Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Дневникът на Giti  (Прочетена 699 пъти)
Gi
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 127


« -: Май 06, 2013, 21:16:58 »

Мило дневниче,
днес е 06.05.2013г. т.е. Гергьовден. Днес братчето ми има имен ден Да му е честито! И на всички негови съименници!

Дневниче, прости ми ако погрешно съм започнала разговора ми с теб, но минаха мнооооггоооо години, от както за последно сме разговаряли и съм позабравила правилата. Спомням си обаче, онзи първи път, когато те потърсих. Мисля, че бях на 11 годинки и тъкмо беше навлязла модата да имаш личен дневник. Сега съм на почти 32 години и не мога да си спомня какво точно бе нещото въвело тази мода, но пък благодарение на теб, открих таланта си да пиша разкази и стихове. Именно този талант ме откъсна от теб, мило мое тогавашно модно течение. Споделях емоциите и мислите си в разкази и поезия, но не ми беше мн. добре. Защо ли? Защото за съучениците ми бях смешна сухарка-демоде. Няма да крия дневниче, че си отдъхнах, та дори и зарадвах, когато модата по тебе отшумя. Но сега вече, пораснала си давам сметка, че никога не съм се откъсвала от теб. Та ти имаш толкова много имена и превъплъщения, особено в днешната ера на технологии: някои те наричат блог, други си те имат, като индивидуален личен сайт, трети създават социални мрежи и форуми и т.н.. Целта на всички обаче е само една - да споделят мисли, чувства, емоции... И в този ред на мисли, стигам до извода, че с тебе никога не сме се разделяли. Тогава каква прошка и извинение?! Всъщност дневниче, дължа ли някому извинения за моите лични взети решения и избори, освен на себе си?! (Риторичен въпрос, разбира се.) Да, знам, че само на себе си мога да бъда съдник, както това важи и за всички останали и извиненията са излишни. Но това не бяхме ли го говорили вече с теб?
Дневниче, днес отново съм модерна и в крак с времето, и се свързвам с теб, подобаващо в този форум. Тук хората си мислят, че съм ги обидела или пък те мене, или и двете... не знам точно кое е. Мислят си, че едва ли не нещо или някой, някак си ме е изгонило от тук, защото дълго не съм споделяла каквото и да е. Да вярно, че пак тук съм споделяла някога емоциите на разочарованието, обидата и подобни, но истинската причина да ме няма е моето непостоянство към модни течения – смисъла или безсмислието, които откривам в тях. Е такава съм. Какво да се прави?! От една мода скачам в друга, връщам се после в някоя стара и така в кръговрата на нуждите ми на емоционално човешко същество. Казват, че емоциите и разума (тяхното наличие) е нещото, което ни отличава от останалите животински видове. Е това съвсем не е вярно! И останалите видове си ги имат тези бъгове в системите! Това, което ни отличава е Егото.( На мен лично ми харесва названието му: Аз-а) Моят Аз, точно сега се е разкрещял до полуда, че има нужда от споделяне, та ей ме на - отново тук.
Ех, това ТУК, конкретно това ТУК.... Дневниче, това ти превъплъщение на форум, докара в живота ми много ценни за мене хора. Непостоянството ми ме кара и тях да забравям понякога, но те си остават винаги скъпи и обични ми другарчета!
Снощи се видях с една от тези дружки, които са най-близо до моята емоционална лудост, което на свой ред я прави изключително близка моя духовна сестрица и ми беше едно такова хубавооооо от нейното присъствие. До степен, че мисълта за раздялата ни на следващия ден (т.е. днес) ме караше да ми липсва, още преди да си е тръгнала обратно към големият град.
Днеска пък се запознах виртуално с едно друго чудо, което с името си ме подсети за едно друго слънце... чух се и си писах с много ценни ми индивиди пак от ТУК... припомних си и забравих, много случки, хора и емоции... дори прочетох от обична моя ( също от близките на ниво емоционална лудост), че някой бил ме изгонил от тук. Е, не знам кой е този някой и не ме интересува, но искам да му кажа: Тук съм винаги, дори и когато ме няма!
Дневниче, в завършек искам да ти кажа: Знам, че никой не разбира и частица от това, което ти споделям, колкото и да е убеден някой в обратното. Знам, че винаги пред нас стои единствената алтернатива за комуникация - монолога. Така е, защото никой не може да чете или слуша безпристрастно от своите лични познания и емоции. Никой не може да погледне през нечия чужда камбанария, колкото и да му се иска това, защото достъпа й е ограничен. (синоними на камбанария са: глава, съзнание, мисли, идеи, вяра, възгледи, светоглед и т.н.) В камбанарията влиза само собственика й и когато той забие камбаната - за едни песента и е приятна за слуха и обратното, трети откриват баланса намирайки и положително и негативно, а глухите пък въобще не я чуват тази песен.
Знам също, че навсякъде и всичко в живота се гради на същия този принцип. Но на кой му пука?! Има ли значение това?! Да, знам, че няма как да ми отговориш, защото ти си аз и отговорите са си от мен за мен. И да, извода е, че всички се раждаме шизофреници и май това някакви учени го доказаха. Но и за това не трябва да ни пука!
ВСИЧКО Е И НЕ Е ТАКОВА, КАКВОТО ИЗГЛЕЖДА!
До когато!

П.п. И не се тревожи дневниче, непостоянството ми ще ме доведе отново при теб.
Активен
sahaj
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 130


  • Град: България
  • WWW
    « Отговор #1 -: Май 06, 2013, 22:20:32 »

    Наистина е добре написано и разбира се , че ти винаги си била тук дори и когато не си това което си написала остава тук и хората го четат , така творчеството остава завинаги живо а чрез него живее и присъства и този , който го е направил или написал. Почти на една възраст сме ,така че си спомням този период с модата на дневниците . Аз също имах дневник което беше и малко необичайно за момче , но винаги съм бил по - различен отдавна съм приел това. Хубаво е когато човек има с кого да споделя.
    Не съм съгласен само с едно нещо което си написала нашето его не е нашият АЗ нашият АЗ е Духът ни а неговото седалище е сърцето а не егото и мозъка. Егото когато е прекалено голямо ни води само до илюзия и ни вреди повече отколкото ни помага Е не може и без него то ни е нужно защото е част от един много фин апарат,но то трябва да е в умерени количества а Аз-ът  нашият истински аз не този според психолозите е нашият Дух , който е в сърцето ни не в ума ни.




















    Активен

    "Истинската свобода е възможна, ако откриете собствените си сили вътре във вас. Трябва да усетите съществуването на  Духа чрез вашата централна нервна система, чрез вашия съзнателен ум."
    Sine Wave Zero
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 336

    « Отговор #2 -: Май 07, 2013, 15:29:20 »

    Цитат
    Спомням си обаче, онзи първи път, когато те потърсих. Мисля, че бях на 11 годинки и тъкмо беше навлязла модата да имаш личен дневник.
    Познато. В училище им викахме лексикони. Тогава щях да гледам подозрително ако ми бяха казали че тези неща ще преминат във вариант фейсбук, блог бг, мyspace, …. каму ли форуми в които да си пишем кибер- бележчици !
    Както и да е, и аз имах лексикон по едно време, доста се сприятелявахме покрай попълванията, че даже понякога писаниците ни се “модерираха” т.е. ‘хваща, къса страницата, и хвърля в кошчето.

    БАН!!! Веселяк ххахахах

    Други пък даваха “edit”, например пишат към думите ми за някой си че е бил гей, само дето почерка си личи че не е мой и нямаше много кой да им повярва.
    Цитат
    Защото за съучениците ми бях смешна сухарка-демоде
    Но викаш, дори не подозираха какво се крие отвътре. Е, познато, и за мен не подозираха че един ден ще ми викат Къртицата, или накратко – Кърти Грийн – заради зелената ми аура.
    Не се водех побойниче и агресивно дете, но в квартала имаше едни момчета, вещи в уличните хулиганства и никак не бяха доволни като разбираха че някой ме е набил. Тихата вода е дълбока.
    Цитат
    Няма да крия дневниче, че си отдъхнах, та дори и зарадвах, когато модата по тебе отшумя
    Тогава се появи интернет с първите чат сървъри – IRC и много лексикони послужиха за огрев през зимните месеци.
    Цитат
    особено в днешната ера на технологии: някои те наричат блог, други си те имат, като индивидуален личен сайт, трети създават социални мрежи и форуми и т.н.. Целта на всички обаче е само една - да споделят мисли, чувства, емоции...
    ….. и новини! Веселяк
    шегувам се, макар и понякога да съм сериозен.
    Не бива да пропускаме и троловете, покрай чиито писания затвърждаваме или компроментираме нашата психическа стабилност. Утвърдена мярка да неутрализираш трол е да го вбесиш така че да си счупи компютъра, така е сигурно че известно време няма да може да ти пише.

    Като цяло съм на мнение че виртуалните социални платформи ни дават възможност да проектираме личностите си във виртуалното пространство, и си е живо изкуство да го постигнем така че виртуалните ни личности да са максимално близки до реалните. Хем сме себе си, хем не чак толкова. А какво ще кажеш за варианта интернет технологиите да ни провокират да общуваме на духовно ниво ?
    Цитат
    Казват, че емоциите и разума (тяхното наличие) е нещото, което ни отличава от останалите животински видове. Е това съвсем не е вярно!
    Така е, във всеки организъм е в наличие нещо което играе ролята на разума, съответно и на емоциите. Има ги дори в камъка , ако ще. Идеята ми е че когато нещо е твърде малко еволюирало в сравнение с нас, ние няма как да го забележим като ‘мислещо’. Ако пък е твърде напред спрямо нас, също няма как да го забележим. Например да се опитаме да забележим Млечния път, но не на снимка. Толкова сме малки в сравнение с него, че няма как и да докажем че той ‘мисли’ освен на принципа на подобието и други все още субективни методи.
    Цитат
    Това, което ни отличава е Егото.
    Любимото ми. Или по-точно нисковибриращата част от нас, което не значи че не може да бъде в синхрон с всичко останало. Достатъчно ми е да чуя една песен и да чуя бас китарата (която е нисковибрираща) в хармония с тоновете на пианото, китарата, цигулката. Лесно е да изгоним китариста, трудно е да го съчетаем с оркестъра, но успеем ли, музикалната картина е пълна.
    Цитат
    Непостоянството ми ме кара и тях да забравям понякога, но те си остават винаги скъпи и обични ми другарчета!
    Понякога хората са с нас когато дори не подозираме. И идват в точния момент. Като Гандалф в “Хобит”.
    Цитат
    дори прочетох от обична моя ( също от близките на ниво емоционална лудост), че някой бил ме изгонил от тук

    АЗ!!!!

    Тогава изпитвах древна нинджуцу методика, която използва за основа простия факт че за всеки човек когото познаваме, има минимум една теория според която той не ни харесва! Прилагайки методиката в широк мащаб, се стига до следния резултат: Всеки си мисли че Никой не го харесва и напуска форума!
    Цитат
    Знам, че никой не разбира и частица от това, което ти споделям, колкото и да е убеден някой в обратното. Знам, че винаги пред нас стои единствената алтернатива за комуникация - монолога. Така е, защото никой не може да чете или слуша безпристрастно от своите лични познания и емоции.
    По реакциите ни разбираш кой какво е разбрал. Случвало ми се е да съм видимо сам и разговора със себе си да е диалог, случвало ми се е в компания да водя монолог, и обратно. Субективно нещо е личността, особено за човек с 10тина прозвища като мен Веселяк

    Да не говорим, че всяко конкретно състояние на личността може да се разгледа и като нова личност.

    И за дневниците – ако бяхме свръхпостоянни, нямаше да ги има, защото всеки ден щяхме да правим едно и също, което би било безсмислено да се отбелязва, или поне не в моите очи. По същия начин свръхпостоянно същество не би си планирало абсолютно нищо, защото правейки едно и също, той знае че ще го прави и утре и други ден.

    Не е случайно че най-дългите дневници са на пътешествениците. Защото те всеки ден са на различно място и правят различни неща.
    « Последна редакция: Май 07, 2013, 15:40:28 от Sine Wave Zero » Активен
    Gi
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 127


    « Отговор #3 -: Май 07, 2013, 21:10:06 »

    Наистина е добре написано и разбира се , че ти винаги си била тук дори и когато не си това което си написала остава тук и хората го четат , така творчеството остава завинаги живо а чрез него живее и присъства и този , който го е направил или написал.
    Точно това имах на предвид.
    Почти на една възраст сме ,така че си спомням този период с модата на дневниците . Аз също имах дневник което беше и малко необичайно за момче , но винаги съм бил по - различен отдавна съм приел това. Хубаво е когато човек има с кого да споделя.
    Това е интересно. Разкажи повече. А пазиш ли си дневника? Аз си пазя моя и понякога го преглеждам. Много е интересно и забавно. Действа като машина на времето.
    Не съм съгласен само с едно нещо което си написала нашето его не е нашият АЗ нашият АЗ е Духът ни а неговото седалище е сърцето а не егото и мозъка. Егото когато е прекалено голямо ни води само до илюзия и ни вреди повече отколкото ни помага Е не може и без него то ни е нужно защото е част от един много фин апарат,но то трябва да е в умерени количества а Аз-ът  нашият истински аз не този според психолозите е нашият Дух , който е в сърцето ни не в ума ни.
    По тази тема много се е изписало. Ето темата:  http://indigota.com/index.php?topic=1374.0
    Прочети я и ще видиш, че почти всички сме на същото мнение за АЗ-а и Духът-душата. Его е само едно латинско название на думата Аз. Т.е. чуждица в езика ни, на която са преписали лошите качества на Аз-а, изкривявайки така смисъла на тази дума-чуждица.
    Активен
    Gi
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 127


    « Отговор #4 -: Май 07, 2013, 21:27:55 »

    Доди, лексиконите бяха нещо друго, съвсем различно - тип въпросници. Виж дневниците си бяха детска ранна фаза на шизофрения: пишеш си нещо в тефтерот, споделяйки сам на себе си и бяха толкова съкровени и недосегаеми, че се продаваха специални с катинар.
     

    Като цяло съм на мнение че виртуалните социални платформи ни дават възможност да проектираме личностите си във виртуалното пространство, и си е живо изкуство да го постигнем така че виртуалните ни личности да са максимално близки до реалните. Хем сме себе си, хем не чак толкова. А какво ще кажеш за варианта интернет технологиите да ни провокират да общуваме на духовно ниво ?
    Интересни съждения. Защо не отвориш  тема да разгледаме на дълго и широко въпроса?
    Цитат
    дори прочетох от обична моя ( също от близките на ниво емоционална лудост), че някой бил ме изгонил от тук

    АЗ!!!!

    Тогава изпитвах древна нинджуцу методика, която използва за основа простия факт че за всеки човек когото познаваме, има минимум една теория според която той не ни харесва! Прилагайки методиката в широк мащаб, се стига до следния резултат: Всеки си мисли че Никой не го харесва и напуска форума!

    Ах ти картичар такъв
    И ми се пишеш на приятел, зелено картичесто дзверче Яд ли те е много сега, че се оказа да не си ме изгонил?
     

    Активен
    Sine Wave Zero
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 336

    « Отговор #5 -: Май 08, 2013, 01:18:18 »

    Цитат
    Доди, лексиконите бяха нещо друго, съвсем различно - тип въпросници. Виж дневниците си бяха детска ранна фаза на шизофрения: пишеш си нещо в тефтерот, споделяйки сам на себе си и бяха толкова съкровени и недосегаеми, че се продаваха специални с катинар.

    Внедрих и лексиконите в темата, тъй като за мен бяха някаква разновидност на дневниците, пък и наред с въпросите имаше споделени мисли. Разбира се най-същественият въпрос беше “Какво мислиш за мен?”. Без да отговоря на него, все едно не съм попълнил нищо Веселяк

    Иначе за изявата на шизофрения, понякога дадени нарцистични за епохата натури, си попълвахме лексиконите сами . Питаме – отговаряме.

    Съгласно т. 34 от Конституцията на Егото – “Всичко е добре казано когато говори за Мен!”

    Цитат
    Като цяло съм на мнение че виртуалните социални платформи ни дават възможност да проектираме личностите си във виртуалното пространство, и си е живо изкуство да го постигнем така че виртуалните ни личности да са максимално близки до реалните. Хем сме себе си, хем не чак толкова. А какво ще кажеш за варианта интернет технологиите да ни провокират да общуваме на духовно ниво ?
    Интересни съждения. Защо не отвориш  тема да разгледаме на дълго и широко въпроса?
    Да де…. лека полека ще дойдем на думата, макар че ако питаш мен, всеки написан коментар е донякъде в резонанс с търсената тема, защото чрез писаниците във виртуалния свят си оформяме тези виртуални образи.
    Цитат
    Ах ти картичар такъв
    Картичар
    Картечар
    Карате-чар
    Кърт-еничар
    Къртовичар
    Звънчар…. опа - Лао Дзъ(н)
    Цитат
    Яд ли те е много сега, че се оказа да не си ме изгонил?
    Сега остава да кажа че съм се издънил….. нищо подобно. Има план, както винаги . И той е да си изповядам рептилското къртичино подсъзнание пред новия римо-католическия папа. Правдивият му поглед ме подлудява Веселяк

    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Дневникът на Аэ съм « 1 2 ... 11 12 »
    Лични дневници
    Аэ съм 169 7038 Последна<br />публикация Юли 02, 2012, 18:30:57
    от venturyy
    Дневникът на Яница « 1 2 ... 6 7 »
    Лични дневници
    Ianica 102 4349 Последна<br />публикация Август 14, 2012, 22:15:10
    от sahaj
    Дневникът на Тайственият ;)
    Лични дневници
    Tainstven 13 1243 Последна<br />публикация Май 17, 2012, 07:32:19
    от Tainstven
    Дневникът на Роси
    Лични дневници
    rosi_999 2 735 Последна<br />публикация Декември 20, 2012, 00:33:25
    от rosi_999

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright