Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Страх към реалноста.  (Прочетена 664 пъти)
Speed_Of_Pain
Румпелщилцхен
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 134


« -: Май 16, 2013, 16:42:19 »

 Здравейте, бих искала да разсъждаваме по тази тема. Какво за вас е страх към реалноста, преживявали ли сте това чувство и какво мислите по темата.
 Заглавието от една страна свучи като тема табу. Как един човек би се страхувал да живее в истината? Дали това е нещо съвсем човешко или чувство което ни убива. Нека разкажа една моя история в която разбрах че такъв страх съществува.

Една сутрин се събудих и започнах да мисля за себеси, за хората и бъдещето. Сякъш всеки звиси от бъдещето, но казано честно дори не искам да мисля за него. Страхът към провала и незбъднатите бъдещи желания които ме крепят сега с надежда, ако не се случат то тогава какво друго би ме направила щастлива? Нищо на този свят не е вечно, непрекъснато всичко се изменя и променя към безкрайноста. Когато съм запозната с миналото ме обладава едно усещане и желание за което искам да остана там в миналото за винаги до вечноста защото знам какво е ,и се чувствам щастлива и сякъш прирана, уютна и спасена. Исках просто да се закюча там и бъдещето да не съществува в онзи момент. Искаме или не, бъдеще настояще винаги ще има, според мен не трябва да се вкопчваме в определено време, година или век. Когато мислех за това сякъш исках да не съществувам или да се свия някъде наистина далеч в пъшкул и нищо да не правя. Да се отрека от реалноста. Но къкво разбираме под думата "реалност" познаваме ли я?
 За мен има два вида реалност, едната която съществува от самосебеси и винаги е била и тази в която всеки ден се срещаме с нея. Нашета реалност, нашета истина.
  "     Истината в теб, е най-голямата истина която съществува в твоя свят. Илюзията е навсякъде, защо не може да я направим по-истинска? Нищо което е в нашия вътрешен свят не съществува. Лъжата я правим ние, тя е изкуство. Истината и лъжата могат да бъдат едно и също, но в различен свят, те са част от илюзията, а илюзията е част от нас, живеем с нея.
    Пример: Ако някой илюзионист ви покаже номер, който е труден и “велик”, “грандиозен”, трудно може да се опише с факти свързани със нещо “земно”, ние ще го определим като чудо. Истината е че всичко “извън нашия поглед” има обяснение за всичко случило се. Лъжата е същата, ако някой ни излъже и ние през цялото време си мислим че всичко казано е истина, то тогава ние живеем с нея, докато не ни кажат че това което са ни отвърнали е лъжа. През цялото време, когато не видим по-дълбока мисъл в случилото се, ние живеем в така наречената илюзия, която е пълна истина за определен период от време, докато не разберем че всичко това е съвсем различно от очакванията ни.
    Рзликата между обикновената “шега” и нашия живот в “илюзия” е че никой не ни е разказал така наречената “истина”. Всичко съществува от самосебеси, всичко което искаме да видим е там, но търсим ли на правилното място? Дали нашите очи са способни да видят истината? Най- вероятно не, точно от илюзионисткия номер по-горе.
     Ако изберем от някъде някое малко дете, срещнало живота да кажем, преди 10 години и един стар човек при който, смърта му наближава. Дали мислите им са еднакви? Съвсем не. Можем ли да кажем че живеят в различен “свят”. Може да се каже. Техните мисли са съвсем различни, те живеят в различно време, съдбата им не е еднакъква. Но това не означава че хора на една и съща възраст са еднкави. Развитието не всеки индивидуален човек води до индивидуални “страни”. Но да си кажем честно, кой е прозрял истината на всичи въпроси, истината на истинската реалност? Вероятно никого. Хората живеят в реалноста, но не знаят за нея, не знаят какво означава, как изглежда или къкво всъщност е. Тя съществува от самосебеси.
     Смисълат на живота е една част от избора ни. Дали правилно би било да следваме “безкрайната истина” да се приближаваме към реалноста или тъй като това е съвсем невъзможно в един човешки живот, да посветим живота си върху нашия свят, нашета илюзия, да бъдем егоисти и да оцветяваме съдбата си, живота, действията и т.н. А можеби това приближаването към лъжата, се приближаваме все по-близо до истината? Или само нашета?"

Внушението и самовнушението играят голяма роля в реалноста ни, немислите ли? Било то религия или само една частица момент от живота ни. Благодаря!
Активен

Хората трудно намират общ език със себе си, може би защото е трудно да си добър разказвач и търпелив слушател едновременно.
meander
Каквото дадеш това ти се връща.
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 381


« Отговор #1 -: Май 16, 2013, 17:41:08 »

Здравей Speed_Of_Pain
Цитат
Страхът към провала и незбъднатите бъдещи желания
Пробвала ли си да замениш желанията със мечти.те поне са безплатни.Ако стане стане,ако не здраве да е.
Желанията се плащат.Не напразно имаме приказка-
Внимавай какво си пожелаваш/желаеш.
Мъдър народ сме.
Живи и здрави.
Активен

Мечтите ни помагат да намерим посоката,а желанията ни помагат да загубим пътя.
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!
Мухата влиза само в отворена уста!!!
Speed_Of_Pain
Румпелщилцхен
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 134


« Отговор #2 -: Май 16, 2013, 18:07:09 »

Според мен има разлика между желания и мечти. Не мисля че могат да се заменят едно с друго, но от една страна те си приличат. Неможеш да ги свържеш по този начит. Имам и желания имам и мечти, но сякъш те ми играят лоша роля. Къкво мислиш по темата? Багодаря ти също Усмивчица
Цитат
Внимавай какво си пожелаваш/желаеш
, напълно съм съгласна с теб.
Активен

Хората трудно намират общ език със себе си, може би защото е трудно да си добър разказвач и търпелив слушател едновременно.
Timesbehind
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 80


« Отговор #3 -: Май 16, 2013, 18:14:19 »

Мъдър народ сме.
Живи и здрави.

Българите или хората  Ухилен
Активен
abrego
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 125


  • Град: Тук...сега...
  • « Отговор #4 -: Май 16, 2013, 18:37:23 »

       Реалността тя си е една.А отделно от това всеки човек вижда онова което иска да види от нея,и това изгражда неговата реалност,защото съзнанието е много малко да обхване цялата гледка.От там се създава илюзията за много реалности защото всеки вижда само своите парченца.А тя си остава цяла.Тук и сега,не в миналото или в бъдещето.
       Но това е само поглед през моята реалност.
    Активен
    abrego
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 125


  • Град: Тук...сега...
  • « Отговор #5 -: Май 16, 2013, 18:58:46 »

    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=lyHJG0dVpWo" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=lyHJG0dVpWo</a>
    ето как разумът си играе с реалността
    Активен
    meander
    Каквото дадеш това ти се връща.
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 381


    « Отговор #6 -: Май 16, 2013, 19:48:55 »

    Здравейте.
    Мечтите и желанията са от един сорт.Но желанията спадат към насилие,и влиза в кофликт с правилото=Насила хубост не става.И съответно си плащащ.Колкото повече енергия вкараш желанието(силно),толкова повече "плащаш".
    Мечтата е меката форма и ако стане, стане,не води до конфликт с правилата.Затова е безплатно. Реалноста е такава каквато си я създадем.Тя бива лична и обща.Личната е в нашия дом,двора,аурата.А излезем ли извън личната, влизаме в общата реалност.Двете си влиаят.Като личната реалност при правилен живот води до контакт чрез аурата ни с аурата на земята.Тогава личната реалност влияе и на общата.Но трябва и енергия лична събрана ,а не "който ни свирне" да си пилеем енергията.
    Чрез събраната енергия израстваме,или както казва народа ни работа с файда.Имаме си грижи редно е да се грижим за себе си.Не винаги помоща към другите им помага.Там са уроци и правила,но трябват и знания.Когато нещо ни пречи или притеснява задавайте въпроси,отговора ще дойде някаде и трябва да го забележите.Нездравото любопитство за нещо води до струпване на същото върху вас,за да не любопиствате а да сте наясно.Голям зор е да се оправите.Любопиство и любознание си приличат,и да не пострадате трябва да имате истинна причина.Иначе има Ох.
    Живи и здрави.
    п.с. Има и хора които могат реално да ви вредят,някои приемат че те са виновни,вместо да търсят истината.Намерите ли истината,и пазите(спазвате) ли правилата на живота,то тя става реалност и за този който ви вреди.Съответно нарушавайки правилата си плаща,и връща енергия за да покрие вредата която е нанесъл.
    И още нещо,поведете ли се по чужд акъл и сгрешите,вина имате и вие.И този който ви е подвел си пати.
    Има правило- вкарването в заблуждение е грешно(грях).Всичко което правим, мислим със посока е енергия и взаимодейства с правилата(те са енергия).И така се учим да живеем в енергийната среда около нас,така че да не създаваме енергийни конфликти.
    « Последна редакция: Май 16, 2013, 20:02:27 от meander » Активен

    Мечтите ни помагат да намерим посоката,а желанията ни помагат да загубим пътя.
    Когато човек говори истината - не се налага да лъже!
    Мухата влиза само в отворена уста!!!
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1237


    « Отговор #7 -: Май 16, 2013, 20:58:33 »

    Аз залагам на целите.Нито мечти, нито желания, те предполагат очакване, докато при целите си зависи само от теб.
    Активен
    meander
    Каквото дадеш това ти се връща.
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 381


    « Отговор #8 -: Май 16, 2013, 21:13:05 »

    Здравей.
    Цитат
    Аз залагам на целите.Нито мечти, нито желания, те предполагат очакване, докато при целите си зависи само от теб
    Постигане на цели спада към висшия пилотаж,иначе ще има да стреляш сватбарски и я постигнеш я не.Ама поставиш ли си цел сама се прецакваш.Целите и обещанията са от един сорт,и водят до голям зор.Защото сама се приковаваш към тях,и докато не ги постигнеш си с вързани ръце.А има и участни време(всяко нещо с времето си),и за време трябва да се справиш,а колко още променливи има ум ще ти зайде.Аз отдавна се научих да не обещавам,и то по трудния начин.Да не говорим за цели.
    Каквото му дойде ,само да е мое-е невероятно българско знание.
    Също е и -Мойто си не давам,чуждото не ща.
    Българите сме мъдри хора,не го забравяй.
    Живи и здрави.
    Активен

    Мечтите ни помагат да намерим посоката,а желанията ни помагат да загубим пътя.
    Когато човек говори истината - не се налага да лъже!
    Мухата влиза само в отворена уста!!!
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #9 -: Май 16, 2013, 22:33:41 »

    Ако се опитаме да излезем от рамките на човешкото самовнушение
    и егоцентризъм ще се окажем в реалност далеч надхвърляща човешкия
    разум и интелект.
    Отдавна е формулиран принципа на експлицитния и имлицитния ред (проявения и непроявения ред)
    Дали ще се ни се открие непроявения до вчера ред зависи единствено  само от нашето ниво на съзнание
    както и на знанията и доколко са развити сетивата ни (пряко зависи от съзнанието)
    В примера с илюзиониста - той ни превъзхожда с тренираност,знания и сръчност непостижими за нашето
    съзнание,сетива и опит.
    И гледаме като телета и ни се вижда всичко като чудо - илюзията на сетивата,разума и интелекта.
    Докато същия трик пред друг илюзионист колега няма да мине ама никак даже.
    Причината е проста - на краставичаря краставици да продаваш - не върви нещо.
    Същия илюзионист се оказва в ролята на теле например пред лекаря при здравословен проблем.
    Смяна на ролите често се случва.
    Създателя е невероятен шегаджия...
    В 15 век ако говориш с друг човек  който е на другия край на света през ''вълшебна кутийка'' (GSM)
    това ще ти коства титлата слуга на сатаната и надлежно ще бъдеш изпечен на клада по всички канони и правила
    на Църквата.
    Гледна точка нали?
    Илюзия?
    Знания?
    Сетива?
    'Нашата душа в известни случаи действа, в други — страда. Доколкото притежава адекватни идеи, тя действа по необходимост, а доколкото притежава неадекватни идеи — страда по необходимост''
    Барух (Бенедикт) Спиноза
     („Етика“, ч. 3, теор. 1).

    Страхът се появява по необходимост поради липса на познание за реалността ни и бъдещето пред нас
    като неизменна част от инстинкта за самосъхранение.
    Едва когато един човек натрупа  Мъдрост и знания просто не остава място за страх на всяко ниво.
    Тогава човек Проглежда и се Преражда отново за нов Живот.
    И се появява и поредната шега на Създателя - дарява те с нови сетива за това което довчера е било скрито и неясно за теб.
    Ще кажете - е да бе -след дъжд качулка...но в това има много  висш Смисъл и Замисъл
    Дотук спирам.
    Темата е доста пространна така или иначе.
    Не сте родени за да живеете в страх и ужас.
    Съвсем друг е смисъла дори и на днешните ви страхове.
    « Последна редакция: Май 16, 2013, 23:06:32 от Странник » Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Страх
    Въпроси и отговори
    Marticha 11 1165 Последна<br />публикация Февруари 25, 2010, 14:25:57
    от lessus
    Любов и Страх « 1 2 »
    Духовни връзки и взаимоотношения
    izida 18 2097 Последна<br />публикация Януари 23, 2013, 01:13:17
    от Житара
    Необясним/обясним страх. « 1 2 »
    Въпроси и отговори
    Ева 27 2404 Последна<br />публикация Септември 15, 2010, 15:53:39
    от WG
    Транссърфинг на реалноста(част първа-Пространството на варианти)-Вадим Зеланд « 1 2 »
    Книги
    DArkAngel 24 5064 Последна<br />публикация Ноември 17, 2010, 21:12:57
    от DArkAngel
    Страх ?
    Въпроси и отговори
    Sunlight 2 481 Последна<br />публикация Април 24, 2012, 09:49:36
    от Alida

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright