Духовно развитие

          

Страници:  1 [2] 3   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Врил: Силата на идващата раса - Едуард Булър Литън  (Прочетена 2154 пъти)
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #15 -: Септември 28, 2013, 10:36:15 »


    Няколко часа след моето събуждане (описано в последната глава), лежах сам в леглото си, опитвайки се да насоча мислите си към догадки за природата и вида на хората, сред които бях попаднал.

    Тогава в стаята влязоха домакинът ми и дъщеря му Зий. Той, отново говорейки на моя език, ме попита много учтиво дали бих приел да поговорим, или предпочитам да остана сам. Отговорих, че за мен би било голяма чест и че съм задължен на случая, че ми е предоставил възможност да изразя благодарността си за гостоприемството и учтивостта в страна, където съм чужденец, и да науча достатъчно за обичаите и маниерите й, така че да не обиждам никого с невежеството си.

    Докато говорех, естествено, бях станал от леглото. Но Зий, за мое голямо смущение, кратко ми нареди да легна отново, а в гласа и в очите й, макар и кротки, имаше нещо, което ме накара да се подчиня. След това тя седна небрежно на ръба на леглото, докато баща й зае място на един диван на няколко крачки от нас.

    - От коя част на света идваш - попита домакинът ми - та ти изглеждаме толкова странни, а и ти на нас? Виждал съм отделни индивиди от почти всички раси, различни от нашата, с изключение на първобитните диваци, обитаващи най-далечните пустинни дълбини на дивата природа, неразпознаващи никаква друга светлина, освен тази, която получават от вулканичния огън, и доволни да търсят пътя си в мрака, както правят много пълзящи или летящи създания. Но ти със сигурност не може да си от тези варварски племена, а от друга страна, изглежда не принадлежиш и към никои цивилизовани хора.

    Почувствах се малко засегнат от последната забележка и отговорих, че имам честта да принадлежа към една от най-цивилизованите нации на Земята и че - по отношение на светлината - въпреки, че се възхищавах на находчивостта и оставях настрана цената, с която домакинът ми и съгражданите му са успели да осветят тези райони, недокоснати от слънчеви лъчи, не можех да разбера как някой, който е виждал небесното светило, би могъл да сравнява блясъка му с изкуственото осветление, създадено за нуждите на човека.

    Но домакинът ми каза, че е виждал индивиди от повечето раси, различни от неговата, с изключение на нещастните варвари, които бе споменал. Беше ли възможно той никога да не е бил на повърхността на Земята и да говори само за обществата, погребани в недрата й?

    Домакинът ми помълча за известно време. Изражението му издаваше определено учудване, което хората от тази раса много рядко показват, освен при изключителни обстоятелства. Но Зий беше по-интелигентна и каза:

    - Е, татко, виждаш, че има истина в древното предание. Има истина във всяко предание, в което са вярвали всички племена от всички епохи.

    - Зий - каза домакинът ми меко, - ти си от Школата на мъдреците и би трябвало да си по-умна от мен, но аз, като водач на Съвета, Пазещ Светлината, съм длъжен да не приемам нищо просто така, не и докато не е доказано пред собствения ми разум.

    Тогава, извръщайки се към мен, той ми зададе няколко въпроса за повърхността на Земята и небесните тела. Но въпреки че му отговорих с всички подробности, които знаех, струваше ми се, че отговорите ми не го задоволиха и не успяха да го убедят. Той поклати глава и, сменяйки рязко темата, ме попита как съм слязъл долу от, както му харесваше да го нарича, един свят в друг.

    Отговорих му, че под повърхността на Земята има мини, съдържащи минерали или метали, необходими за нашите нужди и за прогреса ни във всички изкуства и индустрии. След това накратко му обясних начина, по който, изучавайки една от тези мини, моят нещастен приятел беше получил възможността да надзърне в тези земи, в които след това се спуснахме. Разказах му как спускането му е струвало живота, доказвайки това с въжето и куките, които детето беше донесло в къщата, където бях приет отначало.

    Домакинът ми продължи да ме разпитва за нравите и начина на живот сред расите от горната земя и по-специално за тези, считани за най-напреднали в цивилизацията, която той определяше като „изкуството за разпространяване сред обществото на спокойното щастие, принадлежащо на добродетелно и подредено домакинство".

    Естествено, исках да представя света, от който идвах, в най-красиви краски. Засегнах леко, но снизходително остарелите и западащи институции на Европа, така че да мога да наблегна на сегашното величие и бъдещото високо положение на тази славна Американска Република, в която Европа, завиждайки, търси своя модел и, треперейки, предвижда своята гибел. Избрах за пример на социален живот в Щатите онзи град, чийто прогрес напредва с най-голяма скорост - навлязох в живо описване на моралните норми в Ню Йорк. С ужас забелязах по лицата на моите слушатели, че не съм направил благоприятното впечатление, което бях очаквал, и затова доразвих темата си, минавайки през съвършенството на демократичните институции, поддържането на мирно щастие от правителството и начина, по който разливаха радост из цялото общество, предпочитайки, заради проявата на сила и придобитата чест, най-скромните по собственост, образование и характер граждани. Удачно си припомних края на една реч на някакъв сладкодумен сенатор (за чието избиране в Сената железопътната компания, в която работеха двамата ми братя, беше платила 20 000 долара), където се говореше за пречистващото влияние на американската демокрация и нейното предречено разпространение по света, и се върнах там, откъдето бях тръгнал, повтаряйки бляскавите прогнози за превъзходно бъдеще, греещо над човечеството - когато знамето на свободата ще се вее над цял един континент и двеста милиона интелигентни граждани, свикнали от ранно детство с ежедневната употреба на револвери, ще прилагат към една свиваща се Вселена доктрината на патриота Монро.

    Когато приключих, домакинът ми леко поклати глава и изпадна в дълбоко размишление, правейки знак на мен и дъщеря си да пазим тишина, докато разсъждава.
     

    Продължението следва.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #16 -: Септември 29, 2013, 10:02:57 »


    След известно време той каза със сериозен и тържествен тон:

    - Ако наистина смяташ, както твърдиш, че ти като чужденец си получил добрина от нас, умолявам те да не казваш нищо за това на който и да било от нашите народи, а също и в света, от който си дошъл, освен ако не ти дам позволение за това. Съгласен ли си с тази молба?

    - Разбира се, давам думата си за това - отговорих доста учудено и протегнах ръката си, за да хвана неговата.

    Той обаче внимателно я постави на челото си, а дясната си ръка на моите гърди, какъвто е обичаят при тази раса за всички обещания или устни клетви. След това се обърна към дъщеря си и каза:

    - А ти, Зий, няма да разказваш пред никого какво е казал чужденецът или може би ще каже на мен или на теб, за свят, различен от нашия.

    Зий стана и целуна баща си по слепоочията, отвръщайки с усмивка:

    - Необуздан е езикът на гай, но любовта лесно може да го окове. И ако ти, татко, се страхуваш, че и най-малката дума от мен или теб може да постави обществото ни в опасност чрез желанието за изучаване на свят отвъд нашия, няма ли вълна на врила да заличи от умовете ни спомена за чутото от непознатия?

    - Какво е врил? - попитах.

    Зий навлезе в обяснение, от което разбрах твърде малко, защото в езиците, които говоря, няма дума, която да е точен синоним на врил. Би трябвало да го нарека електричество, с изключение на факта, че то включва и други природни сили, на които нашата наука е дала различни имена - магнетизъм, галванизъм и т.н.

    Тези хора считаха, че с врила те са достигнали до единство с природните енергийни сили, което е било предсказвано от много философи над земята и което Фарадей описва с по-предпазливия термин „корелация":

    „Отдавна съм на мнение - казал видният учен - почти граничещо с убеждение, както е при много други любители на естествознанието, че различните форми, под които се проявяват природните сили, имат общ произход. Или, с други думи, те са толкова директно свързани и взаимно зависими, че се преобразуват една в друга и имат еднаква сила в действията си."

    Подземните естествоизпитатели твърдят, че с едно действие на врила, което Фарадей може би би нарекъл „атмосферен магнетизъм", могат да повлияят на температурните разлики на времето, казано с прости думи; че с действия, близки до месмеризма, електробиологията, одическата сила и т.н., но приложени научно, с проводници на врил, биха могли да оказват влияние върху умовете и телата на животни и растения, до степен, недостигната и в най-смелите мечти на нашите мистици. На всички тези сили те бяха дали общото име „врил".

    Зий ме попита дали в нашия свят не беше известно, че всички способности на мозъка могат да бъдат повишени до степен, непозната в будно състояние, чрез транс или видения, при които мислите на един мозък се предават на друг и по този начин бързо се обменят знания.

    Отвърнах, че се разказват истории за такива неща и че съм слушал и виждал много неща за хипнотичното ясновидство, но тези практики са до голяма степен изоставени и презирани, отчасти заради голямото шарлатанство, на което са помогнали, и отчасти защото дори ефектите върху някое болно съзнание да са били ясно изразени, при по-задълбочено проучване са се оказвали много незадоволителни - такива, че не може да се разчита на тях за системна вярност или практическа полза и са се оказвали много зловредни за доверчивите хора с подозренията, които предизвикват.

    Зий изслуша отговора ми с любезно внимание и каза, че подобни случаи на обиди и недоверие е имало и в техния научен опит в младостта на познанието им, докато свойствата на врила не били разбирани, но се въздържа от по-нататъшно обсъждане на темата, докато не станех по-подготвен да навляза в нея. Задоволи се да добави, че чрез силата на врила, докато съм бил поставен в състояние на транс, съм бил запознат с основите на езика им и че тя и баща й, които единствени от семейството се грижели да наблюдават експеримента, получили много по-задълбочена представа за моя език, отколкото аз за техния. Станало така, отчасти защото езикът ми е много по-прост от техния и обхващащ много по-малко сложни понятия и отчасти защото тяхната нагласа беше по наследство много по-гъвкава и отворена към познание, отколкото моята.

    На това тайно се противопоставях и не можех да приема, че търсейки начин да обогатя познанията си през целия си съзнателен живот, било то у дома или по време на пътуване, моят интелект би могъл да е по-нисък от този на хора, прекарали целия си живот на светлината на лампи. Докато мислех обаче, Зий тихо насочи пръста си към челото ми и ме приспа.
     

    Продължението следва
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #17 -: Септември 30, 2013, 16:13:59 »


    ЧАСТ VIII

    Когато отново се събудих, видях до леглото си детето, донесло в къщата, в която бях приет отначало, въжето и куките, и която, както по-късно научих, беше домът на главния съдия на племето. Детето, чието име беше Тарий, беше най-големият му син. Открих, че по време на последния си сън или транс съм навлязъл още повече в езика на тази страна и вече можех да общувам с относителна лекота.

    Това дете беше необикновено красиво дори за красивата раса, към която принадлежеше. Имаше много мъжествени черти за годините си и по-оживено и енергично изражение, отколкото бях виждал досега в спокойните и безстрастни лица на тези хора. То ми донесе плочката, на която бях нарисувал схема на спускането си и бях скицирал главата на ужасяващото влечуго, което ме уплаши до трупа на приятеля ми. Сочейки към тази част на рисунката, Тарий ми зададе няколко въпроса за размера и формата на чудовището и пещерата или дупката, от която беше изпълзяло. Интересът му към отговорите ми изглеждаше толкова огромен, че сякаш го отвличаше от всякакво любопитство към мен или моето минало.

    Но за мое огромно притеснение, знаейки какво съм обещал на домакина си, той започна да ме разпитва откъде съм дошъл. В този момент за щастие влезе Зий и когато го чу, каза:

    - Тарий, дай на госта ни всякакви сведения, каквито поиска, но не питай нищо в замяна. Да го разпитваш кой е, откъде идва и защо е тук, би било нарушение на закона, който баща ми наложи на тази къща.

    - Така да бъде - каза Тарий, докосвайки с длан гърдите си, и от този момент, докато го видях за последен път, детето, с което станах много близък, не ми зададе нито един от тези забранени въпроси.
     

    Продължението следва
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #18 -: Октомври 06, 2013, 17:01:09 »


    ЧАСТ IX

    Мина известно време и бяха необходими постоянни състояния на транс, ако мога да ги нарека така, докато съзнанието ми стане готово да обменя идеи с домакините ми и да разбира по-цялостно разликите в маниерите и обичаите ни. Отначало те бяха твърде непонятни за моя досегашен опит и разумът ми не можеше да ги осмисли, но сега успях да проумея някои подробности за произхода и историята на подземните хора като част от една голяма раса, наречена "ана".

    Според най-древните предания, далечните предци на тази раса някога са обитавали свят над повърхността на това, в което наследниците им живееха. Митове за този свят все още бяха запазени в архивите им и те разказваха за сводест купол, в който лампите не били запалени от човешка ръка. Но тези легенди се считаха от повечето тълкуватели за алегорични приказки.

    Според тези предания самата Земя по времето, когато събитията от преданията са се случвали, всъщност не била в детството си, а в родилните мъки на прехода от един вид развитие към друг - жертва на много жестоки промени в природата. При една от тези промени частта от горната земя, която обитавали предците на тази раса, била подложена на наводняване - не бързо, но постоянно и неконтролируемо - и почти всичко било потопено и изчезнало.

    Дали това е сведение за нашия исторически и свят Потоп, или нещо по-ранно от него, за което геолозите спорят, аз не се наемам да съдя, макар че според времеброенето на тези хора, съпоставено с това на Нютон, трябва да се е случило хиляди години преди времето на Ной. От друга страна, описанието в тези легенди не съвпада с мненията, които в наши дни имат геолозите, понеже излиза, че човешка раса е имало на Земята много преди периода, в който се счита, че за пръв път са се появили бозайниците.

    Група от тази злочеста раса, прогонена от потопа, е потърсила укритие в пещери на по-високите скали и докато са бродили из дълбините им, завинаги изгубили от поглед горния свят. И наистина, цялото лице на Земята било променено от тази рязка промяна: сушата станала море, а морето - суша.

    Казаха ми със сигурност, че дори сега в земните недра могат да бъдат открити останките от човешки поселения - но не колиби и дупки, а големи градове, чиито руини свидетелстват за цивилизация на раса, процъфтявала преди времето на Ной, и която не би трябвало да бъде считана за сродна с онези, които науката свързва с използването на кремък и непознаване на желязото.
     

    Продължението следва
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #19 -: Октомври 07, 2013, 13:00:36 »


    Бегълците донесли със себе си познанието и изкуствата, които имали над земята - изкуствата на една висока култура и цивилизация.

    Най-първото им желание трябва да е било осигуряването на изгубената под земята светлина и за кратко време, дори и в тази архаична епоха, расите, при една от които пребивавах в момента, оформили племе. Изглежда, че не били запознати с начина на получаване на светлина от газове, манган или петрол. Били свикнали да се борят с грубите сили на природата и явно дългата битка, която водили с настъпващия океан, продължила векове, е развила уменията им да пленяват водата в диги и канали. На тези си умения дължали спасението си в своя нов дом.

    - Смята се - каза домакинът ми с презрение и ужас - че в продължение на много поколения тези древни праотци се самоунижавали и скъсявали живота си като са ядели плътта на животни. Много такива видове също като тях са избегнали потопа и са потърсили убежище в дълбините на Земята, а други, които на горния свят са непознати, се появили вътре в земните недра.

    Когато мракът на архаичното време се сменил с онова, което би трябвало да наречем историческа епоха, Ана вече се били установили като отделни общества и били достигнали степен на цивилизация, много аналогична на онази, която по-напредналите раси над земята имат днес. Не им били чужди повечето от нашите технически изобретения, включително употребата на пара и газ.

    Общностите били в жестоко съперничество. Имало богати и бедни, имало оратори и завоеватели. Воювали заради територии или заради идеи. Въпреки че различните държави имали различни форми на управление, започвали да преобладават свободните институции. Увеличила се властта на народните събрания. Скоро републиките станали основни форми на управление.

    Демокрацията, в която най-просветените европейски политици виждат върховната цел на политическото развитие, все още съществувала сред други подземни раси, презирани от по-висшите кръгове на Ана като варвари. Смятали я за груб и невеж експеримент, дължащ се на неопитност в политическата наука. Било време на завист и омраза, на свирепи страсти, на постоянни социални промени, повече или по-малко насилствени, на класова борба, на войни между държавите. Но този етап продължил няколко епохи и накрая приключил, поне сред по-благородните и интелектуални общества, заради постепенното откритие на латентната сила, таяща се във всепроникващия флуид, който те наричат "врил".
     

    Продължението следва
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #20 -: Октомври 13, 2013, 09:32:14 »


    Според обяснението, което получих от Зий, която като ерудиран професор от Школата на мъдреците беше изучавала тези неща по-старателно от който и да било друг в семейството, този флуид може да бъде произведен и третиран така, че да се превърне в най-могъщата сила от всички форми на веществото - живи или неживи.

    Би могъл да разрушава като мълния и въпреки това, приложен по различен начин, е способен да пробуди или укрепи живота, да лекува и предпазва. За лечението на болести тези хора разчитаха на това повече, отколкото на способността на организма да възстанови равновесието на естествените си сили и така да се самолекува.

    Чрез тази сила те си пробиват път през най-твърдите вещества и прокопават долини за засяването на култури в скалите на тяхната подземна пустош. Чрез нея добиват светлината на лампите си, като я намират за по-постоянна, по-мека и здравословна от други невъзпламеняващи се материали, които са били използвани в миналото.

    Но ефектите от откриването на начини да се контролира страшната сила на врила били забележителни главно заради влиянието им върху социалната система. Когато ефектите му били вече добре опознати и можело да бъдат умело управлявани, войната между откривателите му спряла, понеже те достигнали такова съвършенство в умението да разрушават, че всякакво превъзходство в броя, морала или военните умения вече било без значение. Огънят, стаен в куха пръчка, държана от детска ръка, можел да събори и най-здравата крепост или да прореже изгарящия си път от авангарда до ариегарда на воюващ батальон. Ако войска се срещнела с войска и всяка имала контрол над тази сила, това можело да доведе до унищожението и на двете. Така ерата на войната отминала, но с премахването й скоро станали очевидни други ефекти върху обществото. Човек бил толкова зависим от милостта на човека (защото всеки срещнат можел, ако пожелае, веднага да го убие), че всички идеи за управление чрез сила постепенно изчезнали от политическите системи и законите. Само чрез сила големи общности, разпръснати на огромни разстояния, могат да бъдат поддържани заедно, но вече я нямало нито необходимостта от самозащита, нито грандоманията една държава да превъзхожда по брой на населението друга.
     

    Продължението следва
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #21 -: Октомври 14, 2013, 12:24:38 »


    Така в продължение на няколко поколения откривателите на врила мирно се разделили на средно големи общности. Племето, сред което бях попаднал, беше ограничено до 12 000 семейства. Всяко племе заело територия, достатъчна за нуждите му, а на определени периоди свръхнаселението напускало, за да търси собствено място. Не било необходимо да се отсъжда кой трябва да емигрира - винаги имало достатъчен брой хора, желаещи доброволно да напуснат.

    Тези разделени държави, независимо дали имаме предвид територия или популация, принадлежали към едно голямо общо семейство. Говорели един и същ език, макар че някои диалекти леко се различавали. Сключвали бракове помежду си, спазвали еднакви общи закони и обичаи.

    Толкова важна връзка между тези няколко общности било познанието за врила и употребата на силите му, че думата „а-врил" била синоним на цивилизация, а „Врил-я", означаващо „цивилизованите нации", било обичайното име, с което общностите, използващи врил, се разграничавали от други ана, които все още били в етапа на варварство.

    Правителството на племето от Врил-я, за което говоря, изглеждаше много сложно, но всъщност беше съвсем просто устроено. Основаваше се на принцип, приет над земята на теория, но малко използван - че целта на всички системи на философската мисъл е постигането на единство или преминаването през всички пречки до достигането на основната идея или принцип. В политиката дори някои републикански защитници са съгласни, че щедра автокрация би осигурила най-доброто управление, стига да имаше гаранция за нейната стабилност и за липсата на злоупотреби с властта, произтичащи от това.

    Всяко отделно общество си избирало собствен върховен съдия, наречен „тур". Той оставал на длъжността си до живот, но рядко някой бивал убеден да я задържи, след като остарее. В това общество наистина нямаше нищо, което да кара който и да било негов член да ламти за благините на властта. С нея не идваха нито почести, нито белег за по-високо положение. Върховният съдия не се различаваше от останалите нито по жилище, нито по доходи. От друга страна, задълженията му бяха изумително лесни, неизискващи огромна енергия или интелект. Без страх от война нямаше нужда от поддържане на армии, без силова политика нямаше нужда от полиция за поддържане на реда.

    Това, което наричаме престъпление, беше напълно непознато за Врил-я и нямаше съдилища за правораздаване. Редките случаи на граждански спорове бяха отсъждани от приятели, избрани от която и да е страна или от Съвета на мъдреците, който ще опиша по-късно. Нямаше професионални адвокати и законите им не бяха нищо друго, освен приятелски споразумения, защото не съществуваше власт, която да ги налага над някой, който носи в жезъла си силата да унищожи отсъждащите.

    Съществуваха обичаи и ограничения, към които хората привиквали с времето, а когато внезапно някой решавал, че това е непосилно за него, напускал общността и отивал другаде.

    Всъщност в тази държава имаше споразумение, което съществува и в нашите отделни семейства - според него казваме на всеки независим възрастен член на фамилията, който приемаме на гости: „Остани или си тръгвай, ако нашите навици и правила не ти харесват."

    Но въпреки че нямаше закони в смисъла, който ние имаме предвид, никоя нация над земята не е толкова спазваща реда. Подчинението на правилата, приети от обществото, е станало направо инстинкт, сякаш им е вродено. Дори във всяко домакинство главата на семейството определя правила, на които никой член не се противопоставя, нито дори възразява. Те имат поговорка, чийто смисъл до голяма степен се губи при превода:

    „Няма щастие без ред, няма ред без власт, няма власт без единство."

    Мекотата на всички форми на управление сред тях - граждански или домашни - може да бъде разбрана чрез идиоматичните им понятия за термини като „нелегален" или „забранен", тоест „помолени сме да не правим така".
     

    Продължението следва
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #22 -: Октомври 15, 2013, 09:53:18 »


    Бедността сред Ана е също толкова непозната, колкото и престъпленията. Но това не е защото собствеността е обща или пък всички са равни по броя на вещите си или големината и лукса на домовете си. Причината е, че няма класови и длъжностни различия нито по степен на богатство, нито в избора на занимание.

    Всеки преследва собствените си влечения, без да изпитва завист - някои харесват скромен, а други - по-охолен живот, като всеки от тях ги прави щастливи по свой собствен начин. Заради липсата на съперничество и ограничението за броя на населението, за едно семейство не е обичайно да изпада в нищета. Няма опасни спекулации, нито съперници, стремящи се към повече богатство и позиции.

    Без съмнение във всяко селище отначало всички са имали равен дял земя, но някои, по-склонни към рискове от другите, разширили териториите си отвъд граничната пустош. Други подобрили плодовитостта на почвите си или започнали търговия. Така неизбежно едни станали по-богати от други, но нямало абсолютно бедни или желаещи нещо, което не притежават. Ако имало нещо такова, винаги имали възможност да се преселят или в най-лошия случай да се помолят на богатите, без никакъв повод за срам и с убеденост, че ще им се помогне, защото всички членове на обществото се считали за братя в едно любящо и сплотено семейство. Повече за тези неща ще разкажа по-нататък.


    Продължението следва
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #23 -: Октомври 16, 2013, 08:08:16 »


    Главната грижа на върховния съдия беше да комуникира с някои действащи департаменти, натоварени с изпълнението на специални задачи. Най-важната и значима от тези задачи беше осигуряването на светлина. Управител на този департамент беше моят домакин - Аф Лин.

    Друг департамент, който може да бъде наречен чуждестранен, поддържаше връзка със съседни, сродни държави, главно с цел да събере информация за новите изобретения.

    На трети департамент се поверяваше проучването и изпробването на всички такива изобретения и усъвършенстване на съоръженията. С този департамент беше свързана Школата на мъдреците - школа, особено много обичана от овдовелите и бездетните, от младите неомъжени жени, сред които най-дейна беше Зий, както и от по-известните и изтъкнати хора (ако известен и изтъкнат бяха неща, които значеха нещо за тези хора, което по-късно ще докажа, че не е вярно). Заради жените-професори в тази школа на проучванията, които са най-непотребни в ежедневния живот - като чисто теоретична философия, история на отминали епохи, както и науки като ентомология, конкология и т.н. - се обръща по-сериозно внимание. Зий, чийто мозък беше неуморим като този на Аристотел, с еднаква охота поглъщаше огромни обеми или малки детайли знание. Тя беше написала два тома за паразитното насекомо, обитаващо космите на тигровата лапа (*) и този труд се смяташе за най-добрия източник по тази интересна тема.


    (*) Животното, за което става дума тук, доста се различава от тигъра от горния свят. То е по-голямо, с по-широки лапи и с по-полегато чело. Обитава бреговете на езера и басейни и се храни основно с риба, въпреки че не отказва каквото и да било сухоземно животно, по-слабо от него, което му се изпречи на пътя. Видът става много рядък дори и в дивите области, където е нападан от огромни влечуги. Разбрах, че той безусловно принадлежи към видовете тигри, защото паразитният микроорганизъм в лапите му, също както при азиатския тигър, е миниатюрно копие на самия себе си.


    Продължението следва
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #24 -: Октомври 17, 2013, 05:57:35 »


    Но изследванията на мъдреците не са ограничени само до толкова леки и елегантни наблюдения. Те включват и по-важни неща, особено проучване на свойствата на врила, за което жените са особено подходящи, заради по-фината си нервна система. От тази школа турът или главният съдия избира съветници, най-много трима, когато нещо непознато затрудни собствената му преценка.

    Има още няколко по-маловажни департамента, но делата на всички се провеждат толкова тихо и безшумно, че усещането за правителство напълно изчезва и прави социалният ред да изглежда толкова обикновен и ненатрапчив, че сякаш е част от естествен закон.

    Във всяка сфера на труда се използват забележително много машини и неизменно задължение на департамента, който е натоварен с контролирането им, е да повишава тяхната ефективност. Няма работническа или робска класа, а всички хора, необходими за управлението на машините, са деца от възрастта, в която нямат нужда от майчини грижи до времето им за женене, за което се приемат 16 години за джи-ей (жените) и 20 години за ана (мъжете). Тези деца формират групи и отдели със собствени ръководители, а всяко от тях извършва работата, която най-много харесва или за която се чувства най-подготвено. Някои се занимават с ръчен труд, някои - със земеделие, някои - с домакинска работа, а други избират службата за сигурност.


    Продължението следва
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #25 -: Октомври 19, 2013, 07:40:28 »


    Единствените опасности, които заплашват това племе, са на първо място случайните земни разтърсвания (за предвиждането и предпазването от които е необходима изключителна изобретателност), изригванията на огън и вода, бурите от подземни ветрове и освободените газове. На границите на областта, както и на всички места, където могат да се очакват такива опасности, са разположени бдителни надзиратели, които имат телеграфическа връзка със залата, в която избрани мъдреци се редуват да приемат информацията в едно вечно заседание. Тези надзиратели винаги се избират от по-големите момчета, почти в пубертета, тъй като се смята, че на тази възраст наблюдателността е най-изострена и физическите сили са най-разбудени.

    Другата служба за опасности, не толкова смъртоносни, е свързана с изтребването на всички същества, опасни за живота, за културата или дори за спокойствието на Ана. Най-страховитите от тях са огромните влечуги, древни останки от които се пазят в някои наши музеи, както и гигантски крилати същества, наполовина птици, наполовина влечуги. Задължение на по-малките деца е да преследват и убиват както тях, така и някои по-дребни диви животни, подобни на нашите тигри и отровни змии, защото според Ана тук е нужна безпощадност, а колкото по-малко е детето, толкова по-безжалостно убива.

    Има и друг вид животни, за унищожаването на които играе роля здравият разум и убийството на които са длъжни да извършват деца на средна възраст. Това са видове, които не заплашват човешкия живот, но унищожават плодовете на труда му - видове елени и лосове, както и по-малки твари, много подобни на нашите зайци, но безкрайно по-опасни за посевите и по-хитри в набезите си. Първата задача на децата е да обучат по-интелигентните от тези животни да уважават загражденията, обозначени с очевидни синори, точно както кучетата се обучават да не докосват шкафа с храна, а дори да пазят собствеността на стопанина си. Само тези, които не могат да бъдат приучени на това, биват избивани. Никога не се отнема живот заради храна или спорт и никога не се пощадява, когато е непоправимо опасен за Ана.

    Едновременно с тези физически задачи умственото обучение на децата продължава до края на детството им. След това обикновено те трябва да преминават курс на обучение в Школата на мъдреците, в който, освен по-общите неща, учениците получават специални уроци с насоченост на познанието, каквато сами си изберат. Някои обаче предпочитат да пропуснат този период и да го заменят е пътувания, да емигрират или веднага да се захванат със селскостопанска или търговска работа. Не се прилага натиск върху волята на когото и да било.


    Продължението следва
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #26 -: Октомври 26, 2013, 11:18:17 »


    ЧАСТ X

    Думата „ана" (произнася се широко „аана"), означава „хора". „Ан" (произнася се „аан") е единствено число - „човек" или „мъж". Думата за жена е „гай" (произнася се твърдо), а в множествено число става „гай-ей", но „г"-то става меко в тази форма, като „джай-ей". Те имат пословица, чийто смисъл е, че произношението е символично, защото женският пол е мек като цяло, но труден като индивидуалност.

    Джай-ей се радват на пълно равноправие с мъжете, за каквото се борят някои философи над земята.

    Като деца те изпълняват работните си задължения наравно с момчетата и наистина в по-ранна възраст често са предпочитани за избиването на непоправимо враждебни животни, защото е установено, че са по-безмилостни, когато изпитват страх или омраза.

    В промеждутъка между детството и възрастта за женене приятелското общуване между половете се прекратява. С навършването на тази възраст то се възстановява и никога няма по-лоши последствия от тези, които съпътстват брака. Всички изкуства и стремежи, характерни за единия пол, са достъпни и за другия, а джай-ей си приписват превъзходство във всички онези неясни и мистични клонове на мисловните способности, в които, както те твърдят, ана са по-непригодни поради факта, че са по-неразумни или заради рутинното им, лишено от фантазия ежедневие. Точно така младите дами в нашия свят си създават авторитет по най-фините въпроси в богословската доктрина, за което много малко мъже, заради активната си ангажираност в световните дела, имат достатъчно познания.

    Дали заради ранните гимнастически тренировки или заради физическата си структура, джай-ей обикновено превъзхождат ана по физическа сила (важен фактор за признаването и поддържането на женските права). Те достигат по-висок ръст и по-закръглените им пропорции имат мускули и сухожилия, здрави като на противоположния пол. Те наистина твърдят, че според древните природни закони жените би трябвало да са по-едри от мъжете и подкрепят тази догма със сравнение с най-ранните форми на живот при насекомите и най-древното семейство гръбначни - рибите, при които женските обикновено са достатъчно големи, за да могат да изядат съпрузите си, ако поискат.

    Преди всичко джай-ей имат по-силна власт над онзи мистериозен флуид или сила, съдържащ елемента на разрушението, поради това, че притежават по-голяма доза проницателност и усещат лицемерието. По този начин те могат не само да се защитават от всички форми на агресия от мъжете, но биха могли в момент, когато той най-малко очаква, да прекратят съществуването на заплашителния съпруг.

    Чест прави на джай-ей, че в последните няколко столетия няма случай на злоупотреба с това ужасяващо превъзходство. Последният такъв случай е бил (според тяхната хронология) преди около 2000 години. Тогава една гай, в изблик на ревност, убила съпруга си, а това отвратително дело толкова ужасило мъжете, че всички емигрирали и оставили джай-ей сами. Историята разказва, че изоставените джай-ей, обзети от отчаяние, нападнали убийцата в съня й (когато била беззащитна) и я убили, а след това сключили тържествено споразумение завинаги да се откажат от използването на крайните прояви на съпружески сили и да наложат същото занапред и на дъщерите си. С това помирително дело заминала делегация при съпрузите-бегълци и убедила много от тях да се върнат, но тези, които го направили, били предимно по-възрастните. По-младите, или поради страх и съмнения в съпругите си, или заради преекспониране на собствените си качества, отказали всички предложения и останали в други общества, където били хванати от нови половинки, с които най-вероятно не са се чувствали по-добре. Но загубата на толкова голяма част от младите мъже изиграла ролята на огромно предупреждение за джай-ей и ги убедила в правотата на похвалното споразумение, което сключили със самите себе си. И наистина, сега като цяло се смята, че джай-ей са изгубили и нападателното, и защитното си превъзходство над ана заради многовековното, наследствено въздържане от употреба.

    По същия начин при много от по-нисшите видове на Земята особеностите в първоначалния им организъм, предвидени от природата за тяхната защита, постепенно изчезват или спират да функционират, когато вече са ненужни заради променените обстоятелства. Бих съжалил обаче всеки ан, който предизвика гай да направят експеримент кой е по-силен.

    Откакто се случил инцидентът, който описах, ана въвели някои промени в брачните традиции, даващи може би леко преимущество на мъжа. Сега се обвързват с брачното ложе само за три години, а в края на всяка трета година или мъжът, или жената може да се разведе с другия и е свободен да се ожени отново. В края на десетата година ан има привилегията да си вземе втора съпруга, като на първата е позволено да се оттегли, ако иска. За повечето хора тези правила са само формални - разводите и полигамията са изключително редки, а брачната институция при този смайващ народ изглежда щастлива и спокойна. Причините са, че джай-ей, макар да се гордеят с превъзходството си по отношение на сила и интелект, се въздържат поради страх от раздяла или от втора съпруга, а ана, подвластни на навика, не са склонни (освен при наистина голямо раздразнение) да заменят лицата и нравите, с които са свикнали, с рисковани новости.
     


    Продължението следва
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #27 -: Октомври 27, 2013, 15:06:14 »


    Но има една привилегия, която джай-ей грижливо отстояват, и това е и желанието, съставляващо тайния мотив на повечето дами - поддръжници на женските права над земята. Те искат привилегията, при нас узурпирана от мъжете, първи да изразяват любовта си и да започват ухажването или, с други думи, да бъдат ухажващите, а не ухажваните. Феномен като стара мома не съществува при джай-ей. Много рядко се случва гай да не обвърже този ан, който сърцето й иска, освен ако неговите интереси не са силно ангажирани другаде. Въпреки че мъжът отначало може да се окаже срамежлив, отдръпнат и свит, нейното усърдие, силата да убеждава и властта над врил най-вероятно скоро ще го впримчат в това, което наричаме „фаталната примка".

    Аргументът им за размяната на тези роли при половете, която сляпата мъжка тирания е наложила над земната повърхност, изглежда неопровержим и се привежда с искреност, която би могла да се оцени при внимателно обмисляне. Те казват, че от двамата жената е по-обичлива по природа - любовта заема по-голямо място в мислите й и е по-необходима за щастието й. Следователно тя би трябвало да е ухажващата.

    От друга страна, мъжът е срамежливо и колебливо същество, често предпочита да остане неженен, често се преструва, че не забелязва нежните погледи и деликатните намеци, така че, накратко, той трябва да бъде преследваният и улавяният. Те добавят също така, че ако гай не може да обвърже този ан, който сърцето и иска, а съпруг й стане някой, когото тя не би избрала от другите мъже, тя не само би била по-малко щастлива, но би се чувствала непълноценна като човек, сякаш качествата на душата и не са напълно развити.

    От друга страна анът е същество, което за по-кратко концентрира вниманието си върху един обект, и което, ако не може да получи гай, която харесва, лесно се примирява с друга гай и, което е по-лошото, ако е обичан и за него са полагани грижи, за добруването му е по-малко необходимо да дава същото в замяна. На него са му достатъчни удобствата и многото мисловни занимания, които сам си създава.

    Каквото и да се каже за тези разсъждения, системата е добра за мъжа, защото по този начин той е сигурен, че е истински и горещо обичан и че колкото по-срамежлив и неохотен изглежда, толкова желанието да бъде обвързан се увеличава. Той обикновено базира съгласието си на неща, които е преценил, че ще му донесат ако не блажен, то поне мирен живот. Всеки отделен ан има собствено хоби, интереси, склонности и каквито и да са те, той изисква обещание за пълно и неограничено отдаване на тях. Това, в желанието си да хване обекта, гай с готовност обещава и понеже основното качество на тези забележителни хора е пълното почитане на истината, веднъж дадена дума не се нарушава дори от най-лекомислената гай, а договорените условия се спазват като канони.

    Всъщност, въпреки всичките им права и сили, джай-ей са най-милите, отстъпчиви и покорни съпруги, които някога съм виждал. Сред тях има афоризъм, че „когато гай обича, за нея е удоволствие да се покорява". Може да се забележи, че за отношенията между половете говоря само за брак, но това е защото такъв е моралният идеал, до който това общество е достигнало. Каквато и да било незаконна връзка за тях е толкова невъзможна, колкото би била за двойка конопарчета по времето, когато живеят на двойки.


    Продължението следва
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #28 -: Октомври 31, 2013, 20:38:16 »


    ЧАСТ XI

    Нищо не е предизвиквало в мен по-силен смут при опитите ми да убедя съзнанието си в съществуването на райони под земята, които се обитават от същества, различни по външен вид, но подобни във всички качества на организма си на тези от горния свят, отколкото противоречието с доктрината, в която вярват повечето геолози и философи, а именно, че макар за нас Слънцето да е най-големият източник на топлина, колкото по-надълбоко слизаме под земната кора, толкова по-топло става. Нарастването е, казват, с един градус на всеки фут, като броенето започва от 50 фута под земята. Но въпреки че земите на племето, за което разказвам, бяха издигнати така, че се намираха относително близо до повърхността, температурата беше подходяща за живот. Даже в дефилетата и долините беше много по-хладно, отколкото философите биха допуснали за възможно на тази дълбочина - със сигурност не по-топло от френския юг или поне от италианския. А според разказите, които чух, големи площи неизмеримо по-дълбоко под повърхността и в които смятах, че биха могли да живеят единствено саламандри, бяха населени от безбройни раси, организирани като нашата, и аз не мога да се сетя за друг факт, който да е в такова противоречие с общоприетите закони на науката, нито пък Зий успя да ми помогне особено. Тя предположи обаче, че досега нашите учени не са вземали предвид факта, че вътрешността на Земята е набраздена с обширни пещери и неправилни проломи, които позволяват да преминават течения и чести ветрове, както не са обръщали внимание на множеството начини, по които жегата би могла да напусне вътрешността. Тя допусна обаче, че има дълбочини, на които горещината би била невъзможна за организиран живот като този на Врил-я, въпреки че техните учени вярвали, че дори на такива места някакъв живот, съзнателен, интелигентен, би изобилствал и процъфтявал, стига учените да могат да достигнат до там.

    - Където и да строи Великото Добро - каза тя, - там, бъди сигурен, Той слага и обитатели. Той не обича празни обиталища.

    Тя добави обаче, че много промени в температурата и климата са били направени с уменията на Врил-я и силата на врила е била използвана успешно за целта. Тя описа ефирна и живителна сила, наречена „лай", която смятам, че е идентична с безплътния кислород на доктор Люинс, в която действат всички съотносителни сили, обединени под името „врил". Зий вярваше, че където и да се разпростре тази сила, щом от нея има достатъчно, за да се използва врил свободно, там би могла да се осигури температура, приемлива за висшите форми на живот. Тя каза също, че според техните естествоизпитатели цветята и зеленчуците са сътворени (без значение дали са родени от повърхността на Земята чрез някакви ранни земни конвулсии, или са донесени от племената, които първи потърсили убежище в пещерите) чрез действието на светлината, оставена непрекъснато върху тях, и в резултат на постепенното развитие на културата. Каза също, че откакто светлината на врила е изместила всички други осветителни тела, цветовете на растенията станали по-ярки и растителността по-изобилна.

    Оставяйки тези неща за размисъл на по-компетентните от мен, сега трябва да отделя няколко страници на интересните въпроси, свързани с езика на Врил-я.
     


    Продължението следва
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #29 -: Ноември 01, 2013, 13:22:36 »


    ЧАСТ XII

    Езикът на Врил-я е особено интересен, защото ясно показва следи от три главни трансформации, през които е преминал в търсене на перфектната форма.

    Един от най-видните филолози в последните години, Макс Мълър, в противоречие с аналогията между етапите в развитието на езика и тези на Земята, поставя абсолютна догма:

    „Никой език при никакви обстоятелства не може да бъде синтетичен, без да е минал през аглутиниращия и изолиращия период. Никой език не може да бъде аглутиниращ, без да запази корените си в етапа на изолираното." - „За развитието на езика", стр. 20.

    Вземайки китайския език като най-добрия съществуващ пример за началния изолиращ етап, „като достоверна снимка на човек, опитващ се да проходи, изпробващ мускулите на ума си, търсещ пътя си и толкова щастлив с първото си успешно осъзнаване, че го повтаря отново и отново," (Макс Мълър, стр. 3) - виждаме в езика на Врил-я, все още „пазещ корените си в предишния етап", следи за първоначалния му изолиращ период. Той изобилства от едносрични думи, които са основата на езика.

    Преобразуването в аглутинираща форма бележи епоха, която трябва постепенно да се е развила през вековете, като писменото наследство от нея е оцеляло само в няколко фрагмента на символистична митология и духовити изречения, по-късно превърнали се в популярни пословици.

    Със запазената литература на Врил-я започва синтетичният етап. Несъмнено по това време са действали едновременно няколко фактора - обединяването на расите от някои господстващи хора и появата на някакъв голям литературен феномен, чрез които формата на езика спряла развитието си и станала фиксирана.

    След като синтетичният етап надмогнал аглутиниращия, изненадващо е да се види колко смело първоначалните корени на езика се показват под повърхността. В по-старите фрагменти и пословици от предшестващия етап едносричните думи, от които се състоят тези корени, изчезвали сред думи с огромна дължина, включващи цели изречения, от които никоя част не би могла да бъде отделена от останалото и използвана отделно.

    Но когато синтетичната форма на езика станала толкова развита, че вече имало учени и граматици, те се обединили зад идеята да се изкоренят всички такива поли-синтетични и многосрични чудовища като унищожители на първоначалните форми. Думите с повече от три срички били наречени варварски и по този начин, след като езикът нараствал с опростяването, в него укрепнали силата, достойнството, сладостта.

    Въпреки че като звучене сега е много стегнат, от това той печели яснота. С една единствена буква, в зависимост от нейното място, тук успяват да изразят нещо, което на нациите от нашия горен свят би отнело срички и дори цели изречения.

    Нека цитирам един или два примера: Ан (което аз превеждам като „човек"), ана (хора); буквата „с" обозначава множество в зависимост от това, къде е поставена; сана значи човечество, анса - множество хора.

    Префиксът от определени букви винаги показва сложно значение. Например гл (което за тях е една буква, както th е една буква при гърците) в началото на думата внушава обединение или сбирка от неща, понякога сродни, понякога различни, като: уун - къща, глуун - град (събрани къщи); ата е тъга, глата е общо бедствие. Оран е здравето или добруването на човек, глоран е доброто състояние на държавата, доброто на обществото. Думата, която постоянно произнасят, е а-глоран, което е тяхното политическо кредо - т.е. „първият закон на обществото е добруването на всеки човек". Об е изобретение, сила е музикален тон. Глобсила, обединяваща смисъла на изобретение и музикална интонация е класическата дума за поезия - съкращавана в ежедневния разговор на глобс.

    На, което за тях е като гл - една буква, винаги поставена в началото, внушава обратното на радост, живот, удобство, подобно на арийския корен нак, изразяващ разрушение. Накс е тъмнина, нарл - смърт, нариа - грях или зло. Нас - най-висшето състояние на грях и зло - поквара.
     


    Продължението следва
    Активен
    Страници:  1 [2] 3   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright