Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Страх от божествеността ?  (Прочетена 557 пъти)
Sunrise
Съниз...!
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 65


  • Град: In my own head
  • « -: Август 23, 2013, 11:41:04 »

     Имам един такъв въпрос към всички Ви.
    Някога замисляли ли сте се за страха от величието на душата ни и дали той съществува ?
    Когато някой говори за смърта и страхът от нея, той всъщност не нарича ли с други думи страха от величието на душата, от божествеността с която сме пропити ? Страхът от смърта, не е ли производен от страха за величие ? Това не е ли един вид съмнение в Източника, в неговата божественост ?
    Най-важният въпрос: Ако всеки е способен да признае пред себе си, че е част от Източника, която е въплащение на цялата вселена и ние сме безсмъртни души, няма ли да еволюираме, да се изкачим на едно по - високо ниво на съзнание и разбиране.Не е ли това единствена крачка, която всеки един от нас трябва да приеме ?
     "Най - трудно за човек е да промени мирогледа си", това пишеше над форума, когато влязох да задам въпросите си. Веселяк
     Питам ви, защото това живо ме интересува.Интересува ме, защото го чувствам.Чувствам този страх от величие, защото пред всички нас стой избор ? Избор: да приемем божествената си същност или да не я приемем ?
    Някой, някога споменавал ли е този страх/съмнение ? Някой пише ли за него, някоя религия споменава ли го ?
    Трябва да има някакво обяснение.
      Получава се, че знам за съществуването на източника, знам ние какви сме - души, но не вярвам истински в това, съмнявам се в собвстената ни божественост, с други думи се съмнявам в божествеността на Бога ?
      Като цяло въпросите се свеждат до това да приемем, че сме души и да се оповаваме на източника.Прост избор, наистина, да приемем или да не приемем ?
      Тук се намесва въпроса за страха от божествеността !
    Има ли го, или просто си въобразявам ?
    Активен

    .......да бе мисли си ,че ваканцията ти на Земята е предначертана и планувана от шефа ти "Господ"
    ... и ти си само пешката в играта на живота,но аз и Къци имаме едно жокерче за теб..."
    недей да мислиш - не ти се получава"...а преследвай мечтите си....
    shining_star
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 730

    « Отговор #1 -: Август 23, 2013, 12:13:26 »

    Страха е от неизвестното, от това да не изчезнеш и да спреш да съществуваш; идва от това, че така сме научени да мислим - свикнал си да мислиш, че ти си тялото и със смъртта на тялото изчезваш и край, вече няма да те има.

    Докато се осъзнаваш като тяло и ум, все ще има някакъв страх от нещо - от смъртта, от бъдещето, от неизвестното, от другите хора...

    Източника е нещо, което се преживява, докато ти за себе си, в себе си не го преживееш, си остава просто мъглява и неясна идея в ума.

    Страх те е да го приемеш? Да, знам за какво говориш, има го този страх. Приеми го този страх и го погледни в очите; не се бори с него, застани срещу страха си и го гледай в очите. Със самото приемане страха се преобразява и изчезва, източника винаги е тук, но не го осъзнаваме, не го виждаме, не го чуваме, не го усещаме...той ни се разкрива, когато сме готови.

    А в кое да вярваш ти си решаваш. Харесва ли ти да умреш, да те заровят в земята и да спреш да съществуваш? Ако в това вярваш, точно това ще стане.
    Или  ти харесва да си едно с Духа? Ако го вярваш ще е така.




    Активен
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1380


  • Град: Варна
  • « Отговор #2 -: Август 23, 2013, 13:04:52 »

    Фундаменталния проблем се състои в това че в теб
    чуваш гласа на Учителя който обаче не говори  с думи.
    А разума и твоето съзнание имат нужда от думи,факти,
    доказателства,чудеса дори за да имат опорни точки.
    Всъщност всичко се свежда до това твоя разум който ти
    внушава съмненията поради изброените причини да бъде
    игнориран за известно време и да се гмурнеш в неизвестното
    пред теб за да търсиш и намериш своите доказателства въпреки
    истеричните му викове че си луд,че това е ненормално,че постъпваш
    глупаво и т.н.
    Ще опитам с прости думи да ти поставя всичко по един надявам се
    разбираем начин.
    Разума прекрасно може да разбере и осъзнае колко недостижими са
    чудото на Живота и уникалното творение на Вселената с Хармонията в
    нея.В някаква степен сме се докоснали до същността им,една малка част
    сме проумяли и сме си обяснили,но знаем прекрасно че тепърва все още
    драскаме по повърхността.
    На втори план след предните факти изниква неизбежното осъзнаване на
    величието на гениалния Дизайнер...Създателя.
    И достигаме до същността на всичкото това.
    Това което не можем да разберем буди страх,боязън,преклонение,смирение...
    Ако Вярваш в Създателя и неговите дизайнерски способности нямаш от какво да се
    страхуваш поради простия факт че ти самия съществуваш в неговата Воля и Любов.
    Ако не беше така просто нямаше да има дори Живот.
    И ще изпитваш преклонение и смирение пред тази съзидателна сила
    без да си роболепен или да се чувстваш самия ти роб.
    Ако не Вярваш в Създателя и неговите способности ще изпитваш страх и боязън
    и ще си обхванат вечно от съмнения през целия си живот.
    Но не се съмняваш в Него като се гмурнеш в морето или басейна и започнеш да плуваш...
    Защото разбираш прекрасно закона на Архимед и се доверяваш на безотказното му действие.
    Като се къпеш с доверие влизаш под душа с ясното съзнание че след това ще си чист и ще си
    като нов...защото знаеш какво може да направи водата по въпроса.
    И след като знаеш - се доверяваш...с опита и разбирането си.
    Тези прости факти са също Негов дизайн който обаче сме си обяснили и проумяли.
    Затова и нямаш страх пред тези всекидневни травиални дейности над които
    даже и не се замисляш вероятно...
    Но с едни други очи ако погледнеш към хаоса из Вселената и сравниш това с всичко
    травиално в което се намираш ти ще разбереш с разума си че дори и тази травиалност
    е едно чудо на фона на хаоса из Вселената...за което сме слепи за съжаление от много време.
    Но следва вече трудната част... ти знаеш кое е вярното но не му се доверяваш поради
    липса на опитност,невъзможност да разбереш с разума си на този етап...
    Често именно затова и твърдя че разума е безпомощен да следва Учителя в нас.
    И тук идва фундаменталния избор на съзнанието ни.
    Разума ли ще е нашия водещ фактор или Вярата в Учителя в нас ще е на първо място.
    Ако избереш разума ще намираш твърде трудно и бавно своите опорни точки за разума...
    защото той горкия е предпазлив,внимателен и често изпълнен със страх пред неизвестното.
    Ако избереш Учителя в теб с непоклатимата си Вяра ще го следваш и събираш знания и опит
    които вече представени пред разума ще бъдат благодатна основа за разбиране,осмисляне и
    приемане и Единение с Учителя в теб.
    И да падаш,пак ще ставаш...и да боли ще се усмихнеш дори и на болката защото ще Вярваш
    че Учителя те води.
    А всъщност Той те води от самото ти рождение,само че още не си осъзнал това напълно...

    Тогава и страховете се стопяват пред слънчевата усмивка и топлина на Създателя чиито
    проводник е Учителя в теб самия.
    Сам избери кой и какво искаш да бъдеш.
    Само не се помайвай много много че идва време в което ще усещаш
    побутване ,а след време и подритване от Него.
    Не се разпъвай сам на кръст приятелю!
    Това е моя съвет.
    Щом си стигнал дотук...една малка стъпка е необходима.
    « Последна редакция: Август 23, 2013, 13:29:16 от Странник » Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Sunrise
    Съниз...!
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 65


  • Град: In my own head
  • « Отговор #3 -: Август 23, 2013, 14:46:38 »

     Отговорите ви ме карат да задавам още въпроси, надявам се да ви се пише, тъй като това е една безкрайно интересна тема за мен.
     Утро, благодаря.Темата, която ми показа ми помогна да спра да се ядосвам на съмнението и да го погледна от друг ъгъл.Може би, то наистина е нещо ценно и без него не бих могъл да позная останалите части от себе си, и да разбера, това което подлагам на съмнение, как го приемам.Да осъзная собствената истина за въпроса !
    А, Утро ти така ли го приемаш, когато изпитваш съмнение от тази гледна точка ли подхождаш, помага ти да разбереш какво всъшност е твоето мнение и твоят въпрос ?

     
    Страха е от неизвестното, от това да не изчезнеш и да спреш да съществуваш; идва от това, че така сме научени да мислим - свикнал си да мислиш, че ти си тялото и със смъртта на тялото изчезваш и край, вече няма да те има.
    Звезда, страха за който говориш мисля, че съм го преодолял още като съвсем малък.Не приемам живота на физическото тяло за тъждествен на живота на душата ми.Задавал съм си въпроса "какво се случва" след като физическото тяло го застигне смърт и честно, не смятам че душата ни е ограничена от смърта на физическо ниво,
    твърде божествени сме за това
    .Използвах "страха от смърта" за ориентир към другия, "страх от божествеността".Не ти ли звучат някак еднакво ? Чел/а ли си "Пътят на душите" ?
     Някакси страхът/съмнението идва точно от това знание, че след смърта на физическо ниво следва нещо много по-голямо от материалния свят.Проблемът е в приемането.

     Странник, това което си написал е наистина ценно, защото се доближава до възгледите ми.
    И ще се радвам, ако сте отворени за дискусия върху това.Ще се опитам да бъда ясен във въпросите и разсъжденията.
     
    Фундаменталния проблем се състои в това че в теб
    чуваш гласа на Учителя който обаче не говори  с думи.
    А разума и твоето съзнание имат нужда от думи,факти,
    доказателства,чудеса дори за да имат опорни точки.
    Точно тук се появява този страх/съмнение.Разумът или мозъкът ми имат нужда от доказателство, че това което си мисля и вярвам, или поне си мисля че вярвам, е наистина така.Едва ли не, приемам го като измислица, докато не видя с очите си, а то толкова пъти ми се доказва.Сигурно сам си затварям очите пред Учителя в мен.Както си написал - "истеричните му викове/тези на разума/, че си луд, че това е ненормално..." затварят очите ми за истината.
    Това ли се опитваш да ми покажеш ? Ако приемем, че човек се е справил с ограниченията налагани от разума, то той ще успее да се довери на Учителя в себе си, който е част от Бога и ще се докосне до Божествената Любов и ще бъде достоен проводник на тази Любов ? Нима стъпката е толкова проста ? Вярата/доверието/Любовта е пътят ?
     Наистина драскаме само по повърхността на Истината !
    На втори план след предните факти изниква неизбежното осъзнаване на
    величието на гениалния Дизайнер...Създателя.
    Мисля, че доста хора стоят пред това твърдение или поне се надявам, че е така, защото това е наистина красиво и съм благодарен, защото смятам, че това е точката отбелязваща духовният ми опит.Аз съм точно тук.Пред избора/приемането на величието/божествеността в себе си -
    Цитат
    Ако Вярваш в Създателя и неговите дизайнерски способности нямаш от какво да се
    страхуваш поради простия факт че ти самия съществуваш в неговата Воля и Любов.
    .Това носи такова смирение, че е единственото нещо, което ме крепи в момента.Занапред това твърдение трябва да ми е основа, нали ? А то ще става основа и на други хора, защото пробуждането е неизбежно ? В това ли се състои Преходът ?
     
    Цитат
    Но следва вече трудната част... ти знаеш кое е вярното но не му се доверяваш поради
    липса на опитност,невъзможност да разбереш с разума си на този етап...
    Често именно затова и твърдя че разума е безпомощен да следва Учителя в нас.
    Тръдната част.Защо като знаем кое е вярното, не му се доверяваме ? Липсата на опитност и невъзможността на разума да разбере Божественото ли ни дели от Истината и Истинската ни същност на безсмъртни души ?
    Наистина разумът тук се явява безпомощен.Тук ли взима централна роля Вярата ?
     
    Цитат
    И тук идва фундаменталния избор на съзнанието ни.
    Разбирам точно какво си искал да кажеш с "фундаменталния избор".Защото е точно такъв фундаментален.
    Какво би спомогнало за този избор, какво би ни накарало да вярваме в този избор и той да стане основа на духовния ни път и начало на всичките ни учения ?
    Нима само и единствено, заради това сме дошли на земята.За този избор.За този избор да се приближим към Бога и да осъзнаем какво представляваме в най-дълбокото си същество ?
    Даа, може би това е истинският въпрос, който ме вълнува !
     Как се случва този избор, съзнателно или несъзнателно ?
    Макар, че "как" не би трябвало да присъства във въпроса, защото според Алън Уотс въпросът "как" от "къде да започна" говори за страх/съмнение от божествеността....

    Благодаря ви !
     



     


    Активен

    .......да бе мисли си ,че ваканцията ти на Земята е предначертана и планувана от шефа ти "Господ"
    ... и ти си само пешката в играта на живота,но аз и Къци имаме едно жокерче за теб..."
    недей да мислиш - не ти се получава"...а преследвай мечтите си....
    shining_star
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 730

    « Отговор #4 -: Август 23, 2013, 16:13:38 »

    Страх от божествеността? Ами това е страха от неизвестното, от непознатото. Да, като страха от смъртта е,затова се казва да умреш, за да живееш, и всеки, който иска да запази живота си ще го изгуби, а който изгуби живота си заради Мене, ще го намери. "Трябва да видя, за да повярвам" - не е така, обратното е: вярвай и ще видиш. Вярата е знание - вярвам, защото знам.
    Който не знае и затова не вярва, никой и нищо не е в състояние да го убеди. Чудесата се случват във всеки момент едно след друго и той живее и се движи в Бога, но няма възприятия за това...А който знае и за това вярва, не се нуждае от никакви факти, доказателства и умствени построения.

    Но...да. Страха на капката, че като падне в океана, няма да е вече капка, ще стане океан.
    Но това не е търговия, отношенията с Бога не са търговски взаимоотношения: "убеди ме, че е правилно, вярно, че си струва и си заслужава, и ще те следвам, ще дойда с теб". Не...трябва да си готов да загубиш всичко заради нищо...и тогава ще имаш всичко, както стана дума в другата тема, защото всичко и нищо е едно и също. Будистите казват не две, има само едно, the one.

    "Как да убедя ума в нещо, в което той не вярва и от което се страхува"? - няма такъв въпрос, такива въпроси са абсурдни. Какво толкова има да решаваш, ако го има в тебе стремежа към бога...а този стремеж го има, човек по природа се стреми към осъществяване, към проявление:), и този вътрешен стремеж ще те води.

    Активен
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1380


  • Град: Варна
  • « Отговор #5 -: Август 23, 2013, 17:28:54 »

    Понякога се иска капка здравословна лудост
    за да се хвърлиш в неизвестното,необяснимото
    и да усетиш,видиш и осъзнаеш какво има там
    отвъд разума и неговия взор и възможности.
    И се случва точно обратното на това с което
    досега си живял... разума започва да те следва,
    а не ти него.
    Ако никога не направиш това винаги ще си с усещането
    за изгубен шанс,възможност и пропилян живот.
    Ако го направиш поне ще знаеш какво се случва.
    И няма да има повече съмнения.
    Поне ще си опитал.
    Това се нарича Осъзнат избор.
    Но бъди спокоен приятелю,засега все още си в това
    и твоя Учител в теб все още търпеливо те изчаква да
    надживееш своите съмнения и терзания.
    След време като Му свърши търпението ще започне
    побутването,а след време и подритвания ще имаш ако
    си инатесто същество... Намигване
    Това ти споменах и в предния си пост.
    Искам да те уверя че като започнат подритванията
    с времето залозите стават още по-големи и цената
    която ще плащаш за ината и/или страховете си
    също ще нараства осезателно.
    Първо ще изгубиш приятелства,после работа,следват
    най-близките и накрая ще избираш между живота и
    смъртта.
    От опит ти казвам че връщането назад е трудно и се плаща
    висока цена на по-късен етап за този инат образно казано...
    Бях твърдоглав и упорит тип самоуверен в себе си...докато
    бях разубеден и размазан недвусмислено след дълга и тежка
    борба с Вселената още преди 20 години.
    Не се дадох без бой,но загубих тотално всичко...само живота,болката
    и агонията ми бяха останали...бях на път и живота си да загубя.
    В съвсем опростен смисъл е по-добре да направиш една малка
    крачка от колкото да те размаже идващия към теб товарен влак.
    Какво по-голямо доказателство или чудо искаш за разума си от вече посочените
    Живот или самата ни планета на фона на пустошта на светлинни години
    около нас...
    Вгледай се и виж сам и искам да усетиш точно това което ти посочвам.
    Преходът за който ме питаш е личностен и планетарен...в твоя случай
    говориш за личностен...все още трябва да Осъзнаеш и да поемеш Пътя
    с Вяра,Надежда и Любов...
    Със страх и съмнения не можеш да поемеш по Пътя...сред светлите съзнания
    без думи слабо звено няма как да има...защото залога не е никак малък.
    Учителя в теб ще те почака да събереш още
    Мъдрост и вярвам че моята съдба няма да се повтори с теб...даже знам
    че ще е така.
    Дадох ти пример с водата,плуването и ти правя съвсем ясен паралел
    за Вярата с която трябва да надскочиш себе си на този етап в който си.
    Няма кой друг да го стори освен ти самия.
    Колкото и ние тук да споделяме...това е вътрешна работа която всяко
    съзнание само трябва да свърши.
    Всичко е много просто и стои неизменно пред нас от зората на времето,
    стои в нас от самото ни рождение...и е чакало просто да Осъзнаем накрая.
    Повече от ясно е че разума никога няма да разбере Бога...но не бива да спира
    да се опитва.
    Независимо от това че разума ти казва точно това.
    И ти си фактора който да изисква от него да прави това.
    Уверявам те че не сме на земята пратени само за да се докоснем до Бога или
    да Осъзнаем.
    Пътуването всъщност едва тогава започва...
    Надявам се да съм отговорил по същество на въпросите ти Sunrise.
    Ако има неяснота бих коментирал всеки твой въпрос по темата защото
    е наистина важна и съществена.
    Ако си забелязал не отварям теми...съвсем съзнателно.




    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Sunrise
    Съниз...!
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 65


  • Град: In my own head
  • « Отговор #6 -: Август 23, 2013, 21:46:14 »

    Цитат
    Страх от божествеността? Ами това е страха от неизвестното, от непознатото. Да, като страха от смъртта е,затова се казва да умреш, за да живееш, и всеки, който иска да запази живота си ще го изгуби, а който изгуби живота си заради Мене, ще го намери.
    Не това ме плаши, не страхът от смърта, както вече споменах, този вид по скоро ми дава сила.Дано така разбереш, че говорим за два различни вида "страх".Неизвестното и непознатото привличат човек до такава степен, че чак го плашат или го карат да се съмнява в тях.Сякъш са някаква измислица, но в същото време дават свобода, свобода на избора и свободата да живеем НАШИЯТ си живот.Страхът идва от това, че ако приемем божественото в нас или с твойте думи, приемем неизвестното и непознатото това ще ни направи арогантни и направо ще ни изтреля над матрицата на материалния свят.Това имам предвид под "страх от божествеността".Нима един човек, признал че е част от Създателя и въплъщава всеки един аспект от живота, не е по напреднал в осъзнаването си от другите.Разбирам, че другите хора също ще стигнат до това ниво на осъзнаване, но все пак имам чувството, че това ни прави леко арогантни, така ли е ? Ако наистина осъзная, че това не ме прави арогантен/страхът явно идва от това/, мисля че сме готови за следващата стъпка - признаване на божествената ни същност и приближаването ни до източника/Бога.Нима тази неизвестност и непознатост от сливането ни с господ не ни привлича ?
     Това обяснение спомага ли за разбирането ти на гледната ми точка ? Ще ми е интересно какво мислиш ти по въпроса, за да продължим разговора си.Всичко се свежда до аспекта "страхът от божественоста/ страх от арогантност" ? Ще си помислят ли другите, че сме такива, и защо след като всеки е способен на такова осъзнаване - че сме едно със Създателя, че сме капка от океана, която е по своя път, било той река или поточе, които ни връща към истинската ни природа - океанът ? Не ме е страх да се изгубя, искам да се изгубя !
    Това, че нарече взаймоотношенията ни с господ "търговия", ме убижда.
     
     Странник, смятам че с теб обсъждаме друг аспект от "страха от божествеността".
    Лудостта, за да се хвърлиш в неизвестното и необяснимото, необходимост на разумът ли е ?
    Какво е чувството на осъзнатия избор ? На човек стига ли му това, че е правилният ?
    Нима имаме нужда от побутване и подритване, за да познаем изборите си и самите себе си ?
    Мисля, че разбирам какво ти се е случило, заради ината ти.Самият той е породил подритванията ?
    Това смазване е било последното подритване преди да рухнеш и да си отвориш очите ?
    Колко по-лесно би било, ако просто знаехме как да следваме вътрешния си Учител, който смятам че е бог в най-чистия му вид.Това ли се опитваш да ми покажеш ?
     
    Цитат
    Вгледай се и виж сам и искам да усетиш точно това което ти посочвам.
    Искаш от мен твърде много, това е единствената причина да отворя темата.Искаш очите да се отворят пред безкрайността,
    пред Божественото и да го направя част от мен.Може би това е мисията на всеки.Всичките побутвания са с единствената цел да си отворим очите.Нима сме забравили такава истина, която както си написал стои пред нас от зората на времето ?
    Парелелът, които правиш е много точен и ми дава насока как да се надскоча.Сега разбирам, че Вярата в Създателя, а от там и в самият мен е ключът.
     Какво обсъдихме до тук, кой точно аспект от "страха от божествеността"?
    Страхът от предаване или както съществото ми се чувства - недостойно за тази божественост ?
    Последният ми въпрос дали има нещо общо с комплекс за малоценност ?
     Много се радвам, че обсъждаме такива теми.
     
    Активен

    .......да бе мисли си ,че ваканцията ти на Земята е предначертана и планувана от шефа ти "Господ"
    ... и ти си само пешката в играта на живота,но аз и Къци имаме едно жокерче за теб..."
    недей да мислиш - не ти се получава"...а преследвай мечтите си....
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1380


  • Град: Варна
  • « Отговор #7 -: Август 23, 2013, 22:41:32 »

    Капката здравословна лудост е важна за съзнанието ти
    което иска да опознае какво има пред него.
    И ако разума не може да намери отговори просто съзнанието
    му обръща гръб за момента и започва да търси други варианти.
    Трудно ми е да назова чувството за осъзнат избор...но ще опитам.
    Това е преди всичко отговорност пред Създателя и всяко живо
    същество.
    Отговорност която е фокусирана в ясната истина че мога да
    променям много неща,да въздействам на много същества по
    много начини.
    В един момент осъзнаваш ясно че си фактор в причинно-следствената
    действителност и трябва да си много внимателен във всяка своя малка
    стъпка.
    Но и там разума е безпомощен да обхване безбройните варианти пред теб.
    Затова и се доверява човек на Учителя в себе си...който те води така или
    иначе.
    Има правилен или неправилен избор единствено само ако мислиш за себе си.
    В общия План всъщност няма как да съществува такова понятие...твоята грешка
    или загуба всъщност за друг е печалба и победа...която е била от необходимост.
    Това е вечния Кръговрат...в известен смисъл това ми напомня
    че Иисус Христос доста ще да е сгрешил ако е мислил само за себе си.
     Побутванията и подритванията образно казано са си чисто и просто
    напомняне от естествения ход на Вселената че или си се спрял в развитието
    си или просто си тръгнал против нея.
    Както знаем няма нищо статично във Вселената...просто това няма как да стане.
    И ако се случват значи имаш нужда според гледната точка на Създателя,а не твоята или
    моята.
    Важно е да можеш да се усетиш навреме и да ти светнат лампата и алармите и да сменяш
    курса по-бързичко или да се надигнеш и да се раздвижиш -ако си спрял в депресия или някакво
    поредно отчаяние и съмнения.
    В своя инат навремето който бих го определил  от типа: Те ли ще ми кажат на мен какво ще правя!
    си изпатих най-най много и плащах като поп цената с времето...не ви се иска да правите моята
    грешка повярвайте ми.
    То си е лесно да следваш Учителя от самото твое начало,но цивилизацията ни старателно се грижи
    човек да не осъзнае пълния си потенциал и възможности...така ще загуби властта си над нас.
    Учителя в нас е проява на Създателя,едно от много Му лица които ни заобикалят...но не забравяй
    никога че Учителя не е твоя собственост...въпреки че живее в теб самия.
    Мнозина правят тази грешка и както им бива дарено с много щедрост,така и им се отнема според делата,
    гордостта и надменноста им спрямо други същества.
    Това което имам най-вече предвид е съвсем просто и много съжалявам че не си го
    прочел между редовете  Sunrise.
    А то е много просто - надскочи себе си приятелю,иди и се докосни до това което те притеснява
    толкова и едва след това ще знаеш достоен ли си или не.
    А не преди това.
    Дори и да се опариш поне ще знаеш вече какво има там.
    Не сме създадени за да се страхуваме,нито само да страдаме...
    А най-важното е че вече ще се научиш как да надскачаш същността си.
    Един път вече като знаеш,ще събереш кураж и пак ще опитваш след време.
    А така в страх ...така и ще си останеш в колебание спрял някъде там.
    И искам да изясня нещо...не искам нищо от теб,нито искам нещо за себе си.
    Всичко това което споделих е дар за теб и всички които ще четат.
    Имаш достатъчно жокери и насоки Усмивчица
    И в завършек - ако не беше достоен,нямаше да си тук,нито да водим подобен разговор.
    Щеше да си в някоя кръчма на скара-бира подплатена яко с чалга и всички екстри около това...
    Комплексите и да ги има или няма не са твоята същност,нито твоето истинско лице...гледаш
    все още в криво огледало...
    Нищо от това не е съществено - страхове,съмнения,комплекси,несигурност...те идват от едно
    старо приятелче в теб което усеща че му е дошло времето да си вземе заслужена почивка
    за мнооого дълго време.И Друг да го смени...
    Власт лесно не се сдава...това се случва в теб.
    Ще го преживееш и надживееш това ...

    Дори да те споходи мъка,
    дори да ти подложат крак
    една утеха се промъква,
    няма как!

    Няма как - ФСБ

    http://vbox7.com/play:2353d90f


    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Sunrise
    Съниз...!
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 65


  • Град: In my own head
  • « Отговор #8 -: Август 26, 2013, 01:43:14 »

    Цитат
    И ако разума не може да намери отговори просто съзнанието
    му обръща гръб за момента и започва да търси други варианти.
    Предполагам, че тук взима роля капката здравословна лудост.Когато съзнанието обърне гръб на разума, следва съмнението/страха като автоматичен защитен механизъм на разума."Автоматичен", това го прави доста коварен начин за защита от гледна точка на чувството, което човек изпитва, тъй като съзнанието го приема за нормален механизъм и част от самото съзнание.Това психология ли е ? Мисля си, че тук е важна капката или с други думи Вярата в Учителя да се впуснеш в необятното.От гледна точка на Създателя, тези размишления сигурно са смешни.
     Осъзнат избор.Доста точно си го назова.Възможно ли разумът да не е готов за такава отговорност, която ни е дадена свише като дар, за да творим и да осъзнаем, че сме с-творци и отново да действа на този подтик за творене със страх и недоверие?
    Малко или много, това ме кара да се чувствам гузен, че не използваме потенциала си до край, само заради съмненията и самозабравата, в които сме потънали.
     Разбирам това, че няма как да има правилен или неправилен избор от божествена гледна точка, а само от човешка такава/случват ми се гадни неща - защо по дяволите точно на мен ?!?/, ако ме разбираш.Всичко си има причина, нали така?
     Май на човеците ще ни трябва още доста време, за да осъзнаем че сме цялата причинно-следствена действителност, дали това не е нашата природа, а защо не и природата на Създателя, имайки предвид че е създал някой вселенски закони, които и той самият не би искал/не, че не може Веселяк/ да наруши, защото това би означавало верижна реакция на нарушаване на тези закони от всичките му части, каквито сме и ние.  
     
    Цитат
    Но и там разума е безпомощен да обхване безбройните варианти пред теб.
    Това просто е така, тук се намесва еволюцията
     
    Цитат
    Побутванията и подритванията образно казано са си чисто и просто
    напомняне от естествения ход на Вселената че или си се спрял в развитието
    си или просто си тръгнал против нея.
    Чувствата и емоциите взимат ли място в тези побутвания или подритванията се обуславят само от материална гледна точка/случки, събития/?
    Склонен съм да мисля, че тук разумът също е безпомощен да обхване безбройните варианти.Дали това, което чувстваме не е просто инструмент да се нагласим към материалното и от там да се получи един немислим кръговрат, чрез който ни се дава възможност да научим това което трябва, по най-простия от гледна точка на Създателя начин ?
     
    Цитат
    То си е лесно да следваш Учителя от самото твое начало,но цивилизацията ни старателно се грижи
    човек да не осъзнае пълния си потенциал и възможности...така ще загуби властта си над нас.
    Доста време това ме караше да се бунтувам, но е по-лесно човек да приеме, че всичко даже, и цивилизацията ни в сегашното си положение е част от Замисъла.
     
    Цитат
    А то е много просто - надскочи себе си приятелю,иди и се докосни до това което те притеснява
    толкова и едва след това ще знаеш достоен ли си или не.
    Сега ми е по-лесно да го приема.Виждам, че си заслужава да надскоча себе си и да се докосна до това от което всъшност се страхувам - нашата божественост.

     Опитал съм се да отделям с абзаци мислите и разсъжденията си, за да е по лесно за четене и разбиране, надявам се да е така.
     Призив - прочетете темата към която давам линк, като дано тя даде още за какво да говорим - http://www.самосъзнание.com/2013/07/priemane-na-svoqta-bojestvena-priroda.html#sthash.XUr9klE3.dpbs
    Активен

    .......да бе мисли си ,че ваканцията ти на Земята е предначертана и планувана от шефа ти "Господ"
    ... и ти си само пешката в играта на живота,но аз и Къци имаме едно жокерче за теб..."
    недей да мислиш - не ти се получава"...а преследвай мечтите си....
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1380


  • Град: Варна
  • « Отговор #9 -: Август 26, 2013, 04:34:17 »

    Цитат
    Предполагам, че тук взима роля капката здравословна лудост.Когато съзнанието обърне гръб на разума, следва съмнението/страха като автоматичен защитен механизъм на разума."Автоматичен", това го прави доста коварен начин за защита от гледна точка на чувството, което човек изпитва, тъй като съзнанието го приема за нормален механизъм и част от самото съзнание.Това психология ли е ? Мисля си, че тук е важна капката или с други думи Вярата в Учителя да се впуснеш в необятното.От гледна точка на Създателя, тези размишления сигурно са смешни.
    Ако се обърнеш към пропастта ще ти се завие свят нали?
    Ако си вперил очи в моста над нея на който стоиш ще
    си концентриран напълно в това което правиш и ще се овладееш
    напълно за да запазиш равновесие.
    Това е само един пример какви можем да бъдем според съзнателния
    си избор в една и съща ситуация.
    В случай че съзнанието обърне гръб на разума може да те обхване
    страх ако не знаеш какво друго може да се направи.
    Това е инерцията от всичко това което си бил досега.
    Как ще наречеш това -психология,философия е все едно за мен.
    Не съм му давал име защото е неназовимо...
    Избери си сам.
    В последната част на твоите разсъждения Създателя няма да ти се смее
    а ще те подкрепи напълно което и ще усетиш в съвсем реалния живот
    от събития, ''случайности'' точно тук дори и като си вървиш по улицата.
    Ще виждаш и Знаците Му...Той мълчаливо и ненатрапчиво се изразява.


    Цитат
    Възможно ли разумът да не е готов за такава отговорност, която ни е дадена свише като дар, за да творим и да осъзнаем, че сме с-творци и отново да действа на този подтик за творене със страх и недоверие?
    Разума никога не е готов и винаги ще догонва една вечно променяща се Вселена.
    Човечеството развива технологии чрез разума си от 250 години.
    Земята е на 4,54 милиарда години,а Вселената на близо 13,77 милиарда.
    В светлината на тези числа и простия факт за вечно променяща се Вселена
    и Земята като частен случай сам си направи извод колко е изостанал разума ни.
    Едва когато разума стане по бърз от Промените и успее да навакса огромната разлика,
    едва тогава можем да кажем че разум ни е готов за отговори...
    Ние с теб дали имаме толкова време? Как мислиш?
    Оставен сам на себе си като главно действащо лице разума
    направо се вцепенява ако липсват опорни точки за него.
    Учителя в теб ако бъде източник на опорни точки ,разума много бързо ще е в състояние
    да изгражда идеи,изводи,да открива взаимовръзки,да облича в думи всяка
    мисъл свързана с този процес.
    Душа,разум и сърце в синхрон и Единство устремени към една цел
    могат да вдигнат едно съзнание  до големи висоти...
    Душата на една страна,сърцето на друга,разума на трета - и ето виж сам един
    разпънат на кръст човек блокирал тотално без идея накъде да тръгне...
    Съществения момент си остава кой от двамата ще поставиш да бъде водещ съзнателно.
    Едва когато се сработят двамата - сърцето намира своя покой и заблестява със светлина...
    В интерес на истината на един късен етап и аз осъзнах че Учителя ме е водил през една
    дълга поредица от събития в които съм бил участник и то без да съм осъзнавал това...
    Преосмислих много неща от миналото си в тази светлина и всичко ми се подреди от привидния
    хаос на случки...но за да стигна до това прозрение трябваше да стана друг.
    Което и стана под Неговото ръководство което и един ден Осъзнах.
    Преди много години беше пълен абсурд да проумея това дори и някой да ми го беше казал.
    Да бъдеш гузен,да живееш в страх и боязън...това не си ти,това не е твоята истинска същност.
    Това е отпечатъка на цивилизацията ни върху нашите съзнания.Научени сме да се подценяваме,
    да не опитваме нещо което не е за нас и т.н. А кой решава кое е за нас или не? Някой друг ли?

    Гадните неща както ги назова започват в една луда поредица да ти се струпват на главата
    точно в моменти които наричам и побутвания от Вселената все още...всичко ти тръгва назад,
    губиш опора под себе си,започваш да се чудиш кое е горе и долу,кое е вярно или грешно,липсва
    логика...е дотук май е и границата на разума.
    И понеже съм минал през това ...просто погледнах на реалността с едни други очи,взирах се като
    ловец за Знаците около мен,отхвърлих логиката като водещ фактор защото беше явно безполезна,
     започнах да променям поведението и постъпките си съзнателно според интуицията и
    това което се случваше около мен.
    Спрях да си правя планове,спрях да искам каквото и да е,спрях да желая каквото и да е,стана ми
    безразлично за мен самия...оставих се на течението,на Неговата десница.
    И настъпи една Пустота в мен,а с нея и покоя.
    И усетих Учителя си ...
    Някак ти става все едно за всичко и хем си тук на този свят и хем те няма -сякаш за някой друг
    се отнасяше всичко около мен.
    Това беше много неочаквано за мен...нямах идея да става това.
    Не съм се стремял към това.
    Видях колко много съм грешал в преследване на химери...видях си и грешките към
    много хора с които съм бил.
    Видях и преосмислих цялото си минало и живот в мигване на окото...
    В резултат Вселената не след дълго реагира -събитията се пренаредиха и всичко
    придоби неочакван обрат за който не бях полагал усилия.
    И тогава Осъзнах с какво си имам работа и какво ми се случва.
    Ако някой все още си мисли че му трябва още много време...нека знае
    че е по скоро е застанал пред вратата и просто трябва да  премине...без
    да знае какво го очаква зад нея.
    За това вече се иска Вяра наистина... Усмивчица
    Нарушаването на Законите които спомена е гибел за нас които сме във Вселената
    и живеем в нея.
    Ако Създателя реши да ги нарушава - значи и край с Вселената в този и вид въобще...

    Чувствата и емоциите въобще не са били предмет на моите думи досега,въпреки че ги има
    неизбежно.Но не бива да бъдат фактор в действия,решения или избрана посока...доколкото е
    възможно.
    Има само две истински Чувства в нас които идват от Него пряко..Любовта и Състраданието.
    Останалите истински Чувства идва от самото ни съзнание...три на брой и то
     едва когато човек постигне  Мъдростта.
    Когато бъдат твоя Осъзната неделима част...си в Христовото съзнание.
    За Мъдростта възраст няма - уверено заявявам това...има деца родени с такава Мъдрост
    в чиито очи можеш да съзреш дълбоката им тъга и Състрадание към този свят.
    Целия спектър от чувства породени от егото ни на фона на споменатите по-горе просто се
    обезмислят напълно и не смятам да ги коментирам даже.
    От много отдавна се убедих че като съм ги следвал,само в по-големи каши съм се забърквал.
    Само че нямаше какво друго да следвам тогава...нямаше и кой да ми каже или намекне даже.
    В едно от изреченията си спомена нещо много вярно - Създателя наистина се стреми по най-простия
    и елегантен начин да постигне Замисъла си.Само ще допълня - внимателно избери кои чувства ще
    следваш и поставиш на първо място в себе си.
    И днес моя милост като всеки жив човек си плащам данъка към тези излишни чувства...но поне
    с увереност знам че този данък намалява все повече и е вече почти нищожна част от живота ми.
    Засега ще се спра с писанията и ще чакам за нови въпроси.
    Ще има още много -знам това.
    Докато съм тук -ще отговарям...




    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    shining_star
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 730

    « Отговор #10 -: Август 26, 2013, 13:35:49 »

    Не се обиждай, няма за какво. Говоря от личен преживян опит и всичко, което отправям към теб, се отнася и за мен.
    Като казах за търговските отношения не визирах теб конкретно, казах го по принцип и се отнася колкото за тебе, точно толкова и за мене, защото, пак казвам, го имам като опит. Нали ако обиждам тебе, ще обидя и себе си, все едно лявата ръка да удари дясната, как е възможно да стане?!

    Защо те е страх какво ще си мислят другите и как ще те приемат, няма ли да им изглеждаш арогантен? Ето - зависим си от другите, от тяхното мнение, страх те е, че ще те отхвърлят, няма да те разберат и да те приемат и може да останеш сам...  ...нека ти кажа нещо, на тоя път оставаш сам.

    И за това пак стана въпрос в темата за безусловната любов - докато не се научиш да обичаш и приемаш себе си напълно, изцяло и безрезервно, не можеш да напредваш. От това се започва. А докато зависиш от другите и поставяш в тях центъра си, опорната си точка, няма реализация, няма просветление, освобождение или както искаш го наречи...

    Мисля, че не говорим за различни неща, говорим за едно и също. Страха е вид енергия, а енергията е една, в различни проявления.

    Учителя: смъртта подразбира да съществуваш в битието и да нямаш възможност да се проявиш.

    Имах един период, когато не можех да мръдна наникъде; буквално не можех да помръдна, усещах, че не мога да бъда в съгласие със себе си и със света - трябва да избирам или да бъда със света срещу себе си, или със себе си срещу света.
    Не можех да направя нито едно от тия...това е смъртта и адът - съществуваш в битието, мърдаш, но отвътре си мъртъв, ходещ мъртвец. Как се излиза от това? Друга тема, която сме обсъждали тук.

    Ако искаш прочети поста на Pelin в темата за активацията на ДНК. Не знам точно заглавието на темата, но можеш да я намериш. Там той говори за тази битка на живот и смърт, в която стигаш до това да загубиш живота си. Във всякакъв смисъл, и буквално, и преносно; за това, че не можеш да оживееш, ако не умреш. На тоя път се стига до въпросната битка, накрая си изправен пред избора дали да оставиш, цитирам го по памет, всичките си 1001 желания и да последваш едно единствено - желанието на сърцето.
    « Последна редакция: Август 26, 2013, 14:05:31 от shining_star » Активен
    Timesbehind
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 80


    « Отговор #11 -: Август 27, 2013, 20:05:55 »

    За първи път чувам за страх от безсмъртието и божествеността.
    Има ли го, или просто си въобразявам ?
    По-скоро има обратното,страх от липсата на божественост.Страх от края(на живота примерно).
    Ако един човек не знае или не вярвя в душата..даже не виждам как може да не е ужасен от краткия човешки живот.  Ухилен
    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Страх
    Въпроси и отговори
    Marticha 11 1147 Последна<br />публикация Февруари 25, 2010, 14:25:57
    от lessus
    Любов и Страх « 1 2 »
    Духовни връзки и взаимоотношения
    izida 18 2069 Последна<br />публикация Януари 23, 2013, 01:13:17
    от Житара
    Необясним/обясним страх. « 1 2 »
    Въпроси и отговори
    Ева 27 2357 Последна<br />публикация Септември 15, 2010, 15:53:39
    от WG
    Страх ?
    Въпроси и отговори
    Sunlight 2 464 Последна<br />публикация Април 24, 2012, 09:49:36
    от Alida
    Страх към реалноста.
    Необичайни преживявания
    Speed_Of_Pain 9 635 Последна<br />публикация Май 16, 2013, 22:33:41
    от Странник

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright