдат изтребени някой ден с появата на Врил-я. В моите разкази, в които аз продължавах да правя всичко по силите си (без да прибягвам до толкова очевидни лъжи, че да бъдат лесно засечени от проницателните ми слушатели) да представя живота ни и нас самите в най-благоприятна светлина, те откриваха безкрайни поводи за сравнение между нашите най-цивилизовани популации и най-посредствените подземни раси, които те намираха за напълно варварски и обречени на бавно, но сигурно изчезване. Но и двамата бяха единни в желанието си да не обявяват пред общността си никакви преждевременни разкрития за огряната от слънцето земя. И те бяха човешки същества и отбягваха мисълта за унищожаването на толкова много милиони същества.

    А цветните картинки, които нарисувах за нашия живот, ги натъжаваха. Напразно възхвалявах великите ни мъже - поети, философи, оратори, генерали - и предизвиквах Врил-я да посочат равни на тях от своята раса.

    „Уви," казваше Зий, „това превъзходство на малцинството над масите е най-сигурният и най-неизбежен знак за раса на непоправими диваци. Нима не виждаш, че най-важното условие за постигане на щастие на смъртните се състои в изчезването на това съперничество и конкуренция между отделните индивиди, които без значение каква форма на управление възприемат, подчиняват масата на малцинството, разрушават истинската свобода на индивида независимо от формалната свобода на държавата и премахват спокойното съществуване, без което щастие, душевно или физическо, не може да бъде постигнато?

    Ние смятаме, че колкото повече успеем да направим живота подобен на съществуването, което в най-благородните си мисли си представяме като такова на духове на оня свят, ами, толкова по-близо сме до божествено щастие тук и толкова по-лесно се приспособяваме към бъдещите условия. Защото със сигурност всичко, което можем да си представим за живота на боговете или на благословените с безсмъртие, предполага отсъствието на грижи за себе си и своенравни страсти като скъперничество и жажда за слава. Според нас това трябва да е живот, изпълнен със спокойствие, разбира се, не без активни занимания на интелекта и духа, но от каквото и естество да са тези занимания, те са според индивидуалните особености, а не насилствени и неприятни - живот, доставящ удоволствие със свободната размяна на нежни чувства, в който моралната атмосфера напълно убива омразата и жаждата за мъст, съперничеството и конкуренцията.

    Такова е политическото положение, към което се стремят всички племена и родове на Врил-я. Правителството също работи за постигането на тази цел. Сам виждаш, че този прогрес е напълно противоположен на нецивилизованите народи, от които произлизаш ти, и чийто стремеж към вечно създаване на неприятности, грижи и противоречиви страсти нараства все повече и повече с напредването на прогреса им.

    Най-могъщата от всички раси в нашия свят, извън пределите на Врил-я, оценява себе си като най-добре управляваната от всички политически общности и счита, че в това отношение е достигнала абсолютния край, проявявайки такава политическа мъдрост, че другите народи да се стремят повече или по-малко да им подражават. Тя е установила най-солидна основа, куум-пош, тоест управление на невежите на принципа на многочислеността. Базирала е върховното щастие на съперничество между хората във всичко, така че лошите страсти никога не почиват - стремеж към власт, към пари, към някакъв вид отличаване. При това съперничество е ужасно да чуваш злословенето, клеветите, злепоставянето, които дори най-добрите сред тях трупат един върху друг без срам и угризения."

    „Преди няколко години," каза Аф Лин, „аз посетих тези хора и тяхното нещастие и деградация бяха направо ужасяващи, защото постоянно се хвалеха колко са щастливи и величествени в сравнение с останалите от вида им. И няма никаква надежда за тези хора, които очевидно напомнят твоята раса, да се подобрят, защото всичките им идеи са насочени към по-голямо влошаване. Желаят да разширяват властта си все повече и повече в явно противоречие с истината, която е, че над ограничен обхват е невъзможно да обезпечиш една общност с щастието, което принадлежи на добре организиран род. И колкото повече развиват система, в която няколко индивида са възвеличавани над обикновената слабост на милионите, толкова повече злословят, изискват и крещят:

    „Виждате ли чрез какви велики изключения от обичайната незначителност на расата си ние доказваме великолепните резултати от нашата система!"

    „Всъщност,” продължи Зий, „ако мъдростта на човешкия живот можеше да се доближи до тази на безсмъртните, нямаше да има повече опити за движение в друга посока, освен към система, която се стреми да ограничи възможно най-много неравенството и борбите на смъртните. Дори не виждам как, с каквато и да е религиозна принадлежност, смъртни, действащи така, ще могат да изпитат радостите на безсмъртните, които все още очакват да получат просто като умрат. И тъкмо обратното - на умове, които са привикнали да намират щастие в неща, толкова противоположни на богоподобните, щастието на боговете ще се стори крайно скучно и ще копнеят да се върнат в свят, където могат да се карат един с друг.”
     
     


    Продължението следва
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #39 -: Ноември 23, 2013, 08:56:34 »


    ЧАСТ XVI

    Вече говорих за врил-жезъла и може би читателят очаква да го опиша. Не мога да направя това съвсем точно, тьй като никога не ми позволиха да го използвам от страх моето невежество да не предизвика някое бедствие. Не се и съмнявам, че се изискват много умения и практика, за да се използват различните му сили. Той е кух и там, където се държи, има няколко знака, ключа или източника, откъдето силата му може да се променя или насочва, така че с едно действие разрушава, а с друго - лекува, с едното може да разцепи скала, а с другото - да разпръсне мъглата, с едното може да въздейства на тялото, а с другото - да упражнява определено влияние върху ума.

    Обикновено е с удобни за носене размери - колкото бастун, но има плъзгач, чрез който по желание може да се удължава или скъсява. Когато се използва за специални цели, горната част се обхваща от дланта, като показалецът и средният пръст стърчат. Но ме увериха, че силата му не е еднаква при всички, а е пропорционална на определени врил-способности на този, който го носи - някаква склонност или „разбирателство" за желаните цели.

    Някои били по-способни в рушенето, други - в лекуването и т.н. Зависело и от спокойствието и силната воля на използващия го. Твърдят, че пълната мощ на врила може да бъде достигната само при определен характер, т.е. предава се наследствено, и че четиригодишно момиченце, принадлежащо на расата на Врил-я, може да постигне такова майсторство, каквото дори най-силният и способен механик, роден извън пределите на Врил-я, не може да достигне за цял живот практика.

    Не всички жезли са еднакво сложни. Тези, поверени на децата, са много по-прости от носените от мъдреците и от двата пола и са направени с оглед на това в каква сфера работят децата - както казах и преди, тези на малките деца са най-разрушителните. В жезлите на съпругите и майките обикновено липсва разрушителната сила, но са заредени с много лекуваща сила.

    Ще ми се да можех да разкажа по-подробно за този необикновен проводник на флуида врил, но механизмът му е също толкова деликатен, колкото удивителни са последиците от него.

    Трябва да отбележа също така, че тези хора са изобретили едни цеви, от които врилът може да бъде насочен към обекта, който трябва да унищожи, почти от неопределена дистанция - според скромното ми мнение от 500 до 1000 мили. Като прецизно прилага математическите си знания за такива цели, всеки човек, използващ врил, наблюдавайки от въздушна лодка, би могъл да изчисли безпогрешно възможните препятствия, височината, на която трябва да бъде вдигнат металният инструмент, и степента, до която трябва да се зареди, така че за толкова кратко време, че не се наемам да го конкретизирам, може да срине със земята столица, два пъти по-голяма от Лондон.

    Тези ана определено са чудесни математици - чудесни са заради дарбата си така изобретателно да приспособят тази наука за практически цели.

    Отидохме с домакина ми и дъщеря му Зий до големия музей, който се намира в едно крило на Съвета на мъдреците и в който се съхраняват като любопитни образци на невежите и несръчни експерименти от древни времена доста изобретения, с които ние се гордеем, тъй като са съвременни наши постижения.

    В един отдел, небрежно захвърлени като ненужни вехтории, има тръби за погубване на живота чрез метални топки и лесно запалим прах на принципа на нашите оръдия и катапулти, но дори по-смъртоносни от най-модерните ни подобрения. Домакинът ми говореше за тях с презрителна усмивка, същата като на офицер от артилерията, стане ли дума за лъковете и стрелите на китайците.

    В друг отдел имаше макети на парни сухоземни и водни превозни средства, а също и на въздушен балон, който би могъл да е построен от Монтголфър. „Такива," каза Зий замислено, „са били хилавите изобретения на предците ни диваци, преди още да са имали и смътна представа за свойствата на врила!"
     


    Продължението следва
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #40 -: Ноември 23, 2013, 09:09:11 »


    Тази млада гай беше отличен пример за мускулната сила, която достигат жените от нейната страна. Чертите й бяха красиви, както на всички от расата й. В горния свят никога не съм виждал толкова благородно и съвършено лице, но нейната отдаденост на трудните изследвания бяха направили изражението й замислено, поради което изглеждаше някак строго, когато беше в покой. А подобна строгост, в комбинация с широките й рамене и внушителния й ръст, беше страховита. Беше висока дори за гай, освен това я видях да повдига оръдие с такава лекота, с каквато аз бих вдигнал джобен пистолет.

    Зий всяваше ужас у мен - ужас, който се увеличи, когато стигнахме до отдел на музея, предназначен за макети на изобретенията, задвижвани с помощта на врил, тъй като тук, едва ли не като на игра, тя задвижи с помощта на жезъла си огромни и тежки предмети, докато самата тя стоеше настрана. Изглеждаше сякаш ги дарява с разум и ги кара да разбират и да се подчиняват на командите й. Задвижваше сложни машини, спираше движението им или го продължаваше, докато за изумително кратко време няколко различни суровини бяха превърнати в съразмерни произведения на изкуството, завършени и съвършени. Каквито и въздействия да имат хипнозата и електро-биологията върху нервите и мускулите на живите същества, тази млада гай ги постигна чрез движенията на тънката си пръчка към пружините и колелата на нежив механизъм.

    Когато споделих със спътниците си своето удивление при вида на това влияние върху неодушевени предмети - като разказвах как в нашия свят бях станал свидетел на явления, които показваха, че над определени живи организми определени други живи организми могат да установят влияние, истинско, но често преувеличавано заради лековерие или хитрина - Зий, която беше по-заинтересована от такива неща, отколкото баща си, ми заповяда да протегна ръката си и тогава, като сложи до нея своята собствена, можах да забележа определени различия между двете.

    Първо, палецът на гай (и, както по-късно забелязах, на всички от тази раса, мъже или жени) беше доста по-голям - по-дълъг и по-масивен, отколкото при нашия надземен вид. Разликата беше почти толкова голяма, колкото е тази между палеца на човек и на горила. Второ, дланта е пропорционално по-дебела от нашите, тъканта на кожата - безкрайно по-фина и мека, а средната й температура е по-висока. По-забележителното беше един видим под кожата нерв, който започва от китката, минава покрай основата на палеца и се разклонява като вилица в основата на показалеца и средния пръст.

    "Със слабите си палци,” каза спокойната млада гай, „и без нерва, който както виждаш, е повече или по-малко развит в ръцете на нашата раса, можете да постигнете само слаба и недостатъчна власт над действието на врила. Но що се отнася до нерва, такъв не е открит в ръцете на най-старите ни прародители, нито сред примитивните племена извън границите на Врил-я. Той се е развил бавно през поколенията, като се е появил по време на първите постижения и се е увеличил с продължителното упражняване на врил-способностите. Следователно до една или две хиляди години такъв нерв може да се зароди и в тези по-висши същества от твоята раса, които се отдадат на висшата наука, чрез която се придобива власт над сложните природни сили, които врилът овладява.

    Но като говориш за неподвижни предмети, твоите родители и учители не може да са те оставили необразован и да не са те научили, че няма форма на материята, която да е неподвижна - всяка частица се намира в постоянно движение и върху нея постоянно въздействат различни фактори, от които температурата е най-явният и най-бърз, но най-изкусният е врилът, който, когато е добре овладян, е и най-мощният. Така че всъщност струята, изстреляна от ръката ми и насочена от волята ми, само ускори и засили процеса, който действа постоянно на всяка частица, колкото и инертна и неподатлива да изглежда тя. Макар и купчина желязо да е неспособна да мисли, чрез вътрешната й податливост на движение тя придобива силата да приема мисълта на интелекта, който й въздейства, и по този начин, когато й се придаде достатъчно енергия чрез силата на врила, тя е принудена да се подчини, сякаш се премества от видима физическа сила. За времето, през което съществува, й се вдъхва душа и човек би казал, че тя едва ли не живее и мисли. Без това ние не бихме могли да направим автомати, които да заместят слугите."

    Силата и познанието на младата гай ми вдъхваха твърде много страхопочитание, че да рискувам да вляза в спор с нея. В ученическите си години бях чел някъде, че един мъдрец, спорейки с римски император, изведнъж притихнал и когато императорът го попитал няма ли какво повече да каже по въпроса, той отговорил:

    „Не, Цезаре, не може да се спори с човек, който управлява десет легиона."

    Макар тайно да бях убеден, че каквото и да е истинското влияние на врила върху веществата, г-н Фарадей би могъл да докаже, че тя е много повърхностен философ, що се отнася до мащаба и причините за използването му, за мен нямаше съмнение, че Зий можеше да разбие главите на всички членове на Кралското общество само с един удар. Всеки разумен мъж знае, че е безполезно да се спори с която и да е обикновена жена за нещо, което той разбира. Но да спориш със седем фута висока гай за загадките на врила е все едно да спориш с вятъра в пустинята!

     


    Продължението следва
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #41 -: Ноември 23, 2013, 09:20:39 »


    Сред многото отдели, от които се състоеше огромната сграда на Съвета на мъдреците, този, които ме заинтересува най-много, беше посветен на археологията на Врил-я и съдържаше много древна колекция от портрети. Използваните за тях пигменти и платна бяха толкова дълготрайни, че дори картини, за които казват, че са създадени в толкова древни времена, колкото и най-ранните китайски летописи, бяха запазили цвета си доста свеж.

    Докато проучвах тази колекция, две неща ми направиха най-голямо впечатление: първо, че тези, за които твърдяха, че са на между 6000 и 7000 години, бяха на доста по-високо художествено ниво от тези, създадени в последните 3000 или 4000 години; и второ, че портретите от първия споменат период много повече наподобяваха нашия горен свят и европеидния тип лица.

    Някои от тях наистина ми напомняха за италианските глави, които гледат от платната на Тициан - изразяващи амбиция или лукавство, грижа или печал. Това бяха израженията на хора, живели във времена на борба и конфликти, преди откриването на тайните сили на врила да промени обществото им - хора, които са се борили един с друг за надмощие или слава, както правим и ние в горния свят.

    Видът на лицето показваше явна разлика около хиляда години след овладяването на врила, което оттогава с всяко поколение е ставало по-ведро и по тази ведрина ужасно се различава от това на трудещите се и греховни хора. С нарастването на красотата и величествеността на изражението изкуството на художника е станало по-посредствено и скучно.

    Но най-любопитното в колекцията бяха три принадлежащи на предисторическата епоха портрета, които според легендите са изработени по заповед на един философ, чиито произход и принадлежност са така объркани с басните, както тези на индийския Буда или гръцкия Прометей.

    Всички подраси на Врил-я претендират, че общият им произход е от този тайнствен персонаж, едновременно мъдрец и герой.
    Портретите бяха на самия философ, на дядо му и на прадядо му. Всичките бяха в цял ръст.

    Философът бе облечен в дълга туника, която като че ли оформяше своеобразна люспеста ризница, взета вероятно от някоя риба или пък от влечуго, но оставаха непокрити стъпалата и ръцете му, пръстите на които бяха забележително дълги и ципести. Имаше малка или по-скоро изобщо нямаше видима шия и ниско, полегато чело, никак неподхождащо на мъдрец. Имаше светлокафяви изпъкнали очи, много широка уста, високи скули и тъмен цвят на лицето.

    Според преданията този философ е доживял до дълбоки старини, през много векове и на средна възраст ясно е помнел дядо си, а в детството си - прадядо си. Нарисувал е или е накарал някой да нарисува портрета на първия, докато той е бил още жив, а
    другия е прерисувал от мумифицираната фигура.

    Портретът на дядото имаше чертите и изражението на философа, само че доста преувеличени. Той не беше облечен, а цветът на тялото му беше странен: гърдите и коремът - жълти, раменете и краката - с бронзов оттенък.

    Прадядото беше великолепен представител на жабешкия род - огромна жаба, 'pur et simple.'

    Сред съдържателните поговорки, които според преданията философът е завещал на идните поколения, кратки и в ритмична форма, особено добре помнена е следната:

    „Бъдете скромни, потомци мои; бащата на вашата раса беше „ту-от" (попова лъжичка): възхвалявайте себе си, потомци мои, защото същата тази Божествена Мисъл, която сътвори вашия баща, се разраства, като възхвалява вас."
     


    Продължението следва
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #42 -: Ноември 23, 2013, 09:43:01 »


    Аф Лин ми разказа тази легенда, докато аз зяпах трите жабешки портрета. Отвърнах му:

    - Подигравате се с предполагаемото ми невежество и доверчивост, тъй като съм неук тиш, но дори тези ужасни цапаници да са от дълбока древност, а вероятно са замислени като груби карикатури, предполагам, че никой от вашата раса, дори и в най-непросветените епохи никога не е вярвал, че правнукът на жаба е станал нравоучителен философ, или че която и да е подраса, като нямам предвид величествените Врил-я, а най-нисшите разновидности на човешката раса, е произлязла от попова лъжичка.

    - Извинявай - отговори Аф Лин - по време на това, което наричаме Спорен или Философски период в историята, който е бил в разгара си преди седем хиляди години, е живял много изтъкнат изследовател, който, за радост на множество последователи, доказал такива аналогични и анатомични сходства в устройството на ан и жаба, че едното трябва да е произлязло от другото. Имат някои общи заболявания; били са обект на еднакви паразити по червата; и, колкото и да е странно, в устройството на ан има плавателен мехур, който вече не му е потребен, но е рудиментарен орган, неоспоримо доказващ жабешкия му произход. Разликата в размерите също не може да обори тази теория, тъй като в нашия свят все още съществуват жаби, които не са по-малки на ръст от нас, а преди хиляди години явно са били дори по-големи.

    - Разбирам това - казах аз, - защото толкова големи жаби според наши видни геолози, които вероятно са ги видели насън, са населявали горния свят преди Потопа. А и такива жаби са най-подходящите същества да благоденстват в езерата и блатата на вашите подземни райони. Но моля, продължете.

    - През Спорния период в историята каквото и да твърдял един мъдрец, винаги се намирал някой друг, който да му противоречи. Всъщност, максимата на тази епоха била, че човешкият разсъдък може да се поддържа на високо ниво само ако бъде подхвърлян насам-натам във вечно противоречие. По тази причина друга секта от философи поддържала идеята, че ан не е потомък на жабата, а жабата очевидно е по-развитата форма на ан. Като цяло формата на жабата била по-симетрична от тази на ан - в сравнение с чудесното устройство на долните й крайници, хълбоците и раменете й, повечето ана в тези дни били почти уродливи и със сигурност зле оформени. Освен това жабата притежавала силата да живее както на сушата, така и във водата - могъщо преимущество, напомнящо за духовната същност и отказано на ан, тъй като закърняването на плавателния му мехур ясно доказва израждането му от по-развит вид.

    Плюс това ранните раси на ана изглежда са били покрити с косми и дори до сравнително скоро време буйни бради са обезобразявали самите лица на нашите предци, простирайки се по бузите и брадичките им - същите, бедни мой тиш, каквито са се разпрострели по твоите. Но по-висшите раси на ана през безброй поколения си били поставили за цел да заличат всяка следа от връзка с косматите гръбначни и постепенно са се отървали от онзи унизителен капилярен екскремент чрез полов подбор - джай-ей естествено предпочитали младостта и красотата на гладките лица.

    Но позицията на жабата в скалата на гръбначните се показва от факта, че няма изобщо никакво окосмяване, дори на главата си. Тя си е родена с това безкосмено съвършенство, което дори най-красивите от ана, въпреки многовековното култивиране, все още не са постигнали. Забележителната сложност и деликатност на нервната система и на артериалната циркулация на жабата се показват от факта, че са по-податливи на удоволствия, отколкото нашето по-нисше или поне по-просто, физическо устройство ни позволява. Изследванията на ръка на жаба, ако мога така да се изразя, доказват по-силната й чувствителност към любовта и социалния живот като цяло. Всъщност макар че ана са влюбчиви и общителни, жабите са дори повече.

    Накратко, тези две школи се противопоставяли една на друга: едната, поддържаща тезата, че ан е усъвършенстваната форма на жабата и другата, твърдяща, че жабата е развитият до най-висша степен ан.

    Моралистите били на различно мнение от естествоизпитателите, но по-голямата част от тях били на страната на учението за предимството на жабата. Те с голяма правдоподобност твърдели, че от морална гледна точка (сиреч придържането към правила, пригодени за здравето и благополучието на индивида и обществото) няма място за съмнение относно огромното превъзходство на жабата. Цялата история показвала безобразната безнравственост на човешката раса, абсолютното незачитане, дори и от най-прославените, на законите, които са смятали за важни за тяхното собствено, а и за всеобщото щастие и благополучие.

    Но дори най-строгите критици на жабешката раса не могли да открият в навиците им и едно-единствено отклоняване от моралния закон, мълчаливо приет от самите тях. И каква, в края на краищата, може да бъде ползата на цивилизацията, ако превъзходството в моралното поведение не е целта, към която то се стреми, и мерилото за прогреса?

    В заключение привържениците на тази теория са приели, че в далечни времена жабешката раса е представлявала усъвършенстваното развитие на човешката, но поради някакви причини, неподатливи на рационални догадки, тя не е запазила първоначалното си място в природната стълбица, докато ана, макар и по-просто устроени, не толкова чрез качествата, а по-скоро чрез недостатъците си - например жестокостта и коварството - постепенно добили надмощие и съвършено варварските племена от човешката раса, чрез преимуществото на същите тези пороци, напълно разрушили или свели до минимум броя на племената, които ги превъзхождат по произход, по умствени заложби и по култура.

    За нещастие тези спорове засегнали религиозните идеи на онази епоха. И тъй като обществото тогава се ръководело от куум-пош, която като най-невежа била и най-раздразнителната класа, множеството иззело въпроса от ръцете на философите. Политическите лидери видели, че приемането на този спор от народа би могло да се превърне в най-ценния инструмент на тяхната амбиция и следващите хиляда години били време на войни и клане. Но през този период философите и от двете страни били убити и самото правителство на куум-пош било заменено от фа-милия, която ясно доказала произхода си от първичната попова лъжичка и се превърнала в деспотичен господар на много народи ана. Деспотите най-накрая изчезнали, поне от нашите общества, когато откриването на врила довело до появата на мирни институции, под ръководството на които процъфтяват всички раси на Врил-я.

    - А сега вече няма ли някакви кавгаджии или философи, които да възобновят спора? Или всички приемат, че сте произлезли от поповата лъжичка?

    - Не, подобни спорове - каза Зий е надменна усмивка, - принадлежат на пах-бодх от тъмните векове и сега служат само за забавление на пеленачетата. Ако знаем от какви елементи е съставено тялото ни - впрочем същите като тези нa най-простите растения - би ли означавало, че Великата Мъдрост е съчетала тези елементи в една форма повече, отколкото в друга, за да създаде това, в което Тя е заложила потенциала да възприеме идеята за самата Нея и всички велики умове, които тази идея роди?

    Анът всъщност започнал съществуването си като такъв с получаването на този потенциал и с него способността да осъзнае, че колкото и расата му да увеличава мъдростта си през вековете, никога няма да може да съчетае във формата на попова лъжичка елементите, с които разполага.

    - Вярно е това, което казваш, Зий - каза Аф Лин - и за нас, простосмъртните с кратък живот, е достатъчно да почувстваме сигурността, че независимо дали анът произхожда от попова лъжичка или не, вероятността той да се превърне отново в такава е също толкова голяма, колкото и институциите на Врил-я да станат отново тресавища и борба срещу покварата на куум-пош.
     


    Продължението следва
    Активен
    Страници:  1 2 [3]   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright