Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  1 [2] 3   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Дневникът на flear.de.lis '' Откровен разговор с въплъ  (Прочетена 1461 пъти)
fear.de.lis
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 18


Всеки е човек, не се обиждай. :)

« Отговор #15 -: Юни 21, 2013, 23:44:07 »

..
« Последна редакция: Ноември 25, 2013, 22:00:49 от fear.de.lis » Активен
fear.de.lis
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 18


Всеки е човек, не се обиждай. :)

« Отговор #16 -: Юни 22, 2013, 00:04:33 »

..
« Последна редакция: Ноември 25, 2013, 22:00:41 от fear.de.lis » Активен
Еlsha
Диди
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 525


« Отговор #17 -: Юни 22, 2013, 00:12:00 »

Душата се развива, напът е да се развие или е вече развита.. Ангели, кристали, индигота, преходни, лазурни, бинбянови.. все едно е.. Докато има духовна или физическа еволюция, ще има всякакви души и всякакви осъзнатости.. Усмивчица

Всеки е с мисията си на този свят и всяка мисия е свързана с личностните и духовни уроци, те вървят ръка за ръка.. дали си ангел или не, няма значение. Това са определения, рамки..

На мен самата на 4 пъти са ми виждали крила и всеки път са били различни.. Това за мен са образи на възприемане. Усмивчица Последният път също ми видяха 4 крила или май адски много като пера и големи. Усмивчица Това даже не се смяташе за ангелско, а за архангелско.  Ухилен
(в смисъл ангелите са били с две крила и по-малки, при архангелите са 4 или повече и по-големи и разните му там..) Ама аз колко съм ангел, пък да не говорим архангел.. направо съм една "Божествена сила" и само с поява на всичко влияя! Ухилен Ухилен

Та всичко(според мен) си е образ на възприемане.. ако искаш крила усещаш или виждаш крила.. В това няма абсолютно нищо лошо, напротив, зависи много от уроците, а възприемането е важно за напредъка, особено ако се развиваме градивно, а не да се надуем и да си стоим на едно място, понеже сме осъзнали, че сме голямата работа..

П.П- Не го казвам за да ти кажа, че не си ангел, само изказвам мнение. Напротив, вярвам, че има много прекрасни същества на земята, които са си с ангелско излъчване и чисто сърце и вярвам, че ти си една от тях!  
Активен

Карма - КаРаМа - движение, живот, анализиране. Усмивчица
fear.de.lis
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 18


Всеки е човек, не се обиждай. :)

« Отговор #18 -: Юни 22, 2013, 01:11:01 »

..
« Последна редакция: Ноември 25, 2013, 22:01:04 от fear.de.lis » Активен
Еlsha
Диди
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 525


« Отговор #19 -: Юни 22, 2013, 02:30:11 »

Харесва ми кога си писала коментара 01:11:01  Ухилен Има цяла тема за ангелски съобщения, под формата на повтарящи се числа.  Ухилен
Активен

Карма - КаРаМа - движение, живот, анализиране. Усмивчица
Еlsha
Диди
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 525


« Отговор #20 -: Юни 22, 2013, 16:17:52 »

Цитат
Напълно възможно е да са откривали няколко типа крила,  те са етерична форма както аурата, изменяеми са спрямо много фактори естествено житейски. На мен  са ми откривали бяла, синя, лавандулова, ''дъговидна'  аура в рамките на седмица може би и повече .. а аз не съм емоционална  Ухилен при последни наблюдения е лавандулова с яркочервено тяло и бялозелен разум - дъга Ухилен 

Е теб са те направили една шарена манджа с грозде Ухилен Вярно как така не си емоционална.  Ухилен
Активен

Карма - КаРаМа - движение, живот, анализиране. Усмивчица
fear.de.lis
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 18


Всеки е човек, не се обиждай. :)

« Отговор #21 -: Юни 24, 2013, 23:41:11 »

..
« Последна редакция: Ноември 25, 2013, 22:01:27 от fear.de.lis » Активен
kapitana
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 143


« Отговор #22 -: Юли 30, 2013, 23:48:54 »

На коя дата си родена,и освен нея знаеш ли си някакви други астрологични подробности-асцендент луна ?
Активен

Понякога си мислим, че Бог ни гледа отгоре, а може би, най-често, Той ни гледа отвътре.
Kissing You Good Night
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #23 -: Август 01, 2013, 12:59:44 »

    И аз познавам инкарнирани ангели - не са най-лесните същества. Най-малкото, че всеки опит да ги обидиш по някакъв начин, е изначално обречен на провал (едното хлапе от тази група един ден какво ме ядоса, не помня, но аз в пристъп на бяс го нарекох "селска пръчка", защото живее в краен квартал на Варна, който на подигравка наричат село. Отговорът му беше: "Да, аз съм селска пръчка и се гордея с това!"). Не можеш да ги обидиш никак.
    Имам и други факти, ама сега времето ме притиска.
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    fear.de.lis
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 18


    Всеки е човек, не се обиждай. :)

    « Отговор #24 -: Август 06, 2013, 00:14:18 »

    ..
    « Последна редакция: Ноември 25, 2013, 22:01:50 от fear.de.lis » Активен
    fear.de.lis
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 18


    Всеки е човек, не се обиждай. :)

    « Отговор #25 -: Август 06, 2013, 00:28:01 »

    ..

    « Последна редакция: Ноември 25, 2013, 22:01:59 от fear.de.lis » Активен
    fear.de.lis
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 18


    Всеки е човек, не се обиждай. :)

    « Отговор #26 -: Август 06, 2013, 00:35:30 »

    скоро нямах намерение да пиша тук, но попаднах на интересна статия, поне според мен  Усмивчица

    Светът на Лора: 3/4 щастие

    "Няма пълно щастие. В момента, в който си го постигнал, или някой нещо ти отнема, го изгубваш сам."

    Това е цитат от мейл до мен, писан преди повече от година. Към настоящия момент мога само да го потвърдя, с уточнение, че никой никога не ти отнема каквото и да било.
    Сами си го губим.
    Тълкуваме погрешно думи, виждаме невидими жестове или просто допускаме да неглижираме ситуации, които носят потенциал да ни "взривят". И не говоря само за емоции.
    Последните две седмици бяха нагнетени от толкова много събития и чувства, че не зная от къде да започна. Може би от... Щастлива съм. Но като се огледам, като проведа два-три телефонни разговора, като посегна за миг към дъното на душата си и установявам, че все липсват парче или две от пъзела. Понякога липсват повече парчета.
    Вчера се запитах от какво толкова имам нужда, за да съм напълно щастлива? Децата да са с мен и да са здрави. Да бъда обичана. Хората, които обичам, да са добре и да са здрави. Аз да бъда здрава и в кожата си. И усещането ми за безметежност се поизпари. Спорно е дали две от четирите ми условия не са изпълнени, или само едно, но вроденият ми оптимизъм отказва да приеме щастие на половина.
    Стиснахме ръце на ¾. Достатъчно, за да предизвиква безсъние, лека тревога и онова чисто човешко усещане за безпомощност. И, за да вкарам малко конкретика, да обясня – и трите ми най-близки приятелки в момента имат проблеми. Едната – здравословен, другата – емоционален, третата – емоционален, който сама превръща в здравословен.
    Въпреки че ще си помислите "Какво толкова? Всеки има проблеми", ще спомена, че нещата наистина са сериозни
    Сега разработвам лична стратегия как да съм достатъчна за всяка една от тях, без да натрапвам личните си възгледи в конкретните ситуации. Защото човеците винаги имаме своите решения.
    Обикновено това, от което се нуждаем, е подкрепа, а не нечии чужди решения. А аз, въпреки че знам от опит как пътят към Ада е осеян с добри намерения, все още се уча, че не мога да се меся с готови отговори в животите на другите.
    А нощем... нощем е време за сълзи, защото да се учиш на това може да е много болезнено. Случвало ли ви се е да изпитате емоционална болка като физическа? Питам, защото всеки от нас оценява и преживява емоциите си по различен начин. Аз напоследък се изправям доста често пред такива ситуации.
    Сега съм в процес на търсене на баланс. Искам да мога да се оставя по течението. Само за малко. Не за друго, а защото съм убедена, че Генералният замисъл има по-добри решения от моите. Стига да можех да бездействам.
    Парадоксалното е, че у дома мога да мързелувам изключително пълноценно. Прането може да стои на купчина поне седмица, а стаята на децата – разхвърляна, докато не я оправят сами.
    Но стане ли въпрос за това да направя нещо вместо някого, да раздам акъл или да помогна – не мога да чакам. Което често ме поставя в ситуация, в която трябва да призная - споделяйки ми проблема си, човекът не иска аз да го реша, а просто има нужда от слушател. В моя чип, обаче, е заложено да съм един вид подизпълнител. Няма "не искам" - като си ми казал, ще ти помогна!

    Светът на Лора: 3/4 щастие
    Thinkstock/Guliver


    А истинската горчилка идва тогава, когато някой се осмели и ти каже в очите, че тази помощ не му е била нужна и, че ако продължаваш в същия дух, ще спре да ти споделя каквото и да било, защото му е писнало ти да поемаш инициатива. Тогава разбираш, че онази част от цитата в началото на днешния ми (дори не мога да го нарека) разказ... Та, частта с "...или го изгубваш сам" е болезнено реална и неприятна.
    След това идва ред на извиненията. И в желанието си да се извиниш качествено и истински, да направиш нещо "много специално", забъркваш нова каша. Или поне при мен така се случва.
    Та затова сега се опитвам да приема трите четвърти Щастие и да си го харесвам такова – непълно. Опитвам се да прилагам и с приятелите си принципа, който важи в работата ми - непоискано добро не е добро.

    И все пак... Много държа да ви попитам – не е ли именно в това смисълът на приятелството? Да си там, когато другият има нужда, без да те е повикал. Да тръгнеш нощем, когато е казал "не идвай", а ти знаеш, че това е било само от криворазбрано чувство за съобразителност...
    Същото като онова "Нищо!", с което всички поне веднъж сме отговаряли на човека, когото обичаме като ни е питал "Какво има?" И всички знаем, че в това "Нищо!" стои всичко – от страха, през гнева до голямата любов.
    От скоро се уча, че Щастието е и да обличам "Нищото" в думи. Много е трудно. Но от недомлъвките и личните интерпретации на нечии чувства и решения, боли още повече. Така че – да бъде "Нищото"! Сигурно то е ключът към последната четвъртина Щастие.

    Простете философския изблик. Обещавам следващия път да имам история... Даже ще опитам да са няколко.


    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДНА РАЗВЕДЕНА ЖЕНА
    Активен
    fear.de.lis
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 18


    Всеки е човек, не се обиждай. :)

    « Отговор #27 -: Август 07, 2013, 04:17:17 »

    ..
    « Последна редакция: Ноември 25, 2013, 22:02:11 от fear.de.lis » Активен
    kapitana
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 143


    « Отговор #28 -: Август 08, 2013, 01:40:02 »

    Много внимавай при собствената си реакция на провокациите,за които споменаваш.Според мен това са много важни 'изпити' за теб.

    И не само изпити,също са и лекции-и то изключително важни



    Активен

    Понякога си мислим, че Бог ни гледа отгоре, а може би, най-често, Той ни гледа отвътре.
    fear.de.lis
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 18


    Всеки е човек, не се обиждай. :)

    « Отговор #29 -: Август 14, 2013, 22:06:15 »

    ..
    « Последна редакция: Ноември 25, 2013, 22:02:28 от fear.de.lis » Активен
    Страници:  1 [2] 3   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright