Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Дневникът на ''някой като мен''  (Прочетена 980 пъти)
Felonious
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 14


« -: Март 01, 2013, 00:50:47 »

Хъм...и аз да си направя дневниче. Помня едно време като по-малка си водех такова и дори си го заключвах с ключе. Но всякаш бързо, бързо ми ина мерака. Да видим този път дали ще ми се получи. Тази ''темичка'' няма да е тип типичен дневник и споделяния за лични преживявания, по-скоро мисля да си споделям мислите,чувствата, неща които на мен ми харесват и ''творчеството си'' ако бих могла да го определя като такова.

И да започна с нещо мое:

Любовта е моя спътница незрима,
огрява ме със светли, стоплящи лъчи,
прогонва всеки студ и всяка дълга зима,
що живеят в моите очи.
 
Прогонва всяко зло, коварно безпокойство,
озарява моя сив и мрачен сън,
дава ми криле на бурно непокорство,
смелост да изляза пак навън...
 
... Навън, където черни кръстове стърчат
и адски демони с човешка плът пируват,
там пътят отдавна не е път -
на всеки ъгъл дяволи души купуват.
 
Процъфтява тази тъжна търговия
сред мрака – зъл и ледено студен,
обагрен с черна демонска магия,
прогонила усмихнатия светъл ден...
 
Сред този земен Ад аз тръгвам на разходка -
започвам земния си път,
стъпвам смело с уверена походка,
а с мене две приятелки вървят.
 
Едната е с красиво име гордост,
гледа тя със вопъл ням,
но върви с някаква щастлива бодрост
и влиза тихо в моя малък храм.
 
На другата викат  ù любов –
тя сляпа е, не вижда земния ни Ад
на тоз свят, пълен със тъга, суров,
събрал се в шепата на моя малък град.
Активен

Felonious
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 14


« Отговор #1 -: Март 01, 2013, 15:29:49 »

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=0uXAGTcGpsA" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=0uXAGTcGpsA</a>
Активен

Felonious
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 14


« Отговор #2 -: Март 05, 2013, 11:51:12 »

Ех,от няколко дни се чувствам най-щастливият човек на земята. Да знаеш,че в теб расте живот е едно от най-прекрасните чувства на земята.

Дори не знам по какъв начин да си опиша щастието.
Активен

Felonious
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 14


« Отговор #3 -: Март 05, 2013, 12:04:05 »

Някой хора са родени да бъдат лидери,вършейки велики неща за народа си. Други в посредствеността, живеещи страндартен начин на живот. Но за някои животът ще бъде постоянна битка, предлагащ нулеви възможности.... Тогава как НИЩО може да бъде НЕЩО.
<a href="http://www.youtube.com/watch?v=LOMbySJTKpg" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=LOMbySJTKpg</a>
Активен

Felonious
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 14


« Отговор #4 -: Март 09, 2013, 20:32:31 »

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=8Jo7jG--IwU" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=8Jo7jG--IwU</a>
Активен

Felonious
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 14


« Отговор #5 -: Март 15, 2013, 19:30:46 »

The Hatred of a Minute

by `girltripped

Natural History

by `lithiumpicnic

witchcraft . . . 4

by `mehmeturgut

E N E M Y

by ~xlostfaith
Активен

Felonious
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 14


« Отговор #6 -: Март 17, 2013, 17:05:31 »

Любовта е, като да свириш на пиано.
Първо трябва да се научиш да свириш по правилата,
а после трябва да забравиш за тях
и да свириш със сърцето си...

Love is like playing the piano.
First you must learn to play by the rules,
then you must forget the rules and play from your heart...
Активен

Felonious
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 14


« Отговор #7 -: Март 28, 2013, 15:26:43 »

- 20 годишна.
- Млада.
- Красива.
- Неустоима дори.
- Забележимо интелигентна (повечето обаче се правят, за да не им покажа второ място).
- Богата.
- "Супер - брутална" понякога!  ИСТИНА за мен! Не ме съдете! А вие завършихте ли право, че да ме съдите всъщност?!! А вие знаете ли, че аз мога да ви купя???
- Принцесата на всички. Аз съм новата разпната на кръста. Ще си го нося! Аз и това ще си купя...и греховете ще си изкупя, ще видите вие!!!
- Момичето от корици и т.н.
- Аз съм щастлива!
- Току-що си отключих.
- Бях на фризьор, маникюр, педикюр, солариум, козметик. Накичих по себе си всички суперлативи и комплименти и си изялзох, доволно украсена с ненужни безцветни красоти!
- Цял ден слушах за себе си......Досадно. И яко...
- Получих букет от 101 рози. Стига рози, искам КОКИЧЕТА! Но върви и ми ги набери ти! Моля те, ако ме обичаш...
- Обядвах суши...Обядвах сама, но с моите приятелки. Аз платих сметката. Дреме ми...
- Бях на шопинг. В Roberto Cavalli са пуснали новата колекция - убийствена е!
- Пазарувах и подаръци за истинските си приятели. Онези, които не могат да си позволят да ми купят на мен такъв, защото знаят, че по себе си аксесоар под 200$ нямам. Да казвам ли, че бележникът ми е трицифрено число...
-  Бях, да си почина в 5 звезден хотел. А аз искам за разнообразие да си почина в един истински, обикновен и щастлив живот. Някой знае ли къде е това? Ако да - дайте ми адреса!
- Ходих на кино, после фитнес и масаж, обадих се да ми запазят вип-места за всички възможни партита.
- Прибрах се, вечерях домати с моцарела, филе от сьомга и любимите ми кралски скариди, една чаша Dom Perignon...Обадиха ми се...Излязох. Пред входа влязох в колата. Пристигнах...Отвориха ми врата...Слязох...Цялата в черно... Казах си името. БЛЯСЪК!!! ТОВА СЪМ АЗ! Влязох и.....
- С хирургическа точност преценявам точно кога да си тръгна. Сега ще е! Тръгвам! Тъмно е на улицата, но всички ОТНОВО ме зяпат, АХ КОЛКО СЪМ КРАСИВА...но все още съм тъжна....Вехна като моите кокичета, които никой не ми подари, а струват стотинки. Усмихвам им се широко през кървящи очи! А брутална ли съм сега, АМИ ДА!
- Прибрах се в моя палат, в който отбелязах ли, че спя сама...
- Споменах ли, че заключих, но забравих коя врата?! Може би тази, през която всички влизат, за да крадат от мен и от очите ми, от устните ми, от лицето ми и гънките на тялото ми, да крадат усмивката ми. Ех, тежка, но щастлива, участ нося в себе си - съдбата на красива, млада жена!
- Взех си душ.
- И така....търся те, все още в тъмното...А мислех, че те познавам добре, но мога ли да разваля проклятието? Мога ли да се откъсна от оковите на избора, който сама взех и взимам? Мога ли да остана красива, но щастлива? Може ли да спреш тъжните китари и цигулки?! Не ми ли стори ти първи несгодите и нещастието и бедното богатство?! Време е да ми се реваншираш - отведи ме далеч, където има кокичета...слънце, летен дъжд...
- Пуснах си музика и заспах...
 
Активен

Felonious
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 14


« Отговор #8 -: Април 01, 2013, 13:37:12 »

''Аз вярвам в мълчливата любов''

„Ще те направя човек, но когато ти пораснат крака, ще изпитваш ужасяваща болка. При всяка крачка ще усещаш, сякаш ходиш по хиляди остри ножове. А в замяна на това, искам гласа ти.” – каза морската вещица на малката русалка.
 
            Народът е казал: „Мълчанието е злато.” Да знаеш кога да говориш и кога да чуеш тишината е рядко срещана дарба. Хората от Изтока години наред се учат да мълчат и да се вслушват в природата и в собствения си вътрешен глас, защото знаят, че това е начинът да постигнеш пълна хармония. На Запад се цени тактът, умението да не споделяш нелицеприятните факти и да „мериш” думите си. И когато човек обърне внимание на тези толкова много възможности да премълчи нещо, когато разбере колко по-лесно е да се затвори в себе си, той си задава въпроса: Дали тогава любовта не трябва да е мълчалива, противно на това, което са ни учили – винаги да споделяме?
            За съжаление, езикът е променил своята същност. Светът еволюира или деградира, но езикът, който в самото начало служи за обмяна на мисли и чувства, за комуникация, вече има различна цел. Новото му предназначение е да помага за криене на мислите, да изрича лъжи, за да скрие истинските намерения. Дори и самото мълчание е променило същността си. Докато да мълчиш, значи да скриваш истината или да се страхуваш от резултатите от това, което ще кажеш, сега изразът „Мълчалива любов” носи съвсем различно значение. Мълчаливата любов е изгубила смисъла на любов, в която се страхуваш да говориш с обекта на чувствата си. Нито е любов, която непрекъснатите караници водят до липса на комуникация между влюбените. Мълчаливата любов е тази, която няма граници, няма условия, няма корист. Мълчаливата любов не иска нищо в замяна, тя иска само да дава, не си поставя ограничения, при нея няма тъга и раздяла. Тя не се страхува, не се съмнява във своите чувства и поставя на първо място винаги щастието на другия. А защо точно мълчалива? Защото обекта на тази любов не може да разбере истински тези чувства. Защото цялата саможертва, цялата отдаденост би изгубила своята безкористност при едно евентуално саморазкриване. Невъзможно е да обичаш толкова силно някого и да поставяш щастието му пред всичко и едновременно с това да му споделяш своите чувства. Така те ще изгубят смисъл. Мълчанието е основна и най-важна характеристика на истинската чиста любов.
            Признавам си, че този образ на мълчаливата любов е изграден в представите ми от малката русалка на Ханс Кристиян Андерсен. Този велик разказвач на приказки вълнуваше въображението ми както на всяко друго дете, но образът, който остана най-ясно в съзнанието ми, е този на малката русалка. Не само защото обичам морето и защото тя беше много красива. Това, което ме вълнуваше и не разбрах, беше нейната саможертва. Чистото ми детско съзнание не можеше да разбере защо русалката не може да бъде с принца и е избрала да се превърна на морска пяна. Едва когато пораснах, препрочитайки приказката, аз си припомних тази нейна мълчалива любов. Андерсен сякаш изгражда образът на малката русалка в пълно съответствие с всички закони на добротата за чистата моминска душа, готова да обича и да се жертва за тази любов. Наистина, малката русалка е принудена да мълчи от лошата вещица, която открадва гласа й, но аз съм сигурна, че дори и да можеше да говори, не би казала на принца каква болка изпитва, докато ходи. Нито пък му би разказала за саможертвата да напусне своя свят, за да се присъедини към неговия и да бъде близо до него. Тя не би му казала това, защото не иска той да се чувствува задължен да я обича или да бъде с нея, не иска нищо в замяна, освен неговото щастие. Дори когато той се омъжва за друга, а сестрите и предлагат да се спаси, като го убие в неговата първа брачна нощ, тя отказва, защото е избрала да го обича истински с цената на своето мълчание. Малко са хората, които биха имали тази смелост да умрат в името на любовта. Но още по-малко са тези, които биха поставили щастието на другия над всичко: над болката, над страданието и над своето собствено щастие. Аз вярвам, че съществуват такива хора. Може би са малко, може би са единици, но все пак чистата безкористна любов за мен не е отживелица.
            В днешните времена на материализъм и низки страсти, девойките са забравили, че да обичаш не означава всеки ден да пазаруваш с парите на гаджето си, в замяна на това да топлиш леглото му вкъщи. Мъжете не помнят, че любовта не е да бъдеш с най-красивото 20 годишно момиче на поредния купон. Винаги ще съществуват и такива хора. Винаги ще има и такива, които дълбоко в сърцето си знаят и ще пазят спомена за любовта, която дава и не изисква нищо. Тази любов, която е по-силна от човек, от цялото човечество даже те завладява изцяло. Защото не може да не и се подчиниш – тогава си загубен. Любовта за която са писали Шекспир, Яворов и още стотици световни гении. За нея пише и Давид Овадия:
            Без думи, без красиви обещания,
            без упреци, без молещи уста…
             Разбира се, мълчаливата любов на малката русалка поражда един друг въпрос: Ако принцът знаеше колко много е страдала тя за него, щеше ли да я обича и да я предпочете пред настоящата любима? Но това е въпрос, на който не трябва да търсим отговора и е по-добре да не го знаем. Защото любовта на малката русалка, нейното мълчаливо себеотдаване е безкористно, без условия и всеки въпрос от този вид опорочава жертвата й. Нейната любов не се нуждае да знае отговора, нуждае се само от увереността, че любимият й е щастлив
Активен

еос
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 184


« Отговор #9 -: Април 01, 2013, 16:12:28 »

Прекрасно! В името на тази любов, в мълчание обичам.
Активен

entire ocean in a drop
Felonious
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 14


« Отговор #10 -: Април 06, 2013, 00:28:49 »

Оооо,благодаря!
Активен

Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  



Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright