Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Дневникът на Mistic_Aqua  (Прочетена 912 пъти)
Mistic_Aqua
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 120


« -: Юни 07, 2013, 00:47:03 »

Имах желание да напиша ,но ми изчезна дар словото...явно трябва да си помълча и да споделя с вас моето мълчание ,което казва толкова много .... <a href="http://www.youtube.com/watch?v=oqSulR9Fymg" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=oqSulR9Fymg</a>
Активен

През вечността ...принадлежа ...
Mistic_Aqua
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 120


« Отговор #1 -: Юни 08, 2013, 10:44:13 »

Сицилия 2012 година лято..
Стоях във кристално чистите води на Средиземно море.
Потопена до над колената ,пред себе си виждах едно сигурно разстояние с не променяща се дълбочина..
Толкова пъти исках ...да се хвърля ,но ме беше страх даже да не си напълня носа с вода .
Така неистово ме привличаше !
Бях разкъсана от инстинкта ми и от тази скованост.
За миг се отнесох от борбата си.Останах спокойна..
И в следващия момент жаждата ми проговори ,а аз не се страхувах и се гмурнах сякаш знаейки как да дишам под вода...така натурално и естествено ,сякаш някога съм обитавала подводните царства
Напълних се и се разтворих .
Понесоха ме водите на Средиземно море,беше като прегръдка ,която проникваше под кожата ми и измиваше всичко ненужно,всичко ,което беше свило сърцето ми...
Потопих се във това безметежие ...отгърна се вселената за мен...
Едно малко докосване до дивото в мен..
Активен

През вечността ...принадлежа ...
Mistic_Aqua
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 120


« Отговор #2 -: Юни 27, 2013, 00:43:22 »

Доверието ... http://bgsociety.nbu.bg/data/00007.pdf
Активен

През вечността ...принадлежа ...
Mistic_Aqua
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 120


« Отговор #3 -: Юни 27, 2013, 00:52:06 »

Усетих същността ,ала скриваше се зад поредната лъжа....избор,който скъпо се плаща...
Извиках ,ала глух остана (може и леко кух) за моята истина..
Не истина поиска ...а удобна лъжа
Не любов от сърце даваше ...
Не пред мен се разкриваше ..
Не с жар ме целуваше ..
Не истински ме обичаше...
Активен

През вечността ...принадлежа ...
Mistic_Aqua
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 120


« Отговор #4 -: Юли 04, 2013, 14:51:23 »

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=GuokBQ2MHBQ" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=GuokBQ2MHBQ</a> За силните страсти...
Активен

През вечността ...принадлежа ...
Mistic_Aqua
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 120


« Отговор #5 -: Юли 04, 2013, 17:01:44 »

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=EvxS_bJ0yOU" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=EvxS_bJ0yOU</a>
Активен

През вечността ...принадлежа ...
Mistic_Aqua
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 120


« Отговор #6 -: Септември 05, 2013, 11:46:52 »

Той обичаше романтичните филми и цялата представа за любов и жалко живееше в заблуда на какво е способен.
Трогваше се от силните фрази на измислени герои.Мечтаеше да е като тях и загуби истинския си Аз.Мислеше за по умен от останалите и неговият свят беше най важен.Не разбираше ,че любовта те изкарва извън илюзиите и принципите ти ,извън егото ти.Изискваше толкова много ,а оставяше някой в забвение.Вярваше и прави неща и жестове по учебник ,но никога не вложи истината там,само един измислен герой..Това е той .
Активен

През вечността ...принадлежа ...
Mistic_Aqua
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 120


« Отговор #7 -: Септември 06, 2013, 03:21:11 »

Защо Господ наказва тези които най -много обича?
« Последна редакция: Септември 06, 2013, 03:31:56 от Mistic_Aqua » Активен

През вечността ...принадлежа ...
Mistic_Aqua
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 120


« Отговор #8 -: Септември 06, 2013, 03:35:43 »

Защо Господ наказва тези които най -много обича?Ако е до мен не вижда ли ,че ми идва в повече.Този свят изисква твърде много от мен!!!Аз съм с чисто сърце  и душа .Не твърдя ,че не съм грешила.Не отричам ,че не съм наранявала ,но след това съм разбирала...и съм се поправяла.Писна ми да трябва да се правя на някоя друга.Писна ми да пазарувам чувства и да се пазя!!!Или давам или съм много далече от хората.Казват ми ,че в мен е проблема ,че трябва да съм весела ,че трябва да не съдя ,а как да не съдя хора,които нараняват с лека ръка ?На тях ли трябва да се харесам? Тях ли трябва да допусна?Аз съм разнебитена ...повярвах на някой за който чистота на взаимоотношенията нямаше значение.Той ,допуснах го в живота ми с идеята да дам шанс на някой да прояви светлата си същност.привързах се и ме пратиха в забвение ,защото бях прекалено добра и се раздадох докрай..а аз не знам друг начин..не е ли това любовта да се отдадеш?Защо те приемат за шматка щом даваш шанс и просто искаш истината да се казва и ако има проблем да се решава човешки?Защо трябва да бъда катил за да ме уважават ?Малко ли е ,че допускам тоя човек до себе си?Толкова съм безотговорна към себе си...знаех си...Ако не вярвам в достойнството и честта ,ако не вярвах нямаше да имам смисъл да живея.Аз съм ранима .в детството си имах липса на любов и сега също .просто не искам да ме лъжат и да се връщам отново към самотата ..Знам че мога да свикна и много пъти съм се сривала и съм ставала от нищото.вия и от болка ,че пак трябва да прегръщам възглавници и знам ,че нямам изход дори чрез самоубийство.Няма да го направя имам все още някакъв разум,но защо да ставам като пак ще ме повалят ,а отдалечаването и изолирането от мъжете какво ще ми даде?Мога толкова много да съм вярна и да обичам ,но няма как да се примиря с несправедливостта и сега страдам, уча се..до къде ще стигна не знам..и как да постъпвам също не знам..искам да имам семейство човек при ,който да бързам да се прибирам и да вижда всичко във него ,да го усещам близък ,да ме вълнува ,човек ,който ще ме оцени както заслужавам..и колкото е силен копнежа ,толкова тъгата ми и раните ме затварят.взех трудно решение и оставих човека с който бях...но имаше моменти ,когато беше до мене ..моменти за които мечтаех,но явно за кратко...липсваха толкова неща..И сега пак къде съм?
Активен

През вечността ...принадлежа ...
Странник
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #9 -: Септември 06, 2013, 05:37:47 »

    Защо Господ наказва тези които най -много обича?
    Всеки избрал да крещи,вика и съди срещу всяка несправедливост прегаря неизбежно
    в себе си след време.
    Всеки който крещи,вика и съди макар и справедливо привлича и такива към себе си.
    Затова е казано ''Не съди,за да не бъдеш съден''
    Всеки избрал да се привързва стига до там да задушава този когото обича.
    И за да оцелее обекта на обич се спасява рано или късно...
    Истината винаги боли и почти винаги е нелицеприятна...помисли ли за този отсреща
    който е излъгал?Запита ли се защо е стигнал до лъжа?А какво ще му струва истината?
    Всеки човек изправен до стената започва и да лъже от няма накъде вече...
    Ако има оставена вратичка едва ли ще лъже.
    А можем ли да оставим вратичка?
    Да изкушиш крадеца е лесно,само че защо ти е да го правиш?
    После има ли защо да се чудиш че крадеца и лъже...ами гузен е.
    Сега си отново в началото образно казано.
    Омагьосания кръг си стои и ти си в него.
    Сълзи,плач,тръшкане или депресии няма да помогнат.
    Сега си отговори кой те наказва най-жестоко наистина.
    Докато повтаряш същите грешки,ще се повтаря и същия сценарии.
    Сега се попитай кой диктува всичко това...
    Както измерваш ти,така ще те претеглят и теб... има ли смисъл
    от измерването колко ще дадеш или получиш?
    Ако има - с търговци ще си имаш работа ...
    Бил съм в подобна безизходица и свидетелствам че не Господ
    има пръст в това всичкото...
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    вожда
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 403


    I.F.Y

    « Отговор #10 -: Септември 06, 2013, 12:38:58 »

    Терзанията, които си споделила, Мист са твърде лични и... рибешки Усмивчица
    Това, което някой казва, пише, споделя, разкрива характера му, а когато споделя, разголва своята същност, душевност.
    Зная, че това не са въпроси, на които търсиш отговори, а просто споделяш усещанията си, поради което ще се въздържа от това да ги коментирам или да отговарям.Тогава защо изобщо пиша? Пиша, за да знаеш, че не си сама в тези лутания. Разбира се, ако искаш, бих се радвал да споделя с теб, доколкото мога, гледната си точка.
    С риск да прозвуча самонадеяно, ще ти кажа, че в голяма степен те разбирам. Не искам да те отчайвам, но тези идеали, достойнства и стойности, които търсиш у хората отдавна не са на почит.
    Когато прочетох размислите ти, се сетих за една притча от Хорхе Букай, на която попаднах неотдавна, та ще се опитам да ти разкажа.

    Един юнак, страдащ от чувство за недооцененост и несъвместимост със света, в който живее, решил да се допита до мъдростта на стар мъдрец.
    Разбира се, този мъдър дядо, няма как да се окаже комшия, а живеел много далеч в едно планинско село. Има символика в това, за трудния път, който трябва да извървим, за да стигнем до ясно осъзнаване и просветление.
    Събрал си багажа, пребродил голям път, преминал през много трудности и изпитания, но воден от желанието си да намери отговори на въпросите си, накрая успял да стигне до мястото, където живеел.
    Заварил го в градината, докато седял и размишлявал над... очевидно, много важни въпроси. Поздравил го, представил се и седнал срещу него.
    Казал му за терзанията си, относно това, че се чувства недооценен от останалите, че вярва в това, че може да даде много, че е любящ и трудолюбив човек, но сякаш никой не вижда това и постоянно заети в делата си, не му обръщат внимание и го смятат за несръчен, разсеян и безполезен.
    Дядото го изслушал и след като помълчал малко му казал:
    - Виж, синко, сега имам лични тревоги и важни въпроси, върху които да размишлявам и не мога да ти обърна особено внимание.
    Момъкът се почувствал отново пренебрегнат, невидим и маловажен...
    - Мога да почакам или да дойда по-късно, когато кажете!
    - Добре - отвърнал мъдреца - но така и така си тук, искам да ми свършиш една работа, вместо да бездействаш.
    Младежа се израдвал, че може да бъде полезен с нещо и без да знае за какво става въпрос, бил съгласен предварително.
    Стареца свалил златния си пръстен от ръката и му го подал:
    - Слез в селото и отиди на пазара. Искам да го продадеш, но не го давай за по-малко от три златни монети.
    Момчето взело пръстена и повече никога не се върнало.
    Това в кръга на шегата Ухилен
    Заприпкал към селото, стигнал пазара и започнал да го предлага на търговците.
    Оглеждали го, цъкали с език... но всеки път, когато им кажел, че иска минимум три жълтици за него се отказвали.
    Повече от една златна жълтица и две сребърни никой не му давал.
    Почувствал се малко прецакан младежа… Цял ден обикалял и се пазарял, но явно този пръстен не струвал повече от една златна монета.
    Върнал се разочарован и изморен при стария мъдрец и му разказал за премеждията и несполуката си:
    - Ех, добре тогава – казал дядото – но аз трябва да продам този пръстен.  Ще го пусна в e-bay, Ухилен a сега искам пак да слезнеш до селото, но този път в ателието при златаря, то се намира малко по-надолу от пазара. Питай го само колко струва, колко би дал за него, че да знам каква цена да пиша.
    Младежа без да се бави, взел пръстена и заподскачал пак надолу.  Намерил златаря, обяснил му нещата и му дал пръстена, че да го оцени и да му определи цена.
    Бижутерът погледнал пръстена под светлината на масленичето, разгледал го под лупа, претеглил го на везните и рекъл:
    - Синко, кажи на твоя старец, че ако му е много спешно и иска на момента да го продаде, аз лично не мога да му дам повече от седемдесет и пет златни монети.
    - Седемдесет и пет златни монети?! – шашардисал се момъка
     - Ами да – отвърнал бижутерът. – Знам, че след време може да вземе и сто, но… на този етап това е, което мога аз да предложа.
    Благодарило момчето, грабнало пръстена и запрепускало към къщата на мъдреца, че да му съобщи голямата сензация.
    Пристигнал и задъхан и развълнуван започнал да разказва:
    - Учителю, отидох при златаря и той го гледа под лупа, мери го с везни…
    - Седни и се успокой – прекъснал го стареца с широка усмивка
    После продължил, докато бавно слагал пръстена на кутрето си:
    - Това, което исках да разбереш е, че ти си рядък и скъп накит, също като този пръстен и това, което другите виждат не е определящо за цената ти. Спри да искаш всеки да види истинската ти стойност, тъй като тя може да бъде видяна само от истински познавач... който рано или късно ще дойде в живота ти.
    « Последна редакция: Септември 06, 2013, 12:51:22 от вожда » Активен

    Някои неща се променят, други никога не се променят.
    Ахо!
    ,___,  
    [O,o]
    /)__)  
    -”–”-
    Mistic_Aqua
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 120


    « Отговор #11 -: Септември 07, 2013, 17:04:16 »

    Благодаря ви ,че споделяте своето мнение и опитност.Не виждам скоро да съм категорична по много въпроси ,но искрено се надявам да съм добре...
    Активен

    През вечността ...принадлежа ...
    вожда
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 403


    I.F.Y

    « Отговор #12 -: Септември 07, 2013, 19:10:06 »

    Цитат на: Mistic_Aqua
    Не виждам скоро да съм категорична по много въпроси ,но искрено се надявам да съм добре...
    На това се основава мъдростта на дълбоководните рибоци. На дълбокото гравитацията не играе почти никаква роля и там ничии везни не работят.
    Защото именно този момент, в който някой е категоричен по някой въпрос или становище, е първата крачка към сериозните грешки.
    Активен

    Някои неща се променят, други никога не се променят.
    Ахо!
    ,___,  
    [O,o]
    /)__)  
    -”–”-
    Mistic_Aqua
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 120


    « Отговор #13 -: Септември 08, 2013, 09:35:09 »

    Идва време ,кога истината надделява .А твоята истина може и да е на друг . На някой ,който е преминал през твоите страдания.Както на много хора са им вадили зъб,така и при душевните терзания срещаш спътник преминал през адските мъки  .И усещаш ,че това ,което ти казва е валидно и за теб.
    Ти самия ми даде за пример притчата ,която преди много време аз прочетох и след толкова много време ,все още е истина...
    Активен

    През вечността ...принадлежа ...
    вожда
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 403


    I.F.Y

    « Отговор #14 -: Септември 08, 2013, 11:44:06 »

    Цитат на: Mistic_Aqua
    Идва време ,кога истината надделява.
    Може би... но не разполагаме с толкова много време, че да я чакаме.
    Поради тази причина, много народ си заминават излъгани, без да разберат истината.
    Предишния ми подпис беше по темата. И да... всеки би побързал да избере да е заблуден и щастлив, отколкото осъзнат и нещастен.
    Иначе казано - истината на никой не е нужна. Не ни е дадено да я знаем, но ни е дадено да я осъзнаваме. Големия парадокс е в това, че има хора, които я осъзнават и я знаят, но напълно умишлено се оставят да бъдат подведени от холограми и внушения, просто като вид ...протест, тъй като никой не ги е питал дали искат този товар - да осъзнават и да виждат истината. Защото това, наистина си е товар. Понякога и на вълка му се иска да е овца. Внушава си го, ех, че е лесно, тревичка ще си щипкам, ще се излежавам на сянка...
    Да, но всичкое до момента, когато чуе онзи метален звук, от заточването на ножа.
    Цитат на: Mistic_Aqua
    А твоята истина може и да е на друг . На някой ,който е преминал през твоите страдания.
    Не помня страдания да съм преминавал. Дано има и други такива.
    Да, има неща, които ако беше друг на мое място, щеше да си е прерязал вените и да е издраматизирал колко много болка и мъка е преживял, но аз не бих могъл да го кажа за себе си, просто защото не съм го изживял по този начин.
    Цитат на: Mistic_Aqua
    Както на много хора са им вадили зъб
    Именно ваденето на зъб го бях дал като пример, но в друга тема, пак за болката, но там срещнах неблагоразумието на контранастроената глупост, за това се радвам, че тука го спомена.
    Да, физическата болка няма как да се пренебрегне и да не се отчете, но ето, че жените имате по-висок праг на физическа болка. Мъжете обикновено лъжем, за да се правим на железни, но ако няма жена около нас, пищим като прасета от същите неща, които карат жената да направи само някоя и друга гримаса.
    Същото е и с душевните терзания. Има си хора с доста по-висок праг.

    Цитат на: Mistic_Aqua
    при душевните терзания срещаш спътник преминал през адските мъки  .И усещаш ,че това ,което ти казва е валидно и за теб.
    Да, но това не променя нищо. Ако отиваш да ти вадят зъб и аз ти кажа, че боли, с какво ти помагам? Пак толкова ще те боли, колкото и ако не ти кажа. Номера е, ако можеш да намериш човек със здрави зъби, който да ти каже как да ги съхраниш.
    И тук си има парадокси. Защото дори и да кажеш на някой как да избегне терзанията, болежките и простотиите, дори и да му кажеш как да избегне това да бъде подведен, показваш му, даваш му факти, набутвал се е, има опит, има осъзнатост, има очи и уши за фактите и пак прави същото, а какво остава за тези, при които няма осъзнатост и не знаят истината. Абсурд.
    Иначе казано - грешките, които ти си направила и са ти докарали главоболия пак ще ги направиш. Онази вечер ти казах определението на Айнщайн за глупостта, а и съм напълно съгласен, пак с него, че тя е безкрайна. Съвременния човек според мен е идеален пример за това - как не трябва да се мисли и живее.
    Цитат на: Mistic_Aqua
    Ти самия ми даде за пример притчата ,която преди много време аз прочетох и след толкова много време ,все още е истина...
    Да, те за това издържат изпита на времето.
    На истината, поначало, изобщо не и пука дали някой я признава или не.
    Самата книга на Х. Букай не съм я чел и не мога да дам отзиви... само тази притча.
    Активен

    Някои неща се променят, други никога не се променят.
    Ахо!
    ,___,  
    [O,o]
    /)__)  
    -”–”-
    Страници:  [1] 2   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Дневникът на Яница « 1 2 ... 6 7 »
    Лични дневници
    Ianica 102 4176 Последна<br />публикация Август 14, 2012, 22:15:10
    от sahaj
    Дневникът на Тайственият ;)
    Лични дневници
    Tainstven 13 1184 Последна<br />публикация Май 17, 2012, 07:32:19
    от Tainstven
    Дневникът на Крем « 1 2 »
    Лични дневници
    krem 21 1335 Последна<br />публикация Ноември 05, 2013, 13:04:46
    от krem
    Дневникът на Роси
    Лични дневници
    rosi_999 2 677 Последна<br />публикация Декември 20, 2012, 00:33:25
    от rosi_999
    Дневникът на До
    Лични дневници
    Do_It 10 920 Последна<br />публикация Май 13, 2013, 16:25:18
    от Ru Alfa

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright