Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Дневникът на До  (Прочетена 956 пъти)
Do_It
Eyes of consciousness
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 241


Strange Bird

« -: Март 23, 2013, 01:52:15 »

 
Хората пишат дневници, а те самите са такива. Поглеждаш някой човек - визия, поглед, изражение - какво се крие в мислите му, какви са кадрите от живота му, емоциите му, уроците му, стъпките му. Улавяме понякога усещане за него самия, една идея от сноп емоции, трудни за преразказване в събития и думи. Просто носители на знание без думи.
Хората търсят отговори, създадени въпроси, а понякога отговори няма. Защото всичко Е, каквото и да е. Комуникирам, за да усещам другия зад думите.
Останаха с времето малко отговори, които търся и не защото съм ги получила всички, а защото съм осъзнала, че да ги търся няма смисъл. Живота се случва, нещата съществуват, събитията се движат. Отговори - не изпитвам нужда. Конфликти - нямам желание. Защо създадох дневник - не знам и не искам да знам. Пиша машинално. Мисли. Пиша на себе си. На себе си.
Имам нужда от почивка - няколко дни без работа, без града. Няколко дни.  
Не търся анализи и аналитици, нито критици. Не ме докосват, няма да ме трогнат вече. Не, както преди.
Понкога само с погледа си стои, мълчи, сякаш говори с Бог без думи, но говори със себе си. Превключва от едно на друго, време не остава, а остане ли, е в своя "храм". Не може да се задушава от изискванията на всичко и всички, налагащи се над нея. Това я обезличава, ограбва и убива. Бори се и понякога успява, макар не винаги, но все пак някак си се справя. Сменя фази, понякога с крачки назад, една напред.
Аз съм някоя си, такава, каквато съм. Ти си такъв, какъвто Си. Но вече Си. Не търси да си някой, когато вече Си.  
Активен

Do_It
Eyes of consciousness
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 241


Strange Bird

« Отговор #1 -: Май 02, 2013, 23:41:53 »

Случвало ли ви се е?
Случвало ли ви се е да се прибирате след 13-часов работен ден, уморен, с желанието да си седнете с партньора да си хапнете и да си легнете, и в момента, в който асансьорната врата се отваря да видите бравата на дома ви изкъртена, вътре ровено, терасата отворена, дрехите ви разхвърляни, бельото ви, пръскано с дезодоранта ви и нищо от техниката да не е взето? Случвало ли ви се е да усещате, че вече нямате грам сигурност в дома, в който живеете, все едно спите на улицата и всеки по всяко време може да ви доближи и да направи каквото си поиска? Случвало ли ви се е да ви се спи толкова много, ама толкова много, а да се пробуждате сами през половин час от стрес от случилото се, за да се уверите, че никой не е в дома ви? Случвало ли ви се е повече никога да не се чувствате сигурен в дома си, защото някой го е осквернил - разбил е вашия дом-вашата крепост? Случвало ли ви се е да ви кажат, че сте наблюдавани от поне два дни, за да знаят кога ви е нямало и да ви обвземе онова неспокойно чувство, че все още, дори и след това продължавате да бъдете наблюдаван? Случвало ли ви се е да спите със спуснати щори и затворено навсякъде, дори да умирате от жега, за да си възвърнете поне мъничко част от чувството за спокойствие? Подсилвате сигурността в апартамента и пак не се чувствате сигурен... Случвало ли ви се е да спите с оръжие под ръка? А, ако имахте деца (а, ако имах дете)? Бебе, малка челяд - беззащитни, която ви чака вкъщи - по-страшния вариант?
Дано никога не го почувствате, ако не ви се е случвало досега.
« Последна редакция: Май 02, 2013, 23:50:15 от Do_It » Активен

Житара
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 417

« Отговор #2 -: Май 03, 2013, 08:49:04 »

Знаеш ли колко пъти съм се чудил на хората които
се застраховат? Недоумявам защо. Може би им носи мир,
спокоен сън, печалба, възвръщаемост. Дали си плащат за
да поддържат една илюзия жива. Сигурност, какво е това
изобщо?

Активен

☺ ∞♥ oNe レo√乇
Spiritus
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 103


  • Град: Златната Среда
  • Не се притеснявайте да ми пишете за каквото и да е

    « Отговор #3 -: Май 03, 2013, 10:50:55 »

    Сигурност = Пари + Разум
    А застраховките са чудесен механизъм, но са подходящи за хора с високи доходи.
    Активен

    "Има само едно добро - знанието. И едно зло - невежеството." - Сократ
    "Има два пътя. Единият е космически широк и краят му води към гибел. Вторият е тесен и краят му води към вечен живот. Мнозина избират широкия път. Малцина тръгват по тесния. Но ти тръгни по тесния път!" - Библията
    Ru Alfa
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 315


    « Отговор #4 -: Май 03, 2013, 11:28:46 »

    Хммм на мен ми се е случвало като дете. Бяхме тръгнали да излизаме с нашите, аз бях на около 8 години, и забелязахме един който ни наблюдава нас и гледа към апартамента, и решихме да се върнем. И сега като погледна назад толкова съмнителни типове съм виждала, аз дете, сама, прибирах се от училище и умирах от страх докато се качвам към нас по стълбите, и едва след като заключех вратата след себе си се чувствах по спокойна.
    После след доста време два апартамента + нашия бяха разбити, и решихме да се заключва вратата на входа. След известно време вратата на входа беше разбита, което отново докара стрес и въпроси кой, как и кога. Обаче после се оказа, че не я е разбил крадец, а един съсед се бил напил и си забравил ключовете.
    Никак не е приятно, чувството е много натоварващо, да не се чувстваш сигурен дори в собствения си дом. И въпросът вероятно не е в какво ще вземат, а в това че усещаме заплаха за сигурността си и този на близките си. И че трябва да разчитаме на себе си, за да се защитим. Защото органите на реда, които би трябвало да го направят пак ще вдигнат рамене многозначително.
    По празници човек трябва да е особено внимателен, тогава крадците знаят, че обикновено няма никой в домовете, и дори съседи, които да ги чуят, защото повечето са заминали нанякъде.
    Едно от възможните решения е или голямо куче пазач или ако може алигатор в коридора. Нахранен обаче, целта е само да ги сплаши не да ги яде.
    Но и крадците все пак са хора, които живота е принудил да прибегнат до този начин на препитание за да се изхранват. Някои от тях поне.
    Активен
    Alida
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 256


    « Отговор #5 -: Май 03, 2013, 12:14:32 »

    И на мен са се случвали някои от нещата- моментът с дезодоранта по бельото (при мен- чужд), "гарниран" с остатъци от горели разноцветни свещи в кофата за боклук. Знаех кой е и защо го прави, а с достъпа до в къщи -нямаше нужда от разбиване на вратата. Аз сама я отворих (и в буквален, и в преносен смисъл)
     С времето ми се  подредиха нещата. Тогава стана ясно, че не е важно кой и какво ти е направил, а това, че му е дошло наум да го направи. Господ си има и хора, които да му събират вересиите, щом ми ги е пратил- давам и багодаря, че небесната ми "сметка" е намаляла. Това е след време, разбира се. Иначе шокът си е изпитание за преодоляване. Но от "превъртане" в главата няма полза- едно нещо се плаща само по веднъж, другото е страх и рекет за още от същото. А енергията нали следва мисълта....
     
    Активен

    "Не е важно да видиш, а да разбереш"- Sunshine(sun)
    Sine Wave Zero
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 338

    « Отговор #6 -: Май 03, 2013, 14:47:59 »

    Spiritus, Житара, честно казано само вие си знаете защо и по какъв повод вмъкнахте идеята за застраховките, но според мен има друго по-съществено нещо и то е как да не се налага да спим с отворени очи – нещо в което не вярвам да сте толкова добри, за да пренебрегнете нуждата от сигурност.

    До, тук има и един фактор, който е свързан с разпределянето на отговорността между живущите в кооперацията. Сега, ясно е че една жилищна сграда представлява една своеобразна система, при която хората се споразумяват как да я подържат. Ясно е че ако 90% от отговорностите се оставят в ръцете на един домоуправител, той няма да е достатъчно способен да опази реда, освен ако не работи в специалните служби и не е купил цялата кооперация. Доста разговори водехме с теб, при които стана на въпрос, че в старата ни жилищна кооперация в Младост, един домоуправител трябваше да отговаря за поддръжката на 20 етажа апартаменти. Тикаха му, и пари, и отговорности, та накрая имаше и желаещи да го горят на кладата, защо не си ги изпълнявал, и едва ли не им крадял парите. То беше на същия принцип като с държавното управление, но да не задълбаваме толкова навътре. В нашия блок, за щастие имаше (и още има) мъдри хора, които решиха че само 1 човек, колкото мъдър и способен да е, не би следвало да поема отговорността на толкова много други хора. Досещаш се защо кооперация си избира домоуправител, нали? Ами за да компенсира неспособността на другите да си организират поддръжката и сигурността на сградата. И така решихме да има 20 домоуправителя, на всеки етаж по един, отговарящ за етажа. Или 1 на 7 апартамента, грубо казано. Общо взето, колкото по-голяма е ‘крепостта’, толкова повече следва да са ‘пазачите’ вътре. Това може да означава, че имате нужда и от охранител, и от още 1 домоуправител. В моите очи въпросът не стои как би се опазила, а как бихте се опазили. Напомняй на съседите ти че ако не се вземат мерки, утре може да са обрани и техните апартаменти. Не е всяване на страх, а вид шамар за изтрезняване. Ще ти дам един пример. В стария ни жилищен блок (засягам го защото там ставаха легендарни катарзиси с вътрешни природни бедствия Веселяк), комшията ни от долния етаж, все се оплакваше че при него имало теч от нас, но ние а да вземем мерки, а той никак не се обажда да направим нещо. Само се оплаква, като го потърсим да отворим шахтата и да видим – няма го! Хем сърбеше, хем болеше! Цяло лято все някъде ходи, все неоткриваем го раздаваше, докато накрая теча по канализацията обхвана не само етажа под нас – 11тия, а и 10ти, и 9ти, и 8ми, и 7мия! Беше октомври, дойде наемателката от 7мия етаж разревана, всичко над нея капе, мирише на мухъл, тя горката хремясала от влага, та няколко пъти подред ходех да я успокоявам и да я уверявам че ще оправим работата, докато един ден комшията ни даже се нави да отворим шахтата и се оказа всъщност че тръбата била спукана някъде между двата ни етажа. И майстори от блока идваха, и къртиха, но направо спасихме живота на комшиите. Това бе едва последния сравнително скромен катарзис, развил се в рамките на нашия блок, ако тръгна да описвам всички, ще трябва да си отворя дневник. Изводът е че каквото и да се случи в една “система” , решението се случва с мобилизирането на редица “компоненти”, за да няма пренапрежения и пренатоварвания. На този принцип работи всичко от машината до биологичната единица, и вселената, ако щеш.
    « Последна редакция: Май 03, 2013, 15:14:36 от Sine Wave Zero » Активен
    Житара
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 417

    « Отговор #7 -: Май 03, 2013, 21:03:06 »

    Добър вечер!
    Имате ли сигурност, купувам!
    -Разбира се, сот искате ли?
    Да, ако може и паник бутон!!!
     
    Може би когато човек поспи на сака си и
    се завива с якето си, на вместо олекотеното,
    ще се светне колко струва ключалката му...
    която така или иначе не съществува...

    Да ти отговоря, как бих се опазил?
    Враг в къщи не би влезнал, защото знае какво иде за него,
    но объркана душа приемам винаги... Портата ми е отворена,
    вратата отключена (винаги), дори някаква котка, на която
    не съм дал име, се научи да влиза в къщи(скача на бравата).
    Та... как бих се опазил...? - Никак!

    Това което съм забелязал е, че колкото и да се пази човек
    никога не може да предвиди, от къде ще му дойде. Или поне не
    познавам човекът, който го е предвидил.

    Активен

    ☺ ∞♥ oNe レo√乇
    Do_It
    Eyes of consciousness
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 241


    Strange Bird

    « Отговор #8 -: Май 13, 2013, 12:19:06 »


    Но и крадците все пак са хора, които живота е принудил да прибегнат до този начин на препитание за да се изхранват. Някои от тях поне.

    А, ми и те са хора, НО се забравя момента да избереш дали да дадеш, на кого, кога и как. Е, да беше почукал на вратата да попита "имате ли как да помогнете" и да изрази мотивите си за търсене на помощи. Тогава нямаше да е крадец. Крадеца пренебрегва това. Крадеца налага своите желания и нужди  един вид. Той е в ролята на "насилник", погледнато от друг ъгъл. Не се хващайте за думите - не съм ги обмислила добре от всеки ъгъл преди да ги напиша, а просто като доближаващи се до описанието. Не толерирам кражбата. Много от крадците не са изпаднали в нужда. Много от тях го правят поради лесния начин да се сдобият с финансии - идва ми на ум една дума и това е "мързеливци" и хора, които смятат, че заслужават повече от другите. Идва ми и друга дума на ум - "наглост". Те сами си дават правото да вземат онова, за което другите са дали труд, време, сън и здраве да го получат. От друга страна погледнато, те са хора извън системата - "искам нещо - взимам си го, няма какво да плащам на никого", но това не ги управдава. Нарушават и личното пространство.
    Активен

    Sine Wave Zero
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 338

    « Отговор #9 -: Май 13, 2013, 14:07:52 »



    Много от крадците не са изпаднали в нужда. Много от тях го правят поради лесния начин да се сдобият с финансии - идва ми на ум една дума и това е "мързеливци" и хора, които смятат, че заслужават повече от другите.

    Тук съм много съгласен. Затова не бива да се толерират, защото се учат на грешни схващания как да си заслужат финансите. Казвам "грешни" защото да вземеш от някой за да имаш ти, значи насилствено да го ограничиш от възможността той да го има.

    Ако го възпрепятстваме да открадне, така защитаваме и закона за ненамесата в личния ни избор да разполагаме с това което е до нас.
    Активен
    Ru Alfa
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 315


    « Отговор #10 -: Май 13, 2013, 16:25:18 »

    Наистина е така. В каквато и трудност да е изпаднал някой, престъпното поведение не бива да се толерира. По скоро на човек в нужда трябва да се подаде ръка за работа примерно. Стига той  да дойде да поиска помощ, вместо да ходи да краде. Все се опитвам да разбера и да погледна от гледната точка на всеки един. Какво, как и защо е довело до причините за съответните действия. Защото въпреки че за мнозина движещите сили са еднакви, често те са и строго индивидуални.
    « Последна редакция: Май 13, 2013, 16:41:25 от Ru Alfa » Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Дневникът на Яница « 1 2 ... 6 7 »
    Лични дневници
    Ianica 102 4298 Последна<br />публикация Август 14, 2012, 22:15:10
    от sahaj
    Дневникът на Тайственият ;)
    Лични дневници
    Tainstven 13 1214 Последна<br />публикация Май 17, 2012, 07:32:19
    от Tainstven
    Дневникът на Sita « 1 2 3 »
    Лични дневници
    Sita 32 1603 Последна<br />публикация Август 17, 2013, 10:23:49
    от Sita
    Дневникът на infinity
    Лични дневници
    infinity 3 855 Последна<br />публикация Август 25, 2012, 01:35:05
    от infinity
    Дневникът на Роси
    Лични дневници
    rosi_999 2 711 Последна<br />публикация Декември 20, 2012, 00:33:25
    от rosi_999

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright