Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Дневникът на Selinna :)  (Прочетена 746 пъти)
Selinna
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 255


  • Град: София
  • « -: Април 22, 2013, 12:06:56 »

    Тук ще си публикувам интересни неща, които намирам в интернет - притчи, приказки, разкази, стихотворения, интересни факти .. Всичко, което ми хване интереса. Отдавна мисля да си направя такава тема, но не намирам подходящо заглавие за да мога да събера толкова разнообразна информация. Та за това реших да си направя дневниче - ще се радвам на всеки, които чете и публикува негови неща също, но няма да се сърдя и на критики.  Искренно се надявам да мога да успея да заредя положително всеки, които влезе тук.
    Активен

    И нека никога нищичко няма,
    за да няма какво да се губи..
    Selinna
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 255


  • Град: София
  • « Отговор #1 -: Април 22, 2013, 12:08:29 »



                                                                   

    В един слънчев летен ден по пладне в гората бе настъпила тишина.Птиците бяха напъхали глави под крилата си.Всичко си отдъхваше.Тогава една сипка извади главата си и попита:Какво всъщност е животът?Всички се смутиха от този труден въпрос.

    Розата тъкмо отваряше своите пъпки и внимателно изтласкваше лист след лист от тях. Тя се обади:Животът е развитие.

    Пеперудата не беше толкова задълбочена.Тя весело прелиташе от цвете на цвете и каза:Животът е само радост и слънчеви лъчи.

    Отдолу по земята се влачеше мравка със сламка на гърба, десет пъти по-дълга от нея: Животът не е нищо друго, освен мъка и работа.

    Пчелата пъргаво се връщаше от едно медоносно цвете и изжужа:Животът е редуване на работа и удоволствие.

    Там, където се водеха такива мъдри разговори,една къртица показа главата си от земята и каза: Животът е борба в тъмното.

    За малко да се разрази спор, ако не бе започнал да ръми тих дъждец, който беше на мнение: Животът се състои от сълзи, нищо друго, освен сълзи. И продължи нататък, към морето.

    Там бушуваха вълните и се разбиваха с всичката си мощ в скалите и стенеха: Животът е постоянна напразна борба за свобода.

    Високо над тях кръжеше величествено един орел, който ликуваше: Животът, животът е стремеж нагоре.

    Недалеч стоеше една върба, която бурята бе прегънала наполовина. Тя простена: Животът е прекланяне пред по-голямата сила.

    Тогава дойде нощта. Един бухал прелиташе безшумно от клон на клон и пресипнало изграчи: Животът е да използваш възможността, докато другите спят.

    Накрая в гората настана тишина.

    Не след дълго един млад мъж се връщаше по безлюдните улици вкъщи; той се връщаше от преживяно удоволствие и си мърмореше: Животът е постоянно търсене на щастие и верига от разочарования.

    Изведнъж зората се изправи в целия си блясък и каза: Както аз, зората, съм начало на идващия ден, така и животът е началото на вечността.

                                                                 
    Активен

    И нека никога нищичко няма,
    за да няма какво да се губи..
    Selinna
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 255


  • Град: София
  • « Отговор #2 -: Април 22, 2013, 12:21:20 »

    Човекът прошепна:

    -Господи,поговори с мен!

    ...И зелените листенца на дърветата тихичко зашумоляха,но Той не чу.

    И тогава извика Човекът:

    -Господи,говори с мен!

    ...Гръм и мълнии разкъсаха небето,но Той не чу.

    Човекът се огледа и каза:

    -Господи,нека те видя!

    ....И заблестяха звездите,но Той не видя.

    Тогава извика отново:

    -Господи,яви се пред мен като видение!

    ...И се разпукнаха цветята,и се раззелени тревата и се роди нов живот през пролетта,но Той и това не забеляза.

    Човекът извика в отчаяние: -Докосни ме,Господи,за да разбера,че си тук!

    ...И тогава Господ слезе и докосна Човека.Но Човекът махна пеперудата от рамото си и продължи по пътя си....
    Активен

    И нека никога нищичко няма,
    за да няма какво да се губи..
    еос
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 184


    « Отговор #3 -: Април 22, 2013, 12:31:29 »


    Красиво! Ще те чета с интерес.
    Активен

    entire ocean in a drop
    Selinna
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 255


  • Град: София
  • « Отговор #4 -: Април 22, 2013, 12:40:51 »


    Красиво! Ще те чета с интерес.

    Благодаря!
    Активен

    И нека никога нищичко няма,
    за да няма какво да се губи..
    Selinna
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 255


  • Град: София
  • « Отговор #5 -: Април 22, 2013, 12:53:21 »

    Ти знаеш ли, приятелю, защо
    небето плаче всяка нощ безстишно?
    Превива се от студ, че е само.
    Пречупва се. До статус на излишно.
    Не знаеш ли, приятелю, защо
    ветрецът сам след себе си танцува?
    И все е тъжен в своето гнездо.
    И все е сам, далечен и сбогуван.
    Ти знаеш ли едничката земя,
    защо скърби за всяко свое семе?
    Прегърбва се с износени крила.
    Захвърлена в пространството немее.
    Не знаеш и защо светът е сам?
    Защо вълната в себе си се връща?
    Защо добрият винаги е ням,
    а слепият с най-хубавата къща?
    Не знаеш ли приятелю защо,
    във теб и мен, във нас е свободата!
    Сега разбра ли как и за какво
    в света не може никой...
     без приятел.

    Николина Милева
    Активен

    И нека никога нищичко няма,
    за да няма какво да се губи..
    Selinna
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 255


  • Град: София
  • « Отговор #6 -: Април 24, 2013, 17:26:14 »

                                       
    Някога много отдавна на Земята слезе Любовта -

    чудно хубава принцеса - нежна, мила и добра.

    С нея също дойде брат й. Наричаме го - Мъдростта.

    И те изпълниха завета на своя Небесен Баща.

    Когато слязоха се скриха в едно дете - от земната студенина.

    И много хора не видяха живата им светлина.

    Дете на Космоса небесен, от земна майка бе роден,

    откърмен с чиста, блага песен от ангели благословен.

    И то растеше и растеше, красив и мъдър при това,

    от ден на ден изпълваше Земята със своята Виделина.

    Дете на Космоса сияен, безкрайно мъдър в доброта,

    с Любов преливаща, омаен, запали огъня в света.

    Днес всеки носи малко зрънце, от този огън запленен,

    частица в житното ни слънце, с Любов и Мъдрост осветен.
                   
    Активен

    И нека никога нищичко няма,
    за да няма какво да се губи..
    Selinna
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 255


  • Град: София
  • « Отговор #7 -: Април 30, 2013, 19:37:34 »

    "Всеки има своите малки и големи душевни трусове, но не всеки успява да се изправи след тях. Търпение. Хубавото на кризите е, че колкото са по-тежки, толкова повече те пречистват. Точно от него боли най-много-от пречистването, но ако то не се случи...душите умират преди телата."

    из "Анатомия на илюзиите"

    "Сега си мисля колко сме смешни хората. Казват, че цигарите, диетите, алкохола, дори спорта с усещането, че владееш тялото си, водели до пристрастяване. Истината е, че до пристрастяване водят не самите навици, а зейналата в душите ни празнота, крещящата ни жажда за достоен, смислен живот. Имаш ли маниии, пристрастия значи просто е време да помислиш за какво ридае сърцето ти. Не цигарите ни пристрастяват, а факта, че по някаква причина живеем непълноценно, не умеем да си доставяме наслада и да пием от извора на емоциите си, които са около нас. И затова са ни нужни фалшиви удоволствия. Увеличаваме дозата, докато накрая не се пристрастим фатално."

    из "Анатомия на илюзиите"

    "Когато дойде денят на сбъднатите ти мечти, може би ще разбереш, че животът ти свършва, а не започва с тях..."

    из "Анатомия на илюзиите"

    "И за първи път усети задушаваща болка в гърдите, защото желаеше нещо твърде силно, което не можеше да има. А то сякаш се отдалечаваше толкова бързо, колкото на него му се искаше да приближава."

    из "Анатомия на илюзиите"

    Активен

    И нека никога нищичко няма,
    за да няма какво да се губи..
    Selinna
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 255


  • Град: София
  • « Отговор #8 -: Април 30, 2013, 19:44:09 »

    "Всичко започна в онзи сив ден,
    когато ти престана да казваш гордо:
    АЗ СЪМ!
    Когато, засрамен и уплашен,
    сведе глава
    и замени думите и делата си
    с една мисъл:
    ЩЕ ТРЯБВА ДА БЪДА… "
    "Нека ти разкажа",Хорхе Букай

    “Хората мислят, че сродна душа е онзи, който идеално ти пасва, и всички искат това. Но истинската сродна душа е огледало — такъв човек ти показва всичко, което те задържа, насочва към теб собственото ти внимание, за да можеш да промениш живота си. Истински сродната душа е може би най-важният човек, който някога ще срещнеш, защото събаря стените ти и те шамаросва, за да се събудиш. Но да живееш със сродна душа завинаги? Нее. Твърде болезнено е. Сродните души идват в живота само за да ти разкрият нов пласт от теб самата, а после си тръгват. И слава Богу, че е така.”

    Яж, Моли се и Обичай - Е. Гилбърт

    Активен

    И нека никога нищичко няма,
    за да няма какво да се губи..
    Selinna
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 255


  • Град: София
  • « Отговор #9 -: Април 30, 2013, 19:47:38 »

    Добър ден! Започва нашият репортаж от специалната олимпиада без допинг-контрол. Да, да, спортистите НЕ се проверяват за допинг! Напълно. И така...
    - 27 метра скочи финландският спортист. Много, много добър резултат за шахматист.
    - Тринадесет убити и шестдесет ранени. Това е резултатът от неудачно хвърляне на гюле.
    - Току що направи овчарски скок руският скачач. Зрителите с нетърпение очакват кога най-после ще се приземи.
    - Копиехвъргачите днес много ни зарадваха. Резултатите - два свалени пътнически самолета... и един руски скачач.
    - Ето гимнастикът от Китай вече трети час се върти на висилката...
    - Организационният комитет реши да отмени хвърлянето на чук поради мерки за безопасност.
    - В маратона традиционно победиха атлетите от Кения. Оказа се, че те са дошли, бягайки от Кения.
    - Току що стана известно, че някъде е изчезнал целият организационен комитет. На стадиона излизат чукохвъргачите.
    - Канадски велосипедист в бързината си забрави велосипеда... но това не му попречи да изпревари всички до финала и да е пръв!
    - През това време китайският гимнастик продължава да се върти на висилката...
    - И така първо хвърляне на чук... и китайският гимнастик май го отнесе.
    - А сега започва традиционният петдесетобой. Стартира участникът от Щатите. Ето, той пробяга три хиляди метра, направи овчарския скок, вдигна щангата с 300 килограма, пробяга 100 метра, остави щангата, кош от тройката, шах, мат, гооол!

    Активен

    И нека никога нищичко няма,
    за да няма какво да се губи..
    Selinna
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 255


  • Град: София
  • « Отговор #10 -: Май 08, 2013, 16:45:35 »

    От няколко дни насам бях в нещо като задънена улица... Вяско нещо ме дразнеше, дори само присъствието на хора около мен беше изнервящо и усещах, че нещо липсваше.. Може би по навик започнах да търся "утеха" именно там, където срещах дразнението, а именно в околните.. Открих, че те си бяха същите - явно нещо в мен не беше в ред.. обикновенно преди, когато изпадах в такива състояния си говорих със себе си.. Да, знам, че звучи странно, но винаги работеше  Ухилен Визуализирах си градинка с малка къщичка, много дръвчета и по средата нещо като съвсем малко езеро с поточе - там винаги ме чакаше една жена в тъмно синя рокля, светло сини очи и руса коса до петите.. Вчера се опитах да направя връзка с тази жена, но всякаш пред мен имаше стена.. и не успявах да отида там - все се блъсках в нея...След като направих няколко неуспешни опита да намеря опора в околните, аз се поразрових в главно старите ми постове и естествено открих така търсената утеха... Ето от тук тръгнах да се чета..  Ухилен


    Цитат
    А обидата идва от егото не от душата на енергийно ниво няма положителна или отрицателна енергия хората са го измислили с течение на времето. Няма добро и няма лошо всичко е измислица на егото да се самоподържа, е вярно че има мрак, но в това е хармонията, иначе нямаше да знаем, че има светлина. В природата също е така - вълкът няма лоши чуства към агнето (опитайте да имате лоши чуства към пържолата си).
    Слава Богу, че старите коментари се пазят.. Бях забравила именно, че от егото произлиза всичко лошо.. Това, че когато някой ни обиди с думи или поведение.. Болката, която усещаме е силният удар по това его и опитите му да се самосъхрани.. Всъщност всеки сам за себе си решава как ще се държи и накъде ще ходи и всеки сам за себе си решава как ще реагира на тези постъпки.. от което пък следва, че..

    Цитат
    всеки трябва да извърви пътя си сам и да изживее това с което се съгласява
    Бях забравила и това свое оригинало изказване  Ухилен Което пък ми повлия отрицателно и започнах да търся опора там, където най - малко мога да я получа, а именно в приятелите си.. всъщност те могат да дадат подкрепа, но само до някъде.. после трябва човек сам да се научи да ходи, а при отказ последствията може да са лоши..

    Всъщност може да е ставало объркване на егото с търсенето на любов и то (егото) да е победило.. За което ме подести част от един много добър пост на една прекрасна съфорумка:

    "Няма определение на любовта или най-малкото земни думи нямат силата да я опишат дори и в най-леките й аспекти. Единственото,което ни остава е да я покажем чрез случки и събития.
    Любовта е различна като смъртта.
    Всеки изпитва различно нещо,когато умира. Защо? Защото тук отново идва момента със опитността на духа. За тези,които са увеличили кръгозора си и "виждат и чувстват" по-добре от останалите смъртта е преход. За дребните душици,които са все още неосъзнати и нямат развита сетивност,смъртта е краят...ужаса...страха...неизбежната отвратителна участ."


    И също така едно интересно изречение от много близък за мен приятел: "Но си мисля,че става въпрос за любов,непостижима в материалният свят"
    Все още не съм намерила отговор на въпроса - Защо именно "непостижима"?.. Може и да я има съхранена в децата, животните, растенията.. в хората е трудно забележима, но пък само, защото, когато се появи ние все сме заети с много по важни неща и просто я подминаваме.. а пък тя , също както и обидата и лошото, не може да влезне в нас без ние да я приемем.. Въпрос на избор..

    Вижда се, че форума от времето на тези постове, до сега доста се е променил.. Но има едно нещо, което все си остава същото:
    "Говорим за любов, но кой я разбира в иситниският и смисъл? Тук говорим за много неща и с някои мнения се съгласяваме, но това е само за момента,а после какво става? Задоволяваме се и с малкото,а се оплакваме,че нямаме повече и се възхищаваме на победителите.."

    Тези неща все още са в сила, неизвестно защо, но пък е добра новина, че идват толкова много нови хора и един от тях е едно прекрасно слънчице Еос , които с пълна сила обикаля по форума, но пък за сметка на това по - старите потребители напуснаха... като казах "напуснаха" ето и още едно слънчице, което бяхме позабравили хахаха : Е, не знам кой е този някой и не ме интересува, но искам да му кажа: Тук съм винаги, дори и когато ме няма!. Гити искам да ти благодаря, че отново ни караш да се усмихване, така както преди!! Искренно се надявам и другите от "старата гвардия" да са "тук дори, когато ги няма"!  Ухилен

    П.С. Искам на всички, които до този момент съм разочаровала, обидила, натъжила и т.н. да се извиня и да дам една огромно мече, че все пак ме карат да се усмихвам и ме радват дори тогава, когато ми е гадно!





    Активен

    И нека никога нищичко няма,
    за да няма какво да се губи..
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Дневникът на Аэ съм « 1 2 ... 11 12 »
    Лични дневници
    Аэ съм 169 7020 Последна<br />публикация Юли 02, 2012, 18:30:57
    от venturyy
    Дневникът на Яница « 1 2 ... 6 7 »
    Лични дневници
    Ianica 102 4331 Последна<br />публикация Август 14, 2012, 22:15:10
    от sahaj
    Дневникът на Тайственият ;)
    Лични дневници
    Tainstven 13 1233 Последна<br />публикация Май 17, 2012, 07:32:19
    от Tainstven
    Дневникът на Роси
    Лични дневници
    rosi_999 2 728 Последна<br />публикация Декември 20, 2012, 00:33:25
    от rosi_999

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright