Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Врил: Силата на идващата раса - Едуард Булър Литън  (Прочетена 1511 пъти)
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « -: Септември 03, 2013, 10:44:48 »

    С благодарност към Издателство "Шамбала ЕООД" и Иван Стаменов - Стопанина.

    ЧАСТ I

    Роден съм в ....., САЩ. Предците ми се преселили от Англия по времето на Чарлз II, а дядо ми е бил отличен във Войната за независимостта. Затова членовете на семейството ми са се радвали на сравнително висок социален статут по рождение, а заради богатството си са били считани за неподходящи за военна служба. Баща ми веднъж се кандидатирал за Конгреса, но бил напълно провален от шивача си. След тази случка той почти загърбил политиката и прекарвал цялото си време в своята библиотека.

    Аз бях най-големият от тримата му сина и на 16-годишна възраст ме изпратиха в провинцията - отчасти за да завърша литературното си образование, отчасти за да започна обучение в една търговска фирма от Ливърпул.

    Баща ми почина скоро след като навърших 21 години и тъй като материалното ми положение беше добро и обичах пътешествията и приключенията, временно изоставих всякакво преследване на всемогъщия долар и се превърнах в безцелен скиталец по лицето на Земята.

    През 18.. г., в   ... , бях поканен от мой познат, инженер, да посетя изкопите на мината   ..., където той работеше.

    Преди читателят да затвори този разказ, той ше разбере причината, поради която крия всички дири към района, за който пиша, а може би и ще ми благодари, че се въздържам от каквото и да било описание, което би довело до неговото откриване.

    Продължението следва.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #1 -: Септември 05, 2013, 09:33:09 »

    Нека кажа, възможно най-накратко, че придружих инженера във вътрешността на мината и бях толкова запленен от странните й мрачни чудеса и толкова любопитен за изследванията на приятеля си, че удължих престоя си там, слизайки ежедневно в продължение на няколко седмици в подземията и галериите, изкопани от природата и изкуствено под повърхността на Земята.
    Инженерът беше убеден, че в един нов изкоп, започнат под негово ръководство, ще бъде открит много по-голям запас от минерални залежи, отколкото намерените досега.

    Един ден, прокопавайки галерията, достигнахме до пропаст - нащърбена и обгорена по краищата, сякаш преди много време е била образувана от вулканичен огън. Приятелят ми настоя да бъде спуснат в клетка към дъното на бездната, като преди това провери пространството с миньорската си лампа. Долу той остана почти час.

    Когато се завърна, беше много блед - с напрегнато и замислено изражение, много различно от обичайното за неговия характер - отворен, весел и смел. Каза накратко, че спускането му се струвало опасно и безсмислено, затова спряхме по-нататъшни операции в изкопа и се върнахме към познатите ни части на мината.

    През цялата останала част на деня инженерът изглеждаше обсебен от някаква мисъл. Беше необичайно сдържан, а очите му бяха уплашени и объркани, като на някой, който е видял призрак. През нощта, докато двамата седяхме сами в квартирата, която бяхме наели близо до входа на мината, аз го заговорих:

    -Кажи ми честно какво видя в пропастта. Сигурен съм, че е било нещо странно и ужасяващо. Каквото и да е, оставило е съзнанието ти объркано. В такива случаи две глави мислят по-добре от една. Довери ми се.

    Дълго време той се опитваше да отклони въпросите ми, но докато говореше, несъзнателно отпиваше от бутилката бренди в количество, към което беше съвсем непривикнал, защото беше много въздържан човек. Това постепенно накара потайността му да се стопи. Този, който иска да запази нещо за себе си, трябва да прави като немите животни - да пие вода.


    Продължението следва.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #2 -: Септември 07, 2013, 10:58:47 »


    Най-накрая той каза:

    -Ще ти разкажа всичко. Когато клетката спря, аз се озовах на ръба на скала, а под мен - бездната, простираща се надолу до такава дълбочина, до каквато лампата ми не можеше да проникне в мрака. Но от нея, за мое безкрайно учудване, нагоре струеше ярка светлина. Възможно ли бе да е вулканичен огън? В такъв случай със сигурност щях да почувствам горещина.

    Въпреки това, дори заради най-лекото съмнение за такава възможност от огромно значение за нашата безопасност беше да го изясня. Огледах страните на склона и открих, че можех да се доверя на неправилните издатини на скалния перваз, поне за част от пътя. Излязох от клетката и се спуснах надолу. Докато слизах все по-близо и по-близо до светлината, пропастта се разшири и накрая, за моя неописуема изненада на дъното на бездната видях широк, равен път, осветен, додето поглед стига, от неща, наподобяващи изкуствени газови лампи, разположени на равни интервали, като на главен път в голям град.

    Чух в далечината неясен звук от човешки гласове. Знам, разбира се, че в този район няма конкурентни миньори. Чии можеха да са тези гласове? Кои човешки ръце може да са направили онзи път и да са подредили онези лампи? Започна да ме обзема обичайното за миньорите суеверие, че джуджета и демони обитават земните недра.

    Потреперих от мисълта да сляза по-надолу и да се изправя пред жителите на тази долна земя. Но и не можех да го направя без въжета, защото от мястото, което бях достигнал, до дъното на пропастта страните на скалата се спускаха рязко, гладко и отвесно. Малко трудно се върнах по стъпките си обратно. Вече ти казах всичко.

    -Ще се спуснеш ли отново?

    -Длъжен съм да го направя, но се страхувам, че не бих посмял.

    -Добрата компания намалява разстоянието и удвоява куража. Ще дойда с теб. Ще вземем достатъчно дълги и здрави въжета. Извини ме, но не трябва да пиеш повече тази вечер - ръцете и краката ни трябва да са здрави и сигурни утре.


    Продължението следва.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #3 -: Септември 09, 2013, 10:11:12 »


    ЧАСТ II

    На сутринта нервите на моя приятел бяха успокоени и той беше изпълнен с любопитство не по-малко от мен. Нещо повече - той очевидно вярваше на своята история, а аз доста се съмнявах в нея. Не че той нарочно би разказал измислици, но просто смятах, че сигурно е станал жертва на една от онези халюцинации, които обхващат нашето съзнание или нерви в самотни, непривични места, и в които даваме форма на безформеното и глас на безмълвното.

    Избрахме шестима миньори-ветерани, които да дойдат на спускането, и понеже клетката побираше само един човек, инженерът влезе пръв. Когато достигна до скалния перваз, до който беше спрял предишния път, клетката се издигна за мен. Скоро се присъединих към него. Бяхме взели едно здраво въже.

    Светлината ме заслепи, както беше направила и с моя приятел предишния ден. Кухината, през която идваше, се спускаше диагонално. Изглеждаше ми като разсеяна атмосферна светлина - не като от огън, а мека и сребриста, като от северна звезда.

    Излязохме от клетката и започнахме да се спускаме един след друг много лесно благодарение на издатините по стената. Накрая стигнахме до мястото, където моят другар беше спрял преди и което беше перваз, широк точно колкото да застанем един до друг. От това място пропастта бързо се разширяваше, подобно на долния край на огромен тунел.

    Аз ясно видях долината, пътя и светлините, които приятелят ми беше описал. Не беше преувеличил нищо. Чух звуците, които той бе чул - объркано, неподлежащо на описание бучене, като от гласове и глух тропот от крака. Напрягайки очите си да видя по-надалеч и надолу, ясно различих в далечината контурите на някаква голяма сграда. Не можеше да е просто естествена скала, защото беше прекалено симетрична. Имаше огромни и тежки, подобни на египетски, колони и цялата беше осветена отвътре. Бях взел малък джобен бинокъл и с негова помощ успях да различа близо до тази сграда два силуета, които изглеждаха човешки, макар че не можех да съм сигурен. Но най-малкото бяха живи, защото се движеха и заедно изчезнаха в сградата.

    Започнахме да прикачваме края на въжето, което бяхме донесли, към скалата, върху която се намирахме, с помощта на скоби и куки - бяхме взели необходимите инструменти.
    Работехме в почти пълна тишина. Бяхме като хора, които се страхуват да си говорят. Накрая единият край на въжето изглеждаше здраво закрепен за ръба, а другият, за който бяхме завързали парче от скалата, лежеше на земята долу, на разстояние, около петдесет стъпки.

    Понеже аз бях по-млад и по-жизнен от спътника си, а и като млад бях работил на военен кораб, този начин на спускане ми беше по-познат, отколкото на него. Прошепнах, че искам да сляза пръв, за да мога, щом стигна до земята, да хвана въжето стабилно, така че да се спусне и той. Благополучно стигнах до долу и инженерът започна да се спуска. Но едва беше изминал десет фута от разстоянието, когато закопчалките, които си мислехме, че са толкова сигурни, изпуснаха или пък самата скала се оказа предателска и се срина под напрежението. Нещастният човек падна долу, точно в краката ми и събори със себе си отломки скала, една от които, за щастие малка, ме удари и за известно време ме зашемети.


    Продължението следва.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #4 -: Септември 11, 2013, 07:31:04 »


    Когато се съвзех, видях другаря си свит на безжизнена купчина до мен. Животът го беше напуснал напълно. Докато стоях надвесен над трупа му, натъжен и уплашен, чух наблизо странен звук - нещо средно между сумтене и съскане - и когато се обърнах инстинктивно в посоката, от която дойде, видях широка и ужасяваща глава да се показва от тъмна цепнатина в скалата, с разтворени челюсти и матови, отвратителни, гладни очи - главата на чудовищно влечуго, наподобяваща крокодилска или алигаторска, но неизмеримо по-голяма от тази на всяко създание от този вид, което някога съм срещал по време на пътешествията си.

    Скочих на крака и побягнах към долината с всички сили. Накрая спрях, засрамен от паниката и бягството си, и се върнах на мястото, където бях изоставил тялото на моя приятел. Беше изчезнало - несъмнено чудовището вече го беше завлякло в бърлогата си и го беше погълнало.

    Въжето и куките още лежаха там, където бяха паднали, но не ми предлагаха никакъв шанс да се върна назад - невъзможно беше да ги закача отново на скалата горе, а стените й бяха прекалено гладки и стръмни, за да се изкатери човек. Бях сам в този странен свят, сред недрата на Земята.


    Продължението следва.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #5 -: Септември 12, 2013, 10:26:38 »


    ЧАСТ III

    Бавно и предпазливо изминавах самотния си път по осветеното шосе надолу към голямата сграда, която описах. Самият път изглеждаше като огромен високопланински проход, граничещ със скалисти планини, които заедно с тази, през чиято бездна слязох, оформяха дълга верига. Дълбоко надолу и вляво лежеше просторна долина, която разкриваше пред удивените ми очи непогрешимите признаци на изкуство и култура. Имаше поля, покрити със странна растителност, ненаподобяваща нищо, което бях виждал над Земята - цветът й не беше зелен, а по-скоро убит нюанс на златисто-червено.

    Имаше езера и рекички, бреговете на които изглеждаха оформени изкуствено. Някои бяха пълни с чиста вода, а други блестяха като басейни с нафта. Надясно сред скалите се откриваха входове към клисури и дефилета, очевидно творения на изкуството и оградени от дървета, наподобяващи в по-голямата си част на гигантски папрати с изящни разновидности на перести корони и стебла като на палми. Други бяха по-скоро с формата на бамбук, но по-високи и окичени с големи цветя. Трети пък бяха като огромни гъби с къси, дебели пънчета, поддържащи широка, куполовидна гугла, от която или се издигаха или се спускаха дълги, тънки клони.

    Целият пейзаж назад, напред и встрани, докъдето поглед стигаше, искреше от безбройните лампи. Светът без слънце беше светъл и топъл като италиански пейзаж по пладне, но въздухът не беше толкова задушен, нито жегата - така нетърпима. Нито пък на гледката пред мен й липсваха следи от обитатели. Можех да различа в далечината, на бреговете на езеро или рекичка или пък по склоновете на хълмовете, построени сред растителността, къщи, които със сигурност бяха домове на хора. Дори можех да видя, макар и далеч, форми, които ми изглеждаха като хора, движещи се сред околността. Бях спрял, за да разгледам, и тогава вдясно видях нещо като малка лодка, носеща се бързо през въздуха и движена от платна, оформени като криле. Тя скоро изчезна от погледа ми, потъвайки сред сенките на една гора. Точно над мен нямаше небе, а само пещерен таван. Този таван ставаше все по-висок и по-висок в далечината, докато накрая изчезваше от погледа, тъй като под него се оформяше лека мараня.


    Продължението следва.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #6 -: Септември 13, 2013, 09:35:04 »


    Продължих да вървя, но внезапно се стреснах - от една гора, наподобяваща величествена плетеница от водорасли, осеяна с папратовидни храсти и растения с големи корони, подобни на алое или опунция, изскочи странно животно, приблизително с формата и размера на елен. След като отскочи на няколко крачки, то се обърна и се вторачи в мен с любопитство. Забелязах, че не беше като никой вид елен, съществуващ в момента на повърхността на Земята, но ми напомни за една гипсова отливка, която бях видял в някакъв музей - разновидност на лоса, която се смяташе, че е съществувала преди Потопа. Съществото изглеждаше достатъчно питомно и след като ме изучава няколко секунди, започна спокойно и безгрижно да пасе странната трева наоколо.


    Продължението следва.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #7 -: Септември 13, 2013, 09:40:49 »

    ЧАСТ IV

    Стигнах до място, откъдето добре виждах сградата. Да, беше сътворена от човешки ръце и част от нея беше оформена от огромна скала. Можех да се досетя от пръв поглед, че е от най-ранния период на египетската архитектура. Пред входа й имаше гигантски колони, издигащи се от внушителни плинтове, както и капители, които при приближаването си видях, че са по-декорирани и по-изящни, отколкото египетската архитектура предполага. Както коринтските капители имитират листата на акантуса, така и капителите на тези колони наподобяваха формите на растителността наоколо, някои във вид на алое, други - на папрати.

    От сградата излезе силует - човешки. Дали беше човешки? Спря на широката пътека и се огледа, забеляза ме и се приближи. Застана на няколко ярда от мен. При вида му ме обзе неописуемо страхопочитание и се разтреперих, неспособен да отлепя крака от земята. Напомняше ми на символистичните образи на Гения или Дявола, които са на етруските вази, или изрисувани по стените на гробниците от Изтока - образи, които имат човешка форма, но принадлежат на друга раса. Фигурата му беше висока, не огромна, но висока колкото най-високия човек под ръста на гигантите.

    Изглеждаше ми обвит с големи криле, покриващи горната част на тялото му и достигащи до коленете. Останалата част от облеклото му се състоеше от лека туника и гамаши от някакъв тънък, нишковиден материал. На главата си носеше тиара с блестящи камъни, а в дясната си ръка държеше тънък жезъл от светъл метал, като излъскана стомана.

    Но лицето! То беше това, което предизвикваше благоговение и ужас. Беше човешко лице, но все пак на човек, различен от съществуващите раси. Най-близкото сравнение за очертанията и изражението му беше лицето на изваяния Сфинкс - толкова естествено в кротката си, интелигентна и загадъчна красота. Цветът му беше специфичен, по-скоро като на човек от червената раса, но все пак различен - с по-богата и мека отсянка, с големи черни очи, дълбоки и искрящи, и вежди, извити като полукръг. Нямаше брада. Но въпреки спокойното изражение и красивите черти, нещо неопределимо във външния му вид събуждаше чувството за заплаха, каквото се появява, когато видим тигър или змия. Чувствах, че този подобен на човешки лик е надарен със сили, враждебни към хората. Побиха ме студени тръпки, когато се приближи към мен. Паднах на колене и покрих лицето си с ръце.
     

    Продължението следва.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #8 -: Септември 15, 2013, 13:38:44 »


    ЧАСТ V

    До мен достигна глас - много тих и мелодичен глас - говорещ на език, който не можех да разбера, но той прогони страха ми. Открих лицето си и погледнах нагоре. Непознатият (трудно можех да си внуша, че е човек) ме огледа с поглед, който сякаш четеше душата ми. След това постави лявата си ръка на челото ми и с жезъла в дясната леко ме докосна по рамото. Ефектът от това двойно докосване беше магически. На мястото на досегашния ми страх се появи чувство на доволство, радост, доверие в себе си и в съществото пред мен. Изправих се и му проговорих на родния си език. Той ме слушаше с явно внимание, но и е лека изненада в погледа. Поклати глава, за да ми покаже, че не ме разбира. След това хвана ръката ми и мълчаливо ме поведе към сградата.

    Входът беше отворен - наистина нямаше врата. Влязохме в огромна зала, осветена от същия вид светлина, както и навън, но излъчваща и уханен аромат. Подът беше направен от големи мозаечни блокове от благородни метали и частично покрит с килими. Тиха музика, излизаща сякаш от невидими инструменти, се лееше над и около нас. Създаваше се впечатление, че просто е естествена за това място, точно както ромонът на вода е свойствен за планински пейзаж или чуруликането на птичките за пролетните гори.

    Фигура в по-просто облекло, но подобно на това на водача ми, стоеше неподвижно до прага. Той я докосна два пъти с жезъла си и фигурата се раздвижи бързо, носейки се безшумно над пода. Втренчих се в нея и разбрах, че не беше жива, а механична. Минаха приблизително две минути, след като тя изчезна през отвор в другия край на залата, също без врата и наполовина покрит от завеси, когато оттам излезе момче на около дванайсет години, с черти толкова наподобяващи тези на водача ми, че очевидно бяха баща и син.

    Когато ме видя, детето изпищя и вдигна жезъл, подобен на този, носен от придружителя ми, сякаш беше в опасност. По-възрастният изрече само една дума и то го свали. След това проведоха кратък разговор, по време на който ме разглеждаха. Детето докосна дрехите ми и погали лицето ми с видимо любопитство. Издаде звук, подобен на смях, но с по-прикрито веселие, отколкото в нашия. Малко след това покривът на сградата се отвори и се спусна платформа, която изглежда работеше на принципа на елеваторите, използвани в хотели и складове за изкачване от един етаж до друг.

    Непознатият се качи на платформата заедно с детето и ми махна да направя същото, както и сторих. Издигнахме се бързо и сигурно и слязохме в средата на коридор с входове от всяка страна.

    През един от тези входове ме въведоха в зала, изпълнена с ориенталски разкош: стените бяха инкрустирани с метални форми и необработени скъпоценни камъни, изобилстваха възглавници и дивани. В залата бяха направени отвори като за прозорци, но те бяха неостъклени и когато минах покрай тях, видях, че водеха към просторни балкони и разкриваха гледка към осветения пейзаж навън. От тавана висяха клетки, в които имаше птици със странна форма и ярко оперение. При влизането ни те запяха едновременно в хор, кактo правят нашите червенушки. Във въздуха се носеше сладък аромат, излъчван от златни кандилници. Няколко автомата, като този, който вече бях видял, стояха безмълвни и неподвижни до стените. Непознатият ме настани на диван до себе си и ми проговори, а после аз проговорих, но без никакъв напредък във взаимното разбиране.

    Започнах да чувствам ефекта от удара, който получих от отломките, по-силно, отколкото в началото.

    Налегна ме чувство на болнава отпадналост, придружено с остри болки в главата и врата. Потънах в мястото си и напразно се опитах да потисна един стон. При това детето, което досега ми се струваше, че ме гледа с недоверие и неприязън, коленичи до мен, за да ме подкрепи. То взе едната ми ръка в двете свои и доближи устни до челото ми, като нежно издиша. За няколко секунди болката отшумя и върху мен се спусна тежко, сънливо спокойствие. Заспах.
     

    Продължението следва.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #9 -: Септември 17, 2013, 08:55:19 »

    Не знам колко дълго съм бил в това състояние, но когато се събудих, се чувствах напълно възстановен. Очите ми се разтвориха пред група мълчаливи силуети, които седяха около мен с важността и спокойствието, характерно за ориенталците - всички приличаха повече или по-малко на непознатия. Имаха същите покриващи ги криле, същите на вид дрехи, същите сфинксоподобни лица с дълбоки, черни очи и същия червеникав цвят на кожата. И най-вече - бяха от същата раса - близка до човешката, но безмерно по-силна и величествена и вдъхваща необяснимо чувство на ужас.

    Въпреки това изражението на всеки от тях беше меко и спокойно, дори учтиво. И, което беше странно за мен, струваше ми се, че точно в това спокойствие и доброта се криеше тайната на ужаса, който лицата им вдъхваше. Тези лица бяха лишени от белезите, които грижите и мъките, страстите и греховете оставят върху хората - като на изваяни божества или както мъртвец изглежда в очите на оплакващите го християни.

    Почувствах топла ръка на рамото си - беше тази на детето. В очите му имаше някакво възвишено съжаление и нежност, с каквито ние бихме гледали на страдаща птичка или пеперуда. Потръпнах при това докосване - потръпнах заради очите. Имах смътното усещане, че ако поискаше, детето би могло да ме убие с лекотата, с която човек би убил птица или пеперуда. То изглеждаше наранено от реакцията ми, стана и се настани до един от прозорците.

    Другите продължиха тихо да разговарят и от погледите, които отправяха към мен, разбрах, че аз бях обектът на разговора им. Един от тях изглежда увещаваше моя домакин за нещо, свързано с мен, и от жестовете му изглеждаше, че е почти готов да се съгласи, когато детето внезапно напусна мястото си до прозореца, застана между мен и другите като някаква защита и заговори бързо и припряно. По интуиция или инстинкт почувствах, че детето, което допреди малко ме плашеше, се застъпваше за мен.

    Преди да приключи, друг непознат влезе в стаята. Изглеждаше по-възрастен от останалите, но не и стар. Изражението му, по-неспокойно, макар и с подобни черти, ми изглеждаше по-човешко. Той изслуша мълчаливо думите, които му казаха първо моят домакин, после други двама от групата и накрая детето, и след това се обърна към мен, но не с думи, а със знаци и жестове. Стори ми се, че ги разбирам идеално и не бях сбъркал. Разбрах, че ме питаше откъде съм дошъл. Протегнах ръка и посочих към пътя, който ме беше довел от скалната пропаст.

    И тогава ми хрумна идея. Извадих джобния си бележник и на един от празните му листове нарисувах груба скица на скалния перваз, въжето, въжето и аз, висящ на него, след това на скалната пукнатина долу, главата на влечугото, безжизнения труп на приятеля ми. Подадох тази примитивна форма на йероглиф на моя разпитвач, който, след като я огледа в гробно мълчание, я подаде на съседа си и така тя премина през цялата група. Създанието, което срещнах най-напред, каза няколко думи. Детето се приближи, огледа рисунките ми и кимна, сякаш разбираше задачата си. Върна се при прозореца, разпери криле, размаха ги веднъж или два пъти и след това излетя навън.

    Подскочих от изненада и изтичах при прозореца. Детето вече беше във въздуха, носено от крилете си, които не се размахваха като тези на птица, а се издигаха над главата му и изглежда го поддържаха стабилно без никакво усилие от негова страна. Полетът му изглеждаше бърз като на орел и забелязах, че беше в посока към скалата, от която бях слязъл и чието очертание се мержелееше в далечината. Почти веднага то се завърна, долитайки през същия отвор, от който беше излетяло, и хвърли на земята въжето и куките, които бях изоставил, след като се спуснах. Съществата тихо си размениха няколко думи. Едно от тях докосна автомат, който подскочи напред и излетя от стаята.
     

    Продължението следва.
    « Последна редакция: Септември 17, 2013, 12:31:17 от Ich » Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #10 -: Септември 19, 2013, 08:54:46 »


    Този, който се беше обърнал към мен с жестове, се изправи, хвана ме за ръката и ме изведе в коридора. Там ни чакаше платформата, с която бях дошъл. Стъпихме на нея и се спуснахме към долната зала. Новият ми придружител ме държеше за ръка. Той ме изведе от сградата на една улица (образно казано), която се простираше пред нея, със сгради от двете й страни, разделени една от друга от градини с пъстроцветна растителност и странни цветя.

    Градините бяха разделени от ниски огради и сред тях или по пътя имаше много същества, подобни на тези, които вече бях видял. Когато ме забелязваха, някои от минувачите се приближаваха до моя водач и по тона им, жестовете и изражението разбирах, че го разпитват за мен. Съвсем скоро около нас вече се беше събрала тълпа, която ме разглеждаше с огромен интерес, сякаш бях някакво рядко диво животно. Въпреки любопитството си, те се държаха сериозно и любезно. След няколко думи от водача ми, който видимо не одобряваше препречването на пътя ни, те се отдръпнаха с изразително накланяне на главата и продължиха по пътя си с хладнокръвно безразличие.

    По средата на улицата спряхме до сграда, различаваща се от тези, покрай които вече бяхме минали. Тя оформяше три от страните на обширен двор, в чийто ъгли имаше високи пирамидални кули. В пространството между страните й имаше кръгъл фонтан с колосални размери, изхвърлящ ослепителни капчици от нещо, което ми приличаше на огън.

    Влязохме в сградата през отворен портал и се озовахме в голяма зала, в която имаше няколко групи деца, които изглежда работеха сякаш в голяма фабрика. До стената имаше гигантска машина, работеща на пълни обороти. Заради колелетата и цилиндрите си тя наподобяваше нашите парни двигатели, с изключение на това, че беше богато инкрустирана със скъпоценни камъни и благородни метали и като че ли излъчваше лека фосфоресцираща аура от движеща се светлина. Много от децата имаха някаква мистериозна работа около машината, а други седяха около маси. Нямах възможност да остана достатъчно дълго, за да изуча естеството на задълженията им. Не чух детски глас, не срещнах детски поглед. Всички бяха тихи и равнодушни като призраци, през които живите минават незабелязано.

    Излязохме от залата и спътникът ми ме преведе през галерия, богато изрисувана с цветове, в които имаше златист примес като в картините на Лукас Кранах. Случките, изобразени на стените, изглежда илюстрираха събития от историята на расата, сред която бях приет. Във всяка от тях повечето фигури бяха като приличащите на хора създания, които вече бях видял, но не всички бяха облечени с подобни дрехи, нито пък всички имаха криле. Имаше също и изображения на различни животни и птици, напълно непознати за мен, а на фона зад тях се виждаха пейзажи или сгради.
     
    Доколкото моето несъвършено познание за изобразителното изкуство ми позволяваше да преценя, картините изглеждаха много точни като подреждане и много богати на цветове, разкриваха идеално познаване на перспективата, но детайлите им не бяха наредени по правилата за композиция, познати на нашите художници, търсещи център. Поради това ефектът им беше неясен, разпръснат, объркан, смущаващ - бяха като различни фрагменти от сън.
     

    Продължението следва.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #11 -: Септември 21, 2013, 14:52:00 »


    След това влязохме в средно голяма стая, където бяха събрани тези, за които по-късно разбрах, че са семейството на моя водач, и седяха край маса, подредена сякаш за хранене. Фигурите бяха на съпругата на водача ми, дъщеря му и двамата му сина. Веднага забелязах разликата между двата пола, въпреки че жените бяха по-високи и по-пълни от мъжете. Лицата им, макар й с по-симетрични черти, бяха лишени от женствеността и свенливостта, които придаваха очарование на жените от горната земя. Майката нямаше крила, а крилата на дъщерята бяха по-дълги от тези на мъжете.

    Водачът ми произнесе няколко думи, при което всички се изправиха и с характерната за тази страхотна раса специфична мекота на изражението и действието, която вече бях забелязал, ме поздравиха според обичая си, който се състоеше в това, да положат много нежно дясната си ръка на главата си и да произнесат мек, шипящ звук „С-си", което означава „Добре дошъл".

    Тогава домакинята ме настани на стола до нея й ми сипа обилна порция от едни от гозбите. Макар храната да беше нова за мен, повече ме изумяваха самите деликатеси, отколкото странният им вкус. Докато се хранех, другарите ми разговаряха тихо и, доколкото можех да различа, учтиво избягваха директно да ме обсъждат или натрапчиво да изучават външния ми вид. И все пак аз бях първото същество, принадлежащо на тази разновидност на човешката раса, което някога бяха виждали, и следователно ме считаха за доста любопитно и странно явление. Но грубостта е чужда на тези хора и дори и най-малкото дете е научено да презира всяка бурна проява на емоции.

    Когато храненето приключи, водачът ми отново ме хвана за ръка и, като влязохме отново в галерията, докосна метална плочка, покрита с причудливи фигури, която аз с право предположих, че е от естеството на нашите телеграфи. Една платформа се спусна, но този път се изкачихме доста по-високо, отколкото в предишната сграда и се намерихме в средно голяма стая, която като цяло навяваше асоциации с посетители от горния свят. На стената имаше лавици с неща, които изглеждаха като книги и наистина бяха - предимно много малки, като нашите джобен формат, оформени като томове и подвързани с листове фин метал. Наоколо бяха разпръснати няколко любопитно изглеждащи парчета от някакъв механизъм, очевидно образци, каквито могат да се видят в ателието на всеки професионален механик. Четири автомата (механични приспособления, които при тези хора изпълняват обичайните домашни дейности) стояха като привидения във всеки ъгъл нa стаята. В една ниша имаше ниска кушетка с възглавници, прозорец с отдръпнати настрана пердета от някаква влакнеста материя се отвори към просторен балкон.

    Домакинът ми излезе на балкона и аз го последвах. Бяхме на последния етаж на една от ъгловатите пирамиди. Гледката разкриваше неописуема дива и тържествена красота - необятни местности със стръмни скали като фон в далечината, междинни долини със загадъчни пъстроцветни пасбища, проблясването на води, голяма част от които бяха като потоци от розови пламъци, мека светлина, разливана навсякъде от безброй лампи. Всичко това се обединяваше, за да формира едно цяло, което не мога да опиша с думи - толкова беше великолепно и същевременно така мрачно, толкова прекрасно, а така ужасно.
     

    Продължението следва.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #12 -: Септември 22, 2013, 09:52:21 »


    Но вниманието ми скоро беше отклонено от тези пейзажи. Изведнъж, като че ли от улиците долу гръмна радостна музика. Тогава крилат силует се извиси в пространството. А после и друг, като че в преследване на първия, и още един, и още един, и още много един след друг, докато не се образува гъста неизброима тълпа. Но как да опиша удивителното изящество на тези силуети с техните вълнообразни движения! Изглежда бяха заети с някакъв спорт или развлечение - ту се групираха в различни отбори, ту се разпръскваха, ту едната група пронизваше другата, като се извисяваха или се снишаваха, преплитаха се или се разделяха. И всичко това ставаше в такт с музиката долу, като при танца на легендарния Пери.

    Извърнах поглед към домакина си в трескаво учудване. Дръзнах да докосна с ръка огромните криле, които лежаха прибрани на гърдите му, и лек удар, подобен на електрически, премина през тялото ми. Отскочих ужасен. Домакинът ми се усмихна и като че ли за да може вежливо да задоволи любопитството ми, бавно разгърна крилете си. Забелязах, че одеждите му под тях се разшириха като пълнещ се с въздух мехур. Ръцете му като че ли се мушнаха в крилете и след миг се стрелна в искрящия въздух и се зарея там, неподвижен и с разперени криле, като наслаждаващ се на слънцето орел. После, бърз като орел, се спусна към средата на една от групите, плъзна се леко и в следващия миг отново се рееше горе. Тогава три силуета, в един от които мисля, че разпознах дъщерята на домакина си, се отделиха от останалите и го последваха, както една птичка игриво следва друга. Очите ми, заслепени от светлините и объркани от множеството, престанаха да различават тези виещи се и издигащи се крилати другари, докато скоро след това моят домакин изникна отново из тълпата и кацна до мен.

    Всички тези странни неща, които видях, започнаха силно да въздействат на възприятията ми. Умът ми започна да блуждае. Не бях суеверен, нито до този момент някога съм вярвал, че е възможно човек да влезе във физически контакт с демони. И въпреки това почувствах ужаса и необузданата възбуда, характерни в Готическите времена за някой пътник, който си е внушил, че е присъствал на сборище на зли духове или вещици. Имам смътен спомен, че съм се опитал с яростни жестикулации, нещо като заклинания и гръмки, несвързани думи, да отблъсна кротките опити на моя любезен и снизходителен домакин да ме усмири и успокои.

    Очевидно беше направил разумното предположение, че причината за уплахата и изумлението ми са предизвикани от разликата в телосложенията ни и начина ни на придвижване, които крилата, възбудили любопитството ми, са направили дори по-силно осезаеми, и с блага усмивка се помъчи да разсее тревогата ми, оставяйки крилата да паднат на земята и стараейки се да ми покаже, че те са само механично приспособление.

    Тази внезапна промяна само увеличи ужаса ми и тъй като често прекомерният страх се изразява в прекомерна смелост, аз се хвърлих към гърлото му като див звяр. За миг бях повален на земята като от електрошок и последните неясни образи, изплували пред очите ми преди да изпадна в несвяст, бяха силуетът на домакина ми, коленичил до мен с ръка на челото ми и красивото спокойно лице на дъщеря му, с големи, дълбоки и загадъчни очи, приковани в моите.


    Продължението следва.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #13 -: Септември 26, 2013, 12:46:21 »


    ЧАСТ VI

    Останал съм, както научих по-късно, в безсъзнание в продължение на много дни, дори седмици спрямо нашето пресмятане на времето. Когато се събудих, се намирах в странна стая. Домакинът ми и цялото му семейство бяха около мен и за огромно мое учудване, дъщеря му ме заговори на собствения ми език с лек акцент:

    -Как се чувстваш? - попита тя.

    Минаха няколко секунди, преди да успея да преодолея изненадата си и да заекна:

    - Говориш моя език? Как? Коя и какво си ти?

    Домакинът ми се усмихна и махна на един от синовете си, който взе от масата няколко тънки, метални листа, върху които имаше нарисувани картинки на различни фигури - къща, дърво, птица, човек и т.н.

    В тях разпознах моя собствен стил на рисуване. Под всяка фигурка с моя почерк беше изписано името й на моя език, а под нея с друг почерк имаше непозната за мен дума. Домакинът ми каза:

    -Така започнахме. А дъщеря ми Зий, която е в Школата на мъдреците, беше твоя, а и наша учителка.
     
    Тогава Зий постави пред мен друг метален лист, на който с моя почерк бяха вдълбани отначало думи, а след това изречения. Под всяка дума и всяко изречение имаше странни символи от друга ръка. Събирайки мислите си, разбрах, че така се е получил груб речник. Докато съм сънувал ли е бил направен?

    - Стига засега, - каза Зий със заповеднически тон. - Почивай си и се храни.
     

    Продължението следва.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #14 -: Септември 27, 2013, 09:50:52 »


    ЧАСТ VII

    За мен бяха приготвили отделна стая в тази огромна сграда. Беше подредена фантастично и много красиво, но без великолепието на металите или скъпоценните камъни, които се виждаха в по-общодостъпните зали. Стените бяха изпъстрени с рогозки, изработени от стъблото и тъканите на растения. С тях беше покрит и подът. Леглото нямаше завеси, а железните му крака завършваха с кристални топки. Завивките бяха от тънка бяла материя, наподобяваща памук. Имаше няколко рафта с книги.

    Една покрита с перде ниша водеше до птичарник, пълен с пойни птици, и в нито една от тях не разпознах такава, която съм виждал на земята, с изключение на прекрасен вид гълъб, въпреки че този се отличаваше от нашите гълъби с висока качулка синкави пера. Всички тези птици бяха научени да пеят изкусни мелодии и многократно превъзхождаха уменията на нашите червеношийки, които рядко могат да постигнат повече от две мелодии и не вярвам да могат да ги изпеят в хор. Човек би могъл да си представи, че е в опера, докато слуша гласовете от моя птичарник. Имаше дуети, трио, квартети и хорове, и всички звучаха като една-единствена песен. Ако исках тишина от тези птици, трябваше само да дръпна завесата над тях и песента им затихваше, когато се окажеха в мрак.

    Друг отвор представляваше прозорец. Той беше неостъклен, но когато докоснех една пружина, от пода се вдигаше капак от някакво вещество, по-непрозрачно от стъкло, но въпреки това оставящо мека гледка към пейзажа навън. Пред този прозорец имаше балкон или по-точно висяща градина, където растяха много изящни растения и великолепни цветя.

    По този начин апартаментът и неговите придатъци имаха собствен характер и макар детайлите му да бяха странни, все пак като цяло беше близък до съвременните представи за лукс и би предизвикал възхищение, поставен до апартамента на английска дукеса или модерен френски писател. Преди моето пристигане това е била стаята на Зий - тя гостоприемно ми я била отстъпила.
     

    Продължението следва.
    Активен
    Страници:  [1] 2 3   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright