Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: ТИХА БОРБА СЪС СИСТЕМАТА.КЛИПОВЕ, МАТЕРИАЛИ И ДР. ВДЪХНОВЕТЕ СЕ!  (Прочетена 1630 пъти)
Ariam
Ariam(Маха Оръга)
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1236


« -: Март 17, 2013, 03:00:34 »

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=xFNKtAr-xvs" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=xFNKtAr-xvs</a>
Активен
Ariam
Ariam(Маха Оръга)
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1236


« Отговор #1 -: Март 17, 2013, 03:02:41 »

Различен свят не се гради от безразлични хора! Усмивчица
Активен
Ariam
Ariam(Маха Оръга)
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1236


« Отговор #2 -: Март 17, 2013, 03:34:45 »

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=Odxg0AIaEHw" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=Odxg0AIaEHw</a>
<a href="http://www.youtube.com/watch?v=i4WKH1jOrL4" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=i4WKH1jOrL4</a>
<a href="http://www.youtube.com/watch?v=oiZMIBY9Vds" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=oiZMIBY9Vds</a>
<a href="http://www.youtube.com/watch?v=vY4VZr8Ox94" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=vY4VZr8Ox94</a>
Активен
Странник
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1378


  • Град: Варна
  • « Отговор #3 -: Март 17, 2013, 03:53:41 »

    ....
    По-точно, Еквадор е първата страна от южноамериканския континент, и първата нация в света от 1948-ма година насам, приложила концепцията за „омразен дълг” (3) и по-точно „политически и технически отказ да върне на международната общност държавните си дългове, тъй като те са поети от предишните правителства чрез корупция, нарушаване на законите и нарушаване на конституцията”. На 12 декември 2008 г. новоизбраният президент на Еквадор Рафаел Кореа (БВП около 50 милиарда евро, 30 пъти по-малък от Италия) официално декларира в директно излъчване по телевизията на целия американски континент, че „изтрива националния дълг, считайки го за „омразен”, тъй като е неморален; създаден е в разрез с конституцията, подтискайки народа, чрез измама. Убеждават ни, че което е закон, тоест е легитимирано, значи е правилно. Не е така: от днес в земята на Еквадор важи новият конституционен принцип, според който само което е правилно за населението може да бъде закон”.



    Дългът е 11 милиарда евро.  Международният валутен фонд изтрива Еквадор от списъка с цивилизованите нации: няма да получи никога повече каквато и да е помощ от никой. „Страната трябва да се изолира”, заявява Доминик Строс-Кан, тогава изпълнителен директор на валутния фонд. Страната е на колене. На другия ден Уго Чавес обявява официално, че ще даде своя принос, доставяйки гратис петрол и газ на Еквадор за 10 години. Четири часа по-късно бразилският президент Лула обявява по телевизията, че ще предостави гратис 100 тона дневно пшеница, ориз, соя и плодове за прехраната на населението, докато страната не си стъпи на краката. Вечерта Аржентина обявява, че ще предостави на Еквадор гратис 3% от своята продукция на телешко месо първо качество, за да гарантира количеството протеини за населението. На другата сутрин в Боливия Ево Моралес легализира националната продукция на растението кока и го обявява за колективно благо. Налага данък на производителите на листа от кока и предлага на Еквадор заем от 5 милиарда евро с нулева лихва, който да се върне за 10 години чрез 120 вноски. Два дни по-късно Еквадор подава официална жалба срещу Юнайтед фрут къмпани (Чикита) и Дел Монте за „робовладелчество и престъпления срещу човечеството”, национализира банановата индустрия (Еквадор е най-големият производител на банани в света) и лансира национален план за инвестиции в чистото био и екоземеделие. Десет дни по-късно, баварските Зелени, Зелените от Schleswig Holstein, в Италия Conad и в Дания Haagen Daaz, декларират интереса си за незабавно подписване на 10-годишни договори за изкупуване на произведените банани по официални финансови пътища и в евро-валута на Чикагската търговска борса.

    На 20 декември 2008 г., реагирайки на зова за помощ на Юнайтед фрут къмпани, президентът Джордж Буш (с изтичащ мандат, но все още официално на власт до 17 януари 2009 г.) обявява „решението на Еквадор за нулево и криминално” и претендира за изключване на страната от ООН: „готови сме дори на военна намеса, за да защитим интересите на САЩ”. На следващата сутрин мощното адвокатско студио от Ню Йорк „Голдбърг и Голдбърг” представя защитна записка, твърдейки, че съществува юридически прецедент. Шест часа по-късно САЩ се предават и налагат на международната общност приемането и легитимирането на понятието за „омразен дълг”. Доказва се, че Юнайтед фрут къмпани е „мултинационална компания, систематично прилагаща политическа корупция” и е осъдена да заплати щети за 6 милиарда евро.

    Обръщам внимание, че „юридическият прецедент” (до ден днешен неизвестен за повечето европейци) е с дата 4 януари 2003 г. и носи подписа на Джордж Буш. Да, точно така. Отнася се за Ирак, когато „технически” е американско владение,  окупиран от пехотинците и с временно правителство, непризнато от ООН. Саддам Хюсеин е оставил заеми за 250 милиарда евро (от които 40 милиарда са към Италия, благодарение на маневрите на Тарик Азиз, вице на Саддам и човек на Опус дей, верен на Ватикана), който САЩ изтриват, използвайки концепцията за „омразен дълг” и създавайки по този начин исторически пресен прецедент.

    Нюйоркските адвокати на Еквадор предлагат на американското правителство следния избор: или приемат и си замълчават, или ако се анулира решението на Еквадор, тогава се анулира и решението относно Ирак и американската хазна трябва веднага да върне на всички 250-те милиарда евро, включително с лихвите за 4 години. Обама, все още не встъпил в длъжност, но вече избран, задължава Буш да се откаже. Дебелата сметка на нюйоркските адвокати я плаща правителството на Бразилия.

    Тогава се ражда модерната Южна Америка.

    И легендата за Рафаел Кореа, избраният президент в Еквадор, расте и се разпространява. Не е местен селянин като Моралес, синдикалист като Лула, военен като Чавес. Съвсем различен е. Произлиза от семейство на висшата карибска аристокрация и е католик- интелектуалец. Завършил икономика и планиране в Харвард, вярващ католик, той се самоопределя като „християнин-социалист като Христос, винаги на страната на нуждаещите и страдащите”. Първото му официално действие се състои в замразяването на всички сметки на IOR в католическите банки в Кито, като сумата се насочва към една социална програма в помощ на най-бедните слоеве. Арестува цялата политическа класа от предходното правителство, която е изправена пред съда с редовен процес. Всички влизат в затвора със средни присъди от по 10 години при строг режим.

    Конфискувано е богатството им, национализира се собствеността им и се преразпределя към екологичните земеделски кооперативи. Кореа изпраща писмо на папа Рацингер, и обявявайки се за „ винаги  покорен слуга на Негово Светейшество”   официално иска от Ватикана да изпраща в Еквадор само „религиозни деятели с дълбока духовност и които желаят  да помагат на нуждаещите се, да избягва търсещите да правят бизнес, които ще попаднат под ударите на Човешкия закон”.

    Всичко това днес можем да го разкажем, благодарение на полудялото Външно министерство на Англия. Днес по цялата планета Земя се говори за Рафаел Кореа, за Еквадор, за „омразния дълг”, за новата Южна Америка, опълчила се срещу колониализма и робството на европейските и американските мултинационални корпорации.

    Николай Ножаров

    Защо Джулиан Асанж избра една малка, тиха южноамериканска държавица (Еквадор)с почти никакво значение?
    цитат от ''АТАКАТА СРЕЩУ РЕПУБЛИКА ЕКВАДОР. КАКВО СТАВА В ЛОНДОН И ЗАЩО?''
    цялата статия http://www.dnevnik.bg/blogosfera/post.php?id=21959
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1378


  • Град: Варна
  • « Отговор #4 -: Март 17, 2013, 03:56:30 »

    Борисов наряза на скрап малките реактори в Козлодуй

    Котерията ГЕРБ превърна България в радиоактивно бунище на Европа
    Магдалена ТАШЕВА
    Първи и втори реактор са вече куп старо желязо, от 3 седмици ДПРАО подготвя нарязването на 3-ти и 4-ти блок!!!


    цялата статия:http://www.vestnikataka.bg/2013/03/%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%8F%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BF-%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%80%D0%B5%D0%B0%D0%BA%D1%82/
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1236


    « Отговор #5 -: Март 17, 2013, 04:05:04 »

    Омразния дълг е нещо много полезно в нашата ситуация Странник Усмивчица съгласна на 100% с теб.
    Колкото до промените в съзнанието на хората, които исках да засегна, като тема тук...Смятам, че на първо място те трябва да се запознаят със системата срещу която се борят  - отблизо!
    Първо нека помоля за по-малко излишни редове и повече сбита информация, за да избегнем отказ заради мързел за четенето и да направим инфото по-смилаемо, ако е възможно.
    Аз искам да пусна тук най-важното относно моделите на световната икономика - всеки трябва първо да знае как функционира най-важния коз на системата Усмивчица
    За жалост още не съм готова с материала, понеже не съм го прочела до край, но това което разбрах до тук е покъртително
    Активен
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1236


    « Отговор #6 -: Март 17, 2013, 04:08:56 »

    Международни икономически отношения -
    Международните икономически отношения, МИО (по-рядко като международна икономика от английски: international economics) се занимава с ефектите върху икономическата активност от международните различия в продуктивните ресурси и консуматорски предпочитания и институциите, които им влияят. МИО се опитва да обясни моделите и следствията на транзакциите и взаимодействията между гражданите на различни страни, включително търговия, инвестиции, миграция.
    Международна търговия - изучава движението на стоки и услуги през международните граници от гледна точка на фактори за търсене и предлагане, икономическа интеграция и политически промени.
    Международни финанси - движението на капитала през международните финансови пазари и ефектите от тези движения върху стойностите за обмен на валути.
    Международна монетарна икономика и макроикономика - изучава движението на пари и макроикономическите движения през страните.
    Активен
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1236


    « Отговор #7 -: Март 17, 2013, 04:09:54 »

    Икономическа интеграция - Терминът икономическа интеграция се използва за характеризиране на международни икономически взаимоотношения, изразяващи се в свързване на отделни икономики за осъществяване на свободна търговия помежду им, в тяхното постепенно обединяване.
    Икономическата интеграция включва премахване на дискриминационните бариери в търговията между засегнатите страни, развитие и задълбочаване на сътрудничеството между страните.
    Днес сред най-интегрираните икономики на суверенни държави са тези на страните от Европейския съюз и неговата еврозона.
    Активен
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1236


    « Отговор #8 -: Март 17, 2013, 04:18:56 »

    Кои са либералите в икономиката!?
    Развитие на либералната мисъл в икономиката
    Икономическият либерализъм се заражда в Англия в края на XVII и началото на XVIII век. Това е естествен процес, тъй като по това време Англия е доминираща икономическа сила в света и самата икономическа наука се явява главно английски продукт. Основните предпоставки за настъпващите промени в икономическия живот са, от една страна, свободните капитали, натрупани от търговски операции и от богатствата на новооткритите земи, а от друга, свободните от извъникономическа принуда хора, продаващи своята работна сила. В тази променяща се икономическа обстановка свободното предприемачество и ненамесата на държавата в стопанските инициативи и прояви на хората, осигуряването на индивидуалното право на икономическа дейност са зараждащите се принципи на икономическия либерализъм.

    Двете основни характеристики на икономическия либерализъм са частната собственост и свободният пазар. Икономическата свобода е един от най-важните компоненти на икономическия либерализъм. Икономическата революция, довела либерализма на историческата сцена, променя въобще човешкия живот и води до политическа свобода и по-голяма справедливост по отношение на предприемачеството и инициативата на хората.

    Философска основа на икономическия либерализъм е тълкуването, че обществото е създадено за човека, а човекът в съответствие със своите естествени права е свободен и в своята стопанска дейност. Това означава, че свободната частна инициатива може да създаде икономически ред, отговарящ на природата на човека, ако държавата не се намесва. Икономическата политика на либерализма дава така необходимата възможност на хората за свободна инициатива, отчитайки икономическите им интереси и нищо повече. Това е един от постулатите на икономическия либерализъм. Очевидно е, че институциите на либералното общество трябва да осигурят необходимия икономически климат за задоволяване на стопанските предпочитания на хората без принуда. Това може да се постигне чрез механизмите на свободния пазар с минимална или никаква намеса на държавата. Това е другият постулат на икономическия либерализъм.

    В развитието на либералната икономическа мисъл могат да се обособят два основни етапа, първи - класически икономически либерализъм, свързан с нейното възникване и обхващащ периода XVIII – XIX век, и втори – неолиберализъм, свързан с възраждането и доразвиването на либералната идея през 20-те и 30-те години на XX век и продължаващ до наши дни.

    Основни идеи на представителите на класическия икономически либерализъм
    Най-видният представител не само на класическия либерализъм, но и на класическата икономическа мисъл въобще е несъмнено родоначалникът на икономическата теория Адам Смит (1723 – 1790). Уникалната заслуга на “бащата на зрелия класицизъм” е, че за първи път в историята на икономическата мисъл той успява да създаде една цялостна теоретична система от икономически знания за законите на пазарното стопанство.
    “Апостолът на икономическия либерализъм” в класическата либерална традиция Адам Смит пледира за премахване на всички ограничения по отношение на пазара и предлагането на работна сила. Във фундаменталното си икономическо произведение “Богатството на народите” “шотландският мъдрец” застъпва идеята, че промените в политическата система се обуславят от промените в икономическия ред. Свободната търговия и въобще либерализмът в икономическия живот намират своето естествено съответствие в един конституционен ред, гарантиращ гражданските и стопанските свободи.
    Смит разглежда личността от гледна точка на егоистичната й природа като “икономически човек”. Преследвайки своите егоистични интереси, човек по най-добър начин спомага за интересите на обществото – растежа на производителните сили и богатството. Смит счита, че движещите сили на икономическия процес всъщност са израз на естествени (обективни) закони, на основата на които се създава “естественият ред” във функционирането на стопанския организъм. “Естествената свобода” в икономиката, свободната конкуренция, ненамесата на държавата в стопанската система – това са условия за “най-благоприятно” прилагане на икономическите закони и постигане на “естествения ред”, а следователно на развитие на икономиката, растеж на богатството и благосъстояние на нацията.
    Основен принос към теоретичното дооформяне и установяване на икономическия либерализъм в английската икономическа мисъл има Дейвид Рикардо (1772 – 1823). Той става теоретически изразител на движението за довеждане докрай на развитието на свободния пазар в Англия.

    Класическата значимост на Д. Рикардо се състои в сериозното му постижение да представи категориите и законите на пазарното стопанство в монистично единство (за разлика от дуализма в творчеството на А. Смит). В главното си икономическо произведение “За принципите на политическата икономия и данъчното облагане”, което излиза през 1817 г., Рикардо поставя в основата на своята концепция трудовата теория за стойността, според която трудността на производството на стоката е правилната мярка на стойността й.

    Рикардо довежда принципите на икономическия либерализъм до най-голяма висота. Той застъпва становището, че движещата сила на общественото развитие е само личният интерес, и затова разглежда системата на икономическия либерализъм като “естествено” устройство на обществото. Разработвайки проблемите на свободната инициатива, Рикардо прокарва и идеята за необходимостта от свободна международна търговия и обосновава икономическата изгода от международното разделение на труда и специализацията на страните в производството на стоки за експорт.

    Достойни последователи на класическите мислители, но със свой собствен принос в икономическата наука и големи привърженици на либералната идея са представителите на популярния икономикс (икономически мислители, появили се като популяризатори на А. Смит и Д. Рикардо) - Жан-Батист Сей и Клод-Фредерик Бастиа.

    Французинът Жан-Батист Сей (1767 – 1832) е повлиян силно от либералния принцип - laissez faire, както и от идеите на великото произведение на А. Смит “Богатството на народите”. В работата си Сей се показва като голям поклонник на пазара и пазарната хармония, обосновавайки възгледа за саморегулирането на пазара и безкризисното развитие на пазарната икономика, станал повече известен като Закона на Сей.
    Сей формулира в няколко тезиса и своята оптимистична и либерална концепция относно кризите и регулативизма. В един от тях той се обявява срещу негативната роля на протекционизма във външната търговия и в полза на свободната търговия от позициите на взаимноизгодния позитивен ефект за развитието на националните стопанства от свободното им участие в международния стокообмен.
    Придържайки се към принципите на либерализма на Смит, Сей пледира и за “ниска цена” на държавата в живота на обществото, за минимум държавна намеса във функционирането на националната икономика.

    За Клод-Фредерик Бастиа (1801 – 1850) често се говори като за “френския журналист-икономист на XIX век”. В своето оригинално по характер творчество Фредерик Бастиа проявява умението си да съчетава икономически, философски и религиозни идеи за либерализма, като го представя не само като икономическо, но и като политическо, обществено явление. Бастиа поставя в центъра на своето творчество пазарната система, която определя като единствено възможна, естествена и хармонична. Тайната на хармонията той вижда в нейните източници: размяната и свободната конкуренция. А собственият интерес е в сърцевината на хармоничните обществени отношения. В своите произведения Бастиа се проявява като ревностен защитник на свободните пазари и търговия и противник на държавното регулиране на икономическите процеси.
    Поява и развитие на икономическия неолиберализъм
    Неолиберализмът се заражда през 20-те и 30-те години на XX век, а в следвоенните години неговите принципи се избистрят и утвърждават. Теоретичните основи на неолиберализма произлизат от класическия либерализъм на XIX век. Общото между теоретичните концепции на класическия либерализъм и неолиберализма е, че най-доброто икономическо устройство е това, което е изградено на основата на пазарното стопанство, което се регулира от механизмите на свободната конкуренция. Но за разлика от либералните класици, които изцяло отхвърлят държавната намеса в икономиката, представителите на икономическия неолиберализъм признават намесата на държавата в икономическия живот, но само когато тя запазва основите на пазарното стопанство и свободната конкуренция.
    В исторически план неолиберализмът е антитеза на икономическата система на кейнсианството (икономическа теория, обосноваваща необходимостта от намеса на държавата в стопанския живот). Теорията за активната намеса на държавата в икономиката става господстваща в икономическата мисъл през 30-те и 40-те години на миналия век, но икономическите кризи от 70-те години показват, че: първо, държавата и правителствата са слаби регулатори на икономическия живот и второ, не е възможен икономически растеж в една постоянно дирижирана икономика.
    След II световна война постепенно неолиберализмът започва да играе водеща роля в много страни на Западна Европа. Негови представители има в Англия (Лондонската школа), Германия (Фрайбургската школа), САЩ (Чикагската школа), Франция, Италия и Белгия. Основната причина за широкото разпространение на неолиберализма след Втората световна война се корени в конкретните икономически условия от този период и необходимостта от икономическа теория, чиито принципи да позволят ускорено развитие на страните след военната катастрофа.
    В началото на 70-те години на XX век настъпва невиждан бум на неолиберализма в икономическата мисъл. В средата на 70-те години неолибералите получават общо признание след присъждане на Нобеловите награди по икономика на Фридрих фон Хайек и Милтън Фридмън. Неолибералната вълна залива индустриалните страни на базата на ускорения икономически растеж. Присъствието на неолибералите в икономическата мисъл е ангажирано с отхвърляне на прекалената намеса на държавата с всички произтичащи за свободата опасности.
    Неолибералите считат, че държавата е неспособна да осигурява благоденствие на обществото и следователно са необходими строги ограничения върху нейните правомощия въобще и в частност в правото й за данъчно облагане. Хайек и Фридмън смятат, че една система на пропорционално, а не на прогресивно данъчно облагане е в по-голямо съзвучие с принципите на неолиберализма. Пропорционалният модел би предотвратил преразпределителното облагане, което би могло да навреди на икономическата ефективност. В областта на финансовата политика неолибералите подкрепят принципа на балансиран бюджет. В областта на паричната политика според тях лишаването на държавата от нейния монопол върху издаването на пари е по-добро средство за контрол на паричните дейности, отколкото контрол с изменящи се правила. Общата икономическа цел на всички неолиберали е онази форма на ограничено управление под върховенството на закона, при която основните икономически правомощия на държавата – правото да облага с данъци, да изразходва и да пуска в обращение пари, се подчиняват на правила, не по-малко строги, отколкото правилата, защитаващи основните свободи на индивида.
    Най-разпространената сред неолибералите аргументация в полза на “минимум държава” се позовава на договорни съображения. По отношение на социалното подпомагане те застъпват аргумента, че социалното осигуряване на бедните би могло да бъде част от един рационален обществен договор. Изобщо в областта на социалната политика неолибералите са за институции, които ограничават свободата във възможно най-малка степен. Освен това те възлагат на либералната държава и на либералната политика създаването и прилагането на антимонополни закони и мерки за защита на потребителите, или иначе казано, създаване на икономически климат, благоприятстващ свободната инициатива. Фридрих фон Хайек посочва, че спонтанните процеси в обществото могат да са благотворни само на фона на правни институции, които сами са защитени от една принудителна власт и при които основните свободи са гарантирани за всички.
    Въпреки че различните неолиберални концепции са изградени върху принципи като приоритет на частната собственост, ниски данъци, ограничена социална политика, стабилна парична маса, а обединяваща теза е ограничена намеса на държавата в икономиката и антирегулативизъм, то отделните неолиберални школи, които се обособяват, имат свои специфики. С най-съществен принос за развитието на неолибералнта икономическа мисъл са Лондонската, Фрайбургската и Чикагската школа, а Лондонската школа се оформя като теоретичния център на неолиберализма.

    Фрайбургска школа

    Основоположник на неолиберализма в Германия е Валтер Ойкен (1891 – 1950 ), професор по политическа икономия във Фрайбургския университет. Привържениците на неолиберализма естествено се обединяват около него и неолибералното учение, изразявано от тях, получава името “Фрайбургска школа”. Съмишленици на Валтер Ойкен са Л. Ерхард, А. Мюлер-Армак, В. Рьопке, А. Рюстов, Ф. Беном, Х. Гросман-Дертом. Те създават поредица от икономически теории, най-известна от които е теорията за “социалното пазарно стопанство”.
    Икономическата основа на “социалното пазарно стопанство” според немските неолиберали е свободният пазар, основаващ се на свободна конкуренция, осигурявана чрез законодателните правомощия на държавата. Защитавайки свободната конкуренция, представителите на Фрайбургската школа се стремят да ограничат монополизацията на икономическия живот и да защитят малките и средните предприятия. От друга страна, те смятат, че свободната конкуренция не може да се осъществява автоматично и за нейното поддържане са необходими “регулиращи принципи”. Според Ойкен е необходимо съдействието на държавната власт, която с помощта на определени икономически лостове е длъжна да съхранява “социалното пазарно стопанство” и да създава благоприятен икономически климат и правила за неговото функциониране.

    Лондонска школа

    Носител на неолиберализма в Англия е Лондонската школа, наричана често “неоавстрийска”, тъй като представителите й възпроизвеждат идеи на Австрийската школа. Основоположник на Лондонската неолиберална школа е Фридрих Август фон Хайек (1899 г.), а други видни нейни представители са Карл Попър и Лайнъл Робинс.

    В теоретичната система на Хайек основополагащо място заемат концепцията за икономическото развитие като стихиен процес, изключващ възможността за каквото и да било съзнателно управление и планиране на цялостния икономически живот, и схващането за икономическата свобода на индивидите като висша ценност. Според Хайек “спонтанният ред” (пазарната икономика) се създава по еволюционен път като несъзнателен резултат от съзнателните действия на хората, преследващи своите лични цели. За Хайек съществува механизъм, който води и направлява действията на много хора, движени от лични подбуди, към постигане на обща полза, въпреки че никой от тях не е ръководен от мисли за благото на обществото.

    Хайек отхвърля преките форми на държавна намеса в икономиката, различните форми на протекционистична политика, като отговаряща на користните интереси на определени социални групи и слоеве (профсъюзи, фермери, бизнес). Държавата трябва да упражнява само административни функции, с които да следи да не се нарушава икономическата свобода на гражданите, т.е. да не се нарушават интересите на капитала и труда. Принципите на свободната конкуренция не допускат никакви обединения, които биха изменили закона за търсенето и предлагането. Поддържа се тезата, че монополните обединения не са закономерно явление, а се появяват, съществуват и се засилват благодарение на действията на държавната власт.

    Чикагска неолиберална школа.

    В края на 40-те години на миналия век в САЩ се появява неокласицизмът като едно от теченията на неолиберализма. Неолиберализмът в САЩ е представен най-ярко от чикагската група, чийто основател е Милтън Фридман, а нейни представители са Едуард Чембърлейн, Бенджамин Андерсън, Морис Копеланд. След разпадането на кейнсианската парадигма през 70-те години на XX век, идеите на Австрийската школа намират подкрепа от Людвиг фон Мизес, Мъри Ротбард, Израел Кризнър.

    Монетаризмът е най-зрялата проява на неолиберализма (или неоконсерватизма, както е наричан още в САЩ) в Америка, придобиваща голямо влияние в края на 70-те и 80-те години на XX век. Основен негов представител и теоретик е Милтън Фридман. Стремежът на Фридман и на присъединилите се към него неолиберали е да се докаже несъстоятелността на кейнсианския модел, според който активната намеса на държавата е решаваща за стабилизирането на икономиката. Неолибералите отстояват становището за наличието на вътрешни сили за саморегулиране на икономиката. Те доказват влиянието на стабилизиращи фактори, които регулират икономическото равновесие, като подчертават основното значение на паричната система в този процес. Според някои монетаристи големите колебания в темповете на нарастване на паричната маса в обращение, породени от неправилната парична политика, провеждана от държавата, са причина за появата на инфлация, циклична безработица, кризи в платежния баланс и други негативни икономически явления.

    Новата система, разработена от неолибералите в САЩ, предвижда свиване на контролните функции на държавните органи по отношение на икономическата дейност, ограничаване ролята на монополите и насърчаване на пазарната конкуренция, засилване на свободните, автоматично действащи пазарни стабилизатори и утвърждаване на първостепенната роля на инвестициите, спестяванията и потреблението.

    Неолибералната вълна в световното икономическо развитие е свързана с обективния ход на развитие на страните до началото на 70-те години на миналия век. Неолибералите предприемат мощно настъпление срещу кейнсианските идеи и утвърждават неолиберализма като една от водещите концепции в съвременната икономическа мисъл. Той е теория на новото време, а неговите основни принципи са залегнали в основата на най-бързо развиващите се икономики през 80-те и 90-те години на XX век. Тези принципи са свободна конкуренция, пазарна икономика, държава, осигуряваща икономическа среда за нормално функциониране на пазарните механизми, и ограничено държавно управление под върховенството на закона. Традиционна тема и днес за неолибералите е темата за икономическата свобода, която трябва да бъде обезпечена в общество на правото и морала.
    Активен
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1236


    « Отговор #9 -: Март 17, 2013, 04:22:27 »

    Да - материалът определено е много лек но дано ви се чете, защото иначе рискувате да НЕ разберете къде се намира света..сигурна съм, че с изключение на икономистите, тук почти 98% не са запознати с икономиката, а тя е може би най-важния момент..заради нея сега въстава цял свят!Протеста е свързан с това как парите управляват животите ни, как ни превръщат във финансови роби, как отнемат волята ни и промиват мозъците ни..Това също е духовно, ментално и съзнателно израстване.
    Активен
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1236


    « Отговор #10 -: Март 17, 2013, 04:47:05 »

    Не желая да задълбочавам с икономика прекалено, исках само да сме наясно кой какъв е и какви убеждения и цели има!Ок?!
    Сега ако на Странник му се занимава, може да попълни темата за икономиката, той поне има нерви..и ако иска нека помогне , няма да се разсърдя.От клипчето на последното място сигурно също ви става ясно до голяма степен за какво става дума.
    Каква всъщност е идеята на хората борещи се със системата.
    Много е просто!
    ПРОТЕСТИТЕ: имат за цел масово събуждане на разума и свободната мисъл.
    От там започва първата стъпка към новия свят към който се стремим.
    Ние не искаме валути, не искаме господари, не искаме да сме роби, да умираме поради липсата на лекарства, които са скрити от нас - единствено с цел да се печелят повече пари от фармацевтичните компании.Не искаме да изнемогваме, не искаме да сме обливани от злато и петрол, не ...Искаме да заживеем просто, но не като първобитни, искаме да живеем свободно и безплатно, защото когато сме се родили ние сме се родили с това си право.Можем да имаме и ток и вода и храна и домове и то напълно безплатно, все пак не забравяйте, че в природата има всичко нужно за нашето добро живеене.

    Вярвате или не, промяната идва само от вътре.Когато човек започне да приема хората около себе си за неделима част, за някого или някои, които не може да остави да страдат, независимо по кой начин и когато спре човекът да се отнася безразлично към чуждите проблеми и нещастия - той се превръща в човек.
    Вече има хора по света, които се събират в отчаянието си и край борбата си за свобода.Свобода от системата - свобода от парите, от непрестанното плащане на нещо...банката, заема, храната,водата, тока, данъците, таксите...плащаме си дори когато раждаме децата си, когато умират близките ни, когато сме болни, когато сме здрави, когато сме тъжни /психоаналитици/, когато се борим, когато спим, когато дишаме...един ДАНЪК ЖИВОТ!!
    И в един момент в теб се обажда кротък глас..казва ти.. :"Спри"!"Помисли малко..защо?!?!?!"
    Тогава гласът продължава, "а не може ли".........Тогава светът се променя, вижте вселената по друг начин!
    Вижте живота си..харесва ли ви Усмивчица?!
    Не, не питайте как да го промените..отговорът е във всеки един от нас!
    Ние знаем, само трябва да спрем да го отричаме и да повярваме в цялото, което сме - братя и сестри - хора!Добри или лоши, нови или стари, силни или слаби....всички сме хора и имаме нуждата да бъдем заедно, да си помагаме безусловно, да се обичаме...да бъдем..хора!
    Активен
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1236


    « Отговор #11 -: Март 17, 2013, 04:52:54 »

    Предоставям на вашето внимание една група от фейсбук.. https://www.facebook.com/groups/221757471286540/ - Нарича се "Мрежа на екоселища и автономни общности".Там доста се говори за последователите на Анастасия, аз лично не съм и привърженичка.Идеята ми беше да ви покажа една част от хората по света, които са намерили друг начин - начин извън системата.
    http://www.webcafe.bg/id_1925484381_Anastasiytsite_ot_Vasil_Levski
    Не ги съдете, не им се присмивайте, не ги съжалявайте...

    Във време, в което в страната ни бушуват протести в градове и села, има едно място, където хората отдавна се опитват да изградят своя собствена социална система без държава.

    Те нямат сметки за ток и отопление, защото не ползват ТЕЦ и парно, нямат и сметки за вода, защото единствената, която употребяват, е от близката река. Електричество си набавят чрез слънчеви панели или вятърни генератори. Някои от къщите са построени от слама и кал върху дървена основа, други от дърво и каменна вата, а за част от жителите караваните са временен дом. Храната им е тази, която расте в нивите и градините им.

    Селището се намира край град Елхово. Няма го на картата и до него няма път. За да се добереш дотам, трябва да минеш с кола през реката. Но когато тя е преляла, единственият начин е пеша по символично малко мостче, направено от паднали дървета.

    Един от първите заселници е 61-годишният машинен инженер Владо Досев. Софиянец, който напуска столицата преди 7 години, купува си земя и се заселва тук заедно с още няколко семейства. Привлечени от книгите за Анастасия, написани от руснака Владимир Мегре, няколко души решават да основат свое родово селище, като всеки построи родово имение на не по-малко от 10 декара, както препоръчва Анастасия.

    Според автора на книгите, тя му се явява и той записва нейните предания. Анастасия е жена, която живее в сибирската тайга в унисон с природата. Проповядва живот без нужда от пари, който цивилизацията отдавна е отрекла.

    Всеки се грижи за собствена земя, на която сади овошки и зеленчуци. Някои от българите отглеждат и житни култури, сред тях са спелтата и лимецът, които не са широко разпространени.

    Причината е в цената им, тъй като са трудни за отглеждане и обработка. От един килограм необелена спелта се получават 500 грама годни за консумация. Не се повлияват от наторяване и дават в пъти по-малко от обикновената пшеница. В София хляб от спелта и лимец може да се намери в луксозни пекарни, като цената за килограм е около 4-5 лева.

    Богдан и Светла, заселили се в родовото селище през 2009-а заедно с още едно семейство имат ниви, които обработват. Разбира се, с помощта на модерна техника като трактори, а не с рало и кон. Богдан споделя, че не може да се оплаче от липса на търсене на произведената стока.

    На гости във вълшебната къща

    Те ме приемат на гости, но не в тяхната собствена къща, а в най-хубавата - тази на Косьо, един от първите жители. Той в момента е в града, заради лични проблеми, но Владо Досев е убеден, че ще се върне, защото животът там не е за него.

    Първото ми впечтление от къщата, е че прилича на тази на Флинстоун. Но всъщност не от камък, а от дърво и смесени кал и слама, които според тях са много по-добър изолатор от тухлите. Отвън, до вратата е поставен кошер по модел на Анастасия - в естествен дънер, за да се чувстват пчелите като в истински дом.

    А когато прекрачвам прага, се озовавам във вълшебно място на билки и отвари. Те са закачени в малки платнени торбички по стените и грижливо са надписани. Домакините ме гощават с чай от десетина билки, мед, домашен ликьор и сладко от тиква с кафява захар.

    Уханието на билките се смесва с деликатната миризма на слама. Споделят ми, че за три зими все още не са използвали докрай 3-те кубика дърва, с които са се запасили. Не мога да повярвам, защото в една обикновена къща толкова се изразходва за зима, дори по-малко. Поглеждам към печката и виждам доказателството - тя не гори в момента, защото вътре е достатъчно топло дори и в края на февруари.

    Богдан има нарушено зрение, вижда само светлини и сенки. Един ден през 2005-а сяда на компютъра и отваря книга за незрящи. След първите 10 страници, казва, че вече не е същият човек. Книгата е от поредицата "Звънтящите кедри на Русия", написани от Мегре. След като компютърът му я дочита, той изоставя отворената кутия цигари и никога повече не запалва.

    Споделя идеята за нетрадиционния начин на живот в изолирано от цивилизацията място със съпругата си. Така след няколко години двамата напускат апартамента и магазина за козметика в Пловдив и построяват своя къща край Елхово заедно с още няколко сподвижници.

    Днес земя имат около 20 семейства, но само 3 от тях са там целогодишно. Всички си мечтаят, че ще успеят да скъсат окончателно с градския живот, но за някои като Сашо и Силви от Варна е невъзможно, заради малката им ученичка. Те си идват само през лятото и по време на ваканциите.

    Краси и Софи пък са млада двойка, която ще се присъедини напролет. Тя е англичанка, дошла в България заради ревматично заболяване, след това последвала своя любим в идеята му, а сега се е превърнала в шивачката на селището. През лятото повечето хора се завръщат към своето райско кътче и му вдъхват живот.

    Нова социална структура

    Владо много рядко ходи в София, и казва, че винаги се разболява там. Съпругата му останала в града, защото я е страх, тъй като на мястото няма как да стигне линейка, ако й се случи нещо. Чува се с нея и децата си по телефона. Споделя, че те не го разбират, но той не иска да се върне. Използва интернет от къщата на своя приятел Сашо - компютърен специалист, който в момента е във Варна с жена си и дъщеря си.

    "Активен съм. Искам да предам моята мъдрост на младите. Хората 2000 години се блъскаме в тази система. Опитвам се да им помогна, но те не чуват, или ги е страх. И мен ме е било страх - първите две години тук не бях сигурен, но вече съм. Ние създаваме нова социална структура. Аз съм бил политик. Но се отказах от политиката и дойдох да правя това нещо.

    Никакви реформи не могат да променят света - тъмни сили го управляват. Тайни общества държат хората в подчинение. След 1989-а и аз тичах по площадите. Ако момчетата по площадите постигнат нещо, след 5 години то пак няма да значи нищо. Знаете ли колко мръсно нещо е политиката!? Разбрах, че този свят е непроменим. Бог се погрижи за мен да прочета книгите на Ошо, Дънов, Анастасия. Има и друг начин на живот", споделя бившият инженер.

    Той е разочарован, че твърде малко хора са дошли да живеят в родовото селище, но се надява един ден да успеят да съберат 100-150 души и да изградят своя социална структура, каквито примери има в Русия. Владо посочва и славяните, които не са имали своя държава, но са живели в хармония в родови селища. "Официалната наука ще каже, че са диваци. Това е лъжа", смята той.

    Тъй като почти всички са вегетарианци, нямат нужда да отглеждат животни. А млечните изделия си набавят от близкото село. Все още има продукти, които си закупуват, тъй като не са изградили докрай самостоятелно общество. Владо иска да вложи уменията си на инженер и да помогне за по-бързото развитие на селището.

    В тази общност няма лидери. Решенията се взимат с консенсус . Всеки прави каквото иска, без да обезпокоява съседа. "Тук, ако някой дойде с много пари и реши да заживее, няма да се получи. Трябва му минимален капитал. Трудът облагородява човека", казва Досев.

    "Градът ти дава много удобства - топла вода, електричество, но забързаният начин на живот ти отнема спокойствието, което имаме тук. Произвеждаме собствената си храна. Този вкус не можеш да го купиш в магазина", споделя Богдан.

    Не смята, че животът му е форма на протест, а просто избор. Хората сега са по улиците, също като него през 1997-ма, но вече вижда нещата така: протестиращите излизат навън, скандират, след това се прибират у дома и на следващия ден пак отиват на работа, а неговият личен избор е да бъде тук.

    Живот без държава

    Те живеят без държава, но все още използват пари. "Необходими са ни, за да построим всичко тук, да си купим акумулатори. Анастасия казва, че те са зло, но трябва да го насочим към нещо добро. За всички милиарди на света не бих се отказал от човешкото в себе си, а хората го правят за жълти стотинки. Техническата революция изпревари духовната. Но преди зазоряване е най-тъмно", оптимистично завършва Богдан.

    Името на селището е Васил Левски. Избрали го първите заселници през 2006, защото тук те са свободни. За мен най-интересен е непрестанният конфликт, в който живеят. Искат да се отърват от парите и модернизацията на съвременния свят, но в същото време, дори горе в селището, са изгубени без тях. Надяват се един ден да нямат потребността да ги използват, но все още зареждат мобилните си телефони, за да се чуят с близките си. Използват интернет, за да се информират какво се случва в другия свят.

    Питам ги дали наистина вярват на Владимир Мегре, срещу когото има не малко обвинения, че прави бизнес със своите книги и с продуктите, които Анастасия препоръчва. Той произвежда и продава в Русия кедровото масло, например. "Според мен е честен човек. Анастасия разкрива огромна информация, дава точни рецепти за този живот. Мегре е само една писалка. Не е изкривил думите й", убеден е Богдан. А Владо го допълва: "Аз да бях на негово място, сигурно щях да пречупя думите й през себе си."

    Харесвам тези хора. Не ги разбирам напълно, но и не ги съдя. Те не обезпокояват никого със своя избор. Ако аз мога да избирам, ще им отида на гости за няколко дни. Ще садя домати и плодни дръвчета с тях, ще ям вкусен хляб, ще се наслаждавам на природата и въздуха, ще изчистя съзнанието си от натрупания негативизъм в обичайния ми живот и... ще се върна обратно. Цивилизацията е моят избор, но има и друг, който прави щастливи други хора.
    Активен
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1236


    « Отговор #12 -: Март 17, 2013, 04:55:53 »

    Селският магазин - друга група, която е решила всичко, което произвежда в повече да се изнесе на пазар...вижте ги - https://www.facebook.com/groups/122149897968323/
    Активен
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1236


    « Отговор #13 -: Март 17, 2013, 04:57:23 »

    Milena Nikova
    След години на посещение и изследване на екоселища и осъзнати (intentional) общности в Северна Америка, Диана Лийф Кристиан посочва девет въпроса, които поставени в самото начало, ще помогнат за избягване на бъдещи конфликти. Следователно ще подобрят шансовете на една чудесна идея да прерастне в преуспяваща общност.
    Да основеш екоселище
    "Структурният конфликт" & девет начина за разрешаването му
    Диана Лийф Кристиан
    От началото на 90-те години изследвам това, което помага на основателите на нови екоселища и общности да просперират, социално и междуличностно. Тъй като много екоселища са форма на осъзнати общности, в тази статия използвам и двата термина като взаимозаменяеми. Едно нещо е да създадеш на физически план екоселище; по-голямо предизвикателство е да създадеш "дух на общност" - чувство на дълбоко доверие и връзка с нова група от хора, които да се чувстват като семейство. За мое щастие, като редактор на списание "Общностите" в Щатите през 1990-те години, бях в положението да посетя, телефонирам и разменям имейли с основателите на дузини общности в Северна Америка. Исках да знам какво работи, какво не работи, и как да не се налага да преоткриваме колелото.
    Бях изненадана, дори поразена, от това, което открих. Без значение колко вдъхновени и с ясна визия са основателите, само една от десет общности успяваше да просъществува. Другите 90% изглежда отиваха наникъде, понякога поради липса на средства или ненамиране на правилно място, но най-вече поради конфликт. (и то понякога придружен с дело в съда!)
    Това бе сърцераздирателно - хора, вдъхновени да създадат нов начин на живот, основан върху идеала за екологична устойчивост, споделени ресурси и съвместно вземане на решения, и въпреки това, 90% от тях не само не успяваха да основат нова общност, а и често свършваха в съда, един срещу друг с наетите си адвокати.
    И така, кое бе липсващото "лепило" за общността? Кои фактори помагаха на успешните 10% не само да се изправят и да действат, а и да общуват успешно помежду си?
    "Структурният конфликт" & как да го ограничим
    Научих, че чисто структурните стъпки по създаване на ново селище - създаване на основното ядро със специфична визия и цел, избиране на имот, наличие на политика за членство и т.н. - са тясно свързани с междуличностните аспекти на живота в селището по-късно. Степента, до която жителите на общността успешно се напасват помежду си, е повлияна от две неща:
    * качеството на междуличностните им отношения, тяхната склонност да бъдат отворени, честни и учтиви един с друг, и
    * дали в по-горе споменатите структурни стъпки са заложени или не са заложени възможни конфликти по пътя по-нататък.
    След години на интервюиране на основоположници на групи, слушайки техни истории как общността им се е разпаднала, аз започнах да виждам модел. Повечето провали изглежда произхождаха от това, което нарекох "структурен конфликт" - трудности, които се появяват, когато хората не задействат определени процеси или вземат важни организационни решения в началото, допускайки един или повече пропуски в организационната си структура. Тези вградени структурни проблеми са като бомби със закъснител. Няколко седмици, месеца или дори години по-късно, в групата избухва сериозен конфликт. Конфликт, който е могло да бъде предотвратен, ако конкретни въпроси са били обсъдени в самото начало. Разбира се, тези "структурни конфликти" в същото време задвижват и междуличностни противоречия и правят всичко още по-лошо.
    Докато междуличностният конфликт е нещо нормално и очаквано, аз смятам, че по-голяма част от "структурните конфликти" в провалили се общности биха могли да бъдат избегнати или поне силно ограничени. Това може да се случи, ако основателите обърнат още в началото внимание върху по-долу изброените жизненоважни елементи. Ако тези елементи не получат внимание в ранните етапи, всеки от тях би могъл да създаде структурен конфликт "бомба със закъснител" по-късно.
    1. Определете визията на вашето екоселище, също мисия/цел, и създайте документи относно визията
    Един от най-разрушителните източници на структурен конфликт в екоселищата може да се появи, когато различните членове на вашата група имат различни главни причини да бъдат тук. Това би могло да прерасне в спорове относно неща, които изглеждат като нещо най-обикновено - колко често заедно работите по определен проект в общността, колко пари разпределяте към него и т.н. Това наистина е въпрос на скрити различия (вероятно невинаги осъзнато) относно за какво е екоселището. (Използвам термина "визия", имайки впредвид как групата иска да види света като по-добро място, и термина "мисия/цел" имайки в предвид какво вашата индивидуална група ще направи, за да постигне тази визия.) Необходимо е всички членове да имат сходна визия и мисия/цел от началото и да е ясно, че всички я подкрепят.
    Визията трябва да бъде обсъдена из основи, да е одобрена и записана от самото начало. Когато групата няма обща визия и цел, по-късно по време на срещи, това може да прерасне в тежки конфликти. Причината е, че хората страстно поддържат това, което желаят, без да осъзнават, че спорът възниква от неосъзнати концепции относно за какво точно е екоселището. И когато хората, които вече живеят в общност, осъзнаят че имат две или повече различни версии относно общата мисия/цел , кой е "прав" и кой е "крив"? Кой да остане да живее в селището и кой да си стяга багажа и да потегля?
    2. Ползвайте справедлив, с участието на хората, процес за вземане на решения.
    Ако е единодушие, първо потренирайте за това. Ако един лидер или малка група взимат всички решения във вашето екоселище, хората ще негодуват срещу дисбаланса на сила и това ще причини конфликт (освен ако не формирате духовно, религиозно или лечебно екоселище с признат водач - и всички са съгласни с това от началото). Негодуванието свързано с въпроси относно властта може да създаде огромни конфликти в общността. Вземането на решения е най-очевидната показ на власт и колкото повече този процес е справедлив и споделен, толкова по-малко вероятно е да се появи такъв тип конфликт, породен от дисбаланс на властта. Това означава, че всеки в групата има думата в решенията, които ще повлияят техния живот в екоселището.
    Друг източник на конфликт е да се ползва модела на вземане на решения с единодушие, без предварително да сме разбрали процеса в пълнота. Това, което често се приема за консенсус в много групи е това, което наричам "псевдо консенсус" - недоразбран опит за единодушие, но без истински разбиране на неговите принципи или методи. Това включва ползването на консенсус като метод, без групата предварително да е наясно с основния критерий за ползване му, а именно - обща визия и мисия/цел, или равен достъп до власт ( което означава, че един човек не е хазяина,а останалите наематели или един е шеф, а другите са подчинени). Също така необходимо ви е дълбокото разбиране, че рядко някой може да се противопостави на предложение. Това може да стане само в случай, че има принципно основание/причина. Псевдо-консенсусът "изхабява" хората, точи от енергията на групата и добрата им воля и постепенно създава огромно негодувание в хората. Така че, ако групата ви планира да ползва единодушие при вземане на решения, за да избегнете голям структурен конфликт, първо потренирайте. ( виж точка 8, по-долу )
    3. Изградете доверие и връзка - "лепилото за общността" - още в началото.
    Стартирането на екоселище не е свързано единствено с екологична устойчивост, а също така със създаване на усещане за общност - дух на общо добруване, в което си свързан с останалите емоционално и дълбоко ги познаваш. Да си свързан с другите, да усещаш доверие във връзката си с тях, само по себе си ограничава конфликта. Не защото конфликт няма да се появи, а защото когато се случи, не те удря така силно. Конфликт между хора, които не се познават добре или си нямат доверие, може да се почувства стряскащо и болезнено. Същият конфликт между познаващи се и имащи доверие помежду си хора отстрани ще изглежда меко и ще се разреши лесно.
    Кое изгражда доверието и връзката? Общата работа, храненето заедно, разказването на истории, разговори от сърце по лични или междуличностни въпроси, пеене, танци, съвместни ритуали и празнуване заедно. Много формиращи се групи са домакини на седмични или месечни обяди, често свързани и с работни срещи, което определено допринася за "лепилото за общността". Също така действат вземане на решенията заедно, емоционално заредените разговори и споделяне от сърце. В Северна Америка, един от най-добрите начини, за да почустват хората какво е "лепилото за общността", е да прекарат уикенд в селска къщичка с кухня - да приготвят ядене и да се хранят заедно, разходки и плуване, спорт, създаване на музика и пеене, както и разказване на истории около лагерния огън. Разказването на истории е отличен начин за създаване на близост на дълбоките нива, особено ако темите са себеразкриващи и лични. Всеки може да разкаже истории от живота си, особено такива, свързани с променящи живота събития. Или пък всеки може да отдели 20 минути или повече за леко "забранени" теми като религия, пари или социални класи. Такива сесии могат да доведат само до по-близко чувство на връзка, но могат също да ви помогнат да разберете как всеки член на групата се отнася към въпроси от живота в екообщността като споделяне на общ имот или работа с финансовите дела.
    Един от най-богатите емоционално похвати за създаване на "връзка" в общността, който съм преживявал, е Даващият кръг. ( виж обясненията по-долу.)
    4. Установете ясно споразуменията - в писмен вид.
    (Това включва и правната същност за съвместно притежание на земята.)
    Хората помнят нещата по различен начин. Това не е поради морални причини, а е просто характеристика на човешката памет. Някой може да запомни средата на дискусията, друг запомня конкретното решение, а трети може да запомни последващият разговор по темата по време на вечерята след това. Споразуменията в общността, от тези за ежедневните дела до най-основните правни и финансови документи за собствеността, със сигурност трябва да бъдат записани. Впоследствие, ако нещата са запомнени по различен начин, винаги могат да бъдат прегледани. Проблемър е решен, а конфликтът е избегнат. Алтернативата е "Ние помним въпроса ясно, а ти си с грешка (и може би дори се опитваш да ни метнеш!)" може да доведе до ужасен конфликт и дори до разпадане на общността.
    5. Научете похватите за добра комуникация; превърнете яснотата в общуването и решаването на противоречия в първостепенна задача..
    Моето определение за "добри умения в общуването" е да сте способни да си говорите по чувствителни и емоционално-заредени теми и въпреки това да усещате чувството на свързаност. Това включва и методи за това как да държите отговорност на другия относно приетите споразумения. (виж т.6 по-долу). Вярвам, че се залага структурен конфликт в живота на общността, ако още в началото не се обърне внимание на комуникацията и груповите умения за разрешаване на конфликти. Така, ако впоследствие възникне такъв, вие ще имате работещи методи в наличност.
    6.Помагайте си за отговорността по спазване на споразуменията в общността.
    Хората в групата могат да си помагат за спазване на споразуменията по няколко прости и свободни от обвинение начина. Методите лежат на принципа, че е по-трудно да забравиш или пренебрегнеш отговорности, ако те са публично видими, тоест когато "окото на общността" е върху нас. Хората имат склонност да търсят одобрението на другите и да желаят да преживяват себе си като допринасящи към групата. Следователно, понеже другите гледат, задачата ще бъде изпълнена. Социалния натиск често успява да свърши това, което добрите намерения не успяват!
    Ето ви четири метода, наречени "окото на общността":
    * По време на работните срещи, споразумейте се кои хора ще свършат определени задачи и срокът за това; след това следете напредъка по тях от среща до среща. В началото на всяка среща има преглед на задачите - хората или групите, които са се заели с тях докладват дали са свършени и ако не, кога ще бъдат приключени. Това не е момент да караме хората да се чувстват виновни, ако задачите не са свършени, а е възможност да се заинтересуваме и предложим подкрепа и окуражаване. (Този метод не работи, ако хората ползват езика на вината или обвинението!)
    * Направете табло за записване на задачите и хората, определени за всяка от тях, включително очаквани дати за завършек на задачите. Някой поема работата по поддържане на таблото актуално и също така то да бъде видимо за всички по време на срещите.
    * Основете приятелска система, където към всеки със задача има някой, който ще следи и вежливо напомня: "Премести ли вече купчината с дърва?" или "Откри ли как може да се присъединим към онази “CSA” ферма?".
    Подобен принцип на работа не цели обвинение или насаждане на вина; става дума за услужливо запитване и взаимно окуражаване.
    * Когато някой приключи със задача, благодарете и публично посочете човека на следващата среща на общността. В случай, че някой не се е справил със задачата, цялата група се обръща към човека с молба да опита отново. След известно време, простото желание да не разочарова останалите се превръща в силна отговорност за по-отговорно поведение.
    7. В избора на съ-учредители и нови членове, изберете такива, които резонират с мисията и целта ви и са емоционално зрели
    Мощен източник за конфликт се явява влизането на нови членове в екоселището, ако те не са съпричастни към общата визия, мисия и ценности. Друг случай е присъединяване на някой, чиято емоционална болка излиза на повърхността седмици или месеци по-късно и се изразява като разрушително отношение или поведение. Това може да завърши, коствайки на групата много часове в срещи и да източва жизнената ви сила. Важен е добре създадения процес за наблюдение и ориентиране на новите хора в групата, както и умението да кажеш "Не, благодаря ви" на тези, които не резонират с вашите ценности и мисия. Това ще спести огромни конфликти в месеците и годините напред.
    8. Установете балансирана връзка между визия и цел, метод за вземане на решения и критерии за членство
    Ето какво имам предвид под "балансирана връзка":
    * Първо, както знаете, един от критерии за ползване на метода на консенсуса е групата да има общи цели и всеки да ги знае.
    * Второ, вероятно най-добрият начин да помогнете на нови членове да се присъединят към ново екоселище е първо да ги ориентирате в мястото, докато те още го проверяват и не са направили "скока" да се присъединят. Вашата задача включва да се уверите, че новите хора разбират и подкрепят ценностите на общността, визията и целта.
    * Трето, един от най-ефективните методи да се разпредели властта в групата и да се избегнат бъдещи конфликти е да се ползва единодушието при вземане на решения (като всеки предварително е обучен в това).
    Ако групата няма обща мисия/цел или пък ако тя е неясно заявена и следователно отворена за широка интерпретация, моля не ползвайте метода на консенсуса! Това единствено ще повлече групата в противоречия, тъй като различни хора сърцато ще защитават напълно различни стратегии, и ще са объркани и разочаровани защо онези, другите, не виждат, че очевидно това трябва да го направим по този начин. Понеже групата ползва консенсус и всеки трябва да даде съгласие преди взимане на решение, често някои ще блокирт предложения, които не резонират с тяхната интерпретация на мисията/целта. Това разочарова групата, спъва общата дейност и подлудява хората.
    Проблемът е, че два различни вида структурни конфликта се засичат и изострят взаимно. Вие или се нуждаете от метод "търсене на решение" с примерно 90% съгласие , което не е пълен консенсус, или всички се съгласявате с общата мисия/цел.

    После, ако селището ви няма установени критерии за членство в групата и няма ясни правила, чрез които новите хора да се ориентират за ценностите, визията, финансовите споразумения и т.н., моля не ползвайте консенсуса - поради същата причина като по-горе. Няма значение, че групата ви има ясно заявени споразумения, визия и цели, ако новите хора, които идват, не ги знаят. Или пък, ако новите хора ги знаят, но не са съгласни с тях.
    Последен полезен съвет: Изисквайте от всички нови членове предварително да участват в работен семинар по вземане на решения с консенсус, преди да им дадете пълни права за вземане на решения по време на вашите срещи.
    9. Учете вещината и на ума, и на сърцето
    Основаването на екоселище е като да се опиташ едновременно да встъпиш в брак и да стартираш нов бизнес - и е точно толкова серизно, колкото тия двете. Изисква се точно същото планиране и финансови умения, както при започването на успешен бизнес, а също така способност за доверие, честност и добро отношение - както в любовна връзка. Основателите на успешни нови общностти са научили това. Основателите на разпаднали се общности обикновено нямат идея за това. Последните не знаят какво не са знаели. Така че деветият главен способ за ограничаване на структурният конфликт е: отделете още в началото време и научете това, което имате нужда да знаете.

    Необходимо е основателите на екоселища да култивират умения, идващи както от сърцето, така и от ума. Това означава да се научите как да говорите от сърце, да вземате честно групови решения, как да посрещнете противоречието и да работите с него съзидателно, как да достигате до съвместни решения и споразумения. Това означава да се научите да създавате бюджети и стратегически планове, също как да оценявате избора на законови структури за съвместно притежание на земята или да водите бизнес или образователна дейност. Това означава да проучите пазара на недвижимо имущество в избраната от вас местност, как се регулират зоните и ако е необходимо - как да вземете добър заем. Това означава да изучите какво е планиране на мястото и развитие на стопанството. И също така означава, да правите всичко това с чувство на свързаност и споделено приключение. Да се хвърлиш в търсене на място и да се опиташ да вземеш заем за него, без да разбираш свързаността на посочените по-горе области може да довеве до структурен конфликт в бъдеще.
    Тенденцията е основателите на селищата да са специалисти в дадена област, но те трябва също така и да могат да обобщават. Познавам създатели на общности с духовна визия и чудесни идеи да се провалят, защото нямат представа от купуване на имот или преговори за банков заем. Виждал съм и основатели с огромно познание в бизнеса или технологиите, които не бяха успели да се научат да общуват искрено и от сърце.
    Не е необходимо всички в групата да имат еднакви способности. Нито пък трябва да притежава всички умения или познания, когато започвате – винаги можете да наемете консултант за обучение на вашата група или проучване за това, от което имате нужда..
    Чрез Димитър Алексиев и Ранчото на Дон Мармота
    Активен
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1236


    « Отговор #14 -: Март 17, 2013, 04:58:31 »

    https://docs.google.com/spreadsheet/ccc?key=0AvSQhO1EnhTTdGc3ZmVTUzFUZ0NxTklqclA4alYwd0E#gid=0 - Обновена база на екоселища в България.
    Активен
    Страници:  [1] 2 3   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Аватар - Шри Сатя Сай Баба и други подобни клипове
    Видео клипове
    delfin 5 2488 Последна<br />публикация Май 05, 2011, 18:11:01
    от Мар
    Смирение, приемане или протест и борба « 1 2 »
    Духовни учения
    The One 24 1166 Последна<br />публикация Август 17, 2010, 18:09:00
    от praiseyou
    Клипове с животни
    Видео клипове
    Турист 0 1020 Последна<br />публикация Октомври 01, 2011, 20:37:24
    от Турист
    Системата Бронников!
    Духовни учения
    Selinna 3 1462 Последна<br />публикация Декември 15, 2011, 23:42:09
    от Selinna
    Природолечение със слънце
    Здрав дух здраво тяло
    Administrator 5 1651 Последна<br />публикация Юли 13, 2012, 22:28:14
    от Sunshine(sun)

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright