[Mistic_Aqua]

Време е едно понятие.Истината се показва на всеки независимо дали я търси или не. Няма как някакви си внушения да издържат пред нея.Надарени сме с интуиция ,която е ЛИЧЕН критерий.Всеки най вероятно се е опитвал да бъде офца...но не е..това е.
Няма човек ,който да не е страдал и да се е мъчил ,колкото и философски да е гледал на даден етап от живота си.Никой не се ражда научен и напълно овладян .Ти като риба си последния човек ,който може да твърди ,че не е страдал.Страданието е реално ,мъката също ,както и мъдростта и смирението,ДАЖЕ и щастието
Болката няма да намалее ,ако някой ми каже очевидното . Но човекът преминал през лечението и достигнал до етап здрави зъби може би има какво да ми каже Аз също искам здрави зъби! А този човек може да се окаже и стоматолог Истината устоява ,усеща се.Толкова е  просто.Кой каквото ще лъже ,заблуждава или самозаблуждава е като прах във вятъра.
Остави хора ,които не искат помощ.Аз я поисках .Получих я.Правя своя избор.И това е

[вожда]

Истината се показва на всеки независимо дали я търси или не. Няма как някакви си внушения да издържат пред нея.

Издържат и още как Внушенията са отнели милярди животи.

Надарени сме с интуиция ,която е ЛИЧЕН критерий.

Интуицията... помага на логиката, но само с интуиция не става. Имам много пресен и много контрастен пример, в подкрепа на това си твърдение.
Без логическо мислене, ако ще да си с най-съвършената интуиция, пак ще се набуташ и то точно в яма, от която с мъки си излезнала.

Няма човек ,който да не е страдал и да се е мъчил ,колкото и философски да е гледал на даден етап от живота си.

Страдат тези, които очакват, планират, мечтаят
Фактически... можем да разделим хората на три: глупави, умни и мъдри.
Глупавите мечтаят, умните планират, а мъдрите са щастливи
Третите никога не биха избрали страданието. 

Ти като риба си последния човек ,който може да твърди ,че не е страдал.

Случвало ми се е да се ядосам, в случаите, в които нещо ценно виждам да чезне и някаква светлина да угасва, без да мога да променя това. Отдавам го на моя слабост някаква, която още не съм установил.
Ако това го начисляваш към страданията, ок, страдал съм Обикновено продължава не повече от едно денонощие (даже май бая преувеличих, ама карай) и ми се е случвало ... да речем... 10 пъти в досегашния живот.

Страданието е реално ,мъката също ,както и мъдростта и смирението,ДАЖЕ и щастието

Изпусна едно "за мен", в началото на изречението
Щастие няма. То също е само понятие. Има, както ти казах снощи - душевен мир, хармония, радост, спокойствие, блаженство, задоволство, но щастието, реално е само дума, а такова състояние няма. Всеки си нарича щастие различни неща, така, както и нещастие (което също не съществува).
Така мисля.

Болката няма да намалее ,ако някой ми каже очевидното . Но човекът преминал през лечението и достигнал до етап здрави зъби може би има какво да ми каже

Каквото и да ти каже, нищо няма да се промени. Може би просто ще ти промени нагласата, но това може да го направи и човек, който изобщо не е имал проблем със зъбите.

Аз също искам здрави зъби!

Едва ли има човек, който да не иска да е здрав.
Специално за зъбите, да чукна на дърво, все още нямам нито една пломба, но това, както и други неща се дължат на гена ми, тъй като и по двете линии и по майка ми и баща ми, гена е изключително устойчив и здрав.

Истината устоява ,усеща се.

Ти да, друг също, но това не важи за всички. Пък и както по-горе подчертах, това, че някой я усеща, не означава, че я отчита като фактор, тъй като се иска и психика и здрав разум/логика, за да се стигне до извода, че интуицията ти не те подвежда.

Толкова е  просто.Кой каквото ще лъже ,заблуждава или самозаблуждава е като прах във вятъра.

Да, само където стават политици и правят народа на маймуни. Този прах се вее вече 2000 години по вятъра

Остави хора ,които не искат помощ.

Не винаги е правилно това, но да, ако отказват, оставям ги - така правя.
Така бих искал и с мен да направят, ако се нуждая от помощ, но отказвам.

[Mistic_Aqua]

Силната емоция ме мяташе ,като в океан по време на буря.
Задавях се от представите си и какво ми е липсвало.
Исках на всяка цена да придобия и се побърках!
Трескаво гоних, сякаш ветъра за да напълня голямата празнина в себе си.
Шамарите на вселенските закони се забиваха  силно в лицето ми и пламвах в позора си!
Но не се отказах и продължих да настоявам .
С всяка налудничева идея ,потъвах все по надълбоко в плаващите пясъци.
Като паяк сам оплетен в клопката си.
Неестествена бях и всичко естествено се обърна срещу мен.
Чувах малък гласчец да ми вика : -Смирение ,смирение!
Но продължих да се мятам и се озверих на всичко срещу мене!
Много добре обаче усещах моята лудост!
Извиках силно във себе си ,като повалено животно!
Всичко замлъкна ...
Затворих очи ...
и отново припомних си -Смирение...